сряда, 25 април 2012 г.

Полиетиленовите торбички стават най-акцизният продукт в България


От 2014 г. ще плащаме една от най-високите продуктови такси в Европа

Венцислав Жеков

От 2014 г. в България ще бъде въведена продуктова такса от 0.55 лв. за брой полиетиленова торбичка с дебелина до 15 микрона, съгласно действащата наредба. Предложението за промяна предвижда тези такси да бъдат заплащани за всички торбички, независимо от дебелината им. Прави обаче впечатление, че това е една от най-високите такси за подобни стоки в Европа. Страната ни е на второ място след Холандия, където таксата е
0.3377 евро за брой. Милен Георгиев, директор на фирма „Екстрапак“ сподели пред „Класа“, че проектът за изменение на наредбата е неефективен и няма да изпълни предназначението си. По думите му, действащите нормативи буквално казват, че полиетиленовата торбичка ще бъде най-акцизният продукт в България.
Прави впечатление, че продуктовата такса за един брой торбичка, например в Латвия, е 0,6 лв., което калкулира на практика необяснима разлика от 0,49 лв., след 2014 г. За съжаление цената не е свързана със стандарта на живот. Всъщност косвена зависимост има, но тя е доста сложна, за да може да бъде еднозначно анализирана. Страните с по-висок стандарт използват много по-ефективно отпадъците от материали, подлежащи на рециклиране в това число и от пластмаси, защото те са ценен природен ресурс. Това каза пред „Класа“ Венелин Маринов-председател на Управителния съвет на Българска асоциация „Полимери“. По думите му, поради тази причина в тези страни няма въведена продуктова такса.
Стана ясно, че България е в последната тройка, заедно с Кипър и Малта, като оползотворява едва 17% от отпадъците си от пластмаси. Данните показват проблема за България-липсата на разделно събиране на отпадъците от пластмаси. Оказва се, че торбичките не са основният замърсител, нито заемат най-големия дял в количеството пластмасови отпадъци. Вместо да се говори само за тях като за едва ли не главен виновник за замърсяването, усилията би следвало да се насочат към събирането им оползотворяването на всички пластмаси, и въобще на всички отпадъци които могат да бъдат използвани. Фирмите в България имат производствен капацитет да поемат рециклирането на отпадъците от пластмаси, поясни Маринов. Той се позовава на годишния доклад от Европейските производители на пластмаси и партньори: „Пластмасите – Фактите за 2011 г.: Анализ на Европейското производство на пластмаси, търсене и възобновяване, публикуван на 10 октомври 2011 г.
Всяка страна има правото сама да определя националната си политика в областта на продуктовите такси. В момента въпросът се обсъжда на европейско ниво, но все още няма крайно решение. Считам, че в някои страни решенията, които се вземат са в голяма степен политически. Граничната стойност на дебелината на торбичките от 15 микрона бе определена след обсъждане с МОСВ. Счита се, че торбичките с дебелина под 15 микрона са прекалено леки, по-трудно се събират и рециклират и в крайна сметка замърсяват повече околната среда. Преди десет години технологиите не са позволявали да бъдат произвеждани толкова тънки торбички, каза още Маринов. Постепенно с развитието на технологиите и в резултат на натрупания опит производителите успяват да намалят дебелината на торбичките, което намалява значително цената им и суровините за тяхното производство. За производството на полимерни торбички днес се изразходват 70% по-малко полимери отколкото преди 20 години. С тези действия производителите сами избират пътя за намаляване на въглеродния си отпечатък върху природата.
По-дебелите торбички могат да бъдат използвани многократно и това изглежда логично, след като не можем да се справим с разделното събиране на тънките торбички. Проблемът е, че предложените промени в Наредбата предвиждат въвеждането на продуктови такси за всички торбички, докато в Европа се стимулира използването на тези за многократна употреба и използването на рециклирани суровини, допълни Маринов.
Такси за биоразградими торбички в момента няма, но въпросът е комплициран, защото контролът за това, кои торбички са биоразградими, и кои не са такива на нашия пазар е практически невъзможен. Трябва да се изследва всяка партида излизаща на пазара, за да може да се гарантира ефективен контрол. Проблемите са свързани с това, че в България няма акредитирана лаборатория, която да анализира биорзградимостта. Анализът е твърде скъп и продължителен. На експертно ниво се смята, че е нужно провеждането на по-задълбочени научни разработки, свързани с механизма на разграждане на биорзаградимите торбички, които попадат извън системите за компостиране. Въпросът е, дали те не замърсяват повече околната среда. Биоразградимите торбички трябва да се събират разделно в отделни контейнери, така че да не се смесват с торбичките от полиетилен, тъй като сериозно увреждат тяхното рециклиране. В България има само две индустриални системи за компостиране и едва ли са правени експерименти, разграждат ли се биоразградимите торбички в тях, коментираха браншовици.
Себестойността на една торбичка е няколко стотинки и зависи от размера, съответно от теглото й. По принцип данните за себестойността представляват търговска тайна на всеки производител. Неотдавна фирма Екстрапак направи сравнение на себестойността на полиетиленовите и хартиените торбички, защото фирмата има и завод за хартиени торбички. Според техните данни хартиените торбички са по-скъпи. Освен това хартията се произвежда от целулоза, а в повечето случаи суровина е дървесина. Торбичката от плат е още по-скъпа.
Според Милен Георгиев, системата, която се предлага за събирането на тази такса е една от най-слабите в сравнение със системите за събиране на акцизи, където има акцизни складове, бандероли и други, а в същото време тя е по-висока като процент от акцизите за другите продукти. Той се усъмни, че има черен пазар, който и в момента съществува.

Вътрешно каре

Замяната не означава непременно по-екологична среда

Има възможност полиетиленови торбички да бъдат заместени с други продукти. Хартиените торбички се предлагат от хора с екологични възгледи, но напоследък някои изследвания показват, че те не са толкова екологични, колкото всъщност претендират да бъдат. Само за транспорт на хартията, понеже в България не се произвежда хартия за торбички, и логистиката на хартиените торбички до магазините, се изгаря толкова гориво, което е достатъчно за производството на една полиетиленова торбичка. Така вместо да имаме полиетиленова торбичка ще имаме хартиена, плюс гориво в атмосферата, коментира Милен Георгиев от „Екстрапак“.
Според Ян-Ерик Йохансон, регионален директор на „Plastics Europе“, независими научни изследвания, разглеждащи проблема по метода на жизнения цикъл показват, че полимерните торбички са с положителни екологични активи в сравнение с алтернативните торбички, което към настоящия момент прави избора им най-благоразумен. Проучване, поръчано от Департамента по околна среда и природно наследство в Австралия отчита, че торбичките от полиетилен за многократна употреба са по-добри от памучните торбички. Памукът консумира огромно количество от 10 000 до 30 000 литра вода на килограм, а около 10% от пестицидите в света и 25% от инсектицидите в света се използват при отглеждането на памук. Също така, по време на полезния си живот, памучните торби трябва да се перат редовно, често се изисква употребата на силни препарати, за да се гарантира елиминирането на бактерии и миризми, коментира Йохансон.

понеделник, 23 април 2012 г.

Туроператорите търсят все по-екзотични пакетни предложения




Нови дестинации


Нетрадиционните пътешествия постепенно изместват традиционните далечни екскурзии

Венцислав Жеков

САЩ, Индия, Южна Африка, Египет, Непал, са само част от екзотичните пътешествия, които родните туроператори все по-често включват в своите туристически пакети. От бранша коментират, че нараства интересът на българите към по-далечни и по-интересни приключенски пътувания, което според тях налага и все по-адекватно поведение на туристическия пазар. Ако до преди няколко години дестинации като Непал, Индия и дори и САЩ бяха рядко търсени от клиентите, то сега те вече не са достатъчни, коментират туроператори. Родният турист вече се интересува от приключения, забавления, уникални пътешествия. Конкуренцията между отделните туристически фирми нараства и защото търсенето се е повишило, но и защото всеки се стреми да предлага все по-нови и иновативни пакети, с които да привлича повече туристи, които след това да са „жива реклама“ на самия туроператор.
Едно наистина ново и интересно предложение е програмата за САЩ. Специално за „Класа“ Калина Тодорова от APOLLO сподели, че при тези туристически пакети пътуването от град до град се извършва с малки, частни самолети. По този начин се спестява изминаването на големи разстояния с автобус и не се губи ценно време, което се уплътнява с далеч по-интересни и подходящи туристически забавления. Само така в рамките на една седмица може да се измине голямо разстояние, като спестеното време се използва за обогатяване на програмата. Фирмата е подготвила да туристически пакета – Източен и Западен бряг. Приблизително между 30 и 40 часа път с автобус и при двете ще бъдат изминати за 3-4 часа със самолет. В случая е важно и това, че крайната цена на туристическия продукт остава същата и дори по-ниска, сравнено с автобусна екскурзия по същия маршрут.
Една от програмите за източния бряг предлага пътуване от Ню Йорк с полет до Водопада Ниагара. По време на екскурзията се преминава през тунели зад самия водопад, а след това с корабче под падащите води в канадската му част. Следва посещение на 4D симулация на водопада и театър IMAX, за да се запознаят туристите с историята на хора, оцелели след скачане във водопада.

30-40 часа с автобус се заместват с 3-4 часа със самолет

През втория ден е предвидено пътуване с автобус до Торонто – центърът Роджърс, пристанището, центърът Еър Канада, музеят на обувките Бата (задължителен за дамите), телевизионната кула, превърнала се в символ на Канада. Следва посещение на винарната Caroline cellar, в която се приготвят сухи и десертни вина. Третият ден предлага полет до Пенсилвания и посещение на „Шоколадовия свят” в Хърши. Фабриката се превръща във все по-голяма атракция, като туристите имат възможност и да направят собствени шоколадови бонбони. Следва посещение на района на амишите. Това са известни със старите си разбирания и начин на живот хора. Те са облечени в стил от ХІХ век и живеят далеч от скоростта на съвременния живот, непризнавайки технологиите на ХХІ век и спазвайки 400 годишни традиции. Вечерта може да се опита прясна храна, произведена в местна ферма и приготвена необикновена вкусно. Следващият ден предлага обиколка на Харисбърг, полет до Вашингтон, панорамна обиколка – Капитолия, музеят по американска история, театър „Форд“, мемориалът от Корейската война, мемориалът Линкълн, Белият дом, катедралата Сейнт Матюс, Джорджтаун, „Линкълн мемориал“, институтът „Смитсониън“, Националната галерия, центърът „Кенеди“, бибилиотеката на конгреса и сградата на съда. За предпоследния ден е предвидено посещение на имението Маунт Вернон. Тук може да се види домът на бащата на нацията – Джордж Вашингтон, разположен край река Потомак. Следва връщане във Вашингтон и посещение на музея по американска история. В него се пазят артефакти свързани с културната, социалната, политическата и военната история на Северна Америка. В последния шести ден е отпътуването за Арлингтон и посещение на гробището с мемориала на незнайния воин, смяната на караула и вечния огън, горящ над гробницата на Кенеди. Предвидено е посещение на музея на авиацията, в който се пазят самолети от 1876 г. С полет до Ню Йорк завършва туристическия круиз. Настаняването в двойна стая струва 1649 долара, единичната стая струва 1899 долара, а тройната стая е 1549 долара. Хотелите са с категория четири звезди. Подобни програми са подготвени и за Западния бряг, като цените са между 1879 до 2389 долара.
Освен САЩ се предлагат много и различни дестинации на три континента, които могат да бъдат разгледани на страницата-www.vipzone.bg. Програмите, които предлагат са насочени към индивидуални клиенти. Опитват се да дадат различен поглед към туристическите програми, като предлагат туристически пакети и идеи за пътешествия, които не се разработват от други агенции.

Сборните групи дават свобода за избор на дати

Организаторите на портала твърдят, че е важно да дават възможност на български туристи да се присъединят към сборни групи от цял свят и да споделят пътуването си с тях. По този начин те пътуват на всяка избрана от тях дата през годината, без да се налага да чакат събирането на група, което е особено трудно и несигурно за повечето от по-далечните и по-екзотични дестинации. Генерират се и идеи за нетрадиционни преживявания, които могат да превърнат всяко пътуване в нещо уникално и и наистина незабравимо, твърдят от APOLLO.
Особено актуални напоследък, като нов вид атракция, се предлагат пътешествия с влакове, като Транссибирския експрес, който е по-известен, но и много други подобни турове в Индия и Южна Африка, които никой на пазара у нас все още не предлага интензивно и масово. Едно от най-интересните е „Пътуването на живота“ – 28 дни през цяла Африка от Кейптаун до Кайро, пътувайки с луксозен влак, самолет и накрая с кораб по река Нил.
Цените не са най-важното, което определя търсенето на една програма, убедени са туроператорите. За тях на първо място е поставено качеството, а също и уникалност на преживяванията, които да оставят спомени наистина за цял живот. Туристите трябва да ги познават и да харесват това, което правят. Именно така се „постига възвращаемост на клиенти“ с 60 %. Това са традиционни туристи и много нови, които всяка година избират новите дестинации.
Относно екзотичните дестинации, непрекъснато излизат нови предложения. В момента се подготвят речни круизи по река Меконг, които съчетават две интересни държави – Виетнам и Камбоджа. Това е един различен и наистина интригуващ начин за пътуване. Предлага се също и сафари в Африка, което се съчетава с круиз в четири държави - Ботсвата, Замбия, Намибия и Зизмабве, както и посещение на водопадите Виктория. Настаняването по време на круиза е на бутиков кораб, който обслужва само 28 пътници в луксозна атмосфера.

Вътрешно каре

Отново "откриваме" Индия и Непал

Едно от най-новите предложения е това за Индия. Тук са подготвени две програми: „Златният триъгълник“ и „Индия и Непал“. С Qatar Airways са били договорени по-ниски цени, което позволява да бъде намалена и цената на цялото пътешествие. Групите са с водач от България и туристическа програма с местен екскурзовод на руски език. „Златният триъгълник“ предлага дестинации до Делхи, Агра и Джайпур. Има предложение и за „Златния тригълник“ в комбинация с Варанаси. Трета голяма дестинация включва посещение в Делхи, Катманду, Варанаси, Каджурахо, Орча, Агра и Джайпур. Цените между 1 април и 30 септември са между 1495 и 1795 евро. Цените за екскурзиите включват 11 нощувки със закуски и вечери в хотели с категория пет звезди, самолетни билети Делхи – Катманду – Варанаси – Каджурахо, всички трансфери по програмата, цялата описана туристическа програма с местен екскурзовод на английски език /други езици се предлагат срещу доплащане/, медицинска застраховка с асистанс и покритие 10 000 евро.

неделя, 22 април 2012 г.

Полиетиленовите торбички-бъдеще в миналото


Приблизително със 70% е намаляло потреблението след въвеждането на таксата от 1 октомври миналата година

На българина трябва да му бръкнеш в джоба, за да се научи да спазва правилата. Така стана и с въвеждането на продуктова такса за потреблението на полиетиленовите торбички. От Асоциация „Полимери“ обаче се опасяват, че подготвяното въвеждане на такса и за по-плътните торбички, ще доведе бранша до фалити и без работа ще останат около 3500 души /подробности на стр. 6/.
Въвеждането на таксата обаче доведе до реално и чувствително намаление на потреблението на полиетиленовите торбички. Все по-рядко се натъкваме на „украсени“ с такива артикули дървета. Социалната цена на спирането на производството наистина е висока, но има и друга гледна точка, която касае екологичната цена-много по-видима във времето и много по-устойчива. Въпрос на баланс и на вземането на навременни и правилни решения е двете цени да се уеднаквят и да се потърси решение, което да е изгодно и за двете страни, с възможно най-малки компромиси. Едно такова решение би било промяна на производствените мощности и преориентиране на бизнеса към изработването на друг тип опаковки, които да са екологично чисти. По този начин ще платим значително по-ниска социална цена на промените.

