четвъртък, 30 януари 2014 г.

Работа до гроб, или „Терминал 2“, това е въпросът!


Предложение на Българската стопанска камара ни готви „уволнение по електронната поща“...! Това ще се случи, ако се приемат предложенията за намаляване на административната тежест. Мерките са изпратени до вицепремиера Даниела Бобева, съобщи standartnews.com.

Първо, предложението почти граничи с правен абсурд, защото не може една неправителствена организация да предлага за официално легализиране нещо, което не е регламентирано в Кодекса на труда. На второ място, как така, дори и в качеството си на вицепремиер, г-жа Бобева се очаква да „одобри“ едно такова предложение, след като тя самата не представлява легитимна законодателна институция, а е просто заместник на министър-председателя.
Ние сме парламентарна република и каквато и да е промяна в законодателството, в частност – в трудовото законодателство, трябва да се извърши само и единствено със санкция на Народното събрание, дори и да е по предложение от Министерския съвет.

Проблемът е в това, че БСК предлага нещо, което противоречи на основен нормативен акт в трудовото законодателство.

Шефовете да могат да дават под наем служителите си на други фирми и да се премахне класът за прослужено време в частния сектор, искат още от Камарата...! Що за дивотия е едно подобно предложение?! Значи, ако работиш в държавната администрация, класът  за прослужено време е валиден, ако си в частния сектор-йок! Е, това ако не е директна дискриминация, при това от най-, ама наистина най-рафиниран вид, здраве му кажи!

И без това българският работодател е с почти напълно рзвързани ръце, по отношение на правата на работниците си. Само да припомня, че служителите и журналистите от отдавна несъществуващият в хартиен вариант вестник „Класа“ все още си чакат остатъка от честно и почтено заработените пари, които са били дължими още към далечния месец юни 2012 г. и никой не може да накара издателя да се издължи. Тоест, законодателството ни е безсилно, когато един некоректен, за да не използвам доста по-силна дума, работодател не изпълни финансовото си задължение към работник. За награда, че това е така, той получава още по-големи права, а именно – да уволни същия този работник по електронна поща! Няма да му се налага дори да го погледне в очите и да му каже, че вече няма нужда от него. Макар и да не е по правилата на журналистиката, позволявам си да споделя, че съм преживявал подобно отношение и никак, ама никак не е приятно...! Единственото, което ми идва на ум като вербална реакция е – малоумие!

Но въпросното умствено състояние не спира до тук! От камарата настояват да се даде възможност за наемане и на 15-годишни, както и да се отрежат 40-те дни платен отпуск на жените, които се връщат от майчинство!
Добре де, нали искаме да стимулираме раждаемостта, рекламират се всякакви ин-витро процедури, говорим за семейно планиране, планираме обаче общо взето въздуха и налягането му... и накрая отново „удряме“ по майките! Е, кой да ражда децата, мъжете ли..!?

Не стига, че ще се налага да работим докато мърдаме, не стига и това, че за компенсация ще получим пенсия, която едва ли ще ни стига само за лекарствата, ами сега и ще трябва да работим още от 15-годишни! Ами то май излиза най-добре, въобще да не сме се раждали, за да не попадаме в подобен абсурден кръговрат на зависимости, в който единственото ни право е да бъдем незначителна, но задължителна част от добре смазаната месомелачка на човешки съдби.

Това ли са добрите социални мерки, това ли е грижата за човека, така ли ще се борим с наплива към „Терминал 2“, така ли ще накараме младите хора да се женят и да отглеждат деца – като ги товарим с всичко, което дойде на ум на някой чиновник, или просто – умник с гумен мозък..!?

За novinite.bg

сряда, 29 януари 2014 г.

Борислав Малинов: Заплашва ни съд, ако не изградим нови сметища



Борислав Малинов е председател на Управителния съвет на Българската асоциация по рециклиране. От 2002 г. Асоциацията има свой постоянен представител в Международния съвет по околна среда в Брюксел. БАР участва в разработването и усъвършенстването на нормативната база, изготвя анализи, проучвания и експертни оценки в областта на управлението на отпадъци, данъчната и социалната политика.

Г-н Малинов, стана ясно, че ни застрашава съд, заради нерегламентираните сметища. До какви последици може да доведе тази процедура?

Истината е, че в България трябва да има 53 сметища, които да отговарят на европейския стандарт. В момента, до колкото знам, са готови под 20 такива. Останалите сметища работят, защото няма други. Ние не можем да си изхвърляме боклука на улицата и след това той да отиде в Космоса, той трябва да отиде някъде. Като няма други сметища, ние използваме старите. Забавиха се много процедурите по очуждване на земи, по избор на площадки и заради протести на граждани, които не искат до населените им места да има сметища.

Кой носи вината за това забавяне?

Тук вина имат общините, защото те не организираха тези процеси, не е виновно само Министерството на околната среда и водите. Още преди пет години трябваше да се помисли, всички тези процедури да отидат към министерството, а не към общините, но това едва ли е възможно. Има голямо забавяне и поради това Европейският съд сигурно ще ни осъди.

Какво можем да очакваме от една присъда?

Глобата беше между 100 и 600 млн. евро и глоба за всеки ден, например 100 хил. евро, за всеки ден, в който не се отстранят незаконните сметища.

Крайният срок за премахването на тези сметища е бил юли 2009 г. Какво сме правили до 2014 г., защо не са били взети мерки?

В изявление на министъра на околната среда и водите се обяснява, какво е направено от тогава до сега. Пуснати са само няколко от тези 53, или 54 сметища.

Какво представлява едно „регламентирано“ сметище, защото говорим за „нерегламентирани“ такива?

Става дума за сметища, които отговарят, или не отговарят на европейските стандарти за сметища. Под самото сметище трябва да има специална непропусклива мембрана, която да попречи на течностите от сметището, които са токсични, да попаднат в почвата и от там във водите. Такава мембрана трябва да има под всяко сметище, а в момента, тези, които се строят нямат такава мембрана. Това е само едно от нещата, на които не отговарят нашите сметища.

Говорим за закриване на старите сметища, но преди да бъдат изградени новите, къде ще се събират отпадъците?

Няма къде. В България единственият изход е да се направи така, че всички процедури да приключат бързо, до края на 2014 г. Да бъдат изградени сметища. Ние нямаме друг изход. Трябва да се сформира специален екип, в който да има представители на общините, където ще се строят такива сметища, министерството и регионалните инспекции, както и представител на Министерски съвет. Само така може бързо да се реагира и да се реши проблемът. Ние можем да закрием половината от нерегламентираните сметища. За общините обаче ще бъде много скъпо да си карат отпадъка например от Разград до Велико Търново.

Каква е процедурата по закриването на едно нерегламентирано сметище?

Първо спира приемането на отпадъци и се отнема самото разрешително, което се издава от РИОСВ и екоминистерството. Всяко едно сметище има определени отпадъци, които може да събира. Повечето не могат да събират опасни отпадъци. Някои не могат да събират отпадъци от автомобили, или гуми.

Има ли специализирани сметища, за определен тип отпадъци?

Те са много малко. Всички сметища приемат битови отпадъци, но някои могат да приемат отпадъци и от електроника, каткто и опасни такива. Всяко сметище си има различни разрешения, които се наричат кодове.

Кои са бенефициентите по този диалог за сметищата, общините, или рециклиращите фирми, или министерството?

Бенефициентите по средствата по Оперативната програма „Околна среда“ са общините. Те организират търгове и превъзлагат тази дейност на фирми с надлежни разрешителни. Ако говорим за нерегламентирани, незаконни сметища, за тях отново отговарят общините.

В малките и много малките населени места сметища няма. Хората там си изхвърлят отпадъците навсякъде, обикновено в долините на реки, как може да се реши този проблем?

