петък, 28 декември 2018 г.

МОДЕРНИЯТ СВЯТ – МЕЖДУ ИДЕОЛОГИЯТА ЧУЧХЕ И ХРИСТИЯНСКИТЕ ЦЕННОСТИ

Идеологията Чуч'е или Чучхе е партийна идеология на Корейската работническа партия, върху която е изградена политическата система на КНДР. Чучхе се различава от останалите леви течения заради национализма си и стремежа към автаркия.

Това е същността на т.нар. Ким Ир Сен-изъм, от април 1974 г. Още се нарича „съвременния марксист-ленинизъм“. Лидерите на Северна Корея наричат Чуч'е единствената правилна управленческа идеология на тяхното революционно движение. Тази идеология е неделима от името на Ким Ир Сен и се счита, че тя е създадена, или по-точно неин баща е Великият Лидер. Счита се, че тя е синоним на неговата мъдрост. В основата на идеите чуч'е стоят независимата външна политика, и силната вътрешна икономика. Основният принцип на идеологията е самоподдържането в икономическо, културно и военно отношение.

Всъщност противопоставянето на двете платформи – идеологията чуче и християнските ценности на западния свят бяха и си остават основния сблъсък на цивилизации през изминалата 2018 г. и през новата 2019 г. За какво собствено става дума. Парадоксите на световната политика се диктуват от абсурдността на лидерите. Не можем да пренебрегнем факта, че тероризмът сякаш се капсулира, видоизмени се, стана по-битов, с което и някак по-маломерен. В същото време обаче идеологическите заплахи отново избуяха и северна Корея отново задържа палмата на първенството с искането от края на 2018 г. САЩ първи да се откажат от ядрените си оръжия.

Именно в това настояване, което е и в основата на идеологията чуче, се крие цялата шизофренност на този тип режими, които за момента сравнително успешно, за съжаление, противостоят на западните християн-демократически ценности.

Северна Корея приема чуче не просто за идеология, както я наричаме ние, а за истинска религия, защото отношението към това учение е въздигната до нивото на почти фанатична вяра, неспазването на принципите на която се наказват със жестокост, която е дори по-зловеща от тази при най-крайните религиозни култове в различните исторически епохи.

Проблемът е именно в припокриването на лидера в Северна Корея, независимо кой е той, с учението, което му се приписва чисто механично – чуче. Става дума за това, че ако отнемеш лидерът от идеологията, все едно отнемаш пророка от вероучението му. Вярата в чуче без лидера е все едно Християнството без Христос, с цялото ми извинение за подобно безумно и дръзко сравнение!

И именно на тази основа, на основата на чуче, лидерът на Северна Корея може да си позволи да поиска от САЩ първи да унищожат ядрените си арсенали. Това е одързостяване от почти религиозен мащаб, което цели надмощие на крилата на сляпата вяра в една чисто лабораторна утопична реалност – неосъществима без пряко насилие и директни издевателства. Това е така нареченият религиозен комунизъм, при който няма подчинение, а има преди всичко вяра. Това е може би доказателството за факта, комунизмът е напълно приложим в практиката, успешен в съществуването си като самодостатъчен и самосъздал се формат на физическо наличие, разбира се с всичките си недостатъци и най-вече с откровената си научна абсурдност и категорична налудност.

Проблемът, който днес този религиозен комунизъм създава в съвременния свят е в това, че от позициите си на сила, той се опитва да диктува правила. Ким Чен Ун, настоящият лидер на Северна Корея приема президента на САЩ Доналд Тръмп като равен. Тази среща показа, че единият е достатъчно слаб, за да слезе на нивото на другия, а другият е достатъчно силен, за да се покатери по крачола на другия и да закрещи в ухото му.

Така силите се изравняват, поне в очите на малкия комунистически човек, който има властта на един от световните лидери. Без ядрените си оръжия обаче и Ким, и чуче-то му не струват и половин американски долар! Властта, особено когато тя е от азиатско-тоталитарен тип антична деспотия, може да се закрепи единствено и само със сила – ерго – с ядрени оръжия.

Така че, дори и Америка да се беше съгласила, или да се съгласи и сега да се лиши от ядрения си арсенал, Северна Корея никога няма да унищожи своя такъв, независимо от това, кой какви прогнози прави. Ядрените ракети са в основата на идеологията чуче. Тази безнаказана, самонадеяна и арогантна доктрина се крепи на грубата сила, без нея Ким Чен Ун пада от власт още в същата минута. Няма кой да крепи и още повече да търпи едно чучело – пълно с охолна храна и съсирено безхаберие, което да си прави каквото си иска, ако това същото чучело не държи пръста си на червения бутон на пуска за ядрен апокалипсис!

Това Западът го знае, но предпочита да не го повтаря, за да не се стресира допълнително. Това обаче го знае и политическото джудже от Пхенян, което успоредно с неимоверното нарастване на тялото си, повишава и лошия холестерол на амбициите си за световен лидер, какъвто не само не е и не може да бъде, но и няма да бъде, защото просто няма да му го позволят и враговете, а и така наречените му приятели!

ВЕНЦИСЛАВ ЖЕКОВ
кореспондент на в-к „България“ в София

четвъртък, 27 декември 2018 г.

ЗА ПЪТУВАНЕ В ЧУЖБИНА НЯКОГА СЕ ИЗИСКВАШЕ РАЗРЕШЕНИЕ


За да се пътува извън България, във времената на така наречения „развит социализъм“, който клонеше към комунизъм,  както не веднъж сме писали, бяха необходими разрешения. Всъщност, тези разрешения бяха създадени като неофициални на основата не на закон, правилник, или някаква, каквато и да е нормативна база, а на основата на презастраховането.

Ето какво си спомня Георги от София: „…В онези години исках да замина с приятеля ми от детските години Ташко, на екскурзия в Гърция. За това обаче трябваше да ми разрешат властите. И тогава тръгнахме по мъките. Първо директорът трябва да ти разреши пътуване, но преди него е прекият ти началник, след това е партийният секретар. Той обаче беше в отпуска. Наложи се да го търсим в дома му. Открихме го, но той започна да увърта, дали не сме щели да избягаме, да сме внимавали, какви ги вършим, за да не пострадаме…!“.

Георги е заместник-партиен секретар в онези години. Дори и той, в качеството си на партиен функционер трудно получава разрешение от своя партиен секретар, да пътува извън България, при това до капиталистическа страна, та какво остава за обикновените хора, които не са партийни кадри, а да не говорим пък за онези, които не са и партийни членове дори, защото и такива има в онези години.

Пътуването в чужбина беше само за отбрани хора, налагаше се да имаш пари, но да имаш и връзки в партията. А пътуванията в Западна Европа и въобще в капиталистическия свят бяха само за най-отбраните хора и приближените на властите.

Ето и споменът на Николинка от София за пътуванията извън България във времената на комунизма: „…Исках да замина при приятелка в Полша. Тогава обаче бяха необходими разрешения. Първо поисках писмено такова от груповия ми ръководител в проектантската организация, в която работех. След това поисках писмено разрешение от началника ми по пряка линия и накрая се наложи такова разрешение дори и от директора на института. При това ставаше дума за пътуване по Нова година до така наречената „братска“ Полша, а не дори до капиталистическа държава. Да, пуснаха ме, тоест, разрешиха ми да пътувам, но това стана с триста зора, ходене по мъките, питане от страна на различни инстанции, защо искам да пътувам, при кого, за колко време и други…“.

Николинка разказва и още един случай, който е потресаващо шокиращ. Нейната леля, сестра на баща й, има „неблагоразумието“ да е емигрант в САЩ още от преди налагането на комунистическия режим у нас. Няколкото пъти, в които тя идва в България, й се налага да се среща с представител на така наречения „Славянски комитет“, който е нещо като неофициална тайна нелегална полиция, мимикрираща като културна институция, която работи за политическата система. След тези срещи въпросната леля е имала нужда да полежи, изтощена и смазана от разговора с представителя на въпросната институция. Не стига това, ами и когато бащата на Николинка е бил в помещението в дома си, където са били провеждани тези срещи, той е бил „любезно“ помолван да напусне. Тоест, срещите очевидно са имали характер на заплахи, което е налагало жената после да лежи, изморена и изнурена от тези словесни побоища.

Въобще, пътуванията в чужбина в онези години бяха особен случай, не се допускаха, за да не сравняват хората положението при нас и при другите. Не рядко са ползвани и чисто професионални методи за ограничаване на пътуванията, нека си спомним показателният български филм „Маневри на петия етаж“, където става дума точно за едно такова пътуване до Япония.

Пътуванията в научните среди например често са обект уж на професионални параметри, които в своята цялост са си чисто политически. Уж ученият е подходящ, ама когато стане дума за пътуване, особено пък в така наречените капиталистически държави, предпочитат се други, които са проверени, верни на партията, необременени с така нареченото „опозиционно минало“.

Хората, които имаха потекло, което и най-малко беше свързано с опозицията на комунистическата система от началните години на налагането на политическия тоталитарен режим, едва ли не бяха клеймосани. Те нямаха никакви права, камо ли пък да пътуват, особено пък на Запад. Такива хора бяха държани в принудителна изолация, а пътуванията им, ако въобще можеше да се уредят, ставаха с протекции на най-високо ниво, ако съответният човек можеше да се добере до връзки по високите етажи на властта тогава. Въпросните властници трябваше да поемат персонална отговорност за своя довереник, за да му се гласува доверие да напусне страната и да има достатъчно гаранции, че ще се върне обратно.

Именно заради това страната ни в онези години беше разглеждана като своеобразен концентрационен лагер, от където освен че трудно се излизаше, не рядко и не особено лесно трудно се и влизаше!

ВЕНЦИСЛАВ ЖЕКОВ
кореспондент на в-к „България“ в София

ВЕЛИКДЕН В БЕЛЕНЕ – ТЕЖКИ СПОМЕНИ ОТ ОЩЕ ПО-ТЕЖКИТЕ ВРЕМЕНА


Великден на Белене, това е нещо, което никой от нас не може да си представи, особено, когато става дума за далечната 1957 г. Става дума за остров Белене, за лагера Белене, където смъртта си намират стотици и хиляди българи, при това без съд и присъда, без каквото и да е провинение. Дори и днес за съжаление има хора, които твърдят, че тези хора, тези истински мъченици на политическата система тогава, са си били заслужили ориста! На тях не можем да отговорим нищо, защото, за да мислиш по този начин, трябва да си наистина болен мозък, болен до такава степен, че да не можеш да се излекуваш никога. Това е тежко хронично заболяване, но не това е темата ни сега.

Става дума за това, как се празнува Великден в комунистически концентрационен лагер!?

Заради невъзможните условия в социалистическата родина Никола Куртоклиев опитва три пъти бягство през граница - два пъти за Гърция и веднъж за Югославия. Все неуспешно. След всеки провал да напусне страната неизменно получава 7-годишна присъда. Затова нямат край и спомените му от социалистическите зандани и лагери. Преди смъртта си през 2014 г. пред вестник "168 часа" той разказа, как тайно затворниците са празнували големите християнски празници, като Коледа и Великден дори при най-тежки условия.

Разказите на този изстрадал човек са дълги, тежки и напомнят за сюрреалистичността на онези исторически времена. Той си спомня за удивителни картини, които сякаш изплуват от някакви древни разкази за мъчения и ужаси от библейски характер. Когато Дунав прииждал дивите животни се събирали на едно място, където все още имало суша и там били и зайци, и лисици, и рисове, и чакали. Никой обаче не закачал другия, зайците били редом до лисиците, но те не ги нападали. Инстинктът за самосъхранение бил по-силен от този дори и при хората! По същото време, когато водата прииждала, надзирателите бягали на брега, на острова на смъртта оставали само дивите животни с техните инстинкти и лагеристите. Пред опасността от смърт лисиците не закачали зайците, но при същия условия, лагеристите били налагани здраво със сопи, а после надзирателите, които очевидно стояли по-долу и от дивите животни в природната йерархия, се спасявали.

На няколко пъти лагеристите оцелявали почти по случайност. "Помещенията бяха изплетени от върбови леси, през които зимно време влизаха ледени ветрове от далечните Карпати. Условията в Белене бяха зловещи, за храната да не говорим. Към 23,45 ч. се събрахме в средата около варела, в който гореше огън и запалихме свещите. Свещениците-лагеристи също започнаха богослужението, а ние им пригласяхме, всеки според певческите си възможности. След около 10 минути по прозорците се накачулиха не по-малко от 30-40 души от охраната с фенери в ръце. Взираха се да разпознаят някои от нас. Въпреки това ние продължихме богослужението докъм 0,30 ч. След това угасихме свещите и се разотидохме по наровете. На сутринта дойдоха, доколкото си спомням, трима следователи от брега и започнаха следствие под ръководството на майор Гогов. 

Всички участници в богослужението бяхме вкарани в карцера за по 10 дена. След излизането ни бяхме лишени от правото на колет и посмо на 3 месеца“, разказва старият лагерист. Става дума за Великден в лагера. Годината е 1957 г. Държавна сигурност разследва нелегалната Великденска служба в концлагера в Белене. Разпитите са проведени от зам.-началника на отделение ДС в концлагера лейт. Борис Митев и началника на отдел I, управление III-ДС Иван Димитров. Благодарение на разсекретяването на документите на бившата Държавна сигурност до нас е достигнал служебния доклад за случката разказана от Куртоклиев.

Ето как този епизод е описан от разследващите: "Възползувайки се от добрия режим, предвиден от проекто-правилника на поделението, горепосочените свещеници без всякакво разрешение и знание на ръководството организирват и провеждат религиозен обряд на 20 април 1957 година. …Прочитат текстове от евангелието и призовават богомолците (бивши фашисти, полицаи, жандармеристи, михайловисти, фашисти и др.) за молитва към бога“.

За горната проява свещениците подпомогнали организирването и провеждането на обряда са наказани с уединяване за 24 часа. „След изтърпяване на наложеното им наказание, бяха извикани отново на разпит, където същите отчетоха вината си и заявиха, че ще преустановят всякаква подобна дейност. На 26 април на вечерна проверка пред всички въдворени те бяха публично разобличени", се казва още в официалния документ.

Така се „празнува“ един от най-хубавите и големи християнски празници във времената на развития социализъм, когато за да си християнин се изискваше много повече от вяра, а именно – смелост и кураж.

ВЕНЦИСЛАВ ЖЕКОВ
кореспондент на в-к „България“ в София

четвъртък, 20 декември 2018 г.

БРИГАДЕН ГЕНЕРАЛ ОТ РЕЗЕРВА СПАС СПАСОВ: ПРЕДПОЧИТАМ НОВИТЕ САМОЛЕТИ


Биографично каре

Бригаден генерал от резерва Спас Спасов е роден на 29 март 1952 г. През 1975 г. завършва Висшето народно военновъздушно училище „Георги Бенковски“ в Долна Митрополия. Минава през множество длъжности като командир на звено, на ескадрила и други. Стига до началник на Управление „Личен състав“ в Генералния щаб на Българската армия. Летял е на почти всички бойни самолети в армията ни, както и на вертолет БЕЛ-206. За читателите на вестник „България“ генерал Спасов специално отговори на въпросите ни.

-         Г-н генерал, какви се перспективите пред българската  бойна авиация за предстоящата 2019 г.  от Ваша гледна точка?

-         За съжаление това интервю трябва да го започнем с тъга и болка. Питате ме за перспективи, а пред очите ми преди всичко изплува сегашното състояние... Тъжната истина е, че бойната ни авиация от години е в унизително тежко състояние – минимален брой самолети летят, минимален брой от пилотите летят и всичко това непрестанно води към загуба на способности от нашия летателен и обслужващ състав. Това е днес! А какво ще бъде през следващата година? Аз силно се надявам, че подета инициатива от министъра на отбраната да се обърне по-сериозно внимание на ремонта на сегашната техника и оттам на подготовката на състава – внася лъч надежда в мотивацията на всички служещи във ВВС. Вярвам, че и най после ще бъде финализирана сделката за нов изтребител, нещо, което от години подтиска самочувствието на всички ни, с липсата на решение и протакане. Така че за следващата година, аз вярвам, че благодарение на волята на сегашното ръководство на МО и упоритостта на командването на ВВС нашата бойна авиация ще има различно от досегашното съсъстояние – развитие към по-добро.


-   
      Предстои изборът на нов многоцелеви боен самолет, от какъв самолет имат нужда българските ВВС?

-         Kай-малкото, за което се надявам е да приключим с избора и вече да очакваме появяването му. Страшно сме закъснели с това превъоръжаване. От какъв самолет имаме нужда...? От предложените ни всички отговарят на нашите потребности и всеки един от тях притежава своите качества, предимства и недостатъци. Мисля, че нашите пилоти, на които съдбата ще отреди първи да експлоатират новата техника, ще бъдат доволни и горди, независимо от избора. Съдя по себе си и по спомените си за колегите, които са летели на различни типове самолети. Никой не ни е питал какъв самолет искаме да се закупи за нашите ВВС, но с жар и високо самочувствие всеки е летял на това, което му е предоставено от държавата. Имали сме предпочитания, мечти, имат ги и днешните пилоти и авиотехници, но каквото се реши от създадените комисии и правителствени фактори. За мен, от голямо значение е дългогодишният опит, който имат пилотите в съвместните учения с Ф-16. Те най-добре могат да преценят какви са възможностите на тази машина и в никакъв случай не бих си позволил да им давам акъл чрез внушения на моите предпочитания. Всичко, което знам за Ф-16 съм го научил от обществено достъпната информация и съм разбрал, че тази машина е участвала в стотици, а може би хиляди бойни мисии. В резултат на всичките си действия, до сега, самолетът има напълно потвърдени високи резултати както по въздушни така и по наземни цели. И нещо много важно – загубите са минимални, което показва висока живучест и качествено преодоляване на всички вражески системи бълващи смъртоносен огън по него.

-         Вие като пилот, който е летял на много самолети, какъв самолет предпочитате?

-         При мен, максимата е била винаги – да се усвоят колкото се може повече нови самолети и естествено да бъдат най-добрите. В случая, за нашия бъдещ изтребител, определено мога да кажа, че моите предпочитания са към тези модели, които нямат шанс да се класират. Това са Ф-18 и Еврофайтер. Вярно е, че са скъпи като първоначална цена, а също и с по-висок разход в експлоатацията им, но... Те имат два двигателя, а това е страхотно предимство. Двигателят е сърцето на самолета, а в случая сърцата са две. Представете си какво става при отказ на двигателя на всеки самолет. За всеки, който е с един мотор, следва катапултиране, а всеки с два –  прибиране на летището. Е, тогава ще се изравни цената на евтиния едномоторен със скъпия двумоторен.

-         Много се говори за поддръжката на старите ни самолети МиГ 29, достатъчни ли са обаче те за изпълнение на основните мисии на българските ВВС?

-         Нашите пилоти трябва да летят. Те не трябва да дремят по кабинетите и да „усъвършенстват“ уменията си във воденето на въздушен бой и удари по земни цели само четейки методически пособия и инструкции или да слушат „великите“ спомени на по-старите си колеги. Особено последното е адски дразнещо, защото „старите кучета“ просто прекаляваме в споделянето на спомени, когато никой не ни е молил за това. Та, във връзка с въпроса ви: да, нашите МиГ и Су трябва да се поддържат, за да могат пилотите и целия организъм на всяка авиобаза да функционира и да не губи нито за миг достигнатите способности. Днес, основните ни мисии, по отношение на изтребителната ни авиация, се заключават в една – air policing. И тук можем с болка да кажем, че и тази мисия, на моменти, не сме в състояние да изпълняваме. А пилотите ни имат потенциал, а нямат възможност за реализирането му. Същото е и за ударната ни авиация, но сега фокусът е – изтребителят. Впрочем той трябва да бъде многоцелеви, а не само за въздушни цели.

-         Има ли зависимост, според Вас, при избора на нов боен самолет от това, той да е съобразен по някакъв начин със съществуващите у нас на въоръжение руски самолети?

-         Не, не мисля. Всеки от предложените е една съвсем нова платформа за носене на оръжие и всичко произтичащо от това – оръжието да бъде използвано. МиГ-29 е все още атрактивен с възможностите си да прави ефектни фигури от сложния и висш пилотаж, но възможностите у като съвременно бойно средство са почти напълно изчерпани.

-         Понеже се срещат и такива мнения, нека дадем отговор на въпроса, защо са ни въобще други самолети?

-         Необходими са ни НОВИ самолети, за да бъдем на висотата на всичко, което сме достигнали като нация дала толкова много на световната авиация, но това е друга тема. Днес ние се нуждаем от нови самолети ( не само 8-10, а много повече, също друга тема), за да бъдем адекватни, равностойни партньори със съюзниците ни в НАТО. Вярно е, че в нашия съюз има държави далеч напред във въоръженията си и във възможностите си, и без нас биха решили всеки възникнал проблем, засягащ съюза и тук е мястото ни да се определим – консуматори на сигурност ли ще бъдем или ще се развиваме като генератори на сигурност. В авиационно отношение България винаги е била източник на нещо ново, била е първа, била е сила. Но време е да престанем със спомените си какви сме били, защото загубихме много, докато непрестанно протакаме придобиването на нов боен самолет. Вече не сме това, което бяхме. Новата машина ще ни позволи да направим онази малка, но много необходима стъпка напред в адекватността ни в общата система за сигурност в НАТО.

-         Г-н генерал, нека да отговорим и на още един въпрос – нови или самолети втора употреба предпочитате, ако се направи компромис с качеството, новите самолети вариант ли са и не е ли по-добре да са използвани, но пък с по-висок клас, да речем?

-         Много се изостри общественото мнение по отношение на дилемата нов – стар самолет. За мен това не е проблем. Всеки самолет се създава за десетки години напред да лети и да бъде на висотата на новопоявилите се, но естествено, за да бъде на съответното ниво трябва да бъде периодично ъпгрейдван. Имам богат опит от наблюдения и използване на различни машини, които въпреки „старостта“ си, се представят далеч по-добре от свои връстници, замрели в зората на раждането им.

-         Бихте ли споделили Вие лично, на кой самолет се спирате като марка и вариант?

-         В случая – Ф-16. По-горе споделих предпочитанията си, но те отпаднаха като вариант. А Ф-16 има добра история – от там е и предпочитанието ми към него.

-         С какво се занимавате сега, как Ви минава времето извън активния военен строй?

-         Най-важната дейност, с която се занимавам е ръководството на фондация БЪЛГАРСКИ ВОЕННОВЪЗДУШНИ СИЛИ. Аз съм председател на управителния съвет на фондацията. Преди 21 години от щаба на ВВС беше създадена тази фондация – Фондация Български военновъздушни сили. Фондацията се занимава с благотворителна дейност, подпомагане на нашите Военновъздуни сили с възможна по силите ни експертиза, провеждаме дейности за мотивиране на младежите в авиационен дух и родолюбие. Като дейности: провеждане на авиационни фестивали (авиошоу), научни конференции, подпомагане издаване на книги с авиационна тематика, подпомагане децата на пострадали при изпълнение на служебните си задължения военнослужещи от ВВС и други дейности, възникващи в ежедневието, като основна цел е мотивиране на младежите в авиационен дух, както и поддържане духа на ветераните на онова ниво, на което са се чувствали в годините на своята младост и разбира се, най-общо – издигане авторитета на нашата военна авиация сред обществото.Сайт на фондацията, на който може да се видят част от дейностите: http://www.airshow-bg.com/.


За вестник "България" - Чикаго/САЩ








вторник, 18 декември 2018 г.

ДАРЕНИЕ ЗА ХРАМА ПРИ ВОЕННАТА АКАДЕМИЯ

Богослужебни книги бяха дарени
на храма при военната академия в София.

Фото на автора
Храмът при Военна академия „Г. С. Раковски“, „Св. Архангели“ получи дарение. Това са няколко книги, сред които и Нов завет, издаден през 1886 г. от Британското и иностранно библейско общество при град Руссени, както е изписано на титулната страница. 

Дарението включва също и второ издание на Молитвеник, издаден в София от Синодалното издателство през 1948 г., както и Евангелие, издадено от Св. Синод на Българската Църква в София, Държавна печатница, през 1938 г.

Другите две книги от дарението са Псалтир за частна молитвена употреба, издаден от Синодално издателство – София, 1972 г. и още една малка книжка, останала без корици, нещо като молитвеник. 

Дарителят, който не пожела да се афишира официално, сподели, че богослужебните книги са били семейна ценност, но вместо да стоят в дома му и да не се използват, по-добре е да бъдат съхранени в храма на военната ни Алма матер, където ще са на сигурно и правилно място.

За вестник "Българска армия"

КУРСАНТ СТАНА „СТУДЕНТ НА ГОДИНАТА 2018”


Председателят на Народното събрание Цвета Караянчева връчи наградата „Студент на годината 2018” на официална церемония, на която бяха обявени носителите на Националния приз на Националното представителство на студентските съвети.

Отличието получи курсант-мичман Петър Стефанов Генов от Висше военноморско училище „Никола Йонков Вапцаров“, V-ти курс със специалност „Организация и управление на военните формирования на тактическо ниво“.

Вие сте бъдещето на тази държава, вие сте хората, които ще поемат щафетата от нас, отбеляза председателят на Народното събрание Цвета Караянчева в приветствието си към студентите.

Във военнообразователната система на Въоръжените сили се обучават хора с големи интелектуални способности, които имат воля, упорити са да развиват техните познания и да се подготвят да бъдат достойни защитници на родината. Това каза малко преди церемонията по награждаването ,която се състоя в Зала № 3 в НДК, заместник-министърът на отбраната генерал-лейтенант от резерва Атанас Запрянов.

Председателят на Народното събрание посъветва младите хора да се трудят, да се учат от знанията и уроците, които им дават животът и техните достойни преподаватели.

Целта на Националния приз „Студент на годината” е да отличи най-активните студенти във всички области на науката, изкуството и спорта. На церемонията по връчването на Дванадесетите награди „Студент на годината” присъстваха също председателят на парламентарната Комисия по образованието и науката Милена Дамянова, депутати, вицепрезидентът Илияна Йотова, министърът на образованието и науката Красимир Вълчев, представители на изпълнителната власт, на академичната общност и на бизнеса.

Фото Вяра Йовева
за вестник "Българска армия"

БЪДЕЩ МОРСКИ ОФИЦЕР СТАНА „СТУДЕНТ НА ГОДИНАТА 2018”


Председателят на Народното събрание Цвета Караянчева връчи наградата

„Студент на годината 2018” стана курсант от военното училище във Варна. Това е курсант-мичман Петър Генов. Той учи в V-ти курс със специалност „Организация и управление на военните формирования на тактическо ниво“. Председателят на Народното събрание Цвета Караянчева връчи наградата на официална церемония, на която бяха обявени носителите на Националния приз на Националното представителство на студентските съвети.


Целта на Националния приз „Студент на годината” е да отличи най-активните студенти във всички области на науката, изкуството и спорта. Награди получиха младежи, които учат в специалностите педагогически науки, хуманитарни науки, социални науки, стопански науки, правни науки, природни науки, информатика и математика, технически науки, аграрни науки и ветеринарна медицина, здравеопазване, спорт, изкуства, сигурност и отбрана. Отличени бяха още докторант на годината, както и студент с българско гражданство, обучаващ се извън пределите на страната.

На церемонията по връчването на Дванадесетите награди „Студент на годината” присъстваха председателят на парламентарната Комисия по образованието и науката Милена Дамянова, депутати, вицепрезидентът Илияна Йотова, министърът на образованието и науката Красимир Вълчев, представители на изпълнителната власт, на академичната общност и на бизнеса.

