 |
| Стоян Ненов /в ляво/ и авторът. |
Да се докоснеш до повърхността на
събитията, до чувствителния им живец, до венчелистчетата на новините, това е
изкуство, то е изкуство, което носи награди, а когато си най-добрият, тогава
получаваш и най-голямата награда – „Пулицър” за фотография!
Говорим за Стоян Ненов – първият
българин, носител на голямата награда, за когото вестник „България” писа преди
време. Когато и да му напомня за наградата, Стоян винаги казва, че тя е
групова. Да, групова е, но е и за него…!
Ненов направи изложба, организирана
от fotofabrika.org,
посветена на конфликтите, на актуалните новини от последните години, свързани с
бежанците, които вече наричаме мигранти. Да, темата наистина е особено
чувствителна, но когато един фотограф, добър фотограф, погледне през своя
обектив на тази тема, тя се превръща в изкуство. Признавам, този по-особен и по-страничен поглед към изкуството на Стоян
Ненов ми беше подсказан от колега, чието име запазвам в анонимност, по негово
настояване.
Става дума за това, че когато
наблюдаваме фотографиите на Ненов, сякаш те не са застинали кадри, а като че ли
това е филм, който се движи, ням филм, но ням, не защото не говорят актьорите
от кадъра, а защото няма директни реплики.
Филмите на Стоян Ненов са
динамични. Кадрите му пребивават в една елегантно регулирана подвижност.
Гледаме снимка, на която мъж – мигрант, бива поливан с вода, вероятно на
протест. Той е вдигнал ръцете си нагоре и върви. Снимката не е застинала в
неподвижност, тя освен, че говори, разказва историята си, тя също ни представя
един разказ в развитие, в ход, това е мобилна версия на историята и тя се
съчетава с неподвижния разказ на изображението.
Това е вероятно е изкуството,
когато успееш да съчетаеш тези две компоненти – неподвижност и дискретна
мобилност. Казвам вероятно, защото аз самият не бих могъл да постигна това и
само го предполагам, а онези, които са го намерили, съответно са го и оценили…с
„Пулицър”…!
Ненов някак успява да се докосне до
същността на събитията и без да ни ги натрапи, без да ни ги сдъвче и изплюе на
готово, той успява да ни вкара в кадъра си, като разказва безпристрастно. Той е
автор на истории, които вероятно съпреживява, но никога не предпоставя личното
си мнение пред свещената автономност на фактите.
Така публиката се превръща в част
от кадъра, снимката разказва, а наблюдаващият я се превръща в субавтор на
историята, като възприема динамиката на изживяното действие по свой собствен и
уникален начин.
Стоян Ненов е фотограф на агенция
„Ройтерс”. Класата си е класа, биха казали някои! Да, така е, само че, човек
ако няма качества, където и да отиде, при каквато и класа да попадне, случайно,
или не, ако ги няма качествата на най-добрия, то той няма да успее!
Кадрите на Стоян Ненов са елегантни
и в същото време шармантни като самия него. Не говорим за външност, говорим за
маниер, за стил, за почерк. Той гали повърхността на събитията, докосва ги
сякаш докосва цвета на орхидея. Щади образите от снимките си, те понякога
страдат, но достойнството на героите е съхранено. Те не биват унижавани по
време експлоатацията им за изображение на действието. Образът остава жив, а
събитието се завърта около него и се получава ефектът на калейдоскопа.
Няма снимка на Стоян Ненов, която
да е случайна. Кадрите му винаги са прецизни, деликатни, но не безстрастни,
напротив, страстта е съхранена в някакви тайни кътчета и когато очите ни се
допрат до повърхнината на изображението, страстта се отключва, едва когато
сетивата сами и волево открият тайния код на посланието.
Изложбата на Ненов в Чешкия
културно-информационен център в София беше истинско стълпотворение на видни
представители на гилдията на фотографите, обяснимо…, но - и на много
интелектуалци, които нямат общо с фотографията, но имат общо с изкуството да
представиш теза без да натрапиш мнение!
Изключително интересно би било да
знаем, дали човек когато снима, усеща, че е постигнал нещо като за „Пулицър”.
Едва ли, осъзнаването се случва по-късно, а когато се твори, творецът
свещенодейства, тогава мисълта не тече логично, тя е напълно алогична, за да
бъде над материалното злободневие, за да се самоиндуцира гениалното в златистия
ефир на причудливото и необяснимото!
Няма нужда от високопарни фрази за
Стоян Ненов. Самият той на откриването на изложбата си скромно благодари на
всички, които са го уважили. Той не се нуждае от слава, защото я има. Хората
като него са като монарсите. Нашият цар Симеон ІІ, отново в интервю за вестник
„България”, където фотограф беше именно Стоян Ненов, каза, че той като
български монарх няма нужда от популярност, защото от там е тръгнал – роден е
като престолонаследник, който очаквано един ден става цар!
Същото важи и за Стоян Ненов. Той е
един просветен монарх в професията си, защото славата му е постепенна крива
нагоре, обаче талантът му е онова, което предполага постиженията му, тоест, той
си го има по природа, както и престолонаследието, а останалото е практика,
дисциплина, безсънни нощи, тежки вечери, вледеняващи сутрини…!
Зад сенките на образите от кадрите
на Стоян Ненов стои неговата лична съдба, за която само той знае всичко! Зад
мъглата на снеговалежите от снимките му се крие очертанието на неговия личен
живот, който не е на показ пред нас, но за който ние можем да подозираме, само предполагайки
чувствата, съмненията, надеждите и опасенията, които са вълнували автора,
когато е наблюдавал събитията, за да ни ги представи в своите фотографии.
ВЕНЦИСЛАВ
ЖЕКОВ
кореспондент
на вестник „България” в София
Снимки на автора.
Няма коментари:
Публикуване на коментар