Комунизмът се превръща в нова форма на „dark tourism“-забавление

Откриваме нови атракции

Марксизмът“ и „Ленинизмът“ отдавна не са просто политически инструменти за „идеологическа хирургия“

Комунизмът се превръща в модерна форма на туристическо забавление. За всички които се интересуват от историята и търсят обяснения за настоящето е организираният от софийска туристическа агенция „комунистически тур за носталгици”. Както може да се очаква интерес към него проявяват предимно туристи от Западна Европа, съобщи неотдавна Българското национално радио /БНР/. Отдавна „Марксизмът“ и „Ленинизмът“ не са просто политически инструменти за „идеологическа хирургия“, но се превърнаха в обект на подчертан интерес от западните хора, а и не само от тях. Те откриват в тези философски платформи интересни артефакти от особеностите на човешкото мислене и преосмисляне на ценности.

Може ли човек да изпитва носталгия към комунизма? Оказва се, че много хора у нас, донякъде по обясними причини, но и в чужбина, продължават да гледат с известно снизхождение и дори с умиление на този период от историята. Онези, които са живели отвъд „Желязната завеса“ са любопитни да разберат как е функционирало едно общество, изградено върху еднопартийна система, централизирана планова икономика, забрана на частната собственост, държавна цензура върху медиите и още куп идеологически „благини“. Много млади хора пък нищо не знаят за по-близкото ни минало и възприемат фактите без предубеждения и излишни емоции.

Сред туристите има и такива, които посещават само държави с комунистическо, или фашистко минало. Тези хора са привърженици на така наречения „dark tourism“/мрачен, черен туризъм/-най-новото течение в туристическата индустрия, свързано с опознаване на мрачните периоди от човешката история, с посещения на бивши концлагери и на градове-призраци като Припят край Чернобил. Дори един бърз фото-тур от интернет през Припят например, е достатъчен, за да остави в съзнанието ни леко горчив и сладникаво-смъртоносен вкус. Какви ли не причудливости обаче крие човешката психика и на какви ли не странности се поддава тя, в желанието си да задоволи собствената си историческа несъвършеност и може би емоционална незавършеност!

Местните хора обикновено приемат тези странни на пръв поглед туристи с интерес, защото имат възможност да споделят с тях своите лични впечатления от онова време, което историята все още не е определила, какво точно е и как ще се нарича-тоталитарно минало, диктатура, защото все пак беше „диктатура на пролетариата“, или нещо друго. Тези срещи винаги са сърдечни, искрени и истински, защото в тях се срещат обикновени хора, които съпреживяват понякога и общото си историческо минало, като по този начин то се материализира, макар и за кратко, за да презентира една не рядко натрапчива виртуална реалност за самото себе си.

Когато преди време двадесет и деветгодишната Цветелина Цанкова решава да организира туристически тур по следите на комунизма, тя се сблъсква с недоумението на нейни близки и приятели. Критикуват я първо, че въобще се връща към тази епоха, но и че никой няма да прояви интерес към нея, защото историческа наука не е дала своя еднозначен отговор за това време,споделя самата Цанкова пред БНР. Оказва се обаче, че това не е съвсем така.

Българите все още не са преосмислили този исторически период от своето битие. Това е и причината, поради която обикновено избягват да коментират, а дори и да се интересуват от това време. Предпочитат да премълчават, за да не изпадат случайно в конфликтни ситуации, в които биха се разгорещили излишни политически страсти. Хората от повечето бивши социалистически страни обаче отдавна са превърнали комунистическото си минало в печеливша туристическа индустрия. В България темата все още е „табу“, затова специализираните туристически маршрути предизвикват истински фурор сред носталгично настроените, или просто любопитни чуждестранни, а и не само чуждестранни, туристи.
Целта на този тип туризъм не е да се пропагандират политически идеи, а да се осъществи едно реално пътешествие във времето през един от порталите на историята. Организаторите се стараят да запознаят хората с живота в социалистическа България, без да изразяват личните си политически убеждения.

Оказва се обаче, че никак не е трудно човек да придобие представа „от първа ръка“ за бита и ежедневието на социалистическия човек. Достатъчно за това е да се разходим в някой от столичните квартали, а и не само столични, така наречените „спални комплекси“, плътно застроени с еднотипни, сиви, мастодонтни и почти гротескни в безумното си величие панелки, на чийто фон вездесъщо се открояват емблематичните пушещи комини на местния „енергиен динозавър“-ТЕЦ. Все още, в някои малки градчета из страната, в по-крайните квартали, човек наистина случайно може да попадне на оцелял през десетилетията, анемично и апатично зареден със стоки , обилно ухаещ на саламура, гастроном-тип „бакалия“. Няма как да пропуснем христоматийните лимонови резенки, бонбони „Виолетки” и дъвки „Идеал“-колкото традиционни, толкова и скромни лакомства от времето на „хепи соц.-а“. Това са само една малка част от веществените туристически атракциони, които едва сега прохождат като „исторически забележителности“, а не все още като идеологически акценти.

Още с кацането на летището в София чужденците, които са „dark”-туристи, получават червена пионерска връзка и потеглят „под строй” по „следите на комунизма“ в България. Тези, които могат да си го позволят, могат да „опитат” от комунистическия разкош, който в миналото беше предназначен само за отбрани хора. Те обикалят българската столица с внушителните автомобили „Чайка”-социалистическият отговор на „Ролс Ройс“-а-колкото трагикомично, толкова и натуралистично по бай Ганьовски! Градът до голяма степен е съхранил паметта за своето комунистическо минало, като изключим емблемата-Мавзолея на Георги Димитров и някои други малки паметници. Туристите могат да посетят Националния военно-исторически музей, където да научат за българската „народна” армия /вездесъщия, почти колкото политическата полиция, „идеологически звяр“-БНА/и ролята й на стожер на комунистическата държава, след това могат да се отбият в един от по-новите ни музеи-на тоталитарното изкуство, който представя богата колекция от произведения на видни „пролетарски творци“, както тогава се наричаха авторите, експлоатиращи революционната тематика.

Един от акцентите на този тур е „Паметникът на Съветската армия“ в самия център на София, а в „Борисовата градина“ се намира „Братската могила“, посветена на падналите в бой партизани. Всичко това са впечатляващи символи на „социализЪма“, както казваше другарят Тодор Живков, които разпалват фантазията на участващите в тура „носталгици”. Някои от туристите обикалят страната, за да посетят изоставени металургични заводи, както и построени в средата на ХХ век язовири „погълнали” цели селища, заедно със църквите им, като язовир Копринка и древният град Севтополис. Туристите са впечатлени и от внушителния силует на рушащия се Дом-паметник на БКП /Българска комунистическа партия“, който някои наричат „летящата чиния“, на връх Бузлуджа.

„Dark“-туристите имат възможност да се чувстват като изследователи на един отдавна изгубен свят, докато разглеждат безплътните останки от някогашната комична индустриална мощ на социалистическа България. Те се впечатляват от строителния замах, с който държавата е градила основите на „новото общество”, наблюдават с интерес „грандоманската безотчетност“ и главозамайващата устременост в името на идеологическия възход. Посещението в ТКЗС-та и АПК-та, или по-скоро в жалките остатъци от тях, предизвиква противоречиви реакции. Някои от тях отдавна са приватизирани и се експлоатират по нов начин, но повечето са изоставени и „оглозгани“, което предизвиква очаквано недоумение.

Този нов тип туризъм печели все повече симпатизанти сред младите хора, защото именно те нямат ясна представа за това, какво е бил комунизмът. Повечето от тях все още не могат да повярват, че е съществувал такъв тип управление, при което хора хората не са можели да си купят дънки и са се редили на опашка за почти всичко в бита си, както и че не са можели да пътуват свободно в чужбина. Трудно е да се изгради реална представа за този период от историческото ни минало, не само заради неговата специфика, но и заради позицията. Ъгълът на съвременния поглед е твърде изместен и твърде различен от времената преди 20-тина години. Някои от по-възрастните си спомнят с умиление за безгрижните си младини, когато са почивали на българското Черноморие за наистина „жълти стотинки“ и курортите ни не са били така презастроени. Организаторите на пътешествието твърдят, че всеки човек е свободен да се възхищава, стига това да не противоречи на законите и да не нарушава правата на другите хора.

Туристическият интерес е многопосочен и разностранен. Няма и не би трябвало да има ограничения в търсенето на нови форми на туристическа атрактивност, защото в крайна сметка целта на тази индустрия е да забавлява, да впечатлява, но и в не малка степен да възпитава. Точно това е причината, поради която мястото на комунизма е именно в историята като наука. Той може и трябва да бъде интересен политически феномен само и единствено в музейна среда. Историята е наука, колкото за миналото, толкова и за бъдещето. Именно заради това този тип исторически “dark”-туризъм е толкова популярен, защото показва близкото минало с евентуална поука за предстоящото бъдеще.

Венцислав Жеков-кореспондент на в-к- „България“ в София