Религиозният туризъм отбелязва устойчив ръст през последните години

Нови дестинации

Поклонниците са може би първите туристи в световната история

Венцислав Жеков

Въвеждащо каре

Религиозният, или поклоннически туризъм обикновено се определя като един от най-старите видове туризъм. Независимо от това той получава своето обществено признание и се превръща в обект на интерес едва през последните три десетилетия. Най-високи темпове на развитие той бележи през 90-те години на миналия век и особено в началото на новото столетие. Преди около 20 години се провежда и първият круиз с религиозна тематика, а днес годишно този вид туристически пътувания са повече от дузина с 2 до 3 хил. участници във всяко. Краткотрайните пътувания на поклонници нарастват от 25 хил. през 1979 на 1,6 млн. през 2006 г. Около 15 млн. са участниците в над 17 000 религиозни събития през 2006 г. По-крупните от тях като Световния ден на младеж­та (World Youth Day) привличат повече от 1 млн. участници.

Напоследък и у нас поклонническият туризъм придоби популярност, като предлага нещо наистина уникално в една не по-малко уникална среда. Предвид обстоятелствата, че преди двадесетина години, българинът сякаш не обръщаше чак такова внимание на религията и традиционните си православни ценности, то днес ситуацията е различна. С промените, дойде и промяна на съзнанието на хората, те все по-често започнаха да търсят близост с вярата и да намират утеха за забързаното си ежедневие в култовите средища-черкви и манастири. У нас имаме една все още неразвита глобална, потенциална поклонническа дестинация. Това е така наречената „Софийска мала Света гора“. Разположена на диагоналния път, свързващ изтока и запада, на границата между Илирик, Дардания и Тракия, древната Сердика има ключово значение през IV - V век. В този период градът вече е епископско седалище, а раннохристиянският некропол около „Св. София“ свидетелства за широкото разпространение на християнството в града и околностите му. В Софийско до нашествието на турците съществуват над 100 духовни убежища. Много от тях са запазили в добра степен автентичния си вид, или са възобновени и днес те са над 40 само в Софийско.

Има обаче и други средища, които биха могли да привличат поклонници за религиозен туризъм. Това са така наречените „оброчища“, или оброчни места-интересен феномен, самовградил се в българската християнска битност. В каменоделската школа в Годечкия регион, на запад от София, в с. Гинци, е изработен и оброчният кръст от оброчището в с. Шума. В началото на 90-те години на ХХ в. той е открит случайно от запасния царски офицер Георги Ст. Иванов-ветеран от Втората световна война. По-рано там е поставен стар малък оброчен кръст. В непосредствена близост са разположени три малки могили, под които, или около които вероятно също има заровени и забравени такива оброчни кръстове. При стария кръст всяка година на Тодоровден се събира един от родовете в с. Шума.

Оброчището в с. Шума все още не е изследвано

Историята на оброчището не е изследвана и не е известно, на какво е посветено мястото и каква е причината за създаването му. Помни се само, че стар дъб наблизо е покосен от гръмотевица, някъде около 50-60-те години на ХХ в. и той постепенно изсъхва. Кръстовете обаче стоят там и до ден днешен. Това разказа специално за „Класа“ Георги Цветанов, който частично е възстановил новия кръст. Ежегодно представители на семейството почистват и поддържат района около оброка. Местните хора не разполагат с достатъчно средства, за да финансират пълното му възстановяване, твърди Цветанов.

Едни от най-популярните съвременни туристически дестинации са свързани с антични култови и религиозни места. Сред тях са храмът на Хатхор (богиня на музиката, любовта, съдбата и небето, хранителка на фараоните и далечните страни) в Долен Египет, светилищата в Додона, Делфи, Олимпия, Елевсина, Епидавър и други в Гърция. Не бива да се пропуска и градчето Бодгая (едно от четирите най-важни места за поклонение на будисти наред с Кушинагар, Лумбини и Сарнат в Индия, свързани с живота и учението на Буда. Сред тези поклоннически дестинации е разбира се и Йерусалим (символът на Божия гроб в Израел, Рим с папската резиденция във Ватикана, планината Фуджи (свещено място за будистите, почитано като врата към отвъдния свят в Япония) и много други. Днес те са обекти за масови посещения на поклонници, които по същество са и първите туристи в света, а развитието на индустрията на гостоприемството започва с хосписите в средновековна Европа, които фактически са предшественици на съвременните хотели.
По информация от Асоциацията за управление на религиозни конференции, този сегмент от туристическото търсене нараст­ва от 4.4 на 14.7 млн. пътувания между 1994 и 2006 г.

За 10 години посетителите във Ватикана са се удвоили

Броят на посетителите на Ватикана например, почти се удвоява през последните десет години, достигайки 4.2 млн. през 2006 г. Подобни темпове на развитие отбелязват посещенията до Лурд, Фатима, Сан Джовани Ротондо, Асизи, катедралата в Кeнтърбъри, Женева и библейските места по "Пътя на апостол Павел" в Гърция и Турция.
Оказва се, че модерният човек все по-често търси душевен мир и чистота, тишина и спокойствие, но същевременно и нов и различен начин да получи това. Той търси реалната религиозност в светите места. В отговор на това търсене религиозните институции се нуждаят от специализиран и добре обучен персонал, цивилните власти са призвани да създадат условията за срещата, а пътническите агенции – да бъдат част от, или частично обвързани с духовните институции.

Вътрешно каре

Представяме нов вид „духовен атракцион“

Оброкът е свещено място, почитта към което се изразява в строга забрана за посегателство върху дърветата, камъните, кръста, водата до които се намира, или на които е посветено. В повечето празнично-обредни действия оброчищата служат за измолване на защита, здраве и благополучие. Наименованието на празника и оброчното място, или е наследено по териториално-родствена линия, или пък се помни неговото установяване в години на природни бедствия. Дълбоко вкоренено е вярването, че който счупи, или посегне със зла умисъл върху оброка, или “миросаното” (свещеното) дърво ще го сполети нещастие, или ще му се случи нещо много лошо на него, или неговото семейство. Това твърди Зденка Тодорова-председател на Хелзинкския комитет за българите в Сърбия, в научен доклад: „Предистория на оброчните кръстове“, представен през август 2009 г.

Каменни оброчни кръстове са били поставяни от българите от много стари времена, по различни поводи. Такива са: раждане на дете, смърт на важен член от рода, природно бедствие и други. Всяка фамилия от незапомнени времена има издигнат оброчен каменен кръст някъде в околността на селището. Поводът, по който са издигнати тези кръстове и точният момент, когато това е станало, отдавна никой не помни. Но обетът се пази от потомците.