неделя, 24 февруари 2013 г.

НЕОФИТ І ЩЕ Е „СМИРЕНИЯТ ПАТРИАРХ”



Новият български православен патриарх се казва Неофит І. Това е бившият вече русенски и преди това доростоло-червенски митрополит. Първите впечатления от Негово светейшество са, че той ще бъде „смиреният патриарх”. Той е от формалното „умерено крило” в Светя синод и наистина дава ясна заявка, че ще бъде човек на разумния компромис и на баланса на различните интереси, домогвания и попълзновения в и към Българската православна църква-Българска патриаршия.
Неофит І даде ясен знак, че  ще продължи делото на блаженопочившия патриарх Максим. Още повече самият той го посочи като негов заместник, разбира се неформално, защото изборът се осъществява по сложна процедура, на която вече бяхме свидетели.
Пред църквата предстоят много и трудни процеси. Тя трябва да се пребори с войнстващия атеизъм, за да намали напрежението в държавата. В същото време трябва да се осъпричасти с хората, които от църковна гледна точка се наричат миряни. Това означава, че църквата трябва да активизира в неимоверно кратки срокове и в зашеметяващо големи мащаби своите социални функции. Само така ще се успокои държавата и църквата ще тръгне да гради наново своя позанемарен авторитет. Разбира се, сред акцентите, които стоят за решаване пред новия патриарх, са и религиозното образование в средните училища, отношението към еднополовите бракове,  отношението към останалите вероизповедания и най-вече към икуменизма. Сред проблемите е старостилството и мястото му в българското православие, да не говорим за БМВ-тата, ролекси-те и разкоша, в който тънат някои висши архиереи-митрополити, но и не само те!
Негово светейшество Неофит І ще трябва да гради същевременно и своя персонален авторитет като първойерарх на поместна православна църква. Той трябва се утвърди, да докаже, че е бил достоен да заеме този най-висок пост в родното православие. Това ще стане, само и единствено, ако той спазва повелите на вярата, каноните на църквата, Уставът на БПЦ-БП и в никакъв случай не на последно място-ако изпълнява стриктно акцентите, които така, или иначе реално стоят пред църквата ни, и които бяха очертани по-горе.
Видимата пищност на прогласяването на един патриарх няма как да заглуши тътена, който гърми в обществото ни. Патриархът трябва да се ангажира и с тази част от социалния живот, защото това е една от функциите на църквата. Пищността на избора на православен първойерарх обаче няма да скрие проблемите, няма да приглуши една неспособност, ако такава бъде демонстрирана.
Негово светейшество Неофит І наистина е благ старец, превъзходен певец, добър монах, способен митрополит. Това обаче не е достатъчно. Иска се смелост, иска се не просто лавиране между лобита, а мъжество, с което да се постигат високи цели. Дали патриархът го има, дали ще го прояви, дали ще бъде силен, не можем да знаем, но може и трябва да му го пожелаем!
Митрополит Гавриил Ловчански остана на второ място при избора, но той също беше достоен кандидат. Митрополит Галактион Старозагорски беше абсолютният аутсайдер и това показа, че в църквата ни има здрави сили, които разумно управляват, служат и действат.
Неофит І беше добре приет от неговите събратя-епархийските митрополити. Това е добър знак и от тях. Очертава се възможност за стабилизиране на православието у нас и периодът дава сигнали да е добър, здравословен и градивен. Всичко обаче вече се намира в ръцете на новия български патриарх Неофит І. Както се казва, „царят е мъртъв, да живее царят! Животът продължава, продължават и протестите в страната. Макар и да беше избран в условията на тежка криза и основателни размирици в столицата и страната, Негово светейшество ще трябва се справя с далеч по-големи предизвикателства в бъдещото си служение.
Нека да му дадем малко време да свикне с бялото було, да свикне дори с мисълта, че вече е патриарх. Нека да му дадем да си поеме дъх, а след това, трябва да изискваме. Ние, именно миряните трябва да искаме и да изискваме от църквата. Именно от нас зависи новият патриарх да изпълни задълженията си към нас. Но, всичко с времето си, нека Негово светейшество Неофит І първо да влезе, както се казва. А след това го чака много, ама наистина много работа! И все пак, да му пожелаем: На добър път и на многая лета святейши владико….!