В такива места трябва да има сметосъбиране и сметоизвозвне. Принципът на новите депа за отпадъци е именно регионален. Те се строят на този принцип и отгаварят на изискванията на директивата. Този проблем може и трябва да се реши от кмета на съответната малка община и населено място. До построяването на регионално депо се използват съществуващите сметища, които в определена степен отговарят на най-новите технологични изисквания на директивата за депонирането.

вторник, 28 януари 2014 г.

До кога ще се борим за законните си права…?!


Само за 2013 г. задълженията на работодателите към работниците в България възлизат на около 69 млн. лв. Това не е твърдение на някой хейтър, това го казва самият социален министър Хасан Адемов!
С една дума, той признава, че работодатели не са се издължили към работниците си, което не е скандално, направо е престъпно в държава, която е член на ЕС!
Как така, г-н- министър, работодателите не са се издължили на работниците, та нали Вие самият твърдите, че има Кодекс на труда, нима той не е приложим….!? Или може би някои адвокати са прави, когато твърдят, че същият този кодекс, на практика има „препоръчителен характер”. Що за държава сме, що за член на ЕС сме, когато един толкова важен нормативен акт е просто и единствено „препоръчителен”…? А така ли е в Норвегия , например!?
Министърът Адемов заяви, че „подкрепя идеята да се търсят възможности за гарантиране на вземането на трудовото възнаграждение”…!!! Е, то оставаше и министърът да твърди обратното – да НЕ подкрепя това, хората да могат законно да си получат онова, което още по-законно са изработили със собствения си труд…!!!

Тоест, налага се да се борим за онова, което ни се полага по закон, цели 25 години след 1989 г…!

За novinite.bg

неделя, 26 януари 2014 г.

Проф. Иван Илчев: В университета цари безстопанственост


- Проф. Илчев, говорихте ли с окупатолите на СУ “Св. Кл. Охридски”, какво Ви казаха те, какво искат?

- В събота говорих четири пъти с тях.

- Какви са исканията им?

- Ами те са описани в декларацията им, те ги повтарят там.

- Поискаха Ви оставката, Вие готов ли сте да си е подадете?

- Крал Луй ХIV има един израз: “Нима се сърдиш на калта, когато опръска колелата на каретата..!?”.

- Кой има право да Ви иска оставката всъщност?

- Оставката ми по закон може да бъде поискана от Общото събрание на СУ “Св. Кл. Охридски” и никой друг.

- Да разбирам ли, че това искане на окупаторите е абсурдно за Вас?

- На това не обръщам никакво внимание и то е последното, което ме интересува.

- Какви служби работят в момента в СУ “Св. Кл. Охридски”, или окупацията е пълна? 

- В момента никой и нищо не работи в СУ “Св. Кл. Охридски”. Те изгониха всички, включително и охраната. По закон, сградата на университета е публична държавна собственост, за нея отговаря само ректорът. В момента в университета има апаратура за десетки милиони лева, които са абсолютно безстопанствени.

събота, 25 януари 2014 г.

„Гордо знаме”…, на конци!


Откакто дойде демокрацията, всеки от нас си е позволил да попътува. Не може да не ни е направило впечатление, как околните нам държави почти навсякъде поставят националния флаг. Особено силно това се вижда в съседна Турция, но така е и в САЩ, Гърция и др. Южните ни съседи рисуват националното си знаме дори по фасадите на сградите, то се развява от почти всеки балкон, толкова се набива на очи, че понякога дори сякаш леко дразни.
И у нас имаме знамена, вече на много сгради, а и по празниците тук-там на някоя тераса се развява трибагреникът. Едно знаме обаче прави силно впечатление и то се намира на околовръстния път на София-южната дъга. Похвално е, как един българин се е сетил да постави националното знаме, при това в огромен размер. Това е пример, който трябва да бъде заразителен.

Само че, както обикновено, хубава работа, ама българска. Въпросното „гордо знаме” във внушителни размери, от доста време е скъсано. То буквално вече е на ленти. На южната дъга на околовръстния път се вее на практика един парцал. Добре, начинанието е наистина за похвала, чудесно е, че уважаваме държавата си, но не е ли редно, когато развеем знамето, то да бъде здраво и чисто…?!

За novinite.bg 

Хоби: Да те обсеби трамвай!






„Трамваят е неразделна част от мен. Още в ранните си детски  години съм подскачал от радост, когато премине по край мен трамвай. На 6 години ходех на халите , качвах се на площадката пред входа на магазин „София” и гледах “Тракалницата“ – кръстовището , където се пресичат трамваите. Стоях там с часове”. Така започва разказа си Георги Александров. Той прави уникални модели на трамвай и цели макетни ситуации, които се наричат диорами. Те поразяват с прецизност и естетика на визията. В България няма друг като него, защото стилистиката на моделите му е специфична и само той владее имено това изкуство, изкуството да изработиш трамвай.
На 8 г. Георги започва да се вози по трамваите, да се запознава с ватмани. Става приятел с тях, а на последната спирка, под зоркия поглед на водача, седнал в скута му, „кара” трамвай. Георги е роден на 23.09.1973 г. в София. През 1991 г. завършва СПТУ по металообработване.
„Тези машини са ме обсебили напълно. Разбира се тръпката не угасна и след 20–та ми година още мечтаех да стана ватман”, продължава разказа си за трамваите и макетите Георги. До 2005 г. не успява, но благодарение на Мария Михайлова и инж. Иво Василев, успява да сбъдне детската си мечта и днес е ватман в Столичен електротранспорт – депо Банишора.
През 1987 г. негов съсед , знаейки за увлеченията му по трамваите, му дава списание, на което е отпечатан трамвай , който трябва да се изреже, прегъне и сглоби. От там идва и хобито му – да изработва макети на трамваи. Като дете е запален и по детските влакчета , които се продават в магазин „Млад техник”. С диорами се занимава едва от 2 години.
„Макетите на трамваи като себестойност не са скъпи , защото използвам картон , телефонен кабел , фолио и боя. Може би за един модел са нужни не повече от 15-20 лв. При Ж.П. - моделизма цените са по-големи – може да достигне и до 10-20 хил., зависи от мащабността на проекта”, твърди Георги.
Всичко се прави на ръка – чертеж, изрязване, сглобяване. Само за направата на една вратичка са му нужни около 30 мин., без да се смята времето в  което изчаква боята да изсъхне.
Работата му по макетите и диорамите го успокоява. Нуждае се обаче и музата, от която зависи всичко.
Георги е участвал е в изложба на стендови модели преди години. През миналата година е организирана изложба в подлеза  Софийски Университет от Центъра за градска мобилност, със съдействието на Столична Община и Културно-информационния център. Тя протича с голям интерес. Заедно с макетите на Георги, се представя и Дариан Георгиев, който прави макети и на тролейбуси  и автобуси.
„Макетите правя сам, но не това е моята болка. Болката ми е , че в трамвайният завод има реални експонати на стари трамваи, които чакат възстановяване”, споделя Георги. По инициатива на Сдружение „Градски транспорт и Инфраструктура“ със съдействието на „Столичен Електротранспорт“ тези експонати са преместени. „Нужни са доста средства за възстановяването им, но аз бих бил щастлив, дори и ако само един трамвай, в рамките на близките две години, види бял свят – това е моделът  София 70, който е обслужвал софиянци от 1970 г. до 2002 г. От него са произведени най-много бройки. Макетът на този модел за мен е най-ценен”, казва още моделистът.
По повод материалите, които използва, Георги разказва, че всичко може да се купи от книжарницата и близката железария, но за железопътните макети и диорамите си е чисто предизвикателство. Всичко е внос, доставките се бавят. В София има три магазина, които снабдяват с нужните материали. За диорамите, те са: гипс, стиропор, лепило, цветен пясък, медни проводници и други специфични продукти. „Сградният фонд идва разглобен в кутии и трябва да се сглоби – истинско удоволствие за мен. Имаш ли моментен хъс – правиш чудеса”, категоричен е Георги.


