понеделник, 31 октомври 2016 г.

ЧАВДАР НИКОЛОВ: КАРИКАТУРАТА Е НАЧИН ДА СЕ ЖИВЕЕ И ДА СЕ ОБЩУВА

Чавдар Николов – карикатурист.
Снимка: http://www.ploshtadslaveikov.com/
Въвеждащо каре

Шумен скандал се разрази около карикатура на популярния ни карикатурист Чавдар Николов, който осмива преференциалното раздаване на стипендии за ученици-роми. Според Станислав Додов от онлайн списанието "dВерсия", карикатурата "уронва достойнството на ромската общност в България." По този повод Чавдар Николов беше заплашен от съд в Комисията за защита от дискриминация. "dВерсия" обвинява и изданието "Терминал 3", където беше публикувана карикатурата, в расизъм!
Потърсихме за коментар самия автор на карикатурата – Чавдар Николов, който, къде на шега, къде на истина не само се отзова веднага за интервю, но и сподели, че с удоволствие би работил като карикатурист за вестник „България” в Чикаго…!

-         Г-н Николов, сравняват Вашия казус с въпросната карикатура със случая в „Шарли Ебдо” във Франция, където бяха убити карикатуристи, коректно ли е това сравнение, според Вас?

-         Това, което френските карикатуристи направиха за исляма, те го направиха за френското общество, а не за самите хора, които изповядват исляма. Тук е голямата беда и неразбирането. Карикатурата е начин да се живее и да се общува. Посланието на карикатуриста е да стигне бързо и ясно до по-голяма публика и то трябва да бъде максимално облечено в неща, които са ни познати. Въпросът за това, кога трябва да се прави карикатура е спомен от комунистическото ни управление, когато се казваше, какво може и какво не може да се рисува, а никой не рисуваше нашата политическа действителност. Днес също има „првила” за това, коя карикатура е добра и коя не е добра. В Иран днес има колеги, наказвани със затвор и бой с пъчки, заради техни карикатури! Нелепо е да се определя, кое може и кое не може.

-         Къде е границата в една карикатура, как се постига балансът?

-         Балансът го постига всеки автор, в зависимост от совето образование, култура и характер. Няма написано правило.

-         Каква е целта на една карикатура?

-         Още по времето на Ренесанса се казва, че карикатурата допълва природата. В природата, ако нещо се обърка и не се направи в идеални пропорции, ние го преувеличаваме, когато то е загатнато малко, или обратното – намаляваме го, ако е твърде видимо. Карикатурата стартира като деформация на лице. Политическата карикатура изобразява деформацията на социалния ни живот.

-         Наблюдавайки карикатурите по време на предизборната кампания в САЩ, оставаме с впечатлението, че сякаш зад океана карикатуристите са по-смели, сякаш са по-дръзки, Вие имате ли наблюдение на този процес и какво е то?

-         Това е въпрос отново на култура. Във всяко общество карикатуристът прави нещата за същото това общество. Понякога нас ни обвиняват за клиширани образи, но за да може карикатурата да стане по-лесно достъпна за повече хора, това е неизбежно.

-         Какво всъщност не разбраха у нас за Вашата карикатура?

-         Моята карикатура имаше за задача да акцентира върху това, че неравнопоставеността в училище е нелепа и е нелепо защитена.

-         Какво очаквате да се случи с Вас, ако Комисията за защита от дискриминация Ви повдигне обвинение?

-         Мисля, че няма за какво да бъда осъден.

-         Има ли правила при политическата карикатура?

-         Ние имаме едно основно правило и това е – кнкретен политически повод и конкретно политическо действие. Когато рисуваме карикатури, които са извън конкретния политически повод, ние сме вече с единия крак в пропагандата. Ако няма конкретен повод, започва обобщението.

-         Това интервю е за вестник, който е пряко свързан с българската емиграция в САЩ, бих искал да Ви попитам, ако трябва да изобразите традиционния български емигрант, как би изглеждал той днес?