ВЕНЦИСЛАВ ЖЕКОВ
за actualno.com

понеделник, 18 февруари 2013 г.

И ПРИ СТАЛИН, И ПРИ БОРИСОВ, ПРОБЛЕМЪТ Е В КАДРИТЕ…!




България се намира в тотална криза на кадрите! Това е ясно вече дори и за децата. Колко здравни министри сменихме, честно казано вече не ги помня, освен онази “усмихващата” се професорка, дето беше ”намерена” на някакъв разклон на магистралата?! Колко главни секретари на ведомства, заместник-министри и шефове на дирекции, държавни и изпълнителни агенции сменихме през последните години…!? Такъв случай е с “новата бивша” шефка на ДКЕВР-държавната комисия за енеригийно и водно регулиране, Юлиана Иванова. Едва ли някой ще й запомни името дори,….тя просто проблесна като внезапна “супер нова” в пространството ни и почти веднага изгасна. Това се случи с още много такива служители. “Изгоря” дори самият Дянков…, който беше считан за “вътрешен човек” на САЩ и нещо като символичната “смола” между “гредите” на този кабинет!
Този процес, защото това е процес, говори за криза в кадровата политика на държавата. Няма качествени хора, а няма такива, защото е на лице криворазбран “кастинг”. В държавната власт се канят хора, които нямат необходимите качества, но са роднини, или близки на “когото трябва”. Целта е да се уредят “нашите хора”, ама дали тези хора стават за дадената длъжност..., това няма значение, ще се научат…! Да, те ще се научат, а до тогава…?! Така институциите остават на “самотек”, докато ръководителите им се “научат”, а през това време разрухата настъпва и след това вече “научилият” се ръководител, не може да стопира превърналия се в необратим процес на разпад.
Примерите за това са повсеместни. Не зная, дали само аз мисля така, или има и други хора като мен, но като че ли подобно “уреждане” на “наши хора” не е имало никога, че даже и по времето на БСП! Дали, защото просто вече познавам хора, които реално участват във властта и зная цената за това, или просто тези информации по някакъв случаен, разбира се, начин стигат до мен, но ми прави впечатление, че “шуробаджанащината” при ББ е не просто масова, то май няма други в управлението, освен “наш’те”!
И в същото това време някои “наши” имат истинската наглост да ни говорят за това, че ние не можем да влезем във властта, защото това щяло да бъде “конфликт на интереси”….! О, sancta simplicitas…!!! Кого заблуждаваме…!? В държавата на Златките и Калинките, трябва да си Златка, или Калинка и тогава “вървиш”. Ако не си, трябва да станеш, ако пък толкова не можеш, тогава трябва да опиташ поне със “Златко” и “Калинчо” /предварително се извинявам на хората с такива имена, както се казва-нищо лично…!/, обаче с подходящото ламяно облекло и, разбира се-достатъчно атрактивно кабаретно поведение. Така човек може да стане дори министър, с валсова стъпка и елегантен поклон, пред “когото трябва"! Тук няма как просто да не отбележа, че си представям министрите Нона Караджова, Десислава Атанасова и най-вече Лиляна Павлова в брутално изпълнение на “кан-кан”, в балната зала на партията ГЕРБ…!
Да…, стигаме до момент, когато, както Хитлер набира деца в армията си в последните дни на “хилядолетния”  Трети Райх, така и ние ще назначаваме деца за управленци, защото просто няма кадри. А кадровата политика диктува, хем да стават като професионалисти, хем да са “наши хора”, хем пък и да са на “наши хора”. Е ако първите две не могат да бъдат осигурени, то поне-последното..!
На запад от Калотина обаче нещата, както се досещате, стоят по различен начин. Там дори и баща ти да е собственик на завод, ти ще си първо обикновен “арбайтен”, пък постепенно с годините, когато си готов и когато ти дойде времето…може да седнеш в стола на баща си. Тук, както обикновено, всичко е на опаки! Завършваш курсове на НАТО, или каквото и да е било там, по отбрана, понаучаваш “инглиш”, идваш в Банкя и зашеметяваш “огнебореца” на реСпубликата. Той пък ти се връзва и те прави военен министър…, после пък размисля и ставаш-външен министър…ми то същото, кво толкова…! Друг пък поучил малко, ама навън….поослушал се тук-там по някоя борса по света и хоп….зам.-министър на икономиката, енергетиката, че и туризма, пък по едно време-дори и министър! Ха сега да видим, как с тези деца във всяко отношение, ще се управлява една цяла държава! Еми, няма как да стане…и то си личи!
Да си приятел с Дейвид Камерън вероятно е хубаво нещо. Само че, когато в биографията ти пише че си бил пожарникарче, което е тръгнало по стъпалата на властта благодарение на “бай Бриго и компания”, малко не ти отива да казваш: “Моят приятел Дейвид…!”. Дейвид може да е приятел на Меркел, или на Оланд, ама на огнеборчето от Банкя, няма как и това си има съвсем простичко обяснение…: Отишъл един човек на аудиенция при английската кралица Елизабет ІІ. Гледа, пред него се представя барон не знам си кой, маркиз, еди си кой, принц някой си,…по едно време чул…”граф Игнатиев”. Нашият се окопитил, навирил гребен, проточил шия, оцъклил се като пред ядрен взрив и като му дошъл редът пред Нейно Величество, почти благоговейно тържествено се представил: “…площад “Славейков”….!”.
Именно заради това трябват кадри, само че за да има кадри надолу, трябва да ги има и отгоре! Ограниченият човек търси около се бе си ограничени, за да изпъква той, или поне, за да не изглежда толкова ограничен! Интелигентният-търси интелигентни, за да се допълват и за да се “теглят” съвместно напред и нагоре. Това е висша форма на личностно израстване, което го владеят само във “висшия пилотаж” на общуването, НО…. и в управлението.

Венцислав Жеков
за actualno.com

събота, 16 февруари 2013 г.

ОЧАКВАМЕ “БЯЛ ПУШЕК” НАД СВЕТИЯ СИНОД






Галактион Старозагорски, Гавриил Ловчански и Неофит Русенски, това според синодалите ни са тримата най-достойни, сред които ще бъде избан новият български патриарх на Православната ни църква. Изборът беше наистина труден и дори в един момент можеше реално да се стигне до невъзможност следващата седмица да бъде избран новият глава на църквата ни. Митрополит Галактион беше избран още в първия ден с десет гласа, което е 2/3 мнозинство, а останалите двама бяха избрани с девет гласа, като за да е легитимен изборът се наложи промяна на Устава на БПЦ-БП. Така се оказа, че при изчисляване, 2/3 мнозинство означава 9,333333, което е по-близо до 9, отколкото до 10. И се получи прецедент! За да не се бламира изборът на новия патриарх на 24 февруари, за което няма предвидена уставна процедура, беше направен компромис. Проблемът идваше от тълкуването на типа мнозинство-2/3 от присъстващите 13 митрополити, или 2/3 от всичките 14 митрополити. Западноевропейският Симеон не присъства на заседанията за излъчване на патриаршеската тройка, няма да присъства и при избора на новия патриарх. Той обаче писмено заяви, че отсъствието му може да се счита за присъствие. Това се допуска от Устава на БПЦ-БП и така проблемът беше частично решен. Всъщност Галактион беше излъчен, за да запълни третото място, защото според запознати с църковните дела, той е неизбираем. Останалите двама обаче наистина са достойни и трябва да поздравим епархийските си митрополити, че наистина излъчиха двама истински монаси, отдадени на църквата и готови да поемат ръководството й. Който и от двамата да сложи бялото було в неделя-на 24 февруари, ще бъде истински достоен да заеме този пост.
Изненада предизвика отпадането на Варненския и Великопреславски митрополит Кирил, който беше считан за основен претендент за трона на патриарха. Той обаче е в явен конфликт с митрополитите Николай Пловдивски и Григорий Великотърновски, което автоматично направи избора му в патриаршеската тройка невъзможен. Това беше затвърдено и от слуховете, които се оказаха истински, че Кирил не е долюбван и от още двама митрополити-Калиник Врачански и Игнатий Плевенски. Именно това беше пътят на Кирил назад. Макар и да беше избран за наместник-председател на Светия Синод, след кончината на патриарх Максим, Кирил не успя да спечели своите събратя за това, да бъде номиниран за нов български патриарх.
Предстои ни да разберем, кой ще е той само след дни. И все пак, макар да нямаме практика да пускаме бял, или черен пушек над Синода, за избора на патриарх, нека се надяваме символичният пушек да е бял! Дали Гавриил Ловчански, или Неофит Русенски-няма значение.
Предвид ДС-миналото му, предвид въвеждането на архондисването със скандалния Слави Бинев, предвид разколническото му минало, предвид много други нечисти църковни дейности, все пак Галактион може би ще бъде абсолютният аутсайдер. Неофит също има ДС-минало, но е заличен като агент поради “непригодност”, което на практика го прави “пригоден” за църковен живот…! Гавриил пък въобще няма досие, което го прави може би по-избираем между двамата.
Странно, но факт-синодалите ни този път се захванаха здраво и макар, че се наложи спешна промяна на Устава, си свършиха работата и сега е отворен последният етап-да бъде избран новият православен патриарх на България-битката ще е между Неофит и Гавриил!