Венцислав Жеков

Монасите – бизнесмени или олигарси!


За последните няколко месеца, църквата ни се сдоби с трима нови митрополити – Западно и средноевропейски Антоний, Варненски и Великопреславски Йоан и Неврокопски Серафим. Антоний беше абсолютен фаворит, но за другите двама нямаше достатъчно данни , което ги прави интересни за обществото.
„Митрополит Йоан е много добър, ужасно добър, безкрай добър, а трябва да е малко по-лош”, твърдят приближени до новия Варненски и Великопреславски митрополит.
Почти същото е и впечатлението за новия Неврокопски митрополит Серафим. „Много е добър, Синодът се напълни с много добри, вярващи и кротки синодали, а така не става”, твърдят монаси. Според тях, свещениците трябва да се страхуват от владиката си-епархийския митрополит, защото иначе няма контрол и задължително единоначалие.
Според приближени на властимащите в родната ни църква, „промяна в която и да е епархия може да се осъществи само, когато епархийският митрополит е …мразен!”. Според запознати, всяка промяна в това направление може да се случи само с голяма съпротива  от свещенослужители и от някои миряни.
„Събират се няколко човека и започват да викат против митрополита. Идват журналисти и митрополитът кляка, съгласява се с исканията на протестиращите”, описват схемата клирици. Всъщност, именно това се случва в обществото и няма как да е по-различно и в църквата ни, защото тя е част от същото това общество.
В същото време прави впечатление, че Американският и на Канада и Австралия митрополит Йосиф вече няколко пъти подава оставка. Първият път беше преди доста години. Няма обаче, кой да приеме оставката на един български митрополит, защото никой не владее английски език на толкова добро ниво и на практика няма кой да го замести в Америка, където му е седалището и катедрата.
Неадекватността е повсеместна. Един от епископите във Варненската епархия пък карал свещениците да слушат проповедите му на грамофонни плочи, само че пропускал една съществена подробност – липсват грамофони! Това са кадрите, това са хората, които са призвани и които имат право да заемат висши постове в ръководството на църквата ни. При нас не е като в Сръбската църква, например, където митрополит и дори и патриарх може да стане обикновен монах, йеромонах, или архимандрит.
В България, в момента, според запознати, има действащи не повече от 150 монаси и монахини. Монаси именно споделят, че сякаш има кампания да бъдат намалявани хората, които приемат свещеното пострижение. Идеята е повечето да „слушат” и да са удобни, „не послушание, или смирение, а овчедушие” се цени сред хората, които приемат монашество и вече са монаси, споделят хора, които вече са приели обета и са част от църквата ни. Те страдат от това, че няма идеи, няма конкуренция на хора и личности в духовния подвиг.

Това са една малка част от проблемите в родната ни църква и може би това е част от обяснението, защо вярата ни е на това ниво и защо клириците ни са с подобен имидж – на бизнесмени или олигарси. 

петък, 24 януари 2014 г.

Чиновници ухажват гурбетчии с голи надежди


Работещите българи в България са по-малко от гурбетчиите. 2,5 млн. наши сънародници работят извън родината си, докато наетите в страната са 2,2 млн. С триста хиляди повече са работещите извън България. Искаме да развиваме икономиката, правим стратегии, планираме, а фактите показват, че живителната сила на страната ни отчайващо, застрашително и стремително се процежда навън. Там и заплащането е по-добро, и условията са по-поносими, и хората са по-различни, а държавата не се стреми да „изгърби“ бизнеса, а го толерира, защото знае, че именно на бизнеса се крепи икономиката.
За да спре тази тревожна тенденция, нашата държава е решила да предприеме „крути мерки“ като разпрати емисари, които да убеждават сънародниците ни навън, че и тук може да се прави бизнес. Да, може, въпросът е при какви условия и на каква цена!?
Пратениците ще разясняват възможностите за работа и развитие на собствен бизнес в страната, както и нивата на заплащане. Лично аз съм на мнение, че това ще е началото и самият край на разяснението, защото нивата на заплащане са не просто ниски, те са най-ниските в Европа.
„Ще ги информираме за макроикономическата ситуация в страната, за перспективните сектори, в които биха могли да се реализират и нивата на заплащане. Ще ги запознаем и с възможностите на оперативните програми за стартиране на бизнес, възможностите за стажове в държавните институции, насърчителните мерки на Агенцията по заетостта специално към младежите“, казва директорът на Агенцията за инвестиции Светослав Младенов, пред darikfinance.bg.
Г-н Младенов, а как ще обясните на бъдещите бизнесмени, че парите за стажовете от Агенцията по заетостта се бавят с месеци? Как ще им обясните, че средствата по оперативните програми, например по „Развитие на човешките ресурси“, се предоставят след месеци протакане, писане на безсмислени проекти за стартиране на бизнес, формална бумащина до умопомрачение, а накрая максимумът от 20 хил. лв., както беше по последния такъв проект за стартиране на частен бизнес, получават само избрани, явно оценени по „достойнство“!?
По-нататък г-н Младенов заявява, че "това, което привлича хората да търсят работа в чужбина - не само българите, е по-високото заплащане. Но има доста заможни българи, които не искат да се върнат в страната заради законодателство, заради условия и други“. Ами ето го и отговорът на въпроса, дали и какъв успех ще има това начинание!
Дали пък едни държавни служители, този път от Агенцията за инвестиции, не са си организирали една хубавичка екскурзия по света, уж да правят реклама на българския бизнес...!? Все пак говорим за доста известни дестинации.
Турът започва на 1 февруари от Мадрид, а служителите ще посетят българските емигранти в Париж, Берлин, Виена, Брюксел, Москва, Амстердам, Лондон, Чикаго, Бостън, Ню Йорк, Тел Авив и Истанбул. Кампанията се финансира от европрограма "Конкурентоспособност" – евросредства за „евротрип“, или стар начин за усвояване на нови средства...?!

За novinite.bg

четвъртък, 23 януари 2014 г.

Д-Р ЖЕЛЮ ЖЕЛЕВ: ХОРАТА ТРЯБВА ДА ИМАТ ИЗБОР, КЪДЕ ДА ЖИВЕЯТ И КЪДЕ ДА РАБОТЯТ



Рубрика “Интервю”

Най-важното оръжие в борбата с тоталитарните режими е пълната откритост.

Въвеждащо каре: 

Президентът д-р Желю Желев е държавен глава на България от 1 август 1990 г. до 22 януари 1997 г. Посещаваме го в неговия офис в София. Пита за в. “България”, интересува се от живота на българите в Америка, вълнува се от емиграцията ни. Кани ни в личния си кабинет, където обикновено не влизат външни хора. Разговорът е откровен, непринуден и сякаш непланиран. Разговорът е като между единомишленици – спокоен и приятен. 

- Г-н президент, как се отнасяте към факта, че типа политическо управление в България пряко определя ръста на емиграцията ни, има ли такава зависимост?

- Възможно е, да.

- А как да ограничим този процес, как да привлечем нашите сънародници, които са извън родината, да се върнат отново тук, където са им корените?

- Дават се не малко пари специално за млади хора, да работят, да се квалифицират, като добри специалисти, търсени. В Европа са взели пример от антична Гърция. Именно там изригват науките и познанието. Там няма една столица, а много полиси. Това, което ЕС иска да направи в тази област е мъдро, хората да имат избор, къде да отидат да се учат и да живеят, навснякъде по света.

- Д-р Желев, в едно интервю казвате, че само откритата борба срещу тоталитарните режими е успешна, а "в подмолието се раждат само плъхове", как стигнахте до тези изводи?

