Битовата газификация е уравнение с много неизвестни

Танцът на гражданите с държавата може да заприлича на тангото, но-една напред и две назад

До 2020 г. 30% от българските домакинства трябва да бъдат газифицирани. Това предвижда бодра програма на МИЕТ /стр. 2/. На пръв прочит това е похвално, въпросът е до колко е достижимо? Държавата предвижда да подпомогне 8 хил. домакинства с фиксирана парична сума, но тя ще се дава в минимална степен авансово, а българинът е недоверчив, и не без основание, така че може би трябва да се започне от стопроцентово подпомагане, като постепенно процентът да намалява в полза на държавата.

От една страна, за първи път се предвижда помощ за интензивна битова газификация, но сякаш за пореден пък казваме „хоп“, преди да сме скочили, а скокът все още не е ясно в каква посока е, колко е дълбоко и ще успеем ли да се приземим на крака. От друга страна, пак държавата налага ограничения за финансиране на битови проекти, не е ясно, по какви критерии ще се избират тези 8 хил. домакинства, а е факт и притеснението, дали въобще ще има интерес от страна на гражданите, при тези условия.

Изводът е, че когато правим малки крачки, но в правилната посока, трябва да се подсигурим с достатъчно сили и възможности за по-големи крачки, но пак в правилната посока, иначе танцът на гражданите с държавата ще заприлича на тангото, но-една напред и две назад. 

В. Жеков