-         Аз съм виждал британски карикатури, където често рисуват българина и обикновено той е ниско остриган и с мустаци, което е малко необичайно. Това вероятно са някакви клишета, които са предназначени за тамошното общество. Заради това нямам определен конкретен образ, необходим е конкретен повод, за да се изобрази дадено състояние.

-         Благодаря Ви за това интервю!

-         И аз Ви благодаря, а ако имате нужда от карикатурист във вестник „България”, аз съм готов, ако и когато тук стане непоносимо и ако някой друг решава, кой може да диша и кой не може да диша или кой може да вижда и кой не може да вижда,…запазете ми място в Чикаго…(смее се – бел. на ред. )!!!

Интервюто взе ВЕНЦИСЛАВ ЖЕКОВ

кореспондент на вестник „България” в София

Проблемната карикатура на Чавдар Николов,
заради която го грози съд
в Комисията за защита от дискриминация. 

„Ремонтираната” карикатура на Чавдар Николов, 
която „ревизира” гледната точка!

неделя, 30 октомври 2016 г.

НЯМА...!

Днес посетих мястото, където някога, преди почти четвърт век, имахме малка виличка, в тогавашното село Бистрица. Като си легнех вечер, от това място се виждаше директно "гъбата" на Витоша. Като дете бях убеден, че това е ядлива гъба! Вечерите бяха уникално красиви тук, защото нямаше ток, нямаше и вода...всичко беше някак истинско. 

Транзисторът - подарък от Америка, който вървеше с червени батерии "Никопол", хващаше само програма "Христо Ботев", където вървяха нескончаеми радио-театри, на които заспивах.
Сега на това място е построен "хотел", на груб строеж, но няма хора, няма ги терасовидните градини на дядо ми, белосаните камъни, няма я рекичката, която минаваше през нашия двор, отбита е нанякъде или просто е пресъхнала, няма ги вишните, няма ги анемичните розови цветя, които само тук съм виждал, няма ги кипарисите, няма ги малиновите храсти на баба ми, няма я старата барака, боядисана в зелено, в която спяхме, докато се строеше новата вила, неповторимият аромат на мащерка в тази "къща" го няма, старото алено червило на баба ми и големият й розов гребен от полицата до прозорчето и тях ги няма, няма ги розите, няма го големия камък, който ни беше маса, пейките също ги няма, изгнили са, няма го и "хладилникът" - вкопана дупка, иззидана с камъни, където никога нищо не се разваляше, даже и лятото..., няма ....нищо...! 

Ягодите тук бяха най-вкусните на света, но и тях отдавна ги няма...! Къщата на бай Христо-турчина от Нови Пазар и нея я няма, приятелчето ми Асенчо го няма, вероятно вече и той има деца, или пък дори и не е в България...! Светло-синята"Волга" на баба му също не е паркирана пред къщата им, която дори не познах, а бараката на чичо Сава вече е дом на диви животни, ако и те са останали...! Няма ги и стъпалата от каменни плочи нагоре, нагоре, нагоре, накъдето все бързах да стигна...! За къде ли съм бързал и аз...!?

Няма я даже и старата ни тоалетна-външна! На нейно място е израсъл най-високият бор!!!

Останала е само старата мушмула - на баира, от която си набрах малко плодове, които достигнах, входната врата на двора и входната врата на бараката, като сестри, да се пазят една-друга..., резето от едната все още е захванато за вратата, то къщата я няма, но резето стои на пост, сякаш там са затворени детството ми и всички спомени от тогава - уроците по География при другаря Фильов, испанският сериал "Синьо лято", "Васко да Гама от село Рупча", за които все бързах към София и ...всичко останало....!

"Хотелът" няма дограми, няма и посетители.... и се продава - на кого...?!

