вторник, 30 септември 2014 г.

Възстановяват „Гетсиманската градина“ до ....Троянския манастир?


Снимка: ЕРА/БГНЕС

Не, не, не е шега, така поне твърдят местни жители от с. Орешак, които помнят ресторант „Гетсиманската градина“, който се намирал съвсем близо до Троянската света обител, над р. Черни Осъм. Неотдавна игуменът на манастира разгони продавачите около обителта, с надеждата, че така гони и търговците от храма, но се оказа, че само месеци по-късно, до манастира ще се отваря пивница, която при това е с история и носи изключително благозвучното и най-вече – подходящо за такова място име: „Гетсиманската градина“...!

Колко романтично и колко вълнуващо – кеф ти Троянски манастир, кеф ти – троянска сливовица...! Пък дето се вика, ако им доскучее на монасите, които впрочем още ги няма в манастира, защото там е само игуменът и един архимандрит, ...та ако им доскучее, винаги могат да отскочат на 10-тина метра отвъд манастирските порти и да се насмучат на воля с огнена течност, та да им олекне на душицата от литургии, ектения, пения и тем подобни...!

Уж изгонихме търговците от храма, та да може манастирът да е духовно средище, така поне беше заявено от игумена на Троянския манастир, пък сега, ново пет,...кръчмица ще се отваря...за повече "православна" романтика!

За да сме честни пред читателите, трябва да кажем, че информацията за отдаване на терен за възстановяване на кръчмата и дългосрочен договор за това, достигна до нас от хора от Орешак. Те ни припомниха, че въпросната кръчма е горяла преди около 25 г., когато имало дело срещу счетоводител на заведението, който, за да не бъде уличен в престъпление, подпалил пивницата и тя изгоряла. Въпреки това същият бил заловен и осъден.

Сега, според хора от Орешак, манастирът отдавал дългосрочно терена за възстановяване на заведението, което било с решение на Светия Синод, защото манастирът е ставропигиален, демек – подчинен на Патриаршията. Свързахме се с официален представител на администрацията на Светия Синод, който ни обясни, че не му е известно такова решение на Синода, което обаче не означава, че такова решение липсва въобще...!

Истината ще излезе скоро, когато и ако започне строителство на пивница почти пред портите на Светата обител. А до тогава, нищо не ни остава, освен да се надяваме, че това все пак няма да се случи!

В Орешак има достатъчно кръчми и заведения и едва ли именно пред портите на манастира трябва да има още една пивница, още повече, че хората от селото са удивени от факта, че двамата, които щели да възстановяват питейното заведение, били видни представители на „дървената мафия“ в региона.

Преди години, тогавашният игумен на манастира епископ Теодосий Деволски в устно разпореждане е забранявал да работят скарите и пивниците, в близост до манастира, по време на Великите пости. По-късно друг игумен – епископ Григорий Браницки е държал това да бъде заложено в договора за отдаване под наем на заведението/заведенията.

Новият игумен, който разгърна обилно строителство в манастира и постепенно го превръща в хотелско/атракционен парк, явно няма ни най-малко намерение да възпира повика на душата, когато тя вместо „Иже херувими“, сладкопойно припее: „Ой, ракийчице, ти благост...“!

понеделник, 29 септември 2014 г.

Твърдото гориво е предпочитано за отопление през зимата


Снимка: БГНЕС

С наближаването на зимата и данните от синоптиците, че тя идва още на 17 октомври цените на горивата тръгнаха нагоре. Един кубик дърва за огрев, в зависимост от начина на предлагане, например на така наречените „метровки“ - с дължина около един метър, се продават за около 65 лв. на кубик, в София, при положение, че преди година можеха да се намерят и на 55 лв. Същото количество дърва за огрев, но в по-различни разфасовки, могат да се закупят и на цена около 50 лв. извън София. Твърди се, че едно двучленно семейство може да се отоплява ефективно с до два кубика дърва за зимен сезон, при положение че се ползва обикновена печка и тя се пали само вечер и за кратко – сутрин.

Цената на въглищата също е различна, в зависимост от калоричността, както и от мястото на предлагане на суровината. В София и по-големите градове винаги е малко по-скъпо от малките населени места и селата, където и хората са в голямата си част по-възрастни и с по-ниски доходи, което налага и по-ниската цена, сочат наблюдения на експерти. В Северна България например, чувал въглища със средна калоричност, около 25 кг., се продава за около 6-7 лв. За същото количество цената в Ямболско е 6,50 лв.

