събота, 27 октомври 2012 г.

ИСТОРИЯТА НА ЕДНА БАНКОВА ЗАГАДКА


Снимка: Булфото


Левон Хампарцумян беше обявен за "Мениджър на годината" на петата юбилейна церемония на списание "Мениджър". Председателят на Управителния съвет и главен изпълнителен директор на "УниКредит Булбанк" получи отличието на церемония в Националната опера, лично от президента Росен Плевнелиев.
Нищо против господин банкера, може би е заслужил, но има един деликатен въпрос. Той касае друга медия, в друго време и по друга тема. Може би преди година поне, по btv беше излъчено интервю със същия господин, в сутрешния блок. Водещите задаваха въпроси на Хампарцумян, които бяха формулирани от зрителите. Един от тях  беше попитал, какво представлява "плаващата компонента" в лихвите по депозитите на гражданите? Тук настъпи истински обрат в поведението на иначе твърде възпитания, галантен, деликатен, елегантен и брилянтен в изказа си банкер. Той буквално подскочи на стола си, започна да "беснее", обвини журналистите, че пречели на работата на банките в страната, обвини кой ли не, в какво ли не, от кога ли не...! Разбира се, като една средностатистическа единица от народонаселението на тази държава, аз се озадачих, какво аджеба представлява тази компонента, че г-н Хампарцумян регаира така остро и невъздържано.
Като обикновено се прави в такива ситуации, потърсих приятели, които работят в банки, за да ми разяснят това. Единият каза че не знае, другият се поусмихна и каза, че това касаело правата на банката при промяна на условията, при които се определя лихвеният процент спрямо депозитите на гражданите. След това отново се поусмихна и каза, че само това знаел...! Разбирам ги и двамата. Ряаботят в банки, пазят си хляба. "Плаващата компонента" определено не ми стана ясна, но определено разбрах, че това са необосновано големи права на банките, които предопределят още по-необосновано високи възможности за това, гражданите да бъдат ограбвани. Интересно, как ли стоят нещата в Русия например, във Франция, Канада...и т.н....!?
Нищо против това, че са наградили г-н Хампарцумян, като не е той ще е някой друг като него. Не се хващам за конкретната личност, НО, продължавам да се питам , защо той не пожела да отговори на журналистите, какво е "плаваща компонента"!? Сега е награден с "Мениджър на годината". Да, достоен е, защото наистина това е стабилна институция, въпросът е, как тази институция е толкова стабилна и дали това не се дължи и на онази енигматична "плаваща компонента"?
Както и да е, да не се вманиачаваме, вероятно има достатъчно интелигентни хора тук, които, четейки този наратив, знаят, какво представлява въпросната "компонента". Става дума обаче и за банките. Промените тук стават по-бавно и трудно, дори и от тези в съдебната ни система.
Държавата се страхува да "пипа" в банковата сфера, за да не реактивира зловещите метастази на кризата от епохата на "пирамидите и фараоните" в сектора. Само че без промени, без реформи, та били те и рИформи, системата няма как да се развива положително. Тогава на авансцената излиза отново попрестарялата, но достатъчно активна "плаваща компонента", заедно с доволно количество нейни "колежки", при това още по-нагли и по-алчни. Казвам, че това би станало, ако няма реформа, не казвам, че в момента е така!
Защо държава се срахува от банката, нима банката е държава в държавата...?! Защо лихвите са абсолютен приоритет на частните банки? Не е ли по-правилно да има разумна пазарна конкуренция, в рамките обаче на лихвени диапазони, определени от БНБ? Едва ли това би било планова, комунистическа икономика, пък и да е, не е ли именно така по-справедливо, поне в банковия сектор...?!
Далеч съм от носталгия по каквото и да било от времето на вездесъщия правешки император, освен по детството ми, което като всички детства беше забавно. Нямам намерение да се обяснявам за това, просто, факт! Но, ако фискалната регулация в лихвените политики на банките е нещо положително в днешно време, защо да не го използваме!?
Иначе, нямам нищо против г-н Хампарцумян да получава награди от когото и да е, нека обаче първо да обясни поведението си преди година и половина, в студиото на btv, защото иначе си мисля, че нещо остава скрито, нещо не е както трябва, или ни лъжат, или ни ограбват, или ни омайват, докато ни манипулират…!

Венцислав Жеков
за actualno.com

сряда, 24 октомври 2012 г.

ДАНЪКЪТ ВЪРХУ ЛИХВИТЕ ЩЕ Е НАЧАЛОТО НА КРАЯ



Икономистите твърдят, че основният приход за БВП /брутният вътрешен продукт/ на една държава не е от ДДС /данък добавена стойност/, а от данъка върху приходите и печалбите. Аз обаче бързам, както казва народът, "да си туря ламаринката" и да кажа, че не съм икономист. Заради това ще разсъждавам заедно с Вас като една средностатистическа част от същия този народ.
Управляващите ни въвеждат нов данък върху лихвите. Както се казва, това е информационният повод, ама само с повод няма да се мине, трябва и коментар.
В условията на ужасяваща икономическа криза у нас, едва ли вдигането на данъците ще повиши покупателната способност, та това от своя страна да доведе до подобряване на положението на държавата, че от там-и на нашето положение...!
Напоследък все по-често чувам, как в България нямало криза, това било измислено. Е, хубаво де, тогава защо близо 30% от младите хора до 30-годишна възраст са безработни, при това вече и от немай къде, по официална статистика, защо пенсиите са умопомрачаващо ниски, заплатите са озадачаващо блокирани, а индустрията ни е по-скоро глава от учебника по приложна парапсихология...?!
Криза има, разбира се, кризата е и икономическа, и психологическа, и екологична, и комай-всякаква. При това кризата тук е много по-осезаема от кризата в западна Европа и особено в Америка, да не говорим пък за Япония...! Така, ако сме постигнали съгласие, че кризата е налична, продължавам...!
Защо правителството ще облага лихвите ни от влогове, но няма да се облагат приходите от хазарт...!? Та това не е просто абсурдно, то е направо крещящо скандално. Значи хазартът е фискално по-мил от влога от 1000 лв. на една пенсионерка от Меричлери, примерно...?! Не, не е популизъм, въпросът ми е точен като отровна стрела на пигмей и това е по-страшното, че имам пълното основание да питам това.
С пилешкия си, в икономическо отношение, мозък, все съм се питал, аджеба, как при криза, като вдигаме данъка, ще очакваме да се подобри положението на хората. Ми нали ги товарим допълнително с разход...! До колкото аз разбирам, колкото повече ние купуваме, толкова повече фирмите печелят, тогава толкова повече те внасят данъци в хазната /поне така би трябвало да бъде/ и държавата става все по-богата. Богата държава= щастливи хора..., не е ли така...?! Америка е богата, хората там са щастливи, България е бедна, пардон....България е фалирала и хората тук са озлобени срещу всичко и всички.
Преди години, когато настъпваше икономическата демокрация, никой не знаеше, какво са ни подготвили господата Ран и Ът. Е, видяхме го, хиперинфлация, бедност, мизерия, оцеляване на ръба...! Не че бяха виновни те, но това беше пътят към реалната пазарна икономика, която още повече, трябваше да разгради старата планова икономика и да се настани на мястото й, като ни убеди в правотата си. Изградихме я, както строяхме заводите преди-вместо за пет години, за четири, тоест-"пет за четири"! Сега знаем, че пазарната икономика има правила, които не зависят от нас, първо, защото сме част от една икономическа и политическа общност-Европейски съюз и второ, защото сме "вързани" във валутен борд. Знаем, че икономическото изнасилване на народонаселението по никакъв начин няма как да доведе до неговото имуществено стабилизиране. Това е логиката, а защо тогава вдигаме данъците и въвеждаме нови такива...? До кога...? До къде...?
Могат да вземат всичко на българина, да го докарат до просешка тояга, където е бил, при това не веднъж, могат...никакъв, ама никъкав проблем! През 1946 г. му отнеха почти всичко, воглаве с достойнството му, така че той има опит в това. Ще преклони глава, сабята да не я отсече, ще се понаведе, докато отмине бурята, както медено думаше вездесъщият Тато, ако трябва и перестройка ще прави по почина на последния съветски император, но има и опит, и навик, и нерви, и възможности...! Само че, това ли е пътят...?! Нали уж вървим напред, развиваме се... Докато обаче останалите нации, включително и съседните нам, се развиват, ние се самонавиваме с големия черен ключ от вратата на мазето на дядо ни и се въртим в кръг като екзалтирани босфорски дервиши.
В Гърция, която, да ме простят гръкофилите, почти се разпада, само преди няколко месеца, когато леко вдигнаха цените на мобилните оператори, или някаква реформа правеха там, каквато и да беше, атиняните едва не срутиха Партенона, барабар със статуите ..., а ние....ние си мълчим...! Гърците тогава казваха….: “Тихо, да не събудим българите…!”. Именно защото си мълчим, заради това ще плащаме сега и данък върху лихвите ни. Както е тръгнало, настоящата власт скоро ще стигне и ще задмине екзотичната данъчна система на Османската империя през ХVІІ-ХVІІІ в. Ще плащаме данък за хранене, за въздух, за почва, за съществуване...!
Така че българино, преди гледаше умно, докато един политик от Владая ти свирукаше наивно на хамериканската си китарка, сега не гледай, а реагирай, защото докато умните се наумуват, лудите ще се налудуват...!

Венцислав Жеков
за actualno.com

вторник, 23 октомври 2012 г.

КАК ВАСИЛ ЛЕВСКИ СЕ ПРЕВРЪЩА САМО В ЕДИН БУЛЕВАРД



Трима български роми от Добричко ядосаха цяла България с една снимка,  защото се снимаха в доста странни пози с портретите на Васил Левски, княз Борис І и цар Симеон Велики. Момчетата едва ли са предполагали, колко известни ще станат. Дали това е била целта им, дали са искали да стигнат до тук, дали въобще са си давали сметка, какво точно правят....едва ли...!?
Зад тази на пръв поглед ординарна, елементарна, регионална, и в крайна сметка доста тъпа шега, прозира една много по-притеснителна истина. Младите хора у нас, не познават граници. Те не познават географските ни граници, какво да говорим за граници в поведението...! Младите хора у нас нямат граница за алкохола, секса, за наркотиците, за така наречения "живот", те не познават лимити и в общуването помежду им. Живее се сега, именно в този момент, като от него се изисква и изстисква всичко, което е възможно да се получи като дестилат на удоволствието. Вярно е, че младите именно заради това са млади, за да са буйни, невъздържани, внезапни, непринудени, НО..всичко трябва да бъде все пак в определени граници.
Ако попитате хората по улицата, много от тях с удоволствие биха извършили физическо премахване на доста родни политици, НО, като едни нормални хора, всички са принудени да се придържат към нормата, защото са наясно, че законът ще ги санкционира, ако избиват хора...! Това е абсолютността на нормата, тя освен реално действие има и "автостоп"-действие, което регулира нормалността в едно общество. Само че, нашето общество отдавна не е нормално. Няма как да е нормално Андрешко да извършва почти отвличане на съдия-изпълнителя и това да остава ненаказано. Няма как ученички да се бият до безсъзнание и това да не се санкционира от учители, родители и дори от случайни минувачи. Няма как да се избиват студенти по парковете, само защото приличали на гейове и това да не доведе до залавяне на престъпниците и осъждане на постъпката. Няма как..., няма как...., няма как,...само че май ...има как.
Забелязали ли сте, че в поне 85% от сериите на анимационните легенди Том и Джери, мишката печели. Дори и да не е справедливо, мишката все печели и котката страда. Само че в това филмче някак персонажите се разминават и се заменят един друг, при това непрекъснато. Това тотално ме обърква, дори и днес. Не зная кога да се идентифицирам с котката и кога-с мишката. На 38 години съм и едно анимационно филмче ме обърква още от дете. Едва ли проблемът е само и единствено в моето чекмедже. Ако се огледаме, има толкова много еквиваленти на това филмче, в които насилието, справедливостта и възмездието са подменени. Измеренията са обезличени, тоест...липсва граница. Е, защо тогава се чудим днес, че едни роми от където и да са в България, поднасят портретите на Левски, княз Борис І и цар Симеон Велики към чатала си, или виртуално облизват ликовете им...!? Не, това не е скандално, това е напълно нормално в днешната държава България.
Всичко, което се е случвало през последните повече от 20 години, всичко, което се е случвало и в предишните 45 години, завоалираното обучение в безродие и безверие, интернационалността и мимикриралите ценности всъщност превръщат постъпката на ромите в нещо напълно закономерно.
Не е нужно да се настройваме срещу "Факултето", че от там се развъждала антибългарска кампания...! Достатъчно е да попрегледаме стенограми от заседания на Парламента ни и ще видим, че всъщност, не във "Факултето" е проблемът на българите днес.
Надписи от сорта "Циганите на сапун" отдавна висят по фасадите на съвременна България. Но тези надписи няма да възпитат младите ромчета, че не е правилно да поднасят портрета на княз Борис І към невъздържаните си чатали...! Така не се прави в нормалните общества, независимо, дали говорим за роми, турци, евреи, арменци, марсианци, или лунатици...!
Държавата е тази, която трябва да регулира обществото, а то от своя страна да саморегулира самото себе си, при това по собствена инерция. Само че, инерцията ни е сбъркана, тя просто не е в посоката, в която върви съвременността. Модерното за нас всъщност е просташко, смешното е трагично, наглото е интересно, а престъпното е възхитително. Ето къде ни е проблемът..., не знаем кое какво е, не знаем, как да го възприемем, как да го анализираме, как да го смелим, да го сдъвчем и как да го предадем на този след нас.
Младите роми, които се погавриха с портретите не са се замислили, че извършват престъпление всъщност срещу самите себе си. Те нагрубяват собствените си родители, собствените си баби и дядовци. Но у нас баба и дядо отдавна вече са "дъртите", мама и татко са "на'ште"...няма интимност на общуването, липсва уважение към обръщението. Може и да Ви се струва дребнаво, но именно от тук започва всичко...!
Така се стига до облизването на портрета на цар Симеон Велики, имитацията на сексуално обругаване на портрета на княз Борис І и грозното провесване на обратно на портрета на Васил Левски. За тези момчета цар Симеон Велики, княз Борис І и Васил Левски много отдавна са просто улици и булеварди, а не реални исторически личности. Тук вина едва ли има само техният учител по история, тук вина имат на практика всички в административната територия, наречена България.
Да, трябва да осъдим този акт на безразличие, но чие е това безразличие, дали на семейството, дали на учителите, дали на самите момчета, кой, кой е безразличен, за да се стигне до тук!? Трябва да ги осъдим, но нека да не ги превръщаме в изкупителни жертви на последните 70 години. Моралното насилие няма да породи интелектуално благородство, защото ако Макаренко беше прав, днес нямаше да тъне в забвение...!

Венцислав Жеков
за actualno.com

четвъртък, 11 октомври 2012 г.

ВИЗИ ЗА АРТИСТИ, БЕЗ ВИЗИ ЗА ТЕРОРИСТИ...!?