България е на първо място с културни дестинации в ЕС


Само ясните правила и тяхното спазване могат да повишат интереса към страната ни и нейните забележителности

България отново влезе в класация, този път на "National Geographic Traveler". Нареждаме се не просто сред първите, а на практика сме първи, при това в положителен аспект. Страната ни зае второ място сред културните дестинации в Европа, които човек непременно трябва да види в живота си /на стр. 6/. Ако обаче вземем предвид страните-членки на ЕС, ние се оказваме на първо място. Културният маршрут "Чудесата на България: изкуство, вино и традиции" изпреварва всички останали културни дестинации на стария континент. Това безспорно е голямо признание. То е факт, но този факт трябва да се защитава. Защитата се съдържа в непрекъснато подобряване на условията за туризъм у нас. Това означава инфраструктура, подходящи цени, интересни пакетни предложения и иновативност. Уникалността е нещото, което може да превърне българския туризъм в популярна дестинация в световен мащаб, а светът има какво да види тук. Целта е да привличаме повече туристи, които да остават доволни от престоя си в страната и те самите да се превръщат в „посланици“ на България като целогодишна туристическа дестинация, каквито са и целите на бранша и държавните власти. Всичко това обаче зависи от ясни и строги правила и което е по-важно, зависи от тяхното безпрекословно спазване.

КЪДЕ СА НАСЛЕДНИЦИТЕ НА БЪЛГАРСКАТА СРЕДНОВЕКОВНА АРИСТОКРАЦИЯ ДНЕС

Една тема вълнува силно много българи от години на ред. Това е темата за българската аристокрация. Защо нямаме благороднически титли след Освобождението през 1878 г., защо нямаме графове, барони, маркизи, князе? Къде се губят старите благороднически титли ичиргубоил, кавхан, канартикин? Ето само част от титлите и тяхното значение в Средновековието: Чъгубоил - Пръв най-важен боил, занимава се с вътрешните работи на ханството, Боил - висша знатна степен, Багаин - нисша знатна степен, Богатур - буквално означава юнак, герой, Боритаркан - командир на тежката бронирана конница, в по-късни времена комендант на аул (крепост), Тументаркан - командир на един тумен (10 000 конника), Таркан - командир на 1 000 конника (хилядник). Особено ценни са и данните за боилските родове-Ермиар, Дуар, Кюригир, Кубаир, Чакарар, Ерми, Дуло, Вокил, Укил, Угаин. С падането ни под османска власт, държавата изчезва и с нея изчезва и държавническата традиция. Тези родове обаче остават, те или се разселват, или намаляват, или се преселват, или просто емигрират, но не е възможно да са изчезнали напълно, защото данни за подобен геноцид не са известни. Българска аристокрация безусловно е имало. Били сме царство, монархия, което само по себе си говори категорично и недвусмислено. Въпросът е, къде са наследниците на тази аристокрация, има ли живи такива и защо нищо не се знае за тях днес? Говорим за Първа и Втора български империи, както пише сър Стивън Рънсиман. Тази държавна форма се управлява от елит, който е с благороднически произход по дефиниция. Смесването на българските благородници с византийските, също е доказан исторически факт, което още по-ясно посочва, че благородници по нашите земи не просто е имало, но те са били цели изявени фамилии, които са управлявали държавата на различни нива и са били признати за хора със „синя кръв“, тоест за истински аристократи. Може би „благородничеството“ не е било чак толкова разпространено по социалната ни стратиграфия, както да речем в старата Византия, но фактът е факт-българска средновековна аристокрация е имало. Близо 500-годишното ни владичество от Османската империя не би могло безследно да изличи корените на аристокрацията, просто защото те са дълбоки, жилави и са се пръснали при завоеванието ни в края на ХІV в., което вероятно и ги е спасило. Къде обаче са те днес? В периода 711-718 г. днешна Испания е завладян от маврите /араби и бербери/. Между VІІІ и ХV в. продължават борбите за отхвърляне на чуждото господство. Реконкистата завършва през 1492, когато Фердинанд II Арагонски и Изабела I Кастилска изгонват последния мавритански владетел от Иберийския полуостров. Говорим за около 800 години арабско владичество! Днес Испания е съхранила своите благороднически титли, монархически символи и звания, нещо което в България не е съхранено, при това при по-кратко с няколкостотин години владичество от османците. Въпросът е, как испанците са успели да запазят благородническите си титли, ясни са фамилиите, а ние не знаем нищо за тази част от нашата социална история?! Оказва се, че липсата на информация за българската средновековна аристокрация не е чак толкова голяма! Неотдавна във форумите „Бойна слава“ излезе информация за стари родове, които по всяка вероятност „съхраняват“ във вените си "синя кръв". Макар и твърде „размита“ през вековете, тя все пак е „синя“, или поне със „син отенък“. Публикуван беше списък на фамилии от някои градове и населени места, за които има данни, че са били с благороднически произход. Такива са: Андрейнин от Чипровци, Баласчеви от Охрид, Балина от Никопол, Бимбеловци от Факия, Бойчик от Кратово, Дебелянови от Дебелец, Джамджиеви от Килифарево, Екзарх (Стоилови) от Стара Загора, Живодер от Враца, Зикови от Ниш, ършовски от Елена, Лолови от Медвен, Лупу от Разград, Лютови от Рила, Мавър от Драгалевци, Соимирович от Горно Лука, Радивой от Кремиковци, Раковски от Котел, Стратемирович от Арбанаси, Селимински от Сливен, Шишманоглу от Видин и още много други. Интерес обаче представляват фамилиите от Копиловец. Те са общо шест на брой-Джоджин, Качамаг, Митрович, Пешин, Прентич и Франкович. Изследване на швейцарския институт по генетика Игенеа доказа, че в българите тече 49% тракийска кръв, 15%-славянска, 15%-елинска, 11%-древномакедонска и 8%- финикийска кръв, съобщи БТА. Това е доказателство за приемственост във пвсеки един смисъл на думата. Тя може да се илюстрира и по още един начин. Неотдавна вестник „България“ публикува статия за българин, който пътува до Америка в началото на ХХ в. Това е Захари Гачин от село Копиловци. Неговият правнук Йордан Йорданов преди време разказва родово предание за австрийски престолонаследник, който идвал в село Копиловци, до днешна Монтана, но се криел, че е наследник на царски род. Легендата разказва, че по времето на династията Шишмановци /1323-1396 г./ самият цар плащал на специалисти от земите на Австро-Унгария, които да помагат за добива на злато и олово. Постепенно оловото придобило по-голяма цена от златото, защото приложимостта му във военните действия била много по-голяма. Някъде по това време в село Копиловци-Монтанско, пристига някакъв млад мъж, облечен в монашески дрехи, за когото се говорело, че бил най-малкият син на австрийския престолонаследник. Според легендата, именно той основал рода Гачини в днешното село Копиловци. В същото време форумът „Бойна слава“ коментира, че що се отнася до фамилите, оцелели до днес - повечето извън тези от Чипровци и Копиловец (които са католици и се преселват в Австрия) са оцелели. Твърде вероятно е топонимът „Копиловец“, който се споменава в списъка с фамилиите, да е именно част от днешното село Копиловци, защото легендата разказва именно за „австрийски престолонаследник“ там. Разбира се, отчитайки факта, че по това време държавите са се наричали по друг начин, все пак не можем да отречем, че има, при това не малка, вероятност преданието постепенно да е било видоизменяно, за да достигне топонимът „Копиловец“ до съвременното село Копиловци. Това по неоспорим начин доказва и връзката на рода Гачини с австрийските престолонаследници, като правим уговорката, че доказателството зависи от коректното предаване на легендата през годините. Оказва се, че не е невъзможно фамилията Гачини да има истински благороднически произход, който води началото си още от Балканското Средновековие. За това все още не са открити исторически доказателства. В същото време Йордан Йорданов споделя, че в една книга преди години открил дворец с името “Гачини” в Санкт Петербург. Едва ли това отново е просто една случайност. Предстои обаче историците и специалистите от помощните исторически дисциплини-етнолози, археолози и архивисти да проучат легендите и да отсеят наслоенията на фолклора. Това е необходимо, за да разберем, до къде се простира историческата истина и къде легендата е замъглила, или пък /защо не/ предала точно истината. Шишмановият род не е единственият, чиято история се проследява и до наши дни. Много по-древни фамилии могат да се посочат като потомци на великите български царе Асеневци, чиито корени навярно са чак в древна Троя, които също имат доказани наследници. Те обаче междувременно са се установили на остров Корфу, където живеят в свой собствен замък под Асеновски герб, съобщава сайтът forum.bg-nacionalisti.org. Друг въпрос е доколко такива родове, заселили се далеч от родината преди столетия, не са се поддали на чуждо влияниe в случая на Асеневци - на италианско, или по-скоро гръцко. Потомци на най-древни византийски императорски династии живеят по нашите земи, например на Палеолози и Кантакузи. В село Факия пък продължава да съществува родът на Момчил войвода, родът на Стефан Караджа, който е излъчил за България редица световни олимпийски шампиони. Дирите на последната владетелска династия на Средновековна България се губят след разпадането на Втората българска държава, когато Константин (синът на Иван Срацимир) и Фружин (синът на Иван Шишман) изчезват от погледа на историците. Освен за връзките им с унгарската аристокрация, сведенията ни за тях са твърде оскъдни. Преди около тридесет години в архивите на Анкара и Истанбул сръбската османистка Душанка Лукач се натъква на нова информация. Фружин заедно с тримата си сина се завръща в България, където служи на османската власт. Така в района на Чипровци се заселват католици, потомци на българската и унгарската династия. Родове, като например този на Пеячевичи, нямат нужда от друго доказателство за аристократичния си произход - те със сигурност са потомци на свитите на Фружин, сродили се със Шишмановия род. Освен това тази фамилия има големи заслуги по време на сраженията в региона, за което получава и баронска титла и обновява семейния си герб. След това родът се развива в Австро-Унгария, един от техните потомци дори успешно управлява Хърватска. След Освобождението на България и този род се числи към възможните претенденти за българския престол като сигурен потомък на Шишмановия род. Разбира се има и много други родове, историята на които може да се проследи много назад във вековете. Едни от най-значимите постижения в тази насока са стигнали до началото на ХVІІ в. Това са само някакви си 200 години след завоеванието от османците през 1396 г., с превземането на държавата на Срацимир, с което България изчезва от политическата карта на света. Двеста години не са чак толкова голям период, за да се забрави един род, или неговият благороднически произход, ако е имал такъв, дори и в условията на остра политическа криза и демографски срив, които по всяка вероятност са съпътствали онези страшни години. Откриването на доказателства за българската средновековна аристокрация и нейните наследници днес не е самоцел. Акцентът не е някои българи да имат шанса да сложат на главите си корони и да се титулуват с някакви звания. Това е част от историята ни. Историята е не само битки и завладени, или изгубени земи, историята е история и на народа, на хората, на отделния човек. И ако личността в историята нямаше никакво значение в марксистко-ленинската битност преди години, то днес историците знаят, че личността има важно място в историята, защото личностите правят историята, такава, каквато е. Ако ние днес познавахме наследниците на старите родове, фамилиите, които са управлявали страната ни преди векове, традицията щеше да бъде толкова жива, че едва ли щяхме да имаме такава остра нужда от елити, каквато изпитваме в момента. Елит означава заслужили, достойни хора. Не че днес ги няма, но елитът се изгражда, той е бил граден и у нас, но по някакви странни причини днес елитът ни отново се изгражда, но сме забравили стария си елит, а него го има неминуемо, защото няма как просто да се е изпарил. Известни са фамилии от императорските родове на Византия. Има хора, които днес претендират да са наследници на византийската златна корона, макар, че Византия я няма от 559 години. България обаче я има, но като по чудо благородниците й са изчезнали сякаш безследно и безвъзвратно. На 8 септември 1946 г., в присъствието на съветски войски, в България се провежда референдум. Според официални резултати от 4 509 354 гласоподаватели в референдума участват 4 132 007 гласоподаватели (91,63%), като 92,72% от гласувалите се обявяват за премахването на монархията и обявяването на страната за република. Резултатите от референдума са оспорвани от монархисти, които смятат, че намиращата се на територията на България Червена армия е оказала влияние върху тях. На 15 септември 1946 г. е провъзгласена Народна република България. Невръстният цар Симеон II, майка му царица Йоанна и сестра му княгиня Мария-Луиза са принудени в срок от няколко дни да напуснат страната. Те се отправят към Египет, а през 1951 г. - към Испания. България е република вече почти 66 години. Едва ли някой днес, след като дори бившият цар стана министър-председател на републиката, би имал амбиции да се окичи с благодорническа корона и да се разхожда с пурпур и хермелинова мантия. Важно е обаче да познаваме историята си, да познаваме хората, които са управлявали държавата ни и да отдаваме заслужена почит на тях и на техните достойни наследници. Венцислав Жеков Снимки от интернет: Текстове на снимките: Снимка 1 – Короната на българските владетели в периода ХІ-ХVІ в. Снимка 2 – Короната на казанските канове от Казанското канство-пряк продължител на Волжско-българските държавнически традиции. Снимка 3 – Столицата Търновград в края на ХІV в.