Според търговци, цената е в зависимост от типа разфасовки. Насипното купуване на тон винаги излиза по-евтино от купуването на чували. До 340 лв. на тон достига цената в различните райони на страната.

Според потребители, тон Чукуровски въглища струват около 180 лв., но твърдят, че остатъчният продукт е много висок, което говори за много ниска калоричност. От широко достъпните въглища най-добрите са от Донбаския басейн, които струват между 340 и 360 лв. за тон и от тях отпадъчният продукт от една кофа суровина е около една шепа прах и това говори за висока калоричност.

Така популярните брикети и обогатените брикети са по-малко търсени, защото се произвеждат от предварителен отпадъчен от въглищата продукт и това ги прави с нисък процент на калоричност.
Пелетите са с най-висока калоричност, това са брикети от дървесинни отпадъци, но цената им е твърде висока и те са крайно непопулярно гориво.

Отоплението на ток винаги е било по-скъпо от това на твърдо гориво, а газта все още не е достъпна за всички домакинства. Отоплението на средно голям апартамент с ток през зимата излиза около 200-250 лв. на мeсец, докато на газ е не повече от 180 лв. Това прави синьото гориво предпочитано, но все още инсталациите за използване на газ за битови нужди държат високи цени, което превръща синьото гориво в елитарен начин за отопление в България.

За novinite.bg

събота, 27 септември 2014 г.

КАК „БДИНЦИ” СТАНАХА ”МИСКИНЦИ”…!


Сничка: www.bg-patriarshia.bg


Видинска епархия се оказа една от най-чистите сред епархиите в БПЦ-то ни. Оказа се обаче, че чистотата й е толкова много, че май й идва дори в повече. Наскоро до нас достигна информация, че архимандрит Борис от същата епархия – игумен на Добридолския манастир, който е бил в затвора /!!!/ си татуирал, явно в това социално заведение, „666” на тялото си. Първо, как е възможно монах да си татуира дяволското число и второ, как така бивш затворник е станал монах…?! Още повече, синът на същия, пък е шофьор на митрополит Дометиан Видински.

Вторият ни герой също е бил игумен на Добридолския манастир, това е архимандрит, йеромонах или митрополит Харалампий.Същият ,преди години, се представя в манастира Кикос, в Кипър, за архидякон на александрийския патриарх. Обещава да осигури десетина монаси, но му били необходими пари за визи, защото тогава все още е имало такива изисквания, както и пари за самолетни билети. Парите били дадени - десетки хиляди, само дето монаси така и не отишли в Кикос!

В България Харалампий става архимандрит и игумен, а по-късно митрополит Дометиан го низвергва от сан до мирянин. Причините – заради финансови злоупотреби и светотатство – оставил да мухляса Светото причастие. По-късно Харалампий заминава с един „светски лъв”, който вече не е между живите и разколнически архиерей, при митрополит Ангелос на Авлон. Той е глава на старостилния Синод на Гърция, един от най-богатите хора там. Нашите герои искали да правят алтернативен старостилен синод в България. За главен секретар бил определен „светският лъв”, а Харалампий станал Анхиалски митрополит.

По-късно, след като се забърка по Европа с архондисването, а и след като посрами страната и Църквата ни, Харалампий се разкая и беше върнат от митрополит Дометиан в лоното на Църквата, като йеромонах. Отменен беше актът на низвержението, нещо, което е недопустимо. Няколко месеца по-късно Харалампий отново беше възведен в архимандритско достойнство.

За йеромонах Василий Венков вече писахме многократно. В писмо до Негово светейшество българският патриарх Неофит, братството на Зографския манастир пише, че „…той вече не е брат на Зографската обител, за да не би духовната болест да се разпространи и върху други членове на братството…”.

Йеромонах Василий Венков е бил предложен за низвержение от Вселенската патриаршия, под чиято юрисдикция се намира Зографския манастир. В същото време една епархия в България пренебрегва решението на манастирския събор на Зограф и дава право на свещенодействие на този монах. Това е същата тази Видинска епархия…!

Друг герой пак в тази епархия е архимандрит Василий от Троянския манастир – един истински требничар и ритуалчик, който не служи Света литургия, защото от литургиите пари не падат, ала от требите – падат, че и още как...! „Велможът” се е настанил в апартамента на другарката Людмила Живкова и си „живучка” като един истински "бейлербей".

Негово императорско Величество, Величкия епископ Сионий няма какво да го коментираме, достатъчно е да споменем, че тръгна да прави параклис в Троянската света обител, с олтар на запад, това комай стига, за да опише, кой какво и как прави, струва и реди.

Стигаме до един наш стар познайник, епископ Поликарп За него трябва да споменем „домашната” му, или както още я наричат –„селска” хиротония. Епископската хиротония се състои от две части – клетва и втората част е по време на Света литургия. При клетвата е необходим  „събор”, само дето присъстваха само двама митрополити – Видинският, който си прави свой викарен епископ и Търновският Григорий, тоест – „събор” просто липсва, няма такъв…!

Във втората част от хиротонията, преди четенето на „Апостола”, имаше драстични литургически грешки, защото нямаше старши митрополит, да не говорим пък за патриарх…! Това е скандален богослужебен пропуск. Въпреки това архимандрит Поликарп стана епископ, при това на измислена катедра, каквато е имало някога, „по турско” - Белоградчишка…!

Друг герой от същата епархия е монах Максим Той беше герой и на статии, които го представиха като човек, който търси гей-контакт с македонеца П. П. Бил готов да му поеме разходите от Македония и престоя в България, само и само да се "докосне" до „македонската наденица” /молим за извинение, но именно това е текстът на предложението от страна на монах Максим към П.П./.

Не бива да забравяме и архимандритите Антим и Неофит, които неотдавна бяха освободени от Раковишкия манастир, където пък отиде за духовен наставник именно йеромонах Василий Венков. Те скандализираха обществото с гуляйджийските си снимки, публикувани от тях в социалната мрежа. Тук те проявяват съблазнително за вярващите поведение, като са без монашески дрехи, което е недопустимо, в компания, където се употребява алкохол…пред иконите! Това не е подходящ за един духовник живот и е лош пример, дори и да приемем, че не е престъпление.

И за да не изглежда, че се заяждаме, нека дадем и добрите примери, като например – архимандрит Самуил, който е изряден монах, както и архимандрит Антим, който е протосингел на Видинска епархия. Той е не просто протосингел, а достойно си изпълнява административните задължения в епархията. За пример е и архиерейският наместник на Берковишка духовна околия, свещеник Рафаил. Това са добрите примери, на които контрастират горните.

Питаме, къде е митрополит Дометиан, за да озапти тези развилнели се „бдинци”, защо не вземе в ръце управлението на епархията си и да разгони от там пияниците, развратниците и бизнесмените в раса…!? Изгониха монасите от Троянския манастир заради разврат, а какво стана, епархията се оказа пълна с любовчии, които въртят и бизнес, и пиянстват на воля, а истинската, живата литургия…,е тя явно и сама може да си се отслужи…! Изядоха едно стадо овце в Троянския манастир, дори и едно теле мина през стомасите на монасите. Виното и ракията, отлежали достатъчно години, изглежда добре прокараха жилавото месо…! Така, щото се появи един остатъчен, но доста устойчив строителен напън, ама така ги напъна, че и тронна зала изградиха в манастира, сякаш някакъв император се е пръкнал по нашите земи, пак така внезапно, както някога Никифор Геник…!

Правим всичко това, не за да се заяждаме с някого, а защото, когато нашите духовни водачи са слепи, къде ще ни отведат те…!? Искаме духовните ни водачи да са отдадени монаси, истински мъдреци, мислители, подвижници, а не наемници..! Кога ще спрат да се занимават с недостойни за сана си дейности, кога ще станат нормални, истински…? Когато може би митрополитът не се появява само на Възкресение и Рождество в храма, а се заеме с делата си на епархийски ръководител. Последната ни надежда е в него, да възпре „гювендилъка” и „требничеството”, да озапти пиянството и леността в една епархия, за да не се срамуваме и ние от тях, а и те самите от себе си…!


четвъртък, 25 септември 2014 г.

Кръщавки в патриаршеската катедрала-ДА, или…ДА…!?



