понеделник, 30 септември 2013 г.

Има ли „сделка“ с покритието на цифровия сигнал?


Председателят на Комисията за регулиране на съобщенията, Веселин Божков  няколко пъти заяви, че след 30 септември, между 350 хил. и 1 млн. души в страната най-вероятно ще останат без достъп до цифрова телевизия.
Причината според него е, че мултиплекс-операторите имат покритие на цифров сигнал в страната от 95%, а останалите 5% от хората ще бъдат "в сянка".
Според ресорното министерство, в България едва 16,5% от гражданите гледат  аналогова телевизия. Не е ясно обаче, колко от тях са във въпросната „сянка“.
"Планираме да направим анализ и да предложим решения на МС. Трябва да се види, какъв е проблемът“, коментира министър Данаил Папазов.
Въпросът обаче е, чак сега ли, когато аналоговият сигнал вече е изключен и проблемът е на лице, се сетиха, че трябва да се търсят решения?
И понеже сме на Балканите, сякаш логично, в медиите се появи информация, че е възможно цифровият сигнал нарочно да е разпределен не на 100%, за да се стимулира местният бизнес на кабелни оператори.
„Истината е някъде там“, но вeроятно постепенно и тя ще се „засенчи“, а на нас не ни ни остава друго, освен - трескаво купуване на декодери.

За novinite.bg

петък, 27 септември 2013 г.

Без пари за бежанците престъпността ще скочи


Експерти от Еврокомисията ще посетят България през октомври, за да преценят, дали страната се нуждае от финансова помощ, за да посрещне бежанската вълна, заяви неотдавна вицепремиерът и министър на вътрешните работи Цветлин Йовчев. Факт е обаче, че бежанската вълна вече е реалност и въпросът не е, дали се нуждаем от финансова помощ, а кога ще можем да я получим.
Тези дни кметът на София изрази притеснение, че сградите, които се ползват за настаняване на бежанци, не са пригодени напълно за живот, а идват зимни месеци!
Еврокомисарят по регионална политика Йоханес Хаан заяви, че „по европейските структурни фондове, няма възможност за отпускане на допълнителни средства за нуждите на бежанците, като например за тяхното временно настаняване“. Докато обаче умните се наумуват, лудите ще се налудуват! Вече се появиха справки, че в региони, където има бежанци, дребната престъпност расте, защото хората са гладни.
Всъщност, въобще не ни интересува, дали финансовата помощ ще е по структурни фондове, или по други, важното е да се действа не вчера, не дори и днес, а веднага! Иначе рискуваме, отново да има изказвания на бежанци, че се връщат в Сирия, защото „тук е ад!“

четвъртък, 26 септември 2013 г.

Всички сме равни в ЕС, но май отново има „по-равни“!


България получава най-малко средства от ЕС на глава от населението, в сравнение с останалите страни-членки, включително и от новоприсъединените. За периода от 2014-а до 2020-а г. страната ни ще получи общо 7.128 млрд. евро от структурните фондове на ЕС.

Това прави по 970 евро на всеки българин. За същия период на всеки румънец се полагат по 1016 евро, на всеки жител на Полша – по 1880 евро, на всеки унгарец – по 2055 евро. Дори за новоприсъединилата се Хърватия са предвидени два пъти повече пари – по 1870 евро, а Естония ще получи по над 2600 евро на човек. За всички е ясно обаче, че европейската кохезионна политика, или политика на сближаване, има за цел постепенно да изравни жизнения стандарт в отделните страни.

Европа обаче отпуска пари не според населението, а за конкретни проекти и в зависимост от икономическия растеж на отделните държави. В последното се съдържат три важни съставки, които трябва да бъдат разделени и „разхвърляни“ по различните приоритети. Политиката на сближаване цели да изравни стандартите! Добре, след като България получава най-малко пари от ЕС именно по кохезионните фондове, това означава ли, че ние сме с най-висок стандарт и съответно имаме най-малко нужда от „изравняване“...!? Европа отпуска пари за конкретни проекти, а не според населението...!

Е, нима ние не сме предложили проекти, или може би нашите проекти са по-евтини, или пък нашият труд е по-девалвиран...?! Въпросните проекти се финансират, в зависимост от икономическия растеж! В този случай се връщаме отново на първия приоритет – нима нашият икономически растеж е най-висок в Европа и заради това получаваме най-малко пари за кохезия...!? Най-бедните в Европа, получават най-малко, като от тях се очаква да са най-дисциплинирани и най-стриктни в изпълнението на всички европейски директиви...! Това не звучи ли поне малко мазохистично...?

„България, заедно със скандинавските страни, е сред малкото, в които не сме имали прекъсване, или спиране на плащания през последните три години. Това е един период, в който нещата във вашата страна се развиха много добре“, каза еврокомисарят по регионалната политика Йоханес Хан, който пристига у нас в петък.

Как обаче да тълкуваме думите му, след като логиката подсказва, че най-малко обикновено се дава на „най-непослушния“? В същото време Хан обясни, че „вече няма никаква възможност България да предоговори отпуснатите й суми и да получи повече пари“. Той обаче идва на „ рутинно посещение, /именно - бел. ред./ защото се намираме по средата на преговорите за следващия програмен период“.