Тези дни първо британската вътрешна министърка Тереза Мей, а след това и самият премиер Дейвид Камерън заговориха за ревизиране на европейската директива за свободното придвижване на хора. Основната им загриженост идва от предстоящото през 2014 г. премахване на трудовите ограничения за българи и румънци.
Как можем да очертаем проблема с пергела на съвременния морал? Европа непрекъснато иска от нас да постигаме резултати. Когато ги постигнем, те отново ни поставят нови изисквания. Ние постигаме и тях и...следват нови изисквания. Това е процес, който може да продължи до плюс безкрайност. Изводът ли..., изводът е, че вероятно Европа просто не ни иска. Защо обаче е така? Ами защото при нас всичко е неистинско, всичко е като от картон-фалшиво, временно, изкуствено. Европа има традиции. Ние сме били част от тези традиции, но преди десетилетия тези традиции са били тотално променени с една утопична философия, приложението на практика на която ни доведе буквално до "под кривата круша". Днес за това обвиняваме Костов, царя, комунистите, Бойко, но всъщност виновни сме всички ние, защото утопията не дойде на власт в държави като Финландия, Испания, че дори и Гърция, или ако дойде, то беше наистина за кратко.
В зората на демокрацията тогавашният американски президент Роналд Рейгън направи трогателно изявление, специално за българите, в което ни поздрави за избора да градим отново демокрация и каза, че ние получаваме статут на най-облагодетелствана нация в търговията със САЩ. Години по-късно разбрах, че такъв статут имат, ако не се лъжа, още 48 държави по света. Нека оставим това без коментар за сега.
Когато Америка поведе война срещу Ирак, България беше призована на практика на война и тя взе активно участие, дори даде свидни жертви. Разбира се САЩ ни привестстваха за това и изразиха съболезнования след това. В същото време обаче българските граждани все още пътуват до Америка с визи, докато такива не са необходими за доста хора, които идват от Арабския свят. Е, това не е ли истински парадокс...!? Ние участваме в реална война на страната на САЩ, но САЩ не ни вярват толкова, колкото на араби, срещу които водят война...! Ние подкрепяме САЩ не само в Ирак, защото има наши мисии в редица други държави. Какво трябва да е това отношение, освен..откровена подигравка...!?
Утехата ни остава в това, че сме нация с най-облагодетелстван статут за търговия със САЩ! Едва ли обаче тази същата търговия надхвърля десетина процента, дори си мисля, че това е твърде много. Разбирам, че българите са бедни и нахални и вероятно това плаши САЩ, за да не ги залеем с емигранти. Разбирам, че нашата култура е доста по-патриархална от тяхната, разбирам още, че бългалрите може и да са бедни, но никак не са глупави и това го знаят и в Европа, и в Америка. Е, тогава защо с рогата напред...., тоест...с визите напред...!?
Едва ли е тайна, че именно страните, които поставят проблема с имиграционните вълни от България и Румъния, са и основните противнички на присъединяването на двете страни към Шенген. А тъкмо несъстоялото се членство в Шенген може да се окаже основен аргумент в опитите за ревизиране на една от четирите фундаментални европейски свободи - свободното придвижване на хора.
В същото време Европа се вторачи в един традиционен от столетия факт, че на полуостров Атон-в монашеската рупублика, не се допускат същества от женски пол, хора и животни. Това ли е проблемът на съвременна Европа...!? Атон има традиции, те са хилядолетни, България и Румъния са две европейски държави, които играят според тоягата на старата госпожа Европа вече повече от две десетилетия. Не мисли ли обаче същата тази стара госпожа, че отношението й вече започва да прилича на гавра...!? Значи се оказва, че е по-съществено на Атон да нарушат традициите и каноните на Православието, вместо това, че старите нации на Европа постъпват с нас по един напълно недопустим начин! Интересно, когато България е на трето място по земеделска продукция в Европа, през 30-те години на миналия век, когато изнасяме уникални по качествата си пчелни продукти и кожи,...тогава няма визи за нас, когато обаче сме в криза, има визи и куп ограничения за работа и пребиваване в Европа...! Странно..., но всъщност никак не е странно...!
Никога няма да забравя, как един фолклорен ансамбъл, мисля, че беше от Южна България, е принуден да пее и да танцува на летище в Лондон, ако пак не се лъжа, за да докаже, че наистина са артисти, а не потенциални емигранти...! Не, това не е скандал, това е...пълен, при това пълноценен нонсенс...! Така не се прави, господа от Европа, това не е нормално! Не може да се приемат вождове на аборигенски племена от Австралия, които при това да имат среща с престолонаследника принц Чарлз, а наши артисти, които нямат претенцията да се виждат с Нейно Величество Елизабет ІІ, да бъдат принуждавани да се правят на палячовци по летищата, защото някой служител по сигурността е изпаднал в амок и не знае, какво прави...! Това не е скандал, това е порок и от този порок Европа тепърва ще страда, защото светът е малък, но за сметка на това бъдещето е неясно.
Не зная, какви изисквания да очакваме напред. Може би ще искат да си ампутираме десните ръце, за да не крадем, или пък ще ни накарат да си нарисуваме татуироквки на челата, от къде идваме, или пък, ще носим отличителен знак на дрехите си, подобно на жълтите звезди на евреите през Втората световна война...! Тук изобретателността може също да достигне до плюс безкрайност.
Зная, че съм твърде малък във всички смисли на думата, за да се обърна към Европа, но все пак, малкото камъче, понякога обръща колата. Заради това, искам поне да опитам да призова същата тази стара и достопочтена госпожа Европа, да си припомни нещо. Ако днес имаше машина на времето, ако можехме с нея да попаднем в някогашната величава столица на Византийската империя-Константинопол и ако попитаме един човек на улицата какъв е, той няма да ни отговори, че е византиец, а ще каже само-християнин! Е, госпожо Европа, ние сме християни, цивилизовани хора, носим нашата пребогата култура, за която Вие смятахте, че Орфей е цветнокож. Не че има нещо лошо, ама просто той не е такъв. Именно благодарение и на нас, Европа днес не е ислямски континент, да не забравяме случилото се през VІІІ в.
Дали Европа ще ни приеме в Шенген, Леген, или каквото и да е там съглашение, има разбира се значение за нас, само че ние знаем, че винаги сме били част от Европа, защото когато някои народи в западната част на континента са тичали из неусвоените девствени гори с полички от папур около къста си, ние сме имали действаща и стройна държавна структура. Така че, нека да зе позамисли Европа и да реши не с разума си, а със сърцето си, ако все още има такова...!

