четвъртък, 28 януари 2016 г.

КОЙ КОГО „ЯЗДИ” В БПЦ-ТО НА КУЛТУРАТА....!?!?!?

Едно не ми е ясно, защо сякаш в последните години избуяха скандалите в БПЦ, защо сега...? Как така преди ги нямаше...? Как така гей-скандалите се зароиха през последните години...нима тези хора преди не са били гейове?! Разбира се че, не, те не са станали такива сега, винаги са си били такива, но защо сега стават скандалите...?

И за да не бъда голословен, ще предположа отговор. Какъвто и да беше старият патриарх Максим, човек на Живков, на КГБ, на ДС, на когото и да е бил човек, ако не друго, поне беше добър администратор. При него такива скандали нямаше. Да, тези хора, героите  на днешните скандали пак ги е имало, те са си били същите, само че не смееха да си подават срамотиите изпод епатрахила...!

Дядо Максим имаше авторитет, имаха му респект...! Наричаха го как ли не, но той държеше здраво кормилото на Синода и дори такива диви петли като пловдивската владика, слушаха, когато патриархът кажеше нещо. Сега всичко е на принципа на орел, рак и щука, всеки тегли към себе си, всеки прави, каквото си поиска и се получава така, че обвиняват дори самия главсек на Синода в секстормоз.

Дали това е вярно, или не е, предстои да разберем, едно обаче е сигурно, евентуално обвинение от страна на светски съд, не води непременно до последствия в Църквата и съответно решение на църковен съд...! Не говорим конкретно за този казус, а по принцип.

Защо, след като дядо Максим предаде Богу дух, почти веднага наизлязоха разни принцеси, кралици и обикновени мръсници, които са се спотайвали до тогава в черноризите си рокли, облечени на голо, защо ли...!? Ами защото патриархът го няма никакъв! Къде е Неофит, да застане като истински архипастир, да въдвори ред, да обясни, ако трябва и да накаже...? То не става със срамежливо мълчание и подлизурно подминаване на всичко, докато отмине бурята, защото тази ще отмине, но утре ще дойде друга и така до кога...до следващия път...!?

Не става така високомерно да подминаваш журналистите, или да им говориш дежурни фрази, притоплени от време на време с някой нов нюанс, не става да обясняваш, как се правело всичко възможно „за добруването на Църквата и държавата”...КАКВО конкретно се прави по конкретните казуси...?

Висят десетки неотложни въпроси, неизяснени статути, а наша Църква седнала да се занимава с Ростислав...! Понеже не си гледаме нашата работа и нашите интереси, заради това стават такива неща като обвиненията срещу архимандрит Герасим...!

Не е важно, какво ще каже съдът, ако има дело въобще, защото такива обвинения много трудно се доказват, важно е, разбира се, но не е това най-важното. По-важно е КОЙ се занимава с такива откровени простотии в Църквата?!По-важно е, КОЙ стои зад това обвинение, дали пък това не е някаква нова поръчка от еди коя си буля, вече в епископски „тоалет”, която май веднъж направи подобен сценарий!

Възможно е Герасим наистина да е имал някакви щения къмто въпросния жалбоподател, това ще разберем, надяваме се скоро, но е важно да се знае, защо това се случва....!? Нещо или някой не е на мястото си, може би заради това е така..! А може би никой не е на мястото си и когато в селото няма поп, кмет и даскал, тълпата се юрва, като неразумен юрод и безчинства така, та чак в медиите отеква чаткането на обезнравствената същност на народонаселението...!

Църквата е отражение на държавата, българи са в държавата, българи са и в Църквата, какви да са..., ами такива сме ние всички – българите – патриоти от понеделник в 8 сутринта до петък в 5 следобед, а в събота и неделя сме разпасани, въртогъзливи мекерета, това е истината....!!!


Вижте държавата...., а сега вижте Църквата..., сега пак вижте държавата... и пак погледнете Църквата...! Тя е на кон, ама го язди на обратно, или пък конят язди нея...!?!?!?

За фейсбук-групата "Православни новини"

сряда, 27 януари 2016 г.

ЕМИГРАЦИЯТА НИ СИ ИМА ХИМ - „МОЯ СТРАНА, МОЯ БЪЛГАРИЯ”

Снимка: socbg.com
Преди години, когато артисти от Ансамбъла на Българската армия посещаваха контингентите ни извън страната, това беше истински фурор. При едно такова посещение в Босна и Херцеговина, нашите артисти изпяха песента на Емил Димитров – „Моя страна, моя България”. Всички, които бяха българи едва сдържаха сълзите си, а чужденците, които присъстваха в залата във военната мисия в Сараево, някак подсъзнателно разбираха, че това е някаква много силна, много истинска, много българска песен.

Казват, че „Моя страна, моя България” е писана за българските емигранти, прогонени от страната си от комунистическия режим. Твърде вероятно е да е именно така, защото ако направим един съвсем бърз и повърхностен разбор ще видим, че в текста цели осем пъти се повтарят думите „върна” и „връща”. А словосъчетанието „Даже нейде по света неизвестен да умра” си е повече от алюзия за диаспората ни, пръсната по целия свят.

Емил Димитров е легенда в България, но и не само тук, той е може би наистина единствената ни толкова голяма звезда, която за съжаление угасна на 30 март 2005 г. Само няколко дена след това почина и папа Йоан Павел ІІ – 2 април 2005 г. Предсмъртните дни на папата някак поставиха в сянка кончината на нашата голяма звезда и Емил си отиде тихо, но не така тихо е неговото присъствие в културния живот на България, напротив. Една от малкото песни, които са известни на запад от Калотина е именно „Моя страна, моя България”, която там се нарича „Моника”.

Песента „Моя страна, моя България” е създадена през 1970 г. по музика на Емил Димитров, текст на Васил Андреев и аранжиментът е на Митко Щерев.
По-късно една лява партия у нас си присвои песента като символ, както емблема, но тя е много над партийните интереси и рамки, „Моя страна, моя България” е неформалният химн на България.

Емил Димитров е пял в Русия, Франция, Чехия, Полша, като е продал 55 млн. копия само в СССР.

Емил е роден на 23 декември 1940 г., в Плевен. Баща му е Димитър Димитров – Факирът Мити, а майка му е фарнцузойка – Анастасия, която е асистентка на съпруга си и носи артистичното име „мадам Сиси”. Анастасия и Димитър се разделят и жената се връща във Франция. Емил обаче често я посещава. С една дума артистизмът в гена на Емил е обясним. Но не е само това, той носи заряд, той е сякаш създаден, за да твори и да радва публиката. Става известен и във Франция, запознава се със Шарл Азнавур и Далида. В същото време „Моя страна, моя България”, под названието си „Моника”,  е записана на френски, немски, италиански и испански  език.

В онези години Емил Димитров пее на една сцена с имена като Джани Моранди, Рики е Повери, Йосиф Кобзон и Алла Пугачова. Той е първият български певец, който въвежда фолклорни мотиви  в популярната музика у нас.

За съжаление през 1999 г. певецът получава инсулт и спира да се занимава активно с музика до смъртта си през 2005 г. В репертоара си той има 400 композиции, от които 280 са авторски. „Арлекино” дава старт на кариерата на голямата съветска звезда Алла Пугачова. Емил Димитров е работил с почти всички български композитори.

Песента „Моя страна, моя България” е не просто неформалният химн на нашата страна, това е визитна картичка, това е мелодия, която е тип-шлагерна, тя се помни, предизвиква силни чувства у всеки българин, защото в нея има динамика и надграждане на стил, послание и ритмика. Целият процес на тази песен, постановката й са така изградени, че вълнуват силно и трайно.

Ако приемем, че българите по света, нашите емигранти, са обединени от нещо, то е именно родолюбието им. Те всички са част от България, независимо от това, как ги е приемала родината им. Били са години, дори десетилетия, когато България наричаше своите емигранти с изключително грозното и позорно прозвище „невъзвръщенци”. Сякаш те никога няма да се върнат, а те не се връщаха, поне част от тях, защото се страхуваха, защото условията у нас бяха такива, че не позволяваха свобода на мисълта и на волята, свобода на мечтите и поривите на свободния дух.

Въпреки това, родолюбието е онова нещо, което сплотява нашите сънародници извън границите на страната ни. Те всички са част от отечеството си и песента на Емил Димитров „Моя страна, моя България” е техният истински химн, онова, което пълни очите им със сълзи не само от умиление, но и от гордост.

Казват, че родината е една, можеш да живееш на много места по широкия свят, но родината винаги и завинаги остава само една! Дори да си смениш името, вярата, сърцето не можеш да си смениш, а то принадлежи именно на родината, каквато и да е тя, колкото и лошо да се е отнесла с някои!

Емил Димитров е емблемата на българската популярна музика, не естрадата, защото естрадата все пак поставя ограничения и рамка. Въпреки това, въпреки големия му талант, той също беше категоризиран. Той също стана жертва на един фалшив морал, който му постави етикет, който се опита да го окепази, да го низвергне от лоното на големите българи, но не успя, не и напълно, поне.

Емил Димитров, въпреки етикетите, които властите му поставяха, си остана голямата българска звезда, за която казваха, че ако не беше комунизмът, щеше да има шеметна световна кариера! И все пак, неговата „Моя страна, моя България”, макар и известна на Запад като „Моника”, проби „желязната завеса” и придоби слава, славата, която трябваше да има и донякъде имаше нейният изпълнител!

ВЕНЦИСЛАВ ЖЕКОВ

кореспондент на в-к „България” в София

вторник, 26 януари 2016 г.

СЛАДКАРНИЦА „РОЗА” VS АМЕРИКАНСКОТО ПОСОЛСТВО В СОФИЯ

Една от емблематичните софийски сладкарници в София – сладкарница „Роза”, пази тайни, на които дори и най-известните шпиони в света могат да се възхитят.

Става дума за заведение, което се намираше на ъгъла на една улица в София, на която някога се намираше вездесъщото посолство на САЩ в България. Това място е точно зад Българската народна банка /БНБ/, в самия център на София.

За тази сладкарница се носеха легенди, защото близостта й с американското посолство беше на практика пълна, те граничеха с обща стена. Това правеше заведението интересно и като атрактивна локация, толкова близо до самото посолство, но и като възможност за определени „шпионски игри” от страна на тогавашните български власти.

Поради сравнително ограничения достъп до посолството, хората се престрашаваха да посещават само сладкарницата, която беше наистина досами него.

Още в годините на комунизма обаче се говореше, че сладкарницата е своеобразен подстъп към посолството, че от там се извършва подслушване и шпионаж. Това разбира се се разнасяше от градската мълва, не беше официално, но все пак всеки знаеше, че има и доза истина, в това, още повече, че това все пак беше самото американско посолство /!/ и изкушението да се знае, какво се случва вътре от комунистическите власти в онези години, беше наистина огромно.

„Когато Живков /Тодор Живков – държавен глава на страната до 1989 г./ каза на Горбачов, че със сигурност знаят за американския интерес в изострянето на българо-турските отношения на Балканите, той не преувеличава...освен личната задгранична агентура, която той имаше, специалните служби на ДС /Държавна сигурност е тайната политическа милиция в България, в годините на комунизма/ в София успяха да проникнат след продължителна работа в сградата на американското посолство...”. Това пише в книгата си „От втория етаж към нашествието на демократите”, Костадин Чакъров. Изданието е на Издателска къща „Труд”, 2001 г.

Какво ни казва този пасаж, написан от човек, който е запознат с нещата отвътре, който наистина знае, какво е ставало...!? Първо ни казва, че е имало пробив в американското посолство в София. След това информацията се потвърждава от факта, че лично Живков информира Горбачов, че е наясно с „американските интереси”, което е и потвърждението, че българският държавен глава по онова време, няма как да има такава информация, освен ако тя не е добита по шпионски начин, а именно – чрез пробив в американското посолство в София.

По-нататък Чакъров пише, че сладкарница „Роза” била затворена за ремонт и именно тогава били прокопани специални хоризонтални и вертикални тунели под сградата на посолството, където били монтирани чувствителни микрофони. От другата съседна сграда пък бил пуснат оптически кабел, чрез който се монтирал и визьор, каквото и да означава това, но очевидно отново става дума за активен шпионаж. Именно посредством въпросния визьор била подслушвана секретната секция на посолството в София. Чакъров определя това като „голям успех на българските служби”, като подчертава, че Израел в онези години ги поставя сред десетте най-добри в света...!

Така сладкарница „Роза” в София се превръща във форпост на политическата пропаганда, на комунистическата диверсия спрямо Запада, при това спрямо най-опасния враг на комунизма – САЩ!

През 30-те години на ХХ-ти век помещението на сладкарницата е било „Английски магазин”, след това става сладкарница, а днес отново е някакъв търговски обект, но вече сградата до нея не е посолство на САЩ.
Няколко години преди рухването на комунизма в България, един от служителите на Второ главно управление на комитета за Държавна сигурност информира американските служби, че посолството в София се подслушва, но той не знае, къде и как точно са монтирани подслушвателните устройства.

Едва след промените по искане на американски представители, президентът Желев разпорежда въпросната апаратура да се премахне.

Така една малка и кокетна софийска сладкарничка беше трайно въвлечена в политическите интриги на ХХ век. Именно от това място се извършваше един от най-дръзките шпионажи, които страната ни си позволяваше.

Дори опитите милиционерът, който стои пред посолството да бъде ако не отстранен, поне озаптен, не дадоха резултат. Неговата функция там беше да следи, кой влиза в посолството, колко време стои вътре и евентуално, какво точно прави там. Това бяха двата начина, по които комунистическата власт у нас следеше активностите около това място.

По-късно спряха и чешмата, която беше на гърба на банката, по диагонал срещу посолството, с обяснението, че видите ли, хората като се навеждали да пият вода, се надупвали към американското посолство и не било естетично...! Това беше толкова нелепо като твърдение, а повечето хора едва ли вярваха, че американският посланик в София ще иска да се затвори въпросната чешма. Това обаче беше начин властите да внасят смут в съзнанието на хората, да пускат легенди и „партенки”, с които се опитваха да орезиляват политиката на дипломатическата мисия, така, щото хората да не вярват на онова, което евентуално чуват вътре, а да си мислят, че вътре са едни хора, които капризничат безобразно и от нямане какво да правят - мислят лошото на България.

Уви, тези времена вече са отминали, но спомените все още са живи така, както и сградата с емблематичната сладкарница „Роза”!

За вестник "България" - Чикаго/САЩ

петък, 22 януари 2016 г.

ОТНОВО ЗА КРАЯ НА СВЕТА, ИЛИ КОЙ Е НЕТЪРПЕЛИВ...!?!

В последно време много често взехме да ставаме свидетели на „пророчества” за края на света. Кой ли не се изказа, че светът свършва....! Едно от най-интересните беше за края на 2012 г., когато светът със сигурност свършваше....минава 31-ви декември и край....! Е, да ама не – както обикновено де...!

Сега обаче взеха да се появяват и гласове от Църквата, е, не съвсем от нея, но все пак от тези среди, които също говорят за края на света до всеправославния събор, който предстои. Излиза, че този събор, според някои, ще раздели църквата и ще отвори вратите й за Сатаната!

Това явление си има и терминология, и обяснение. Нарича се "есхатологично нетърпение" и води началото си от апостолските времена. И тогава хората не са имали търпение сякаш да дойде свършекът на света, та се налагало апостолите да ги успокояват, че това няма да стане скоро.

В днешните времена НЕ виждаме признаци за едноличен владетел в Израел, който да е царят-антихрист, не се строи и храмът, каквото е предсказано...!

Имаше доволно количество и български „пророци”, някои от които предизвикаха истински смут в цели региони на страната преди няколко години, когато „пророкуваха”, „насрочиха” земетресение в Хасковско. Тогава хората спаха на палатки при минусови температури.

Сега отново някой „насрочва” края на света..., защо, кому е нужно това? Есхатологичното нетърпение е проблем на Църквата, защото създава смут, но и не само заради това, то предпоставя събития, като изземва функции на самия Бог!

Според някои, предстоящият всеправославен събор щял да е началото на края, ще се ликвидира Църквата като институция, това обаче може да отвори пътя към създаването на така наречените парацърковни структури. Сега, преди събора се обяснява, че се отварят вратите за антихриста, след събора, когато светът няма да свърши – за поред път, ще обясняват, как имаме нужда от нова институция и организация. В същото време пак припомняме, личността, която е описана в Откровението липсва, няма я, не е ясно изразена, а това по какъв начин точно ни „говори”, че идва краят на света!?

В Светото писание е казано, че никой не знае, кога ще е свършекът на света, дори и ангелите небесни не знаят, а само Бог. Това означава, че хората, които са поставени във формалната йерархия под ангелите, също не могат да знаят, след като самите ангели дори не знаят...! Е, как тогава някои хора, които се считат дори за част от Църквата, са „разбрали”, кога идва краят на света...те нещо повече от ангели небесни ли са....!

На базата на свещеното писание не може да се приеме, че един обикновен човек, който и да е той, може да има такава информация.

Един от признаците за края на света е, когато всички религии ще се обединят в една обща и главата на тази „религия” ще е именно антихристът. Тогава ще е краят, а сега религията не е една...!

Така че, не бива да се обръща внимание на това, че светът щял да свърши, или началото на края идвало едва ли не с предстоящия всеправославен събор.

„Пророчества” много, „пророци” – още повече, едно е сигурно, краят на света за всеки един от нас ще настъпи в даден момент и поотделно, поне за сега...! А онзи, големият свършек на времената, той предстои, но признаците все още не са на лице. Останалото е суеверие, неграмотност и вяра в мистични измишльотини!

Именно заради такива, вече няколко, „краища” на света, в някои протестантски секти се стигна дори до ритуални самоубийства, защото видите ли, някакъв „гуру”, който се има за нещо като Бог, или поне негов „братовчед”, бил „предрекъл”...! Какво е предрекъл, като самият той не знае, дали ще го има на следващия ден...!?

За фейсбук-групата "Православни новини"

сряда, 20 януари 2016 г.

ПРЕД ПРОВАЛ ЛИ Е „ЖУРНАЛИСТИЧЕСКИЯТ” СЕЗОН ВЪВ ВАРНА?

Сезон-2016 за Международния дом на журналистите във Варна е пред провал. Това заяви съдружникът в управлението на дома – Георги Недялков. Проблемът е, че ръководството на Съюза на българските журналисти, което реално не е вписано като такова, е запечатало с лепенки дома още преди нова година.

Това стана уж за празниците, за да не влезе някой, а си остана за постоянно така и до днес, коментира Недялков. Според съдружника, СБЖ се приватизира, но дори и фирмата му да бъде отстранена, кой ще се съгласи да подпише договор с ръководство, което официално не е вписано като такова, както и по какъв начин ще се извършва дейността, при положение, че сезонът започва през април, но вече има запитвания за почивки, а няма кой да им отговори?!

Ако решат сами да стопанисват имота си, кой турепоретор или доставчик ще подпише договор със структура, която няма легитимно ръководство, смятат съдружниците на СБЖ в дома на журналистите във Варна, близо до „Златни пясъци”.

По думите на Недялков, изпълняващата длъжността председател на УС на СБЖ Снежана Тодорова, която неотдавна нашумя с агентурното си минало на агент на ДС с името „Виолета”, нелегитимното ръководство на СБЖ  в еднолично лице на „председателя” е заповядало да бъде запечатан дома на журналистите във Варна. Вътре обаче остава общо имущество на СБЖ и на Георги Недялков, което трябва да бъде разделено, както е предвидено в договора.

Проблемът е, че договорът е сключен преди години с тогава легитимно избрано ръководство на СБЖ, а развалянето на същия договор може да стане също от легитимно ръководство на съсловната организация.

Доказателство за този статут на ръководството на СБЖ е отказът на СГС да впише същото, след обжалване на членове на съюза, което е потвърдено и от Софийския апелативен съд през юли 2015 г.

Проблемът не е в това, че един бизнесмен си иска парите, напротив, проблемът е в това, че според него се нарушават правата на редовите членове на СБЖ, които са поставени в ситуация да нямат легитимно избрано ръководство, което от своя страна се разпорежда с имоти на съсловната организация, без да има правно основание за това.

Предписано е било от същото това ръководство на СБЖ, Недялков да дължи по 20 000 лв. на месец за това, че работи, което не е ясно по какъв начин ощетява съюза, след като просто се изпълняват разпоредбите на фактически действащ договор! Това, според Недялков е опит за рекет...!

Ако обаче той спре да работи, както сега това е факт, защото МДЖ е запечатан, утре може да му се търсят неустойки и загуби на ден, заради това, че той именно не работи и не изпълнява клаузите на договора!

Въпросът е, колко време една съсловна организация като СБЖ може да стои без легитимно ръководство? Според Недялков, който се е консултирал с юристи, самият статут на СБЖ е застрашен, защото не може до безкрайност да се упражнява власт, която реално не е официализирана по законите на държавата, което може да доведе до заличаване на организацията!

Вторият въпрос е, какво се случва със Сезон-2016 и кой ще поеме отговорността за пропуснатите ползи. Лепенките за запечатването са поставени по заповед от невписаното ръководство на СБЖ, което го прави нелегитимно, което би трябвало да означава, че именно то трябва да понесе финансовата отговорност за загубите.

В същото време силно впечатление прави международната активност – пътуванията, които се регистрират в СБЖ. Наистина впечатляващи са круизите за хора, чийто избор иначе се оспорва в съда...! Сякаш като за последно...!
А за журналистите, чийто дом би следвало да е именно този във Варна, до „Златни пясъци”, остава да организират лятната си почивка на друго място, защото техният дом е запечатан...!

До кога ще се запази ситуацията не е ясно, ясно е само, че ръководството на СБЖ е разпоредило монтиране на СОТ в дома, а вътре има имущество, което не е само тяхно...! Как се нарича това, дали не е самоуправство...?!

За novinite.bg

петък, 15 януари 2016 г.

КАК БПЦ-ТО ГО ИГРАЕ ИДЕОЛОГИЧЕСКИ ФИЛИАЛ НА РПЦ-ТО

Снимка: www.faktor.bg
Светият ни Синод обяви, че има три условия пред Вселенска патриаршия, за да вземе участие в срещата на предстоятелите на поместните православни църкви в Женева от 21 до 28 януари того.

1. Св. Синод на БПЦ иска да разполага предварително с дневния ред на срещата, 2. Да присъстват всички поместни православни църкви. и 3. - уреждането на статута на Чешко-словашкия митрополит Ростислав.

Да оставим настрана, че не е ясно, какво означава условието „да присъстват "всички поместни православни църкви”, как да присъстват, чрез предстоятелите си, или чрез представители. После, не е ли малко нахално такова условие от нас, ЗАЩО го поставяме и какво ни грее нас то...?!?!?!?

Четем тези три условия, които пак повтаряме, се поставят от БЪЛГАРСКАТА ЦЪРКВА и се питаме, какви БЪЛГАРСКИ интереси се защитават с тези три условия.....? Те и трите касаят интересите на Руската патриаршия...!

Питаме, защо патриарх Неофит БЪЛГАРСКИ в последните литургии, на Великия вход започна да поменава  реда на патриарсите по почина на Руската православна църква, като поставя Грузинската патриаршия  преди нас....? Нали уж се бореха за това да минем на полагащото ни се пето място в диптиха, какво става с това.....? Нима се забрави...?!?!?!

Въобще, има ли своя позиция, свои интереси и свои цели нашата църква, или защитава руските такива и ако е така, ЗАЩО? Ние нещо като идеологически филиал на Московска патриаршия ли се явяваме, или да...!?!?!?
Кой накара нашата Църква да постави тези три условия, митрополит Иларион Алфеев ли, или ДА...!?!?!?

Московска патриаршия иска преразглеждане на статуквото във Вселенското православие. Те искат Вселенска патриаршия да остане първа по чест, но първа по власт да стане именно руската Църква....и ЗАЩО..., за да може Путин официално да стане император ли, или ДА....!?!?!?

По този начин Руската патриаршия ще може да придобие правото да дава автокефалия. Именно заради това те настояват да се преразгледат решенията на 4-ти Вселенски събор, касаещ диоцеза на Вселенската патриаршия. Това са пари, това е власт, това е влияние, това е нов вид ойкумене....! Това е необходимо на руския политически лидер, който и да е той, в случая това е Путин, за да може Русия отново да стане империя, този път империя на друг тип власт, не политическа...!!!

Преразглеждането на решенията на съборите обаче е ерес, която си е позволявала май само Католическата църква, за сега!

Питаме, защо нашата патриаршия не постави условие пред Вселенската патриаршия, да бъдем поставени на ЗАСЛУЖЕНОТО ни пето място в диптиха, вместо да изпълнява поръчки от други църкви, в случая - Московска патриаршия...?

Толкова ли нямаме ние никакви проблеми в Църквата като статут, та тръгнахме да поставяме условия за участието ни някъде, касаещи статута на други църкви.
Както се казва - нерде Ростислав, нерде България, нерде Москва, че и Константинопол намесихме....!!!!! Оправихме се ние, че тръгнахме да оправяме митрополит Ростислав Чешки и Словашки....!

Ако това е поредният епизод от хибридната война на Русия, този път си намериха верни съюзници у нас в лицето на първойерарсите на Православната ни Цръква...! Нека припомним, че те повечето са завършили, или специализирали поне, именно в "городе Москвье"...! Единици са тези, които са учили в Сърбия или Румъния, където има много високо ниво на богословско образование, според запознати. 

Те са едни завършени,..."настоящии сталинисти"....!

Достойни...!

За фейсбук-групата "Православни новини"

ЦЪРКВАТА СИ „ВЪРНА” „СВ. АЛ. НЕВСКИ”, А СЕГА НАКЪДЕ...!?

„Вече са взети мерки и не се извършват никакви ритуали – венчавки и кръщавки в патриаршеската катедрала „Св. Ал. Невски”. Това каза новият председател на църковното настоятелство на храма – архимандрит Дионисий, който смени на този пост Тивериополски епископ Тихон.

„Откакто аз съм председател на храма, няма такива неща. Има камери навсякъде и това не е възможно”, още по-категоричен беше архимандрит Дионисий.
По думите му, храмът е със специален статут като патриаршеска катедрала и се ползва за богослужения, в памет на всички, които са загинали за свободата на България. Това е и причината, поради която Светият Синод на БПЦ –БП забрани извършването на треби от частен характер.

До нас достигна информация, че Синодът е отпуснал едни пари за храма, с които да продължат ремонтните дейности. За това обаче не знае нито председателят на църковното настоятелство, нито шефът на Отдел „Връзки с обществеността” при Светия Синод на БПЦ-БП– Александра Карамихалева, която ни насочи отново към архимандрит Дионисий.

Така или иначе, храмът отново е „в ръцете” на Църквата и тя трябва да се грижи за него, защото това е един от символите на София и на България пред света.

Средства са необходими, защото тази светиня не може сама да се „ъпдейтва”, това става, може би и за съжаление, и с пари...! 

За фейсбук-групата "Православни новини"

четвъртък, 14 януари 2016 г.

ИМА ЛИ ДРАМА С НЕЗАКОННО ДЕТЕ В БАЧКОВО, ИЛИ ДА...!?

Архимандрит Симон -
игумен на Бачковския манастир
Снимка: news.bnt.bg
Наскоро излезе информация за нови скандали около не по-малко скандалноизвестния архимандрит Григорий Лозев – неуспелият игумен на Троянската света обител, срещу когото се опълчи почти цялото братство тогава и който се скита немил-недраг къде ли не, след като последва съдбата на останалите монаси от манастира, които по един или друг начин бяха прогонени от там от новия игумен - Велички епископ Сионий, който също се „прочу”, на свой ред, с какви ли не интересни „новини” от почти пъстроцветно естество...!

Носеха се слухове, че Лозев е дори на Атон, после - че е в Рилския манастир, накрая се разбра, че е в Бачковския манастир.

Новините около тази явно доста активна в скандалите персона донесоха, че бременна жена от същия е правила сцени пред Бачковския манастир, като е искала монахът да признае дете, за което твърдяла, че е негово.

Като се има предвид, че имаше и други подобни, но не същите, „семейни” афери в Орешак, когато архимандритът беше в Троянския манастир, човек би си помислил, че шило в торба не седи.

По този повод, потърсихме за коментар игумена на  Бачковския манастир – архимандрит Симон, който се явява своего рода „началник” на Григорий. Ето какво ни каза той:

„На територията на манастира не е имало скандали, касаещи архимандрит Григорий Лозев. Ако е имало някакви скандали, то може да е станало на паркингите, но не и пред манастира, но това аз няма как да го проверя. Точно пред портите на манастира нищо не е ставало”, категоричен беше стопанинът на Бачково, като изрично уточни - „точно пред портите”... !

По думите му обаче, архимандрит Григорий Лозев „е скандален човек, но за сега при нас има сравнително добро поведение, поне тук в манастира”, като отново направи уговорката – „поне тук в манастира”...!

Лозев е в Бачковския манастир по решение на Светия Синод от 1 юли 2015 г., потвърди архимандрит Симон.

„Не съм се интересувал за подобни скандали, а не са ми и докладвали, може и да е имало нещо. Аз не мога да потвърдя, или да отрека тази информация”, допусна и посочи в заключение игуменът на Бачковската света обител. 

За фейсбук-групата "Православни новини"

сряда, 13 януари 2016 г.

САМО ЗАРАДИ ТОМ И ДЖЕРИ ЛИ...!?

Снимка: wolegy.wwco.co
Ужасно е, когато нямаш избор, когато изборът ти е предрешен, когато знаеш, че това е положението. Така става и с нас напоследък, излизаме на улицата и не знаем, дали ще се приберем живи, защото навън бродят едни врачански братя с металнибоксове в джобовете....!

Какъв човек трябва да си, за да си носиш такова нещо в джоба, това е оръжие, това е подготовка за нападение, това е план, да, планиране на насилие...!

Разбирам да носиш защитен сълзотворен спрей, който не наранява, а само парира, но не нанася щети, поне не и трайни, но бокс...метален бокс...! Това е оръжие за активна проява на агресия!

Едно момче използва клаксона на колата и заради това е пребит до смърт! ЗАЩО...? С какво толкова подразни братята, за да го убият те...!?

Мисля си за популярното анимационно филмче-сериал, за котарака Том и мишката Джери. Винаги ме е било яд на мишока, все той печели, а Том все е победен. Само че насилието винаги ми е било интересно, насилието и над котката, а доста по-рядко и над мишката...! Това е нещо като внезапно възмездие..., мехлем за моята справедливост...!

Дали пък това насилие не се мултиплицира в децата, тоест – гледат, как се упражнява откровено насилие по телевизията и след това го прилагат в реалния си живот.

Като се замисля обаче още малко, ами нали и аз съм отраснал с Том и Джери и техните приключения, ами не съм взел да размятам баби и деца из трамваите по София..., поне все още не съм...!

Защо излизаш от дома си с метален бокс в джоба, защо е необходимо това...? Това е някаква патологична агресия, това е планиране на агресия. Двама водачи на МПС от лек тип така се спречкаха на старото кръстовище при телевизионната кула в София. Единият засякъл другия и обиденият излетя от МПС-то си с нож в ръка. Нататък не гледах, но по новините нямаше нищо, явно се е разминало...!

ЗАЩО...? Нормално ли, само защото някой те е засякъл и да виновен е, но нормално ли е да го заколиш...?!

Пътувах в трамвай № 7 преди две лета. Някакъв малоумник от тинейджърски тип се спречка с някакъв чичак, на когото светът пак беше крив. Малкият извади нож, чух писъците на жените наоколо, защото трамваят беше претъпкан. Слязоха на спирката на бул. „Гоце Делчев”, не гледах пак, защото не понасям насилие, кръв и схватки на такива „мъже”. И малкият „престъпник” е виновен, защото пак питам, кой нормален човек носи нож в джоба си, това означава, че планираш агресията си, което е тотална психопатология, разпад на личността на съставните й адски части. От друга страна и чичото, дето светът му е крив, щото е чичо, не си мери приказките. И все пак, каквото и да е казал, бива ли за това да бъде заклан от собствения си син, или внук, защото момчето не го видях, но предполагам че е тийнейджър, всъщност, няма никакво значение това...!

Аз като тръгна да излизам нанякъде първо се обличам, естествено, /иначе не знам, дали не би било малко неестетично/, преди това е парфюмът под мишниците, слагам си втори – зад ушите, трети - на дрехата, зависи каква е обаче, да не стане дамга...! /Впрочем, никога не са ми казвали, че мешането на аромати е проблем, не знам, може просто да са били тактични...! Както и да е/, после обувам обувките си и в зависимост от сезона - връхната дреха, грабвам чантата/чантите и излизам. Дори не съм се и замислял да взема кухненския нож, с който разрязвам плътта на хляба, за да нарежа нечия друга плът в трамвая, или където и да било....!

Не, не съм пацифист, поне не съм се замислял, но не съм и „ножов” терорист....!!!

Преди време трябваше да пътувам до Гърция за нещо си. Тогава разбрах, че не мога да нося нож в багажа си, ако ме хванели – глоба, при това солена! Ядосах се, викам си, добре де, как да си нарежа немските вурстчета от „Лидъл”, дето са във високия буркан, с марината, така ли да ги ръфам, като изгладнял пес от Тесалоники...!? В крайна сметка си взех едно малко джобно ножче, което наврях в г*за на багажа, само и само, ако ме спре полицай из Елада, да не ме изненада заради чикийката /така и не се научих тази дума с „е”, или с „и” се пише, щото имало значение казват...!!!/...!

Правила ли, ами да и това,...и това...! Като има правила, ги спазваме, поне се опитваме, поне някои, поне понякога...!А като няма правила, всеки си прави каквото си иска, дори си позволява да излиза на улицата с метален бокс в джоба, с ясното съзнание, че може да се „позабавлява” като разбие кратуната на някой случаен старец, или пък да почупи от „обич” снагата на някое дете...! Нищо, че после може и да го хванат, може и да го осъдят, ама може и да му се размине.....важното е да хвърли преди това една гора бой на някого, ако ще и заради Том и Джери....!!! 

вторник, 12 януари 2016 г.

ЙОРДАНОВДЕН – ПРАЗНИК НА ЮНАЦИ, ИЛИ НА ПРОСТАЦИ...!

Снимкаplevenzapleven.bg
Една хубава традиция, хвърлянето на кръста във водата и освещаването й, вече за поредна година се превръща в зрелищен цирк, в празник на суетата, в състезание. Да се хвана за последната дума...състезание!

Надпреварата за изваждането на кръста от водите на реката, езерото, или морето не е състезание, това е достойнство. Превръщането на този ритуал в нещо като форма на компетишън – обикновена футболна страст, или каквато там още решите, е нещо, което обезсмисля празника и ритуала. Хваналият и извадилият кръста първо са един и същи човек /поне така се очаква да е/, второ, той прави това защото е избран, защото е най-достоен, а не защото е непременно най-силен, най-подготвен физически.

На фона на това, и тазгодишните изстъпления с изваждането на кръста бяха меко казано просташки. Юрнали се пияници, малолетни безделници, коскоджамити пишманбабаити и обикновени селски бекове да хванат кръста, белким с това спечелят я „Бинго”, я нещо от „Лотарията”...!

Това е смешно, нелепо, пошло и тъпо...! Всички вперили очи в кръста, все едно чакат свещеникът да го хвърли като кокал на изгладнял пес. И песоглавците зяпнали насреща му, оцъклили се с впиянчените си пориви, сакън да го хванат този кръст, че видиш ли, да излязат най-юнаци сред юнаците...!

Много вредно и недостойно е преекспонирането на тези ритуали, които носят една точно определена идейна и ценностна натовареност. Там няма сравняване на сили, премерване на физически умения, там става дума за достойнство.

На колко места видяхме репортажи, как френетични левенти се надпреварват да се хвърлят в ледените води, за да хванат кръста, сетне настава суматоха, кой аджеба го е хванал, дърпат се, някъде дори счупиха кръста, не бил този, бил онзи, пък никой не отстъпва, настава истински хаос..!

В това време жалките им и възтлъсти телеса киснат в ледените води, но отвътре врят и кипят, защото видите ли, сега им е паднало да надвият над останалите, всеки иска той да е пръв, сякаш на изхода от ледената вода ще раздават пържени кюфтета с повечко подправки...и по един бял сомун...! Нелепо е, нелепо и неадекватно...!

Не стига това, а на места дори и побоища стават, всеки се одързостява до истинска, рафинирана безбожност, само и само да е пръв, пръв, но сред равните нему....защото и едните, и другите са си откровени простаци!

В крайна сметка, това да хванеш кръста в ледената вода е достойнство, което не се печели по сила, а по вяра, по заслуга към вярата.

От тук идва и преплитането, че този, който хване кръста ще е здрав цяла година. Здрав, ама друг път, колкото и да е пил, както е в прословутото „мъжко хоро”, ледената вода до гърдите няма как да не ти докара поне плеврит. Същото е и когато палим свещи, палим ги масово „за здраве”...! Да, ама не..! Това е лепта, това е жест, това е ритуал, огънят пречиства, огънят е светлина, той не е формалност, която се изчерпва с това да направим нещо по инерция, ей така – „за здраве”, не, не е за здраве, „за Бога” е...!

Така настъпва именно предефинирането на ценностите в ритуалите и постепенно ритуалите от църковни се превръщат в спортни. Чака се само един хамерикански коуч, който да „вдъхнови” йордановденските простаци и да ги надъха с една обилна и доволно празнословна автосугестия от рода на – „Вие сте най-добрите”, „ще победим”, „ние сме № 1” и други подобни екзалтиращи дивашки практики за надъхване.

Йордановден и ритуалът за освещаване на водата остават на заден план, напред излиза компетишънът, надпреварата на празноглави безделници и диваци, които с това си амплоа на „църковни състезатели” оправдават не един дори, а няколко повода за безпаметно надринкване с резлива домашнярка около тези светли християнски празници.

Това е изместването на ценностите – от Християнство към откровен и оправдан алкохолизъм, от църковен ритуал, към битов кошмар, от достоен и светъл избор към елементарен спортен хъс, като в последното няма нищо лошо, но на стадиона, а не в Църквата...! 

За фейсбук-групата "Православни новини"

неделя, 10 януари 2016 г.

ДЕЦА СТАВАТ ЕПИСКОПИ – НОВ, РОДЕН ПРИНОС КЪМ СВЕТА!


         Деца, истински деца става епископи и това са само част от абсурдите, които се наблюдават наоколо. В случая става дума за българинът Николай Д. от Бургас, на около 20 години, за когото се твърди, че е изгонен от Пловдивска духовна семинария, а сетне – и от Софийска духовна семинария за лошо поведение и ниски оценки. За него се твърди още, че на 16 години станал баща, а по-късно се ориентирал към собствения си пол и предлагал мъжки ласки на монаси от един от големите ни манастири! Нестандартните услуги били оценявани от самия него на 20 лв….!

В момента въпросният е на около 20 години. Той е част от разколнически синод в Гърция, ръководен от архиепископ Яков, който в свободното си време е шофьор на такси…! Същият е бил арестуван и разследван за издаването на фалшиви документи за фиктивни бракове на гъркини с чужденци. Като регистрирано вероизповедание, такава дейност те имат право да извършват, но за реални бракове, а не за фалшиви!

Въпросният разколнически синод има дори представител-епископ за България, грък, който носи монашеското име Дионисий.

Та да се върнем на Николай Д., детето-чудо от Бургас, което е само на 20 години и вече е епископ…!

Всъщност така се девалвира самата идея за йерархия в Църквата, защото епископът е духовен водач, лидер, мъдрец, той е награден с тази тила, посредством която се украсява и самата Църква.

Е, що за украса е това, за предлагал сексуални услуги на 16 г. и сега, на една изключително крехка възраст-20 г., вече да си владика, епископ….!? Нима едно дете има тази духовна подготовка и школовка, за да стане епископ, едва ли…!

Ето такива примери опорочават идеята за Църквата, не вярата, защото вярата е в сърцето…! Макар и разколнически, този синод се възприема от повечето хора като Църквата въобще, мнозина въобще дори не се замислят, че това всъщност е една църковна самодейност от своеволно лаишки тип, която няма нищо общо с каноничната Православна Църква.

Ето че отново сме дали нещо на света – дете – чудо, епископ на 20 г.!!! Както се казва, тази година епископ, догодина – архиепископ…! Очакваме скоро да намерим монаси на 5-годишна възраст, които на 6-тия си рожден ден станат направо архимандрити, заради особени заслуги…! Някои от тях може да са станали бащи още по време на ембрионалното си развитие, кой знае, кой знае….неведоми са пътищата на тези люде…!

И така, да ни е честит новият епископ, който с мъдростта на своите 20 години може да ни поучава от богатия опит, който има и като баща /явно се е пообъркал/, и като „майка”…!

Както се казва, хаирлия да е…! 

За фейсбук-групата "Православни новини"

МОХАМАД АЛБАРМАУИ: ДИКТАТОРЪТ НЯМА МЯСТО В БЪДЕЩЕТО НА СИРИЯ

Мохамад Абдо Албармауи
Визитка:

Мохамад Абдо Албармауи е представител на  сирийската опозиция в България. Той е на 35 години. Живее в България от 17 години. По професия е компютърен инженер, завършил е Техническия университет в София. Има собствен бизнес в сферата на преводите и легализацията. Женен, с две деца. Той беше любезен да сподели пред читателите на вестник „България” своите виждания за кризата в Сирия и бъдещето на конфликта.

-         Г-н Албармауи, Запознат ли сте с последните актуални новини около кризата в Сирия и какви са те, от къде получавате най-точната и прецизна информация?

-         От първия ден на революцията поддържаме директна връзка със сирийци в Сирия-представители на опозицията и обикновени граждани. Получаваме от тях доказателства и клипове. Най-актуалната новина в момента е окупирането на местността Мадая до Дамаск от режима на Асад и милициите на Хизбула. Имаме доклад за много жертви, загинали от глад. Все още не е постигнато примирие, за да може да достигне хуманитарна помощ до бедстващите там.

-         Какво е отношението Ви към руско-турските спорове около сваления руски самолет и каква позиция заемате Вие?

-         Руско-турските отношения са международна тема, в която всяка от страните е права за себе си. Нашата позиция е категорична- руските самолети бомбардират революционери и мирни хора. Едва 20 % от бомбардировките са насочени срещу ДАЕШ и терористични групировки.

-         До каква степен България е в състояние и може да Ви помага за да работите в посока разрешаване на конфликта в Сирия?

-         България е демократична държава, намира се в демократичния Европейски съюз, член е на НАТО и е приятел на сирийския народ. Политиката й винаги ще бъде в подкрепа на демократична Сирия.

-         Какъв е профилът на сирийските бежанци и имате ли наблюдение над техните проблеми, става дума за онези, които са в България?

-         От началото на революцията в Сирия досега сирийските бежанци, които са дошли в България, са далеч по-малко в сравнение с другите европейски държави. Причините са няколко, но най-важна сред тях е липсата на интеграционна програма.

-         До колко е възможно Вашата дейност в България да бъде по-активна, за да сте полезен на родината Ви и на сънародниците Ви, които напуснаха страната?

-         Не съм спрял да търся сближаване между сирийските бежанци и българското общество. Макар и трудно, заради езиковата бариера, ограничените възможности за образование, работа и т.н. Постоянно се срещам с настанени в лагерите тук и съдействам пред компетентните органи за решаване на техните проблеми.

-         Някои обвиняват сирийците, че не се борят за свалянето на властта в Сирия, а избират да избягат от проблема, как бихте коментирали това?

-         През март 2011 година сирийският народ излезе на улицата да иска реформи, демокрация и свобода. В продължение на 6 месеца посрещаше с голи ръце тежката артилерия на силите на Асад пред погледа на целия свят. Никой не помръдна пръст за разрешаването на конфликта. Наложи се тези хора да хванат оръжие, за да защитят семействата си. Въоръжената съпротива срещу артилерията продължи година и половина, докато диктаторът, подкрепен от милициите на Хизбула, изкара на терена т.нар. крайни ислямисти. Част от протестиращите се почувстваха безсилни, изправени пред избора да застанат или на страната на диктатора, или на т.нар. крайни ислямисти. Бяха изправени пред дилемата да избягат или да умрат. Изводът оставям на вас.

-         Как ще се развият, според Вас, военните действия и въобще ситуацията в Сирия и до кога може да се проточи тази криза?

-         Войната в Сирия стана най-големият проблем за целия свят, поради намесването на интересите на великите сили. Представете си Сирия като една торта- по-силният ще получи най-голямото парче. Не мога да прогнозирам, кога ще приключи тази криза, но знам, че докато продължава агресията срещу мирните хора от страна на Асад и ДАЕШ, няма да има примирие в Сирия. В края на януари се очакват преговори за мир в страната. Те обаче ще са безрезултатни, ако преди това не се вземе решение, че диктаторът няма място в бъдещето на Сирия.

-         До каква степен е влиянието на „Ислямска държава” в Сирия и на какви нива е това?

-         За наше голямо съжаление една немалка част от Сирия е под влияние на Ислямска държава. Но ако питаме, как се стигна дотам, отговорът е – всяка територия, превзета от ДАЕШ, е била отнета от силите на режима, а не от революционерите. Ако следим, колко са битките между ДАЕШ и режима, ще видим, че резултатът е почти нулев. Битките срещу Ислямска държава се водят от Сирийската свободна армия, която вече е безсилна, защото е принудена да воюва на три фронта. ДАЕШ се захранва с петрол. Голяма част от него се продава на диктатора по директен или индиректен начин, друга част отива в Турция, а останалото-за правителството в Ирак. Ако някоя от великите сили истински реши да унищожи тези терористи, начинът е лесен. Натиск върху тези т.нар. правителства и подкрепа на умерената сирийска опозиция.

-         Как ще завърши сирийската криза, според Вас и ще се завърнат ли бежанците в родината си един ден, както и при какви условия може да стане това?

-         Ако погледнем къде се заселват сирийските бежанци, ще разберем, кой какво търси. Реално погледнато, седем милиона бежанци са в граничните държави около Сирия-Турция, Ливан и Йордания. Мнозинството от тях живеят в лагери и чакат момента, в който ще им се каже, че Сирия е свободна и демократична. На този фон твърде малка част от бежанците се насочват към Европа. Повечето от тях имат роднини, близки и приятели на континента. Дебело подчертавам, когато говорим за сирийски бежанци не бива да броим тези, които се представят за сирийци. А нашата визия за бъдещето на Сирия е връщането на страната към пъстрата и красива етническа мозайка, каквато представляваше преди появата на фамилия Асад.

ВЕНЦИСЛАВ ЖЕКОВ

кореспондент на в-к „България” в София