- Стигнах до тези изводи, когато написах кандидатската ми дисертация. Тя беше на тема: "Философското определение на материята и съвременното естествознание". Това беше една сурова критика на Лениновото определение за материята - "Материята е обективна реалност, която съществува вън и независимо от нашето съзнание и която се отразява в него". Друго определение на материята не можеше да има. Аз доказах, че това не само не е научно определение, но изобщо не е определение. То е несъстоятелно във фактологическо отношение. Обективна реалност е не само материалният предмет. Обективна реалност е и цветът.

- Как се възприе това, че си позволявате да критикувате Ленин?

- О, побесняха! Аз знаех, че ще стане така. Познавах начина на мислене на диви сталинисти като Тодор Павлов. Когато направих дисертацията, трябваше да я представя в катедрата по Философия. Те трябваше да кажат, дали може да мине, как и кога. Аз доказвах по необорим начин, с факти, че е несъстоятелно едно научно определение, което не може да различи материята от нейните свойства. Такива са цветът, хигроскопичността, проводимостта също. Те също обективно съществуват, независимо от волята и съзнанието ни. Това, че Витоша е по-висока от Люлин е отношение, не е материя и то също съществува вън и независимо от нашето съзнание. Това го доказах за основните атрибути на материята. Така заявих, че определението на Ленин не е наука и трябва да се изхвърли от философските трудове, по които обучават студентите. Това ги учеше само на раболепие, защото го е казал Ленин, но не може да се докаже с нищо.

- Имаше ли ефект от това Ваше заявление, извадиха ли Ленин от учебното съдържание?

- Не, те тогава се опитаха да ме убеждават, че това е релационно определение. Ленин го бил дал като релационно. Когато определяме случайността, това се прави, чрез необходимостта. Случайността е форма на проявление на необходимостта. Те не могат едно без друго. Когато дадох дисертацията си, комисията побесня. Разбрах, че няма да ме допуснат до публична защита. Отидох на Подуене, където имаше ксерокс. Извадих цялата дисертация в 200 екземпляра и с колата на мой приятел-инженер започнахме да я разпространяваме, за да не ме оклеветят. Знаех, че ако се разкрещят, ще събудят още по-голям интерес към труда ми. Публиката не е глупава, като прочете текста, ще види, че другите нямат аргументи, а само клевети и интриги, а аз имах доказателства. Разпространих дисертацията си в университета, пред научния съвет във Философския институт, в Историческия факултет, в писателския съюз. Трудът ми беше изпратен и на самия Тодор Живков. Дисертацията ми стигна и до Митко Григоров - идеологическият секретар на БКП. Изпратих я и на министъра на образованието, на академици и професори, писатели, учени.

- Какъв беше резултатът?

- Цял месец никой не посмя да ме пипне. Един ден ме извикаха в катедрата по Философия, към която бях аспирант. Попитаха ме, защо така нелегално разпространявам такъв текст, без те да са го видели. Те го бяха видели, разбира се. Аз обаче ги попитах, след като съм изпратил труда си на Тодор Живков и Митко Григоров, те какви са, ревизионисти ли са, идеологически диверсанти ли са, след като от катедрата твърдяха, че нелегално разпространявам дисертацията си? Моето оръжие вече беше хвърлено, вече беше стреляно с него. Тогава се убедих окончателно, че най-важното оръжие в борбата с тоталитарните режими е пълната откритост.

- Д-р Желев, отдавна ми се иска да Ви попитам, имало ли е в България фашизъм, или не?

- Фашистка система в България не е имало. Под това  се разбира тоталитарна система, еднопартийна, наложена чрез забраната на всички други партии и монопол на една партия. Следващата черта е срастването на държавния апарат на държавата с партийния апарат, защото партията е монополист. При комунистическият вариант са избивани и партийци. Такива са, по времето на Ленин, в гражданската война, която той нарочно разпалва, такива са есери, меншевики, трудовики. Те са изпратени в лагерите и са избити чрез студ и глад. При нас нямаше Хитлер. Имахме монарх. Тогава говорим за авторитарен режим, а не за фашизъм и тоталитаризъм. Комунизмът е следващата степен на фашизма. Той е завършеният тоталитарен режим, защото при фашизма все още имаме частна собственост.

- За какво мечтае един български президент?

- Хората са различни. Аз мечтая да допиша книгите, които съм планирал, преди да си отида от този свят.

ВЕНЦИСЛАВ ЖЕКОВ
кореспондент на в. “България” в София

ТЕКСТОВЕ НА СНИМКИТЕ: 

Снимка 1- Президентът д-р Желю Желев – държавен глава на България от 1 август 1990 г. до 22 януари 1997 г. Снимка: www.novini.bg

Снимка 2 – Четиримата живи президенти на България от най-новата ни история – Желю Желев, Петър Стоянов, Георги Първанов и Росен Плевнелие, на среща в Президентството. Снимка: pressadaily.bg

За в. "България"-Чикаго, САЩ

Д-р Ж. Желев: В подмолието се раждат само плъхове


Снимка: bg.time.mk

Визитка: 

Д-р Желю Желев е български философ и политик, държавен глава на България между 1 август 1990 г. и 22 януари 1997 г. 
В периода 1961–1964 г., след издържан конкурс, е редовен аспирант във философския факултет към катедра „Диалектически и исторически материализъм“ на СУ „Климент Охридски“. Защитава дисертации за научните степени кандидат на науките (1974) и доктор на науките (1988).
След мандатите му на президент на България, основава фондация „Д-р Желю Желев“. Тя събира и публикува документалното наследство от най-новата политическа история на България.

-Д-р Желев, каква може и трябва да бъде политическата активност на един президент, насочвам Ви към въпроса за движението АБВ на президента Първанов, как го оценявате?

- Първанов е президент, който общо взето успешно управляваше държавата. Той е умерен, при него нямаше ексцесии. Освен това, той е президентът, който направи от комунистическата партия -БСП. Това стана една доста социалдемократическа партия. Именно Първанов завари старото състояние и се доказа като успешен политик. С работа и много труд, той успя да поведе портията си по един нов път. Така той успя да направи от БКП нова лява партия, а не лява, но дива. В началото, когато той стана партиен лидер, изпълняваше решенията на Висшия партиен съвет. На митингите той казваше, че няма да позволи на американците да пристъпят в България, нито да им дадем път да бомбардират съседна страна, по време на войната в бивша Югославия. Но това не можеше да се изпълни, защото щяха да го свалят веднага. Понататък обаче той смени тази политика и прие това, макар и неохотно и не без натиск от страна на техните избиратели и от старата партийна, комунистическа номенклатура. За влизането в НАТО, те не даваха дума да се изрече. Първанов обаче го включи в плана си и ангажира своята партия с тази политика, така беше и за Съвета на Европа, и за интеграция на България в останалите европейски структури.

- Това, което сега прави президентът Първанов с новото движение, можем ли да го разглеждаме като една еманципация от БСП, още по-голяма и лична, може би? Дали това не е едно още по-голямо социалдемократизиране на Първанов като политик?

- Мисля че да, той по характер е кротък човек. За мен, той вече не защитава комунистически позиции. В своята партия налага социалдемократическа, лява политика.

- А Вие като български президент, бихте ли създали такова движение, или партия, бихте ли се ангажирали с такава инициатива днес?

- Аз създадох такова движение, това беше Съюзът на демократичните сили. В него се обединиха 16 партии. Той възприе политиката да има основна идеология – демократична и антикомунистическа. Важно е да се каже – демократична, защото човек може да бъде антикомунист и в същото време да бъде фашист.

- А сега бихте ли се ангажирали с такова начинание?

- Не. Други са вече времената.