Снимки от случайни профили във "Фейсбук"


Има ли право да се извършват кръщавки и венчавки в патриаршеската катедрала „Св. Ал. Невски”? "Определено не", ни казаха от Отдел „Връзки с обществеността” при Св. Синод на БПЦ-БП. Опитахме се да намерим контакт и с предстоятеля на храма - Тивериополски епископ Тихон, но от Синода ни уведомиха, че не са оторизирани да ни предоставят негов мобилен телефон или поне e-мейл. Да сме го търсели в храма! С една дума, елегантно ни финтирха, като ни пратиха на лов за "зелен хайвер", какъвто явно са убедени, че има...! 

В същото време обаче, проблемът стои. Как, след като няма право да се извършват кръщавки и венчавки, в социалната мрежа се появяват снимки, които показват, как се извършва кръщене именно в патриаршеската катедрала, където кръщавки и венчавки могат да се извършват само на семействата на монарх, или държавен глава?!

Дали правилата са само за някого и всеки може да ги нарушава срещу съответната сума…?! Правилата са за това, за да бъдат спазвани от всички, оказва се обаче, че някои правила не важат за някои хора и ние просто питаме ЗАЩО…? За жалост, нямаше кой да ни отговори!

„ВЪЛКЪТ” В „КОШАРАТА”, ИЛИ НА ПЪТ ЛИ Е НОВ ЦЪРКОВНО-ДИПЛОМАТИЧЕСКИ СКАНДАЛ

Снимка: blogs.pravkamchatka.ru


Йеромонах Василий /Венков/ станал духовен наставник на Раковишкия манастир, който пък станал женски. На пръв поглед – нищо лошо, само дето подробностите са като айсберг, вижда се малко, а невидимото е под повърхността.

До нас достигна информация, че въпросният йеромонах е станал игумен на манастира, но това беше отречено и от началника на Отдел „Връзки с обществеността” при Св. Синод на БПЦ-БП, Александра Карамихалева, и от протосингела на Видинска епархия, който пък ни уведоми, че Василий става духовен наставник в Раковишката света обител, от която неотдавна бяха освободени архимандритите Антим и по-късно и Неофит.

Проблемът е там, че две епархии - Софийска и Пловдивска са забранили дейността на свещенослужителя на тяхна територия. Видинска епархия обаче реши да му „даде шанс”. И това е добре, ако не беше фактът, че братството на българския Зографски манастир на Атон прогони въпросния монах и го предложи за низвержение. С една дума, забрани му да свещенодейства от името на манастира.

В писмо до Негово светейшество българският патриарх Неофит, братството на Зографския манастир пише, че „…той вече не е брат на Зографската обител, за да не би духовната болест да се разпространи и върху други членове на братството…”.

Йеромонах Василий е бил предложен за низвержение от Вселенската патриаршия , под чиято юрисдикция се намира Зографския манастир. В същото време една епархия в България пренебрегва решението на манастирския събор на Зограф и дава право на свещенодействие на този монах.

Питаме, дали той е получил отпустително писмо от Вселенската патриаршия, към  която се е числил като атонски монах, за да премине в друга църковна юрисдикция? Ако е бил низвергнат от Вселенска патриаршия, как е получил правото да стане духовен наставник, ерго – да свещенодейства в българска епархия, при положение, че църковните наказания са валидни за цялата Православна църква, независимо, къде отиде наказаният? Ако наистина има низвержение, тогава как Българската църква, в лицето на Видинска епархия е „наела” този монах, при положение, че само наказващата институция може да вдигне наказание, а в случая това е Вселенската патриаршия? Ако пък няма низвержение от страна последната, тогава писмото на Зографското братство било ли е пренебрегнато от видинския митрополит Негово Високопреосвещенство Дометиан и ако е така, защо?

Според решението на Зографското братство, йеромонах Василий „вече не е действащ свещеник” и по принципа на съборността на църквите-сестри, това трябва да се признае от всички, но защо не се признава от Видинска епархия?

Въпросът е актуален, не за да се заядем с някого, а защото ако е извършено нарушение, ако този монах е приет за духовен наставник в новия женски манастир, а в същото време е лишен от сан от братята си в Зограф, ако има наложно църковно наказание от Вселенска патриаршия, тогава приемането му при нас е църковно-дипломатически скандал! Още повече, че монахът беше замесен в друг скандал, отново като духовен наставник, на монахини вКалоферския манастир, с които били извършвани недостойни за един монах и човек действия.