Тук няма хора, така, както имаше някога, когато печката гореше с пълна сила, бобът вреше благозвучно, дървата пукаха и през дупката на едното колело на печката огънят играеше странен танц върху белия таван..., а чичо Митко Ярловски-адвокатът се шегуваше, че ако не дойдем, ще ни изсипе тенджерата с боб във вратовете и ние винаги идвахме...! И до сега чувам думите към съпругата му - леля Бойка - "Хайде Боби, да папкаме...!". 

Сега наоколо има нови, красиви и огромни къщи, кафене, интернет, кабели за какво ли не, камери дебнат всичко, което се случва, а някога тук нямаше дори ток...! И сякаш беше по-хубаво, дали защото бях дете, или има и още нещо, друго...!?

Баба ми не дочака края на това място и си отиде още през 1990 г., а дядо ми си тръгна само веднъж от тук  и повече никога не се върна, чак до смъртта, си в края на 2002 г....! Днес - четвърт век по-късно, се върнах аз, защо ли..., какво търсех и дали го намерих...!? 









ЗАДАВА СЕ ПОРЕДНИЯТ МРЪСЕН ЦЪРКОВЕН СКАНДАЛ - РОЗОВА МЪГЛА ОКОЛО ИЗБОРИТЕ ЗА ВЛАДИКА НА ВЕРЕЯ…!

Грандиозен скандал се задава отново в Църквата ни, който ще гръмне някъде в края на ноември, или в началото на декември месец 2016-та, точно когато се очаква да се проведат изборите за нов Старозагорски митрополит!

Един от най-вероятните кандидати за поста и в същото време спряган в средите на Църквата за основен претендент за „трона” във Верея е Браницки епископ Григорий, който в момента е софийски викарий, но преди това беше игумен на Троянския манастир.

Наши отлично информирани източници, от средите на Църквата /!!!/, ни информираха, че се готви компромат с въпросния скандал, който трябва косвено да „удари” именно епископ Григорий Браницки, за да може друг епископ, от другия така наречен лагер, за лидер на който се приема един от най-влиятелните ни митрополити от Южна България, да има предимство при избора на нов владика на Верея!

Проблемът е, че срещу епископ Григорий  трябва да се изправи другият "Велик" епископ, който е много влиятелен и който е от лобито на въпросния митрополит, за да може по този начин митрополитът да увеличи и без това почти пълната си власт в Синода, по време на гласуванията.

За какво собствено става дума?

Нека си припомним, как при избора за нов митрополит на Варна, преди три години, именно в края на годината – през декември 2013-та, избухна друг подобен скандал преди тези избори – през ноември месец същата година! Тогава същият епископ, който беше в същото лоби на същия митрополит от Южна България, се опита да заеме „трона” във Варна, и именно тогава лъсна скандалът, поводът за който беше от началото на годината...!

Тоест, месеци наред „раздаващият картите” е държал буквално на „стенд бай”-режим скандала, докато дойдат изборите за владика във Варна и именно тогава бомбата гръмна! Сега действието е по абсолютно същия сценарий. Идват избори за нов митрополит в Стара Загора. Отново имаме подготвен и държан на „стенд бай”-режим скандал, който също има повод от преди много месеци – от почти началото на настоящата календарна година! Тоест, почеркът е абсолютно същият и нямаме основание да се усъмним, че и действащите лица са абсолютно същите, дори става дума за същите хора, които трябва да се „взривят” ритуално, образно казано, за да се удари отново косвено същият епископ Григорий Браницки, който отново е спряган сред основните претенденти на предстоящите митрополитски избори..!

Е, няма как да ни убедят, че това невероятно наслагване на имена, факти, действия, почерк, организация и избор на „лимонка”, са случайни, няма как всичкото това да е просто една случайност, при която фактите се навързват буквално пред очите ни…!