- Като споменахте СДС, как намирате днес дясното политическо пространство?

- Силно разединено, това не е от вчера и от онзи ден.

- Д-р Желев, сякаш Вие като си тръгнахте и някак всичко тръгна надолу, при десните, прав ли съм? 

- Мен това най-много ме плашеше, че СДС ще се разпадне. Това е изключително пъстра коалиция, с толкова много партиии и организации. Това разнообразие ние го обединихме на базата на антикомунизма. Това беше обща програма на коалицията. Нейната основна цел беше да се ликвидира цялата тоталитарна, комунистическа система в България, но по мирен и безкръвен път, а не с гражданска война и ексцесии. Успяхме да направим това.

- Да, безспорно това е едно от големите постижения на нашия преход, а мислите ли, че днес е възможно едно такова “мега СДС”?

- В историята събитията никога не се повтарят. Дори да имате схемата и да правитк същото, условията, външните условия са различни и те влияят много повече при хората.

- Около кого, според Вас, днес трябва и може да се обединят десните хора, виждате ли лидер в дясно?

- На този етап, за съжаление, не! Бойко Борисов беше един приличен лидер в дясното пространство и аз го поддържах открито. Мотивът ми беше че той има куража да бръкне в “гнездото на осите” и да се заеме с ликвидирането на организираната престъпност. Направиха определени неща, това издигна престижа им и доверието на хората беше голямо.

- Успя ли обаче Бойко Борисов да обедини десните хора около своя политически проект?

- Те потърсиха обединение чрез Брюксел, чрез Европейската народна партия. Това е хубаво, тя е обединител, но има неща, които трябва да стават тук, обединението трябваше да е тук, за да може и навън да е стабилно и продуктивно.

- Преди няколко дни бяхте във френското посолство. Каква равносметка си направихте, какво се промени в политическото мислене за тези 25 години?

- Това беше честване на 25 години от закуската в резиденцията на френското посолство, където навремето президентът Франсоа Митеран дойде като гост на страната и показа симпатии към демократите, независимо мислещите и свободните хора, които не се стпрахуват да критикуват управляващите. До неговото идване в България имаше три опозиционни организации. Първата беше Независимото дружество за защита правата на човека на Илия Минев – дългогодишен затворник. Втората организация беше създадена на 16 януари 1988 г. Казвам това, защото много хора бъркат, че опозиционното движение започва с промените през 1989 г.

- Как виждате политическата 2014 г., ще има ли избори 2 в едно и трябва ли? 

- По всяка вероятност ще има, само че, кой ще ги спечели, не се знае. Доста са неопределени нещата. Всички претендират, че имат силата и волята.

- Д-р Желев, винаги съм искал да попитам човек от Вашия политически ранг, не Ви ли беше страх в онези години, когато “Държавна сигурност” беше на практика всемогъща?

- Мен три пъти са ме арестували. Вижте, аз разбрах, че имам едно сигурно оръжие сруещу тоталитарния режим и неговия терористичен апарат и това е публичността. За всяко действие, с което се ангажираш, всяка демократична инициатива трябва максимално широк кръг хора да я знаят. Така няма да се позволи човек да бъде оклеветен и да бъде представен за престъпник, терорист и какво ли още не. Това е оръжието. Има един украински генерал, който минава на страната опозицията. Арестуван е, бил е в затвора и така става истински дисидент. Като млад офицер, той е включен в команда, която взривява църкви, манастири и други култови сгради. Тогава още той разбира, за какво става дума. Когато излиза от затвора той открито продължава работата си на дисидент. В мемоарите си казва: “Никаква конспирация, или подмолие. Борбата трябва да е открита. Само откритата политическа борба ражда граждани, а в конспирацията и подмолието се раждат само плъхове!”. И това е доказано от практиката. Аз по собствен път бях стигнал до тези неща.

За novinite.bg

вторник, 21 януари 2014 г.

Кой и защо иска оставката на патриарх Неофит?


Неотдавна стана ясно, че Проватският епископ Игнатий иска оставката на патриарх Неофит. Първо, как се иска оставка на патриарх, като практика, методика и традиция за това няма?!
Оказва се, че въпросният епископ, според запознати в църквата е зилот – силно вярващ монах, който изпада в крайност и в един момент се смята, че говори от името на самия Бог. Впрочем, въпросният епископ е наричан от някои свои събратя не Проватски, а „Провалски” епископ. Твърди се още, че епископът упорито гради образ на „жив светец”, като иска да прилича на покойния Доростолски митрополит Иларион, който спял на стол, вместо на легло, защото бил подвижник.
Запознати разказват още, че побоищата между монаси в Сливенска епархия са ежедневие, а наказания няма. Митрополит Йоаникий ги призовавал към помирение и прошка, докато „светейшите” щели да си изпочупят главите в побоища.
В същото време, публична тайна е, че в епархията текат усилени преводи на руски богословски книги. Проблемът е, че накрая митрополитът си поставя името на превода, а ако въобще го има името на автора, то е в ъгъла, сякаш книгата е писана от самия епархийски митрополит, а не от руски автор. На всички запознати обаче е ясно, че руската богословска школа е изключително активна и продукцията й е много обширна.
Според други божи служители, самият Йоаникий гради имидж на „жив светец” от където идва и патосът на викарния му епископ Игнатий, да „разкрива” заговори, които, дали съществуват, или не, никой не знае.
Колкото до избора на патриарх и бъдещият, евентуален избор на русенски владика, от църквата са категорични, че към момента няма воля за избор на владика на дунавския град. Когато питали патриарха, той просто се усмихвал и подминавал въпроса.
Историята помни, че патриарх Кирил, предшественика на патриарх Максим, който преди да стане патриарх е бил пловдивски владика, е държал епархията си цели три години, когато вече е бил патриарх. Оказва се обаче, че това не е уставно, но според настоящия Устав на БПЦ,  тогавашния го е разрешавал, но е имало викарен епископ в Пловдивската епархия и това е бил дядо Варлаам.
Оказва се още, че в Сливенска епархия има малко, но явно „качествени” зилоти. Според запознати, проблемът е, че няма контрол при подбора на бъдещите монаси от където идва и навлизането на „чешити” и не особено психично здрави хора в местното ръководство на епархията. Тези хора именно създават проблеми от сорта на искане на оставка на патриарха,  обявяване на подкупи при провеждането на изборите за Варненски и Великопреславски митрополит, например.
Оказва се още, че е достатъчно да си нахален монах и може да станеш дори владика, дали това именно не е водещият мотив и на епископ Игнатий…!?

За novinite.bg

неделя, 19 януари 2014 г.

Има ли заговор за свалянето на патриарх Неофит?


Епископ от Българската православна църква обяви, че ще поиска, а по този начин вече го направи, оставката на българския патриарх Неофит. Че има някой органични въпросителни около патриаршеския избор, има, че вече почти година не се избира нов Русенски митрополит, това също е факт, при това-странен факт!

В същото време Проватски епископ Игнатий твърди, че патриархът по сценарий трябвало да се оттегли тази есен, като по този начин отвори пътя на пловдивския владика Николай към трона в София. Може и да звучи абсурдно, но поне някаква логикаима, иначе защо не се избира нов владика на Русе!?  В овакантените/овдовели Неврокопска и Варненска епархии Уставът беше спазен и бяха избрани нови владици, точно до три месеца, както се изисква!?

Странно е, защо митрополит Антоний не гласува на последните митрополитски избори в Неврокоп, като Синодът прие в „12 без 5,“ да не се гласува „дистанционно“!

Изобщо, има ли сценарий за свалянето на патриарха и кой го организира? Как се сваля патриарх и от кого? Колко прав е епископ Игнатий и колко истина има в думите му?

Дали ще станем свидетели на нов разкол, или това е поредната буря в чаша вода, която ни спретват в родната църква...!?

