КОГАТО ДЯДО КОЛЕДА БЕШЕ ДЯДО МРАЗ – СЪС ЖЕНА И ДЕЦА…!!!

Социалистическият дядо Мраз, със „жена“
си Снежанка и едно от „децата“ си – джудже…!

Имаше времена, когато добрият старец дядо Коледа, беше дядо Мраз. Съветската политическа система, която отричаше религията и Християнството в частност също, нямаше нужда от Коледа, от Рождество Христово и от техния символ за децата, а и за възрастните – дядо Коледа. Заради това чисто механично той беше заменен от дядо Мраз. Старецът, който носи надежда и здраве за възрастните и играчки за децата, беше сменен от дядо Мраз – също белобрад старец, който обаче има друга натовареност, друга семантика, друг смисъл. Той има жена-съпруга – Снежанка и деца – джуджетата. Така се подмени празникът и постепенно децата вече не знаеха, кой е дядо Коледа. Всъщност става дума за Свети Никола, който помага на бедните, като им пуска пари и продукти през прозореца, а когато той е затворен и през комина. Те падали надолу до камината, а там, хората си сушели чорапите и така се ражда идеята за подаръците и за дядо Коледа. Същото нещо, но видоизменено и вулгаризирано правят в СССР, като сътворяват дядо Мраз. Той също носи подаръци на децата, но има жена и деца, което е несъвместимо с идеята за светеца Никола, дори е оскърбително и Богохулно.

Това обаче не вълнува другарите от комунистическия лагер. Важното е да се противопоставят на дядо Коледа, на западното влияние, най-вече на онази романтична представа за добрия старец, която се налага от една голяма американска компания за производство на газирани напитки. Именно от там идва представата в западния свят за дядо Коледа. Така се ражда и идеята за летящата шейна, водена от елените, въобще – цялостната представа за този християнски празник, ознаменуващ Христовото Рождество.

Това обаче не устройва новите властници в „империята на злото“ и те искат да направят празника ерзац, да го сменят, да го видоизменят, да го вулгаризират и по този начин да наложат своите виждания и възгледи за това време от годината. Успяват и децата, а дори и родителите им, които помнят дядо Коледа, постепенно го забравят и се оставят в лапите на съветския дядо Мраз, който се налага като единствен. Само че празникът от 24-25 декември, се измести към 31 декември. Тоест религиозността на празника се изтри, за да се превърне той в един светски празник, така и Коледа, и Рождеството, и Бъдни вечер, и всичко около този празник, което е свързано със Свети Никола, беше заличено. Остана само белобрадият старец, елхата, символ на този празник и останалото беше чисто идеологически контекст.

Комунистическият дядо Мраз и Снежанка в типично руски облекла,
така, както подобава традицията
 на рафинирания комунистически ерзац!

След промените у нас и в Източна Европа въобще, имаше период от време, когато децата бяха особено щастливи, защото традицията с дядо Коледа и неговите подаръци постепенно започна да се възвръща, в същото време все още не се беше заличила и комунистическата традиция с дядо Мраз, неговата съпруга Снежанка и децата им – джуджетата. Така под привидната и перфидна норма за формална „семейност“ – мъж, жена и деца, всъщност се налагаше една нова норма, която обаче издържа само 45 години. В същото време повечето българи запазваха семейните си традиции за Бъдни вечер, за постилането на софрата на земята, за да се пресъздадат реалните условия при раждането на Иисус.

Днес все още е запазена традицията за паричка в питката на Бъдни вечер, а късмети – на Нова година. Това обаче също е остатък от комунизма, оказва се  -един от най-устойчивите около този празник. Бъдни вечер се бъднува, тоест – предсказва се, какво ще се случи през годината, и заради това именно тогава се прави питка с късмети, за да се види бъдещето в процеса на бъднуване на Бъдни вечер. А паричката се поставя в питката на Нова година, за майтап, за да се види, кой ще е късметлия през годината, но алюзията ни води отново към Бъдни вечер, тогава са късметите, тогава е бъднуването – кой каквото изтегли като късмет, това ще е и състоянието му през годината – здраве, щастие, пари, път, учение, мързел. Последното е задължително, защото в живота няма само добро, има и лошо. Макар и само едно, него трябва да го има, за да има баланс.

Постепенно дядо Мраз, слава Богу, беше забравен, днес остана дядо Коледа, тоест – Свети Никола, както е правилно и както е оригиналната тема на пози празник и на Рождеството но Иисус.

Разказваме тази история, за да припомним, до каква дълбочина достига идеологическата диверсия на комунистическата система, което търси и постига резултат на най-тънкото внушение, като отрича празници, а го прави нагло, безцеремонно, но напълно съзнателно и целеустремено, с последователността на сериен убиец, за да се постигне максимален резултат – демотивиране на хората. Те трябва да забравят за Бог и да мислят само и единствено за партията и вождовете на комунистическото движение. В този процес Бог няма място, тук той не е нужен. 

Истинският дядо Коледа от Запада,
който днес вече е възстановен и у нас!

Подаръци се дават само и единствено от партията, от лидерите, от вождовете, Свети Никола е излишен, защото и самият Бог е излишен за тези хора. И отново, слава Богу, тези времена отминаха, Бог вече не е обруган, а Свети Никола Мирликийски Чудотворец зае своето подобаващо място, каквото той винаги е имал, но някои не му го признаваха, защото искаха да го заменят и го заменяха. Хората обаче не го забравиха и днес правдата е възстановена! Весела, щастлива и топла Коледа на всички добри и чистосърдечни хора по света…!

ВЕНЦИСЛАВ ЖЕКОВ

кореспондент на вестник „България“ в София