До колко това е вярно не можем да знаем, но очевидно има нещо гнило, след като монахът има забрана да свещенодейства в две епархии в България, а и собствените му братя от Зографския манастир са го прогонили.

Притеснението ни е такова, да не би без да са напълно запознати с фактологията, български свещнослужители да вкарат един „алкохолик”  в „кръчма”, или -  „вълк” - в „кошарата”..! Защото, никой не е застрахован от грешки, даже и митрополитите, въпреки „високото им преосвещенство”, все пак и те са хора..! 

вторник, 23 септември 2014 г.

„Алелуя“, ама само за някои партийни листи!


Снимка: www.pravoslavie.bg

В политическата надпревара преди изборите, освен традиционните политически играчи, се включи и...Църквата. Нямаше да има проблем, ако законодателството ни беше различно, само че, Църквата у нас е отделена по закон и по Устав от държавата, което я прави не само независима институция, но и – надпартийна.

В политическите борби обаче, оказва се, Църквата играе важна роля, след като старозагорският митрополит Галактион благослови, вече сякаш по традиция, Бойко Борисов и листата на ГЕРБ. Новият политик Николай Бареков пък потърси „утеха“ с благословение на листата на партия „България без цензура“ за Ловешкия регион, от Величкия епископ Сионий – игумен на ставропигиалния Троянски манастир.

„Нека чудотворната икона на Пресветая Богородица Троеручица Ви дава сили и успех за благото на България, за което вие сте един от големите радетели. Това пожела игуменът на Троянския манастир епископ Сионий, посрещайки кандидатът за министър-председател Николай Бареков“, написа trud.bg. Тук обаче внушенията са поне две. Първо се дава оценка - „големите радетели“ и второ – от къде епископът е убеден, че именно Бареков е кандидат за министър-председател?

Когато един митрополит и един игумен на ставропигия, а именно – манастир подчинен директно на Патриаршията, извършват публични деяния, те ангажират официалната църковна юрисдикция.
Някак не е коректно и политиците да се възползват от факта, че на някои висши духовници, някак им е убегнало, че са деполитизирани.

На пръв поглед благославянето на листата на ББЦ от Величкия епископ Сионий може да изглежда невинно деяние и то е, само дето останалите политически лидери биха се запитали, дали след както се благославя само една листа, останалите са „проклети“...!? Така излиза, защото се действа избирателно.

Църквата би могла да е полезна, ако благослови честността на едни избори, но всъщност е по-добре въобще да не се намесва в политиката, защото не това й е работата и не там й е мястото.
Духовните пастири, каквито са и митрополитите, и епископите, са такива на всички хора, независимо от политическите им пристрастия. Именно заради това не е редно един митрополит да благославя политик, който и да е той и от която и партия да е.

Църквата има друга мисия и тя е да пази чисти душите на паството, а не да агитира за една или друга партия, още по-малко да определя, кой е и кой не е подходящ за кандидат за премиер.

За novinite.bg

понеделник, 22 септември 2014 г.

ВАШЕ ПРЕОСВЕЩЕНСТВО, КОЕ ИЗБРАХТЕ, БПЦ, ИЛИ ББЦ, ИЛИ – КЪДЕТО ДАВАТ ПОВЕЧЕ…?!


Снимка от ББЦ


Както знаем, Църквата е отделена от Държавата, което автоматично означава, че и Църквата е деполитизирана. Няма как патриархът да е от БСП, „Атака”, ББЦ или която и да е партия. Няма как, но е факт…! Не за патриарха, но за негов подчинен, епископ, става дума за Величкия епископ Сионий, игумен на Троянската света обител. „…Представители на ББЦ от региона бяха гости на Светата обител по покана на дядо Сионий, който благослови цялата листа на "България без цензура", пише trud.bg.

Политическа партия „България без цензура” не е виновна за това, че един епископ е благоволил да „благослови” листата им. Не, проблемът е в епископа. Как така той благославя листата само на една партия, означава ли това, че останалите листи, на останалите партии в региона няма да бъдат „благословени” и защо епископът не кани и останалите представители на партии от региона, които също ще се състезават в изборите на 5 октомври..!?

