четвъртък, 29 декември 2016 г.

КОИ УЧИТЕЛИ ЩЕ МИНАВАТ НА ПСИХОТЕСТОВЕ?!

Снимка: Investor.bg
Преди време гръмна бомбата, че учителите ни ще минават психотестове – до 30 септември всеки преподавател трябваше да дава бележка на директора на училището, в което преподава, че е психично здрав. Това възбуди вълна от протести в социалните мрежи и в медиите, защото учителите ни се почувстваха засегнати, и с право, от това, че държавата, вместо да ги толерира и подпомага, на практика ги подлага на едно откровено унижение.

Не можем да спестим и това, че имаше и учители, които застанаха на противоположното мнение и заявиха, че наистина трябва да има такива тестове, защото има преподаватели, които са психически неустойчиви и е небходимо да минават на такива тестове.

Всъщност, разбира се, че е напълно възможно и реално, чисто статистически, да има преподаватели, които наистина да имат нужда от психологическа помощ, или дори и лечение! Това обаче трбва да се установи на практика и реално, а не да се търси количественият метод на масовост, което да компенсира евентуални пропуски за опредлени преподаватели, твърдят експерти.

Така се стигна до предложението, само младите, новопостъпващи учители, да минават на такива тестове, тоест – да се установява, дали някой няма някакви психологически обусловености още на входа на професионалната кариера като учител.


Колкото до това, как вече работещите учители да бъдат „проверявани”, за това вероятно трябва да се измисли и намери система и подходящ начин, щадящ професионалистите и даващ възможност за индивидуална преценка във всеки един случай, а не всички да минават „под ножа”, само и само да се спази една буква от някаква наредба, била тя и с известна доза актуалност и разумна прагматичност! 

За teacher.bg

УНИВЕРСИТЕТИТЕ – С ВСЕ ПОВЕЧЕ СВОБОДНИ МЕСТА ЗА ОБУЧЕНИЕ!

Снимка: Econ.bg
Свободните места в университетите се увеличават. Все по-малко са обаче младите хора, които имат желание да учат висше образование, защото повечето виждат, че могат да се реализират и без него!!!

По повод свободните места в университетите, учители коментираха в социалните мрежи: „…Че кой да ги заема?! Умните и мотивираните-бягат, другите-не могат и да четат правилно! А, и не искат да го правят! Девалвацията е факт!...”.

За съжаление подобни мнения са факт и отразяват реалността, поне до толкова, до колкото желанието за образование намалява с повишаването на възможностите за бърза печалба и без него, а и с девалвацията на качеството на самото образование, нека го признаем…!


Според повечето експерти, драстично „трябва да се намали бройката на университетите в България. Всеки ВУЗ обявява свободни места,без да проучи, дали са необходими тези специалности. И така ще бъде, докато не се промени политиката на финансиране на ВУЗ-овете. Имаме 52 ВУЗ, в които бройките за последните години са повече от завършващите ученици. Държавата трябва да се намеси в редуцирането на бройката /ако може да се пребори с лобитата на всеки ВУЗ/…”.

За teacher.bg

ДЕЛЕГИРАНИТЕ БЮДЖЕТИ – НАКАЗАНИЕ ИЛИ АЛТЕРНАТИВА!?

Снимка: Столична Община
„Идеята "Делегиран бюджет" по мое скромно мнение е прекрасна, друг е въпросът, как се управляват парите и определят приоритетите. Това коментира във форум във фейсбук преподавател по така деликатната и болна тема за делегираните бюджети. Читателят ни обаче споделя и още нещо. Според него, има едно малко условие и то е - учениците в училище да бъдат не по-малко от 100! Все пак, той споделя, че това, че се злоупотребява с надуване на отделни паралелки си остава субективна неуредица!

Темата провокира разговор между преподаватели и експерти, като в него се всключи и друг преподавател, според когото нещата стоят малко по-различно и внася нов ракурс. „А Вие колеги, какво очаквахте от Орешарски и Вълчев, че ще ни простят за стачката….”. Дали делегираните бюджети са били вид „наказателна акция” спрямо учителите, заради това, че си позволиха да стачкуват, дали това е било пранирано преди, или пък има и от двете по малко, е отделен въпрос, на който категоричен отговор едва ли ще открием. По-нататък се дава не особено ласкава оценка и за ръководството на МОН, както и за ръководството на синдиката на българските учители.

Според друг преподавател, оставил мнението си във форума, „другият минус на делегираните бюджети е създаването на огромни училища с над 1000 ученици”.
Учител е оставил и мнението си по темата, като споделя позиция  в съвършено противоположна посока: „…Аз пък ще коментирам от позицията на учител с препълнена паралелка-28. Училището ни е централно в голям град и е предпочитано от родителите. Заплатата ми е със 100 лева по-голяма от колеги, работещи в близките села - с по 14-16 деца. Мисля, че е справедливо парите да следват учениците…”, споделя читателят ни.


Едно е сигурно, темата актуална и не просто е такава, а става все по-актуална във вихъра на събитията напоследък. Основното обвинение към ръководителите на системата на образованието е, че се поставя като водещо количеството пред качеството. 

А какво ще направи новият министър, който и да е той-служебен, или редовен, дали предстои някакъв ремонт на делегираните бюджети, дали пък те ще отпаднат, това предстои да видим. 

За teacher.bg

четвъртък, 22 декември 2016 г.

ДЕЛЕГИРАНИТЕ БЮДЖЕТИ – ОКОВИ НА ОБРАЗОВАНИЕТО!

Снимка: Vesti.bg
Делегираните бюджети са разковничето за повечето неуредици в българското училище днес. Както неотдавна писахме, субсидията следва ученика, което създава прецеденти, когато даден ученик не се изключва от училище, защото училището ще загуби пари и това се знае от проблемните елементи, които си позволяват да се заиграват с този недостатък, с това истинско раково образувание, което е насадено в систевата на образованието ни днес.

Делегираните бюджети са необходими не само за заплатите на учителите, както някои си мислят, с тях се плаща ток, вода, такса-смет, отопление, а също и заплатите и осигуровките. Тук влизат и разходите за телефони и консумативи въобще.

Когато дадено училище е общинско, на тримесечие се отпуска субсидия, но това трямва да се внесе в съответния Общински съвет, директорът едва ли не трябва да се бори, за да получи нещо, от коекто се нуждае не за себе си, а за да съществува училището като такова!

Така се стига до ситуации, в които се забавя изплащането на осигуровки, защото през лятото например, се изплащат обикновено отпуски и пари не стигат. Така учители остават по три месеца без осигуровки. Те не губят правата си на пенсионно и здравно осигурени, но фактът, че учители в общинско училище изпадат в подобна ситуация говори, че има проблем в системата на финансиране!


Така се стига до порочни практики с изписването на други средства за хонорари или екскурзии, за да се покрият разходи за елементарни битови нужди и за заплати, а прецедентът води след себе си до порочно правило, което по същество изменя същината на процеса. 

За teacher.bg

КАК ДА СЕ „ПРЕБОРИМ” С ПРОБЛЕМНИТЕ УЧЕНИЦИ?

Ние си познаваме учениците, с проблемните, трябва да си и строг, но и достатъчно либерален, с тях трябва да се правиш на артист, твърди старшият-учител по История и цивилизация от Враца, Наташа Войкина. Директен сблъсък с такива ученици води до фрустрация. Дори и да се сърдят на учителя, дори и да са го нагрубили, те имат чувства и до една-две седмици сами се извиняват. Понякога ги оставяме да ни се качат на главите, защото няма какво да ги правим. И да ги докладваш, и да ги наказваш, спират им се детските и стипендия, ако имат някаква и това е. Реакцията е само с добро, това е начинът, смята Войкина.

От това вземаме повод за настоящия коментар. Дали пък не трябва да се помисли повече за това, учителите да имат повече права, когато говорим за проблемни ученици.

Учителят е този, който пръв констатира проблем при даден ученик и именно той трябва да носи отговорността за едно такова решение, но той трябва да има и права да реагира. Не просто да търпи, защото няма лостове за въздействие.

Не е решение спирането на стипендия, защото, ако родителите на ученика са добре материално, едни мижави пари за стипендия по никакъв начин няма да окажат наказателно действие върху детето, за да разбере то, че е извършило нещо, което не е редно, което е неправилно, противозаконно или друго.