Питаме се обаче, дали това е начинът един епископ да се бори със зъби и нокти срещу друг епископ, за да го измести, като го уязви, макар и косвено…!? Питаме се още, що за митрополит ще е този въпросен епископ, който по този гнусен и долен начин води предизборната си кампания не с черен, а направо с катранен PR..!? Питаме се още, до кога изборите за митрополит в БПЦ ще са продукт на такава нетрадиционна кампания, в която летят ”килимявки” и кирливи „раса”/”ризи”…!?

Мисля, че всеки, който се интересува от Църквата и проблемите в нея, се досеща, за действащите лица, които тук не са назовани поименно, защото няма и нужда, те са ясни, те са емблематични, те са до болка популярни – единият – епископа – с безкрайните си пиянски изстъпления, гонен от кръчми до един от големите ни ставропигиални манастири и замерян с чаши, излагал се нееднократно не само като обикновено църковно пиянде, ами направо като перекенде…!

Митрополитът пък, за чийто лагер стана дума, също е доволно известен на всички със своето „свръхправославие” и със заклеймяването на какво ли не, незабелязвайки гредата в окото си, но виждайки сламката в окото на другия…!

Всички знаем, кой, кой е, какъв е, какво прави, да…, всички го знаем и повечето си мълчат, като газово злоупотребили с ограниченото въздушно пространство в трамвая…! Пишем си едни статийки, посипани с розова водица, ароматизирани с тамянче, при това от Йерусалим и си мислим, че помагаме на Църквата, като си затваряме очите, ами не, не й помагаме, защото злото се изкоренява с изобличаване, а не като си правиш „Трайко Китанчев”…!

Целта на скандала, който се готви за края на ноември, или началото на декември 2016 г. има освен косвен адресат – да удари единия от основните кандидати за „престола” в Стара Загора, но така също има и групов адресат. Необходимо е да се окаже натиск, именно чрез този скандал, върху избирателите, които ще гласуват за новия владика на Верея. С една дума им се казва: „…Ето го този епископ не става, заради него става този скандал, защото си е затварял очите! Гласувайте за другия епископ и няма да има последствия за Вас, така, както имаше такива през 2013-та, когато се избираше новия митрополит на Варна!!!” и когато гръмна предишния, напълно идентичен с готвения сега скандал.

Това е логиката, когато аргументите на парите се изчерпат, идват аргументите на скритата, пасивна агресия, а когато и тя не се окаже достатъчно ефективна – какво следва тогава….!? Открито насилие ли…!? Следете новините и ще видите, как се прави катранен PR по време на избори за нов митрополит през 2016 г….!

Нека да примопмним, че ако доверието в Църквата през 2013-та беше около 80%, след скандала тогава то се срина да към 40%. Готвеният скандал за края на 2016 г. вероятно ще се окаже още по-пагубен и от предишния, защото някой очевидно иска именно това, да срине авторитета на родното ни БПЦ до нива на пълно безразличие. Очевидно това е пъклен план и този план удря не само по авторитета на Църквата, но и по авторитета лично на патриарха, на вярващите, на всички нас…! 

За фейсбук-групата "Православни новини"

четвъртък, 27 октомври 2016 г.

АКТЬОРЪТ АТАНАС АТАНАСОВ: БИХ ИЗИГРАЛ РОЛЯТА НА БЪЛГАРИН В АМЕРИКА!

Актьорът Атанас Атанасов.
Снимка: lekuva.net
Визитка:

Актьорът Атанас Атанасов е роден на 15 септември 1955 г. в София. През 1980 г. завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ при проф. Александър Стоянов. От 1980 до 1985 г. работи в драматичния театър в Сливен, от 1986 до 2000 г. е в Театър "Българска армия", а от 2000 до 2001 г.в Народния театър "Иван Вазов". От 2001 г. е актьор на свободна практика.
От 1991 г. преподава актьорско майсторство в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“. През 1996 г. му е присъдено научното звание доцент, през 2002 г. - научното звание професор.

-         Г-н Атанасов, носи Ви се славата, че сте аристократът на българското кино и театър, аристократ ли сте по дух?

-         Вероятно има някаква доза аристократизъм в мен, която е експонирана на сцената, иначе в нормалния живот в никакъв случай не мога да кажа, че съм аристократ.

-         Разбрах за Вас, че сте актьор на свободна практика, освен останалите Ви дейности, какво означава актьор на свободна практика, колко всъщност сте свободен?

-         Свободен съм до токлкова, доколкото мога да избирам екипите, с които работя и мисля, че това е полезно, защото, когато човек натрупа опит и рутина в професията, идва време, в което вече трябва да избира, защото в противен случай започва да преповтаря ролите, да работи с един и същи актьорски екип и това по някакъв начин влияе зле върху конкретната театрална практика. За себе си мога да кажа, че работя като свободен актьор от 2001 г.

-         Според Вас, на какво ниво се намира експортът на българската култура в момента?

-         Ако съдим по това, което правят нашите музиканти и писатели, които са звестни в редица европейски и не само европейски страни, както и новите филми и кинорежисьори, които получават награди на престижни фестивали, бих казал, че те са оценени по достойнство. За съжаление, повечето от тях са оценени повече извън България, отклкто тук, но мисля, че това зависи и от средата, в която живеем.

-         Отскоро вече имаме първия българин, носител на престижната международна награда „Пулицър”, кога обаче ще имаме първия българин „Оскар”?

-         Много е трудно да се предвиди това. „Оскар”-ите са едно състезание на много по-високо ниво. Не е само това обаче. Тръгва се от там, че някой трябва да бъде предложен за тази награда. Битуват много поговорки за народопсихологията на българина, което предпоставя некачественото експониране на достоен човек. Обикновено истински талантливите творци сякаш не са толкова амбициозни и са изпреварвани от други хора. Ние сме обречени на неуспех не само за „Оскар”, но и за редица други награди. Нямаме например достойно предложение и за нобелов лауреат. Понякога успехът на другия го считаме за своя лична загуба.

-         Различни ли са публиките в България и извън България?

-         Играл съм в Русия и в Англия. Да, публиките са различни, защото куртурните натрупвания и естетиките са различни. Публиката е различна и в България. Има голямо значение, когато се играе в София и в Ямбол, или в Добрич, или Пловдив. Зависи от демографския пробрем, образователното ниво, медийната среда, която оформя културните интереси. Принудени сме да захранваме всеки регион с такава култура, каквато е нужна в момента за това население и вместо да вървим една крачка пред публиката, ние се съобразяваме с нейните интереси.

-         Коя е ролята, за която всеки актьор мечтае?

-         Лично аз никога не съзм имал такава мечта. Играл съм достатъчно много и интересни, класически роли и съм доволен от актьорската си съдба.

-         Превълплъщавал сте се в различни роли, има ли обаче такава, която отразява емигрантския живот - може би филмът „Емигранти”...!?

-         Емигрант можеш да бъдеш по отношение на чувствата си към друг човек, емигрант можеш да бъдеш и в самия себе си, това е много обширна тема и когато я сведем до буквалното значение на това понятие, рискуваме да не дадем плътност на ролята. И Хамлет, и Хенри ІV по някакъв начин са емигранти. Във всяка роля може да се открие такова нещо. Мисията на твореца е чрез изкуството си да се докосне до своята публика.

-         Ако имахте възможност да изберете роля в Холивуд, коя бихте избрали?

-         Бих избрал ролята на емигрант в буквалния смисъл – по-епизодична, роля с малко текст, който да демонстрира моята националност, защото не се страхувам  и не се срамувам от своята националност. Вижте Костурица, той някак си облагороди американското кино именно с националната си принадлежност. Аз бих изиграл ролята на българин в Америка…!

Интервю на ВЕНЦИСЛАВ ЖЕКОВ -

кореспондент на вестник „България” в София

вторник, 25 октомври 2016 г.

ПАТРИАРХ НЕОФИТ І-ВИ ИЛИ ІІ-РИ - ПОСЛЕДНИЯТ ДА ЗАТВОРИ ВРАТАТА!?

Прави впечатление, че българските патриарси не се титулуват с номер, както е например при другите православни църкви. Ето да вземем, вселенският патриарх Вартоломей е І-ви, атинският архиепископ е ІІ-ри,  предищният руски патриарх Алексий също беше ІІ-ри, а нашите са без номера.

Това на пръв поглед озадачава, защото дори и да са първите с това име, които се явяват предстоятели на поместната ни православна Църква, то защо не се титилуват с І-ви, както е например вселенският патриарх, а и други първойерарси на поместни православни църкви!? Първи като пръв между равни е наистина вселенският, но има и други първойерарси, на други поместни църкви, които се титулуват с І-ви, тоест, искаме да кажем, че І-ви не е прерогатив само на вселенския патриарх и не изразява ранг, защото в йерархията на Православието няма първи, а има само един пръв между равните и това е имено вселенският патриарх. Другата номерация е израз на древност и приемствена последователност!

Направихме справка в списъка на първойерарсите на Църквата ни и ето какво установихме: Проверихме преславските и търновските патриарси, както и епископите-първойерарси от 865 до 879 г., архиепископи – от 870 до 919 г., патриарси от 919 до 1018 г., пак патриарси от 1186 до 1393 г., ккто и екзарси от 1872 до 1915 г. и намерихме съвпадение на имена на първойерарси само в графата за наместник-председатели на Светия Синод от 1915 до 1945 г.

Тук се споменава името на митрополит Максим – 1850-1938 г., който е наместник-председател на Св. Синод от 20 октомври 1921 г. до 28 март 1928 г. Има и още едно съвпадение на име и то е на митрополит Неофит-1868 – 1971 г., /така е посочено в справката, вероятно е починал на пеклонна възраст – над 100 г. !/, който също е наместник-председател на Св. Синод в периода 4 май 1930-15 октомври 1944 г. Липсват съвпадения на имена и при българските екзарси от 1945-1948 г., както и при наместник-председателите на Св. Синод в периода 1948-1953 г.

Иначе казано, само двама от първойерарсите на Църквата ни са с имена като патриарсите ни от ново време, след възстановяването на патриаршията през 1953 г. и това са митрополитите Максим и Неофит, каквито са и имената на предишния български патриарх и настоящия. Нито патриарх Максим обаче, нито пък настоящият патриарх Неофит, носят титула ІІ-ри, след името си. Да, митрополитите с тези имена са били наместник-председатели, но на практика са представлявали еднолично първойерархичността, така, както днес това се представлява от патриарх Неофит. Това е достатъчно основание днес нашият патриарх да носи официалния титул „Български патриарх Неофит ІІ”.

Но, да речем, че се сметне, че наместник-председателят не е достатъчно равен по ранг на „пълноправния” патриарх, то тогава днес титула на патриарха ни можеше да е поне „Български патриарх Неофит І”! Да, ама и така не е, както виждаме.
Защо е това положение потърсихме мнението на богослови, които ни обясниха, че причините са няколко. Първо, според тях, номерацията би следвало да я има, защото нашата патриаршия е древна и е законно призната още от 927 г. Няколко пъти обаче Патриаршията ни е била понижавана и закривана, както е по време на византийската власт у нас и по време на османското владичество.

По време на османското владичество гръцките архиепископи на Охрид са се титулували „Патриарх Български”, което  очевидно е било въпрос престиж! Това е съществуваща титла от историческа гледна точка и тя е напълно легитимна. Стигнало се е до там дори, че самият Вселенски патриарх е забранявал така да се титулуват архиепископите на Охрид, което е доказателство за автентичността на информацията, защото има запазени писма с тези забрани!

