ВЪЖЕИГРАТА ИЗИСКВА ДА СЕ ВЛАДЕЕ БАЛАНСЪТ

Снимка: bTV

В книгата си „Изкуството на войната“, Сун Дзъ казва, че „върховното изкуство на войната е да покориш врага си без сражения“. Позволявайки си доста фриволна перифраза, сякаш днес можем основателно да кажем, че „борбата” с бежанците и мигрантите може и трябва да се води без „сражения”! Първо, защото бежанците и мигрантите не са ни непременно „врагове” и второ, защото тази „борба” не е битка, а по-скоро е поставяне на актуални правила. Война реално има, изкуството за това днес се състои в начина тази война да бъде ограничена в събствената си зона на агресивност, за да не се реализира ефектът на дисперсия на несигурност.

Ефектът от тази война - поблемът с бежанците и мигрантите за България някак е обърнат и усукан навътре. Ние панически се плашим от бежанците, сякаш те са някакви страшни извънземни, а не търсим начин да ограничин и по-скоро да легализираме приливът им към нас.

Обществото ни е агресивно сугестирано от опрeделени среди да възприема бежанците единствено и само като заплаха, докато истинският проблем е, че има конфликти, които продуцират бежанската вълна. Проблемът е в начина, по който бежанците се придвижват, но и – в начина, по който те биват използвани, а и приемани. Бежанците, „истинските” бежанци са използвани, защото процесът има две страни – бежанци, които бягат от войната и насилието и мигранти, които се възползват от ситуацията и просто търсят по-добър живот за сбе си и семействата си.

Разбира се и двете условни групи имат право на това. Само че свободното придвижване трябва да се осъществява по правила, които на практика не се спазват, защото се ползва вратата на „бежанството”, ако можем така да определим процеса на „легалните” бежанци, които реално бягат от смъртта.

Бежанците и мигрантите създават безспорен проблем с опазването на границата на България. Поради тази причина започна и изграждането на защитното съоръжение, което за кратко наричаме ограда. Дали обаче това е достатъчно ефективно, за да успеем не толкова да възпрем вълните от бягащи, а да създадем правила за приемането им на наша територия!?

Една съвършено елементарна проверка сочи, че с обикновени метални клещи, закупени от който и да е магазин за преоценени стоки, може за не повче от 10-тина минути да се направи такава дупка във въпросната ограда по границата, че през нея да преминат, колкото си искат бежанци…! Какво ни говори това? Това означава, че защитното съоръжение има своята роля за опазване на границата ни, но тя е крайно недостатъчна, за да реши проблема радикално, или поне до толкова функционално, че да оправдае и вложения ресурс, а и очаквания резултат!

Решението: пряко участие на армията ни в опазване на границата на страната. Какво е положението в момента? В момента водеща роля в охраната на границата ни е поверена на Министерството на вътрешните работи. Дори чисто профанизирано да разсъждаваме, това е ведомство, отговарящо за „вътрешната” сигурност, докато бежанците и мигрантите идват формално „отвън”. Разбира се не това е първото и единствено обяснение!

Армията в момента изпраща малобройни формирования, които участват в охраната на границата ни в чисто насипен вид. Вероятно има създадена някаква организация по колаборация между различните типове формирования, но армията е по-скоро помощник, вместо да е реален и практически организационен участник в процеса по опазване сигурността на границите.

Военният експерт и бивш министър на отбраната Бойко Ноев сподели неотдавна, че няколко бази и 1000-1500 военнослужещи биха били достатъчни, за да може армията ни реално да участва в охраната на границата и това да доведе до по-добри резултати. Всъщност, нека припомним, че в състава на Министерството на отбраната и Българската армия има изградена структура, която отгаваря за провеждането на операциите на армията ни. Това е Съвместното командване на силите. Именно чрез тази военно-организационна структура може да се помисли, как да бъде стартирана операция за охраната на границата и по този начин армията да поеме отговорността за този изключително важен момент от осигуряването на националната ни сигурност.

Това може да стане именно и чрез използването на контакти с НАТО, за да се осигури мултинационално участие в охраната, в крайна сметка, на външната граница на ЕС, каквато е границата ни с Турция. Това трябва да е приоритет освен на националната ни армия, така също и на НАТО, защото този тип сигурност не търси само осигуряване на национална сигурност, а ефектът е – сигурност на Европа.

Една мултинационтална военна операция може да се организира от военните експерти и специалисти в Съвместното командване на силите. Ръководството ще бъдет на стратегическо ниво, от въпросното командване, или от друго, новосформирано съвместно командване, в което да участват и военните командири на съответните национални формирования, които евентуално се включат в охраната, пак повтаряме, не само на българо-турската граница, а в охраната на практика на европейската граница.

Бежанците, мигрантите не са заплаха сами по себе си, заплаха идва от това, че в този поток от хора, които търсят по-добър живот, или бягат от войната и насилието, се прокрадват и инфилтрират и други, чиито намерения не са да живеят, а – да умрат. Този процес дава възможност на терористи и хора с лабилна психика, които биха могли да бъдат употрбени за подобни цели, да се придвижват свободно на територията на европейския континент.

Настройването на обществото с хибридна и синтетимна ксенофобия няма по никакъв начин да реши проблема. Напротив, така се създава нов проблем и ако първият може да се реши чрез армията и лостовете за интернационално военно сътрудничество, то вторият оставя трайни следи в съзнанието на цяло едно поколение, а това е погубно за демократичните устои на съвремения свободен и либерален свят.

Няма разумна причина, да търсим вината за бежанците в самите тях. Няма и резон в това, защото фактът е факт, проблемът е на лице. Неговото решение не е в наслагването на напрежение, но не е и в замитането му под юргана на „политическата зима” днес.

Закъснели сме, поне това е мнението на военни експерти, за да търсим бавен и елегантен ефект. Сега е време на бързата и драстична активност, в законовите рамки на онова, което наричаме колективна сигурност. И заради това страната ни членува в НАТО и дава своя активен и специализиран принос в процеса на установяване на мир и справедливост по света, с мисии и операции на военни формирования.

Сега е времето да потърсим не помощ, а активна съпричастност от съюзниците ни, за да гарантраме общата ни сигурност.

Вместо да мислим за това, че бежанците са опасност вътре, час по-скоро трябва да потърсим начин и  да открием, а тук дадохме и пример, как да осигурим охраната на границата, не за да възпираме онези, които бягат от смръттта, а за да създадем устойчиви и справедлви правила, по които те да намерят отново живота си при нас, в Европа, поне докато светът се умири, за да могат тогава клетниците да се завърнат по домовете си.

Агресията, милитаризирането на проблема, създаването на ксенофобски клишета, търсенето на ялова справедливост, нагнетяването на социална нетърпимост и напрежение, определянето на мними вргове, рендосващата съзнанието ни истерия, провокациите… не са начини да опазим границата, когато уязвимостта й се ползва за разменна монета в политическите еквилибристики на стария континент.

Въжеиграта първо изисква да се владее балансът, едва тогава се качваме на въжето, иначе падането е почти сигурно, дори и временното задържане да ни донесе известна измамно-романтична сигурност! 

За вестник "България"-Чикаго/САЩ