Отчаянието, до което са доведени учителите, за да търпят учиници „да им се качат на главата”, само и само да нямат проблеми е чудовищно и говори за изключително лоша административна база в областта на образованието, която да дава правила, да създава ред и да урежда въпроси от подобно естество, не на ниво учител-ученик, а на ниво административен капацитет на училището, това обаче се постига със законови промени, статут на учителите и реални наказания, които да се понасят така, щото пълноценно дах се възпитава не безнаказаност, а точно обратното – състояние да се носи отговорност за определени действия.


Ето тук държавата, МОН, синдикатът, системата е длъжник на учителите, но и не само тук. Те сами казват, кога и къда са проблемите. Държавата в лицето на ръководството на системата на образованието, трябва да се научи да чува учителите, за да им бъде полезна, а не да ги репресира, като ги неглижира в много отношения, както е и в тези ситуации! 

За teacher.bg

БОЙЧИНОВЦИ-УЧИЛИЩЕТО-ЗАТВОР ЗА МАЛОЛЕТНИ!

Снимка: btv
Бойчиновци е зловещо място за някои, но това си е на практика едно училище, където се настаняват деца – малолетни и непълнолетни, които са извършили тежки противообществени прояви. Тук има дори и църква, споделя старши-преподавателят по история и цивилизация – Наташа Войкина.

Отделението за момичета е към Сливенския затвор. В Бойчиновци се настаняват само момчетата. Преди, момчетата и момичетата много бързо бяха настанявани в Бойчиновци и момичетата – в тези вид комуни, лагери, вид сиропиталища. Това са също учебни заведения.

Сега на такива места се настаняват ученици, които са извършили само тежки престъпления. Преди, само за една кражба се настаняваше в тези интституции, като говорим не за тоталитарното време, а само преди 7-8 години, припомня Войкина.


До 2007 г. комисията за тези дейности се нарича Комисия за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни. Сега името на органа включва и сектите, защото е имало самоубийства, които са били повлияни от дейността на сектите у нас. Сега комисията е за превенция срещу антисоциалното поведение на малолетни и непълнолетни. 

За teacher.bg

ЗА НЕОБХОДИМОСТТА ОТ САМОСТОЯТЕЛНА ФОРМА НА ОБУЧЕНИЕ

Снимка: Profit.bg
Днес много трудно един ученик може да бъде настанен в Бойчиновци, където е училището за проблемни деца. Това създава предпоставки директорите да си прехвърлят едни проблемни ученици помежду си и когато никой не иска да го вземе, поразди различен профил на училището, се получава прецедент. Дори от гимназия в гимназия не може да се осъщестдви прехвърляне, защото ЗИП-овете са различни. Това споделя предопадаветял по история и цивилизация Наташа Войкина, която е старши учител във Враца.

По думите й, педагогическите съвети на практика имат право да изключват ученици, но един такъв ученик не може да бъде записан в друго училище, защото съвпадението на ЗИП-овете на практика е почти невъзможно. Ученикът трябва пда продължи в съответния ЗИП. Така този ученик остават в училище и бива търпян. В този случай има възможност за самостоятелна форма на обучение.

При тази форма се държат изпити, предоставя се конспект и се дават консултации. Така през януари ученикът може да издържи изпит по даден предмет за цялата учебна година. Ако бъде скъсан, ученикът има право на втора сесия през юни. Това е недостатъкът на този ктип обучение, че наведнъж се полага изпит за цалта учебна година – по материала от един предмет, не е по срокове, както са останалите, твърди Войкина.

Така учениците могат да продължат под някаква форма да учат, защото, ако един ученик няма необходимите часове и няма скъде да отиде, той на практика би следвало да отпадне от образованието, а не това е целта.

Инспекторатът разрешава, при различни типове ангажираност, здравословни прични, отсъствие от страната и други, учениците да станат самостоятелни обучаеми.

Учениците сами определят на колко изпита могат и ще се явят на първата определена сесия. Училищата не губят от това, защото самостоятелните ученици носят със себе си половината от субсидията на един редовен ученик.
Всеки ученик има право, например, да завърши един клас като самостоятелен и следващата учебна година да продължи като редовен ученик.

