Една легенда разказва, че един ден Кера, хубава мома от село Сушица (дн. местност до Малко Търново) отишла за вода на Даскалските извори. В момента там почивали разбойници, които се опитвали да помогнат на ранения си войвода. Те пращат момата в селото за лекарства и за да не ги издаде й дават наниз жълтици. Когато тя се прибрала у дома си паднал наниза и майка й го видяла. Кера била принудена да каже всичко. Съобщават на другите селяни за разбойниците н те решават да ги нападнат. В този момент селото е нападнато от същите разбойници. Те изгорили селото, а Кера изгорили на клада. Никой от жителите на селото не искал то да се възстанови. Събрали се старейшините за да изберат ново място, където да се заселят. Тъй като не били на едно мнение решили да се допитат до селския овчар, тъй като той познавал най-добре околностите. Той им казал: “Аз мисля, че най-хубавото място за заселване е в местността Трънът, където има и извор с много вода.” Като чули това старейшините решили да се заселят в тази местност. За това сушачани се смятат за първите заселници на Малко Търново.
За самата местност Трънът съществува друга легенда, в която се разказва, че изворът, който местните хора наричат големия врис преди години бил обграден от цяла гора малки и големи трънаци, някои от които достигали до 12-13 м височина, оплетени с повити и диви лозини. Те правели мястото непристъпно за човека. Хората смятали, че на същото място е летовището на таласъма (духа) на водата, който се явявал като дива, гола и космата жена, която се показвала на всеки, който се опита да замърси или размъти извора. В по-ново време извора бил изчистен и покрит, а големите тръни изсечени, но всяка година от старите коренища израствали нови издънки.
Населението считало това място за свято и палело през известни дни от годината, особено на Св. Варвара, свещи на забити в скалата железни кръстове. През сушави години духовенството от града е правело молебени за дъжд на същото място. Сигурно преди покриването на извора, което е станало през 1862 година той е служел и за аязмо, а в по-старо тракийско време и за езическо светилите на Аполон и Дионисий, на които богове са намерени много посвещения в и около града.
Източник: bgglobe.net
Няма коментари:
Публикуване на коментар