 |
| „Братя Мормареви”. Снимка: uchiteli.bg |
Киното е илюзия – „великата
илюзия”, защото пресъздава реалността в художествен вариант. Има обаче и един
друг похват, който е особено популярен в работата на легендарния български,
сценарен тандем – „братя Мормареви”.
Това е начинът да видиш реалността
като такава, да я пресъздадеш по възможно най-реалистичния, ако щете дори и
антропоморфичен, начин. Истината остава в полето на абсолютната реалност.
Когато гледаме филми по сценарии именно на „братята”, сякаш гледаме документален
филм. Това се постига и с участието на много деца, които по обясними причини не
са професионални актьори, но чистотата и непринудеността им придават на кадрите
една пълна истинност, която печели доверието на зрителя почти мигновено!
Всъщност, „братя Мормареви” нито са
братя, нито са Мормареви…! Това са хумористите
Мор и Мар, или (Мориц Йомтов (1921-1992) и Марко Стойчев (1931-2006). Двамата
да родени във Варна с разлика от десет години и се срещат чак в София. Мориц
завършва Американския колеж, учи биохимия и става професор, като съчетава науката
със журналистика и писане на сценарии. Марко се завършва английска филология в
СУ и работи като редактор в БНР, БНТ, а и избран и за главен секретар на Съюза
на филмовите дейци.
Те оставят сценарии на български
филми, които и до днес представляват интерес, защото са откровени. Честността в
тези филми идва и от участието на деца, но разбира се, и от темите, които
„братята” търсят и находчиво откриват.
Темите са на пръв поглед смешни,
тривиални, става дума за детски истории, за „тимуровски команди”, за пионери,
чавдарчета, въобще – актуалните за времето на комунистическия режим в България
истории, които са разказани правдиво. Да, те са разказани правдиво, защото под
тензуха на хумора и детската сценарност, всъщност „братята” казват много истини
за времената, в които и те живеят и творят.
На преден план излизат
недостатъците на възрастните, но те са представени в контекста на историческото
време, което придава на образите една идеологическа натовареност, която
разкрива дефектите на епохата и пороците на ежедневието в годините на комунизма
в България.
Да, това са едни прекрасни
български филми, които са ни интересни и днес, но не само защото са детски
истории, които ни напомнят за нашето детство, а и защото актуалността им не е
повехнала.
Темите са си същите, но само
първоначално, след това виждаме, че освен генерационните различия, които са
актуални по всяко време, интересни са и посланията. Децата и днес искат да са
свободни, да играят на воля, да бъдат уважавани от възрастните. В същото време
„братята” ни представят спецификите на генерационните различия в онова време,
като по този начин го изобличават и посочват неистините и заобиколените истини
във времената когато активно ни убеждаваха, че строим социализма, за да
достигнем неговата висша степен – комунизма!
Легендарният сценарен тандем се
ражда през 50-те години. Първите им съвместни работи са за хумористичния в.
"Стършел". Дебютът им на екрана е с комедията "Старинната
монета", копродукция с германската ДЕФА. Следват сценарии за филми за
всякакви възрасти: "Таралежите се раждат без бодли", "С деца на
море", "Войната на таралежите", "Изпити по никое
време", "Мъже без мустаци", "Двойникът",
"Сиромашко лято", "Васко да Гама от с. Рупча".
Битовизмите в сценариите на „братя
Мормареви” са всъщност бисерите на техните работи, така те ни разкриват пълната
картина на историческото време и филмите им, от забавни и развлекателни, се
превръщат в категорични документи на епохата, които безпощадно громят фалшивия
морал, привидната подреденост и илюзорната свръхнравственост на хората от това
време, съпоставяйки и предавайки историите съвестно и честно пред публиката.
Двамата „братя” измислят сюжетите си
в кухнята на Йомтов, на столичната ул. "Шипка". Обикновено Марко пише
на машината. Дълго се опитват да намерят подходящият начин, за да изразят
позициите си така, че хем да кажа истината, такава, каквато тя е, хем да не
бъдат наказани за това във времената на развития социализъм. Накрая откриват,
че детската гледна точка е най-откровена и най-„безопасна”. Така се раждат
филми, които по същество формират родната ни кинокласика.
Йомтов умира през 1992 г. Стойчев
го последва 14 години по-късно - през 2006 г.
Ето и някои от принципите на „братя
Мормареви”:
„Винаги сме на страната на
по-слабите”, „Истинската сатира осмива слабостите на по-силния”, „Децата не
обичат никакво вдетиняване, то е характерно за възрастните”, „ Съвест е тая
част от душата, която се разтваря в алкохол”, „Истински умен е този, който
мисли всичко, което казва, без да казва всичко, което мисли”.
ВЕНЦИСЛАВ
ЖЕКОВ
кореспондент
на вестник „България” в София
Няма коментари:
Публикуване на коментар