Блогът на Венцислав Жеков: ЕДИН АМЕРИКАНСКИ ПОСЛАНИК В СОФИЯ

Началникът на канцеларията на Цар Борис Павел Груев (дясно)
и американският посланик Джордж Ърл III,

София 1940 г.- Снимка: lostbulgaria.com

На 5 април 1940 г. емигрантският вестник „Народен глас” , който се издава в Америка, излиза със статия за предоставянето на акредитивните писма от страна на новия пълномощен министър на САЩ в България – Джордж Х. Ърл ІІІ. На церемонията в Двореца в София присъства и министърът на външните работи и вероизповеданията Иван Попов.

Ето какво казва посланик Ърл пред цар Борис ІІІ: „…Традиционното приятелство между българския народ и народа на Съединените щати е тъй здраво установено, че е два ли е нужно да се подчертава. Пристъпвам към изпълнение на високата си мисия с дълбоко задоволство и с вярата, че тя ще бъде улеснена от тия тесни и трайни връзки...”.

Негово Величество отговаря на посланика с думите: „…Със задоволство посрещам думите, с които Вие определихте обсега на поверената Ви висока мисия, и от това съдете, с какво големо удоволствие ще виждам да се развиват, като все повече се затвърдяват, връзките на традиционно приятелство, както и сърдечните отношения, които тъй щастливо съществуват между нашите два народа и за които Ми бе приятно да Ви чуя да припомните днес. Бъдете, прочее, уверен, че всички грижи, които ще посветявате на осъществяването на хубавата Ви задача, в страната ни винаги ще имат искрената ми подкрепа и пълно съдействие на българското правителство…”.

Такива са отношенията между България и САЩ в онези години. Това се вижда в този исторически документ, който вестник „Народен глас” ни представя. Атмосферата е приятелска, непринудена, нормална, дипломатична, но и надхвърляща обичайното дипломатическо говорене. България и Америка са приятелски държави, това се вижда и от тона на изказванията, но и от подтекста, който идва да ни покаже, че не става дума за една традиционна обмяна на любезности, а говорим за активен и добронамерен диалог.

Само няколко години по-късно, по времето на американския посланик в София Доналд Р. Хийт – 1947-1950 г., САЩ прекратяват дипломатически отношения с България, защото страната ни, вече под властта на СССР, обявява посланик Хийт за персона нон грата. Но до това време има все още няколко години, които наистина демонстрират едно сърдечно приятелство между народите на САЩ и България и защото много българи живеят и работят в Америка, а и защото политическите ни възгледи за демокрация и свобода съвпадат, въпреки, че по това време България е монархия и се управлява от цар, а САЩ е република и се управлява от избираем президент.

В България новият посланик Ърл е приет и познат като много близък приятел на президента Франклин Делано Рузвелт. Първата работа на Ърл е да създаде около себе си ореол на човек на живота, бохем. В миналото си той е губернатор на Пенсилвания и посланик във Виена, а на младини бил световноизвестен боксьор. Това че е познавал Пенсилвания е плюс за България и дейността му тук, защото много българи живеят в Пенсилвания и работят там, което означава, че и те са го познавали като губернатор. Той веднага става постоянен клиент на елитните столични локали „Максим”, „Рекси”, „Етоал”, „Мулен Руж”.

В София Ърл се настанява на ул. „Велико Търново” № 10 и води със себе си като домашен любимец един опитомен леопард!

По негова покана в елитните ни заведения гостуват световни шоузвезди като Анита Бест и Адреала Молнар. Из заведенията скоро започват да наричат дипломата чичо Георг. Той остава в страната ни само година, като наследява Рей Атертън , който е посланик в София, в периода 1937-1939 г.

Времената са смутни, военни години са, дипломацията в Европа е твърде настръхнала. Именно в тези условия българската държава подържа едни доста активни контакти с американските посланици. В онези години все още Америка не е така категорично изразена първа световна сила, царят няма нужда да търси подкрепа от САЩ. Нещата се случват напълно естествено и от само себе си.

Дипломатическите отношения със САЩ са важни за българите, защото много семейства имат свои близки в Америка, има смесени бракове, които трябва да се признават, уговарят се имуществени отношения, чисто правни регулации на семейни отношения, права върху деца и много други.

Но не само поради тази причина българите държат на добрите взаимоотношения със САЩ. Има и още една причина и тя е, че намесата на САЩ във войната може да се окаже важна за България от гледна точка на възможностите й да напусне „тройната ос” – Рим, Берлин и Токио и да излезе от войната без териториални загуби и финансови задължения. Уви, това не се случва, защото историята се развива по по-различен път.

Въпреки това обаче, имената на американските посланици в София и от онези години, а и днес, винаги са били символ на демокрацията, на добрите взаимоотношения между две държави, които не граничат една с друга, но границите им са една до друга, защото народите са тясно обвързани през годините и епохите.

ВЕНЦИСЛАВ ЖЕКОВ

кореспондент на вестник „България” в София