Освен курсанта от ВВМУ „Никола Й. Вапцаров“-Варна, друг курсант от авиационния факултет беше награден от началника на НВУ „Васил Левски“-В.Търново, бригаден генерал д-р Пламен Богданов.

Нямам нищо общо с морето. Аз съм от град Кубрат. Родителите ми също нямат връзка с морето. Самата много добра реализация във ВМС ме привлече към морето и към този избор за образование. Това е една хубава професия, достойна и доходна, защото всичко е важно, каза пред военните медии студентът на годината за 2018 г. курсант-мичман Петър Генов.

През 2017 г. спечелих приза „Студент на годината“, но само в направление „Сигурност и отбрана“, с близо 15 сертификата. Това ми беше второ участие в този конкурс и сега спечелих с 42 сертификата, което ме мотивира допълнително. Очаквах поне да си защитя титлата от преди. Успехът ми в обучението пълен „Отличен“ – 6,00. Участвах в много международни и национални конкурси, научни сесии, състезания, разработвах различни проекти. Искам да продължа и с магистратура, вероятно ще е „Киберсигурност“ пак във ВВМУ „Никола Й. Вапцаров“-Варна, сподели отличеният курсант.

На въпрос, как оценява предложенията за нови униформи за курсанти, Петър Генов сподели, че той е привърженик на старите, защото според него военните моряци трябва да лежат на традициите. „Холандката“ е неизбежна униформа за нас. Нямам нищо против да се добави някакъв елемент например в ежедневните ни униформи, но като цяло съм твърдо за оставането на така наречените „холандки“, които да ни представят по важните мероприятия, защото това е лицето на флота, сподели студентът на годината за 2018 г. По думите му, формулата за успеха е малко сън. Той практикува „сънят на гения“ на Леонардо Да Винчи, спи по 3-4 часа на денонощие и през останалото време чете и се обучава.

Цв. Караянчева: Българското образование не отстъпва на европейските стандарти

Вие сте бъдещето на тази държава, вие сте хората, които ще поемат щафетата от нас, отбеляза председателят на Народното събрание Цвета Караянчева в приветствието си към студентите. Вие сте тези, които трябва да управлявате, да бъдете професионалисти и да дадете всичко от себе си, за да може България да продължи да се развива и да стои достойно на своето място в ЕС и в света, обърна се тя към студентите. Председателят на парламента заяви, че българското образование е качествено и по нищо не отстъпва на европейските стандарти.
Караянчева посъветва младите хора да се трудят, да се учат от знанията и уроците, които им дават животът и техните достойни преподаватели.

Реализирайте се при нас – при своите родители, призова председателят на парламента и пожела на студентите много сили, успехи и упоритост, за да преодоляват препятствията и да постигат своите цели.

Ат. Запрянов: Висшето военно образование има нужда от усъвършенстване

От името на министъра на отбраната Красимир Каракачанов студентът на годината беше награден и му беше връчен плакет на Министерството на отбраната. Наградата беше връчена от заместник-министърът на отбраната генерал-лейтенант от резерва Атанас Запрянов.

Пожелавам на студента на годината да бъде все така дръзновен, упорит и да продължи да усъвършенства своите знания и да бъде щастлив и успешен, каза заместник-министър Запрянов.

Българското висше военно образование има нужда от усъвършенстване. Образованието е много интересна област. Никога не можеш да кажеш, че си съвършен. Ние трябва да се грижим като държава за развитието на образователната система постоянно и да позволим това, в което обучаваме нашите студенти и курсанти да бъде актуално, на нивото на съвременните научно-изследователски достижения. Особено в отбраната не можем да си позволим да изостанем от съвременните технологии и иновации, подчерта Атанас Запрянов.

Инкорпорирането на съвременни иновации и технологии изисква ние да даваме в образователната ни система адекватни научни знания. Както ние като държава трябва да усъвършенстваме военното образование, така и студентите, курсантите трябва да проявяват по-голяма любознателност и по-задълбочено да се трудят в различните научни и професионални области.

Образователното и професионално израстване на младите хора се връща като принос към икономиката. Ако ние не сме адекватни, ако не учим хората на това, което ще им трябва в тяхната практика, тогава това са напразно изразходвани финансови средства на държавата.

За вестник „Българска армия“

Венцислав ЖЕКОВ
Фото Вяра Йовева-МО

понеделник, 17 декември 2018 г.

ЗАЩО СЕ ОТДЕЛЯТ ОБЩЕСТВЕНИ СРЕДСТВА ЗА ЦЪРКВАТА?


В съседна нам Гърция свещениците са държавни служители и получават такива заплати, приравнени към различните рангове. Колкото по-високо е един човек в църковната йерархия, толкова и заплатата му е по-висока, защото се приравнява към съответния тип държавен служител. Така например архиепископът е приравнен към министрите. Сега се обсъжда отделяне на Църквата от държавата, защото в момента те са слети.