петък, 20 април 2012 г.

ИМА ЛИ ЖИВИ НАСЛЕДНИЦИ НА БЪЛГАРСКАТА СРЕДНОВЕКОВНА АРИСТОКРАЦИЯ?



Българска аристокрация безусловно е имало. Били сме царство, монархия, което само по себе си говори категорично. Въпросът е, къде са наследниците на тази аристокрация, има ли живи такива и защо нищо не се знае за това? Говорим за Първа и Втора български империи, както пише сър Стивън Рънсиман. Тази държавна форма се управлява от елит, който е с благороднически произход. Смесването на българските благородници с византийските, също е доказан исторически факт, което още по-ясно посочва, че благородници по нашите земи не просто е имало, но те са били цели изявени фамилии. Може би благородничеството не е било чак толкова разпространено по социалната ни стратиграфия, както да речем в старата Византия, но фактът е факт-българска средновековна аристокрация е имало.
Близо 500-годишното ни владичество от Османската империя не би могло безследно да изличи корените на аристокрацията, просто защото тези корени са дълбоки, жилави и са се пръснали при завоеванието ни в края на ХІV в., което вероятно и ги е спасило.
Ето какво открих съвършено случайно. Това е списък на стари родове, които по всяка вероятност носят във вените си елементи на "синя кръв". Името на населеното място „Копиловец“ е твърде вероятно да е днешното село Копиловци-Монтанско, или поне да е топоним в този регион, от който да произлиза и името на днешното населено място...

Кратък списък на най-изявените родове - потомци на старата аристокрация, за които има сведения след завоеванието от османците:

1. Андрейнин от Чипровци;
2. Баласчеви от Охрид;
3. Балина от Никопол;
4. Бибич от Чипровци;
5. Бимбеловци от Факия;
6. Бойчик от Кратово;
7. Дебелянови от Дебелец;
8. Джамджиеви от Килифарево;
9. Джоджин от Копиловец;
10. Екзарх (Стоилови) от Стара Загора;
11. Живодер от Враца;
12. Зикови от Ниш;
13. Качамаг от Копиловец;
14. Кнежевич от Чипорвци;
15. Королайн от Чипровци;
16. Кършовски от Елена;
17. Лолови от Медвен;
18. Лупу от Разград;
19. Лютови от Рила;
20. Мавър от Драгалевци;
21. Митрович от Копиловец;
22. Николантин от Чипорвци;
23. Парчевич от Чипровци;
24. Пешин от Копиловец;
25. Пеячевич от Ципровци;
26. Соимирович от Горно Лука;
27. Прентич от Копиловец;
28. Радивой от Кремиковци;
29. Раковски от Котел;
30. Робеви от Охрид;
31. Стратемирович от Арбанаси;
32. Селимински от Сливен;
33. Скорчеви от Скорците;
34. Станиславови от Никопол;
35. Теодосиевци от Охрид;
36. Томянин от Чипровци;
37. Франкович от Копиловец;
38. Хафезови от Жеравна;
39. Ченчеви от Севлиево;
40. Шишманоглу от Видин...

