ЗА „ТОПЛАТА” ЦЪРКВА И „СТУДЕНАТА” ЦЪРКВА

Поместните православни църкви са такива, каквито са и предстоятелите им. Личността е изключително важна, защото личността определя облика на институцията. Някога при комунизма ни учеха, че историята се движи от събития, а не от личности, само че, събитията се създават от личности, така че, в основата на всичко са именно личностите!

Поместните църкви загубиха много със смъртта на патриарси като Алексий ІІ Руски, Теоктист Румънски, Павле Сръбски, дори и Максим Български. В тези църкви постепенно се изгуби човешкият образ. Когато човек погледнеше гореспоменатите „дедовци”, се виждаше човек, който излъчва любов, което всъщност е Християнството. На много от тях добротата им е изписана на лицата им! Те са живели, за да помагат, да градят и да надграждат. Всичко това е правено с любов. Не че днешните патриарси и предстоятели не правят същото без любов, но те са повече технократи. Това са едни студени хора. Забележете охраната на Кирил Гундяев, че той е повече пазен и от Путин…! От кого го пазят, от народната любов ли…!? Патриарх Кирил е станал като лидер на ВИС-2 така го пазят!

В Сърбия сякаш най-много случиха с патриарх Ириней, действително, какъвто трябва да бъде един православен предстоятел – скромен, смирен, добър човек. Не може да не обичаш хората и да казваш, че обичаш Бога.

След смъртта на старите патриарси, и румънската, а и руската/съветската църкви се превърнаха в нещо като част от държавата, нещо, което не бива да става. Всичко стана заради пари. Подбудите са добри, има храмостроителство и манастиростроителство, да, така е, но самата тяхна църква става студена, става националистическа, вкарва се именно националният елемент. А всички знаем, че църквата и националността нямат нищо общо, защото Православието е наднационално.

След смъртта на патриарх Максим, който е бил и е доволно критикуван, ние си направихме равносметка и установихме, че да, направени са много грешки и компромиси, но Максим беше истински молитвеник и монах, в пълния смисъл на думата, а наследниците му, дали ще имат силите да са поне малко такива.!? Да, той може и да беше лош, добър, комунист, ченге, но, държеше юздите на църквата, дори и да е имало крамоли, те не се превръщаха в шумни обществени скандали, а днес сме свидетели на тучни и китни крамоли и по телевизията, и по останалите медии, развяват се църни раса, хвъркат „килимявки”, епископи се държат като порно-актьори, монаси безчинстват из манастири, митрополити се държат като полубогове, игумени се изживяват като драг-куини…!

В Букурещ се строи най-големият храм на Балканите – „Възнесение Господне”. Това ли е най-важното, което можеш да придобиеш неръкотворно? Ами къде остава душата на човека?! Действително румънският народ е доста вярващ. В Румъния хората, които се определят като вярващи са два пъти повече от тези, които в България се определят като вярващи!

В Атина Йероним направи така, че Църквата да плаща данъци на държавата. Отдават под наем имоти и наемът го дават на държавата, за да подпомогнат бюджета!!! Къде това можем да го видим у нас? Архиепископът е отказал да ползва личен автомобил. Ето къде е мястото на личността, която дава облика на Църквата.

Патриарх Алексий ІІ Руски беше аристократ по рождение. Руснаците наричат царя и царицата „папа” и „мама”, такава топлота е имало към тях, а след 1917 г, когато патриархът замества в някаква степен липсата на монарх, същото е отношението към него в Русия. Заради това винаги патриарсите са били избирани много внимателно, за да имат доброта и обич.

Ние се намираме в една задънена улица. Ако предположим, че днес трябва да изберем патриарх, кой е този български митрополит, който е достоен да стане предстоятел…КОЙ…!? Църквата ни е изправена пред задънена улица. Архиереите ни сякаш не мислят за бъдещето, не мислят за нищо на практика.

Клирици не се произвеждат, или се произвеждат негодни. Архиереи въобще не се произвеждат. Къде е епископ Игнатий, Борис е на заточение, Павел изглежда е оправдан, но къде е…!?!?!? Инкентий също се изгуби. Епископ Йоан във Варна слуша грамофонни плочи….! За някои се говори под сурдинка! Те отсъстват във формалното си присъствие.

Синодът трябва да си преразгледа кадровата политика. В някои от поместните православни църкви има пенсионна възраст – 75 г., дали и при нас да не се помисли за това, при положение, че имаме напълно антифункционални митрополити и епископи!

Нескопосани клирици, които се произвеждат сега, правят всичко възможно, за да се опре до тях, когато има „повишения”, за да няма алтернатива! Да не говорим, че някои от епископите ни се срамуват да си покажат дипломата, просто защото я нямат…! 

За фейсбук-групата "Православни новини"