Как така един епископ, който е официален представител на патриарха, при това е игумен на ставропигия – манастир на пряко подчинение на Патриаршията ни, си позволява да демонстрира толкова директни политически пристрастия!? Никой не го интересува, коя партия подкрепя епископът. Той би трябвало да е епископ на БПЦ /Българската православна църква/, а не на ББЦ /партия „България без цензура/…!

Явно на епископът му е убегнало някак си, че партиите не са занимание за монаси, още повече пък за епископи, или може би се е объркал, че в качеството си на епископ той вече има право и на политическа активност. Нека припомним на Негово Преосвещенство, че и някогашният йеромонах Христофор Събев, който сега изглежда се подвизава като архиепископ някъде, също беше политически активен, но времената бяха други, или епископът се идентифицира с Фори Светулката...?!

Днес някак не отива на човек, който носи епископски одежди, да благославя партийна листа, още повече пък – само една! Като ще е риба, да е риба - да благослови всички партийни листи от региона, в противен случай работата понамирисва на престояла риба, а рибата, както добре знаем, се вмирисва от към главата…/това последното на вниманието на Св. Синод на БПЦ-БП/…!

Иначе, хубава тронна зала сте направили, Ваше Величество…, пардон - Ваше Преосвещенство Велики епископ,…пак…пардон, Велички епископ…, добре стоите в нея,…същий Василий ІІ сте, пък до Вас това явно е царевната Ви, или бъркам, може би бъркам, простете…! ;-) 

ЛЯТОТО НА НЕВИДИМИТЕ ДЕЦА


Снимка: на автора

„Направи така, че лятото да дойде завинаги”…! Този надпис ни посреща в първия кабинет по нещо си, неизвестно какво, още при първата ни стъпка в изоставения Дом за деца и юноши „Лиляна Димитрова”, в димитровградското село Скобелево.

Прави впечатление, че всички тези домове за деца, лишени от родителска грижа, са разположени извън големите градове. Те буквално са запокитени в покрайнините на малки селца, в дълбоката провинция. Сякаш когато са били строени тези домове, властта се е страхувала от тези деца, не е искала те да бъдат видими. Тези деца наистина са били невидими, те не просто не са били забелязвани, те не е трябвало да бъдат забелязвани, защото в тогавашна социалистическа България не трябваше да има изоставени деца. Всички деца трябваше да са със семействата си, а така наречените „изоставени”, те просто трябваше да бъдат скрити, защото не отговаряха на доктрината за „развитото социалистическо общество” и „светлото бъдеще”.

При социализма, всичко беше направено така, че да изглежда добре, защото самият обществен строй беше представян като идеален. Именно заради това, всичко в него трябваше да изглежда идеално.

А изоставените деца не бяха и не са нещо идеално, те не са нещо, което се вписва в концепцията за фалшивото идеално общество и именно заради това, домовете за такива деца бяха изграждани извън големите градове, за да бъдат те скрити от очите  на обществото, което знаеше, че ги има, но се правеше, че не ги забелязва, защото просто не ги виждаше.

Лятото няма как да дойде завинаги, защото то е било откраднато от тези деца и те не го познават, или въобще не са го виждали. Още по-малко пък самите деца могат да направят така, че лятото да дойде завинаги. Омагьосаният кръг между вечното лято и личното усилие за него е колкото гротесков, точно толкова и абсурден.

Близо 180 са били децата в дома в село Скобелево. Дали заради многото преселници, или поради някаква друга причина, селото е било наричано преди години „малката София”. Тук все още могат да се видят рисунките на децата, грамотите, една от които е за окръжен първенец в съревнованието през учебната 1983/1984 година, снимки, на които могат да се видят лица, истински лица, на истински деца. Пазачът, който е от Хасково, ни разказа, че много пъти идвали хора, които са възпитаници на този дом и той ги пускал, въпреки, че не било разрешено, за да си припомнят годините, когато са живели тук. Те намирали свои снимки по таблата и витрините, които висели там години наред. Вземали ги със себе си, за спомен. Днес наистина на някои от таблата липсват снимки, вижда се, че са били откъснати.

Преди време, небезизвестният Митко-Пайнерът, който е от същото село, искал да купи сградата, но не му я дали. Тя се руши, а е строена здраво, обзаведена е била изключително практично, като е имало дори парно на нафта. Днес този дом, където методата за обучение и живот е  била по холандски модел, разбира се с известно преустройство, може да бъде превърнат в дом за възрастни хора.