Що се отнася до фамилите, оцелели до днес - повечето извън тези от Чипровци и Копиловец (които са католици и се преселват в Австрия) са оцелели. “

Йордан Йорданов преди време говореше за някакъв австрийски престолонаследник, който идвал в село Копиловци, но се криел, че е наследник на царски род. Легендата разказва, че по времето на династията на Шишмановци /1323-1396 г./ самият цар плащал на специалисти от земите на Австро-Унгария, които да помагат за добива на злато и олово. Постепенно оловото придобило по-голяма цена от златото, защото приложимостта му във военните действия била много по-голяма. Някъде по това време в село Копиловци-Монтанско, пристига някакъв млад мъж, облечен в монашески дрехи, за когото се говорело, че бил най-малкият син на австрийския престолонаследник. Според легендата, именно той основал рода Гачини в селото. За това все още не са открити исторически доказателства. В същото време Йордан Йорданов споделя, че в една книга преди години открил дворец с името “Гачини” в Санкт Петербург. Едва ли това отново е просто случайност. Предстои историците и специалистите от помощните исторически дисциплини-етнолози, археолози и архивисти да проучат легендите и да отсеят наслоенията на фолклора, за да остане само чистата истина, а не е невъзможно тя да се съдържа и в самата легенда…!

Позицията на бранша е за разделно събиране и рециклиране на отпадъците от полимери



Венелин Маринов, председател на УС на Българска асоциация „Полимери” /БАП/:
Потреблението на торбички под 15 микрона намаля значително и това беше една от целите на Наредбата

Венцислав Жеков

- Г-н Маринов, какво ще промени въвеждането на продуктова такса и за по-плътните полиетиленови торбички?
- Практически всички полиетиленови торбички ще изчезнат от пазара ако Наредбата се спазва и има контрол. Вероятно това е целта на МОСВ. Ползите за обществото и околната среда обаче са съмнителни и най-вероятно ще бъдат облагодетелствани много ограничен брой фирми които претендират, че произвеждат, или внасят така наречените компостируеми торбички.
- Как ще се отрази това на бизнеса, на потребителите и на производителите на такива торбички?
- Просто няма да има такъв бизнес, защото едва ли някой потребител ще си купи полиетиленова торбичка която струва 60-80 стотинки. Най-странното е, че промените които се предлагат ще засегнат и полимерните торбички за многократна употреба което означава, че МОСВ на практика желае да изхвърли от пазара една цяла група съвременни материали, каквито са полимерите. Ще бъде много интересно как ще бъде контролиран състава на текстилните торбички, тъй като много от съвременните текстилни материали са полимери. Аз лично не виждам разлика между потребителските и екологични качества на торбичка за многократна употреба от така наречения „Рафия“ полипропилен и от текстил от полиропиленови влакна. За съжаление производителите на полимерни торбички ще трябва да затворят тези свои производства и да намалят персонала си, което е жалко, защото в тези производства са инвестирани много средства, натрупан е много опит и технологичното ниво е високо. Някои от тези производители изнасят част от продукцията си директно и индиректно и доколкото разбирам ще имат проблеми и с индиректния износ, което също е много жалко в период на криза.
- Стана дума, че е намаляло драстично потреблението на полиетиленови торбички, а производството на такива под 15 микрона у нас е спряло, не беше ли именно това целта, да се намали потреблението на такива торбички и каква беше позицията Ви по решението да се въведе продуктова такса за малките вторични опаковки, през октомври миналата година? Потреблението на торбички под 15 микрона наистина намаля значително и това беше една от целите на Наредбата. Тази цел беше подкрепена от Българска Асоциация Полимери и на практика беше постигната, ако изключим нерегламентирания внос, който позволява все още да се срещат тънки торбички по пазарите. За съжаление нашите предложения свързани с контрола върху производството и вноса, както и предложението ни за организиране на система за обратно изкупуване на използваните полимерни опаковки, не бяха подкрепени от МОСВ. Министерството явно не е доволно от резултата и се опитва да елиминира всички полимерни торбички от пазара, дори и тези за многократна употреба, освен ако не са биоразградими, съответстващи на европейския стандарт за биоразградимост EN 13432. За съжаление анализи потвърждаващи съответствието, не могат да бъдат извършвани в България, поради липса на акредитирана лаборатория, контролът би бил труден и поради високите цени на такива анализи в чужбина.
- Какво е бъдещето на производството на полиетиленови торбички у нас?
- Ако бъде прието предложението за промяна в Наредбата, производството на полиетиленови торбички у нас няма бъдеще. Ще остане само производството на торбички, които се използват като първични опаковки, например за хранителни продукти.
- Беше ли информиран браншът за поетапно въвеждане на такива такси, кога е бил информиран и какви срокове са били дадени?
- Въпросът с поетапното въвеждане на таски се обсъжда от края на 2010 г. В периода октомври 2010 – март 2011 бяха проведени няколко срещи между представители на Българска асоциация Полимери и МОСВ и можем да кажем, че Наредбата в сегашния си вид до голяма степен е съгласувана с бранша. Настоящото предложение за изменения и допълнения обаче не е обсъждано с Асоциацията. То бе публикувано в сайта на МОСВ на 30.03.2012 и предизвика реакцията на бранша. Предвижда се промените да влязат в сила от 01.10.2012 г. Позицията на БАП винаги е била, че трябва да се работи за разделно събиране и рециклиране на отпадъците от полимери, защото те са ценна суровина. Полимерите могат да бъдат рециклирани над 30 пъти. Полимерите които не могат да бъдат рециклирани могат да бъдат изгаряни което също е вид оползотворяване, за разлика от пълненето на депата за отпадъци.
- Възможно ли е едно производство на полиетиленови торбички да бъде преоборудвано и да започне да произвежда друг вид такива торби, например от хартия, или от плат, или от рециклирани материали?
- Възможно е единствено производство на опаковки от рециклирани полимери и повечето членове на нашата Асоциация произвеждат и торбички от рециклиран полиетилен. За съжаление такъв не достига поради неразвитата система за разделно събиране. Мощностите за рециклиране на полимери в България не са натоварени поради недостиг на суровини. Голяма част от фирмите, рециклиращи полимери, са принудени да купуват отпадъци от други страни, за да натоварят производствените си мощности, поради недостиг на отпадъчна суровина от България. Така изкупуваме и преработваме чужди отпадъци, докато нашите поради неработещото разделно събиране се депонират в депата за отпадъци, откъдето разпиляни от вятъра, стават видимата част на замърсяването.
- Какво и колко би коствало на бранша едно такова преоборудване?
- Ако говорим за торби от хартия, или плат става въпрос за нови инвестиции в съвсем друга област, за нови специалисти и трупане на опит. Това е развитие на изцяло нов бизнес, не и преоборудване. Инвестициите ще са големи, а задълженията на фирмите ще нараснат неколкократно. От една страна са средствата необходими за стартиране на нов бизнес, а от друга-задълженията към банки и други институции ще останат дължими и след закриване на настоящите им производствата.
- Възможен ли е компромис и в какво би се изразявал той?
- Компромис винаги е възможен, ако въпросите се обсъждат и се търсят най-добрите решения за обществото. Обществото бива настройвано против определен продукт без да бъдат оценени задълбочено и обективно ползите и вредите от този продукт. Има много анализи, които доказват предимствата на полимерните опаковки, поради което ние считаме, че полиетиленовите торбички и всички полимерни опаковки трябва да останат на пазара, да бъдат събирани и оползотворявани чрез рециклиране, или изгаряне. Мощности за рециклиране има достатъчно. Проблемът е в събирането. Този проблем не може да бъде решен от една отделна фирма, или група от фирми без подкрепата на държавата, например чрез организациите за разделно събиране и оползотворяване на отпадъци. Има фирми, които организираха свои системи за събиране на полимерни отпадъци, но мащабите все още са скромни. Тук говорим не само за полиетиленовите торбички, а и за всички пластмасови изделия за еднократна и многократна употреба, защото в БАП членуват не само производители на полиетиленови торбички.
- Как е уреден въпросът с този тип опаковки-торбички тип „потник“ в други страни от ЕС? Въпросът е дискусионен и се очаква решение на ниво ЕС. Към момента продуктови такси се заплащат в част от страните членки на Европейското икономическо пространство, но предложените от МОСВ такси са едни от най-високите в целия Европейски съюз.
- Говорите за антисоциален ефект от мерките на държавата спрямо бранша, в какво конкретно, според Вас, се изразява той?
- Просто този бранш ще се свие и част от работниците и специалистите ще останат без работа. В някои случаи това е дребен фамилен бизнес и ударът върху тези малки фирми ще бъде фатален. Дори и за големите фирми ще бъде трудно да пренастроят производството си, защото са направили големи инвестиции, а евентуалните нови производства ще изискват нови инвестиции. Ще трябва да разчитат на износа и на производството на първични опаковки. Вероятно някои ще се опитат да заобиколят изпълнението на Наредбата, но това според мен не е решение, защото нормативната уредба трябва да бъде спазвана.
- Какво следва след 2014 г., когато цената на една торбичка от 15 микрона се очаква да достигне 55 ст.?
- Както вече казах потреблението на торбички с дебелина 15 микрона намаля значително през последните месеци. По информация от фирмите които членуват в БАП, те вече не произвеждат такива торбички. Проблемът за фирмите от бранша е, че ако бъде приета предложената от МОСВ промяна в Наредбата, цената и на дебелите торбички, включително на тези за многократна употреба, ще нарастне още през тази година. Това ще принуди потребителите да се откажат от използването им, което ще бъде гибелно за бранша. Ако контролът е на сегашното ниво, това няма да доведе до пълното изчезване на торбичките от пазара, но ползите няма да бъдат за българските производители, а за чуждестранните.



Вътрешно каре

Предложенията на бранша са формулирани в становище до МОСВ

1.Сега действащата Наредба за производство и търговия с полиетиленови торбички да не се променя. През периода, заложен в Наредбата, ще се видят ясно последствията, а и съществува вероятност на европейско ниво да има общо решение по въпроса.
2.Да се освободят от такси торбичките, които са произведени от вторичен материал. Така ще се насърчи целият процес от пускане на пазара на торбички, създаване на система за събиране, сортиране, преработка и рециклирането им. Въвеждане на система за обратно изкупуване в търговската мрежа.
3.Производителите на полимерни торбички, считат за задължително общините, подпомогнати от МОСВ, по-строго да следят и изискват от организациите за разделно събиране.
4.Да се засили контролът на пазара и повиши ефективността му, както от страна на митниците, НАП и последващ контрол на пазара за спазването на наредбата в страната.
5.Фирмите, членуващи в БАП да се саморегулират, установявайки некоректни фирми, за което чрез БАП да уведомяват МОСВ, така че при продължаващо некоректно производство да бъде спряна и забранена дейността на съответната фирма.



Каре-колонка

Продуктовите такси по държави:

Румъния – 0.2 леи/брой от 01.01.2009 г., заплаща се само от производителите на торбички независимо от размера им;
Австрия – няма такса;
Белгия - 3 EUR/кг;
Чехия – няма такса;
Германия - 3 EUR/кг, заплаща се от търговците на дребно само за полиетиленовите торбички, но не и за биоразградимите;
Естония – 2.56 EUR/кг;
Финландия – няма такса;
Франция- няма такса;
Гърция – няма такса;
Унгария – няма такса;
Исландия – няма такса;
Ирландия - 0.22 EUR/брой;
Италия – няма такса;
Латвия - 0.3 EUR/брой;
Литва – няма такса;
Люксембург – няма такса;
Норвегия – няма такса;
Холандия - 0.3377 EUR/брой;
Малта – 0.07 малтийски лири/ брой;
Португалия – няма такса;
Испания – няма такса;
Швеция – няма такса;
Швейцария – няма такса;
Великобритания – няма такса.
България – 2012 г. -0.35 лв./бр.; 2013 г. – 0.45 лв./бр.; 2014 г. – 0.55 лв./бр. за торбички с дебелина до 15 микрона съгласно действащата Наредба. Предложението за промяна предвижда тези такси да бъдат заплащани за всички торбички, независимо от дебелината им.

понеделник, 16 април 2012 г.

Организират уникална туристическа регата по река Марица





С европейско финансиране

Последните майстори на каици са в най-голямото димитровградско село Ябълково

Венцислав Жеков

Туристическа регата с лодки, тип „каици“ ще се проведе по р. Марица в началото на май 2012 г. Организатори на проявата са община Димитровград, Историческият музей в града и Народно читалище "Култура". Те се надяват да привлекат интереса на туристи от цялата страна, както и от тях да се намерят ентусиасти, които да опитат уменията си в реката. Събитието е част от проект "Салджийството-от занаята до атракцията", който се финансира от Национален фонд "Култура". Общата стойност на проекта е 524 200 лв., като приноса на общината е в размер на 26 000 лв., останалата сума е безвъзмездно предоставена, поясни ръководителят на проекта Елена Георгиева. Събитието се реализира в резултат от подписан договор през август 2011 г. между община Димитровград и изпълнителния орган на Оперативна програма „Регионално развитие” към МРРБ, по проектно предложение: "Формула Марица Арт – Еко фестивал”, за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. Общата продължителност на проекта е 24 месеца.
Подготовката на самото културно събитие започна още през февруари тази година, когато в творчески депа, разположени в димитровградските квартали Черноконево, Мариино и Изток, и селата Ябълково и Райново започнаха да се събират материали, годни за рециклиране. В арт-работилници се изработват различни предмети от бита и областта на изкуството. В иновативното културно събитие се включиха и възпитаниците, и доброволците на Детски и младежки център, които подготвиха творческа лаборатория, посочи ръководителят на проекта. Направените произведения ще бъдат показани на специални стойки в деня на събитието, а на специалната сцена ще има дискотека и спектакъл озаглавен "Живот край реката".
Каикът обикновено е дълъг около 7 м. и широк около 90 см. Майсторите разказват, че направата на каици е част от поминъка на населението на Ябълково, някогашното село Раковски и квартал Черноконево. С тези съдове са превозвани хора и стоки чак до Одрин. Каици се изработват и от ябълковския дърводелец Недялко Делчев, който от години се занимава с този занаят. Той е създал множество от тези интересни лодки и дори вече не може да си спомни точният им брой. Няколко дни са необходими на Делчев да направи един каик, който безаварийно да бъде пуснат в реката. Каици се изработват и от друг ябълковски майстор-Сотир Георгиев. Според него, тези съоръжения се правят от чамов материал и технологията не е сложна, защото се е научил само като е наблюдавал работата на свой колега. Според него каика издържа тегло до 600 кг и в него могат да се качат 8 души. Още само няколко са майсторите на каици в най-голямото село на общината-Ябълково, но те са на преклонна възраст и вече не практикуват активно занаята. Оказва се, че тези уникални по рода си плавателни съдове се произвеждат само и единствено в този тракийски район.
Каикът се изработва само от чам, защото е най-издръжлив. Необходими за два, три дена, за да бъде направена една такава лодка, която да се пусне на вода. Каикът се използва за риболов, лов и за транспорт. Това разказа специално за „Класа“ ябълковският майстор на уникалните български канута-Руси Бонев. Приблизително 12 години може да се използва интензивно една такава лодка, но зависи от подръжката. Руси е научил традиционния занаят от своя дядо, а той е „прихванал“ от чичо си. От Димитровград надолу по течението на Марица, тези лодки се правят леко затворени отгоре, докато в Ябълково се правят леко разтворени. За риболов лодката трябва да е дълга, но тясна, за транспорт трябва да е по-широка. Каикът се управлява със сарък. Това трябва да е право дърво, което се обработва по специален начин. С него този тип лодка може да се управлява и в езеро, което вече е истинско изкуство, поясни за „Класа“ Атанас Колев от с. Ябълково. Според него, в реката „бабаитлъкът“ може да коства живот. Един ням каикчия от с. Сталево се е удавил преди години.
Руси Бонев уточни, че каици могат да се произвеждат и от метал, но те са по-тежки и по-рядко се правят. Днес такива уникални български канута все по-рядко могат да бъдат видени по поречието на Марица. За съжаление все по-трудно майсторите и каикчиите /водачите на каици/ могат да ги подържат, за да са в пълна изправност и да се използват по предназначение.
Районът на димитровградското село Ябълково е известен и с производството и използването на гемии и салове. На гемия дори Левски е преминавал реката. Саловете се използват за превоз на товари и пътници, а в гемиите са се събирали по две каруци и така са били прехвърляни от бряг до бряг. Каикът се управлява може би най-трудно. По думите на Руси Бонев, необходими са точно три опорни точки и това се постига със специфичното строителство на този тип плавателни съдове.
Атанас Колев и Руси Бонев са на едно мнение, че салджийството и каикчийството са традиционни занаяти за този район на Тракия. Според тях държавата и в частност общините Димитровград и Ябълково трябва да инициират кампания, с която да популяризират занаята. Това може да стане с организирането на такива туристически регати, които да се превърнат в традиционни и да активизират туристическия интерес. От това ще спечелят и местните хора, и общините, и туристическия бранш.
През март 2010 г. започна дейността си клуб „Млад изследовател” при Исторически музей-Димитровград по проект „Салджийството – от занаята до атракцията”. В него се включиха 24 доброволци  от Езикова гимназия „Д-р Иван Богоров”, които в продължение на 3 месеца проучваха  един от основните занаяти  в района на днешен Димитровград до края на ХІХ век – салджийството. Учениците успяха да се запознаят с част от архивните материали и научната литература, която се съхранява в музея. Младите изследователи посетиха село Ябълково, където със съдействието на читалищния секретар Славея Стефанова се срещнаха и разговаряха с жители на селото, които разказаха интересни факти, свързани със салджийството. Те се запознаха с технологията за изработка и начините на употреба на салове, каици и гемии, срещнаха се  с краеведи от  Ябълково и кв. „Черноконево”, събраха богат снимков  и документален материал. Техните проучвания ще бъдат публикувани в сборник, който ще бъде издаден в края на юни.
Плаването с каици е било практика до 60-те години на миналия век. С тези плавателни съдове са се пренасяли по вода добитък и каруци, сподели Светослав Вълков от клуб „Млад изследовател”. Според него, най-интересната част от проучването е била технологията по изработването на каиците.
Замисълът е да се използва река Марица като обща тема за творчески дейности, насочени към стимулиране на креативността, иновативното мислене и отговорното отношение и поведение към околната среда. Събитието около реката ще обедини традиция и съвременност, различни социални групи и пространства и ще доведе до появата на нови художествени продукти и нови форми на изкуството, в които е представена общата идея за местна идентичност. Това от своя страна ще се отрази благоприятно на туристическата атрактивност на региона, надяват се организаторите.
Предстоящото събитие излиза извън рамките на традиционните художествени и фестивални прояви. Ще бъде използван оригинален подход за включване на жителите на общината. Чрез използване на екоматериали и такива, годни за рециклиране, като се проектират и създават елементи и функционални произведения на пластичните изкуства за парково обзавеждане като част от градския дизайн. Такива са: пейки, маси, кошчета за събиране на отпадъци, декоративни скулптури. Изработват се също и плавателни средства и се прави художествено оформление на традиционните за този район каици.

сряда, 11 април 2012 г.

ИСТОРИЯ НА МАЛКОТЪРНОВСКИТЕ ВРИЗОВЕ/ВРИСОВЕ/-СИМВОЛ НА ГРАДА






Една легенда разказва, че един ден Кера, хубава мома от село Сушица (дн. местност до Малко Търново) отишла за вода на Даскалските извори. В момента там почивали разбойници, които се опитвали да помогнат на ранения си войвода. Те пращат момата в селото за лекарства и за да не ги издаде й дават наниз жълтици. Когато тя се прибрала у дома си паднал наниза и майка й го видяла. Кера била принудена да каже всичко. Съобщават на другите селяни за разбойниците н те решават да ги нападнат. В този момент селото е нападнато от същите разбойници. Те изгорили селото, а Кера изгорили на клада. Никой от жителите на селото не искал то да се възстанови. Събрали се старейшините за да изберат ново място, където да се заселят. Тъй като не били на едно мнение решили да се допитат до селския овчар, тъй като той познавал най-добре околностите. Той им казал: “Аз мисля, че най-хубавото място за заселване е в местността Трънът, където има и извор с много вода.” Като чули това старейшините решили да се заселят в тази местност. За това сушачани се смятат за първите заселници на Малко Търново.
За самата местност Трънът съществува друга легенда, в която се разказва, че изворът, който местните хора наричат големия врис преди години бил обграден от цяла гора малки и големи трънаци, някои от които достигали до 12-13 м височина, оплетени с повити и диви лозини. Те правели мястото непристъпно за човека. Хората смятали, че на същото място е летовището на таласъма (духа) на водата, който се явявал като дива, гола и космата жена, която се показвала на всеки, който се опита да замърси или размъти извора. В по-ново време извора бил изчистен и покрит, а големите тръни изсечени, но всяка година от старите коренища израствали нови издънки.
Населението считало това място за свято и палело през известни дни от годината, особено на Св. Варвара, свещи на забити в скалата железни кръстове. През сушави години духовенството от града е правело молебени за дъжд на същото място. Сигурно преди покриването на извора, което е станало през 1862 година той е служел и за аязмо, а в по-старо тракийско време и за езическо светилите на Аполон и Дионисий, на които богове са намерени много посвещения в и около града.

Източник: bgglobe.net

четвъртък, 5 април 2012 г.

Презастрояването се предотвратява не от закони, а с багери



Строителните инвестиции трябва да отговарят на търсенето и качеството на предлагането

Венцислав Жеков

Проблемът с презастрояването по българските курорти е актуален от много години. Кметът на Созопол Панайот Рейзи обаче твърди, че подготвяната още по-строга забрана за строителство в така наречената „първа зона“, ще ограничи туризма и инвестициите в района /подробности на стр. 16/. Развитието на туризма зависи от много простички, публични правила, които изключват урбанизацията като строителен модел. Именно това е причината, поради която български туристи през последните години предпочитат други близки и по-далечни дестинации за летните си почивки. Те не свързват понятието „почивка“ и разбирането за „уелнес“ с внушителните бетонни комплекси по Черноморието а и в планинските ни курорти, въпреки понякога твърде екзотичната им архитектура.
Инвестиционният порив трябва да се стимулира, дори и в черноморските общини, но това трябва да става по много строги правила, които освен да съхраняват уникалната природа, трябва и да се съобразяват с обема на туристическия пазар и капацитета на плажовете, а те все пак не са безкрайни величини. Платежоспособни туристи навсякъде по света се печелят с подходящи условия, некичозен лукс и уникалност, а това се постига със строителни правила.

неделя, 1 април 2012 г.

Стопанският туризъм може да бъде „антибиотик“ за изход от кризата



Разговор с Павел Тумпаров-секретар на изследователския комитет „Социология на туризма“ към Българската социологическа асоциация и главен координатор на програма „България 2010“ в Института по философски изследвания към БАН.

Венцислав Жеков

Г-н Тумпаров, Вие ни потърсихте, за да споделите Вашите виждания за бъдещето на България, през призмата на туризма и туристическото ни бъдеще. В същото време, Вие сте автор на изследването „Ще има ли България през ХХІ в?“, няма как да не Ви попитам първо това?
Аз съм Социолог, преподавал съм и в университета, завършил съм образование, пряко свързано с туризма и 40 години съм се занимавал именно с туризъм. Именно това ми даде основание да започна такова изследване, отговорът на Вашия въпрос е сложен, не може еднозначно да се каже, може би ще стане ясно в процеса на разговора ни, но все пак, надявам се да я има България...! Туризмът е едно от нещата, което може да ни изведе от порочния кръг.
Какъв тип туристическа държава е страната ни?
Вече може да се каже, че България ще бъде много малко туристическа държава и първата грешка е свръхзастрояването, което не можа да се регулира от 1992-1993 г. Това е геометрична прогресия с 1,1 млн. легла, които не се заемат повече от 20-25% в рамките на целия сезон. Някои хора превъртяха много пари и решиха, че ще стават бизнесмени в туризма. Аз, както казах, съм работил 40 години в туризма и все още не мога да кажа, че съм запознат и знам всичко за тази наука, защото това е наука. Навремето проф. Христо Хаджиниколов, който ми беше преподавател през 1971-1972 г., беше ходил в командировка в Испания и тогава още каза, че започва масовото събаряне на презастроени зони там. Тогава той даваше за пример това, като казваше, че то може да стане и при нас след 20-30-40 години. Е, то вече е факт. Дилетанти смятат, че туризмът е лесна работа и се впускат в този бранш, без да имат представа, какво правят там. Заетостта се свива, вместо обратното.
Какво е мястото на туризма в икономиката на страната и в бита ни?
Мястото можеше да бъде друго и много по-съществено. Ние правихме разработки преди години, в началото на 70-те години, когато задавах въпроса: „Кой ще Ви пълни тези хамбари...!?“. Изграждането на кадрите също е особено важно. Не може да се вземе всеки от улицата и само защото знае един, два, или три езика, да стане ценен кадър в туризма, туризмът не е само владеенето на чужд език.
Какво е нивото на туристическото обслужване у нас?
Под средното! И това го заявявам в сравнение с данни от световен мащаб. Както казват, „рибата мирише от главата“. Изводът е, че трябва да се поставят можещи хора, които да управляват туризма, хора, които са учили и познават процесите. Това са изпробвани методи, които от практиката се вижда, че дават, или поне биха дали добри резултати. Такива трябва да бъдат хората, които работят в туризма и които го ръководят.
Защо Гърция например, е толкова популярна туристическа дестинация, а на нас сякаш все нещо не ни достига?
В Гърция с развитието на туризма се занимават още от края на ХІХ в. Имах шанса да живея в ж.к. „Надежда“ в така наречения „гръцки блок“. В моя клас имаше много мои връстници, от които около 25% навлязоха в туристическия бизнес в Гърция, след като се обучаваха тук. В курса ни в университета по „География на туризма“, имаше трима гърци. Когато завършихме, научихме, че те и тримата работят в туристическия бранш и се развиват там. Проблемът при нас е, че една голяма част от кадрите, които са завършили такава специалност, не работят в туризма, държавата сякаш не ги търси, не са й нужни, което е проблем и за тях самите, защото не работят по специалността си, но това е проблем и за държавата, защото тя е инвестирала в тях и след това тази инвестиция се губи. Другият проблем е, че една част от старите кадри, буквално не пускат местата, тези които идват, или нямат връзки и нямат шанс, или просто намират връзки и са спуснати с парашут. Аз съм ученик на проф. Захари Стайков. Имах едни от най-високите успехи, но, работата ми в туризма не беше сигурна, въпреки подготовката и знанията ми, което ме принуди да работя известно време дори и в „Пирогов“.
Как трябва да се рекламира туризмът, достатъчна ли е неговата реклама у нас, по подходящ начин ли се предлага и правилна ли е посоката?
Рекламата сама по себе си е сложна наука. Не може да се обхване всичко, а да не може да се предложи, когато хората го поискат, това вече е голям проблем. Например, аз бих посочил проблем в рекламата. Фирмите докарват туристи, буквално ги изсипват, стоят 10-15 дни и си тръгват. Няма ги така наречените турове, да обикалят, да видят повече неща, да се запознаят с повече забележителности, което само по себе си представлява реклама. Преди години се обикаляше страната, имаше изградени маршрути и хора, които се занимаваха с това. Истината е, че разбиването на туризма у нас започна от софийското бюро.
Рекламата на страната ни като целогодишна туристическа дестинация, логото със слънцето, въобще представянето ни на международни туристически изложения, как оценявате всичко това?
Бих казал средна работа. Вижте например гърците, нима нашата история е по-малко богата, или археологията ни, като се започне от създаването на държавата ни, а дори и преди това...?! За пример може да послужи дори само Старосел. Как да привлечем туристи, като условията ни не са подходящи. Банско например, преди години беше едно градче с население от порядъка на 12-15 хил. души. Сега населението е удвоено и какво променя това към по-добро...? Така се съсипват курорти и след време хората ще започнат да бягат от там. В момента се продават 840 хотела, само че няма търсене.
В момента с туризма се занимава един от заместник-министрите в икономическото мегаминистерство. Да предположим, че имате тази власт за един ден, какво е първото нещо, което бихте направили?
Първото нещо е да се осигури на хората, работещи в туризма, постоянна заетост. Сезонната заетост трябва да се сведе до минимум. Имам предвид хората от пиколото в хотела, до мениджъра.
Как ще се спре практиката и трябва ли да бъде спирана, хора например от Видин, да работят в туристическия бранш в Несебър?
Трябва да се направи така, че заетостта да е на местно ниво. Трябва да има курсове, хората трябва да се обечават, за да могат да работят в туризма по родните си места. Защо например хора да не се заселват, да им бъдат осигурени условия и да работят на местно ниво?
Как обаче държавата ще задължава частниците да наемат хора на местно ниво и да подписват договор, например за 10 г. с тях, това не е ли една вече поостаряла икономическа реалност?
В другите държави частниците заемат между 50% и 75 % от туристическия бранш. Е, как се оправят там, ако тази икономическа реалност е остаряла..?
Как да привличаме чуждите туристи у нас,какво още трябва да направим, или това, което е направено до сега е достатъчно...?
Миналата година бяха изхарчени 1,4 млн. лева за реклама, тази година са предвидени 2,7 млн. лв. Какъв е ефектът, някой изчисли ли го? Още една такава зима, при която се блокираха зимните ни курорти, инфраструктурата не работеше, хората изкарваха по една седмица в чакане и това би било истински колапс.
Трябва ли да има разлика в типа на рекламата, предназначена за българския пазар и за чуждестранния пазар?
Рекламата е реклама. Трябва да се направи така, че на съответния турист да му се хареса даден обект и той сам да направи извода, когато се върне, че ще дойде отново. Така самите туристи се превръщат в рекламни лица на нашата страна. Това е валидно за всички в различни мащаби, разбира се, включително и за вътрешния туристически пазар. Това може да се случи, като предлагаме високо качество във всяко отношение.
По отношение на административната уредба, как виждате реалността? Туризмът в момента е част от икономическото министерство, това добре ли е, или не, според Вас?
От средата на 70-те години ние се борим да изнесем туризма в отделно министерство. Това беше една от мечтите на проф. Хаджиниколов. За да сме конкурентоспособни с французите, испанците, или италианците, туризмът трябва да се гледа от всички страни и да бъде така поставен, че да бъде вързан с цялата икономика на страната. Аз пак искам да се върна в днешно време и да кажа, че един от начините за излизане от кризата конкретно за България, това е стопанският туризъм, като „антибиотик“. Това е и един от акцентите в моето изследване за това, дали ще има България през през ХХІ в.
Вече два пъти споменаваме за това изследване, кажете малко повече за него, какво представлява то, какви са акцентите в него?
Между 2025 г. и 2035-40 г. ще стане ясно, дали ще ни има като държава, или не.
Какви биха били причините, за да се сбъдне лошата прогноза?
Аз съм подготвил 22 такива причини. Тук мога да посоча икономически причини, демограгфски, стопански, урбанистични, здравеопазването, науката и образование, изчезването на националната култура и още много. Туризмът наистина можеше да бъде „антибиотик“ за преодоляване, дори за предотвратяване на кризата, ако беше подходено към него по определен начин в началото на 90-те г. на ХХ в. и в началото на новия век. Ние изпуснахме това време и то безвъзвратно си отиде, а с него си отидоха и някои от шансовете ни.
Какво е мнението Ви за новия Закон за туризма?
Като идеи, всичко е много добре, въпросът е, какво ще бъде реализирано с този закон. Първото нещо е да се предвиди самостоятелно министерство на туризма. Особено внимание трябва да се обърне на бюджета. Той трябва да бъде достатъчен, защото туризмът е една от печелившите ни карти. Подготовката на кадрите не може да стане за няколко години, тук просто трябва да мине едно поколение-20-25 г. минимум.
Кой трябва да обучава кадрите, които да работят в туризма?
Има си специалности в тази област. Иначе трябва да има курсове. Такива преди се правеха всяка година, или дори през две. Хората се проверяваха и се учеха на новите неща.
Доста апокалиптично звучи бъдещето, както Вие го виждате, а как виждате туристическото бъдеще на страната ни?
Ако нещата не се променят, ние просто ще вегетираме, не само в туризма, но и във всяко едно отношение.
А как би могло това да не се случи?
Аз завършвам с това, с което и започнах, „рибата мирише от главата“...! Трябва да се започне от главата-от главните неща-ръководството на туристическия бранш.
Има толкова много организации в областта на туризма, така наречените „браншови“. Какво е тяхното място в развитието на отрасъла, според Вас?
Нямам нищо против тях, но трябва да се работи много повече. Трябва да има една асоциация, а не толкова много и всяка дърпа чергата към себе си. То беше така, но някой реши, да извършва някакви реформи. Също така трябва да се централизира и резервационната система у нас.