неделя, 29 декември 2013 г.

Къде е патриарх Неофит?


Патриархът на Украйна Филарет призова народа да остане на площада до край. “Русия има имперски намерения, тя отново иска да присъедини към себе си Украйна”, казва още патриархът.
А сега, нека да се обърнем към позицията на нашия си роден патриарх Неофит за протестите, които продължават повече от 6 месеца. Той призова българите да не се делят, заяви, че трябва да сме добри един към друг, да си прощаваме и да търсим доброто у всекиго. “Благоденствието и мирът в едно общество са немислими, ако Божията правда - животът по съвест - не се въдвори на всички нива”, се казва в изявление на БПЦ-БП още в края на юни 2013 г. Добре, само че някак не е ясно, какво иска да каже патриархът, подкрепя ли протестите, или не, така, както категорично го е казал украинският патриарх!
Понататък Негово светейшество казва, че “ние трябва да се стремим да виждаме в лицето на политическия си опонент подобен на нас несъвършен човек”. Той добавя, че трябва “да помним, че главното в живота на човека е духовното възрастване”! И така, последно, подкрепя ли протестите патриарх Неофит, или не…? Ами май на никого не стана ясно!
Е, къде в тази ситуация е българският патриарх?

За novinite.bg

четвъртък, 26 декември 2013 г.

Защо дядо Благоев стана дядо Мраз?


Някак неусетно дядо Благоев в Благоевград, се превърна в дядо Мраз, точно така, както дядо Мраз преди години се превърна отново в дядо Коледа. Дали процесът на превръщане от един в друг дядо е нещо естествено, оставаме читателя да прецени до колко и дали това е добро, лошо, нормално, или ненормално.
По-интересното е, че паметниците все по-често стават обект на подобно въздействие на историческото време, което по един или друг начин променя и дори подменя историческия контекст и стилистичната семантика. Според някои това е акт на вандалщина. В същото време, как можем да обясним искрените детски усмивки край дядоМраз/дядо Благоев в Благоевград? Нима тези деца са някакви малоумни създания…!? Ами да, смешно и забавно е!
От друга страната, поругаването на един паметник чисто и просто е реален акт на вандалщина, защото се подиграва първичната лоялност, която обаче първо е архаизирана и второ – създава добра основа за модернистично, арт-надграждане на смисловия конструкт.
Или иначе казано, какво толкова е станало, че се вдигна шум, сякаш е аварирала АЕЦ “Козлодуй”…, за пореден път…!?
Паметниците са носители на определено светоусещане и именно заради това са обект на подобни атаки, защото “политиката” ни дойде твърде много!
За novinite.bg

неделя, 22 декември 2013 г.

За сребролюбците и развратниците в църквата


Новият Варненски и Великопреславски митрополит е Знеполският епископ Йоан. Новината, всъщност не е новина, защото изборът беше ясен. Другият кандидат – Мелнишкият епископ Серафим вероятно ще бъде фаворит за неврокопски владика, на мястото на починалия неотдавна митрополит Натанаил, чийто викарен епископ беше именно Серафим.
До тук всичко е нормално, освен един относително дребен факт и това е, че скандалният епископ Борис - игумен на Бачковския манастир, заради който предният избор беше касиран от Светия Синод, на предварителните избори за определяне на двамата достоизбираеми епископи, отпадна, но то стана само с два гласа. Това показва, че раковото образование в църквата ни, което въобще допусна такъв свещенослужител до кандидат за митрополитска корона, все още е твърде опасно и действа зловредно срещу вярата и църквата.
Нека да му е честито на новия митрополит Йоан, но и нека да знае, че от тук нататък и на него, като един от епархийските архиереи в Светия Синод на БПЦ, му се вменява по естествен начин задължението да пази църквата ни от попълзновенията на нечестиви хора, сребролюбци и най-вече развратници.
След настоящия избор на митрополит на Варна, остава да бъдат избрани още нов Американски, Доростолски и Неврокопски владика. Или иначе казано – борбата продължава и е все по-безмилостно жестока!

За novinite.bg

четвъртък, 19 декември 2013 г.

Карлово – пиянска свада, или етнически конфликт


Военнослужещи от 61 Стрямска механизирана бригада в Карлово оскверниха паметника на братята Евлоги и Христо Георгиеви. Факт е, че въпросните извършители имат мюсюлмански имена и това е съществено на фона на напрежението, което съществува в града, във връзка с искането на Ислямското вероизповедание у нас, да придобие собственост върху някои имоти, принадлежали някога на тях.
Дали това напрежение е причина за оскверняването на паметника, който е открит преди малко повече от месец, или има и друга причина, или това е просто една пиянска свада, предстои да разберем.
Появи се и позиция, че видите ли, въпросните военнослужещи, не били униформени, когато извършили деянието! Е, какво значение има, дали, извинявам се за израза,  ще се изпикаеш на един паметник, докато си в униформа или в цивилни дрехи, това променя ли по някакъв начин акта на оскверняването му…?! Позорно е да се търси оправдание, защото каквото и да е то, би било напълно откровено несъстоятелно, особено при утежняващите вината обстоятелства!
Чест прави на момчето, което е направило забележка на вандалите, макар, че това му е коствало побой и престой в болница. Явно все още има българи, които милеят за националната ни памет и я пазят така, както подобава на всеки един от нас!


За novinite.bg

Иван Сотиров: Хората от Реформаторския блок не ги свързва нищо


Иван Сотиров е бил Народен представител от СДС в 25 МИР, 40НС,
член на Комисия по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство и Комисия по правни въпроси. Бил е и кмет на район „Средец” от СДС, председател на Надзорния съвет на “Балканкар Холдинг” ЕАД , член на СД на “Балканкар Холдинг” ЕАД и народен представител от СДС в 24 МИР, 37 НС.

  • Г-н Сотиров, рои ли се отново дясното политическо пространство?
  • Големият проблем за България според мен е, че ние нямаме, нито ляво, нито дясно. Първо трябва този въпрос да изясним. Има тотална криза на политическата система в България и на политическите партии. Деградацията е голяма и лично аз съм скептичен. Необходими са радикални действия за цялостно реформиране на политическата система, включително и с много радикална промяна на избирателния закон. Сегашният избирателен кодекс и правилата за изборите възпроизвеждат това статукво. Има голяма съпротива към това, за съжаление и с негласната подкрепа на опозицията, да не се извършват промени. Всички се клеха, че субсидията ще бъде премахната, или несимволично намалена, виждаме, че се получава едно незначително намаление, което е гавра с избирателите. Наблюдаваме апаратно подреждане на листите, което води до анонимни и зависими хора, които участват в политиката. Те не се чувстват по никакъв начин ангажирани пред избирателите.
  • Какво очаквате да е бъдещето на Реформаторския блок?
  • Мисля, че неговото бъдеще ще бъде по-трагично от бъдещето на „Синята коалиция“. Реформаторският блок във всяко едно отношение е много по-безпринципен дори и от „Синята коалиция“.
  • Реденето на листите ли ще бъде Рубиконът...?
  • Не само това. Първо Реформаторският блок е изграден от хора, които не ги свързва нищо, там няма общност на идеи, нито дори човешки отношения помежду им. Това са хора, които са с много натрупана омраза и недоверие. Обединени са не от принципи, а от желнието на всяка цена да оцелеят. Всички тези опити избирателите ги наказват жестоко. Неискреността няма да може да бъде скрита. Тези механични опити вече бяха наказани на избори.
  • Ако „Синьо единство“ не подпише споразумението, очаквате ли и други партии да напуснат този тип преговори?
  • Това ще бъде един непрекъснат процес на взаимно надцакване и тази драма ще продължава. Авторите на този проект са хора, които непрекъснато се занимават с политическо гастрольорство и преминават от една в друга партия. Реформаторите заявяват претенция да бъдат морална алтернатива на управлението, а фактически те са се хванали с бивши ключови фигури от правителството на Сергей Станишев – един вицепремиер и един министър. Този политически фарс няма как да бъде предложен на избирателите и да ги въодушеви. Реформаторите претендират за автентична десница, но нямат реакция на изявленията на турският министър-председател, които са обидни към българската история.
  • Какво би било в състояние да обедини дясното политическо пространство, за да може все пак дясно мислещите хора отново да имат парламентарно представителство?
  • За мен, трябва да се тръгне на чисто, с чисти и млади хора. Те трябва да имат куража да правят политика, без да се съобразяват с неблагоприятната конюнктура. Необходима е апостолска работа пред избирателите, с идеи, които са важни за страната ни. Никоя политическа сила не се ангажира с това. Не бива да се повтарят грешките на прехода, при това с хора, които са се доказали през времето и са последователни, с характер, както и не са се облагодетелствали от властта.
  • Можем ли да очакваме на следващите избори отново няколко десни формации, които да се явят самостоятелно?
  • За мен никога не е било проблем това. Аз съм против призивите, които ни връщат към комунистическото минало, за единство и то да се превръща в самоцел. Дясното би било по-силно, ако има конкуренция, но конкуренция на личности и на принципи, идеи, а не това, което е сега – хора, които няма нито идеи, нито принципи. Не е необходимо да се търсят форми на картелни споразумения. Тези които до сега са били на високи позиции, те са дискредитирани. Протестиращите искат премахване на вредното управление за страната, но не виждат политическа алтернатива. У нас трябва да се появят нови политически формации, които да не възпроизвеждат този политически модел. Всички партии се изродиха и станаха апаратно-корпоративни. Всеки следващ парламент става все по-сив от предходните парламенти. Всички подреждат послушни и зависими хора. Те имат много тежък кадрови проблем.
  • Можем ли да кажем, че дясното пространство се намира в мъгла, но все пак има надежда?
  • Меко казано е „мъгла“, но действително това е едно предизвикателство. Дано през следващата година се появят нови формации и да има сериозна и радикална промяна в цялата политическа система. Новата конституция не може да бъде панацея, с която да ни се предложи ново „светло бдеще“. Това е по-скоро търсене на алиби за несвършеното от управляващите. За мен по-важното е, че в България трябва да се упражни голям натиск, дори и референдум, защото ще има страшна съпротива при промяна на избирателната система. Ето вече 6-7 месеца, няма промяна в избирателната система, същото ще стане и с конституцията и няма да се стигне до радикална промяна. Необходима е чисто мажоритарна система и аз зная, че срещу това ще има голяма съпротива. Само така ще има конкуренция и ще се търсят личности за депутати, а не да се възпроизвежда порочен модел. Олигарсите оцеляваха, защото те са работили добре с всички управления до сега. Именно заради това този модел е погрешен и партиите взаимно се обслужват. Това може да се реформира с кардинална промяна. 

Не искаме сирийци, но искаме в Англия!


59 на сто у нас са против бежанци да живеят в България, а 41% са на обратния полюс. Това сочат данни на нова социологическа агенция. Какво обаче стои зад тези цифри?
Оказва се, че обществото ни не е чак толкова толерантно, колкото сме си мислили, или колкото са ни мислили, оказва се, че някак неусетно сме се превърнали в ксенофоби! Едва ли обаче това е станало сега, когато започна бежанският проблем у нас. Едва ли дори сме се замисляли, как постепенно през годините сме оскотявали в собствената си мизерия и както сме мразели държавата, правителството, политиците, така неусетно сме намразили нас самите. Сега имаме възможност да мразим друг – бежанците и сякаш се възползваме в синтетичната си романтичност, за да се мразим по този начин по-малко ние самите.
Сърдим се на Найджъл Фараж, че не ни искат в Англия, а когато ние не искаме сирийците, считаме това за напълно справедливо. Само че аршинът е един и същ, критерият е еднакъв, само дето мащабът е леко различен.
Ние сме „сирийци“ за англичаните, защото те не ни познават, те познават само нашите джебчийки в лондонското метро и катунарите във Франция. Юпитата ни обаче остават в сянка и това е наш проблем.

За novinite.bg

понеделник, 16 декември 2013 г.

Защо ни мразите, Ваше Величество!?


Великобритания може да бъде осъдена от Евросъюза, заради антиемигрантската истерия. Не ни искат англичаните и това си е, не ни вярват, не ни искат, не им трябваме нито като работници, нито като учени, нито като хора дори! Защо е така, е дълга и доста тягостна тема, с достатъчно аргументи в полза и на едната, и на другата теза.
И все пак, има много българи (например аз), които въобще не желаят да живеят някога в Англия, и които с необходимото благоговейно снизхождение задават въпрос към Нейно Високо Почитание кралица Елизабет ІІ: „Защо ни мразите, Ваше Величество…?!”. Наистина ли това е официалната позиция на Великобритания, наистина ли Найджъл Фарадж успя да имплантира толкова омраза в съзнанието на една цяла нация? Аз лично не вярвам и мисля, че това е преди всичко медийна истерия, политически цирк и националистически театър.

Нима нацията, която се е крепяла и финансово на доминионите си като Индия, днес се обявява против друга една европейска нация, при това една от най-старите на континента, само защото шепа хора са се „провинили”. Може ли да сложим печат върху всички, заради няколко, или както писа някогашният в-к „Вечерни новини”, през лятото на 1989 г.: „Ще падне ли бариерата пред заблудите…?!”?

За novinite.bg

Евромейдана като исторически статут!


"Писна ни. Писна ни да ни игнорирате, защото сме мирни. Писна ни да говорите глупости по медиите. Писна ни да ви слушаме идиотиите в пленарната зала. Писна ни да гледаме, как едната клика се кара с другата, кой да вземе залъка на народа. Мястото ви не е там и ние не ви искаме", заявяват ранобудните студенти, според фейсбук-потребителя Т. С.
Това заявление е важно, защото формулира един основен постулат на последните няколко месеца. Нашият протест сякаш зацикли, влезе в релси и се движи твърде ритмично, предсказуемо и безинтересно, като някаква стара, но не особено атрактивна ръчна дрезина.!
В същото време наблюдаваме нещо, което у нас би било определено като опит за революция. В Украйна, при това на „евромейдана” (централният площад в Киев), се провежда истинско паравоенно обучение на цивилни граждани, които трябва да се научат ефективно да противодействат на органите на властта, оказващи натиск и фактическа репресия върху протестиращите граждани.
Репортажи по телевизиите показаха, как гражданите се обучават на специфични движения, определени действия, които трябва да окажат реална съпротива на репресивните органи, когато те решат да настъпят.
Всъщност, още от началото на протестите у нас, се появиха мнения, основно във фейсбук, според които, протестът срещу правителството на Орешарски трябваше да се „ожесточи” до степен на „справедлива народна революция”, но не от типа на тази от 9 септември 1944 г.!
Някои хора пресмятаха, че ако в България има 50-хилядна полиция, достатъчно е поне половин София, Пловдив и Варна да се обединят и тогава властта ще падне, просто защото дори цялата полиция да тръгне срещу хората, няма как да се преборят с многохилядна и дори милионна протестираща аудитория. И наистина, това е безпристрастен факт.
Факт е обаче и това, че ако у нас беше наченато такова обучение, което някои наричат паравоенно, хората да се обучават открито, как да се противопоставят на терора срещу тях, това неминуемо щеше да бъде инкриминирано.
Проблемът у нас е, че ние се страхуваме, но страхът ни е автострах, страхуваме се от самите себе си, страхуваме се, че прекрачваме граници и по това се различаваме от украинците, които почти веднага с началото на протестите прекрачиха границите, защото големите промени се извършват с прекрачване на големи граници.
Ако у нас беше започнало обучение на паравоенни формирования на площад „Независимост”, например, то не просто щеше да бъде обявено за „табу”, това щеше да раздели самите протестиращи, защото част от тях подкрепят управляващите, но само някои фракции от тях, други подкрепят десните сили, които не са парламентарно представени, трети подкрепят националистите, просто защото считат, че това е шансът им, има и такива, които подкрепят правителството, но не знаят защо, а вероятно има и такива, които получават „нещо”, за да протестират, не съм видял, не го твърдя.
Ние никога не сме били революционери, защото сме свикнали да ни „освобождават”, а не ние да се освобождаваме сами нас си, например като гърците през 1830 г.
 Някак синдромът на 1876 г. все още ни е национален страхов рефлекс,  духът на 1908 г. се е минимизирал, а историческият апокалипсис от 1944 г. може би все още ни владее в смъртоносната прегръдка на някой „голям брат”, сестра, леля, чичо, вуйчо, или каквото там дойде!
Този робски „автохтон” ни пречи да сме като украинците, именно този манталитет е в основата на едно, извинявам се за израза, национално овчедушие, което е на път да се превърне в хронично!

Протестът ни е красив, но е ялов, многословен е, но е твърде синтетичен, блестящ е , но е и кух, и заради това един Джон МакКейн отиде на крака в Киев, но не дойде в София, освен, че мащабът е различен, консистенцията тук също е друга – за съжаление – твърде блудкава!

За novinite.bg

четвъртък, 5 декември 2013 г.

Досиетата – „на час по лъжичка”…!

"Националното ръководство на Съюза на репресираните при комунизма е изумено и възмутено от изказаните мнения за закриване на комисията по досиетата", се казва в разпространена декларация на ръководството на организацията по повод на изказани от депутати от левицата идеи за закриване на комисията за досиетата, предхождани от мнения в същата посока на пенсионерски сдружения от отбраната и сигурността .
Премиерът Пламен Орешарски очевидно също е объркан и не знае, какво ще му спуснат съуправляващите партии.
"Аз не възприемам тази комисия като вечна, а като комисия с определена задача. Тази комисия има задача, която не е безгранична във времето”, заяви Орешарски.
Соцдепутатът Атанас Мерджанов обясни, че е време комисията да прерасне в институт за национална памет.
Всъщност, като се замисли човек, всички тези идеи имат своето основание, но никоя от тях не е достатъчно обоснована, просто защото няма Закон за лустрацията.
През последните 24 години от така наречените демократични промени у нас, не се намери парламент, който да реши, е ли комунизмът тоталитаризъм, или не е! Това беше важно, защото ако бяхме  решили, че това време е тоталитаризъм, то щеше недвусмислено да е необходимо да бъде осъдено като такова и това щеше да породи законодателна инициатива за задължителна лустрация. Това обаче не стана, както повечето неща, които не се случиха по време на прехода ни от комунизъм към демокрация.
Проблемът е в това, че в продължение на 24 години все вадим досиета и все не са извадени всичките, което поражда донякъде основателното усещане, че нещо не е съвсем на ред. Ако имаше Закон за лустрацията, съгласно неговите разпоредби щеше да се наложи да извадим всички досиета на тези, които са извършвали нерегламентирана според международното право дейност срещу родината и народа си, както и срещу трети лица в други ситуации и така проблемът щеше да се реши наведнъж.
То не бяха досиета на бизнесмени, журналисти, главни редактори, митрополити, министри, заместник-министри, депутати, кандидат-депутати…! Всеки път се вадеше по малко, което възпроизвеждаше еуфорична сензация, но не това беше целта. Целта беше да се разбере, кой кой, кой е и какво е вършил и ако е вършил нещо, което противоречи на общоприетия морал и международното право, той да бъде подложен на заслужена лустрация.
Разсекретяването на досиетата не е сензация, или поне не трябваше да е такава, а трябваше това да е зоконодателно регламентиран процес, който да доведе до справедливо разкриване на една до голяма степен срамна истина. Уви, не се случи и това. Превърнахме един естествен процес в журналистическа сензация и създадохме възможност за колосални  злоупотреби  с влияние, нещо, което не биваше да се допуска.
Днес има идея, тази комисия да стане постоянен институт. Ами това трябваше да стане още в началото, защото масивът от документи на бившата Държавна сигурност е толкова огромен, че си заслужава да бъде отделен от Държавния архив.
Разбира се, че имахме и все още имаме право да знаем, какво е представлявала тази Държавна сигурност, от която дори и днес се страхуваме, разбира се, че досиетата трябваше и трябва да бъдат разсекретени, НО това ли беше начинът, като ги вадим „на час по лъжичка”…!? Заради това и преходът ни е такъв, какъвто е – „на час по лъжичка”…! И ако това нас не ни притеснява, то в Европа ги притеснява. Заради това не сме приети добре, заради това има „Шенген”, заради това има черни списъци, заради това има визи, заради това, в крайна сметка, не ни искат особено, където и да е в стария континент, пък и извън него…!
Все още не е безвъзвратно късно някой, който и да е той, но да е достатъчно облечен във власт и правомощия, да излезе и да ни каже, кой, кой е бил и кой, кой е, до кога Държавна сигурност е била такава и кога е станала икономически субект! Това обаче изисква смелост, изисква се да имаш…достатъчно здраво „меко продължение на гърба”, за да ти стиска да го направиш! Очевидно, поне до днес, няма такъв достоен човек, ако се появи, вярвам, че всички ще разберем!
С една дума, комисията трябва да работи спокойно, а когато приключи мандата си – да се превърне в институт, това би било историческа реабилитация за онова, което се случи или не се случи през последните години...! Нека поне веднъж да направим нещо, както трябва!


За novinite.bg

вторник, 3 декември 2013 г.

Топла ли е ”топлата” вода за бежанците?