Аз ли не разбирам нещо, или отново „грешката е вярна“...?

Ако си позволя перифраза на един популярен шлагер - „всички сме хора...в ЕС“, също така и всички сме равни, но май пак има „по-равни“!

За novinite.bg

вторник, 24 септември 2013 г.

Израел е рекордьор по брой туристи у нас през лято 2013


Визитка

Румен Драганов работи в сферата на туризма повече от 30 години. Завършил е Техническия университет в София и Университета за национално и световно стопанство. През годините е заемал различни длъжности в сферата на туризма – екскурзовод, туристически представител, офис директор в международната търговска организация “Балкантурист”, изпълнителен директор на капитала на холдинга “Balkan Holidays international”, президент на клоновете на ‘Balkan Holidays’ в Лондон, Ню Йорк, Рим, Москва, Кайро и други. Драганов също е бил и председател на Туристическия комитет към Съвета на Министрите в качеството си на заместник-министър на търговията и туризма. Взема участие в работата на много неправителствени организации – Българска Асоциация на Туристическите агенции, Българска асоциация за еко-туризъм. Бил е издател и редактор на българското списание за туризъм. До 2006 г. е председател на Съвета по туризъм в София и член на Българския туристически борд.

Г-н Драганов, как премина летният сезон, оправдаха ли се очакванията?

Летният сезон премина изключително успешно, за разлика от предишните години – 2011 и 2012 г. През настоящия сезон нямахме каквито и да било оплаквания, свързани с храненето, изхранването на туристите, нямаше изоставени групи заради фалити на външни туроператори, нямаше проблеми с басейните. Сезонът премина спокойно и успешно, с един среден ръст в параметъра за брой туристи от 4,5%. Това се дължеше, както на доброто обслужване, което в последните години се налага на българския туристически пазар и е високо оценено от чуждестранните контрагенти, така и на изключително доброто време, което имахме в летните месеци у нас. Това контрастираше на сравнително по-лошото време в Европа.

Кои бяха „новите туристи“ у нас през това лято?

Като нови туристи, най-голям ръст имаме от Израел - 33%. Това е следствие от факта, че през миналата година имахме спад в месеците август и септември, заради атентата в Бургас, през юли. От друга страна имаме нови туристи, които идват от задокеанските и далекоизточните пазари – Китай, Индия и Индонезия.

Излезе информация, че близо 40% са недовършените хотели по Черноморието ни. До каква степен това създаваше проблеми на почиващите?

Легловата база, която предлагаме надвишава в пъти капацитетите на туристите. Ако говорим за върхова заетост в периода от 25 юли до 5 август, почти през цялото останало време има свободни леглови контингенти по цялото Черноморие, което е следствие от свръхзастрояването, което беше извършено в последните 15 години. Като цяло не страдаме от недостиг на леглова база, а имаме дори преекспониране на територията на цялата страна. Средните заетости в годишен план се движат в границите между 33 %-35%. Ние нямаме проблеми от гледна точка на недостиг на леглови капацитет, с изключение на върха на сезона, при това, дори тогава се намираха свободни легла, както по Северното, така и по Южното Черноморие.

Какъв тип туристическа дестинация се оказа България след края на този летен сезон и преодоляхме ли „славата“ ни на дестинация за алкохол и „балконинг“?

България е една средно бюджетна туристическа дестинация. Ние сме по-скъпи от Турция и малко по-скъпи от Гърция в предлагането на някои туристически продукти. На нивото сме на Испания и Италия, като цена на туристическия продукт. Това се дължи на факта, че у нас хотелската база е изцяло подновена през последните 15 години и на второ място, че независимо от всичко, във върха на сезона, когато най-много се търсят легла на „първа линия“, главно се ползват хотели, категория 3, 4 и 5 звезди, които като цяло са малко по-скъпи. По отношение на вида туристи, България дава възможност за всякакъв вид туристи – семейства с деца и младежи, които търсят по-различни неща. Всеки се концентрира в зависимост от интересите си. В „Албена“ отсядат семейства с деца, които търсят повече „ол инклузиф“ и които разчитат на това да има чадъри и шезлонги, които се предоставят заедно с тяхната стая. „Златни пясъци“ е предпочитан от по-възрастна категория туристи, особено по крилата на сезона, както и семейства с деца. Младите хора, които търсят екологичен туризъм, далеч от шумните и застроени туристически комплекси, обикновено отсядат на „Кара дере“, или „Иракли“, където има пусти плажни пространства. Тези които търсят младежки, развлекателен, денонощен туризъм, се отправят към „Слънчев бряг“, а хората, които търсят форма на културна среда, ако тя е в къмпинг – предпочитани са „Градина“ и „Арапя“. Тези, които търсят културни забавления и хора, които по принцип се занимават с изкуства, обикновено избират Созопол и Поморие. По отношение на различните други целеви групи, обикновено хората с по-добри възможности, които имат специфичен лайфстайл - собственици на малки и средни предприятия, или мениджъри, хора с професии, като архитекти, юристи, лекари, хора на изкуствата, търсят каменни къщи за гости с храна, приготвяна на бавен огън. Те предимно са в Източните Родопи, Разлог, Банско, Добринище, Гоце Делчев, а също и Централен Балкан и Източна Стара планина. Тази година имаше голям интерес към така наречения „най-изостанал“ район – северозападният туристически район. Тук популярни са Враца, Монтана и Видин. Тук идват тези, които се интересуват от „офроуд“ или „маунтин байк“. В Монтана има изключително добри  условия за велоалеи и велопътеки за целия район. България предлага възможност за всяка целева  група, да намери своето място.

Къде почиваха българите през това лято?

Българите като цяло почиваха в България. Над 80% почиваха в параметъра – посещения при близки, роднини и приятели. Както при големите празници – Гергьовден, Великден и дългите уикенди, те предпочитаха да са при близки, роднини и приятели, далеч от големите градове. За София това са всички места, които наричаме провинция извън София. За Варна и Бургас предпочитат места като Централен Балкан, Източна Стара планина и Източните Родопи, където много от хората имат и втори дом. На първо място по обеми туристи се нареждат посещенията по Черноморието. Те бяха много интензивни, особено след средата на юли, когато беше открита магистралата. „Пресата на магистралата“ се чувстваше главно през уикендите, които бяха доста пренатоварени. Всички, които ползваха магистралата, усетиха първо по-ниската цена на придвижването до морските курорти, по-краткото време и по-голямата сигурност. Това доведе до увеличаване на сезона. Летният сезон не е приключил. Нормално той приключва в края на септември и първата седмица на октомври. Има много силни заявки за хотели до края на октомври, които предлагат основно „спа“ и „уелнес“. Очаква се много от тях да удължат работното си време, заради хубавото време, което се очаква през октомври и за поемане на потока през уикендите.

Какво можем да очакваме за следващия летен сезон – нови пазари, или стимулиране на вече завоюваните?

Очакваме развитие на основните ни пазари – Германия, Русия и европейските страни. Работим с над 350 големи туроператори от Европа и света и над 120 авиокомпании, кжоито превозват туристи, специално за летния сезон. Този традиционен продукт и тези традиционни пазари ще останат като най-големи обеми. Онова, което цяла Европа чувства е увеличаването на броя на туристите от дестинации като Китай и Индия, през последните години.

За novinite.bg

Различните хора имат равни права!?



Тазгодишният гей-парад в София премина без особен медиен шум и без френетични поводи за новинарски подвизи. Нямаше бити, нямаше пиратки, нямаше полицейско насилие, нямаше и кой знае какви крайни изстъпления. Подкрепа за организацията на парада изразиха много от посолствата в България. Приветствие към участниците отправи дори заместник-посланикът на САЩ, Браян Далтън, който беше дошъл заедно с партньора си. Разбира се, сякаш както си му е редът, имаше и анти-гей парад.

Близо 70 души се събраха на пилоните пред НДК в знак на протест. Българите обичаме да се бием в гърдите, като Кинг Конг, обичаме да парадираме с мъжествеността си, обичаме да сме винаги прави, винаги най-силни, най-най...! Само че, когато се стигне до истинска схватка, било то словесна, било дори чисто физическа, ставаме страхливи. Наскоро моя колежка забеляза, че мъжете у нас вече много рядко се бият.

Дали това е така, защото се страхуват, или защото се наплашихме от „мутренските времена“, не се наемам да отговоря. Обичаме да парадираме, но някак, когато се сблъскаме с по-различни от нас, тогава сме готови да си излеем целия гняв, събиран във всички сфери на напрегнатото ни ежедневие. Така е и с гей-парадите. Никой не иска всички момичета и момчета да стават гейове. Такива обаче има и те са реални хора, те работят заедно с нас, пътуват в градския транспорт, посещават ресторанти и барове, ...живеят с нас, те са навсякъде и което е по-важно, никак не са извънземни.

Е, понякога наистина има и такива, които определено напомнят за „инопланетяни“ и като поведение, и като облекло, но нека бъдем честни – те са истинска рядкост. Днес има страх и той е много очевиден. Освен, че се страхуват самите хора с хомосексуална нагласа, страхуват се и техните приятели и близки, голяма част от които са хетеросексуални. Страхуват се, за да не бъдат обявени и те за такива, каквито всъщност не са. На този фон от една националистическа партия предложиха сурови глоби за участие и организиране на гей-паради, както и за демонстрация на хомосексуално поведение! Само че трябва да уточним, какво е „демонстрация на хомосексуално поведение“?

Ако едно момче е с по-цветни дрехи, или едно момиче е с вратовръзка, това мода ли е, или е признак за хомосексуалност? Разбира се че е абсурдно, да се разсъждава по този начин! Защото, ако ще глобяваме момчета, заради това, че са се хванали за ръка, тогава, по силата на кой официален закон няма да глобяваме момче и момиче, които също са се хванали за ръце...?!

Ако едното може, защо другото да не може? Изказванията от последна инстанция винаги са били опасни и двусмислени. Нека да си припомним, как един популярен от близкото минало политик в Австрия, който беше твърдо против „педалите“, беше забелязан да се навърта доста подозрително край един от хитовите гей-клубове във Виена!

Така че, хайде да не се правим на по-католици от папата, че да не ни излезе име и на нас...!

За novinite.bg

вторник, 17 септември 2013 г.

Не е важна пенсията, а колко дълго ще я получаваме!