Накрая на обучението всеки ученик, който се е обучавал в самостоятелна форма, също има право да положи матура, като останалите, както и след това да кандидатства във висше учебно заведение, ако има желание, разбира се, пояснява Войкина. 

За teacher.bg

ЗА И ПРОТИВ ЗАДЪЛЖИТЕЛНОТО ПРИСЪСТВИЕ В ЧАС…!?

Снимка: DarikNews.bg
Напоследък в медиите се появи мнение, че е възможно, за да се подобри образованието като среда и ефект, учениците да не стоят задължително в часовете в средното училище!

Появи се и съмнението, дали пък да не се направи като в университетите – обучаемите да присъстват в часовете, лекциите, не задължително, а по свое желане. Появиха се и съмнения за рисковете от това…!? Авангардно и новаторско е подобно виждане за провеждането на един съвременен учебен час в средно училище!

Освен тези мнения, появиха се и такива, според които, не бива да се сравняват ученици и студенти. Средното образование е за обучаеми в по-ниска възраст, когато се предполага, че те по-трудно могат да бъдат мотивирани да присъстват в училище, отколкото студентите, които са в по-висока възрастова категория.
Не това обаче е единственият аргумент. Според преподаватели, ако учениците не са задължени да присъстват в час, това ще доведе до масови отсъствия, поне в началото и така ще се натрупат неизвинени отсъствия, които ще доведат до естествено отпадане на ученици от средното образование.

Според дрги пък, липсата на принуда за присъствие, ще доведе до естествена мотивация и учениците сами ще достигнат, постепенно, до нобходимостта да ходят на училище.


И двете мнения имат своите подръжници и противници, но като че ли все пак, повечето са на мнение, че задължитгелното присъствие в час, поне за сега, е неотменимо условие за качествено придобиване на средно образование.

За teacher.bg

УЧИТЕЛИТЕ ИСКАТ НОВ МИНИСТЪР, НО НЕ НА ВСЯКА ЦЕНА!

Снимка: Informo
Повечето учители са на мнение, че няма да се намери лесно успешен министър на образованието, който да заеме поста само за 18 работни дни в евентуално служебно правителство, съставено от все още действащия  държавен глава. 

Заради това, те смятат, че по-добре би било или да се състави съвместно служебно правителство на двамата президенти – сега действащия и избраният бъдещ президент, или пък да си остане настоящото правителство, което да продължи да изпълнява функциите си до влизането в правомощия на новия президент, който евнтуално да назначи временно служебно правителство, което да подготви страната ни за предстоящите извънредни парламентарни избори.

Сред мненията преобладава това, че няма смисъл да се сменят няколко – поне трима, министри на оброзаванието, конкретно, защото тези хора няма да могат да свършат нищо съществено, без един широк фронт на действие.


Реално погледнато, според преподавателите, министърът им трябва да има визия, а визия за 20-тина дена няма как да съществува и да е ефективна в дългосрочен план!

За teacher.bg 

УЧИТЕЛИ: МИНИСТЪРЪТ НА ОБРАЗОВАНИЕТО НЕ БИВА ДА СТАВА И ЗА ГЛАВЕН МЮФТИЯ!

Снимка: МОН
В навечерието на ново правителство, независимо, дали то ще е служебно, назначено от настоящия президентг, или ще е служебно, назначено от новоизбрания президент, но във всечки случай – при действащо правителство, макар и в оставка, учителите коментират системата на образованието и коментарите им отразяват автентичните нагласи към момента!

Според един от учителите, оставил коментара си в социалната мрежа Фейсбук, „…една от най-корумпираните системи е образованието, харчове, документация, злоупотреби .. Назначения..” Според него, министърът очевидно трябва да е експерт в областта, но и това не е гаранция за добър администратор. Читателят ни заявява категорично, че министърът не трябва да става едва ли не и за главен мюфтия…!

Интересен е доводът на преподавател, който смята, че „... едни прости даскали подкупени с по високи заплати…и те пак не си искат министъра...”!

Според учители, новият министър,  когато и да дойде той, който и да е, служебен, или редовен, преди всичко трябва да има „представа от образователен процес или как се провежда един учебен час…”!

Друг читател и активен коментатор в социалната мрежа твърди: „…Ако някой си мисли, че МОН има някъкъв престиж-нека просто се разходи между обикновените хора и ги попита, какво мислят за това...”!

Според повечето учители, коменттиращи темата в социалните мрежи, министърът обикновено е политическо назначение. Те са на мнение още, че понякога, дори и експерти не си вършат работата и заявяват: „…един заместник-министър, ръкводители на дирекции и куп чиновници луднаха системата с куп ГЛУПОСТИ”!


Това в общи линии са актуалните коментари в края на календарната година, когато повечето хора са настроени към равносметки и анализ на изминалото време. 

За teacher.bg

вторник, 20 декември 2016 г.

ПЕТКО СИМЕОНОВ: ПРЕХОДЪТ НЯМА ДА ЗАВЪРШИ, ДОКАТО САМИ НЕ ГО ИЗВЪРВИМ

Петко Симеонов. Снимка: 24 Часа
Визитка

Петко Симеонов е политик – едно от емблематичните лица на прехода ни към демоктрация. Той е роден в Монтана през 1942 г. Средното си образование завършва в родния си град. Завършва философия в Софийския държавен университет. Работи като редактор в сп. „Младеж“ (1967 – 1968). Старши научен сътрудник в Института по социология на БАН от 1969 до 1991 г.
Член е на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството, създаден на 3 ноември 1988 г. Участник в Кръглата маса. Пръв директор е на вестник „Демокрация“. Заместник-председател на Съюза на демократичните сили до юли 1991 г. Депутат в Седмото Велико народно събрание, където създава и председателства комисията по демографска политика.
Директор на Агенцията за чуждестранна помощ (януари 1991 – юли 1992).
Основава Българска партия либерали. През 1996 г. се оттегля от активна политическа дейност. През 2001 г. се връща в БАН. Преподавател в Пловдивския университет до 2013 г. Преподавател в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.Член на Съюза на българските писатели.

-         Как оценявате от днешна гледна точка десницата в България, кои са леви и кои са десни, къде са днес десните партии?

-         Десницата у нас има обективен проблем – има тясна социална база. Не е многоброен слоят на заможните, съзнаващи своите интереси хора, както и на младите, търсещи собствения успех.  Опитите да се свързва днешната десница с додеветосептемврийската прохитлеристка десница стесняват още повече тази база. Десницата ще има успех, вземайки поука от възникването и развитието на НДСВ и ГЕРБ. Може да има дясна партия, получаваща широка подкрепа, ако е от народняшки тип. Това ще рече, че трябва да търси подкрепата на хората, които могат сами да се справят с проблемите. С други думи  – сигурност за живота, имота и честта; антимонополна политика; лесни кредити; ниски данъци; защита на конкуренцията; защита на личната инициатива; закрила на  дребната собственост и т.н. Но и доза популизъм. „Автентичната десница“ – онези, които ясно осъзнават ролята на индивида в социалната система, те ще бъдат маята на тази народняшка десница. Нормално е левицата да изтъкне солидарността – сериозно подоходно облагане; нови работни места; пенсионното и здравно осигуряване; внимание към държавните болници и училища... „Автентичната левица“ ще остане при тези, които виждат в държавата инструмента за постигане на прогрес и благополучие. Тяхната мечта е национализацията... Разбира се, че в политическите борби няма запазени територии, инициативи и лозунги. И все пак – има акценти.

-         Изчезна ли обединената десница на България, която виждахме в началото на демократичните промени у нас и ако да – защо?

-         Шири се недоразумение, налагано от БКП през 1990, по-нататък поддържано от БСП. СДС не беше създадено като ДЯСНА опозиция, а като ДЕМОКРАТИЧНА И РЕПУБЛИКАНСКА. Разбира се в онази суматоха в организациите имаше и монархисти, и авторитаристи... Но условията пред всички бяха формулирани при учредяването – демокрация и република. БЗНС „Никола Петков“ и БСДП наложиха и трети принцип – признаване на 9 септември 1944 г.  Те бяха най-мощните партии в СДС. В СДС членуваха организации от всякакви бои - леви (БСДП, Екогласност, Нова СДП, Гражданска инициатива, Комитетът на репресираните),  центристки (Клубовете, ОДЦ, Зелената партия, РДП, ДП, ФНСД) и десни (Подкрепа, НДЗПЧ). След подписването на конституцията (12 юли 1990 г.) левите и части от центристите бяха „отлюспени“ и СДС пое път надясно. Така че в началото на демократичните промени у нас не е имало обединена десница.

-         Преходът ни към демокрация завърши ли според Вас, ако да – как, ако не – защо?

-         Демокрацията по принцип е в постоянен преход. Резултатите досега са далеч от очакванията. Голяма част от хората живеят в бедност. Мнозинството от хората нямат културата да живеят в условията на свобода, демокрация и пазар. Не е постигната основна цел – социалното положение на човека да зависи от неговия труд и находчивост, а  гражданите не разбират, че от тях зависи да се постигне тази цел. С отстояване на права, със самоорганизиране, с търсене на сметка, с гласуване по съвест... Не се разбира, че животът е битка. Труд, труд, труд...  Има показателни случаи. Става наводнение. Унищожени са домове, имущество, животни. Оказва се – малцина са се застраховали. Чакат от държавата да им построи къщи, да им плати обезщетения... Има неловки сцени. Застанал пред къщата си, тя затлачена с кал, той си бръкнал в джобовете и се възмущава - „Къде е държавата да помогне?!“ После, не е създадена обществена атмосфера на непоносимост към безобразията... Корупцията не е просто беда. Тя е системообразуващ начин на взаимодействие между хората. Държавната структура ще се срути, ако държавната служба спре да носи „допълнителни“ облаги. Няма да има кой да стане чиновник... Така е. Няма защо да се лъжем. Преходът няма да завърши, докато сами не го извървим. Всеки от нас!

-         Много от представителите на поколението реформатори, които бяха лицата на промените, сравнително бързо се отказаха от активна политика. Сред тях сте и Вие. Защо стана така, според Вас?

-         Смениха се историческите задачи пред нацията. През 1989-1990 г., най-общо казано, ставаше дума за смяна на тоталитарната система с демократична. Последваха други задачи – смяна на собствеността, изграждане на пазар, членство в ЕС и НАТО, цялостно реформиране на живота... Всяко време определя, кои и какви хора ще оглавят социалния процес. Както казваше един приятел за мен –  специалист съм по завоите на историята. На правите участъци ме няма. Казвам го на шега... В обществото влизат нови генерации, те идват със своята воля и представа за живот. Времето е на децата и внуците.

-         Има ли шанс едно ново дясно политическо обединение днес и в какъв формат?

-         Без взаимодействие с ГЕРБ, нищо няма да се получи.

-         Жив ли е антикомунизмът днес и той ли е белегът за дясна политическа ориентация?

-         Антикомунизмът като противопоставяне и отричане на болшевишкия вариант на комунизма  не е патент на десницата. Социалдемократите, анархистите, зелените са левица и също са антикомунисти. Има дори комунисти, които са „антиболшевики“.  Не мисля, че антикомунизмът е актуален. Важни са лозунгите и идеите, които не са „анти“. С голо „анти” до никъде няма да стигнем. Да създадем привлекателно общество, където хората да са сигурни, че с труд могат да постигнат всичко! Държавата да гарантира живота, собствеността и честта на индивида! Поне!

-         Необходима ли е лустрация в България, закъсняла ли е, има ли бъдеще?

-         Закъсняла работа. Колкото и да го искахме, нямахме кадрови и организационен потенциал да свършим тази работа през 1990 г.

-         Как виждате България в 2017 г.?

-         За съжаление, изглежда, че се задава трудна година. Ще бъде година на изпитания. Невъзможно е да се предвижда каквото и да е.


Интервюто взе ВЕНЦИСЛАВ ЖЕКОВ
кореспондент на вестник "България" в София. 


Петко Симеонов на митинг на Съюза на демократичните сили /СДС/, в началото на демократичните промени в България. Снимка: Иван Бакалов - e-vestnik.bg

понеделник, 19 декември 2016 г.

УЧИТЕЛ: МОН Е ИЗГОТВИЛО МНОГО ДОБРА ПРАВОСЛАВНА ПРОГРАМА

Снимка: МОН
В 9 кл. е въведено обучение по Нов и Стар завет, както и житията на българските Светци, в часовете по Български език и литература. Това беше преди десетина години и учителите тогава преминаха обучение. Тогава те масово не можеха да се справят, защото учебниците бяха хубави, но нямаше индивидуална подготовка.

Разрешено беше, ако учителят желае, в тези часове да влиза богослов, или човек, който е достатъчно грамотен в материята, споделя преподавателят по история Наташа Войкина. По думите й, учителите постепенно са свикнали с тематиката, но и сега има такива, които викат богослови в тези часове, за да разясняват темите по-прецизно.


По време на олимпиадата по литература в 10 кл. се появи изненада. Тогава на много места окръжният тур се проваля, защото се пада житие на български светец, което учениците не умеят да тълкуват. Тогава става ясно, че новите изисквания са ясни, но трудно се спазват, спомня си Войкина. Според нея, МОН е изготвило много добра православна програма. Учебниците са така написани, че съзнателният учител може да формира една прилична религиозна култура, без да караме децата да ходят на Църква, твърди преподавателят. 

За teacher.bg

НЯМА ВОЙНСТВАЩИ АТЕИСТИ СРЕД УЧЕНИЦИТЕ!

Младите хора  днес не са атеисти, имат вяра в Бог, което показва, че има добро възпитание в семейството. Това твърди преподавателят по история Наташа Войкина.

По думите й, учениците са изненадани, когато чуят в уроците, че е имало атеистичен режим в България. Няма войнстващи атеисти. Учениците все по-често се учудват от това, че някога, на някои хора се е нлагало да живеят без вяра в Бог. Учудването идва от това, че зверствата, които са се извършвали по време на комунизма у нас, са бли вършени от хора и учениците са изненадни от това, как тези хора не са се страхували най-малкото от Бог, твърди Войкина.

Учениците наричат палачите от комунистическите концентрационни лагери „чудовища без страх Божий”. Това е феномен, смята преподавателят. По думите й, православният Бог е представен в 11 кл., в два урока. В 9 кл. по Психология се учат секти и зависимости. Сектите  са представени от позицията на Правослвието, защото страната ни все пак е традиционно православна.

Децата разбират всичко. Възмущението е, че е имало въобще такова истрическо време, в коет се е преследвала религията, те дори не могат да си го представят, казва още Войкина.


Учениците са интуитивно враждебни към сектите и ги разпознават, смята преподавателят по история, което говори за добра култура и възпитание!

За teacher.bg

НАТАША ВОЙКИНА, УЧИТЕЛ: УЧЕБНИЦИТЕ ПО ИСТОРИЯ НЕ СЕ СМЕНЯТ С ПРАВИТЕЛСТВАТА!

Визитка

Наташа Войкина е дългогодишен преподавател по История и цивилизация и по философия. Тя е старши учител във Враца. Преподавала е и в София. Войкина е и журналист. Активен участник е в редица информационни групи за образование и Православие във Фейсбук. Обърнахме се към нея с няколко актуални въпроса за обучението по темите за исляма и какво знаят учениците за него, както и за историческата истина въобще, в учебниците по история, особено в условията на бежанска криза. Тя беше любезна да ни отговори изчерпателно на всички въпроси.

-         Г-жо Войкина, попадали ли сте на ситуация на скриване на историческа истина в учебниците по история? Питам Ви това, във връзка с онзи термин за „османско присъствие”.

-         Аз лично не съм срещала този вариант на учебника по история, където пише за „османско присъствие”. Не съм попадала на меки форми и скриване на историческа истина. Никъде няма вариант на оскотяване и осакатяване на историческата истина.

-         До колко се влияе съдържанието на учебниците от политическата конюнктура?

-         Независимо от сменящте се правителства, учебниците по история не се сменят, в последните години, не им е била придавана нихилистична ориентация. Нищо не е премахвано и скривано. С течение на времето те са били допълвани с нови исторически източници, тълкувания и анализи.