Освен, че получават заплати, архиереите на Гръцката църква имат и други облаги, които са характерни за висшия ешелон на държавната администрация – имат коли и шофьори, които се поддържат от държавата. Заради кризата настоящият атински архиепископ се отказа от привилегията си да ползва държавен шофьор, на който държавата да плаща. Администрацията на Църквата в Гърция също е на държавна издръжка. Много разходи на Църквата в Гърция са поети от държавата. В Конституцията на държавата е засегнато, че Църквата и държавата са в особени отношения. Самата Конституция дори има църковен привкус и е в името на Светата Троица.

Това всичко говори за една държава, която не е съвсем светска, дори напротив, това е една религиозна държава. Самото встъпване в длъжност на министър-председателите, до преди Ципрас, беше църковно, а не гражданско. При нас и в повечето съвременни държави, когато един човек става премиер, той отива пред Парламента и с ръка върху Конституцията се заклева, че ще спазва законите и ще се ръководи от тях. В Гърция тази клетва се извършва в специална зала на Министерския съвет, където върху масичка се поставя Евангелие. Министър-председателя поставя дясната си ръка върху него, а министрите се нареждат от двете страни и всеки слага дясната си ръка върху рамото на министъра, който стои пред него и така се получава триъгълник и всички заедно се заклеват пред архиепископа на гръцката църква, което е църковен ритуал. Гръцката църква и гръцката държава са свързани по много причини. Най-вече това е, че гърците припознават Църквата като последния носител на Мегали идеята – идеята за Велика Гърция /Византия/. За тях поддръжката на Църквата им осигурява една духовна Византия.

Ципрас, който е много ляв, категорично отказа и при двата си мандата да изпълни този църковен ритуал, въпреки, че между архиепископа и министър-председателя има диалог. Но той върви към това Църквата да загуби държавните си привилегии. Държавата, по времето на Ципрас прие промени в законодателството, според които, когато двама свещеника се пенсионират, с разрешение на архиепископията може да се ръкоположи един, което предизвика голям глад за духовници в Гърция. Стигна се до там дори български духовници да ходят и да служат там, защото в по-малките населени места и особено по селата няма свещеници.

Един невярващ човек никога не може да бъде мотивиран да плаща данък и за Църквата. Това не е субсидия за вероизповеданията. Това са заплати на духовниците. Субсидията за вероизповеданията в България, например, се ползва за поддръжка на храмовете и манастирите, които са паметници на културата.

Заплатата на свещеника при нас идва от митрополията. Парите, които получават те обаче са целеви и не могат да бъдат разходвани за друго, но за заплати се ползват пари от приходи. Понастоящем наистина се отделят пари от бюджета за поддръжка на църкви и манастири, но това е само за паметници на културата с определено значение, не и за заплати на свещеници.

От времето на Симеон Сакскобурготски като премиер на България се отделя една изключително скромна сума за свещениците ни в Западна Европа. Предложението за приравняване на заплатите на свещениците с тези на учителите и заплащането им от държавния бюджет обаче създаде доста спорове около това. Това е едно припознаване на духовниците като духовни учители на нацията. Много малко от митрополиите плащат заплати, което кара свещенослужителите да търсят всякакви способи с треби, за да съберат пари, с които да издържат семействата си, когато говорим за бялото духовенство. Една немалка част от епархиите на БПЦ на практика са на самоиздръжка. Самите заплати са минимални – малко над 400 лв. Единствено в Пловдивска епархия има добавки, които обаче също не са големи, за да се препитават и да издържат семействата си. Имаше дори и пример с един свещеник, който беше открил погребална агенция, за да може да се издържа. Това нае е редно, но свещениците нямат избор без пари. Проблемът е в лошия мениджмънт на имотите, които притежава Църквата ни, разбира се, не винаги и не при всеки случай. Има имоти, които са отдадени на минимален наем, на хора, които притискат Църквата и по този начин я изнудват. Митрополиите по места не могат да съберат достатъчно средства, защото не получават реалните наеми за това, което отдават под наем.

Освен Гърция има и още една изцяло държавна църква и тя е в Англия, защото монархът от времената на крал Хенри VIII е глава на Англиканската църква. Там има абсолютно сливане между двете, като дори част от образованието е именно под управлението на Църквата. Тя има голяма роля в този процес. Човекът, който поставя короната на главата на монарха е декан на факултет, в едно от най-престижните учебни заведения в света, освен духовното си звание, което има. Това обяснява и предложението свещениците да се приравнят към учителите като заплати и обществен статут у нас.

За фейсбук-групата "Православни новини"