Селата наоколо са пълни с престарели хора, някои от които в безпомощно състояние. Вместо държавата да търси социални асистенти, същите могат да бъдат наети и да работят на трудови договори, като се грижат пълноценно за нуждаещите се и дори с по-високи заплати за труда си. Въпреки това, сградите,  по-новите, и по-старите, които са част от целия комплекс, са изоставени. Охраняват се от години, инсталирана е също и сигнално-охранителна система, но целта не е домът да се остави на запустение, а да се използва, докато все още може да бъде ремонтиран, защото ще дойде ден, когато дори и ремонт няма да може да го върне към нов живот.

Има нещо затворническо в тези домове. Те са строени като по калъп. Приличат си. Може би именно това, че са изоставени ги сближава, може би редът и дисциплината тук са били такива, че наподобяват казармата, може би тук деца са страдали по родителите и близките си така, както някога войници са страдали за същото. Така или иначе, тези домове са приютявали деца, които са изгубили, или просто никога не са имали родителска грижа.

Подобен е и домът в съседното село Сталево, където сградата вече е продадена. На това място в момента се отглеждат гъби. Там, където някога детски глъч е озвучавал околността, днес отново има хора, но те отглеждат гъби в стаите, където някога деца са спели, учили са, плакали са, смели са се и са се опитвали да обичат.

В дома в село Сталево не можахме да влезем, защото той вече не е дом за изоставени деца, но изгледът му все още е някак странен. Тези домове са колкото топли, толкова и страшни, истински, не толкова красиви, колкото предимно уютни, с онзи странен уют, който хем е домашен, хем – не е съвсем.


Домовете за изоставени деца…, в тях лятото никога не идва, ако е идвало, вече го няма. А вечното лято…, него никога не го е имало, никъде и за никого. Само преди години, когато обществото ни беше устроено по много по-различен начин, летата задължително трябваше да са вечни и те бяха, само че не бяха истински, бяха фалшиви, вечни, но изкуствени,…само децата бяха истински там…!

За novinite.bg 

ВАСИЛЕВСИ И „ВАСИЛИСИ”, ИЛИ КОЙ КАКВО „СОЦИАЛНО” ПРАВИ В БПЦ-ТО

Снимка: badamba.wordpress.com


Църквата ни все повече се ритуализира, все повече едни обикновени ритуалчици, каквито се явяват повечето ни епископи, митрополити, а и някои архимандрити дори, просто ритуалничат. Църквата ни вече не е онази свещена институция, която да извършва свещенодействия, а организира най-обикновени ритуали, при това ги извършва не къде да е, а във виртуалното пространство. Вече имаме една виртуална Църква, която се ситуира предимно във Фейсбук и в Туитър, отколкото в реалния ни живот.

Социалната дейност, която би трябвало да е присъща на Църквата и на всяка духовна институция, всъщност също се виртуализира. За какво става дума? Излиза епископ П., например, за да води беседа за социалната дейност. Да, ама хората пред него не ядат думи, а искат хляб. Патетичните и мелодраматично театралните изражения на някои църковни служители, епископи и архимандрити, които стоят пред публика и вършат социална дейност на думи, не е социална дейност, това е отчитане на мероприятие.

Ритуалите са интересни. Приятелска група около даден епископ се събира и си правят нещо като семинар. Обличат се като императори, вярно, облеклото на съвременния епископ дублира до голяма степен облеклото на византийския император, но целта е духовната просвета, изпълнението на дадено свещенодействие, а не – театралното представяне на един „църковен спектакъл”.
Неотдавна един от новите ни епископи представи десет опорни точки, по които даде десет отговора. Акцентът беше че няма пари в Църквата и заради това тя не извършва социална дейност. Да, ама не …! Пари има, защото има имоти, въпросът е, как се разходват тези пари и до колко държавата проверява тези потоци.

Църквата разполага с апартаменти, къщи, магазини, цели сгради, земя… Всичко това са имоти, които носят приходи. Как да няма пари, къде са парите от рентите, наемите и търговската дейност…? Къде са парите от безогледната сеч на гори – също църковен имот..!?

Това, че в град Кула, например, е прожектиран филм на религиозна тематика пред бабите, не е социална дейност, а отчитане на мероприятие. Хората са гладни за храна, и за култура, но и за хляб, а културата идва след хляба, защото никой не е по-голям от Него.