Продължителността на трудовия стаж да бъде обвързана с пенсията, в съотношение 2:1. Това предлага социалният министър Хасан Адемов. Ако продължим да увеличаваме всяка година стажа за пенсиониране, при средната продължителност на живот в България, ще стигнем до там, че няма да получаваме пенсия и 10 г., твърди Мика Зайкова, пред „Нова телевизия“, по повод изказването на министъра.

Всъщност, българите отдавна се шегуват, че не е важно, дали ще вземеш някога пенсия, важно е, колко време ще я получаваш! Едва ли едни съсипани от труд хора на 70, а както се оказва, че е възможно, и на повече години, могат дълго да получават пенсия? За всички е ясно, че пенсионерите у нас нарастват постоянно. Това е логична прогресия, на фона на притеснително ниската раждаемост от много години насам. С една дума, нацията ни застарява. Това води до обективна възможност, все повече хора да стигат до пенсионна възраст, което очевидно товари фискалните бюджети. Ние не произвеждаме, или поне не е толкова, че да си позволим да не обръщаме внимание на почти главоломното увеличаване на броя на пенсионерите у нас.
Към момента жените се пенсионират на 61 г. и 4 месеца, а само след няколко години те вече ще се пенсионират на 64 г., в същото време стажът ще бъде тройно, дори четворно по-голям, смята Зайкова.

Една от големите, да не кажа, вечни, теми в обществото ни, е тази за поколенията и „тихата“ борба помежду им. Младите хора обикновено, и съвършено разбираемо, не мислят за пенсия, но забравят, че живот и здраве, един ден всеки стига до там. Пенсионерите са разглеждани като един вид финансово бреме за държавата. Е, какво е решението – да ги натоварим на кораб и да ги пуснем в морето, без капитан, както правели с юродивите във Византия, ли...!?

Нарастването на възрастта трябва да бъде съпроводено с мерки на пазара на труда. За тези, които ще останат по-продължително да работят, трябва да бъдат пригодени специални места, да бъдат преквалифицирани, не в последните години преди пенсионирането, а доста преди това”, смята бившият управител на НОИ, Йордан Христосков. Добре, но как да намерим ресурс за нови „мерки на пазара на труда“ за хората в предпенсионна възраст, след като не сме в състояние да задействаме такива за младите хора, които са безработни, някои от тях от години, а животът им тепърва предстои...? Разбира се, че трябва да се погрижим за хората, които са на възраст и които все още работят, защото трябва да направят стаж и години за пенсиониране, дължи им го държавата. В същото време, обаче има много млади хора, дори цели семейства, които са безработни.

Проблемът не е в това, че има работещи пенсионери, проблемът е в липсата на възможности за работа. Ние може би сме държавата, в която най-много висши офицери, дори генерали и специалисти в различни области са пазачи на бариери, продавачи и дори хигиенисти, просто защото нямат възможност да работят по специалността си и интелектуалният им потенциал постепенно, но трайно се изгубва.


Според бившия социален министър Иван Нейков, предложеният „автоматичен механизъм“ между продължителност на живота и възраст за пенсиониране е „първата истинска следваща стъпка към реформата”. Може би това е пътят. Може би само по този начин ще отпадне другият вечен спор – да вдигаме ли възрастта за пенсиониране? Спирането на покачването на възрастта и стажа не може да кореспондира с продължаване на реформите в сектора, смята Нейков, а всички сме убедени, че реформа трябва да има. До тогава, ще ни удържат пари за пенсия, ще си плащаме и в допълнителните, но задължителни фондове, пък ако доживеем до пенсия, „берекет версин“...!

За novinite.bg

петък, 13 септември 2013 г.

Докога ще се редим на опашки за визи...?


Визите за румънци за САЩ и Канада могат да отпаднат. Това стана ясно, след като румънският евродепутат Йоан Енчу внесе за гласуване, като съвносител, нова „клауза за реципрочност“. Европарламентът, чрез резолюция за промяна на правилника на ЕС за визите, задължава САЩ и Канада да ги премахнат за румънски граждани.

Това е добре, само че се оказва, че в момента гражданите и на България, Полша, Чехия, Кипър и Хърватия се нуждаят от визи, за да пътуват в САЩ и Канада. Тези държави също са равноправни членки на ЕС. Това означава ли, че всяка от тях трябва да оправомощи отделен свой евродепутат, който персонално да предлага отпадане на визовите режими...?!

Очевидно, става дума за ограничение, което, меко казано, е несъстоятелно. Например България е държава, която е съюзник на САЩ в много от военните операции, които те провеждат по света. Още от зората на демокрацията ни се „сдобихме“ и със статут на „най-облагодетелствана нация в търговията със САЩ“.


И въпреки това, близо 24 години след падането на комунизма, все още се редим на опашки за визи, както за САЩ, така и за Канада!

За novinite.bg

четвъртък, 12 септември 2013 г.

Рамадан Аталай: Политиците трябва да стоят настрани от цените на енергията


Визитка:

Рамадан Байрам Аталай е български политик, член на централното оперативно бюро на ДПС и председател на парламентарната комисия по енергетика. По професия е минен инженер. Той е народен представител от парламентарната група на ДПС в 38-мо, 39-то, 40-то, 41-то и 42-то Народно събрание. В 39-то НС е заместник-председател на парламентарната Комисия за борба с корупцията и член на Комисията по транспорт. В 40-то НС е председател на Комисията по енергетика и отново - член на Комисията за борба с корупцията.
Рамадан Аталай е роден на 12 април 1957 г. в разградското село Мъдрево.


