вторник, 29 май 2012 г.

Цените на почивките в Халкидики и по Черноморието са идентични





В чужбина и у нас

Чисти плажове, умерена застроеност и постижим лукс привличат българите в Гърция

Венцислав Жеков

Цените на Халкидики и по българското Черноморие са съотносими и напълно сравними. Някои колеги считат, че цените у нас са по-високи, но аз не споделям напълно това мнение и считам, че са почти равни. Концентрацията на интерес към Халкидики е по-голяма в началото на сезона през месеците май и юни, а също и през септември-октомври. Относително по-малка е концентрацията през „високите“ месеци-юли и август, когато традиционно в Гърция цените са по-високи. Това заяви пред „Класа“ Ирена Георгиева-председател на Управителния съвет /УС/ на Асоциацията на българските туроператори и туристически агенти /АБТТА/, помолена да коментира и сравни интереса на родните туристи към Халкидическия полуостров в Гърция и към нашето Черноморие.
Традиционно голям е интересът на българите към почивка на Халкидики. Очевидно те намират там нещо, което по-трудно си представят, че могат да намерят на нашето Черноморие. На първо място това като че ли е разнообразието-възможността да намерят различни неща за различно търсене. Тук имам предвид доста широк ценови диапазон, доста различни начини на настаняване и форми на изхранване. Това е нещо по-различно от онова, което туристите си мислят, че могат да намерят на нашето Черноморие. Това е така, защото у нас, като че ли се рекламират повече луксозните комплекси, което след себе си води до разбирането, че е и скъпо. Мисля си, че българинът свикна да се чувства по-у дома си на Халкидики, сподели Георгиева.
Според нея, интензитетът на тези пътувания зависи вероятно и от сезона, защото Халкидики е доста популярен през месец май и от гледна точка на по-ниските цени, но и заради струпващите се всяка година празници, които действително е по-добре да се прекарат на Халкидики, защото у нас по това време все още е сравнително студено.
Предимно семейства имат интерес към почивки и екскурзии на Халкидики. Ако въобще можем да говорим за подобна стратификация на българското общество, това са може би хората, които имат средни доходи, но преди всичко семейства. Халкидики се търси от хора, които искат по-спокойната почивка и именно заради това е предпочитан от семейства със, или без деца. В това число не слагам всички останали хора, с по-големи материални възможности, както и тези, които имат вече и имоти на Халкидики. Тоест, за да обобщим, хора с доходи около средните за страната са основният сегмент български туристи на Халкидики, отбеляза Георгиева.
Гърция и Халкидики в частност предлага различни видове туризъм, така също и религиозен, което е и уникалното за него на един трите ръкава на полуострова. Този тип туризъм, специално тук обаче, е достъпен само за част от туристите, защото на Атон не се допускат жени. Халкидики е привлекателен с по-човешкия образ на почивката. Там няма такава плътна застроеност, каквато има за съжаление по българското Черноморие. Има разнообразие от гледна точка на различните форми на почивка, които се предлагат. Аз не обичам особено сравнението в полза на Халкидики и чужди и различни места от българското Черноморие, но трябва да признаем, че прекомерната застроеност на нашето Черноморие е нещо, което действително не привлича туристите, не привлича и българина, каза още георгиева и допълни, че полуостровът е съхранил образа на човешката, на нормалната почивка. Според нея, има периоди, когато Халкидики ценово изпреварва българското Черноморие. Това обаче дава възможност човек за малко по-високо заплащане да намери нещо по-добро като предлагане, или поне нещо, което е търсил, а се страхува, че няма да намери у нас.
Ирена Георгиева отбеляза като показателен феномена с курортния комплекс„Албена“ на нашето Черноморие. Според нея, тя остана един сравнително не залят от вълната строежи район през последните години. Почивките на „Албена“ са много търсени. Българинът все още не се е научил да планира много по-рано почивката си, особено когато става дума за малко по-дълги уикенди. Когато обаче има ранни записвания и промоции, те са много характерни за предлагането на Халкидики и тогава родният турист е склонен месец-два преди майските празници например, да се ориентира в тази посока, посочи в заключение председателят на УС на АБТТА Ирена Георгиева.

Вътрешно каре

Промените в ДДС пречат на бранша да работи нормално

АБТТА са внесли предложение в Министерството на финансите за ДДС в туризма и продажбата на пакети от туристическите агенти. Когато туроператорите работят корпоративни събития, те не могат да издават данъчни фактури, с което влизат в изключително неравнопоставено положение спрямо хотелиерите, които могат да издават такива. Така нормално крайният клиент се ориентира директно към хотела като прескача посредника, а той е човекът, който създава пакета. Проблеми има и от гледна точка на приложението на европейската директива за взаимоотношенията на туроператор-туроператор и туроператор-туристически агент, коментира пред вестника Ирена Георгиева. По думите й, според промените в ДДС и един правилник, който още не е обнародван, защото АБТТА реагира срещу него, се оказва, че туристическият агент не може да издаде фактура на клиента си. По този начин се подменят реалните взаимоотношения между създателя на туристическия продукт, продавача на продукта и крайния клиент.
Добър знак за нас е, че Инструкцията за прилагане на промените в ДДС още не е излязла, защото финансовото министерство, на ниво дирекции, се опитва да се съобрази с нашето мнение. Тези проблеми рядко намират отзвук в медиите, защото от тях не става новина, но те са важни за нас, защото пречат на работата ни, подчерта Георгиева.

Вътрешно каре

Близо 73% от българите предпочитат да отдъхват в родината си

Според актуален анализ на „Евробарометър“, близо 73% от българите предпочитат да почиват в страната си. Нощувката в четиризвезден хотел в курортния комплекс „Албена“ в периода 28,05,2012-15,06,2012 и 30,08,2012-11,09,2012 е от порядъка на 121 лв. в стандартна двойна стая за двама възрастни. Също в четиризвезден хотел в Несебър цените за това лято са около 40 лв. на легло. Цената скача до 75 лв. на легло за времевия сегмент-01,07-12-24,08,2012. В Созопол пък, за мансардна стая в периода 01,06-07,07 ще трябва да платим около 35 лв., за стая с две легла-45 лв., за стая с три легла-55 лв., а за апартамент-85 лв. Цените скачат средно с по 10 лв. за следващия времеви диапазон, който се води „висок сезон“.
Пакетната цена за две нощувки с три дена на Касандра, или Ситония на Халкидики е около 130 лв., за настаняване в студио. Около 150 лв. трябва да платим за същото, но при настаняване в тризвезден хотел. Близо 600 лв. пък е цената за петзвезден хотел на Халкидики, като се ползват 15% отстъпка при пълно плащане до 31,05,2012.

вторник, 22 май 2012 г.

Поли Карастоянова: При по-голям брой туристи, приходите се запазват същите

Снимка личен архив на Поли Карастоянова



Усилията, които са направени от страна на инвеститорите в развлекателната индустрия, са огромни

Венцислав Жеков

- Г-жо Карастоянова, какви са очакванията Ви за летния сезон?
- Всеки следващ сезон е по-труден и особено тази година, това е вярно поради два чисто глобални фактора. Единият е, че икономическата ситуация не бележи тенденция към подобряване и всички финансово-икономически условия продължават да бъдат критични, което това затруднява всеки икономически отрасъл. Както за всички в туристическия бизнес е ясно, отсъствието на дългосрочна програма за развитието на туризма в България, прави работата на всички заети в този бизнес, особено трудна.
- До каква степен българските курорти са готови да посрещнат туристите това лято?
- Усилията, които са направени от страна на инвеститорите в туризма, са огромни. Те са свързани от една страна със справянето с последствията от тежката зима и от друга страна с инвестициите, свързани с инфраструктурата и подобряване на хотелските части, но и на съпътстващите туристически атракции. Голяма част от нашите курорти, особено тези, които са от затворен тип, или имат добър единен мениджмънт, правят това години на ред. Техният ангажимент и инвестиционният процес не е прекъсвал нито за минута. Ако има една причина, поради която се отчитат резултати, свързани с повишаването на броя на туристите в проценти, ако има резултати, които са свързани с това, че туризмът запази устойчивост и позиции като експортен отрасъл, през последните години, това се дължи само на професионализма на българските хотелиери и туроператори, въпреки държавата! Ако има една ясна заслуга за спазването на експортното качество на българската туристическа индустрия, то е в частния сектор. Това обаче не е достатъчно. За всеки икономист е важно да се постави основният въпрос, свързан с развитието на туризма. Ако в момента той генерира близо 15% от БВП на страната, какъв е реално потенциалът на този размер в БВП след 10 г. и ако той може да бъде прогнозиран, тогава всички усилия в пътя и в модела за постигане на този резултат, вече са оправдани и наистина финансово-икономически обосновани. Повече от три години никой не разбира важността да се развива пътя на туристическата индустрия в България обвързано с финансово-икономическите параметри. Единствената бодрост, свързана с данните за туризма е в посока на увеличаващият се брой на туристите. Важно е да погледнем финансовите измерения на приходите от туризъм, а те за последните години не се променят. Това означава, че при по-голям брой туристи се увеличават разходите на всички основни ресурси, свързани с обслужването на туристическата индустрия, а ние получаваме приблизително същите приходи. Това сваля себестойността на българския туристически продукт до невъзможно ниски нива. Това означава, че вече няколко години българските хотелиери и туроператори поемат като буфер тази разлика. Вниманието на управляващите трябва да се насочи към това, защото този анализ би бил своеобразната гаранция за запазване на устойчивостта на туристическия продукт и търсенето на възможности за повишаване на неговата цена.
- Как според Вас ще се отрази върху развитието на целия бранш евентуалното преместване на Сектор "Туризъм" от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, в Пловдив?
- Първата стратегическа грешка е формирането на министерство с несходни дейности-икономика, енергетика и туризъм. В целия свят няма друг такъв феномен. От самото създаване до сега, Националният борд по туризъм безусловно е защитавал тезата за необходимостта от отделно министерство на туризма. През последните десет години структурата, която управляваше туризма се смени осем пъти! Сега тя започна и да пътува, което е абсолютно нелепо. Мястото на туризма е в столицата на страната, където има възможност да координира и да подкрепя развитието на индустрията, заедно с всички останали държавни институции, с които има отношения. Това би довело до един излишен разход и по никакъв начин няма да допринесе за по-доброто развитие на туризма, но и ще забави всички стартирали процедури, заради самата логистика на това преместване.
- На какви туристи разчита страната ни и как бихме могли да преодолеем "славата" ни на алкохолна дестинация?
- Особено тревожен е фактът, че страната ни зае трайно място в класациите на всички водещи туроператорски компании по света, като дестинация за евтин и алкохолен туризъм. Важно е да се запитаме, дали съществува, дори един единствен маркетингов или пазарен анализ за това, как културно-историческото наследство ще бъде превърнато в туристическа атракция и ще бъде печелившо, за да върне инвестираните в него пари? За всички порфесионалисти в бизнеса е ясно, че в момента основните приходи се генерират от летния и от зимния туризъм и много малък, почти символичен е процентът, който се генерира от вътрешността на страната, където всъщност са разположени тези обекти. За да се превърнат те в източник на сериозни средства, ние трябва да се преборим с много силната конкуренция на Турция, Гърция и Италия, които години наред инвестират огромен ресурс в легендата за тяхното културно-историческо наследство, срещу нищо от наша страна до този момент. Вторият аспект на този въпрос е обвързан също с пазарното ни позициониране. Ако България е страна, която се възприема като евтина туристическа дестинация, кои са тези бедни туристи, които ще плащат скъпи билети за музеи, или археология и исторически паметници и дали изобщо биха имали нужда от подобен тип културни атракции? Ако ние обърнем поглед към групи от туристи и към пазари, на които има друг стандарт и други очаквания, то тогава трябва да заложим на обвързването на културно-историческото наследство, природните феномени, отлично селектираните вина, така че по този начин да предложим един продукт, който може да бъде оценен от по-претенциозни и по-платежоспособни гости на нашата страна.
- Как ще бъде спечелен българският турист за родното Черноморие през тази година?
- Отговорът се състои в разнообразието на предлагането. Изборът към България идва по няколко възможни начина. На първо място това е след насищането на впечатленията от най-близките до нас съседни дестинации. Има чисто пазарни механизми, които трябва да намерят своето място, за да насърчат този процес. Дискусията за ДДС и липсата на добре разчетени в дългосрочен план финансови параметри, разделяше организираните групови туристи от индивидуалните. Не се сещам за нито една причина, защо българският турист, който индивидуално почива в България, трябва да плаща по-високо ДДС от това, което в група плаща чуждият турист! Диференцираната ставка на ДДС в туризма е един добре сработен механизъм. Тази индустрия има положителен мултиплициращ ефект за съпътстващи отрасли, като земеделие, транспорт, местни занаяти и това отличава туризма, като сектор, от много други. Румъния вече води в своето стратегическо развитие пред нас, например с факта, че има развита система за ваучери, които служителите получават и които представляват социални бонуси. Това е добре разпространена практика и във Франция и в други страни и мисля, че ако се взаимства този модел, той може да допринесе едновременно за финансово-икономически положителен резултат за бюджета и да има добър социален ефект. Още преди година и половина в Румъния завърши международният търг за създаване на национален бранд.
- Как бихте коментирали нивото на туристическото обслужване у нас и какво би следвало да се промени, според Вас, може би образованието на кадрите, подбора...?
- Предполагам, че времето, в което България е могла да прогнозира този бум на туризма преди 10-12 г. е било и времето, когато е трябвало да се създадат поне три ключови параметъра за развитието. Такива са в регионален и инфраструктурен план означава, по какъв начин да се разрастват и развиват туристическите курорти. В този план на развитие на България на международните туристически пазари е важна ефективността и качествата на рекламната кампания. На трето място е развитието на кадрите. Предишните години са години на понякога по-добре, а понякога по-зле овладян хаотичен процес. Факт е, че кадрите в туризма продължават да бъдат проблем и всички екстравагантни идеи, които през годините се чуха за внос на кадри от Филипините, от Македония, или от Молдова, бяха лишени от смисъл. Решението за създаването на качествени кадри в туризма е оставено изцяло в ръцете на собствениците-хората ангажирани с бизнеса и те имат трудната задача да се преборят поне с два проблема. Единият е чисто инвестиционен-средствата, които могат да се отделят за повишаването на квалификацията. В този случай социалното министерство е абсолютен длъжник, защото не помня за нито една сериозна заявка, за възможност за подготовка на голям проект, който да подкрепи процеса на преквалификация, или на повишаването на нивото на кадри в туризма. Добре е да подчертаем, че туризмът осигурява над 300 хил. работни места в сезона. Процентът на усвояемост на средства по оперативната програма, по която те работят е нищожен. Второто важно нещо е свързано с народопсихологията и спецификата на българския характер. Той не е с особен афинитет към обслужващата сфера. Вероятно в този смисъл до известна степен има какво да се желае и в европеизирането на българския характер. Най-важното, от което се нуждае българският туризъм е интелектуален потенциал.

Online-система ще следи в реално време нивото на водните басейни

Снимка в-к "Монитор"

С партньорска помощ

МОСВ работи съвместно с НИМХ към БАН за подобряване на информационната система за хидроресурсите ни

В България ще се изгради информационна система, която ще следи в реално време нивото на водата в реките и язовирите, както и дебелината на снежната покривка, съобщи министърът на околната среда и водите Нона Караджова. Тя откри международната конференция: "Управление на водите в Централна и Източна Европа - проблеми и предизвикателства". Партньор на Министерството на околната среда и водите /МОСВ/ в създаването на информационната система ще бъде Националния институт по метрология и хидрология /НИМХ/ към БАН. Все още не ясно колко ще струва тази система, но дори цената й да бъде 10 - 15 милиона лева, то тя ще спести много повече пари от предотвратяване на природни бедствия, изтъкна Караджова. Конференцията, в която участват 12 държави, е продължение на световния форум по водите, който се състоя неотдавна в Марсилия, под мотото: „Време за решения“. Конкретният повод беше зелената седмица на Европа, която е посветена на водата.
България е пред финализиране на разработването на дългосрочната стратегия за управление и развитие на водния сектор. Върху нея специалисти от няколко министерства са работили в продължение на две години. По този начин ще подобрим управление на водите и особено на съоръженията във водния сектор. Предстои облитането със самолет на територията на страната, за да се заснемат напречните профили, които да се добавят към историческата информация и по този начин да се картира цялата ни територия, посочи Караджова и допълни, че към 2015 г. трябва да имаме модерни и практични планове за управление на риска от наводнения. Много водни екосистеми не са в състоянието, в което са били и тяхното възстановяване е от изключително значение.
За България, сред основните проблеми е изпускането на битови отпадъчни води във водните басейни. Няколко пъти в месеца от една година насам подписваме договори за строителство на канализационни и пречиствателни съоръжения за отпадъчни води. Най-основният проблем е свързан със замърсяването с нитрати в районите на интензивно селскостопанско ползване. Това се дължи и на недоброто управление на торовия отпад от животновъдството. Големите ферми отдавна са под контрол, проблемните са многобройните по-малки ферми. Такива райони са: Източнобеломорският регион, Пловдив, Пазарджик, Северна България, каза Караджова и отбеляза, че е време е за решения, чрез които да опазим водните ресурси на Европа и на света.

Опитът на Франция е водещ

Франция е доайен в басейновото управление на водите. Това е може би единствената възможна философия на управление на водите, защото те нямат административни граници на национално и международно ниво. Няколко години преди да стане член на ЕС България успя да организира своето управление на водите именно по този най-добър начин, който позволява интегриран подход за всеки речен басеин. Демографското развитие, промените в използването на земята и икономическото развитие са предизвикателствата днес. Изменението на климата също е един от важните проблеми на нашето съвремие. До края на годината се очаква ЕК да представи пред страните-членки Европейски план за управление на водните ресурси, съобщи екоминистърът.
Според Караджова, сред основните проблеми в глобален мащаб е засушаването. Това изисква подобряване на планирането за управление на засушаването. Предвидено е и разработването на европейска система за ранно предупреждение за засушаване. Направено е и предложение за създаването на кризисен фонд за сушата.
Един от минусите в момента е липсата на общи стандарти за повторно използване на отпадните води в селското стопанство и за промишлени цели. Това ограничава алтернативните източници на вода.

Очакват се единни стандарти

Очаква се Европейският комитет по стандартизация да приеме стандарти за използване на рециклирани отпадъчни води в селското стопанство. Разработването на плановете с мерки е последният етап от цялостния проект за страните-членки. Това ще бъде извършено през 2014 г. Една от задачите в цялостния проект е разработването на национален каталог от мерки и типизирането им. Целта е да се постигне унифициране на терминологията и разбирането на възможните мерки по отношение на четирите плана, които ще се разработят за територията на страната, отбеляза Караджова. Като инвестиционна мярка, тя идентифицира изграждането и възстановяването на диги на места, където е необходимо. Една от целите е изграждането на системи за ранно предупреждение от наводнения. Страната ни има такива само за реките Марица и Тунджа, но идеята е да има подобни за всички поречия в България. Особено важна е чисто българската инициатива за създаване на информационна система с единно управление за територията на цялата страна, която да включва предоставяне на информация в реално време, от краткосрочни и дългосрочни прогнози за времето. В момента само за някои места се предоставя информация за снежната покривка, но с новата система, ще може да се дават много по-подробни данни. В момента информацията за нивото на язовирите се предава на хартиен носител, а ние очакваме това да се наблюдава и да се предава също в единната информационна система.
Информацията ще се обработва с компютърно моделиране, за да може възможно най-рано да се даде предупреждение за предстоящо наводнение и да се задействат на място системите за защита от бедствия на населението. Ясно е, че не може цялата страна да бъде обградена с диги, това са скъпи мероприятия, но и не е необходимо. Важно е обаче да имаме една добра и работеща система за ранно предупреждение, която да задейства на време системите на областно ниво, убедена е Караджова.
За съжаление, това което законодателят е предвидил до момента, собствениците сами да се грижат за язовирите, да се разчита на тяхното най-добро отношение, доведе до ситуацията, която наблюдавахме в село Бисер и в Цар Калоян, преди 5-6 години. За да не се случва това се разработва законопроект за това, кой за какво е отговорен, отбеляза екоминистърът.
Тя ще отпразнува днешния световен ден на биоразнообразието при река Веселина, край Велико Търново.

Вътрешно каре

Недоброто проектиране на сградите води до 10% загуби

Според изследвания, недоброто проектиране на сградите и оборудването им, причиняват загуби, които могат да бъдат повече от 10% от потребленията на вода. Този анализ е направен на европейско ниво, на основата на информация от страните-членки и от Европейската агенция по околна среда. Различни са мерките, които се обсъждат за подобряване на ефективността на сградите от гледна точка на водния отпечатък. Сред тях е и етикетирането на уредите и оборудването за ползване на водата, създаване на работна група за ефективно използване на водите и изготвяне на препоръки. Това което ние лично можем да направим е да се грижим за крановете в дома си-на душовете, чешмите и тоалетните чинии, тяхното поддържане в добро състояние е наша отговорност, подчерта министър Караджова в отговор на въпрос от „Класа“. Значителни са и загубите на вода във водната инфраструктура в някои части на ЕС, които причиняват сериозни загуби в области, които се намират във „воден стрес“. Тук също е необходимо добро планиране, за да се преодолее този негативен показател. Използването на кохезионните фондове е един от начините за реализация на такива проекти и силно се надявам, че това ще продължи и през следващия програмен период-2014-2020 г., за който имаме предложения, каза още Караджова.

Венцислав Жеков

понеделник, 21 май 2012 г.

Губим 10% при битовото потребление на вода



Малката крачка за гражданина, може да бъде голяма крачка за гражданското общество

10% от потреблението на вода се губи в битовите сгради. Това се дължи на недоброто проектиране на сградите и неподходящото им оборудване, сочат данни, изнесени от министъра на околната среда и водите Нона Караджова /стр. 16/. Почти непрекъснато говорим, как трябва да пестим водата, защото ресурсите не са неизчерпаеми. Един от основните проблеми на нашето съвремие е засушаването. Цели региони вече и от нашата страна страдат от тази „нова чума на столетието“. В същото време в съзнанието ни водата някак си остава като нещо елементарно, без което сякаш можем и което си позволяваме да разхищаваме, понякога дори волево. Известно е, че в човешкото тяло има 70-75% вода. Ние не можем да живеем без вода, но това не ни пречи непрекъснато да неглижираме нейното значение за живота на планетата. Живеем в жилища, които отдавна са били планирани и оборудвани. На това не можем да повлияем, можем обаче да направим първата стъпка за опазването на водните ресурси на планетата, като се погрижим за нашите собствени уреди-кранове, казанчета и чешми. Това може да е малка крачка за гражданина, но е голяма крачка за гражданското общество. 