Снимка: dariknews.bg

Настаняваме бежанци в бивши поделения от Българската армия. Това са предимно изоставени обекти, които са изгубили значението си, след като страната ни започна преговори за членство в НАТО и впоследствие стана реален член на пакта. Днес тези военни поделения са в забвение, но спомените за тях са живи. За съжаление и проблемите също са живи, при това са си същите…!
Един обикновен ден през ноември, 2001 г. Порталът на харманлийския  полк е притихнал в очакване на относителната неизвестност на деня и баналната, понякога, подреденост на военното ежедневие. Полкът, който е на подчинение на тогавашната мотострелкова дивизия в Стара Загора се намира отвъд реката, през моста. След портала следва дълъг асфалтов път, който ни отвежда до щаба и спалните помещения. Сградите са стари. София, в прекия смисъл на думата, по това време, пък и  сега,  е твърде далеч от Харманли и това не просто си личи, то крещи в целия ежедневен микро-мироглед.
Тук са само уставите, утвърдените документи и някакви забравени, закоравели като огнестрелни рани, нрави, които никога не кървят, но ужасно силно болят.
Посреща ни подполковник – заместник-началник – сух, жилав и слабо доверчив интроверт. Следват срещи с войници, криминално проявени, някои обикновени, неграмотни, полуграмотни…! Срещаме засрамени от нещо застрашителни усмивки, посърнали от умора лица и забързани за някъде си почти празни погледи. Забулените в тайни, спомени разказват за масови разстрели на „Звездата”, в караулното, разказват за лоша и недостатъчна храна, за вечни приятелства, за войнишки сълзи и толкова много фантастични истории. Всяка минута тук е една огромна история - и преди, и сега.
Постепенно поделението в Харманли губи значението си за отбраната на страната и от уровски полк – (от УРО-укрепен район за отбрана), то става просто излишно. Така се стига до бежанската криза, когато тези райони могат да бъдат използвани за настаняване на бежанци. От уровски полк, поделението в Харманли се превръща в „транзитен център”, за какъвто военните някога едва ли дори и са подозирали.
„Транзитният център в Харманли за настаняване на чужденци, търсещи убежище в България, е най-претовареният от всички подобни места у нас. Той има капацитет за до 450 души, но по последни данни в него са настанени повече 1 300 чуждестранни граждани и капацитетът е запълнен на близо 250%”, съобщи btvnews.bg.
„Въпреки че разчетите за средствата, изразходвани за ремонтите на сградите в Харманли, не са публично оповестени, картината от там напомня много за фрапиращите кадри на течаща канализация в софийските лагери във „Враждебна” и „Военна рампа”, за които според съобщения на официалните власти бяха похарчени около 550 000 лв.”, се казва още в репортажа на btv.
Стана ясно, че за ремонт на центровете за настаняване ще бъде похарчена сумата от 4,5 млн. евро. Преди близо месец премиерът Пламен Орешарски обяви, че само до края на 2013 г. за справяне с миграционния натиск към България ще са необходими 20 млн. лв. Тези средства, нито се видяха, нито пък вече похарчените дават някакъв видим резултат.
Къде е проблемът?
Някога, в края на 70-те, 80-те години и дори и след демократичните промени, когато войничетата мръзнеха като кучета, живееха в буквална мизерия и нищета във всички смисли на думата, някога, когато нито имаше парно, нито пък някой можеше дори да си представи при какви условия живеят защитниците на първа линия на границата ни, тогава нямаше проблем за условията. Никой не реагираше, че тези момчета в казармата в Харманли живеят на практика на инат. Днес, в бившето поделение, видите ли, нямало топла вода! Ами и преди нямаше такава! Защо тогава не беше проблем това, а сега е проблем? Що за двоен стандарт наблюдаваме?
Разбира се, че сред бежанците днес има и деца и тези условия за тях на практика са невъзможни. За това обаче чия е вината? Да, децата на бежанците не могат да живеят в тези условия, без топла вода и със стари одеяла от МНЗ – мобилизационно неприкосновения запас от преди повече от 50 години. Но тези поделения, Харманли, Момчилград, Марица, както и много други, не са строени за „транзитни центрове” за бежанци, те са строени като войскови обекти.

Като сме имали намерение да настаняваме там бежанци, да си бяхме направили труда, първо да ги преустроим, а след това да мрънкаме, че топлата вода в Харманли не била достатъчно топла…!