За novinite.bg

четвъртък, 16 януари 2014 г.

Когато справедливостта е несправедлива


„Не е справедлива присъдата за човек, който е убил двама души, направил е инвалиди още няколко“, каза майката на убитата Станислава от шофьора на таксито-убиец. Да, понякога конвенционалната справедливост се оказва несправедлива и това е факт и сега. 9 години затвор за 12 пострадали..., та това няма дори по година на човек...!
Дали такива са ни законите, дали съдията е бил странно либерално настроен, прокурорът ли е бил в добро настроение, това не знаем, знаем обаче, че такава присъда за такова престъпление е твърде ниска, обидно ниска, отчайващо и дори обезсърчително ниска.
Оказва се, че когато си позволиш да се напиеш дори до безпаметност, качиш се в автомобила си, при това служебен и пометеш една дузина невинни жертви по пътя, законът ще те пази. Така излиза. Няма смисъл, а и не би било особено коректно сравнение, но ако това се беше случило в САЩ, или където и да е в демократична, развита държава, „електрическият стол“ би бил почти неизбежен.
Разбира се, всяка присъда се осланя на реципрочност. В този случай реципрочността сякаш е поставена в прокрустово ложе, само и само да спазим закона, а кой ще осигури справедливостта, която по принцип, се очаква именно от този закон...?!

За novinite.bg

сряда, 15 януари 2014 г.

Васил Тончев: Наблюдаваме борба на елити в БСП


Визитка

Васил Йорданов Тончев е български социолог. Той е директор на социологическа агенция "Сова-Харис". Завършил е Философия в СУ "Кл. Охридски". Работил е като социолог в Института за изследване на младежта и в Центъра за изучаване на общественото мнение (НЦИОМ). През 1990 г. създава частна фирма "Сова" за изучаване на общественото мнение. През 2001 г. създава "Сова-Харис", в чийто капитал се включва голямата американска социологическа агенция "Харис". Социологическа агенция "Сова-Харис" се занимава главно с политически маркетинг и с изследвания на телевизионната аудитория у нас.

Има ли разцепление в БСП, след реактивирането на движението „АБВ“ на Георги Първанов и могат ли десните сили да спечелят от това?

Разцеплението е очевидно. Изявените дейци и лидери на партията обявиха, че ще излязат със самостоятелна листа на изборите за европарламент. Това автоматично води до състезание на две различни писти. Това е граница, която като се премине, от тук нататък се върви към дълбоко разграничение и бъдеще в различни посоки. Пряко отношение на тези събития към онова, което се случва в дясното политическо пространство няма, но важният въпрос е, по какъв начин всичко това ще се отрази на предстоящите избори. Важно е и до колко в този момент, евентуално хора, които са подкрепяли утвърдената левица, или БСП, ще повярват и ще подкрепят тази нова идея и формация.

Новото движение, алтернатива ли е на БСП, или е нейно допълнение?

Трудно е от сега да се кажа, но поне на този етап „АБВ“ не предлага нова политическа линия. Това, което се разбира е, че това е просто борба на елити в самото БСП. Поне това са сигналите, които наблюдаваме в публичното пространство. От тази гледна точка може да се говори, че това е някакъв вид разцепление.

Докъде може да стигнат силите на едно такова движение в България?

Не мога да кажа категорично, за това трябва да бъдат направени проучвания. Мисля, че моментът не е подходящ за откриване на нова линия и създаване на нов политически субект в ляво. Според мен, електоратът е много силно консолидиран около сегашното ръководство, на основата на ситуацията, в която се намира страната ни. БСП е поела ангажимент както мандатоносител, върху изпълнителната власт. Натискът върху левицата е много силен и на тази база, мисля, че и хората, които подкрепят партията и които я раководят, са много силно обединени в този момент.

Какво би се случило с това движение, ако то не успее да вкара евродепутат?

То просто няма да получи обществена подкрепа и няма да успе да се наложи в политическото пространство.

Можем ли да кажем, че това би било победа на Станишев над Първанов?

Не бих сложил нещата по този начин. Всеки има право да заложи и да се опита да намери своето място, когато си вярва и когато смята, че носи някакъв потенциал и може да влияе върху процесите в страната. Очевидно нещата между различните елити в БСП са стигнали до там, че те не могат да продължат заедно и тръгват по различни писти. Не е изключено, ако движението успее, след време и да си партнира с БСП, но не е изключено и да не успее. Според мен, в този момент шансовете на „АБВ“ са малки.

Възможно ли е в тази ситуация най-голям политически дивидент да акумулира ГЕРБ?

Възможно е да се получи така. Ако движението по някакъв начин отслаби резултата на БСП, безспорно е, че опонентите ще се възползват от това.

петък, 10 януари 2014 г.

Какво е бъдещето на казуса „Волен Сидеров“?


За позиция по онова, което предстои в юридически план пред лидера на „Атака“ Волен Сидеров, потърсихме мнението на адвокат Васил Ковачев, който  разясни чисто законовите норми, по които може да се развие казусът „Сидеров“ от тук нататък и какво би следвало, ако имунитетът му бъде отнет и ако бъде заведено дело.

„Искането за отнемане на депутатския имунитет на Волен Сидеров е направено със завидна, светкавична скорост. За един ден имаше разследване, изпращане от Варна до София, преценка на доказателства, предаване в НС. Прокуратурата не работи с такава бързина по много по-важни престъпления за обществото, което показва, че се влияе малко, или много от външни фактори, като например медийна кампания.

Това, за което се иска отнемането на имунитета на Сидеров, не са тежки престъпления  - нито хулиганството, нито телесна повреда на полицай.

Разгласяването с подробности, включително имената на свидетелите, които са посочени като пострадали, внася съмнение, че може да има честен процес, който да е справедлив. Прокурорът по закон трябва да събира доказателства и за обвинение, но и за защита. За един ден едва ли е могло да се съберат всички доказателства. Най-малкото е трудно да се изгледат видео-записи, ако е имало такива, както и да се изготви експертиза по тях. Обикновено това отнема поне месец.

Искане се прави в началото на разследването и само този факт показва, че не са събрани всички доказателства. Процедурата е, че въпросът е отложен, за да може самият Волен Сидеров да се запознае и сам да прецени. В повечето случаи, депутати сами се отказват от имунитет, като въпрос на чест, с идеята да докажат, че са невинни. Независимо от това искане обаче, НС не е обвързано нито от неговото мнение, нито от мнението на главния прокурор. В този смисъл, парламентът има право на собствена преценка. Това включва, не само дали е извършено това, или точно така, но и дали е толкова важно, че прокуратурата да се занимава с това, докато въпросното лице е народен представител.

При всички случаи един съдебен процес ще има трудна задача да докаже, че е справедлив и че не се влияе отвън. Даже и при осъдителна присъда, Сидеров остава като депутат, защото няма съдебно минало и това трябва да се отчете при намаляване, или при замяна на наказание – лишаване от свобода, с по-леко, или условно. Това ще му позволи да продължава да е депутат. Той вече е получил едно наказание, преди въобще да има съд – общественото порицание на действието.

Нямаме искане за отношението към дипломатически случител. Отношението не е престъпление от общ характер. Ако въпросната дама е била нападната, или обидена, тя може да си заведе частно дело за обида, срещу Сидеров. Въпрос на доказване е, дали Сидеров е знаел, че това е дипломатически служител, дали точно заради това я е обидил, или нападнал, или пък защото са имали разногласия, за което нямаме достатъчно факти и доказателства“.

четвъртък, 9 януари 2014 г.

Финансов страх, или социален ужас..!?


Експерти твърдят, че българинът харчи малко, въпреки, че възможностите му са по-големи. С една дума, въпреки, че имаме пари, се страхуваме да ги харчим! Това на пръв поглед може би звучи еретично, но ако се вслушаме в доказателствата на специалистите, можем да се убедим, че ако не друго, поне страхът от това да харчим наистина е реален.

Как искаме българинът да се престраши да изтегли заем, например от едни 50 хил. лв., след като, или е безработен, или пък работата, която работи не му е сигурна. Малко са онези, които са на „държавна работа”, където впрочем сигурността не е чак толкова голяма.

Повечето хора работят в частния сектор, където „Кодексът на труда” общо взето има препоръчителен характер. Всички знаем, че трудовоправните дела се печелят почти винаги от работниците, но, с какви средства да се заведе такова дело, да се обжалва, ако се наложи и все пак, как ще се понесе една евентуална загуба…!?

Всичко това поражда финансова несигурност, която води до липсата на активност на пазара на кредитите, което затваря спирален порочен кръг, водещ до стагнация на икономиката като цяло. Едното следва от другото и води до третото.

А до кога ще е така, е, това не зависи от нас…?


За novinite.bg

СНИМКА ЗА КОМЕНТАРИТЕ


сряда, 8 януари 2014 г.

Не повече инспектори, а повече права!


С новия Устройствен план на  Изпълнителната агенция „Главна инспекция по труда“, в специализираната администрация на ведомството се създава Главна дирекция "Инспектиране на труда".
Тя ще разполага с 28 териториални дирекции "Инспекция по труда", които трябва да осъществяват контролните функциите на агенцията. В резултат на направените структурни промени ще се постигне увеличаване на инспекторите по труда, което ще доведе по повишаване на броя на контролираните обекти, предаде БГНЕС.

Проблемът всъщност не е в броя на инспекторите, те са си достатъчно, въпросът е, какви правомощия имат те и до каква степен е резултатен трудът им!

Към момента Главна инспекция по труда може да окаже съдействие при проблеми, произтекли от правоотношения само и единствено по трудови договори. Гражданските договори не са обект на закрила от това ведомство. Освен това инспекцията може да прави проверки и да дава предписания, наистина те са задължителни за изпълнение, но какво от това! Само един пример посочва, че дейността в това направление е нищожна.

Служители от вече неизлизащия в. „Класа“, все още /от май месец 2012 г./ не са си получили всичките дължими възнаграждения по трудави договори, въпреки няколкото проверки от инспекцията по труда и въпреки „задължителните“ предписания, които тя дава на издателя Милен Герасимов.

За novinite.bg

вторник, 7 януари 2014 г.

Проф. Владимир Чуков: България няма стратегия и политическа визия за бежанците


Визитка

Професор Владимир Чуков е  арабист, университетски преподавател и учен в областта на политиката на Близкия Изток и исляма. Автор е на редица книги и изследвания в тази област.
Преподава в редица български университети.
Член е на няколко международни научни организации, сред които са European Association for Middle East Studies, Central Eurasian Society Studies и други. Издаван е в САЩ, Великобритания, Франция, Италия, Германия, Русия, Турция, Румъния и др.


Г-н Чуков, първо бих искал да Ви попитам, имаме ли проблем с бежанците и от какво естество е той?

Проблеми мисля че имат всички държави, които приемат такива бежанци, защото те не са предвидени нито в държавната политика, нито в инфраструктурата, нито дори в помощите. България не е имала никаква готовност за приемането на такива бежанци. Нашите служби и органи, които трябва да наблюдават тези процеси, са предвиждали от април-май миналата година повишаване на броя на бежанците с не повече от 10%. Очаквали сме около 100 човека повече, а виждаме, какво стана след това. Проблем има и той е най-вече в прогностиката и липсата на стратегия по отношение на това сериозно предизвикателство за държавата. Нашата страна е една от държавите, които нямат пролитическа визия и стратегически план за приемане на бежанци. Ние имаме само технически документ – планът на правителството. Проблемът ни е и инфраструктурен.

В Турция например, има много повече бежанци, отколкото у нас, защо те нямат такъв проблем, а ние имаме?

В Турция има над 600 хил. сирийски бежанци. Държавата там официално дава възможност на бежанците да се лекуват безплатно в държавните болници. Това са държавни субсидии. Тяхното пребиваване там беше удължено от три месеца до една година. У нас отношението е коренно различно. Ние нямаме техническата готовност, нямаме и пунктове, лагери. Ние направихме крачка, но след натиск от ООН. Ние нямаме стратегия. В Северна Сирия, Ливан и Западен Ирак се създава една държава на „Ал Кайда“. Това е на 1600 км. От България. То не може да не предизвика бежанска вълна към Турция. На практика в Южна Турция имаме вулкан от джихадизъм. Това трябва да бъде много ясно отчетено от българскта държава.

Конфликтът в Сирия е от две-три години. Сега ли се сетихме, че може би към нас ще има бежанска вълна?

Моите прогнози бяха именно такива – бежанска вълна. Само че кой го интересува!? На ниво политика и управление нямаме готовност да приемаме бежанци.

Има ли, според Вас, опасност от атентати, организирани от някои крайно настроени бежанци и срещу самите тях?

Тези хора идват със своите проблеми и нагласи. Те идват със своите психологически нагласи, в едно напълно непознато общество. Мисля си, че на този етап тези хора са твърде малко – сирийците са малко над 6 хил., а общо бежанците са малко над 10 хил. Има битовизми и такива нападения. Това е характерно за тази микро сциална среда. На този етап не можем да говорим за реални заплахи. Потенциални има, защото част от тези хора очевидно са участвали в събитията. Някои дори са участвали в реални бойни действия. Възможно е някои от тях да са били джихадисти. Някои бяха експулсирани от правителството ни по ясни доказателства. Потенциалът обаче не може да бъде сравняван като опасност с това, което наблюдваме в Йордания, Ливан, или Ирак, дори и Турция. Ние носим част от риска, но той е минималимизиран по отношение на броя.

Възможна ли е демокрация от западен тип в Сирия и приключване на конфликта в скоро време?

Всяка нация си изработва политически модел. Това е политическа култура, която поражда процеси на политическа социологизация. Това изгражда държавата и държавността. Вижте само, колко години в Либия имаше джамахирия. Това беше тотално отрицание на либералната демокрация. Тези институции, които ние считаме за нормални, там ги нямаше. Това, което става в целия арабски свят е всъщност търсене на алтернатива за държавност. Понеже не стана веднага, се появиха тези катаклизми. Обществото не прие институционалните новости, които търсеха например „Мюсюлмански братя“. В Сирия в този момент много трудно може да се говори за западен тип демокрация. Там има много сложна етноконфесионална тъкан и противоречия – вътрешно национални, регионални и световни.

А какво може да се направи сега, за да бъде преодоляна кризата и прекратен вътрешният конфликт?

Това, което трябва да се направи е кризата да бъде локализирана – да не бъде вулкан от насилие и бежанци, част от които идват и у нас. Аз лично съм песимист, следейки събитията. Виждаме една много силно дестабилизирана зона, близо до южната граница на Турция, срещу която се борят сили, които принципно са в антогонистични взаимоотношения. Срещу тероризма се борят и официалните правителства. Конфигурацията обаче е нетрадиционна. Заради това демокрацията все още е фикция. Международната общонст просто трябва да ограничи конфликта.

Ще има ли ефект изграждането на оградата по границата ни и достатъчни ли са средствата, които ни обещаха от ЕС за справяне с проблема?

Една такава ограда ще има ефект, но няма да е този, който се очаква. Има такива прецеденти – между Мексико и САЩ, между Палестина и Израел, между Гърция и Турция. Сега турците започват да изграждат подобна стена на границата си със Сирия. Нямаше обаче окончателен ефект. Дългосрочен ефект няма, но краткосрочен ефект има. Поне напоследък бежанската вълна спадна и не е това, което беше преди – на ден по сто, сто и петдесет човека. Сега обаче те вече минават през морето, през Резовска река. Когато има такъв конфликт, който генерира подобен тип човешка маса, няма как да не се достигне до бежанска вълна и тя да успее в начинанията си. Никога средствата за подобна кауза не са достатъчни. Средствата, които се дават за съседните на Сирия държави са много сериозни. На Ливан например бяха дадени много сериозни суми. На Йордания и Турция също бяха предоставени доста пари. Те все пак обаче са държави, които са съседни. Мисля, че външната ни политика трябва да е по-гъвкава. В момента държава, която приема сирийски бежанци, се счита, че трябва да ги задържи. Западна Европа не иска бежанците, които са били В България да преминават транзитно през страната ни, за да отиват към останалите държави от Европа.

Толерантен ли е българинът и до колко е толерантен?

Във Варненския свободен университет смятаме да направим такава анкета сред нашите студенти, точно по отношение на сирийските бежанци. Излязоха данни и се оказа, че българите сме раздвоени. Около 1/3 от сънародниците ни, не искаха въобще подобен род чужденци, което е социално предизвикателство за тях. Мисля, че повечето българи осъждат ксенофобията и това е похвално. Обект на това сме и ние самите в момента – във Великобритания и Германия. Не трябва да прилагаме двоен критерий и да бъдем едновременно и субект, и обект. Тук става дума за народопсихология и мисля че сме толерантни, което сме доказали с нашата 1300-годишна история.

За novinite.bg

понеделник, 6 януари 2014 г.

Виртуалните пари отварят нелегалните пазари


Вече всеки може да си закупи наркотици, включително и твърди – синтетични, без да се притеснява от наказателно преследване. Това може да стане чрез новите виртуални пари – биткойни. Между 10 и 15 поръчки на наркотици се правят на ден от България през интернет.
Модерните времена, когато вируалните пари непрекъснато набират икономически ръст, нелегалната търговия процъфтява и заплашва да се превърне в повсеместна. Ако тенденцията продължава, нелегалните пазари  могат да се превърнат в истински макропазари, което съществено да застраши сигурността на много хора, а по този начин и моралните устои на съвременната цивилизация. Чисто икономическият ефект придобива и нравствено измерение, защото търговският модернизъм преформулира мисленето и поведението на човечеството.
Само срещу един, или два долара, продавачите маскират поръчаната стока, вакуумират я и тя пристига до крайния потребител, поръсена с кафе, за да не усетят митническите кучета наличието на дрогата. Това е само част от изобретенията, някои от които са достойни за най-талантливите илюзионисти!
Съвременният свят предоставя редица възможности човек да заобикаля общите правила и да престъпва законите.
С биткойните купувачът си прави дигитален портфейл и купува виртуални пари от интернет. За да осребри печалбата, продавачът на дрогата пуска дигиталната валута за продажба в интернет срещу истински пари.

За novinite.bg

събота, 4 януари 2014 г.

Боядисаха и паметника на Асеневци, но защо…?!


Напоследък стана модно да се боядисват паметници. Боядисан и на практика “преформулиран” беше историческият архетип на “Братската могила” в София, паметникът на Съветската армия, Альоша в Пловдив, паметникът на Евлоги и Христо Георгиеви в Карлово, паметникът на Димитър Благоев в Благоевград, боядисаха дори паметника пред централата на БСП!
Част от тези актове бяха предимно политически, защото изразяваха позицията на част от обществото ни срещу чуждото идолопоклонство, в което може да се намери и резон, ако не друго – поне позицията е ясна – не искаме чужди паметници в България. Само че една притеснителна тенденция започна с боядисването на паметника в Карлово, която продължи и във Велико Търново, с боядисването и фактическото обругаване на паметника на Асеневци с червена и синя боя! Е, добре де, ако приемем, че протестът е срещу семантиката на паметници като “Братската могила” и този на Съветската армия, тогава, що за политика се провижда в паметника на Асеневци. Нима Асеневците, или Евлоги и Христо Георгиеви са били комунисти…?!
Може би е редно, преди да изявяваме категорична арт-позиция, първо да решим, каква точно е позицията ни, защото иначе може да изпаднем в творческо слабоумие, а това освен, че не е особено забавно е и малко жалко!

За novinite.bg

петък, 3 януари 2014 г.

Не овчедушни, но разумни!


Отново скандали в църквата, сякаш не беше достатъчно  - смъртта на митрополит Кирил, изборите за нов владика на Варна, епископ Борис, епископ Игнатий, Троянският манастир и какво ли още не. Този път е нещо ново. „Било е взето решение от духовенството на Неврокопска митрополия до 12 януари във всички катедрални храмове на епархията да се отслужва молебен за успешен избор на нов неврокопски митрополит. Духовенството призовава всички миряни да се молят. Призивът е резултат от напрежението, възникнало в Неврокопска епархия десет дни преди изборите за нов митрополит”, пише dveri.bg.
Обвиняват временно управляващият епархията – видински митрополит Дометиан, че назначавал разколници, ръкополагал и постригвал свещеници и монаси. Ами та нали именно това е едно от задълженията му като временно управляващ епархията!
Проблемът е, че в църквата ни има проблеми, но това не е един от тях. Трябва да спрем да „търсим под вола теле”. Да, има проблеми, но митрополит Дометиан не създава проблем. Неговото служение в Неврокопска епархия е основно свързано с това да подготви изборите за нов владика. Той това и прави – назначава свещеници, архиерейски наместници, подготвя изборът. Има планирани дейности, които също трябва да бъдат реализирани. Нима някой има право да оспори решението на един владика да ръкополага…?! Разбира се, че ще има недоволни, защото който и да постави митрополита на дадена длъжност, другият, който му е бил конкурент, ще оспорва. Това освен реален факт в обществото, също ни е и национална черта.
„Противоречиви сведения имало и в доклада на митрополит Дометиан до Негово Светейшество българският патриарх Неофит за свършеното в Неврокопска епархия. От една страна видинският владика споменавал, че в епархията имало административни неуредици и имало избиратели без необходимите документи, от друга пишел, че след среща с епархийските избиратели станало ясно, че всичко, направено досега в епархията било в синхрон с устава на БПЦ. Има съмнения, че върху временно управляващия Неврокопска епархия се оказва сериозен натиск, което прави изявленията му взаимно да си противоречат”, пише още dveri.bg.
В същото време обаче това също представлява вид натиск. Е, нали именно това е задължението на временно изпълняващият длъжността митрополит – да установи административното състояние на избирателната ситуация в епархията, за да бъде избран новият владика по правилата и съгласно Устава на БПЦ.
Не е разумно да търсим скандали в църквата там, където всъщност ги няма. Да, имаше много скандали напоследък и може би свикнахме, че в църквата това е постоянно състояние, но всъщност, църквата е друг тип институция.
Може би трябва да оставим да бъдат проведени изборите за неврокопски митрополит спокойно, свободно и без истерии, на каквито се нагледахме във Варна, а след това да оценим. Не, няма да е късно, просто ще е достойно…!
Обществото също е призвано да остави на мира църквата, поне за известно време. Не да се оттегли от функцията си на миряни, които не са просто едно стадо, но поне да даде глътка въздух на Светия Синод, за да започне отново да диша. Това може да стане, само ако потърсим и намерим добрия тон, добрата позиция – не овчедушната, а разумната.

Има време за това да бъдем отново критични, има време отново да изискваме, да протестираме дори, защото това освен право ни е и задължение. Сега обаче е време за разум – да изберем новият неврокопски владика спокойно, уравновесено и с мисъл, защото митрополит се избира за до живот, а това е огромна отговорност – да изберем най-достойния!

За novinite.bg