 |
| Хор „Христина Морфова“ по време на концерта в католическата катедрала в София – „Св. Йосиф“. Снимки на автора. |
Вложихме
много в подготовката на този концерт. Беше много специално за нас. Това е
вълнуващ и емоционален момент, да знаеш,
че съдбата на някого е тръгнала точно по този начин и да видиш, до къде е
стигнал – забележителна международна хорова кариера. Това каза специално за
вестник „България“, Таня Никлева, диригент на хор „Христина Морфова“ при
Народно читалище „Д-р Петър Берон – 1926“ – София. Поводът беше съвместен
концерт с хор „Colegium
Musicum“
от Берлин, Германия, с диригент – българката Донка Митева. Изявата се превърна
в истинско културно събитие в българската столица и привлече интереса не само
на широк сегмент от публика, но и от ценители, експерти и специалисти в
областта, като интерес беше заявен дори и от Българската православна църква,
въпреки, че концертът на двата хора се състоя в католическата катедрала в София
– „Св. Йосиф“.
Приветствие
поднесе енорийския свещеник при храма отец Ярослав Бабик, който обърна внимание
на мястото, в което се провежда концерта, както и на отбраната публика, която
присъства в катедралата.
Двата
хора са много различни по технически показатели, така да се каже, като вид хор,
като възрастова амплитуда, като репертоар и ние не можем да се съпоставяме,
защото това е невъзможно, но се надявахме да сме два красиви цвята, които да
хармонират.
Хор
„Христина Морфова“ има запазена марка и това е искреността при изпълненията,
независимо от вида музика. Постарахме се и при духовните изпълнения, които
бяхме подготвили за храма, за да не изневерим на себе си. Подготовката не ни
беше много лесна, защото през последните месеци хорът набъбна като численост и
вече сме над 40 човека. Новите трябваше в крачка да учат всичко, посочи Таня
Никлева.
 |
| Хористките на Таня Никлева дадоха всичко от себе си, както винаги! |
С
другия хор от Берлин репетирахме един единствен път изпълнението на „Отче наш“
и се убедих, че те са един перфектен инструмент. Донка очевидно много е
направила с тях, за да ги изведе на това ниво – красива, бистра и точна,
кристална звучност и доста труден репертоар, не случайно те са носители на
много престижни награди от конкурси. Особено визирам следвоенните пиеси, в
които се разкриваше ужасът на войната. Те представиха една много висока хорова
класа. За публиката на София това беше един много хубав празник, сподели още
диригентът на хор „Христина Морфова“.
Таня
Никлева подчерта още, че в този състав на хора са правили опити за хореография,
но това според нея трябва да се използва с мярка и то там, където музиката и посланието позволяват. Исусовата молитва, с
която започна концерта е характерна с това, че има една основна мелодия и четири
гласа, които допълнително се наслагват върху нея и заради това се взема решение
те да се наслагват и визуално, като се добавят към основната група една по една
всички останали партии. Хорът се появи на пластове на сцената. Това наподобява
шествие, защото движението го има вътре в музиката. Трябва повече да се слуша,
отколкото да се гледа в хорото изкуство, смята Никлева.
Според
диригентката, хоровото изкуство е език и ако изпълнителите успеят да говорят
този език, те могат да комуникират с всяко човешко същество, където и да е то. Професор
Лилия Гюлева също е поставяла в хор “Христина Морфова“ хореографски движения,
като емблематична в това отношение е песента „Урок по гъдулка“.
Преди
няколко години имахме изява в този храм с част от хористите. Отец Ярослав Бабик
прие много радушно идеята за този концерт. Той каза, че тук може да звучи
духовна музика, тоест, няма изискването да звучи само католическа музика. И ние
именно в католическата църква изпълнихме православна програма, също така се
изпълни и католическа музика и модерна музика, разбира се, подчерта Таня
Никлева, като изрази благодарност, че този празник с3е състоя имено там, в
храма, макар и не православен.
Храмът
е труден за пеене, защото когато няма публика вътре има изключително голяма
реверберация, повече от пет-шест секунди, което създава трудност за пеене на
умерени или бързи темпа и трябва да се адаптира изпълнението към специфичните
условия. За щастие храмът беше пълен и това малко намали ефекта на реверберация,
стана ясно по-късно при разбора на представянето.
 |
| Приветствие поднесе енорийския свещеник при храма отец Ярослав Бабик. |
За
нас беше много хубаво звукът да не носи нашироко и нависоко и сме много
благодарни за тази възможност, подчерта диригентът на хор „Христина Морфова“ –
Таня Никлева.
Имахме
уникалната възможност да разговаряме и с диригентката на гостуващият хор от
Германия Донка Митева, която ръководи „Collegium Musicum“ - Берлин, ексклузивно интервю с която
ще представим пред читателската ни аудитория в следващия брой на вестник „България“.
Донка Митева ни прие след една репетиция на хора, като по този начин успяхме да снимаме и
да се докоснем до сърцевината на акустичното чудо, което по-късно беше
представено в католическата катедрала „Св. Йосиф“ в София.
ВЕНЦИСЛАВ ЖЕКОВ
кореспондент на вестник
„България“ в София
Няма коментари:
Публикуване на коментар