За novinite.bg

Николай Чирпанлиев: Сирийската криза няма да свърши скоро


Визитка: 

Николай Чирпанлиев е е председател на Държавната агенция за бежанците. Той е полковник от резерва, доктор по социология. От 1995 г. до 2000 г. работи последователно като началник на направление „Протокол” на Министерството на отбраната /МО/ и на различни длъжности в Управление „Международно сътрудничество” - МО и Управление „Център за социологически изследвания” – МО. Работил е и в канцеларията на началника на Генералния щаб на Българската армия. От 2003 г. До 2010 г.е държавен инспектор по психологическото, осигуряване, връзките с обществеността и други дейности в Инспектората на МО. 

- Г-н Чирпанлиев, каква е ситуацията с броя на баженците към момента и с колко е надхвърлен капацитетът на Държавна агенция за бежанците за възможност за настаняване?

- В Регистрационно-приемателния център (РПЦ) – гр. София, при капацитет  860 места за настаняване са приети 996 чужденци, търсещи закрила. Процентно капацитетът за прием е надхвърлен с 16 %. В РПЦ–с. Баня при капацитет 70 места за настаняване, са приети 137 лица. Капацитетът за прием на териториалното поделение е надхвърлен с 96 %. Териториален център – с. Пъстрогор е предвиден за настаняване на 300 търсещи закрила чужденци. Към настоящия момент в него пребивават 449 лица. Капацитетът на Центъра е надхвърлен с 50 %.

- До къде стигна комуникацията с местното население в отделни населени места, по въпроса за настаняване на бежанци там, например в Телиш?

- Обществото като цяло, в частност местното население в районите, където е предвидено да бъдат настанявани кандидатите за закрила, трябва да бъде информирано за това, какво да очакват и какви и кои ще бъдат новите им „съседи“, макар и временно. Проблемът в с. Телиш се дължи на това, че хората не са информирани и че са подтиквани и използвани от политически сили. Вече нееднократно бе обявено, че нито в Телиш, нито където и да било другаде в България няма да бъдат изграждани нови бежански центрове. Правителствената политика се насочва към доизграждането, реновирането и благоустрояването на сега съществуващите центрове.

- Колко пари са ни необходими, за да се справим с проблема с бежанците и колко поискахме от Европарламента?

- Точната сума трудно може да бъде определена поради ежедневно променящия се брой на бежанците. Досега Европейската комисия отпусна на България 6,9 млн. евро за изпълнение на спешните мерки за овладяване на кризата. Върховният комисариат за бежанците към ООН потвърди, че ще подкрепи българската държава с 3,5 млн. долара. Чешката република вече отпусна 1,9 млн. лв. за справяне с кризата.

- До кога можем да приемаме бежанци?

- Това е политическо решение. ДАБ е длъжна да изпълнява постановленията и разпорежданията на правителството по този въпрос.

- Може ли да се потърси логистична помощ от ЕС за ремонт на военни поделения, където да бъдат настанявани бежанци?

- Прогнозите за случващото се в Близкия Изток не са оптимистични. От информацията, с която разполагаме, сирийската криза няма да свърши скоро и мащабите на бежанския проблем ще продължат да растат. Това означава, че трябва да сме подготвени не само да приемем бежанците, но и да им помогнем да живеят в страната ни, заедно да търсим верните решения за преодоляване на трудностите, пред които заедно се изправяме. Наред с предприетите мерки за благоустрояване на бежанските центрове сме свидетели на ясна политическа воля за справяне със ситуацията, за което говори дейността на Националния оперативен щаб за овладяване на кризисната ситуация, възникнала вследствие на увеличен миграционен натиск и изпълнението на Плана за овладяване на кризата, възникнала вследствие на засиления миграционен натиск към територията на страната ни.

- За колко време един нелегално влязcл в страната ни може да кандидатства и да получи легален статут на бежанец и какво се промени в тази насока?

- Всеки чужденец, преминал на територията на страната ни легално или не по законоустановения начин, може лично да подаде молба за закрила в писмена форма на език, който владее, пред съответно териториално поделение на ДАБ, пред служители на Дирекция „Миграция“ на МВР; пред служители на Дирекция „Гранична полиция“ на МВР или друг държавен орган.

- Има ли програми на агенцията за бежанците, които да предвиждат култивация и културна асимилация на бежанците, които искат да останат да живеят и да работят в България?

- Понятия като „културна асимилация“ не се използват при нас. ДАБ изпълнява правителствената политика спрямо бежанците. Мерките и дейностите, които извършват наши служители, са насочени най-напред към социалната ориентация и културната адаптация на бежанците, получили хуманитарен или бежански статут. Основни документи, по които се осъществява тази дейност, са Законът за убежището и бежанците и националната Стратегия в областта на миграцията, убежището и интеграцията, приета от Министерския съвет с времеви хоризонт 2012-2020 г.

Врата в полето ли е Законът за пушенето!


Всички помним поговорката, че „Законът е врата в полето и само глупаците минават през нея!“. На този фон, депутатът от БСП Спас Панчев заяви, че ако  забраната за пушене на закрити места не се спазва, това означава, че законът не върши работа, следователно от него няма реална нужда.
Това изказване, особено от парламентарист, звучи меко казано странно. Ами ако едно убийство не бъде наказано справедливо, означава ли това, че след като законът не е приложен с цялата си сила, следователно същия закон е слаб и не е нужен...? Ами тогава убийствата може и да не се наказват...!
Истината е, че хората свикнаха с това, че в заведенията не се пуши и дори и пушачи, одобряват това положение.
Кому и защо е нужно сега, толкова време след въвеждането на ефективната забрана, отново да върнем либералния режим? Защо да го правим? Тук първо понамирисва на лобизъм, а веднага след това - на популизъм. Ако е така, предложението е съшито с бели конци и няма как да мине.
В същото време Панчев ни уверява, че либерализирането на режима може да бъде подкрепено и от депутати от ГЕРБ, които били заявили готовност за това – невероятно, но факт!

За novinite.bg

понеделник, 2 декември 2013 г.

„Нежните“ революции раждат „груби“ проблеми


Булдозер с протестиращи се изправя срещу протестиращите в Киев, превзето е кметството на украинската столица, блокирали са входовете на Министерския съвет на бившата съветска република...! Това са само част от гърмките новини, на които сме свидетели напоследък. Ето така се прави революция! Няма нежни революции, нежните революции са измислени, за да заблуждават, че въобще има някаква революция. Промените, истинските променти стават с кръв и оръжие, така е било, така е, и така и ще бъде, независимо, дали ни харесва, или не!
Това не е призив за насилие, нито за организиране на протести. Истината е, че у нас никога не е имало революции. Като се замислим, и септемврийското въстание не е революция, още по-малко пък 19-майския преврат, нито 9 септември 1944 г., нито дори 10 ноември 1989 г. При нас революциите все са „нежни“ и заради това проблемите ни са „груби“!

Каквото и да е мнението ни за протестите, особено за летните протести, те са наистина оригинални. Те са истинско постижение на модерния напоследък „флаш-моб“, само че власт не се сменя с кукли и костюми, власт се сменя и винаги се е сменяла с кръв, за съжаление, или не, това е истината!

Прекрасно е, как студентите протестират, имитират войскови рубеж пред парламента, прекрасно е и това, как пак студенти правят „театрална постановка на открито“ пред НАТФИЗ, това са интелигентни, оригинални и дори красиви протести, НО, по този начин не се сваля правителство!

Примерите са повече от очевидни. В Украйна превзеха кметството на Киев, блокираха сградата на правителството, в Либия застреляха със златния му пистолет самия Кадафи, в Египет свалиха Мохамед Мурси, но това стана с участието на хората, на протестиращите, които се обединиха, организираха се и се устремиха към една цел, постигането на която се превърна в нещо като фикс-идея.

Нашият протест, колкото и да е справедлив, или да не е, въпрос на морал и гледна точка, все повече започва да прилича на едно стадно блеене пред здраво залостените порти на властта. Премиерът ни си влиза и си излиза на воля, разбира се – все от задните входове и изходи и това не му пречи, както самият той заяви!

Хората се събират, кога 20, кога 2000, викат си, сякаш по навик, надуват вувузели, с които са озвучавали до преди това футболни мачове. Хората ходят сякаш като едновремешното „движение“ по „Царя“, само че сега, „царят е гол“, защото протестът е страхлив!

Страх, или умора, кое от двете повече ндделява у нашите протестиращи, не е ясно, но е ясно, че и двете ги има – и са уморени, и са уплашени. В същото време някои си позволяват да говорят, че сме били разделени като народ. Е, от това по-хубаво здраве му кажи...! Разбира се, че трябва да сме разделени, защото това означава, че мислим различно и демократично!

Проблемът ни не е в разединението, проблемът ни е в театралниченето, когато трябва да сме сериозни, и сериозността ни, когато наистина трябва да се веселим. Не умеем да правим революции, точно толкова, колкото и не умеем да се забавляваме, ама истински..!

За novinite.bg