Венцислав Жеков
за actualno.com

петък, 15 февруари 2013 г.

СМЕХЪТ Е ЛУДОСТ!



Смехът е лудост…! Струва ми се, че това вече е повече от безспорна истина. Не зная, дали някой до сега се е замислял, кога се смеем…!? Когато ни е смешно ли…? Може би все пак е така, но въпросът е, кога ни е смешно и на какво, и на кого се смеем?
Понякога смешното за едни не е смешно, или поне не толкова-за други. И все пак твърдя, че смехът е една, или може би дори началната фаза на лудостта.
Забелязали ли сте, че когато човек изживее много силно вълнение, каквото и да е то-положително, или отрицателно, много често избухва в неистов смях?  Това предполагам е защитна реакция на съзнанието, която има за цел да предпази мозъка от увреждане от внезапността на ситуацията, но тя предпазва и сърцето от някакъв вид зловредна апоплексия, по същите причини. Човек, посредством смеха, сякаш преодолява стреса и смеейки се, по-лесно възприема проблемите около себе си. Може би заради това лудите често се смеят, дори част от “лудостта” им е именно в реалистичната проекция на определен вид смях.
Смехът е лудост…! Смехът е лекарството за лудост и в същото време-първопроявата на лудостта. Казват, че лудите понякога са юродиви. Юродивите са онези луди, които говорят директно с Бог, а тяхното дело се нарича “божествено юродство”. Така че лудостта вероятно е и някакъв особен вид божественост.
Българите сме доста смееща се нация, особено пък напоследък. Смяхме се на едно правешко облагородено говедо и то се смееше, докато полусприхаво ни обясняваше “некои неща” дето и то не ги разбираше, пък ни и пояздваше, вместо да е обратното…! След това се смяхме и на Дело № 1 срещу същото това облагороденото правешко и срещу още една дузина “бедни милионери” от “говеждата партия”! После се оказа, че ние докато сме се смяли, делото било минало “по реда на надзора”, демек-смешно…! Малко след това се смяхме на главоломното повишаване на цените на стоките и услугите и …“за Бога братя…”, умряхме от смях!
По едно време, като че ли се посъвзехме, обаче веднага след това падна голям смях с хиперинфлацията, когато заплатите се равняваха на кило и половина свинско, половинка типов хляб и една бира…ама малка…!
После дойде едно време, когато по-малко се смеехме. Колкото и да мразеха епохата на “драгалевския Мавър”, тогава не беше много смешно, но пък след това компенсирахме!
Дойде Негово Величество “мадридския мишок”! Ей, че като настана един смях…! Като наизпълзяха едни Любки, едни Ники-та, едни Миленчовци, едни яхтени кръгове…! Човек и да е тъжен, пак ще се посмее от сърце! Посмяхме се един мандат, после повторихме.
Междувременно едва останахме живи от смях, когато Гоце-мумията се кандидатира за президент, пък взе че и стана! Смяхме се и когато Бате Бойко /Банското огнеБОРЧЕ/ се кандидатира за столичен кмет, пък взе че и премиер стана после. Както се полага, точно като папата, Бате Бойко си смени името,…не, не се кръсти Бенедикт ХVІІ, стана просто Буда Борисов…! Назначи си едно смешно хлапе за президентче-Роско. Леля му Марга Попова редовно го попляскваше, като не слуша де, ама стана човек от него…!
От височайшата височина на парламентарната трибуна пък, строго, но за сметка на това почти неистово смешно ни наблюдава, освен “класната” Катя Михайлова, сега вече и самата “директорка на училището” – Цецка Джоли, която на галено всички наричат “леля Цецка, или просто Цаци…/идва от дребната риба-цаца…!/.
И Роско, и леля му Марга, и Буда, и Цаци са смешни, обаче българският Брад Пит направо ни скъсва от смях. Как кой….финансовият Дянков, разбира се…! Не че по-малко смешни са и Тути Младенов, Ники-“външното”, Миро-“зоо-то” и “свинята-майка”…, е нея няма да Ви кажа коя е, сетете се пък сами…!
Така се смее българинът! Може би именно така се смял и когато Михаил Ставрев-Хальо посича на улицата Стефан Стамболов. Вероятно смехът е бил оглушителен и през  зловещата 1393 г.?! Почти съм убеден и че сме се смяли, когато са избили смелите нашенци през 1876 г…!  Не зная, дали е било така, но е вероятно, защото поводите за смях са придобит рефлекс! Знам обаче, че и до днес нашего брата си се смее на самия себе си! Дали защото едва се понася, дали защото е твърде умен и не го разбираме, демек станал е юродстващ, дали пък нещо…май…наистина не е “мръднал”…!? Епикурейство ли е това…, абе да Ви призная “под сурдинка”, по-скоро е “БУДАлейство”…!
И все пак, нека се смеем…! Нашите крави никога не са били луди…те просто са гладни, също като нас самите! Това трябва да е смешно, защото иначе ще е прекалено тъжно, за да е смешно!
Нека сега хууубавичко да се посмеем, за да се отрезвим утре! А поводи за смях, както се убедихме, дал Господ…!

Венцислав Жеков
за actualno.com

четвъртък, 14 февруари 2013 г.

ЦЕНИТЕ НА ТОКА И ГАЗТА СА БИЛИ ОТНОСИТЕЛНИ…?



Ангел Семерджиев трябва да бъде поканен незабавно от Националната следствена служба. Той не можа да даде отговор на редица въпроси по време на изслушването му пред антикорупционната комисия в Парламента. Това каза в националния телевизионен ефир председателят на комисията Яне Янев.
Тук може би трябва да се направи едно “лирично отклонение”, преди да продължим напред по същество. Предполагам, че няма човек тук, който да уважава политическата проституция. Едва ли личността на Янев вдъхва едно неподправено доверие, Но в случая може би има известно основание в това, което твърди.
Оказва се, че ДКЕВР е давал лицензи, които са били своеобразни банкови гаранции от страна на държавата и благодарение на тях, олигарси като Иво Прокопиев, например, са теглили милиони от банките.Семерджиев е подписал фактура за 100 млн. лв. за изграждането на сероочистваща инсталация на ТЕЦ „Бобовдол”, като тези пари са само за първата част от реконструкцията и въвеждането в експлоатация.
Тук отново се налага едно уточнение, което не касае определянето на цените на тока, но пък има отношение към ценообразуването у нас. Тези дни стана ясно, че изработването на туристическото лого на България е струвало над 1 млн. лв. То обаче е подобно на друго такова лого, ако не се лъжа – на Киргизия, изработването на което е струвало близо 500 евро…! Е как така нашето струва половин милион евро, пък другото, което е досущ като нашето е само 500 евро? Ами това е така, защото по веригата всеки иска да вземе. Пък и като се дава, защо пък да не се вземе…!?
Ами ето я и причината, поради която цените на тока и газта у нас са такива. Оказва се, че има случаи, където реално потребената ел. Енергия е да речем 65 лв., а таксата за пренос е или същата, или дори и по-висока! Това вече е истински абсурд, който у нас, както обикновено и вече по традиция, е нещо напълно нормално.
Вездесъщият Бойко, заяви, че е трябвало да “омете” Семерджиев още преди години, което било и персоналната му грешка! Ми да го беше направил бе Бойко!
Медийната кипра Ангел Семерджиев се чудеше, как да се допонапудри, та да изглежда по-величествен пред камерите. Ама за ценоопределянето хич го нямаше. Руснаците ни намалиха газта, а тук цената й уж беше намалена, пък крайните потребители взеха да плащат повече, вярно, малко повече, ама повече! Е как се случи това? Ами схемата е същата като с туристическото ни лого. Доста са навързани по веригата. Всички те искат да вземат, а вземането е сега, защото после не се знае, дали ще остане нещо за вземане.
Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, която нито регулира енергиите, още по-малко пък-водите, до скоро беше напълно освободен от контрол орган. На практика си правеше, каквото си поиска. Именно по този начин се стигна до резултатите, че каквото поиска “Булгаргаз” като цена на газта, това и ставаше. Най-големите длъжници на газовия ни гигант са Топлофикациите, но разликата от загубите, заради неплащането от тях явно се калкулираше върху крайните частни потребители на битова газ. Много справедливо, бих казал, типично по “семерджиевски”. Къде беше тогава ДКЕВР, какво вършеше тя, за да разпредели задълженията на Топлофикациите така, че да има поне елементарна справедливост? Ами беше пред медиите, чудеше се, как да се накипри, та да изглежда все по-забележителна!
Според премиера ни Борисов, Семерджиев нищо не е направил за десет години по ценообразуването на сметките на хората! Какво прозрение…! Ами като нищо не е направил, защо вече почти цял мандат на правителството, той просто не беше сменен? В същото време вече забравих, колко здравни министри сменихме, а за зам.-министрите на различните ведомства и за главните секретари, въобще не повдигам и темата! Какво се оказа, че един Ангел Семерджиев ли е бил проблем…!? Или може би вече не отговаря на политическата конюнктура..!?
Яне Янев може и да е повратлив в политически смисъл, може и да “уволняваше” ББ, пък после да му “пристана”, ДА, ФАКТ…,но в случая поне за това е прав. Семерджиев трябва да бъде разследван, защото комисията, която регулира, или поне трябваше да регулира цените на енергиите и водата, на практика безконтролно и безапелационно си бездействаше през цялото време!

Венцислав Жеков
за actualno.com

понеделник, 11 февруари 2013 г.

БЕНЕДИКТ ХVІ СИ ОТИВА, НО КАКВО ИДВА СЛЕД НЕГО…?




Папа Бенедикт ХVІ се оттегля! Тази новина обиколи света за минути и постави прецедент след последното оттегляне на римски папа през Средновековието.
Сред мотивите на папата са фактът, че той е с отслабнали физически сили и духовни сили, което не му дава възможност адекватно да изпълнява задълженията си. Сред мотивите е още и това, че съвременността предлага много динамични проблеми, които изискват активна позиция, а напредналата му възраст не му позволява да се справя с това.
Българският патриарх Максим, който почина в края на миналата година, беше обвиняван в това, че е твърде възрастен и реално не е активно действащ патриарх, но той остана на престола до смъртта си. Вземайки предвид фактът, че Йозеф Ратцингер, или папа Бенедикт ХVІ изтъкна именно физическата си и духовната си немощ, трябва да отбележим едно изказване на предишния папа Йоан Павел ІІ. Всички помним, колко наистина немощен беше този папа. Возеха го в папомобил, когато стоеше до тогава напетия ни патриарх Максим, лигите му течаха. Казваха, че имал невроза на лицев нерв. Каквото и да е било, Йоан Павел ІІ остана “на кръста”, както самия той се изразяваше, и изкара до край понтификатът си. Този понтификат обаче, на неговия наследник-папа Бенедикт ХVІ завършва в края на февруари 2013 г.
Изборът на патриарх, и на папа, което по същество е едно и също като длъжност не е просто отличие, а преди всичко призвание, защото се счита, че самата чиста Божия промисъл участва в избора на такъв човек. В този смисъл, подаването на оставка, някак не се вписва в мисленето, където първопричина е самият Бог.
Няма как да си подадеш оставка от патриарх, или от папа, защото този човек не е бил шеф на ООД, а е бил посредник между човечеството и Господ. Такива са каноните, такива са и моралните правила. Няма как да забравим и това, че патриарх Павле в Сърбия, беше почти в кома, НО продължаваше да е действащ патриарх и едва когато духът му се пресели във вечността, дойде следващият- Ириней.
Физическата немощ не е оправдание. Когато го избираха преди седем години, Йозеф Ратцингер не беше първа младост. Всички, включително и самият той знаеха, че той навлиза в години и ще му е все по-трудно, но той прие да стане папа Бенедикт ХVІ. Днес, когато наистина е по-немощен, не може да се откаже, защото не са го избрали за директор, а за посредник между две вселенски измерения.
Папа Йоан Павел ІІ също беше немощен. Той беше папа във време, когато падна комунизмът в световен мащаб. Отговорността му не беше огромна, защото беше чутовна, НО той устоя. Макар и почти носен от своите помощници, макар и почти на крачка от смъртта, Йоан Павел ІІ, или – полякът Карол Йозеф Войтила, остана на своя личен кръст до самия си край на земния път. Премина във вечността, но остави следа след себе си.
Какво ще остави Йозеф Ратцингер, или Бенедикт ХVІ?! Проблемите са с педофилите в църквата, с хомосексуализма, с доверието. Католическата църква стене, макар и огромна, макар и богата, макар и едва ли не всевластна , тя е отслабена до критичност. Това е така, защото Бенедикт ХVІ нямаше силите на Йоан Павел ІІ. Разбира се, за това той не е виновен, но това не му дава нито основание, още по-малко пък право да бяга от отговорност. Така не се прави.
Патриарх Максим, който беше обвиняван в какво ли не, въпреки всичко остана на трона си до края. Да, прекарваше повече време в правителствена болница, но и от там дори ръководеше църквата. Митрополитите не си позволяваха да правят, каквото и да било без одобрението на патриарха. Болен, немощен, почти смъртник, но Максим удържаше нeвъздържаните вопли на някои наши митрополити, които са с меко казано доста съмнителна вяра и морал. Така се прави и именно заради това Максим, който беше недолюбван приживе, си спечели уважението на много хора, които го считаха преди това за недостоен.
Бенедикт ХVІ е възрастен. На 85 е. Нима преди седем години, когато го избираха за патриарх, си е мислел, че след седем години ще стане на 81…! Разбира се, че не. Е, как така сега изведнъж реши, че не може да изпълнява адекватно задълженията си, които не са му възложени от някои друг, а с благословията на самия Бог…!?
Тук причините са други и те тепърва ще бъдат изяснявани. Папа, патриарх, цар, крал и император никога, ама никога не са се оттегляли, защото били немощни…, това е плява в очите на масите, която може би някой ден ще излезе на бял свят, така, както и преди са ставали ясни причините за оттеглянето на папа, в далечното Средновековие.
Дано съвестта му е чиста, дано му стигнат силите да изкара толкова, колкото му е отредено свише тук на земята, но Бенедикт ХVІ няма да бъде запомнен с това, с което беше запомнен Йоан Павел ІІ, който само няколко години след смъртта си, вече беше предложен да влезе в чина на светците! И все пак, нека изпратим Бенедикт ХVІ подобаващо и да отдадем почит на един от великите мъже в съвременния свят! Дано заместникът му да е по-издръжлив и преди всичко, сам да премери силите си, за да бъде достоен наследник на апостол Петър!

Венцислав Жеков
за actualno.com

петък, 8 февруари 2013 г.

сряда, 6 февруари 2013 г.

КАК ХИЗБУЛЛА ВЛЕЗЕ И В БЪЛГАРИЯ?



Всеки терористичен акт е нападение срещу всички нас. Той е атака върху нашите общи ценности, каза неотдавна британският министър-председател, по повод разследването на атентата в Бургас, през миналата година. По думите на Камерън, българската полиция и разузнаване са свършили отлична работа при разследването на атентата в Бургас, при изключително трудни условия.
Възникват обаче някои въпроси. Как така, когато стане такъв атентат навън, в друга държава, да речем в Турция, тамошните служби почти светкавично постигат същите тези резултати, които на нас ни отнемат почти половин година? И още нещо, как така е замесена Хизбулла, пък не е станало ясно още в началото? Чак сега ли се сетихме, че те може да са били замесени?
Истината е, че това, което стана миналото лято в Бургас ни вкара окончателно в обмена на терористични актове по света. Ние вече сме част от света, при това пълноправна част. След като участваме в мисии на НАТО, след като участваме и в мисии на ЕС, от което черпим дивиденти, в качеството си на “верни съюзници”, то неминуемо ставаме и част от целите, които си набелязват организации като Алкайда и Хизбулла.
Именно горната констатация ни прави част от света, където освен всичко, се случват и атентати. България до скоро беше единственият оазис, където израелските туристи идваха, без да се притесняват от нападения. Освен това тук те можеха и да играят хазарт, нещо, което в Израел, до колкото зная, е забранено. Е, вече и тук не е толкова безопасно!
Всъщност, мисълта ми е насочена към това, че някак, като че ли измислено обвиняваме Хизбулла. До вчера нищо не се знаеше. Още когато се случи атентатът, в разследването участваха и израелски, и американски служители на тайни служби. Тогава дори и не се прокрадна сигнал, че има връзка с Хизбулла. След това постепенно от Израел се чуха гласове, че именно тази организация е виновна за атентата. А по-късно и нашите служби се поддадоха и заговориха за Хизбулла. Някак, като че ли някои ИСКА Хизбулла да са виновни за този атентат.
В същото време си мисля, че едва ли организация като Хизбулла би се занимавала с нас и нашите туристи, като може да удари на много други места по света, където ужасяващият ефект би бил много по-драматичен. Какво търси такава мащабна организация у нас? Ясно е, че у нас идват по-ниско заможни туристи. Ако например направят такъв удар в някоя по-известна дестинация, защо не и дори на някой гръцки остров, ефектът би бил по-голям, защото вероятно биха убили по-известни хора. Това е само предположение и разсъждение, не е призив…! Просто си мисля, за да не ме обвинят в планиране на организиран ужас!
Е, това е, само това ме притеснява, Хизбулла беше напълно игнорирана в началото, а днес, полугласно си признаваме, че май те са избили израелските туристи в Бургас. Дали така искат от Америка и от Израел, дали ние сме достигнали сами до извода, дали има трета причина, няма как да зная, но поне мога да си мисля.
Мои приятели наскоро ми споделиха, че ние не можем да хванем нашите си престъпници, та ще хванем атентаторите от Хизбулла…!
Измъкнаха ни се едни кокошкари на фона на една терористична организация, каквито бяха братята Галеви. Е как, КАК питам ще хванем дирите на терористи от световна величина…!!!?
Как можем да се справим с нашата си едра престъпност ли? Ами че те всички ги знаем кои са. Имената им са всеки ден по медиите. Правим една среща ЦСКА-ЛЕВСКИ на голям стадион, съответно имената от ъндърграунда, естествено, ще присъстват там. Е какво по-лесно от това!? Събираме ги,…..не, не…няма да правим вендети от спартански тип, просто ги събираме и всеки да обясни, от къде идват милионите му. Не може…! Ок, тогава влиза “на топло”, не за друго, а за да помисли! Нали помните…..-втори етаж, източен сектор, южно изложение,….надзирателят-бай Танас-строг, НО справедлив…!
Да, ама как ще хванем ъндърграунда от Хизбулла, че да гледа мач, че…., да хванем рядка пеперуда край Владайската река…! Няма как да стане, разбира се, няма как да сме сигурни, че атентатът от Бургас е дело именно на тях, няма как да няма съмнения в разследването, няма и как да не ми е съмнително, че навън ги хващат за дни, а тук отнема и години, ако въобще ги хванат де..! Пък, кой знае, може и да са от Хизбулла, или от Алкайда…, все пак, с развитието ни като туристическа дестинация, неминуемо ставаме и терористична дестинация, няма как-медът винаги е свързан и с жилото…!

Венцислав Жеков
за actualno.com