Преместването на Сектор „Туризъм“ в Пловдив не може да стане „под килима“

Стефан Шарлопов, председател на Българския съюз по балнеология и СПА: 

Има опасност с новите административни промени да изгубим ценни кадри, убедени са от бранша

Венцислав Жеков

- Г-н Шарлопов, как бихте коментирали идеята за преместването на Сектор „Туризъм“ от МИЕТ в Пловдив?

- За мен административната реформа е нещо добро. Убеден съм, че мястото на морската администрация не е в София, най-малкото защото не съм виждал море наоколо, докато във Варна, или в Бургас съм виждал такова. Не съм убеден обаче, че това би важало и би било адекватно и за други сектори, например за туризма. В министерството на икономиката, енергетиката и туризма има интелигентни хора, доказали се професионалисти през последните годините. Не мисля, че е разумно те да бъдат принудени от обстоятелствата да напуснат и да бъдат назначавани от Пловдив хора, които да вършат тяхната работа. Не съм убеден в ефективността и правилността на подобен тип решения, още повече, че това не е обсъдено с браншовите организации. Може би ще има някои положителни ефекти в Пловдив. Това може да доведе до по-голяма посещаемост в града и туризмът би могъл да се представлява добре в там, но това ще бъде тежко и за заместник-министър Иво Маринов, който отговаря за туризма, както и за администрацията, с която работим добре и наистина ще бъде много жалко, ако изгубим кадрите. Административната реформа определено според мен може да доведе до загуба на кадри, които вече традиционно работят добре с бранша.

Преместването на морската администрация наистина е нещо полезно, но преместването заедно с това и на туризма, не може да стане „под килима“, както се случва в момента, защото ако това се обсъди с брашна, вероятно бихме могли да намерим още по-адекватни решения. Това не означава непременно, че не е възможно да се реализира тази административна програма, но трябва да чуем аргументите, да имаме ясен отговор на въпроса „Защо?“, както и да се види, как това може да се осъществи. Едва тогава може да се стигне и до ясни и конкретни предложения от наша страна. Ако се стигне до едно коректно обсъждане с държавата бихме могли да стигнем и до коректен резултат. Според мен прибързаните решения не са правилни.

-Какво според Вас би могло да налага едно такова решение, защо би се наложило преместването?

• Има известна логика във всички бивши окръжни центрове да има развитие, хората ще имат работа, в същото време ще се повиши и покупателната способност, ще се вземат решения именно там, които ще касаят развитието на целия сектор. В същото време местни хора ще могат да се развиват и да градят кариера на местно ниво. Това обаче лично на мен ми се струва като „американска мечта“.
• Какви рискове крие според Вас едно такова преместване?
• Има рискове и първият е евентуалното разбалансиране на комуникацията между бранша и държавната администрация. В условията на криза процесите трябва да се облекчават, а не допълнително да се усложняват и натоварват.
• Как ще се отрази евентуалното преместване на сектора върху въпроса с кадрите-нови екипи, или старите екипи, но вече мобилни?
• Аз вече разговарях със заместник-министър Маринов, попитах го, как ще завърши дискусията. Той, разбира се, ще пътува за Пловдив, но не по-малко важен е и въпросът с „топ-мениджмънта“, който аз лично познавам. Вървят преговори, някои хора ще се съгласят, други няма да се съгласят да пътуват всеки ден, или да наемат квартири в Пловдив. Това е нормален процес, но не виждам, какъв би бил големият ефект от това да се наемат например сто човека от Пловдив, при положение, че „топ-мениджмънта“ се състои от десет-петнадесет човека в София. Ако тези хора напуснат, това неминуемо ще доведе до затруднения за бранша, което ще има определено негативен ефект.
• Какво е мнението на бранша, как той възприема идеята?
• Бранша не е с еднозначно мнение. Аз нямам навика да коментирам държавни решения, защото искам държавата ми да се развива добре, без значение, кой управлява. Меко казано, колегите ми са шокирани, защото в момента ние имаме добра комуникация с ресорния заместник-министър Иво Маринов, с министър Делян Добрев и не съм сигурен, дали едно такова решение ще се отрази добре на комуникацията ни.
• Как би могла да се запази тази комуникация, ако все пак секторът бъде преместен в Пловдив?
• Преди да се вземе категорично решение, макар, че не зная, дали то е обсъждано в МС, е най-добре да бъде обсъдено с браншовите организации. Далеч съм от мисълта, че можем да даваме императивни предложения на държавата, които да отразяват нашите изисквания. Едно решение обаче, според мен, трябва да бъде логично продиктувано от определени обстоятелства, както и да бъде прецизно огледано от всички страни, преди да бъде приложено. За мен, ако се състои дебат по проблемите на туризма и конкретно по въпроса за преместването на сектора в Пловдив, това само може да съдейства за постигането на един видимо позитивен резултат.
• Позната ли е друга подобна практика, за изнасянето на държавни служби извън столицата и как се е отразило това на дейността на цялата администрация и на конкретната административна структура, която е била обект на такава реформа?
• Чувал съм за подобен тип практики по-скоро в рамките на Европа. Вероятно има аналози, вероятно някъде съществува опит, които бихме могли да ползваме, да се поучим от евентуални положителни, или отрицателни ефекти от подобни административни размествания. Все пак, трябва да кажа, че не бива да се пренася чуждият опит директно. Особено важно е това в условията на криза, защото тя не е свършила и продължава все още в целия свят. Наблюдаваме тектонични размествания на пластове във всички икономически и социални сфери. В такъв момент, аз поне, като морски капитан, смятам, че в бурно море не бива да се правят резки движения.
• Като се има предвид, че именно Пловдив беше избран за град, където да се премести сектора „Туризъм“, как според вас конкретно това ще се отрази на развитието на отрасъла?
• Не мисля, че едно такова решение ще се отрази много тежко върху развитието на отрасъла. Важно е обаче, кой все пак ще управлява изнесената структура на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма в частта му, касаеща именно туризма. За нас ресорният заместник-министър Маринов натрупа опит и бранша работи добре с него. Работим добре с цялото ръководство на туризма в държавата. Както сами можете да се убедите, в системата няма никакъв шум в момента, работим наистина коректно. Спряно беше противопоставянето, което много дълго време оказваше негативно влияние върху развитието на отношенията между браншовите организации и държавните структури, които управляваха туризма и отговаряха за неговото развитие. Опасявам се, да не би случайно да възникнат проблеми, заради изнасянето на тази администрация в Пловдив, иначе това е един страхотен град, със забележителна архитектура. Предполагам, че сградата за сектора „Туризъм“ също ще бъде забележителна, но не тя е важната в случая. Хората вземат решения и от тях зависи развитието на отрасъла. Именно по отношение на бъдещето на кадрите съм, бих казал, леко скептично настроен. Не трябва да се правят крайни и резки движения, трябва да се мисли умно и да се види, каква е принадената стойност на всяко действие, било то в държавата, в частния бизнес, или в общината. Не съм убеден, че с тази административна реформа държавата би могла да има принадена стойност, а ако тя няма такава, тогава защо въобще се извършва такова действие? Склонен съм, ако след време се окаже, че тази реформа е правилна, да се извиня за сегашната си позиция. Нямам такъв опит, не мога да кажа, какво ще се случи, но личното ми усещане е по-скоро в посока да се концентрира достатъчно внимание, за да не направим фатална грешка.
• Прокраднаха се идеи, че с акта на отделяне на сектора „Туризъм“ се прави всъщност първата крачка към обособяването му в отделно министерство. Как се отнасяте към едно такова решение и каква е позицията на бранша към това?
• Това е задължително! Според мен в програмата на следващия управленски мандат задължително трябва да залегне създаването на самостоятелно министерство на туризма. Не е възможно един бранш да прави 13% от БВП на страната, в криза, всяка година да бележи 5-6-7 % ръст и да увеличава своя процент върху БВП, и да бъде агенция, или за него да отговаря заместник-министър.
• До къде стигнаха консултациите и процедурите по приемането на новия Закон за туризма?
• Имаме уверение, че до края на годината ще бъде приет. Текат консултации, предложения, които се надяваме да подпомогнат процеса и в крайна сметка да доведат до по-бързото приемането на новия закон.
• Има ли възможност предстоящите административни промени да бъдат отразени и в новото законодателство?
• Разбира се, дори ние вече сме дали нашите предложения в областта на балнео, спа и уелнес-туризма. Има обаче някои неправителствени организации и туроператори, които все още не са си подготвили финалните текстове и това на практика бави процеса.
• Как браншът вижда предстоящия летен сезон, какво е новото и на какво залагате?
• Очакваме силен сезон. Очакваме около 30% ръст на турските туристи. Призовавам чрез вестник „Класа“ българите да останат да почиват в България.
• Неотдавна Конституционният съд отмени решение за облагането на туристическите услуги, до какво доведе това решение и как се отрази то на бранша?
• Това определено ще се отрази добре на нашия бранш. Сега всички хотелиери ще плащат данък на действително заетите легла и нощувките, които са имали през този период. Това е едно очаквано и необходимо решение, което ще има положителен ефект и той вече е видим.
• Турският и руският пазари се посочват като възлови за нашия туристически пазар, на какво друго разчита браншът през настоящия сезон?
• Разчитаме още на англичани, ирландци и германци. Това също са масови туристи. От Балканите разчитаме също така на румънци, сърби, гърци и македонци. Но действително най-голям потенциал има в руския и в турския пазари. Особено положително повлия на развитието на туризма отпадането на изискването за допълнителна национална виза, за хора, които вече притежават шенгенска виза.
• Какво според Вас е нивото на кадрите, които работят в бранша и отговаря ли то на съвременните изисквания?
• Високо е нивото на кадрите в туризма. Ние предлагаме уникален туристически продукт, защото държавата ни е уникална. Тепърва ще има добри новини от туризма, стига по пътя за Пловдив, да не спрем още на Ихтиман!