  • Г-н Аталай, има ли завишени сметки за електроенергия, ако има такива, защо, след като цената беше намалена от 1 август?

  • Енергийната комисия ,заедно с комисията на гражданските организации на Мая Манолова, изслушахме представителите на електро-разпределителните предприятия /ЕРП/ и представителите на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране /ДКЕВР/. Оказа се, че цените на електроенергията от 1 август, които са по новия регулаторен период, са намалели и никъде няма никакви грешки. Проблемът е, че когато хората са получили фактурите си, те са заплащали и част от стария период, преди датата, от която беше обявено намалението на цената на електроенергията. От тук именно идва недоразумението, че цените на тока не са намалени. Според мен обществените организации получиха много ясен и точен отговор, по време на заседанието на двете комисии. Можем да кажем с убеденост, че е факт намалението на цената на електроенергията, което е в рамките на около и до 5%.

  • От електро-разпределителните предприятия твърдят, че калкулират огромни загуби, в рамките на милиони! Можем ли да очакваме фалити на някои от тях, вследствие на обявените от самите тях финансови затруднения?

  • В никакъв случай не може да се очакват фалити на ЕРП-та, те може да имат недостиг на средства, в зависимост от определени икономически взаимоотношения с Националната електрическа компания /НЕК/. Това е било по времето на ГЕРБ и смятам, че те ще намерят общ език и ще изгладят нещата. Да сего говори за фалити на ЕРП-та, според мен е пресилено, защото на всички им е оставен съответният процент печалба. До колкото стана ясно по време на заседанието на двете парламентарни комисии, с определени проценти са намалени инвестиционните им програми и все още има известно недоволство, че не са им изплатени добавките за зелената и кафявата енергия, от предишния период. Според мен, до края на настоящата година и тези взаимоотношения с НЕК ще бъдат напълно изчистени.

  • Има ли опасност от режим на тока и ако това стане факт, може ли да очакваме стачки, за което някои синдикалисти вече дадоха сигнали?

  • Този въпрос е манипулативен! Не можем да говорим за режим на тока, когато в България има 11 хил. мегавата инсталирани мощности, когато ползваме едва 3 хил. мегавата и се чудим, по какъв начин да възобновим износа. Случаят е такъв, че „касата е толкова пълна, че чак прелива“. При тези обстоятелства, да говорим за режим на тока, за мен би било директна манипулация.

  • На фона на видимата необходимост от обновяване на инфраструктурата на мощностите, възможна ли е „реанимация“ на проекта „Белене“?

  • Този проект „Белене“ няма нищо общо с реконструкцията на инфраструктурата. Този проект е чисто нова мощност и според мен е в програмата на правителството. След като завърши икономическият анализ на това начинание и се установи и докаже, че е реалистичен и е възможен да се случи, тогава ще има и повече конкретика по този проект.

  • Стана ясно, че Българският енергиен холдинг /БЕХ/ ще прави нов анализ за целесъобразността на проекта „Белене“. Как ще изглежда този анализ и какво ще включва, след като подобен анализ вече беше правен?

  • Това не мога да зная, нека да го направят и ще видим. Явно изпълнителната власт има нещо предвид. Ние сме законодатели и можем да дадем само мнение и експертно становище, след като подробно се запознаем с това, което са написали в новия анализ.

  • Можем ли да очакваме поскъпване на тока в близко бъдеще?

  • До следващия регулаторен период смятам, че не би трябвало да се случва това.

  • Министърът на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев заяви, че токът може да поевтинее, ако намалеят кражбите. Това реално ли е и може ли наистина да се случи?

  • Аз и преди съм казвал, но държа да го повторя – когато има един регулаторен орган, политиците трябва да стоят по-настрани и да не дават мнения, кога ще бъде намалена цената на която и да е енергия, както и кога ще бъде повишена. Методиката, с която разполагаме, както и Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, която имаме са начинът и компетентният орган, който може да каже, каква ще е цената на електроенергията. Не зная, на какво се основава министър Стойнев. Може би той е сметнал предварително и е установил, че все още има някакви резерви някъде, но моето становище е, че енергетика без пари не се прави. Ние трябва сериозно да помислим за повишаване на доходите на хората, за да могат те по-лесно да си просрещат нуждите, а не постоянно да намаляваме цената на една стока, за която сме изхарчили определени средства и която има определена себестойност.

  • Изваждането от цената на електроенергията на някои от добавките, това добро ли е, или може да се окаже „бомба с часовников механизъм“?

  • Къде да се сложат тези добавки, по какъв начин да се направи това, в най-новия регулаторен период? Трябва да Ви кажа, че в най-новата формула, която направихме, целта ни беше да се освободи износът и това стана факт.  

    За novinite.bg

вторник, 10 септември 2013 г.

Да очакваме ли данъчна анархия?


Промени в данъчното законодателство предвиждат първо да бъдат погасявани главниците, след това лихвите и накрая вноските. Синдикатите обърнаха внимание върху проблема с единната сметка и невъзможността човек сам да преценява, кои от задълженията си да погаси първо.
Предвижда се погасяването на задълженията да става облекчено с едно платежно нареждане, каза заместник-министърът на финансите Людмила Елкова. С това обаче, гражданеите се лишават от правото си да менажират собствените си разходи и да плащат дадени задължения, като ги степенуват, според своите птриоритети.
Синдикатите са и срещу единната сметка, въведена от предишното правителство. Според тях, тя се нуждае не от промяна, а от отмяна. От Българската търговско-промишлена палата изразиха мнение, че трябва да се обособят две отделни сметки – данъчна и осигурителна.

Прекалената либерализация на опциите за данъчно издължаване, както и за внасянето на осигуровки, има опасност да доведе до данъчна анархия – всеки да плаща, каквото си иска и когато си поиска. Това от своя страна ще предизвика законодателни промени, защото различните данъчни институции, които са държавни, ще трябва да планират бюджетите си и дейностите си въобще, съобразно това, кой, кога и какво иска да плаща.  

За novinite.bg

Проф. Веселин Бояджиев: На 2 януари 2014 г. вероятно ще разберем, че земята ни е раздадена


Проф. д-р Веселин Бояджиев е роден през 1956 г. в гр. Девин, Смолянска област. През 1973 г. завършва гимназия в София, а през 1976-1980 г. е студент по география в СУ „Св. Кл.Охридски”. От 1981 до 1990 г. е асистент, от 1990 до 1995 г. е главен асистент, а от 1995 г. е доцент в катедра „Социално-икономическа география” на СУ. Доктор по философия.
Научните му интереси са в сферата на геополитиката и геостратегията, регионалното развитие и други. Има общо 70 публикации, включително 5 учебника и участие в 3 монографии (1 самостоятелна). Има публикации и в: Австрия, Белгия, Франция, Румъния и Македония.


  • Г-н професор, от 1 януари 2014 г. трябва да отпадне забраната за закупуване на земеделска земя от чужденци. Какви са очакванията ви, ако това стане?
  • След време ще отчетем, че не сме били готови с национална политика по отношение на този все още национален ресурс. Казвам все още, защото от години със знанието на обществото, чужденци и от държави извън ЕС, по всякакви начини придобиват земя. Аз мисля, че българската земя остава единственият национален ресурс, който не сме раздали. Опитът от приватизацията и това, което направихме с горите и полезните изкопаеми, дава за сега доста горчиви плодове и резултати. Свидетели сме на енергийна криза, която до голяма степен се дължи на неразумната политика по отношение на нашите горивни полезни изкопаеми. Ние си мълчим за земята, нямаме поземлен данък в България, нещо – което е традиция в регионалната политика. Това е данък, на който биха разчитали общините. За една бедна, полупланинска община, която има голяма територия и малко население, това е много важно. Зад кого заставаме по отношение на земята?
  • И зад кого трябва да застанем, според Вас?
  • Зад едрия собственик ли, или дребния, или пък - средния такъв. Това е избор. Например, приключилото преди две години земеделско преброяване не завърши с публикувани крайни резултати. Това не е случайно, има милиони декари, било под аренда, било – собственост. Това предизвика взрив от коментари в ЕС. Този въпрос е от изключитгелна важност за нашето общество. Фактът, че всички политически партии мълчат по този въпрос, на мен ми говори, че те ще подминат този приоритет.
  • Какво очаквате да се случи?
  • На 2 януари 2014 г. вероятно ще разберем, че земята ни е раздадена, защото цените, по които се работи в България, за Централна и Западна Европа просто не са цени – това са подаръци. Нашата земя не отстъпва на френската земя, а тя е десетки пъти по-скъпа от българската. В природно отношение, ние в Източна Европа приличаме на Франция, имам предвид минерални води и природно разнообразие. Моето безпокойство е заради предварителното полуразхищение, а от Нова година и официално разхищение на този ресурс.
  • Още през миналата година стана ясно, че България и Румъния не са готови да влязат в пряка конкуренция с европейски инвеститори, на пазара на земеделска земя, кога смятате, че бихме имали такава готовност?
  • Заради това е държавата и заради това има раезлични защитни политики, които се прилагат на Запад. Това са допълнителни условия, условия за реинвестиране, игра с ДДС, различни други поземлени данъци. Всяка държава, в степента, в която реши, брани интересите на своите граждани, не само държавните интереси. Аз не забелязвам, в областта на земеползването, нашата държава да брани, както националния интерес, така и личния интерес на гражданите. Ситуацията в Румъния е доста по-различна, първо по исторически причини. Там има големи поземлени собственици, в сравнение с които, нашите чорбаджии от едно време, които са разполагали с по 1000-2000 дка. земя, са едни дребни собственици. Проблемът за България е уникален. Ние сме страна на дребната поземлена собственост, която изхранва българския народ.
  • Как може да се регулира пазарът на земята?
  • В момента този пазар е стихиен. Има една идея за създаване на поземлена банка, с участие на държавата, където да се намери механизъм и да се съживи използването на земята. Аз не вярвам на официалните данни, а вярвам на очите си. При посещенията ми в страната наблюдавам, че значителен процент от нашата земя продължава да не се използва. Тя не се подържа. Много прибързано се дава възможност на общините едва ли не да продават непотърсена земя. Причините за непотърсването са много. В резултат на разместването на населението, реалният потенциален собственик на земя в Добриджа, може да живее, например, в Благоевград. Трябва да се изясни, коя земя се работи, да се насърчи възстановяването на собствеността, защото реално, върху много земи не е възстановена собствеността. Един бивш земеделски министър обяви още в края на миналия век, че поземлената реформа е приключила много успешно. Това не е вярно. Има десетки хиляди дела по нерегулираните поземлени отношения.
  • Какъв е резултатът от всичко това?
  • Ние върнахме България на равнище около Втората световна война, в резултат на проведеното земеразделяне. Имаме най-дребното земеделие в Европа, което е абсолютно неподходящо за модерните технологии. Трудно ще ни бъде да компенсираме това поне 50-60 годишно изоставане.
  • Възможни ли са ограничения на продажбата на земеделска земя на чужденци, на местно ниво? Тоест, могат ли общините да си определят проценти, в рамките на които да се извърша такава продажба?
  • Бих дал съвет да се направят опити, чрез европейските институции това да се осъществи. То може да стане като допълнителни условия, като например – реинвестиране на печалба, поземлени данъци. Има такива механизми. Инструментариумът на европейските държави е много богат. Ако средиземноморските страни, например, водеха нашата неразумна политика, сега щяха да внасят храни, защото инвеститори от Северна и Централна Европа, отдавна щяха да разгърнат туризъм в техните подходящи земи, във Франция, в басейна на река По, например. Хората си бранят земите. Това е обща политика на всички равнища. При нас, с всяко следващо правителство, се сменят полюсите на акумулатора. В общините също властта се сменя и това води до застой.
  • Има ли клауза в договора ни за присъединяване към ЕС, според която трябва да въведем задължителна либерализация на пазара на земеделска земя и какво точно пише там по този въпрос?
  • Поляците извоюваха десетгодишен гратисен период в техния договор. Ние успяхме – за седем години. Така ни беше предложено и нашата делегация веднага се съгласи. Навсякъде всеки търси начини да ограничи продажбата на земя на чужденци. Тук влизат екологични съображения, регионални такива, допълнителни задължения. Например, може да се каже, че който придобие земя над определено количество в Северозападна България, трябва да е задължен да инвестира на местно ниво, в дадена област. Ние приемаме всичко, което ни се предложи и след това се бием в гърдите, какви големи европейци сме.
  • Възможно ли е да има предел върху собствеността върху земеделските земи?
  • Разбира се, че е възможно. Ние на практика все още не сме отклонили прокараното още при Стамболийски, през 1922 г. решение, за предела на собствеността, само че то официално се прескача.   

    Въпросите зададе Венцислав Жеков
    За novinite.bg

четвъртък, 5 септември 2013 г.

ДДС за храните трябва да падне наполовина



Повече от ясно е, че средната годишна заплата на българина е една от най-ниските в Европа. В същото време държавата „вади“ от джоба ни по 20% данък при всяка покупка, дори и за стоки от първа необходимост, като хляб, мляко, месо и плодове.

Излиза, че колкото сме по-бедни, толкова сме „по-ларж“ и плащаме цени, каквито ги няма дори и в най-богатите европейски държави.

За стоките от първа необходимост в Англия няма ДДС. Налогът за същите в Германия е 7%, а във Франция – 5,5%. Само за сравнение, средната годишна заплата на британеца е 28 хил. евро, на немеца - 30 хил. евро, а на французите - 21 хил. евро, а нашата...-4618 евро...! Коментарът тук е напълно излишен!

Справка сочи, че в целия ЕС само Дания, прибалтийските държави и Румъния имат равен, или по-висок от нашите 20% ДДС върху храните. От септември Румъния сваля налога за храните на 0%, а от началото на август Гърция свали ДДС от 23% на 13%, за ресторанти, като данъкът за храните там отдавна е 13%.

Родни производители поискаха държавата да свали ДДС на 10% за основните храни. Вицепремиерът Даниела Бобева обаче, заяви че няма да се намалява ДДС. Ясно е, че в условията на икономическа криза, намаляването на данък е, ако не трудно, то поне – нецелесъобразно. От друга страна обаче, именно в условията на криза, как да плащаме толкова висок данък, при това за стоки от първа, жизнена необходимост?

Едни от най-бедните сме в ЕС, ако не и най-бедните, но данъчната ни политика си е жив финансов бабаитлък. Може и да сме най-дисциплинирани в Европа, но какво от това, когато цената е толкова висока, че става обект на вицове: България била единствената държава в света, където хората получавали по 300 лв. заплата, а плащали 400 лв. за ток!

И къде в тази схема са потребителските организации, които уж защитават интересите ни? Разбира се, че производителите искат по-ниско ДДС, за да печелят повече, като намалят задължителните си фискални разходи. Истина е и фактът, че ако падне ДДС, ще паднат и цените. Никой не иска да фалираме държавата с необоснована социална политика, става дума за разумно намаляване на един налог, поне в частта му за стоки, от които наистина зависи физическото ни оцеляване.