Венцислав Жеков

петък, 18 май 2012 г.

Не аларми, а адекватни политики са ни нужни за чистия въздух

Снимка: money.bg

Всеки един от нас може да направи по-чиста личната си околна среда

Страната ни се слави с красива природа, четири обособени сезона, паркове, градини и както обикновено се случва у нас, има едно голямо „НО“, което слага неизбежният знак „минус“ отпред. Оказва се, че за втори път в рамките на две години попадаме в тревожна статистика, за град с най-замърсен въздух в ЕС. Първият път е бил Пловдив, сега е София /на стр. 6/. Преди няколко години, в едно малко градче в Северна България, монтират алармена система, която да известява за замърсяване на въздуха. Само няколко дни по-късно системата е демонтирана! Причината е, че хората не могат да почиват, защото алармата денонощно „известява“ за надномрени нива на замърсеност!
Чистият въздух се постига не с аларми, а с адекватна екологична политика и обществен консенсус. Може би трябва да се замислим, че когато завали безобиден летен дъждец, не е нужно веднага да се качим на автомобила си. Може по-често да ходим пеш, или да се качим на велосипед, което е и по-здравословно. Има неща които все пак зависят от всеки един от нас и едно от тях е това да направим по-чиста личната си околна среда, чрез собствените си действия. Едва след това можем да изискваме и държавата да си свърши своята част от работата.

сряда, 16 май 2012 г.

Комунизмът се превръща в нова форма на „dark tourism“-забавление





Откриваме нови атракции

Марксизмът“ и „Ленинизмът“ отдавна не са просто политически инструменти за „идеологическа хирургия“

Комунизмът се превръща в модерна форма на туристическо забавление. За всички които се интересуват от историята и търсят обяснения за настоящето е организираният от софийска туристическа агенция „комунистически тур за носталгици”. Както може да се очаква интерес към него проявяват предимно туристи от Западна Европа, съобщи неотдавна Българското национално радио /БНР/. Отдавна „Марксизмът“ и „Ленинизмът“ не са просто политически инструменти за „идеологическа хирургия“, но се превърнаха в обект на подчертан интерес от западните хора, а и не само от тях. Те откриват в тези философски платформи интересни артефакти от особеностите на човешкото мислене и преосмисляне на ценности.
Може ли човек да изпитва носталгия към комунизма? Оказва се, че много хора у нас, донякъде по обясними причини, но и в чужбина, продължават да гледат с известно снизхождение и дори с умиление на този период от историята. Онези, които са живели отвъд „Желязната завеса“ са любопитни да разберат как е функционирало едно общество, изградено върху еднопартийна система, централизирана планова икономика, забрана на частната собственост, държавна цензура върху медиите и още куп идеологически „благини“. Много млади хора пък нищо не знаят за по-близкото ни минало и възприемат фактите без предубеждения и излишни емоции.
Сред туристите има и такива, които посещават само държави с комунистическо, или фашистко минало. Тези хора са привърженици на така наречения „dark tourism“/мрачен, черен туризъм/-най-новото течение в туристическата индустрия, свързано с опознаване на мрачните периоди от човешката история, с посещения на бивши концлагери и на градове-призраци като Припят край Чернобил. Дори един бърз фото-тур от интернет през Припят например, е достатъчен, за да остави в съзнанието ни леко горчив и сладникаво-смъртоносен вкус. Какви ли не причудливости обаче крие човешката психика и на какви ли не странности се поддава тя, в желанието си да задоволи собствената си историческа несъвършеност и може би емоционална незавършеност!
Местните хора обикновено приемат тези странни на пръв поглед туристи с интерес, защото имат възможност да споделят с тях своите лични впечатления от онова време, което историята все още не е определила, какво точно е и как ще се нарича-тоталитарно минало, диктатура, защото все пак беше „диктатура на пролетариата“, или нещо друго. Тези срещи винаги са сърдечни, искрени и истински, защото в тях се срещат обикновени хора, които съпреживяват понякога и общото си историческо минало, като по този начин то се материализира, макар и за кратко, за да презентира една не рядко натрапчива виртуална реалност за самото себе си.
Когато преди време двадесет и деветгодишната Цветелина Цанкова решава да организира туристически тур по следите на комунизма, тя се сблъсква с недоумението на нейни близки и приятели. Критикуват я първо, че въобще се връща към тази епоха, но и че никой няма да прояви интерес към нея, защото историческа наука не е дала своя еднозначен отговор за това време,споделя самата Цанкова пред БНР. Оказва се обаче, че това не е съвсем така.
Българите все още не са преосмислили този исторически период от своето битие. Това е и причината, поради която обикновено избягват да коментират, а дори и да се интересуват от това време. Предпочитат да премълчават, за да не изпадат случайно в конфликтни ситуации, в които биха се разгорещили излишни политически страсти. Хората от повечето бивши социалистически страни обаче отдавна са превърнали комунистическото си минало в печеливша туристическа индустрия. В България темата все още е „табу“, затова специализираните туристически маршрути предизвикват истински фурор сред носталгично настроените, или просто любопитни чуждестранни, а и не само чуждестранни, туристи.
Целта на този тип туризъм не е да се пропагандират политически идеи, а да се осъществи едно реално пътешествие във времето през един от порталите на историята.
Организаторите се стараят да запознаят хората с живота в социалистическа България, без да изразяват личните си политически убеждения.
Оказва се обаче, че никак не е трудно човек да придобие представа „от първа ръка“ за бита и ежедневието на социалистическия човек. Достатъчно за това е да се разходим в някой от столичните квартали, а и не само столични, така наречените „спални комплекси“, плътно застроени с еднотипни, сиви, мастодонтни и почти гротескни в безумното си величие панелки, на чийто фон вездесъщо се открояват емблематичните пушещи комини на местния „енергиен динозавър“-ТЕЦ. Все още, в някои малки градчета из страната, в по-крайните квартали, човек наистина случайно може да попадне на оцелял през десетилетията, анемично и апатично зареден със стоки , обилно ухаещ на саламура, гастроном-тип „бакалия“. Няма как да пропуснем христоматийните лимонови резенки, бонбони „Виолетки” и дъвки „Идеал“-колкото традиционни, толкова и скромни лакомства от времето на „хепи соц.-а“. Това са само една малка част от веществените туристически атракциони, които едва сега прохождат като „исторически забележителности“, а не все още като идеологически акценти.
Още с кацането на летището в София чужденците, които са „dark”-туристи, получават червена пионерска връзка и потеглят „под строй” по „следите на комунизма“ в България. Тези, които могат да си го позволят, могат да „опитат” от комунистическия разкош, който в миналото беше предназначен само за отбрани хора. Те обикалят българската столица с внушителните автомобили „Чайка”-социалистическият отговор на „Ролс Ройс“-а-колкото трагикомично, толкова и натуралистично по бай Ганьовски! Градът до голяма степен е съхранил паметта за своето комунистическо минало, като изключим емблемата-Мавзолея на Георги Димитров и някои други малки паметници. Туристите могат да посетят Националния военно-исторически музей, където да научат за българската „народна” армия /вездесъщия, почти колкото политическата полиция, „идеологически звяр“-БНА/и ролята й на стожер на комунистическата държава, след това могат да се отбият в един от по-новите ни музеи-на тоталитарното изкуство, който представя богата колекция от произведения на видни „пролетарски творци“, както тогава се наричаха авторите, експлоатиращи революционната тематика.
Един от акцентите на този тур е „Паметникът на Съветската армия“ в самия център на София, а в „Борисовата градина“ се намира „Братската могила“, посветена на падналите в бой партизани. Всичко това са впечатляващи символи на „социализЪма“, както казваше другарят Тодор Живков, които разпалват фантазията на участващите в тура „носталгици”. Някои от туристите обикалят страната, за да посетят изоставени металургични заводи, както и построени в средата на ХХ век язовири „погълнали” цели селища, заедно със църквите им, като язовир Копринка и древният град Севтополис. Туристите са впечатлени и от внушителния силует на рушащия се Дом-паметник на БКП /Българска комунистическа партия“, който някои наричат „летящата чиния“, на връх Бузлуджа.
Dark“-туристите имат възможност да се чувстват като изследователи на един отдавна изгубен свят, докато разглеждат безплътните останки от някогашната комична индустриална мощ на социалистическа България. Те се впечатляват от строителния замах, с който държавата е градила основите на „новото общество”, наблюдават с интерес „грандоманската безотчетност“ и главозамайващата устременост в името на идеологическия възход. Посещението в ТКЗС-та и АПК-та, или по-скоро в жалките остатъци от тях, предизвиква противоречиви реакции. Някои от тях отдавна са приватизирани и се експлоатират по нов начин, но повечето са изоставени и „оглозгани“, което предизвиква очаквано недоумение.
Този нов тип туризъм печели все повече симпатизанти сред младите хора, защото именно те нямат ясна представа за това, какво е бил комунизмът. Повечето от тях все още не могат да повярват, че е съществувал такъв тип управление, при което хора хората не са можели да си купят дънки и са се редили на опашка за почти всичко в бита си, както и че не са можели да пътуват свободно в чужбина. Трудно е да се изгради реална представа за този период от историческото ни минало, не само заради неговата специфика, но и заради позицията. Ъгълът на съвременния поглед е твърде изместен и твърде различен от времената преди 20-тина години. Някои от по-възрастните си спомнят с умиление за безгрижните си младини, когато са почивали на българското Черноморие за наистина „жълти стотинки“ и курортите ни не са били така презастроени. Организаторите на пътешествието твърдят, че всеки човек е свободен да се възхищава, стига това да не противоречи на законите и да не нарушава правата на другите хора.
Туристическият интерес е многопосочен и разностранен. Няма и не би трябвало да има ограничения в търсенето на нови форми на туристическа атрактивност, защото в крайна сметка целта на тази индустрия е да забавлява, да впечатлява, но и в не малка степен да възпитава. Точно това е причината, поради която мястото на комунизма е именно в историята като наука. Той може и трябва да бъде интересен политически феномен само и единствено в музейна среда. Историята е наука, колкото за миналото, толкова и за бъдещето. Именно заради това този тип исторически “dark”-туризъм е толкова популярен, защото показва близкото минало с евентуална поука за предстоящото бъдеще.

Венцислав Жеков-кореспондент на в-к- „България“ в София
 

понеделник, 14 май 2012 г.

32 средновековни пристанища ще бъдат възродени за културен туризъм







С финансиране от ЕС


Историците вече работят в архивите и събират данни от историческите извори за инициативата

Венцислав Жеков

Регионалният исторически музей /РИМ/ във Варна участва в европейски проект за представяне на средновековните черноморски пристанища и възраждането им за културен туризъм. Участниците предвиждат да представят общо 32 средновековни пристанища. По този начин те се надяват съвременните селища по тези земи да се превърнат атрактивни туристически дестинации. Проектът „От Егейско до Черно море-средновековни пристанища по морските пътища на Изтока /ОЛКАС/“ е по Оперативна програма“Черноморски басейн-2007-2013 г.“. Сред участниците са: Гърция, представена от втория по големина град Солун с Музея за византийско изкуство и византийски изследвания, от турска страна участва Истанбулският университет, Румъния е представена от Констанца. Участват също и Молдова, Украйна, представена от научен институт в Крим, Грузия, Русия и Азербайджан.
Целта е в продължение на две години да се проучат и представят черноморските средновековни пристанища, както и тези от Средиземно море, които са били обект на търговията на Византийската империя, Венеция, Генуа, Флоренция и Арагонското кралство. Българската страна трябва да представи между 12 и 14 пристанища, като се започне от Ахтопол и се стигне на север до Шабла. Това сподели специално пред „Класа“ директорът на РИМ-Варна, проф. д-р Валентин Плетньов. Идеята е пристанищата да се представят в статии с исторически извори и с „портовани“-морски описания с карти. В проекта е предвидено и представянето на фотоси и находки от тези райони. Всичко това, по думите на Плетньов, трябва да бъде събрано в един каталог, който трябва да покаже развитието на една наистина мащабна търговия в „голямото море“, както е било наричано през средните векове Черно море.

Водеща държава е Гърция

Водеща в този международен проект е Гърция, а ние сме участници, като ръководител от българска страна е гл. ас. Александър Нинчев. Инициативата започна през месец март, екипът работи в архивите, събират се данни от исторически извори и се търсят сведения от хронистите за всяко едно от тези пристанища, които ни предстои да проучваме и представяме, подчерта Плетньов. Под представяне на средновековните пристанища по Черноморието ни той има предвид издаването на апликационни форми, посредством които впоследствие да се развива културният туризъм, да се покажат големите обекти като Калиакра, Каварна, Варна, Ахтопол и други.
Съпътстващ проект ще развива именно културния туризъм. Чрез апликационните форми ще търсим разработването на игра и пресъздаването на живота през този период от историческото ни развитие-VІІ-ХІV в. Така ще спечелим и детска аудитория. Предвидена е и организация за съвместни изложби в Солун, както и издаването на каталог на споменатите пристанища. Всичко това трябва да бъде постигнато в рамките на проекта, който продължава две години, отбеляза Плетньов.
Българските пристанища, които ще бъдат проучвани и представени в рамките на европейския проект „От Егейско до Черно море-средновековни пристанища по морските пътища на Изтока /ОЛКАС/“, могат да съдействат изключително активно за развитието на културния туризъм. Тук е достатъчно да посочим само Бургас и Созопол, както и Ахтопол, но българската страна участва с най-много пристанища в проекта, което я превръща в своеобразен акцент в тази европейска програма. Румъния ще представи три пристанища, Грузия-две, Турция-три, Гърция-също 3, или 4.

Ще рекламират с каталози и брошури

Хората трябва да се запознаят с историята на тези градове-пристанища, а това ще стане, като се издават каталози и информационни брошури за тях. През Средновековието са известни т.нар. „портовани“-описания на маршрутите. Именно от тях знаем до къде са стигали корабите при каботажните плавания /край брега/ в Черно море. Ако по западния бряг един кораб тръгне на север към големите колонии като Кафа на днешния Кримски полуостров, или към венецианските колонии, този кораб задължително трябва да има маршрут. Той започва в края на май и началото на юни, посещават се всички пристанища и именно в портованите се отбелязват подробности. Това са известните западноевропейски средновековни карти, по които ние и днес се ориентираме в проучванията си. Особено ценна е информацията за търговията, която се е развивала по тези места, твърди Плетньов. По думите му има много малки пристанища, за убежище и почивка, но проектът се интересува от големите пристани, където е била развита и търговията и които са били вписани в регистрите. Такива са Ахтопол, Созопол, Месемврия, Анхиало, Варна, района на Галата, Росико, Кастрици в Евксиноград, Кранея, Калиакра, Карвуна и така се достига до Шабла. След това са Констанца, пристанищата в устието на река Дунав и пристанищата на Кримския полуостров.
Ние отдавна имаме данни за тези пристанища, но до момента никой не си е поставил за цел да събере всичко в един сериозен, научен каталог и да обобщи информацията в цялостен вид. Ще търсим сътрудничество с колегите от Археологическия институт в София, които проучват района на Каварна и Калиакра. Ще ползваме и опита от колегите, които работят в района на Южното Черномориие при Созопол и Ахтопол, посочи в заключение Плетньов.

Вътрешно каре

Представяме Черно море в европейските анали

Целта на българските учени-историци е да покажат мястото на Черно море в европейската средновековна история. За средновековните хора Средиземно море е било вътрешно море, докато Черно море те са наричали „голямото море“. Именно от тук европейските държави тогава са се снабдявали с хранителни продукти и кожи. Историческите данни сочат, че именно пристанищата от Северното Черноморие снабдяват европейските страни със зърнени храни. Един от най-известните продукти е бил българският пчелен восък, който се използвал за производството на свещи. До отварянето на атлантическите маршрути, след Колумб, основните линии на морската търговия са били през Средиземно и Черно море.
Сериозни публикации в това направление има за Варна и Калиакра, както и за Созопол, но всичко това трябва да бъде обобщено и да се направи един не много подробен каталог, за да не тежи информацията прекалено много. Трябва да представим обаче всички исторически извори, които са известни, трябва да покажем и развитието на търговията, като не можем да минем без публикациите на академик Васил Гюзелев за търговските връзки по нашето Черноморие, както и публикациите на много други колеги, които са проучвали и са писали по тези въпроси. Това ще бъде събрано в един том, който да се ползва като каталог и енциклопедия за развитието на черноморската търговия, подчерта директорът на РИМ-Варна.

неделя, 13 май 2012 г.

ПАМЕТНИК НА ВАЦЛАВ І В ПРАГА


КОРОНАТА НА СВ. ВАЦЛАВ


НАЙ-СЕТНЕ ОТКРИХ ИСТОРИЯТА НА ИМЕТО МИ...!


ВЕНЦИСЛАВ - форма на Bенцeслав.
ВЕНЦEСЛАВ - повече слава (от западнославянското więcej, ventie - повече, + слава), макар че в езиците от южнославянската група може да се тълкува като венец на славата. Св. Венцeслав (Венцеслас или Вацлав) е бил княз на Бохемия (921-935 г) и се счита за светец-покровител на Чехия.


Свети Вацлав/Свети Венцеслас (чеш. Svaty Vaclav/Wenceslas)
Свети Вацлав е роден през 907 в селището Стохов, до Прага. Той е чешки княз, управлявал в периода 924/925-­929. Приема християнството от своята баба св. Людмила, но тъй като заема трона още като дете, негов реген е майка му Драхомира, която е езичница. След като е коронясан за княз свети Вацлав въвежда християанството като официална религия в Бохемия.
Негов постоянен противник е немският крал Хайнрих I Птицелов, който иска да заграби земите на Бохемия, като за целта подстрекава езичниците в двора на Вацлав да организират заговор срещу владетеля си. Заговорниците успяват и Вацлав е убит по време на молитва в собствения му параклис на 28 септември 929. Според повечето източници убиец е по-малкият му брат Болеслав.
Изплашен от чудесата, които ставали на гроба на Вацлав, Болеслав премества мощите на брат си в катедралата "Св. Витовт" в столицата Прага през 932.
Християнската църква почита паметта на свети Вацлав на 28 септември. Свети Вацлав е смятан за покровител на Чехия.
От Уикипедия
Венцеслав е старо славянско име със значението на "много слава", съставено от думите "ventie" (повече, много) и "slav" (слава). Има далечна смислова връзка със старогръцкото Στέφανος (stephanos) (венец, корона).
Съответствия:
История:
Св. Вацлав (907-935) е бил херцог на Бохемия, убит от непокръстения си брат Болеслав. Името на Вацлав Първи носят няколко чешки крале.Той е светец-патрон на Чешката република. На него е наречен централният площад в Прага (Václavské náměstí).

За Св. Вацлав (Венцеслас) се пее в английската коледна песен Good King Wenceslas
Вацлав І Свети e чешки владетел, управлявал между 921/5 и 935 г., наследил Вратислав І. Въвежда християнството в Чехия.
Управлението му е свързвано с налагането на християнството в цялата страна и с непрекъснатите, ежегодни маджарски нашествия, опустошаващи страната. През 929 г., в съюз с полабските славяни и маджарите, воюва срещу коалицията на Бавария и Саксония - немските войски нахлуват в страната, обсаждат Прага и Чехия губи войната. През 933 г. нанася тежко поражение на маджарите, с което спира нашествията за няколко години. Свален е от престола и е убит от брат си, бъдещия Болеслав I Страшни.
Той е сред най-популярните чешки владетели, канонизиран за светец. Неговото име носи най-голямата и известна катедрала в Прага - „Свети Вацлав“.

сряда, 9 май 2012 г.

СПА-дестинациите са най-популярни за уикенд-почивки



Ирина Найденова-член на Управителния съвет /УС/ на Асоциация на българските туроператори и туристически агенции /АБТТА/, и собственик на „Александър тур“

Българите предпочитат да пътуват в България през свободните си дни

"СПА-дестинациите в България са сред най-предпочитаните за уикенд-почивките за българските туристи. Българите много обичат именно през уикендите си, да посещават интересни места в страната, в зависимост от това, кой къде живее-приблизително на час-час и половина път от местоживеенето. Това са популярни места като Крушунските водопади, Седемте престола и други, до които може да се стигне относително бързо, да се изкара една хубава почивка, където може да се намери добра храна в подходяща обстановка.
Това което ние предлагаме и което се търси от туристите е така нареченият „ дълъг уикенд“-от четвъртък до неделя, или от петък до понеделник. Търсят се нискобюджетни авиокомпании и дестинации, до които достъпът е директен, без прекачване и смяна на видове транспорт. Много туристи пътуват за уикендите си в Европа, но се организират и пътувания със собствен транспорт в региона. Гърция е особено посещавана за уикендите, както и Македония, а в последно време и Сърбия набра много популярност за този тип туристически пътувания. Сърбия се посещава предимно в събота и неделя, или от петък до неделя. Най-голям интерес има към региона до Ниш, който е и най-близо до нашата граница. Достъпът е много лесен, кухнята им е много близка до нашата, но е много качествена като тип храна. Месото и зеленчуците са екологично чисти и това също привлича в последно време българските туристи.
Лесно достъпни са дестинации за уикенд-туризъм до Рим, Париж, Лондон, за където се ползват услугите на нискобюджетни авиокомпании. Фокусът ни е насочен предимно към хора, които могат да си позволят такова пътуване, извън стандартните летни почивки. Това са българи с доходи над средните. Цените на едно такова пътуване варират в зависимост от сроковете-при по-ранни резервации се постигат по-големи отстъпки. Много подаръчни ваучери за различни поводи се формират именно по този начин. За две нощувки в Гърция можете да почивате за около 250 лв. за двама души, със закуска и вечеря, в хубав хотел, а в Сърбия, която е относително нова дестинация за този тип туристически пътувания, цената може да е и по-ниска. Храната там е много евтина. Една нощувка в двойна стая може да излезе 30-40 евро. за двама. Като цяло обаче, за уикенд-почивките, българите предпочитат да пътуват в България."

Венцислав Жеков

вторник, 8 май 2012 г.

Холандски експерти подготвят пътеводител за Източните Родопи




Развитието на екотуризма е на базата на природните ресурси в една от най-красивите български планини

Венцислав Жеков

Холандската организация “Кросбил Гайдс“ подготвя пътеводител за Източните Родопи. Пътеводителите на „Кросбил Гайдс“ са на английски език и са много популярни сред екотуристи и природолюбители. Седемчленен екип от организацията посети българската част на планината, след като първо беше в Гърция. Издаването на пътеводителя на „Кросбил Гайдс“ за Източните Родопи е подпомогнато от проекта „Новото тракийско злато“. С прекрасни впечатления сме от Източните Родопи, видяхме много интересни видове растения и животни по маршрутите, които сме си начертали, сподели неотдавна Алберт Влийгентхарт от екипа на „Кросбил Гайдс“, пред български колеги.
Пътеводителят ще се разпространява изключително в Западна Европа и ще ползваме дистрибуторската мрежа на фондацията “Кросбил Гайдс“. Фокусът е насочен изключително към западноевропейския турист. Очакванията ни са, че ще привлечем специализирани туристи за природен туризъм. Говорим за развитието на екотуризъм във всичките му форми-орнитоложки, ботанически, наблюдение на бозайници и влечуги. Предвиждаме също така и фотографски турове. Това каза пред „Класа“ Михаела Кирчева, координатор по алтернативен туризъм към проекта „Новото тракийско злато“. Тя сподели, че работят активно с фондациите „АРК“ и „Авалон“. С последната се работи активно за развитие на биологично земеделие. С „АРК“ работят за развитието на екотуризма на базата на природните ресурси, които са в Източните Родопи.

Реинтродукция на различни видове животни

Новият пътеводител ще включва информация за Източните Родопи и от двете страни на границата-българска и гръцка. По съвет на холандските колеги, е предприет нов подход. България все още не е много позната дестинация за екотуризъм, докато Гърция отдавна е такава. Целта ни е покрай Гърция и отбелязването на забележителностите на Източните Родопи от другата страна на границата, да постигнем един полезен ефект и за популяризиране на българския екотуризъм в региона. Всъщност европейският турист като прочете „Гърция“, той вече има представа, какво би могъл да види там, но когато прочете пътуводителя, той ще разбере, че също толкова интересни природни видове има и в България. Концепцията ни е да се погледне по-глобално на всичко и Източните Родопи да бъдат представени като обща дестинация за екотуризъм. Това ще предостави допълнителни възможности и за културен обмен и докосване до културата и на българите, и на гърците, убедена е Кирчева. Според нея, акцентите в пътеводителя ще бъдат определени на база на високата природна стойност-това, което е наистина интересно и го няма в Западна Европа от флората и фауната, или се среща само на няколко места на континента.


Тук има богато биоразнообразие

Източните Родопи е сред районите в Европа с най-богато биоразнообразие и това е привлякло екипа на „Кросбил Гайдс“, които правят пътеводители за най-интересните места на нашия континент. В българската част на Източните Родопи има множество местообитания и голямо биологично разнообразие, което е трудно да бъде видяно другаде, отбелязва пред колегите си Влийгентхарт. Откриването през 1999 година на „пролетната зеленка“ - нов вид водно конче, наречено Bulgarian Еmerald (Somatochlora borisi), доказва според него, че това е уникален район на Европа.
Пътеводителят на „Кросбил Гайдс“ за Източните Родопи обхваща всички местообитания от брега на Егейско море до река Арда и от Златоград до река Еврос. Екипът описва всички характерни видове в тези екосистеми. Пътеводителят ще дава детайлна информация за намирането на най-интересното от флората и фауната, но няма да посочва точното местоположение на уязвимите видове. Ще има описани маршрути, които при обиколки пеш, или с кола дават представа за характерните видове в описваните хабитати.
Екотуризмът в България става все по-популярен и броят на туристите, посетили през последните десет години Източните Родопи за наблюдение на птици, или търсене на пеперуди и растения, е нараснал неимоверно. Пътеводителят ни ще предложи на тези хора по-добро разбиране и опознаване на природата и биоразнообразието. Изданието ни е насочено към всеки, който обича природата, разказва още Алберт Влийгентхарт.
Очаква се пътеводителят на „Кросбил Гайдс“ за Източните Родопи да бъде на пазара през 2013 година. Ще бъде продаван в книжарници в Северна Европа, най-вече в Холандия, Белгия и Англия, както и чрез интернет в целия свят. Пътеводителят за Източните Родопи ще е дванадесетото издание на „Кросбил Гайдс“. Досега имат публикувани пътеводители за райони в Испания, Полша, Франция, Унгария и Финландия.
Трудно е да се изчисли, как точно ще се отрази изданието на развитието на туризма по тези места. Тук има има и други, които привличат екотуристи в района - „Новото тракийско злато“, Центърът на лешоядите в Маджарово, организациите АРК, Британското кралско дружество за защита на птиците, БДЗП. Този пътеводител ще бъде ценно допълнение към тяхната работа. Преди двадесет години Испания е била напълно непозната, а сега годишно я посещават десетки хиляди екотуристи. Създателите на пътеводителя считат, че България ще бъде новата Испания.

Вътрешно каре

„Новото тракийско злато” подпомага изданието

Проектът „Новото тракийско злато”, който подпомага издаването на пътеводител за Източните Родопи, e петгодишен план-от 2009 г. до 2014 г., за устойчивото развитие на една от най-красивите части в може би най-красивата българска планина, финансиран от Националната пощенска лотария на Холандия, най-голямата благотворителна лотария на страната. По проекта работят български и холандски експерти по екотуризъм, устойчиво развитие, биоразнообразие и дива природа, биологично земеделие, ПР и комуникации. В подкрепа на екипа са ангажирани холандските организации АРК, с опит в опазването на околната среда и Авалон, специализирана в биологично земеделие.
„Новото тракийско злато” е уникален проект, съчетаващ в интегриран подход работата по три компонента: дива природа, биологично земеделие и екотуризъм. Само 1,41% от територията на Източни Родопи е защитена, което е по-малко дори от средните за страната 4.9%. Освен официално обявените защитени територии, най–дивият район, с най–малко човешко въздействие и невероятно биоразнообразие, се намира в триъгълника между язовир Студен кладенец, Маджарово и Ивайловград. Другите интересни места са около границата с Гърция. Разбира се това не са единствените места, където човек може да се наслади на невероятна природа, разнообразие на редки видове, забележителни пейзажи и дива природа. Освен живата природа има и много природни феномени като скални образувания и пещери, които могат да се посетят по общо девет екопътеки.

БЪЛГАРИЯ СЕ ОБЕЗЛЮДЯВА, КЪДЕ ОТИВАТ БЪЛГАРИТЕ...?







България се обезлюдява и това е факт, който никой вече не се наема да оспорва. „Народонаселението“ с гриф „българско“ се топи не само в географските граници на страната ни, но и в исторически такива, защото, както е известно, България „граничи със себе си“. Показателите за това са много и разностранни по вид, тип и съдържателна плътност.
По-малко от година след преброяването на населението, проведено на 1 февруари 2011 г., текущата демографска статистика отчете, че към 31 декември същата година селата без нито един жител са с две повече. Това разкри справка на Българска телеграфна агенция /БТА/ в Националния регистър на населените места, който се поддържа от Националния статистически институт.
При преброяването на населението през февруари миналата година без нито един жител бяха 181 села. Единадесет месеца по-късно техният брой е 183. Любопитен е фактът, че пет села, в които по време на преброяването не е отчетен нито един жител, към края на миналата година вече имат постоянно население. Четири от тях са в област Велико Търново - Велювци /1 жител/, Дединци /3 жители/, Карандили /1 жител/ и Махалници /1 жител/,
както и с. Дебелец в област Варна /1 жител/. От преброяването до края на 2011 г. седем села са останали без постоянни обитатели. По две от тях са в областите Габрово - Драндарите /имало през февруари 1 жител/ и Колишовци /1 жител/, както и Кюстендил - Побит камък и Ивановци, и двете имали единадесет месеца по-рано по 2 жители. Другите три села са: Трънковци /имало 1 жител/ от област Велико Търново, Малко Крушево /2 жители/ от област Смолян и Габерово /1 жител/ от област Хасково. Данните са ужасяващи, но не по-малко ужасяващи са обясненията.
Преди двадесетина години, когато страната ни се отърсваше от „тържествените“ одежди на нафталинения комунизъм, от който тежко боледуваше цели 45 години, имаше един особено актуален икономически план, който и тогава, а и днес все още е обект на грандиозни спекулации, това е „Планът Ран-Ът“, или „Програмата Ран-Ът“. Това е проект за икономически растеж и преход към пазарна икономика в България, подготвен от екип от икономисти. Докладът към него, в размер на 600 страници, е подготвен от Фондацията на Националната камара на САЩ. Ръководството и редактирането е поверено на Ричард Ран и Роналд Ът. Наричат този план „програма за разруха на България“. Когато обаче човек го прочете внимателно, ясно вижда, че това не е така. Именно с този план-програма, някои се опитват да оправдаят настоящото наистина тревожно обезлюдяване на страната. Много нашенски „експерти“ виждат в това планирана демонска намеса, грандиозна конспирация и какви ли още не окултни и други влияния върху една малка и достатъчно изстрадала южноевропейска държавица.
Всъщност този план-програма дава основните насоки за разграждането на еднопартийната система и въвеждането на правилата на пазарната икономика и свободния трудов пазар. Пак „експерти“ твърдят, че към този план има таен анекс, където целенасочено се планира разрушаването на България и нейното общество, което трябва да бъде доведено до едно истинско мизерно съществуване. Този анекс обаче никой не го е виждал, но мнозина го „цитират“.
Проблемът с обезлюдяването на страната ни не се съдържа в „Плана Ран-Ът“, бурята, както обикновено, е пак в „нашата чаша с вода“, защото ние сами си причинихме онова, което предизвиква днешното ни обезлюдяване. То обаче не започна днес, нито вчера, нито преди седмица, нито дори преди година. Стотици хиляди млади българи „изтичат“ в чужбина, защото не намират бъдещето в родината си и това е устойчив процес от години наред. „Изтичат“ компютърни специалисти, лекари, инженери, занаятчии, „изтича“ цвета на нацията така, както това се случва с неговото физическо унищожение през 1946-7 г. Един от най-популярните вицове през всичките тези години е, че има два изхода от кризата за българите-единият е „Терминал 1“, другият е „Терминал 2“ на софийското летище! Това е колкото хумористично, толкова и ужасяващо, защото накрая ще остане само един, на когото ще се наложи да „дръпне шалтера“ на България. Смеем се, но това е смях през сълзи!
Населените места без постоянни жители са разположени на територията на 40 общини в общо 15 области. От преброяването през февруари до края на 2011 г. две области си размениха местата в тази класация, твърди публикация в БТА.
Област Варна излезе от нея, след като с. Дебелец вече има един постоянен жител, а влезе област Кюстендил с две села без постоянни жители - Побит камък и Ивановци. Област Габрово остава начело в класацията за най-много села без население. По време на преброяването там са регистрирани 69 населени места без постоянни жители, а в края на година броят им вече е 71. Рекордьор в областта е община Трявна, на чиято територия има 42 села без жители. При областите на второ място е Велико Търново, която в края на годината има 55 села без население, но за отбелязване е, че са намалели с 3 спрямо данните от преброяването. Населени места без жители има още в областите Кърджали /12 села/, Смолян /8 села/, Хасково /7 села/, по 5 села в областите Благоевград и Стара Загора, по 4 населени места без жители са разположени в областите Бургас и София-област, 3 са в област Търговище, по 2 - във Видин, Ловеч, Кюстендил и Пловдив и 1 в област Сливен. Справката в Националния регистър на населените места сочи, че към края на миналата година 393 населени места в страната имат едноцифрен брой жители. Спрямо преброяването броят им е намалял с 2, които са се "преместили" при селата без жители.
Общо 60 български села имат само по 1 постоянен жител. По 2 жители имат 58 села, по трима - 55, по четирима души живеят в 52 села, по петима - в 47, по шестима - в 32, седем и осем обитатели живеят в по 31 села, а в 27 живеят по 9 души. Двуцифрен брой население в края на 2011 г. имат общо 1 262 населени места, сред които и манастирите със статут на самостоятелно селище - Рилски манастир /38 жители/ и Клисурски манастир /16 жители/. Броят на населените места с двуцифрен брой жители спрямо данните от преброяването се е увеличил с 30. Естествено това е станало за сметка на населените места с население от 100 до 999 души. В края на миналата година в графата на трицифрениците има 2 667 населени места спрямо 2 692, регистрирани при преброяването единадесет месеца по-рано. Сред тях попадат и четири български града - Мелник /216 жители/, Маджарово /644 жители/, Плиска /898 жители/ и Китен /950 жители/. Независимо, че населението му от преброяването до края на годината е намаляло, с. Лозен (област София-град), остава най-голямото българско село с 6 281 жители. То е по-голямо от 142 български града (от общо 257), включително и от обявените за градове след преброяването Игнатиево /област Варна/ и Крън /област Стара Загора/. Второ по население остава Айдемир /област Силистра/ с 6 026 жители, което изпреварва 140 града. С население от 4 969 жители Бистрица /област София-град/ е трето по население село в страната и изпреварва 122 града. Селата с повече от 4 000 жители са едва 10. Асеновград със своите 50 590 жители си остава най-големият по население необластен град в страната. Той е по-голям от девет областни града.
Сякаш пак само като на шега приемаме и една друга хумористична реплика, че Северозападна България, всъщност е „СевероЗападнала“ България. Играта на думи е оригинална, но тя е такава, защото отразява действителността. Всъщност именно този регион наистина е най-изостаналият в икономическо отношение, най-бедният и съответно най-обезлюденият. Цели махали на годечкото село Шума вече са потънали в храсти и неокосени с години треви. Селото се намира само на 40 мин. път с кола от София. Къщите една по една попадат, дори и в този момент, в разрушителната прегръдка на дивите къпини, които подобно на змии бавно, но уверено проникват в стаите, под леглата, в долапите и кумините и упорито „разкъртват“ термитника на семейната история на цели родове, унищожавайки домовете, а скоро, дори и спомените за тях. Махали както Джеревентинци, Странье, Джункинци в село Шума, постепенно остават само като географски понятия-топоними на местности, на които има все по-малко къщи и хора. Вакарел е една от тези махали, които вече битуват само в спомените на по-възрастните хора. Неотдавна пожар изпепели и част от гората над махала Джункинци в селото, като по този начин заличи окончателно следите от активно човешко присъствие там, при това факт-само преди 20-тина години!
България постепенно изчезва, потъва в тресавището на историческото небитие, защото бъдещето й е неясно. То трябваше да бъде „светло комунистическо“, но държавният влак очаквано дерайлира в края на 1989 г., защото двигателят му беше анемичен, а машинистът беше пиян почти половин век. Причината за обезлюдяването на страната ни днес не е нито в „Плана Ран-Ът“, нито НЛО, нито „капиталистите“, а още по-малко в „американците“, както ни учеха преди години родните и френетично класово-накъдрени учителки по история. Причината за това е незаинтересованата политика на поколения български управници преди демократичните промени, но за съжаление и след това!

Венцислав Жеков