Венцислав Жеков
за actualno.com

ЕДНА ТИХА ГОДИШНИНА ВЪВ ФОКУСА НА ЕДНА ДОСТОЙНА ИСТОРИЯ




 152 г. АМЕРИКАНСКИ КОЛЕЖ В СОФИЯ


 ОСПОРВАМЕ ПЪРВЕНСТВОТО НА “РОБЪРТ КОЛЕЖ” В ИСТАНБУЛ

През настоящата година се навършват точно 152 години от създаването на Американския колеж в София. Това е средно училище, разположено в жилищния комплекс “Младост” в София. Американският колеж е най-старото американско училище извън САЩ, създадено през 1860 г., факт който се оспорва от Робърт колеж в Истанбул, заради промените в името и конституцията на училището. Американският колеж затваря врати за половин век, през 1942 г., а през 1992 г. отново приема ученици. Основният език, на който се провежда обучението, е английският. Училището се ръководи от фондация Sofia American Schools, Inc. При успешно завършване на пълния курс на обучение, всички зрелостници, които са български граждани, получават две дипломи - българска и американска, а чуждестранните ученици получават американска диплома и IB диплома.
Американският колеж в София води началото си от училището за момчета, основано от американски мисионери в Пловдив през учебната 1860-61 година. Същите тези мисионери, под ръководството на д-р Джеймс Ф. Кларк, три години по-късно основават училището за момичета в Стара Загора, а тези две училища прерастват в едно - Американския колеж в София.
През 1871 година двете училища се преместват в Самоков. Учителите са главно американски мисионери. Д-р Кларк, който е погребан в софийските гробища през 1916 г., посвещава целия си живот на тези училища. "Американските бордове на мисии към Конгрешанската църква" осигуряват нужните средства за тяхното функциониране. В двете училища учат стотици български ученици, много от които по-късно стават проповедници, а други - държавни служители и учители.
Преди години имах шанса да познавам българин, който е завършил Американския колеж. Наблюдавайки го, виждах един различен човек. Това бяха и са хора, които имат по-широк мироглед, хора, които освен, че владееха английски език до съвършенство, можеха да работят на възлови позиции, но не бяха толерирани в годините на комунистическата власт у нас, защото бяха смятани за вражески елементи. Това бяха фини хора, с богата култура, висок потенциал, възпитани в духа на издръжливост, целенасоченост и в същото време-скромност и наистина висок морал, който се отстоява през целия им живот.
Американският колеж има пълна акредитация от американската Асоциация на колежите и училищата от средните щати (MSA), покривайки изключително високи образователни стандарти. Това е блестящо постижение, осигуряващо международно признание за качеството на обучението в училището и задаващо отлична перспектива за бъдещото му дългосрочно развитие.
Американският колеж има пълна акредитация и от Международната бакалауреатска организация (IBO). Програмата IB е въведена за чуждестранните ученици от 11 и 12 клас. Това е световно призната с високото си академично ниво международна програма. Дипломата по IBO дава на чуждестранните ученици голямо предимство при кандидатстването им във висшите училища по цял свят.
Училището разполага с осем ремонтирани класически сгради, които се намират в парк, разположен на площ от 52 акра. Материалната база включва 62 класни стаи, четири компютърни лаборатории, три научни лаборатории, театрална зала с 435 места, концертна зала със 180 места, общежитие за учениците с 28 легла, закрита мултифункционална спортна зала с надуваема конструкция на площ от 1276 квадратни метра, няколко вътрешни спортни съоръжения, сред които стена за катерене, студио за танци, фитнес център, както и открити баскетболни кортове и спортни игрища.
След Първата световна война, "Бордовете на мисии" решават да прекратят дейността си в България и да затворят училищата в Самоков. Срещу взетото решение протестират както завършили ученици и приятели на училищата в България, включително високопоставени правителствени служители, така и много хора в САЩ, допринесли с даренията си за функционирането на двете училища. През 1926 г. се взема решение те да преминат под ръководството на нова организация - "Американски училища - София". Нейната единствената цел е да осигури образование за българските младежи и затова се съгласява да слее двете училища и да построи ново на вече подбрано място в землището на тогавашното село Симеоново, днес квартал на столицата ни.
Първата стъпка на новата организация е да наеме д-р Флойд Блек, който пристига в България през лятото на 1926 г. със съпругата си Зарафинка Кирова и малкия им син Кирил. Започва незабавно изграждане на новото училище и до лятото на 1928 г. то е почти завършено, за да приеме 119 момичета от Самоков същата есен. Година по-късно, към тях се присъединяват 63 момчета, а през пролетта на 1930 г. - и останалите 130 момчета. Средствата за изграждането на новото училище се набират от продажбата на собствеността в Самоков, от дарения на американци и едно дарение на българския парламент на товар от дървен материал, продаден за 50 000 долара. Строежът на сградите продължава през 30-те години. В края на десетилетието има достатъчно помещенията за настаняването на 500 ученици и по-голяма част от преподавателите на пансион. С труда си учениците допринасят за направата на мебели за колежа, за изграждането на плувен басейн и засаждането на стотици дървета. Паричното дарение на фондацията „Карнеги за световен мир" осигурява средствата за създаването на най-добрата англоезична библиотека на Балканите.
С избухването на Втората световна война броят на чуждестранните преподаватели намалява и когато през декември 1941 г. България обявява война на САЩ, на територията на колежа се намират само сем. Блек и шепа американци. Българското правителство отправя молба към американците да не напускат страната, а да продължат да ръководят колежа. Те остават до следващата есен, когато нацистките власти в София изискват от тях да напуснат страната. Когато влакът, който ги откарва в Истанбул, спира на гарата в село близо до София, десетки бивши ученици ги очакват на перона и пеят на английски химна на колежа и други американски песни.
След войната на д-р Блек е отказана входна виза за България и през 1947 г. целият район на колежа, материалите и библиотечният фонд са конфискувани от българското правителство. Материалите са дадени на Министерството на образованието, а книгите от библиотеката са разпръснати (някои са все още в Народната библиотека, а други бяха върнати на колежа от библиотеката на Рилския манастир). Районът на колежа става щаб на българската милиция, която се помещава в някои от сградите и построява нови.
През лятото на 1992 г., след продължително настояване на бивши възпитаници, на американския посланик в София и на водачи на първото българско правителство, фондацията "Американски училища - София" изпраща д-р Роджър Уитакър в София, за да отвори отново колежа. Той пристига без учители, без да има училищни сгради, без учебници и други учебни материали и без ученици.
Когато д-р Уитакър обявява, че през есента колежът ще приеме 50 момичета и 50 момчета, които постигнат най-високите резултати на приемния изпит, повече от 3 000 младежи се записват за изпита. Той наема няколко учители и административен персонал и през септември 1992 г. колежът отново отваря врати, 50 години след напускането на американските учители.
Д-р Уитакър получава достъп до една сграда в района, едва шест седмици преди началото на учебната година. Новият колектив, заедно с бивши възпитаници и приятели на колежа, прекарва това време в чистене и възстановяване на тази сграда. Колежът е получил от правителството повечето, но не всичките си сгради. Полицейската академия обитава голяма част от собствеността му.
От 1992 г. насам фондацията "Американски училища - София" е похарчила повече от 2 000 000 долара за ремонт, учители и оборудване, а USAID (Американската асоциация за международно развитие) е осигурила повече от 2 500 000 долара за възстановяване на района и закупуване на учебници и други материали.
Целите на възстановения колеж са същите като целите му през 30-те години - да осигури на българските младежи възможно най-доброто образование, включително отлично овладяване на английски език, и да ги възпита в дух на висок морал и честност.
От възстановяването му насам в колежа са учили повече от 2 000 ученици. Петгодишното обучение започва с едногодишно интензивно обучение по английски език, което включва всички учебни предмети. Почти всички завършили продължават образованието си в колежи и университети в България, САЩ и други страни. Колежът се радва на авторитета, който е имал през 30-те години - на едно от най-престижните средни училища на Балканите, а възпитаниците му са приемани с ентусиазъм не само в български университети, но и в много университети в чужбина.

ВЕНЦИСЛАВ ЖЕКОВ
кореспондент на в-к “България” в София

/по материали от wikipedia.org/


Снимки от lostbulgaria.com

ТЕКСТОВЕ НА СНИМКИТЕ:

Снимка 1 – Американският колеж в София. Вторият от дясно е директорът Флойд Блек-1937 г.

Снимка 2 – Американският колеж в София-1942 г.

Снимка 3 – Американският колеж в Ловеч-20-те години на ХХ в.

сряда, 10 октомври 2012 г.

КАК СТЕФАН ДАНАИЛОВ БЕШЕ “ПРЕРОДЕН” ВЪВ ВЛАДО ДАНАИЛОВ



Владо Данаилов и Ирен Кривошиева вече не са в къщата на VIP Brother-2012 –България. Сякаш светът си отдъхна, защото “лошата майка” и “пръдльото” излязоха от полезрението на камерите на риалитито. А така ли е в действителност и това ли е всичко…!?
Само преди седмица имах една невероятна възможност да участвам в едно предаване заедно със същия Владо Данаилов. Той влезе, разбира се, бос, в студиото и предаването започна с дежурните коментари от водещия към сина на Стефан Данаилов. Аз стоях почти безучастно, за да не кажа, направо безучастно, наслаждавах се на ситуацията и вътрешно се присмивах на не толкова тихия луд Влади. Той заговори, постави водещия поне 5-6 пъти в ситуация, в която той не можеше да отговори нищо. Опита се да обърне нещата към майтап, но Влади държеше на своето и повечето от хората в студиото видяха, че в това, което говори момчето, има известна логика, която постепенно от “известна” стана “тотална”. Това промени моето отношение към него и осъзнах нещо важно, което всъщност винаги съм знаел. Телевизията изопачава,…не журналистиката, а именно телевизията. В зависимост от това, какво се показва в кадър, се формира обществено мнение, така се моделира определен тип съзнание и се внушава точно определено мислене в точно определена посока.
Всъщност, къде е проблемът…? Портретът на Стефан Данаилов, който висеше в къщата на ВИП-овете и дори самото присъствие на синът му Владо вътре, формулираше проблем. Кадрите ни внушиха, че Ирен е лоша майка и Владо е недостоен син. Едно брилянтно интервю на Кеворк със Стефан Данаилов показа и другата страна на проблема-бащата, който се чувства иронизиран и притиснат от ситуацията.
Владо е вярващ човек. Доста е объркан, но поне знаяе посоката. Големият Стефан Данаилов стана жертва на илюзионистичната визия на едно риалити, което не показа проблем, а го създаде изкуствено. Всъщност проблем между Ирен, Стефан и Владо няма и не е имало до VIP Brother-2012 –България. Интересно беше самото присъствие на един толкова виден син на още по-виден актьор в публичното пространство, макар и в един изкривен образ. Това показа, как един обикновен човек, който не е живял в България при това, може да бъде много по-нормален от повечето от нас, който сме родени и живеем тук. Влади е луд, защото ние сме много по-луди от него, това е изводът. Някак не можем да приемем един съвременен човек да не се интересува от пари, хубави коли, красиви къщи, красиви жени, или мъже.., всичко във Влади е някак нематериално и това го прави безтегловен за материалистичното ни око. Не, той не е нито светец, нито гуру, той е просто един добър млад човек, който като всеки на тази възраст, е малко объркан. Това е истината, която ние не видяхме във VIP Brother-2012 –България, защото просто не ни я показаха.
Така въпросното риалити се превърна в поредната телевизионна мистификация, която нямаше за цел да бъде представителна извадка от така наречените “звезди” у нас, а напротив, показаха ни едни ограничени, странни и объркани хора, които бяха експлоатирани в името на една чиста, грозна, долна и лъжовна печалба. Да, вярно е, че такова предаване цели печалбата. Все пак това струва пари, а тези пари идват от нашите sms-и и от рекламите, но все пак, не трябваше ли поне малко истина да има във всичко..!?
Нека си припомним, че в това предаване преди години участваше и братът на един православен епископ от църквата ни. Тогава се опитаха и успяха да представят въпросния брат в една комична ситуация, нещо, което беше цел и сега с Владо Данаилов. Не съм убеден, че вярата на един човек, дори и тя да е малко странна, объркана и неизкристализирана, трябва и може да бъде обект на публично изследване от такъв мащаб и най-вече от такава проба. Владо сбърка в това, че изкара най-съкровеното си на показ и се опита да го съпоставя. Ние обаче сбъркахме, че се подведохме по илюзията на телевизията, а телевизията сбърка, че опита нещо, което вече е правила и то, разбира се, не се случи, или поне не се случи в мащабите, в които се очакваше.
Стефан Данаилов спомена в едно интервю, че не иска да бъде запомнен с това, че синът му пърди. Това го прави всеки от нас, разбира се не така видно. Твърде низко беше да ни се натрапва една физиологична нужда, на основата на която да се очаква да градим цялостна представа за един човек. Както, вече в няколко коментара казвам, не сме толкова тъпи и не сме толкова елементарни…!
Не, Стефан Данаилов е голямо име, той няма да бъде запомнен само с някои изяви на своя син. Той може да се гордее със сина си, защото не е глупак, както повечето момчета на неговата възраст. Остава обаче въпросът, дали Владо е мамино синче, защото е влязъл в риалитито с майка си. Ами не е, защото той е женен и живее със съпругата си. Нещо, което не се показа, не се каза, не се представи, защо ли…, защото то просто не влизаше в калъпа и в мисията да се покаже синът на големия Стефан Данаилов като един луд.
Толкова за VIP Brother-2012 –България. Едва ли има нужда да се коментира повече това предаване, което все пак се гледа от доста хора. Това, което трябва да си направим като изводи е, че телевизията не е само журналистика, а една реална власт, която формира и не рядко формулира мнения и представи. Затова, когато гледаме телевизия, нека не забравяме, че има дубли, има извадени кадри, има насочващи ситуации, извадени от своя контекст, които ни представят едно виждане, което се основава на “проба-грешка”. Комерата винаги може да спре, да се “поправи” и отново да бъде включена. Въпросът е, какво се случва, докато камерата не работи. В много случаи именно тогава се случват истинските неща. Те не се показват, защото не са интересни, но не винаги интересното е истината…!

Венцислав Жеков
за actualno.com

вторник, 2 октомври 2012 г.

РЕФЕРЕНДУМЪТ ЗА АЕЦ "БЕЛЕНЕ"-"ШИР-ПОТРЕБА" ЗА ОБЩЕСТВЕНА АТРАКЦИЯ



Р Е Ф Е Р Е Н Д У М...! Това е една от енигматичните думи на съвременната демокрация. Това е модерната мантра на суверенитетът. През декември тази година или през януари 2013 г. ще бъде проведен референдум за АЕЦ "Белене", заяви скоро депутатът от управляващата партия Доброслав Димитров.
Какво обаче се оказва, ще правим референдум за нещо, което не просто не разбираме, а което преформатираме. АЕЦ "Белене" не е технологичен, или енергиен въпрос, това е политически въпрос. Така всъщност  се оказа. Тези които са "ЗА" централа, обикновено са наричани "комунисти", а тези, които са "ПРОТИВ"-"поклонници на запада". Референдумът е хубаво нещо, когато обаче знаем, за какво го правим. Нека всеки четящ този текст да се попита сам себе си, какво разбира от ядрена физика и енергетика...? Аз съм пръв, като автор, и си признавам, че не разбирам нищо. То не ми е и работа, но мисля, а на основата на този процес-стигам до изввестни заключения, които не са непременно ноуковалидни, но поне са логични...!
Разбира се, че се нуждаем от алтернативни източници на енергия. Ако България успее да постигне това, което е направено като предпроектни и предварителни проучвания за големи газови залежи в находище "Хан Аспарух", тогава всички големи играчи на газовия пазар ще се съобразяват с доставките на наша територия. Ако това се докаже след 4-5 години от сондажа, който ще бъде изпълнен, ще имаме 25-30 години независимост от газови доставки за България, заяви неотдавна Михаил Андонов, изпълнителен директор на Българския енергиен холдинг /БЕХ/. В това няма спор, защото се оказа, че май няма държава, която да е толкова зависима от руския газ, колкото е България. Вярно е, че имаме навик, нещо като политически рефлекс, който датира още от 1877 г., но е вярно и това, че преди няколко години, когато Путин "врътна кранчето" на Европа, не клекна Европа, а клекна, че дори легна именно България.
Ето тук е основният въпрос. Добре, нека да направим референдум! Нека да постъпим крайно демократично и да потърсим мнението на основния суверен в държавата, суверенът, който е дори над Парламента-НАРОДЪТ! Само че, дали същият този народ е достатъчно готов да участва в референдуми...? Аз лично силно се съмнявам!
Преди няколко години минавах през Женския пазар с един приятел. Беше през деня-пълно с кошници и колички, щайги, зарзавати, продавачки на цигари, фактури, фрактури, хора без крака и без глави, просяци, джебчии, скумрии, зевзеци и вся остальнаяь сволоч...! Вървейки през това емблематично и същевременно ендемично място в столицата ни, приятелят ми разсъждава на глас и ми заяви почти от упор: "Представяш ли си,...всички тези гласуват...!!!". Да, именно и тези гласуват, и обикновено те гласуват за атракцията, а не заради платформата. Така преди години един политик-трубадур спечели доста гласове на изборите, само с тантрическата реплика: "Не ме гледай тъпо, българино...!". Вместо да се обиди, тогава българинът се разсмя и...”вкара” трубадура в Парламента, за да се прави на политик. Проблемът е, че крайно некомпетентните гласуващи са много повече от гласуващите по съвест, по убеждение и по морални принципи. Това е особено валидно в случаите, когато говорим за пряка демокрация-референдум по толкова специфичен въпрос, като бъдещето на ядрената ни енергетика. Следователно, болшинството, както е в демокрацията, определя правилата за всички, включително и за малцинството. Е, ако това е вярно, а то Е вярно, тогава клошарите и джебчиите от Женския пазар ли ще решават, дали да имаме АЕЦ "Белене", или не...!?
Възникват обаче и други ситуационни въпроси: Защо ще правим референдум за нещо, което само преди няколко месеца отказахме? Защо се налага пряка демокрация, след като правителството ни "напляска" Русия, а след това Русия ни "напляска" в съда и сега, когато дължим маса пари, подвиваме опашка като послушно пуделче в нозете на вездесъщия богатир? Защо не питаха специалистите още през март, а сега питат нас за нещо, от което 99% от населението няма никаква, ама съвсем никаква представа, какво да отговори?
Да бъде, или да не бъде "АЕЦ "Белене"...не това е въпросът, за съжаление, въпросът е, как да постигнем поне 30% енергийна независимост от "Уралската империя". Ако утре "батушка Цар" отново ни "врътне" кранчето, ще се наложи и ние да си "врътнем" някои меки телесни части към други доставчици, при това при неясни финансови параметри, защото търсенето определя предлагането, а спешното търсене предполага и доста по-висока цена на предлагането.
А сега, нещо за природолюбителите: ядрената енергетика е опасна и вредна, но е евтина и енерийно ефективна. Дори и да не строим АЕЦ "Белене", с газ от находището "хан Аспарух"ще можем да се отопляваме, както казват експертите, поне 25-30 години..., а после...? Ще се наложи пак, или да копаем, и да търсим нови находища в Черно море, може би, хан Кубрат, хан Крум, хан Кардам, хан Телериг..., но морето все пак не е Атлантически океан.../!/, или, както най-вероятно ще стане, ще си преместим меките продължения на гърба и отново ще предложим финансови ласкателства на руския енергиен император. Тогава обаче той може да поиска повече усърдност от наша страна, защото енергийно неверните момичета са евтини и трябва да правят много повече неща, за да си получат онова, което енергийно /а и политически/ верните момичета получават иначе лесно!
Какво е решението ли..., това не зная, защото не съм енергиен специалист. Мога само да повторя, при това с апломб от убеждение, в чиста проба "шир-потреба", че трябва да търсим енергийната си независимост предимно в посока Близкия Изток. Колкото до референдумите за централи и други енергийни съоръжения,...за пряката демокрация и ролята на суверена,...хайде да не се правим на по-католици от Йозеф Ратцингер /папа Бенедикт ХVІ/...!

Венцислав Жеков
за actualno.com

понеделник, 1 октомври 2012 г.

ЕВРО-СОЦ.=ЕВРО-КЛЪЦ…!?