-         Кога се употребява робство, кога владичество и кога иго, конкретно за османския период, в учебниците?

-         В един вариант някъде е употребено робство, защото се смята, че в Османската империя е имало закони, които просто не са се спазвали и никой не е контролирал това. Никоя държава няма интерес да избие поданиците си, защото няма да има кой да работи. Няма и кой да воюва. Митът с насилствените масови ислямизации също е преувеличен.

-         Злоупотребява ли се с това в учебниците днес?

-         Не бих казала. Ами представете си, ако се ислямизира цялата империя, кой ще работи, ако всички са мюсюлмани! Няма как това да е масова практика, по-скоро това са били кампании и именно така е отразено в учебниците.

-         Какви уроци има днес в учебниците, по темата за това, как са съжителствали мюсюлмани и християни по българските земи?

-         Има такива уроци, защото не можем да кажем, че пет века тук е имало само кланета и омраза. Има един отделен урок за бита и начина на живот на хората в Османската империя. Тук се разглеждат всички народности. Това е част от историческата истина, без преекспониране.

-         Колко точни са учебниците по история?

-         Учебниците са си абсолютно исторически точни и верни. В една такава огромна държава като османсската е нормално да има малцинства, но те не са пречели на никого и това си е отразено в учебниците.

-         Кое понятие е по-точно и по-историческо правдиво – робство, или владичество?

-         Най-често срещаният термин е иго, което по същество си е робство. За владичество говорим, когато става дума за международни отношения. Робство е, защото при съществуващите закони, българинът е лишен от изява – религиозна, културна и друга. Всичко се постига с голяма борба и това е вид робство. Това е разговорният израз. Юридически разбира се, българите не са били роби, а поданици на Османската империя. Макар че, свидетелството на един мюсюлманин в съда е било по-важно от свидетелството на десет немюсюлмани. След Хатихумаюна и Хатишерифа всички се изравняват по права, поне формално. Днес говорим за бели робини. По конституция никой не може да държи някого някъде насилствено. В същото време има бели робини в някои предприятия. Робството е разговорното понятие за зависимостта ни. Владичеството се употребява, защото се владее. Смята се, че османците владеят, но не са собственици на хората и земите им. Владението е временно, собствеността е вечна и се предава. Народите винаги са смятали, че ще дойде ден, когато ще се освободят. В този смисъл, няма фалшификации в българските учебници, няма нищо  насадено като излишна толерантност към поробителите.

-         Интересно ли е на учениците Ви да учат за Османската империя, въобще, как приемат Османистиката, макар, че в средното училище тя не се изучава така обособено, както в университета, все пак?

-         Обясняваме, че има такъв дял от историческата наука. Има достатъчно уроци, които касаят Османската империя. Може би трябва тези теми да са по-синтезирани, да не са чак толкова много уроците! Повече от три, четири урока за това не са необходими, а те са около 12, само за Османска империя!

-         Колко отстояние във времето трябва да има от едно историческо събитие, за да може то да се превърне в част от обективната историческа наука и да се преподава в училище?

-         Това е написано от Арнолд Тойнби. То се учи и по история, и по философия. 40 години е срокът и това идва от Мойсей, за да няма емоционалност. Необходими са 40 години, за да може напълно обективно да бъде оценено историческото събитие. Такива са законите на историческата наука в целия цивилизован свят.

-         Как се преподава сега комунизмът, като не са изминали 40 години от както той рухна през 1989 г., поне в Европа?

-         В 10 клас, в най-новата история, уроците за комунизма в СССР са много ясни и точни. После в История на България в 11 кл. – България, след 9 септември 1944 г., и в общата история в 10 кл. – социалистическите страни и „желязната завеса”, също се представят събтията безстрастно и без скрупули. Вкарването на нови уроци е абсолютно излишно, защото се забравят по-важните неща. Напълно адекватно, пестеливо, но ясно, се представят нещата от този исторически период, в учебниците.

-         Достатъчно ли е това, за да се придобие представа за този период?

-         Да, напълно достатъчно е, децата разбират, питат бабите и дядовците си за това и научават неща, които не са знаели.

За teacher.bg