вторник, 17 септември 2013 г.

Не е важна пенсията, а колко дълго ще я получаваме!


Продължителността на трудовия стаж да бъде обвързана с пенсията, в съотношение 2:1. Това предлага социалният министър Хасан Адемов. Ако продължим да увеличаваме всяка година стажа за пенсиониране, при средната продължителност на живот в България, ще стигнем до там, че няма да получаваме пенсия и 10 г., твърди Мика Зайкова, пред „Нова телевизия“, по повод изказването на министъра.

Всъщност, българите отдавна се шегуват, че не е важно, дали ще вземеш някога пенсия, важно е, колко време ще я получаваш! Едва ли едни съсипани от труд хора на 70, а както се оказва, че е възможно, и на повече години, могат дълго да получават пенсия? За всички е ясно, че пенсионерите у нас нарастват постоянно. Това е логична прогресия, на фона на притеснително ниската раждаемост от много години насам. С една дума, нацията ни застарява. Това води до обективна възможност, все повече хора да стигат до пенсионна възраст, което очевидно товари фискалните бюджети. Ние не произвеждаме, или поне не е толкова, че да си позволим да не обръщаме внимание на почти главоломното увеличаване на броя на пенсионерите у нас.
Към момента жените се пенсионират на 61 г. и 4 месеца, а само след няколко години те вече ще се пенсионират на 64 г., в същото време стажът ще бъде тройно, дори четворно по-голям, смята Зайкова.

Една от големите, да не кажа, вечни, теми в обществото ни, е тази за поколенията и „тихата“ борба помежду им. Младите хора обикновено, и съвършено разбираемо, не мислят за пенсия, но забравят, че живот и здраве, един ден всеки стига до там. Пенсионерите са разглеждани като един вид финансово бреме за държавата. Е, какво е решението – да ги натоварим на кораб и да ги пуснем в морето, без капитан, както правели с юродивите във Византия, ли...!?

Нарастването на възрастта трябва да бъде съпроводено с мерки на пазара на труда. За тези, които ще останат по-продължително да работят, трябва да бъдат пригодени специални места, да бъдат преквалифицирани, не в последните години преди пенсионирането, а доста преди това”, смята бившият управител на НОИ, Йордан Христосков. Добре, но как да намерим ресурс за нови „мерки на пазара на труда“ за хората в предпенсионна възраст, след като не сме в състояние да задействаме такива за младите хора, които са безработни, някои от тях от години, а животът им тепърва предстои...? Разбира се, че трябва да се погрижим за хората, които са на възраст и които все още работят, защото трябва да направят стаж и години за пенсиониране, дължи им го държавата. В същото време, обаче има много млади хора, дори цели семейства, които са безработни.

Проблемът не е в това, че има работещи пенсионери, проблемът е в липсата на възможности за работа. Ние може би сме държавата, в която най-много висши офицери, дори генерали и специалисти в различни области са пазачи на бариери, продавачи и дори хигиенисти, просто защото нямат възможност да работят по специалността си и интелектуалният им потенциал постепенно, но трайно се изгубва.


Според бившия социален министър Иван Нейков, предложеният „автоматичен механизъм“ между продължителност на живота и възраст за пенсиониране е „първата истинска следваща стъпка към реформата”. Може би това е пътят. Може би само по този начин ще отпадне другият вечен спор – да вдигаме ли възрастта за пенсиониране? Спирането на покачването на възрастта и стажа не може да кореспондира с продължаване на реформите в сектора, смята Нейков, а всички сме убедени, че реформа трябва да има. До тогава, ще ни удържат пари за пенсия, ще си плащаме и в допълнителните, но задължителни фондове, пък ако доживеем до пенсия, „берекет версин“...!

За novinite.bg

Няма коментари: