 |
| Снимка: |
Напоследък все по-често ставаме
свидетели на насилие над и между ученици. Медиите ни заливат с такива новини,
сякаш има някаква страст да се пълни ефирно време и то се запълва с едни
отвратителни сцени, в които се нагледахме на какви ли не дивотии между ученици.
Всъщност, не медиите са ни виновни,
защото те отразяват това, което реално се случва в обществото ни! А насилието,
то е повсеместно, то не е в единични случаи, за съжаление!
Казват, че децата са най-жестоки,
защото не осъзнават, какво точно вършат, когато тормозят друго дете! Дали това е така, е въпрос за психолозите.
Вземаме повод за този коментар от една статия, в която транссексуален ученик
пребори училищната администрация в училище в Англия. Детето е родено като
момче, изживява се като момиче и е пълноценно такова, след съответната
трансформация. Училището е принудено по съдебен ред да приеме отново ученика/ученичката
и тя/той вече е пълноценен обучаващ се. Близо 200 съученици са подкрепили тази
трансформация на съученика/съученичката им.
Това е само поводът, за да се
замислим, дали това би било прието по този начин у нас…!? Това е и един от
кризисните моменти, при които може да се получи насилие в училище. Ако едно
дете е различно, ако то е момче и е по-женствено, или пък е момиче и е по-грубо,
това е достатъчен мотив някои деца, понякога и несъзнателно, да започна да
упражняват тормоз над него.
Всичко опира до поносимост, либералност,
до приемане. Напоследък често либералността се нарича в социалните медии „либерастия”
по аналогия с „педерастия”. Ето от тук тръгва насилието, самото това изказване
и твърдение вече е проява на пасивно насилие над една цяла група от обществото
ни!
Ние не просто не искаме да приемем
различните, ние не искаме дори да приемем, че такива съществуват, независимо,
дали това е извън нашето непосредствено обкръжение, или в обществото ни въобще.
Неприемането е крайност, а всяка крайност е потенциал за възникване на насилие
и тормоз.
Така се възпитават и много от
децата – бъдещи ученици. Ако бащата заявява в къщи: „Абе мани го тоя пе*ал…!”, то детето няма как да не
възприeме
това отношение за правилно, защото го казва авторитетният родител и след това,
когато то стане ученик и порасне, ще нарича толерантността – „толерастия”,
защото така е възпитавано!
Питаме се обаче, ако същият този
баща, а такива наистина има много, случайно се сдобие с дъщеря, която по силата
на обстоятелствата харесва момичета, вместо момчета, какво ще прави той тогава…!?
Човек никога не знае, първо, какво
ще му дойде до главата и второ, дори и да не знае, не е необходимо да се наложи
да го провери на практика, за да разбере, че хората са различни, различието
трябва да се приема като нещо напълно нормално, защото то просто съществува.
Няма как да си заравяме главите в
пясъка и да изпадаме в ситуацията на Тур Хейердал. Когато пътували в океана,
хора извадили някаква риба и му я показали, като го попитали, каква е тази
риба. Тур я погледнал казал: „Няма
такава риба…!”.
Не…, напротив…, има такава риба и
тези риби не са една и две, тези риби са до нас, около нас, заедно с нас, ние
работим с такива риби, учим с тях, живеем с тях…!
Неразбирането, нетолерантността,
неприемането са само част от причините за насилието сред учениците. Проблемът е
още, че родителите отсъстват понякога и физически, възпитанието е поверено на
бабите и дядовците, а разликата в поколенията е огромна, което има своята негативна
резултатност във възпитанието.
Времената са тежки, всички го знаем
и го усещаме, защо обаче трябва да си ги правим още по-тежки, като си създаваме
сами проблеми от нищото..!?
Толкова ли е трудно да живеем заедно…,
все пак всички сме хора на тази Земя за малко, за твърде малко, струва ли си да
губим време в омраза, вместо просто да се приемем такива, каквито сме, без да
се мразим, без да издевателстваме над самите себе си..!?
За teacher.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар