 |
| Снимка: |
Неотдавна описахме нов случай на
насилие над учител. В социалните мрежи контрираха с „компенсаторната” констатация,
че това е един от многото случаи на насилие над учители,но насилието не е само
когато бият!
Провокирани от това, наистина
трябва да заявим, че насилието има много форми. Ако преди години насилието над
учител беше нещо наистина нечувано, защото обществото беше по-капсулирано и
тоталитарната действителност, по обясними причини, поставяше свръхсигурността в
нормите на свръхценност в условията на „свръхзаплаха” и в името на дадена
политическа обусловеност, то днес е различно.
Учителите днес са изложени на риск
почти постоянно - не само здравословно, не само психически, но и чисто
физически. Днес ученик да се опълчи на учител, дори да му посегне сякаш е нещо
напълно нормално, а не бива да е така! Всички знаем това, но какво се прави, за
да се педотврати подобно поведение от страна на ученици, а и на родители.
Все по-често родители отиват да се
разправят с учителите на своите питомци, при това за щяло и нещяло!
Разбира се, че учителите не са
свещени крави и разбира се, че и те могат да сгрешат, както и може да им се
търси отговорност за дадени дейстнвия или бездействия. Това обаче има начин,
как да стане, а не да се търси физическа саморазправа с тях, както си мислят
някои родители.
Ето така се дава лошият пример, при
който учениците разбират, че учителите са уязвими и че върху тях може да се приложи
насилие винаги, когато ученикът не е съгласен с дадено действие на учителя.
Всъщност, насилието не винаги е
физическо. Заплахата, заканата, които не винаги могат да бъдат опаковани в
достатъчно пълноценно основание за съдебно преследване, представляват може би
по-страшната агресия, защото оставят по-трайни следи в душата на един човек, на
един преподавател.
Огорчението от това, че си
безсилен, че нямаш лостове за защита, че си на практика изоставен в нищото,
напълно уязвим от случайността, е онова, което поставя учителите в позцията на
жертви. А тази позиция в „джунглата” на родното училище обикновено е най-ниско
в „хранителната верига”!
Онеправданието на българските
учители, които от години са изоставени да се оправят сами, е позорна практика,
която води до такива действия, при които се проявява агресия и от страна на
ученици и родители към учителите, но и от страна на самите учители към
учениците. На практика, „законът на джунглата” действа там, където няма други
правила. Всеки се оправя, както може и със каквито предпочете средства и
прийоми.
Решението – може би то е в криминализирането
на агресията над учители, така, както това стана с лекарите. Не че забраните
опрвят нещата, но поне правилата създават ред, а когато този ред не се спазва,
виновникът трябва да знае, че е застрашен от сериозно наказание, не от обществено
порицание, САМО, а – от реално наказание!
Само тогава онези, които са готови да
упражнят насилие над когото и да било, но най-вече – над тези категории
застрашен труд, какъвто е и учителският, ще знаят, че ако си го позволят, ще си
имат сериозни проблеми със закона, който се прилага с пълната му сила! Иначе, чакането,
търсенето на някакви половинчати мерки, за да решим конкретен казус, няма да
дадат резултатност в цялост и проблемите ще се точат още, нескончаемо ще
гледаме по тлевизиите репортажи за бити учители, ученици и агресивни родители,
които, кой знае защо, са тръгнали да търсят правата на децата си, а не полагат
достатъчно усилия първо да ги възпитат като добри граждани на обществото…!
За teacher.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар