вторник, 8 май 2012 г.

БЪЛГАРИЯ СЕ ОБЕЗЛЮДЯВА, КЪДЕ ОТИВАТ БЪЛГАРИТЕ...?







България се обезлюдява и това е факт, който никой вече не се наема да оспорва. „Народонаселението“ с гриф „българско“ се топи не само в географските граници на страната ни, но и в исторически такива, защото, както е известно, България „граничи със себе си“. Показателите за това са много и разностранни по вид, тип и съдържателна плътност.
По-малко от година след преброяването на населението, проведено на 1 февруари 2011 г., текущата демографска статистика отчете, че към 31 декември същата година селата без нито един жител са с две повече. Това разкри справка на Българска телеграфна агенция /БТА/ в Националния регистър на населените места, който се поддържа от Националния статистически институт.
При преброяването на населението през февруари миналата година без нито един жител бяха 181 села. Единадесет месеца по-късно техният брой е 183. Любопитен е фактът, че пет села, в които по време на преброяването не е отчетен нито един жител, към края на миналата година вече имат постоянно население. Четири от тях са в област Велико Търново - Велювци /1 жител/, Дединци /3 жители/, Карандили /1 жител/ и Махалници /1 жител/,
както и с. Дебелец в област Варна /1 жител/. От преброяването до края на 2011 г. седем села са останали без постоянни обитатели. По две от тях са в областите Габрово - Драндарите /имало през февруари 1 жител/ и Колишовци /1 жител/, както и Кюстендил - Побит камък и Ивановци, и двете имали единадесет месеца по-рано по 2 жители. Другите три села са: Трънковци /имало 1 жител/ от област Велико Търново, Малко Крушево /2 жители/ от област Смолян и Габерово /1 жител/ от област Хасково. Данните са ужасяващи, но не по-малко ужасяващи са обясненията.
Преди двадесетина години, когато страната ни се отърсваше от „тържествените“ одежди на нафталинения комунизъм, от който тежко боледуваше цели 45 години, имаше един особено актуален икономически план, който и тогава, а и днес все още е обект на грандиозни спекулации, това е „Планът Ран-Ът“, или „Програмата Ран-Ът“. Това е проект за икономически растеж и преход към пазарна икономика в България, подготвен от екип от икономисти. Докладът към него, в размер на 600 страници, е подготвен от Фондацията на Националната камара на САЩ. Ръководството и редактирането е поверено на Ричард Ран и Роналд Ът. Наричат този план „програма за разруха на България“. Когато обаче човек го прочете внимателно, ясно вижда, че това не е така. Именно с този план-програма, някои се опитват да оправдаят настоящото наистина тревожно обезлюдяване на страната. Много нашенски „експерти“ виждат в това планирана демонска намеса, грандиозна конспирация и какви ли още не окултни и други влияния върху една малка и достатъчно изстрадала южноевропейска държавица.
Всъщност този план-програма дава основните насоки за разграждането на еднопартийната система и въвеждането на правилата на пазарната икономика и свободния трудов пазар. Пак „експерти“ твърдят, че към този план има таен анекс, където целенасочено се планира разрушаването на България и нейното общество, което трябва да бъде доведено до едно истинско мизерно съществуване. Този анекс обаче никой не го е виждал, но мнозина го „цитират“.
Проблемът с обезлюдяването на страната ни не се съдържа в „Плана Ран-Ът“, бурята, както обикновено, е пак в „нашата чаша с вода“, защото ние сами си причинихме онова, което предизвиква днешното ни обезлюдяване. То обаче не започна днес, нито вчера, нито преди седмица, нито дори преди година. Стотици хиляди млади българи „изтичат“ в чужбина, защото не намират бъдещето в родината си и това е устойчив процес от години наред. „Изтичат“ компютърни специалисти, лекари, инженери, занаятчии, „изтича“ цвета на нацията така, както това се случва с неговото физическо унищожение през 1946-7 г. Един от най-популярните вицове през всичките тези години е, че има два изхода от кризата за българите-единият е „Терминал 1“, другият е „Терминал 2“ на софийското летище! Това е колкото хумористично, толкова и ужасяващо, защото накрая ще остане само един, на когото ще се наложи да „дръпне шалтера“ на България. Смеем се, но това е смях през сълзи!
Населените места без постоянни жители са разположени на територията на 40 общини в общо 15 области. От преброяването през февруари до края на 2011 г. две области си размениха местата в тази класация, твърди публикация в БТА.