Формално нашата патриаршия е възстановена едва през 1953 г. Тогава патриарсите ни не поставят номерация след името си и при първия патриарх Кирил, и при следващия Максим, а и днес, при патриарх Неофит, което издава липса на самочувствие. При румънците например, тази традиция липсва, защото те са смятани за много нова патриаршия, за да има номерация и последователност. Но нашата патриаршия е от Х в., а не от преди 200 години!

Въпреки че Печката патриаршия е възстановена от великия везир Соколлу Мехмед паша, това се счита и приема за легитимен акт, когато обаче турският султан възстановява българската Църква като Екзархия, това не се приема за легитимен акт. В задачата се пита, защо решението на султана е нелегитимно, а на великия везир е легитимно и що за двоен стандарт е това…!?

В Устава на БПЦ, приет от VI-тия Църковно-народен събор на 11 декември 2008 г. е записано в чл. 1, ал. 3: „Самоуправляващата се Българска православна църква – Българска Патриаршия е правоприемник на Плисковската архиепископия, Преславската патриаршия, Охридската архиепископия, Търновската патриаршия и Българската екзархия. Тя е единна и неделима.”.

Следователно, след като е правоприемник на всичките преди нея църковни, православни администрации, тогава защо патриарсите ни Максим и Неофит днес, не са съответно „Максим ІІ-ри” и „Неофит ІІ-ри”, след като двамата са „правопремници” на двамата първойерарси – наместник-председатели на Св. Синод - митрополит Максим и митрополит Неофит от първата половина на ХХ век, които въпреки, че са били наместник-председатели, се явяват преки предшественици на днешните, по силата на действащия понастоящем Устав на БПЦ…!?

Оказва се, че правоприемничество има, ама само административно, на хартия и като организационна структура, а като първойерархичност правоприемничество липсва, защо…? Защо едното го има, а другото се пренебрегва?

Ето и едно от обясненията на някои богослови, според които по този начин се демонстрира една напълно излишна и фалшива скромност от нашата Църква, предимно пред Руската/Съветската православна Църква. Това е някакво напълно криворазбрано послушание пред по-големите от нас. Тоест, нашата патриаршия се признава за млада патриаршия, а не за „древлепросияла”, ако може така да се каже, защото все пак нашата патриаршеска организация е от Х век и въпреки понижаване и закриване, патриаршеското достойнство не е губено безпричинно, а под натиск, заради войни и завладяване, за което не ние и Църквата ни носим вина, а това е просто лошо стечение на историческите обстоятелства.

И заради това, че сме били нападани и заличавани като държава, още веднъж се самонаказваме, като сами си понижаваме и Църквата, която е древна и напълно легитимна патриаршия още от Х век…!

Руската патриаршия например е много по-нова от нашата, но техният патриарх Алексий  си носеше титула ІІ-ри, а нашата, която е по-стара с векове, не може да си позволи да прибави в титула на патриарха си и номер, което е признак преди всичко за достойна древност…!

Това демонстрира липса на самочувствие, криворазбрано уважение към „големия съветски брат”, да признаем, че ние сме след тях, което не е вярно! Защо се срамуваме да кажем на руснаците, че именно ние сме им дали и вярата, и писменото слово…!? Да, „големият брат” се дразни от такива напомняния, но историята и историческата истина си е автономна!

Светите братя Кирил и Методий са изпратени от император Михаил ІІІ именно в България, а не в Киевска Рус, която също я има по това време, защо, защото очевидно е преценено, че имено тук е по-добрата почва за развитие на това дело, а не в Киевска Рус! Факт, който не може да се оспори от никого!


И така, до кога ще се правим на недоощипани девици и няма да заявяваме ясно, високо и отчетливо, че ние сме древна патриаршия, която има своето достойнство и която има право да номерира своите първойерарси, не  формално и не за друго, а заради това, че имаме напълно достатъчна древност, което е израз и на достолепие, но и на уважение от една страна към патриарсите, а от друга – към  вярващия народ и към историческата справедливост!?  

За фейсбук-групата "Православни новини"