Не бива да се подценява и фактът, че едни 10% ДДС за храните, може да стимулира финансовото състояние на средния българин и това ще доведе до активизиране на потреблението и на нехранителните продукти. С една дума, като харчим по-малко за храна, ще ни остава повече за друго.

Нормално ли е един хляб у нас да е 1,20 лв. , а в Гърция, например, да е 0,80 лв.? Сравнението може и да не е особено коректно, но е факт. Ако приходите от оборот се увеличат, това означава и по-големи приходи за бизнеса, което пък от своя страна означава – по-високи финансови квоти за нови инвестиции. Е, не е ли това един от „задните“ изходи от кризата, с която по традиция, някак угоднически и мазохистично оправдаваме и ниските заплати, и високите цени...!?

Повече от ясно е и това, че ако ДДС за храните се намали, независимо с колко, това няма да доведе до „изстрелване на тапата“ на потреблението, но задължително ще го стимулира. Само остава политиците да вземат решение, или да преразгледат вече взетото такова...!

За novinite.bg

сряда, 4 септември 2013 г.

ВЪЗМОЖНО ЛИ Е ДА ПРОДАВАМЕ ЗЕМЯ БЕЗ ДИСКРИМИНАЦИЯ?


От 1 януари 2014 г. отпада мораториумът за закупуване на земеделски земи от чужденци у нас. Земеделци вече изразиха опасения, че ако мораториумът отпадне, се очакват множество злоупотреби.

Къде е проблемът?

И в България, и в Румъния отчетоха през 2012 г., че фермерите им още не са готови да се конкурират с чуждите инвеститори. Тоест, ако забраната отпадне, чужденците ще купуват земята ни много по-активно, отколкото ще можем самите ние.

В момента чужденци могат да закупуват ниви, но само след като са регистрирали дружества на територията на нашата страна. В договора на България и Румъния за присъединяване към Евросъюза е записано, че пазарът на селскостопански земи трябва да бъде освободен и по всяка вероятност това ще стане.

Въпросът е, кога да го направим и как да го организираме, така, че да не се ощетим сами себе си и в същото време да изпълним европейските директиви и изисквания?

Как е по света?

В Испания чужденци могат да придобиват до 15% от землището в дадена община, а в Литва – до 50%. Въпросът е, какво пише в договора за присъединяването ни към ЕС.

Там очевидно, няма такова ограничение, което ни дава възможност ние също да определим един процент, над който няма да може да се придобива собственост в дадено землище.

Проблемът може да се реши дори и на местно ниво, като възможност за местно самоуправление, а именно - общините да имат право да определят такъв процент за чужденци, в рамките на даден цифров диапазон.

Възможно е също да се определи предел за собственост върху земеделски земи от чужденци, стига това да не противоречи на международни спогодби, по които България е страна.

Темата е актуална и заради това, защото на ниво ЕС тече дебат, дали да има горна граница за площите, за които да се плащат субсидии. Тогава ограничението на закупуване на земеделска земя ще бъде естествено, защото никой няма да иска да притежава и да обработва свръх количества ниви, за които няма да получава субсидии.

От друга страна, това би довело до одребняване на обработваемите площи, за които все пак да може да се получават субсидии. Въпросът е, как законово така да се създадат ограничения, които да не пречат на развитието на земеделието, но и да не създават корупционни ниши и дискриминационни ситуации?

С една дума, необходими са такива правила, че и малките производители и собственици да могат да получават субсидии, а не само чужденците и големите собственици.

Земеделци предлагат за обсъждане и свръхконцентрацията на земи и дали да има горна граница на собствеността. Този въпрос обаче трябва да се разглежда в светлината на законите и правилата, които касаят собствеността у нас въобще.

Дали можем да ограничим собствеността на българите? Дали това няма да дублира „наребдите-закони“ от времената след 9,09,1944 г., когато един човек не можеше да притежава повече от едно жилище в София и в големите градове?

Не бива да разпродаваме земите си на чужденци, но и не бива да дискриминираме правото на собственост, всичко е въпрос на политически и юридически баланс!

За novinite.bg

вторник, 3 септември 2013 г.

Излизаме от кризата, ако произвеждаме


В изследване, публикувано в сп. "Геополитика", проф. д. ик. н. Румен Георгиев обосновава тезата си, че ако не преосмислим разбирането си към същността на съвременната криза, ще бъдем обречени да не излезем скоро от нея.
Всъщност ние така и не излизаме! Преди няколко години, през един юни, един финансов министър обяви, че излизаме от кризата в четвъртък, около един часа по обяд..., „да, ама не“, както казваше Петко Бочаров!
Според проф. Георгиев, кризите в пазарното стопанство са циклични и структурни. В най-общ план източникът и на единия, и на другия вид кризи е в производствения процес и по-точно във времевия разрив между постъпването на ресурси в производството и крайното и пълно реализиране и потребление – тяхното и на произведените чрез тях стоки.
С една дума, ако не произвеждаме, няма да имаме икономически стимули, които пък да изведат постепенно, но сигурно, икономиката ни от кризата. Ако произвеждаме бавно, бавно и ще излизаме от кризата.
Освен липсата на производство, кризата у нас се е впила и в услугите, в търговията, а и в потреблението. Изходът не е само един, но според повечето експерти, той задължително минава през стимулиране на производството.

За novinite.bg