Експремиерът на България и лидер на българските социалисти Сергей Станишев беше избран за лидер на европейските социалисти. Новината сама по себе си е интересна, защото е истинска като такава, защото е показателна за процесите и защото касае България в контекста на Европа и света.
Част от родните ни  политолози побързаха да поздравят Станишев и да пожелаят успех на българските и европейските социалисти. Една друга част обаче първо се замислиха и изказаха малко по-различни мнения за този избор. Според тях на първо място избор за лидер на европейските социалисти просто нямаше, защото кандидатът беше само един, както се правеха избори преди двадесетина години и у нас. На второ място беше почти назначен лидер от Източна Европа, което е прецедент и пак според една част от родните ни политолози, това показва процес. Какъв е обаче той? Това е разделянето на БСП…/окончателно и за кой ли път!/….с комунизма и социалдемократизирането й. Това е пореден опит, за поредната мистификация, според други специалисти по балкански политически фокуси. Става дума за това, че преди повече от 20 години, свалянето на петолъчката от пилона на тогавашния Партиен дом в София, не направи БСП социалдемократическа партия, както и изборът на Станишев за лидер на европейските социалисти няма да я направи такава! Това наистина са процеси, но те не се случват за една нощ, нито за една седмица, нито дори за месеци, нужни са години… и поколения!
Сред мненията на политолозите се прокрадна и още една тема, където възникна задочен спор, колкото оригинален, толкова и реален. Част от тях считат, че не бива да “изнасяме” тоталитарни фамилии извън страната, като визираха фамилията Бокови в ЮНЕСКО и сега изборът на Сергей Станишев за лидер на европесйките социалисти. Други пък контрираха, че всъщност ние не “изнасяме” тоталитарни фамилии в Европа, а дори напротив, именно Европа сама си ги “внася”. Истината, както обикновено е там някъде, но не съвсем по средата, пак, както винаги! Вярно е, че Европа гласува за тези личности от въпросните фамилии, вярно е, че те са избрани с демократична процедура…, едва ли някой се съмнява в демократичността на общоевропейско ниво! В същото време обаче е вярно и това, че много зависи, как именно тези личности са представени пред Европа, за да гласува тя за тях…! Дали Европа наистина знае, какви са били функцциите на фамилиите Бокови и Станишеви при предишния режим на управление от една единствена партия, която се преизбираше самата себе си и се възпроизвеждаше идеологически, наистина като един своеобразен “вечен двигател”…!? Може би именно тук е разковничето в споровете между политолозите и социолозите ни.
Идеологическото минало тежи, то тежи винаги и това касае не само БСП. Има доволно количество депутати, за които съм силно изкушен да ги нарека “дупетати”, които имат тежко идеологическо минало, преминало като космическа совалка през няколко политически формации и партии, при това с коренно различни политически идеологии. Такова минало тежи и на БСП и какво ли не прави тя, за да избяга от него. То не бяха рок-фестивали на връх Бузлуджа, то не бяха рок-булеварди като рубрики в едноименния партиен вестник, то не бях мотори, кожени якета, рапиране и какво ли още не, само и само комунистическото минало поне лекичко да отстъпи на социалдемократическия блян, но…не би! Хората са си го казали: “Променил се Илия, огледал се-пак в тия!”.
Според част от политолозите ни, “износът” на тоталитарни фамилии извън страната е опасна тенденция, защото те представят страната ни, както преди. Тоест, родината ни не получава нов облик, а напротив, затвърждава се старото й лице и така Европа не ни познава, а когато не ни познава, не ни и припознава като част от самата себе си.
Според други пък, износът на такива фамилии не е проблемен, защото те са достатъчно подготвени в административно отношение, за да бъдат лидери на европейско, че дори и на световно ниво. Примерът, който най-често се дава е, че Ангела Меркел-“желязната лейди” на Германия, произхожда именно от Източна Германия и се справя добре като канцлер на обединена Германия. Възможно е това да е така, няма да оценяваме Меркел, но дори и да произхожда от Източна Германия, все пак е именно от Германия. При нас обаче нещата са малко по-различни, макар и не в същия аспект. При нас нямаше разделение на държавата, но имаше ярко, при това осезаемо и до днес разделение на правоимащи и правонямащи. Именно този процес роди възможността едни фамилии да се образоват, да пътуват, да градят стаж, а други-просто да вегетират. Ето от тук произлиза негативизмът на някои българи към Бокови, Станишеви и много други, защото не само тези двете фамилии държат лостове на власт извън страната ни. Някои се подиграваха преди години на земеделския лидер Милан Дренчев и на вицепрезидента Тодор Кавалджиев, че били прости хора. Не, те не бяха нито са прости, те не са имали възможността да станат “сложни” защото са били по затворите, години на ред!
И в заключение бих искал да задам няколко въпроса, като се възползвам от правото си да не отговоря на нито един от тях. Нека всеки сам да си отговори и да си очертае границата на собственото си мислене, след това.
Представяте ли си дъщерята на Химлер като депутат в Бундестага на Германия през 1950 г., или синът на Гьобелс-командващ флота на Германия през 1960 г., или пък племенникът на Хитлер-крупен строителен предприемач през 1985 г…? Можете ли поне да опитате да си представите например синът на доктор Менгеле като собственик на дом за социални грижи в Лайпциг, през 1980 г., или пък дъщерята на Гьоринг-почетен председател на съюза авиоконструктурите…? Ако това бяха възможни състояния, то днес Германия едва ли щеше да бъде същата, макар и след почти половинвековно разделение. А трябва ли да питам, дали би било възможно синът на Адолф Айхман, например, да оглави Европейската комисия днес…?
Когато всеки един от нас намери собствените си отговори на тези въпроси, тогава мисля че ще сме в състояние успешно и конструктивно да коментираме и несъстоялия се избор за лидер на европейските социалисти! А до тогава, нека се ограничаваме с тържествено откриване на всеки десет сантиметра от някоя нова родна магистрала и все по-усърдно да рекламираме оперативната програма за развитие на селските райони…!!!

Венцислав Жеков
за actualno.com