Усилията,
които са направени от страна на
инвеститорите в развлекателната
индустрия, са огромни
Венцислав
Жеков
-
Г-жо Карастоянова, какви са очакванията
Ви за летния сезон?
-
Всеки следващ сезон е по-труден и особено
тази година, това е вярно поради два
чисто глобални фактора. Единият е, че
икономическата ситуация не бележи
тенденция към подобряване и всички
финансово-икономически условия
продължават да бъдат критични, което
това затруднява всеки икономически
отрасъл. Както за всички в туристическия
бизнес е ясно, отсъствието на дългосрочна
програма за развитието на туризма в
България, прави работата на всички заети
в този бизнес, особено трудна.
-
До каква степен българските курорти са
готови да посрещнат туристите това
лято?
-
Усилията, които са направени от страна
на инвеститорите в туризма, са огромни.
Те са свързани от една страна със
справянето с последствията от тежката
зима и от друга страна с инвестициите,
свързани с инфраструктурата и подобряване
на хотелските части, но и на съпътстващите
туристически атракции. Голяма част от
нашите курорти, особено тези, които са
от затворен тип, или имат добър единен
мениджмънт, правят това години на ред.
Техният ангажимент и инвестиционният
процес не е прекъсвал нито за минута.
Ако има една причина, поради която се
отчитат резултати, свързани с повишаването
на броя на туристите в проценти, ако има
резултати, които са свързани с това, че
туризмът запази устойчивост и позиции
като експортен отрасъл, през последните
години, това се дължи само на професионализма
на българските хотелиери и туроператори,
въпреки държавата! Ако има една ясна
заслуга за спазването на експортното
качество на българската туристическа
индустрия, то е в частния сектор. Това
обаче не е достатъчно. За всеки икономист
е важно да се постави основният въпрос,
свързан с развитието на туризма. Ако в
момента той генерира близо 15% от БВП на
страната, какъв е реално потенциалът
на този размер в БВП след 10 г. и ако той
може да бъде прогнозиран, тогава всички
усилия в пътя и в модела за постигане
на този резултат, вече са оправдани и
наистина финансово-икономически
обосновани. Повече от три години никой
не разбира важността да се развива пътя
на туристическата индустрия в България
обвързано с финансово-икономическите
параметри. Единствената бодрост, свързана
с данните за туризма е в посока на
увеличаващият се брой на туристите.
Важно е да погледнем финансовите
измерения на приходите от туризъм, а те
за последните години не се променят.
Това означава, че при по-голям брой
туристи се увеличават разходите на
всички основни ресурси, свързани с
обслужването на туристическата индустрия,
а ние получаваме приблизително същите
приходи. Това сваля себестойността на
българския туристически продукт до
невъзможно ниски нива. Това означава,
че вече няколко години българските
хотелиери и туроператори поемат като
буфер тази разлика. Вниманието на
управляващите трябва да се насочи към
това, защото този анализ би бил
своеобразната гаранция за запазване
на устойчивостта на туристическия
продукт и търсенето на възможности за
повишаване на неговата цена.
-
Как според Вас ще се отрази върху
развитието на целия бранш евентуалното
преместване на Сектор "Туризъм"
от Министерството на икономиката,
енергетиката и туризма, в Пловдив?
-
Първата стратегическа грешка е формирането
на министерство с несходни дейности-икономика,
енергетика и туризъм. В целия свят няма
друг такъв феномен. От самото създаване
до сега, Националният борд по туризъм
безусловно е защитавал тезата за
необходимостта от отделно министерство
на туризма. През последните десет години
структурата, която управляваше туризма
се смени осем пъти! Сега тя започна и да
пътува, което е абсолютно нелепо. Мястото
на туризма е в столицата на страната,
където има възможност да координира и
да подкрепя развитието на индустрията,
заедно с всички останали държавни
институции, с които има отношения. Това
би довело до един излишен разход и по
никакъв начин няма да допринесе за
по-доброто развитие на туризма, но и ще
забави всички стартирали процедури,
заради самата логистика на това
преместване.
-
На какви туристи разчита страната ни и
как бихме могли да преодолеем "славата"
ни на алкохолна дестинация?
-
Особено тревожен е фактът, че страната
ни зае трайно място в класациите на
всички водещи туроператорски компании
по света, като дестинация за евтин и
алкохолен туризъм. Важно е да се запитаме,
дали съществува, дори един единствен
маркетингов или пазарен анализ за това,
как културно-историческото наследство
ще бъде превърнато в туристическа
атракция и ще бъде печелившо, за да върне
инвестираните в него пари? За всички
порфесионалисти в бизнеса е ясно, че в
момента основните приходи се генерират
от летния и от зимния туризъм и много
малък, почти символичен е процентът,
който се генерира от вътрешността на
страната, където всъщност са разположени
тези обекти. За да се превърнат те в
източник на сериозни средства, ние
трябва да се преборим с много силната
конкуренция на Турция, Гърция и Италия,
които години наред инвестират огромен
ресурс в легендата за тяхното
културно-историческо наследство, срещу
нищо от наша страна до този момент.
Вторият аспект на този въпрос е обвързан
също с пазарното ни позициониране. Ако
България е страна, която се възприема
като евтина туристическа дестинация,
кои са тези бедни туристи, които ще
плащат скъпи билети за музеи, или
археология и исторически паметници и
дали изобщо биха имали нужда от подобен
тип културни атракции? Ако ние обърнем
поглед към групи от туристи и към пазари,
на които има друг стандарт и други
очаквания, то тогава трябва да заложим
на обвързването на културно-историческото
наследство, природните феномени, отлично
селектираните вина, така че по този
начин да предложим един продукт, който
може да бъде оценен от по-претенциозни
и по-платежоспособни гости на нашата
страна.
-
Как ще бъде спечелен българският турист
за родното Черноморие през тази година?
-
Отговорът се състои в разнообразието
на предлагането. Изборът към България
идва по няколко възможни начина. На
първо място това е след насищането на
впечатленията от най-близките до нас
съседни дестинации. Има чисто пазарни
механизми, които трябва да намерят
своето място, за да насърчат този процес.
Дискусията за ДДС и липсата на добре
разчетени в дългосрочен план финансови
параметри, разделяше организираните
групови туристи от индивидуалните. Не
се сещам за нито една причина, защо
българският турист, който индивидуално
почива в България, трябва да плаща
по-високо ДДС от това, което в група
плаща чуждият турист! Диференцираната
ставка на ДДС в туризма е един добре
сработен механизъм. Тази индустрия има
положителен мултиплициращ ефект за
съпътстващи отрасли, като земеделие,
транспорт, местни занаяти и това отличава
туризма, като сектор, от много други.
Румъния вече води в своето стратегическо
развитие пред нас, например с факта, че
има развита система за ваучери, които
служителите получават и които представляват
социални бонуси. Това е добре разпространена
практика и във Франция и в други страни
и мисля, че ако се взаимства този модел,
той може да допринесе едновременно за
финансово-икономически положителен
резултат за бюджета и да има добър
социален ефект. Още преди година и
половина в Румъния завърши международният
търг за създаване на национален бранд.
-
Как бихте коментирали нивото на
туристическото обслужване у нас и какво
би следвало да се промени, според Вас,
може би образованието на кадрите,
подбора...?
-
Предполагам, че времето, в което България
е могла да прогнозира този бум на туризма
преди 10-12 г. е било и времето, когато е
трябвало да се създадат поне три ключови
параметъра за развитието. Такива са в
регионален и инфраструктурен план
означава, по какъв начин да се разрастват
и развиват туристическите курорти. В
този план на развитие на България на
международните туристически пазари е
важна ефективността и качествата на
рекламната кампания. На трето място е
развитието на кадрите. Предишните години
са години на понякога по-добре, а понякога
по-зле овладян хаотичен процес. Факт е,
че кадрите в туризма продължават да
бъдат проблем и всички екстравагантни
идеи, които през годините се чуха за
внос на кадри от Филипините, от Македония,
или от Молдова, бяха лишени от смисъл.
Решението за създаването на качествени
кадри в туризма е оставено изцяло в
ръцете на собствениците-хората ангажирани
с бизнеса и те имат трудната задача да
се преборят поне с два проблема. Единият
е чисто инвестиционен-средствата, които
могат да се отделят за повишаването на
квалификацията. В този случай социалното
министерство е абсолютен длъжник, защото
не помня за нито една сериозна заявка,
за възможност за подготовка на голям
проект, който да подкрепи процеса на
преквалификация, или на повишаването
на нивото на кадри в туризма. Добре е да
подчертаем, че туризмът осигурява над
300 хил. работни места в сезона. Процентът
на усвояемост на средства по оперативната
програма, по която те работят е нищожен.
Второто важно нещо е свързано с
народопсихологията и спецификата на
българския характер. Той не е с особен
афинитет към обслужващата сфера. Вероятно
в този смисъл до известна степен има
какво да се желае и в европеизирането
на българския характер. Най-важното, от
което се нуждае българският туризъм е
интелектуален потенциал.
Няма коментари:
Публикуване на коментар