Област Варна излезе от нея, след като с. Дебелец вече има един постоянен жител, а влезе област Кюстендил с две села без постоянни жители - Побит камък и Ивановци. Област Габрово остава начело в класацията за най-много села без население. По време на преброяването там са регистрирани 69 населени места без постоянни жители, а в края на година броят им вече е 71. Рекордьор в областта е община Трявна, на чиято територия има 42 села без жители. При областите на второ място е Велико Търново, която в края на годината има 55 села без население, но за отбелязване е, че са намалели с 3 спрямо данните от преброяването. Населени места без жители има още в областите Кърджали /12 села/, Смолян /8 села/, Хасково /7 села/, по 5 села в областите Благоевград и Стара Загора, по 4 населени места без жители са разположени в областите Бургас и София-област, 3 са в област Търговище, по 2 - във Видин, Ловеч, Кюстендил и Пловдив и 1 в област Сливен. Справката в Националния регистър на населените места сочи, че към края на миналата година 393 населени места в страната имат едноцифрен брой жители. Спрямо преброяването броят им е намалял с 2, които са се "преместили" при селата без жители.
Общо 60 български села имат само по 1 постоянен жител. По 2 жители имат 58 села, по трима - 55, по четирима души живеят в 52 села, по петима - в 47, по шестима - в 32, седем и осем обитатели живеят в по 31 села, а в 27 живеят по 9 души. Двуцифрен брой население в края на 2011 г. имат общо 1 262 населени места, сред които и манастирите със статут на самостоятелно селище - Рилски манастир /38 жители/ и Клисурски манастир /16 жители/. Броят на населените места с двуцифрен брой жители спрямо данните от преброяването се е увеличил с 30. Естествено това е станало за сметка на населените места с население от 100 до 999 души. В края на миналата година в графата на трицифрениците има 2 667 населени места спрямо 2 692, регистрирани при преброяването единадесет месеца по-рано. Сред тях попадат и четири български града - Мелник /216 жители/, Маджарово /644 жители/, Плиска /898 жители/ и Китен /950 жители/. Независимо, че населението му от преброяването до края на годината е намаляло, с. Лозен (област София-град), остава най-голямото българско село с 6 281 жители. То е по-голямо от 142 български града (от общо 257), включително и от обявените за градове след преброяването Игнатиево /област Варна/ и Крън /област Стара Загора/. Второ по население остава Айдемир /област Силистра/ с 6 026 жители, което изпреварва 140 града. С население от 4 969 жители Бистрица /област София-град/ е трето по население село в страната и изпреварва 122 града. Селата с повече от 4 000 жители са едва 10. Асеновград със своите 50 590 жители си остава най-големият по население необластен град в страната. Той е по-голям от девет областни града.
Сякаш пак само като на шега приемаме и една друга хумористична реплика, че Северозападна България, всъщност е „СевероЗападнала“ България. Играта на думи е оригинална, но тя е такава, защото отразява действителността. Всъщност именно този регион наистина е най-изостаналият в икономическо отношение, най-бедният и съответно най-обезлюденият. Цели махали на годечкото село Шума вече са потънали в храсти и неокосени с години треви. Селото се намира само на 40 мин. път с кола от София. Къщите една по една попадат, дори и в този момент, в разрушителната прегръдка на дивите къпини, които подобно на змии бавно, но уверено проникват в стаите, под леглата, в долапите и кумините и упорито „разкъртват“ термитника на семейната история на цели родове, унищожавайки домовете, а скоро, дори и спомените за тях. Махали както Джеревентинци, Странье, Джункинци в село Шума, постепенно остават само като географски понятия-топоними на местности, на които има все по-малко къщи и хора. Вакарел е една от тези махали, които вече битуват само в спомените на по-възрастните хора. Неотдавна пожар изпепели и част от гората над махала Джункинци в селото, като по този начин заличи окончателно следите от активно човешко присъствие там, при това факт-само преди 20-тина години!
България постепенно изчезва, потъва в тресавището на историческото небитие, защото бъдещето й е неясно. То трябваше да бъде „светло комунистическо“, но държавният влак очаквано дерайлира в края на 1989 г., защото двигателят му беше анемичен, а машинистът беше пиян почти половин век. Причината за обезлюдяването на страната ни днес не е нито в „Плана Ран-Ът“, нито НЛО, нито „капиталистите“, а още по-малко в „американците“, както ни учеха преди години родните и френетично класово-накъдрени учителки по история. Причината за това е незаинтересованата политика на поколения български управници преди демократичните промени, но за съжаление и след това!

Венцислав Жеков

Няма коментари: