 |
| Тодор Живков със семейството си – съпругата му
д-р Мара Малеева и дъщеря му Людмила. |
Династиите
са характерни за монархиите, те представляват онаследяване на права за власт и
управление по право и по роднинство. Това е възприето за нещо нормално дори от
Християнската църква. Тя определя и така нареченото второ помазание, тоест
помазва се за втори път само и единствено владетелят при заемането на престола
и получаването на инсигниите на властта в една наследствена монархия.
Това е традицията за монархиите, които биват различни видове и типове, с различни принципи на онаследяване на власт и управление.
Именно
срещу това се бори уж комунистическата система – да няма онаследяване по право
и по род на властта, да има демокрация. Оказва се обаче, че зад фасадата на
така наречената „народна демокрация“ се крие всъщност един типичен диктаторски
терор от античен тип.
Напоследък
се говори все по-усилено за онаследяването на властта в някои комунистически
държави и по-специално в Северна Корея, която се оказа комунистическа монархия
от класически деспотичен вид. Всеизвестно е, че Северна Корея, която е
най-мракобесната комунистическа държава в съвременния свят, е наследствена
монархия, основата от Ким Ир Сен, наследен от сина си Ким Чен Ир и в момента
управлявана от внука на Ким Ир Сен – Ким Чен Ун. Да се пише за тази държава е
много трудно, защото почти нищо не е известно за нея днес. Съдим за някои
процеси, убийства, промени по върха на управление единствено и само по косвени
източници. Ако един от лидерите спре да се появява по официалните кадри, то
значи той е „заболял“ и е „починал“, а всъщност най-вероятно е отстранен от
властта и брутално убит. Ким Чен Ун погуби дори собствения си чичо, какво да
говорим за партийни функционери от различен ранг.
Онаследяване
на властта обаче е нещо, което се оказва, че е характерно и за други държави от
комунистическия блок. Нека не забравяме, че Куба се управлява от брата на Фидел
Кастро. Подобна е ситуацията и във Венецуела – държави, които може и да не са
официално обявени и определени като комунистически или социалистически, но се
развиват именно по този начин като деспотични монархии.
 |
| Елена и Николае Чаушеску. |
Такава
беше и ситуацията в България. Десетилетното управление на правешкия „философ“
Тодор Живков у нас беше белязано от навлизането във властта на почти цялото му
семейство. Дъщеря му Людмила беше министър в правителството, синът му Владимир,
който всички наричаха Владко, пък беше готвен за наследник на престола на баща
си, но той се оказа толкова нефелен като човек, камо ли като политик, че и
самият Тодор Живков се разколеба в намеренията си да издигне именно Владко за
нов „червен цар“ на България. Зетят на Живков – Иван Славков оглавяваше
националната телевизия – тоест – основното звено в пропагандната машина на
комунистическата държава. От там нататък всички партийни функционери по един
или друг начин успяваха да уреждат децата си, съпругите и съпрузите си,
любовниците си, на различни топли местенца във властта, на служби, в които не
вършеха почти нищо, защото и точно толкова можеха. Така се създаде един
умопомрачително раздут щат, който по-късно беше определен като партийна „номенклатура“
и това стана нарицателно название за хора, които нямат образование, нямат
никакви умения, но имат властта и управляват цели структури само защото са
роднини или близки на някого, който стои още по-високо във властта.
Така
стоят нещата и в съседна Румъния, където семейство Чаушеску управляваше
северната ни съседка точно като монархическа фамилия от азиатско-деспотичен
тип. Съпругата на румънския диктатор Николае Чаушеску – Елена ръководеше
академията на науките на страната. Въпреки, че тази жена беше с психически
отклонения, нека си го кажем направо – чисто луда, тя все пак заемаше пост,
който напълно не отговаряше на образованието й, каквото впрочем тя едва ли
имаше, по-скоро – не!
Това
са така наречените партийни схеми, които издигат семейства, превръщащи ги в
нещо като монархически институти и те управляваха, окопаваха се, подържаха се,
пазеха се, убиваха дори, само и само да се съхранят и да предадат властта
напред на сина, на внука, на правнука и така до безкрай. Само че всичко си има
край, както доказа историята.
 |
| Неотдавна игрален филм препредаде отношенията
между Василй Сталин и неговият вездесъщ баща – вожда на СССР. |
Дори
СССР – родината на приложния дивашки комунизъм, не се размина с тази линия на
властта. Сталин се опита да лансира сина си, но и той се оказа нефелен за
такава висока отговорност. Тогава той стана двузвезден генерал, докато почти
още е хлапак. Пагоните му стоят като на костюм от маскарад, каквато е и цялата
система на комунистическата държавна власт – един маскарад и една грандиозна
масова психоза, продукт на манипулация от почти психиатричен тип!
Василий Сталин
стана генерал, докато баща му беше генералисимус. Веднага след като Сталин
обаче умря, синът му – генерал-лейтенант беше низвергнат и постепенно изоставен
и забравен. Опитът обаче синът да наследи бащата не липсва дори и на това
главозамайващо високо политическо ниво.
ВЕНЦИСЛАВ ЖЕКОВ
кореспондент на вестник „България“ в София
Няма коментари:
Публикуване на коментар