С партньорска
помощ
МОСВ работи
съвместно с НИМХ към БАН за подобряване
на информационната система за
хидроресурсите ни
В България ще
се изгради информационна система, която
ще следи в реално време нивото на водата
в реките и язовирите, както и дебелината
на снежната покривка, съобщи министърът
на околната среда и водите Нона Караджова.
Тя откри международната конференция:
"Управление на водите в Централна и
Източна Европа - проблеми и предизвикателства".
Партньор на Министерството на околната
среда и водите /МОСВ/ в създаването на
информационната система ще бъде
Националния институт по метрология и
хидрология /НИМХ/ към БАН. Все още не
ясно колко ще струва тази система, но
дори цената й да бъде 10 - 15 милиона лева,
то тя ще спести много повече пари от
предотвратяване на природни бедствия,
изтъкна Караджова. Конференцията, в
която участват 12 държави, е продължение
на световния форум по водите, който се
състоя неотдавна в Марсилия, под мотото:
„Време за решения“. Конкретният повод
беше зелената седмица на Европа, която
е посветена на водата.
България е пред
финализиране на разработването на
дългосрочната стратегия за управление
и развитие на водния сектор. Върху нея
специалисти от няколко министерства
са работили в продължение на две години.
По този начин ще подобрим управление
на водите и особено на съоръженията във
водния сектор. Предстои облитането със
самолет на територията на страната, за
да се заснемат напречните профили, които
да се добавят към историческата информация
и по този начин да се картира цялата ни
територия, посочи Караджова и допълни,
че към 2015 г. трябва да имаме модерни и
практични планове за управление на
риска от наводнения. Много водни
екосистеми не са в състоянието, в което
са били и тяхното възстановяване е от
изключително значение.
За България,
сред основните проблеми е изпускането
на битови отпадъчни води във водните
басейни. Няколко пъти в месеца от една
година насам подписваме договори за
строителство на канализационни и
пречиствателни съоръжения за отпадъчни
води. Най-основният проблем е свързан
със замърсяването с нитрати в районите
на интензивно селскостопанско ползване.
Това се дължи и на недоброто управление
на торовия отпад от животновъдството.
Големите ферми отдавна са под контрол,
проблемните са многобройните по-малки
ферми. Такива райони са: Източнобеломорският
регион, Пловдив, Пазарджик, Северна
България, каза Караджова и отбеляза, че
е време е за решения, чрез които да опазим
водните ресурси на Европа и на света.
Опитът на Франция
е водещ
Франция е доайен
в басейновото управление на водите.
Това е може би единствената възможна
философия на управление на водите,
защото те нямат административни граници
на национално и международно ниво.
Няколко години преди да стане член на
ЕС България успя да организира своето
управление на водите именно по този
най-добър начин, който позволява
интегриран подход за всеки речен басеин.
Демографското развитие, промените в
използването на земята и икономическото
развитие са предизвикателствата днес.
Изменението на климата също е един от
важните проблеми на нашето съвремие.
До края на годината се очаква ЕК да
представи пред страните-членки Европейски
план за управление на водните ресурси,
съобщи екоминистърът.
Според Караджова,
сред основните проблеми в глобален
мащаб е засушаването. Това изисква
подобряване на планирането за управление
на засушаването. Предвидено е и
разработването на европейска система
за ранно предупреждение за засушаване.
Направено е и предложение за създаването
на кризисен фонд за сушата.
Един от минусите
в момента е липсата на общи стандарти
за повторно използване на отпадните
води в селското стопанство и за промишлени
цели. Това ограничава алтернативните
източници на вода.
Очакват се единни
стандарти
Очаква се
Европейският комитет по стандартизация
да приеме стандарти за използване на
рециклирани отпадъчни води в селското
стопанство. Разработването на плановете
с мерки е последният етап от цялостния
проект за страните-членки. Това ще бъде
извършено през 2014 г. Една от задачите в
цялостния проект е разработването на
национален каталог от мерки и типизирането
им. Целта е да се постигне унифициране
на терминологията и разбирането на
възможните мерки по отношение на четирите
плана, които ще се разработят за
територията на страната, отбеляза
Караджова. Като инвестиционна мярка,
тя идентифицира изграждането и
възстановяването на диги на места,
където е необходимо. Една от целите е
изграждането на системи за ранно
предупреждение от наводнения. Страната
ни има такива само за реките Марица и
Тунджа, но идеята е да има подобни за
всички поречия в България. Особено важна
е чисто българската инициатива за
създаване на информационна система с
единно управление за територията на
цялата страна, която да включва
предоставяне на информация в реално
време, от краткосрочни и дългосрочни
прогнози за времето. В момента само за
някои места се предоставя информация
за снежната покривка, но с новата система,
ще може да се дават много по-подробни
данни. В момента информацията за нивото
на язовирите се предава на хартиен
носител, а ние очакваме това да се
наблюдава и да се предава също в единната
информационна система.
Информацията
ще се обработва с компютърно моделиране,
за да може възможно най-рано да се даде
предупреждение за предстоящо наводнение
и да се задействат на място системите
за защита от бедствия на населението.
Ясно е, че не може цялата страна да бъде
обградена с диги, това са скъпи мероприятия,
но и не е необходимо. Важно е обаче да
имаме една добра и работеща система за
ранно предупреждение, която да задейства
на време системите на областно ниво,
убедена е Караджова.
За съжаление,
това което законодателят е предвидил
до момента, собствениците сами да се
грижат за язовирите, да се разчита на
тяхното най-добро отношение, доведе до
ситуацията, която наблюдавахме в село
Бисер и в Цар Калоян, преди 5-6 години. За
да не се случва това се разработва
законопроект за това, кой за какво е
отговорен, отбеляза екоминистърът.
Тя ще отпразнува
днешния световен ден на биоразнообразието
при река Веселина, край Велико Търново.
Вътрешно каре
Недоброто
проектиране на сградите води до 10% загуби
Според изследвания,
недоброто проектиране на сградите и
оборудването им, причиняват загуби,
които могат да бъдат повече от 10% от
потребленията на вода. Този анализ е
направен на европейско ниво, на основата
на информация от страните-членки и от
Европейската агенция по околна среда.
Различни са мерките, които се обсъждат
за подобряване на ефективността на
сградите от гледна точка на водния
отпечатък. Сред тях е и етикетирането
на уредите и оборудването за ползване
на водата, създаване на работна група
за ефективно използване на водите и
изготвяне на препоръки. Това което ние
лично можем да направим е да се грижим
за крановете в дома си-на душовете,
чешмите и тоалетните чинии, тяхното
поддържане в добро състояние е наша
отговорност, подчерта министър Караджова
в отговор на въпрос от „Класа“. Значителни
са и загубите на вода във водната
инфраструктура в някои части на ЕС,
които причиняват сериозни загуби в
области, които се намират във „воден
стрес“. Тук също е необходимо добро
планиране, за да се преодолее този
негативен показател. Използването на
кохезионните фондове е един от начините
за реализация на такива проекти и силно
се надявам, че това ще продължи и през
следващия програмен период-2014-2020 г., за
който имаме предложения, каза още
Караджова.
Венцислав Жеков
Няма коментари:
Публикуване на коментар