Журналист от водещ информационен
сайт неотдавна коментира проблема с функционалната неграмотност на учениците ни.
Ето какво казва той: „…Около 40 % от българските гимназисти са функционално
неграмотни (което е най-ниският резултат в ЕС). Тоест не могат да осмислят
текст, който са прочели. Но нищо - важното е, че всички знаят, че са били 500
години под турско робство, от което безвъзмездно са ги освободили руснаците и -
поне 5 патритоични песни на Слави, наизуст. Друго не им трябва…”!
Вземаме повод от това изказване,
което поставя поне два, или дори и три проблема. Вторият е видим и ясен –
познаването на основни, но и твърде популярни исторически факти, както и търсенето
на една твърде дръзка популярност на народно изкуство, което е пречупено през
призмата на станалия така модерен напоследък битов патриотизъм. Това формира някакви
знания, но те далеч не са достатъчни за това да минем в една значително
по-нормална среда на функционална грамотност!
Наистина стана ясно, че учениците
са функционално неграмотни, при това в един притеснително висок процент! Или
иначе казано - четат учебниците и не разбират, какво точно четат и какво се
казва в текста…! Това е притеснително, защото означава, че дори и когато имат
възможност за избор и достъп до източник на информация, дори и тогава те не могат да се възползват
пълноценно.
Проблемът? Той е в две насоки,
първата е имено функционалната неграмотност, за която трябва да се потърси
основателна причина и да се изследва следствието, макар, че то общо взето ясно. Втората насока е свързана с учебниците.
Повечето, които сме били студенти знаем, че в голяма степен, нашите
преподаватели в сферите, в които сме се обучавали в университетите, са и автори
на учебници за средния курс в училищата…! Това от една страна е добре, от друга
обаче не е, защото темата е стара и отдавна се коментира, че професорът не може
сам, без участието на учител от средното училище, да напише добър учебник,
който да е адекватен на възрастовата категория на обучаемите там.
Функционалната неграмотност е възможно
да се корени, поне до известна степен и в това, че учебниците, или поне една част
от тях, надяваме се не голяма, на практика са нечетивни. Те представляват
трудност дори и за студенти, камо ли за ученици, било то и в горния гимназиален
курс! А такива случаи има и те не са никак малко, за съжаление!
Да, може би журналистът, коментирал
темата в социалните мрежи, с което и започнахме този коментар, донякъде поне е
прав за това, че да познаваме САМО „500 години турско робство, от което
безвъзмездно са /ни/ освободили руснаците и поне 5 патритоични песни на Слави”
някак наистина не е достатъчно! Не че не бива да познаваме турското робство, не
че се неглижират патриотичните песни, но начинът на представянето им, както и
средата, в която са мултиплицирани, създава усещането за внушение, а това вече
не е образование!
Проблемът тук дори не е в турското
робство, или в Слави, проблемът е в това, че мотивацията за обучение не е
достатъчна. И когато всичкото това разсъждение се сведе до простото число на
непосредствената практическа необходимост, образованието придобива измеренията
на чаровна прищявка, а не на задължителен процес за развитие на личности.
За teacher.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар