ЕМИГРАЦИЯТА НИ СИ ИМА ХИМ - „МОЯ СТРАНА, МОЯ БЪЛГАРИЯ”

Снимка: socbg.com

Преди години, когато артисти от Ансамбъла на Българската армия посещаваха контингентите ни извън страната, това беше истински фурор. При едно такова посещение в Босна и Херцеговина, нашите артисти изпяха песента на Емил Димитров – „Моя страна, моя България”. Всички, които бяха българи едва сдържаха сълзите си, а чужденците, които присъстваха в залата във военната мисия в Сараево, някак подсъзнателно разбираха, че това е някаква много силна, много истинска, много българска песен.

Казват, че „Моя страна, моя България” е писана за българските емигранти, прогонени от страната си от комунистическия режим. Твърде вероятно е да е именно така, защото ако направим един съвсем бърз и повърхностен разбор ще видим, че в текста цели осем пъти се повтарят думите „върна” и „връща”. А словосъчетанието „Даже нейде по света неизвестен да умра” си е повече от алюзия за диаспората ни, пръсната по целия свят.

Емил Димитров е легенда в България, но и не само тук, той е може би наистина единствената ни толкова голяма звезда, която за съжаление угасна на 30 март 2005 г. Само няколко дена след това почина и папа Йоан Павел ІІ – 2 април 2005 г. Предсмъртните дни на папата някак поставиха в сянка кончината на нашата голяма звезда и Емил си отиде тихо, но не така тихо е неговото присъствие в културния живот на България, напротив. Една от малкото песни, които са известни на запад от Калотина е именно „Моя страна, моя България”, която там се нарича „Моника”.

Песента „Моя страна, моя България” е създадена през 1970 г. по музика на Емил Димитров, текст на Васил Андреев и аранжиментът е на Митко Щерев.

По-късно една лява партия у нас си присвои песента като символ, както емблема, но тя е много над партийните интереси и рамки, „Моя страна, моя България” е неформалният химн на България.

Емил Димитров е пял в Русия, Франция, Чехия, Полша, като е продал 55 млн. копия само в СССР.

Емил е роден на 23 декември 1940 г., в Плевен. Баща му е Димитър Димитров – Факирът Мити, а майка му е фарнцузойка – Анастасия, която е асистентка на съпруга си и носи артистичното име „мадам Сиси”. Анастасия и Димитър се разделят и жената се връща във Франция. Емил обаче често я посещава. С една дума артистизмът в гена на Емил е обясним. Но не е само това, той носи заряд, той е сякаш създаден, за да твори и да радва публиката. Става известен и във Франция, запознава се със Шарл Азнавур и Далида. В същото време „Моя страна, моя България”, под названието си „Моника”,  е записана на френски, немски, италиански и испански  език.

В онези години Емил Димитров пее на една сцена с имена като Джани Моранди, Рики е Повери, Йосиф Кобзон и Алла Пугачова. Той е първият български певец, който въвежда фолклорни мотиви  в популярната музика у нас.

За съжаление през 1999 г. певецът получава инсулт и спира да се занимава активно с музика до смъртта си през 2005 г. В репертоара си той има 400 композиции, от които 280 са авторски. „Арлекино” дава старт на кариерата на голямата съветска звезда Алла Пугачова. Емил Димитров е работил с почти всички български композитори.

Песента „Моя страна, моя България” е не просто неформалният химн на нашата страна, това е визитна картичка, това е мелодия, която е тип-шлагерна, тя се помни, предизвиква силни чувства у всеки българин, защото в нея има динамика и надграждане на стил, послание и ритмика. Целият процес на тази песен, постановката й са така изградени, че вълнуват силно и трайно.

Ако приемем, че българите по света, нашите емигранти, са обединени от нещо, то е именно родолюбието им. Те всички са част от България, независимо от това, как ги е приемала родината им. Били са години, дори десетилетия, когато България наричаше своите емигранти с изключително грозното и позорно прозвище „невъзвръщенци”. Сякаш те никога няма да се върнат, а те не се връщаха, поне част от тях, защото се страхуваха, защото условията у нас бяха такива, че не позволяваха свобода на мисълта и на волята, свобода на мечтите и поривите на свободния дух.

Въпреки това, родолюбието е онова нещо, което сплотява нашите сънародници извън границите на страната ни. Те всички са част от отечеството си и песента на Емил Димитров „Моя страна, моя България” е техният истински химн, онова, което пълни очите им със сълзи не само от умиление, но и от гордост.

Казват, че родината е една, можеш да живееш на много места по широкия свят, но родината винаги и завинаги остава само една! Дори да си смениш името, вярата, сърцето не можеш да си смениш, а то принадлежи именно на родината, каквато и да е тя, колкото и лошо да се е отнесла с някои!

Емил Димитров е емблемата на българската популярна музика, не естрадата, защото естрадата все пак поставя ограничения и рамка. Въпреки това, въпреки големия му талант, той също беше категоризиран. Той също стана жертва на един фалшив морал, който му постави етикет, който се опита да го окепази, да го низвергне от лоното на големите българи, но не успя, не и напълно, поне.

Емил Димитров, въпреки етикетите, които властите му поставяха, си остана голямата българска звезда, за която казваха, че ако не беше комунизмът, щеше да има шеметна световна кариера! И все пак, неговата „Моя страна, моя България”, макар и известна на Запад като „Моника”, проби „желязната завеса” и придоби слава, славата, която трябваше да има и донякъде имаше нейният изпълнител!

ВЕНЦИСЛАВ ЖЕКОВ

кореспондент на в-к „България” в София