АЛЪШ-ВЕРИШЪТ КАТО ФОРМА НА СЪВРЕМЕННАТА ТЪРГОВИЯ

Как се прави туризъм днес? На този въпрос вероятно всеки може да даде отговор, номерът обаче е този отговор да е печеливш, така, както той определено е в Турция. Възможността ни неотдавна да обиколим една немалка част от югозападна Турция ни даде повод да наблюдаваме, как този отрасъл се развива в южната ни съседка, при това не от сега, а вече от години.

Туризмът е едно от най-интересните занимания, но в същото време никак не е проста работа и си има своите закони и правила, по които се развива. И ако тези правила и закони не се спазват, следва фалит и това не е нещо ново дори и за нас, за България, защото и през 2012 г. у нас фалира един от големите туроператори, което предизвика доста сложни процеси след това  - по осребряване на гаранции, застраховки и обезщетения, както и изгубени ползи.

Разбира се Турция е една от големите туристически дестинации и е повече от нормално там туризмът да е доста по-развит от тук. България също е една добра туристическа дестинация, но все още се учим на правила и закони в тази област и това ни личи, понякога и до известна степен.

Да вземем Памуккале. Ние нямаме такава туристическа атракция, но имаме подобна, на сравнително същия релеф. Става дума за Перперикон. Турците са трансформирали онези малки колички за голф-игрищата и са ги удължили като кучето дакел. Осигурили са и найлонови завеси, в случай на дъжд, и тези колички са допълнителна атракция на Памукале. Туристи, които трудно ходят, или просто искат да се повозят, наемат тази своеобразна количка, която е удължена и събира около десетина души и така и туризмът на Турция печели, печели и туристът, защото не се налага да ходи пеш по алеите, които никак не са малко на Памуккале.

Има обаче и още нещо. Защо цените са ниски? Как така се предлага екскурзия за 8 дни, със самолет, със закуски и преспиване в 4 и 5-звездни хотели и то само за 299 лв. Тази цена е нереална. Туроператори коментираха, че само билетът за отиване и връщане със самолет до и от Анталия е не по-малко от 350 лева. Не е възможно 299 лв. да е цената за 8 дни в Турция. Но оказва се, че това е възможно при едно правилно и добро планиране. 

Ангажират се големи фирми, като например производители на килими, златарски и кожарски фабрики, които дотират цената и тогава тя става 299 лв. на човек. Ще се запитате, а каква е ползата на тези производители? Те имат полза, турците никога не губят, не само те, никой нормален бизнесмен няма да загуби. Туроператорите получават дотацията, но се задължават да водят туристите в тези фабрики, където ги посрещат местни гидове, обикновено българи – преселници, които доста агресивно агитират за покупки, като уж свалят от цената, а в същото време цените са ненормално високи, дори и за един среден западен стандарт. Това е прословутият алъш-вериш на турците. Така се оказва, че ако двама си купят килими, а други двама  - пръстени, пък един примерно си купи кожено яке, с разликата от нормалната цена, което е надценка, фирмите не само си връщат дотацията за туроператора, но и понякога дори и излизат и на печалба.

Ето така се прави алъш-вериш в туризма и тогава туризмът ти, въпреки опасенията, че не върви, не само върви, ами и цъфти дори. Това нито е незаконно, нито е неморално. Цените са обявени, приема се и пазарлък, пък от там нататък всеки си прави сметката. Останалото е пазарна икономика, предлага се, пък ако има пазар, търговията върви, ако не, не върви, а Турция определено е страната на търговията. Продава се всичко, и то се продава успешно. Дори върху каменните планини по крайбрежието от курортното селище Кемер към Мармарис и Кушадасъ се отглеждат домати. Това става, като се отливат бетони пръстени, върху които се излива плодородна пръст, вдига се парник на рамката и готово – върху камъните растат домати, които ние изкупуваме и така Турция печели дори и от каменните си планини. Нека се замислим, колко от обработваемата земя у нас се ползва, да не говорим за планините ни!

Една Анталия, която до преди двайсетина години е била малко крайбрежно селце, където са се водили основно змии и скорпиони, днес е столица на туризма на южната ни съседка. И това се случва само да някакви си 20 години, през което време ние издигахме един след друг бетонни динозаври в „Слънчев бряг“ и на „Златни пясъци“. Днес от тези хотели не се вижда морето, човек може да отиде там на почивка и да не разбере, че е бил на море!

В Турция обаче няма втора, трета и пета линия, там всичко е на първа линия – до морето, втората линия е....планината Торос, при Анталия! Да, там морето е с много по-голям туристически обем отколкото у нас, но тук говорим за истински туризъм, а у нас сякаш отдавна това е един обикновен вандализъм!

И не бива да забравяме, дори и тази цена от 299 лв., зае която говорихме по-горе, не е последна, оказва се, че някои са платили по 259 лв.! Все пак това е Турция – страната на пазарлъка…!

ВЕНЦИСЛАВ ЖЕКОВ

кореспондент на вестник „България“ в София