вторник, 25 февруари 2020 г.

ИМА ЛИ БЪЛГАРСКА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА И КЪДЕ Е ТЯ…?


Все по-често богослови се питат, има ли Българска православна църква или няма…!?  Според Устава на БПЦ, Светият синод е каноничният орган, който управлява БПЦ, тоест, църквата ни се управлява на съвещателен принцип. Ръководното тяло се съвещава и има няколко ръководни формата. Има Свети синод в пълен състав, Свети синод в намален състав и избирателният орган – църковно-народен събор, който трябва да се събира на определено време. Такъв орган, като последния обаче не се е свиквал, в пълно нарушение на Устава. Намаленият състав от поне десетилетие не е свикван. Той имаше задачата ежемесечно да решава наболели въпроси, които могат веднага да бъдат отметнати не от всички митрополити. Целта е синодалите да се събират в пълен състав само за големите проблеми – по-крупните въпроси.

Не се разглеждат никакви въпроси, за да не се обиди някой, постоянно сме неутрални, за да не би сакън да ни обвинят. Това обаче не е позиция! Така църквата ни губи лицето си. Не изразяваме позиция по никой важен въпрос. Оказва се, че БПЦ изпада в позицията на една незаконна институция, защото тя се управлява понастоящем в пълно противоречие на нейния Устав, управлява се на неясен принцип, без да има съборност, а в Устава и това е записано, но не се изпълнява! Самата ни църква вече не е съборна, тя е феодална, автократична, на места е теократична и дори и аристократична.

БПЦ и нейният духовен живот – отбелязване на празници, годишнини, вече са в миналото. Църквата е представителна, но не от църковен тип. Когато имаме църковни годишнини, те почти не се отбелязват, а се отбелязват само държавните празници, с поднасяне на венци и цветя. Сякаш ни е срам, че сме имали славна православна църква. 

понеже живеем в правово общество, трябва да си зададем въпроса, БПЦ юридически издържан субект ли е, или това не е съвсем така…!? Иначе как да си обясним категоричното нарушаване на Устава, което не е инцидентно, а напротив – съвсем тенденциозно е, или поне така изглежда отстрани…!


И когато богослови си задават този въпрос, няма как да не обърнем внимание, защото става дума за хора от вътре, от самата църква, които не са врагове, нито пък са „враг с партиен билет“, те просто задават точните въпроси, на които обаче отговори няма…вече - по традиция…! 

За "Православни новини"

ЩЕ ОТКРАДНАТ ЛИ ОХРИДСКАТА АРХИЕПИСКОПИЯ ОТ БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЯ…!?

Архиепископ Стефан от непризнатата
македонска църква и българският
патриарх Неофит
 се видяха, но дали
обсъдиха проблемите
между двете църкви…едва ли…!
В Конституцията на България държавата ни се определя като наследник на предходните български държави. По същия начин и Българската православна църква – Българска патриаршия, учредена през 1953 г. за последен път, се самоопределя в нейния Устав, който на практика е равен на Конституция в църквата, като правоприемник на определени църковни организации от миналото, а това са Преспанската архиепископия, църквите на Плиска и Велики Преслав, Търновската патриаршия, Охридската архиепископия. Всичко това е част от миналото на БПЦ. Тя е била модифицирана от Вселенската патриаршия и е превърната в Охридска архиепископия по времето на османската власт у нас. Охридският епископ е разбирал, че не е титуляр на град Охрид, а е преди всичко правоприемник на предстоятелите на Българската православна църква, която е била учредена от Вселенската патриаршия като такава още през девети век.

Вселенската патриаршия два пъти модифицира БПЦ по времето на Византия и после по времето на османците, като църквата ни е понижавана в ранг от патриаршия в архиепископия, защото е било невъзможно на територията на една държава, независимо, дали по времето на Византия, или после по времето на османците, да има двама патриарси. Патриархът е бил един – вселенският. Всички останали са били архиепископи. По този начин Българската патриаршия е била трансформирана надолу.


Сега обаче, с опитите да се признае македонска православна църква с името Охридска архиепископия от същата тази Вселенска патриаршия излиза, че това наименования „Охридска архиепископия“ може да бъде преотстъпено по незнайно какви причини на македонците, които нали уж не са българи.

Македонците, според богослови, тръгват правилно, като признават Българската православна църква за църква-майка преди години. Ние тогава се зарадвахме, но се оказа, че това признание е користно, защото те искаха от нас да тръгнем сами срещу себе си. Те поискаха да им медиаторстваме да станат независима църква.

Проблемът е грозен, защото Охридската архиепископия е част от българската църковна история. Българската патриаршия нямаше да е това, което е сега, без това, което е нейното минало и ние нямаме право да се откажем от него. Вселенският патриарх също няма да се откаже да ползва историческата титла, че е патриарх на Константинопол – новият Рим. В момента нито градът му се казва Константинопол, нито пък тезата за новия Рим има някаква стойност, защото Рим е столица на Италия и не означава нищо кай знае какво. Защо тогава се иска от нас да се откажем от правоприемството на Охридската архиепископия, ае другите не се отказват от историческите си достижения...?!

Вселенският патриарх Вартоломей
беше помолен от македонците
да им признае независима църква,
под името
„Македонска православна църква.
Охридска архиепископия“.
Например, Александрийският патриарх в исторически план носи титли, които също са изпразнени от съдържание – съдия на вселената, тринайсети в реда на апостолите, архиерей на архиереите и други, което е свързано с историята, когато са били спечелени тези титли и звания. А защо няма претенции към тези титли, но има претенции към българския характер на Охридската архиепископия…!?

Вселенските събори са установили, кой от предстоятелите на древните поместни православни църкви , какви извънредни права имат. Това са Рим, който вече поради схизмата е отпаднал, Константинопол и Александрия. Предстоятелите на тези три църкви са имали по-особени права, дадени на вселенските събори, гласувани.

По нашите интереси обаче не удря само Вселенският патриарх, с едно евентуално такова решение, по нашите интереси удрят почти всички православни църкви и най-вече тези, които твърдят, че Българската патриаршия е учредена през 1953 г., а нашата църква именно като патриаршия е учредена още през 927 г. – десети век. Следователно в църковните диптиси БПЦ трябва да е пета в гръкоезичния свят, а ние сме на осмо място, а в рускоезичния свят сме дори на девето място! Всички ни подценяват заради османския период.

Сградата на непризнатата
Македонската православна църква.
Охридска архиепископия“
 Охрид, в наши дни.
БПЦ обаче не изпитва необходимостта, което е трагичното, да защити своята чест и историческо достойнство. Вселенският патриарх заяви неотдавна в Пловдив, че нашата църква е първородната дъщеря на Вселенската патриаршия. А в същото време ние сами си преотстъпваме това наше място на други, но защо…?

И понеже ние обикновено не си защитаваме правата, за пореден път се прави опит да се признае македонска църква с българското наименование „Охридска архиепископия“.

Проблемът всъщност е, че съвременната държава Северна Македония не може да получи независима църква под името „Македонска православна църква“, защото в съвременна Гърция има исторически регион, който носи името Македония. Най-нормално е обаче тази църква, ако все пак стане независима, да носи името на държавата. Както българската държава има Българска патриаршия, румънската държава има Румънска патриаршия, или сръбската държава има Сръбска патриаршия, така и евентуално новата независима църква трябва да се казва Северномакедонска патриаршия, а не да се краде от българската история с Охридска архиепископия, което е исторически българско наименования! Единствено древнопросиялите патриаршии са изключения и те носят имената на градове – Александрия, Антиохия и Йерусалим.

Българският патриарх носи една много стерилна титла – митрополит софийски и патриарх български. Той съвсем спокойно, по подобие на дружите, може да ползва исторически титли, в които да се изброят древните патриаршии и архиепископии, които са били чисто български, говорим предимно за Преслав, Плиска, Търново и Охрид. Ние обаче се срамуваме да зачитаме тези центрове на нашия си църковен живот от миналото, остава обаче въпросът, защо…?!