При наводнението в Берковица, само един обикновен свещеник отиде да помага с трактор. Останалите „църковни началници” се облякоха в кармазъ фустаните си, с бродирани подрасници и ритуално се помолиха за спасение. Само дето лозето не иска молитва, а - мотика. Да, молитвата е нужна за успокоение, за упование, но нека тя да е предшествана от мотиката, така някак по-има смисъл, по-върви, по-се приема, иначе, прилича на задължителен и задължаващ ритуал.

Благотворителността, чрез която може да се активира социалната дейност в Църквата ни става с пари, а не с молитви, защото гладните нямат хляб, а молитвата ще успокои душата им, ала глада няма да утоли.

И като фон на всичко това, един от официалните сайтове на Църквата ни, донеотдавна беше превърнат в нещо като лична фейсбук-страница на един настоящ епископ, тогава архимандрит, който отишъл на балета „Лебедово езеро” и счел, че това е повод да напише статия за същия сайт! Е, това ли е социална дейност Ваше Високопреподобие, или каквото там, „безподобие” сте..?

Да не забравяме и друго събитие. Изтъпанили се същите тези герои от „Лебедово езеро”, на събитие за превенция на СПИН, при положение, че официалната позиция на църквата е не за превенция, а за въздържание. Дали го приемаме, или не, това е отделен въпрос, важното е, че това е официалната позиция на Църквата ни. Хора раздават презервативи и лубриканти, а нашите „църковни песнопейки” се олензили като след неделна еклезия…! Така се играе на социална дейност…! Така се имитира Църква…!

Руската православна църква издаде книгата „Аспекти на социалната политика”, където се казва, какво е социална политика и как се прави тя. В Гърция, една също традиционна православна държава, работи програмата „Апостоли”, в която дори атинският архиепископ участва, като раздава храна на нуждаещите се! Хайде да се замислим, в кой храм ще отидете в София, примерно, ще помолите за къшея хляб и ще Ви го дадат…, сигурно има и такива?!

Преди години в Троянския манастир, който често е обект на критики днес, е имало близо 60 човека, които са били храненици там, но и са работили. Това са били бедни, нуждаещи се хора, които са си изкарвали прехраната достойно, като и Църквата активно е изпълнявала социална дейност, а и хората са живели с чувство за това, че са необходими някому. Днес това го няма!

За кое не стигат пари в Църквата…, за това ли..!? Ами да, пари за любовници и разврат не стигат, за скъпи климатици от висок клас и импровизирани тронни зали – също не стигат, няма как, това са скъпи „удоволствия”, Ваши Високопреосвещенства, Преподобия, безподобия и т.н.

Едни нови одежди на епископ струват 30 хил. е вро…, да, да…, не бъркате цифрата, такава е..! Отделно са панагий, кръстове, всеки от които е около 1200 евро. Някои Високопреподобия и Високопреосвещенства имат по няколко комплекта…! Ето къде са парите за социалната дейност, в разкош за един театрален ритуал, лишен от дух и сакралност…!

На 8-ми март в една от северните ни епархии, монах си разменя букет с представител на ислямското вероизповедание….! Било шега…! Да де, ама тази шега е на снимка във Фейсбук. Пък и на гол…гъз, шегата си е живо…, хайде да не продължаваме…! Що за междурелигиозен диалог е това, що за шега е, и що за типова комуникация е такова поведение….?!


Бабите с по 150 лв. пенсии, не разбират от такива шеги, те имат нужда не от  филмчета и раздаване на типови диплянки, те имат нужда от хляб, от дърва за зимата. Това е социална дейност, а не ритуалното фръцкане по кармазъ подрасник с бродерия, на балета „Лебедово езеро”, това не е социална дейност, Ваши Високобезобразия…! 

понеделник, 15 септември 2014 г.

ДА ОТКРАДНЕШ СЪРЦЕ…


Снимка на автора. 

Да откраднеш сърце… Всъщност, въобще не е трудно, нужни са само няколко неща: едно малко село, захвърлено в полите на Рила планина, едно изоставено училище за още по-изоставени деца, до 8-ми клас, един почти напълно разрушен кабинет по Биология и…няколко захвърлени сърца… Това са макети, по които някога, преди години са се обучавали ученици. Тогава техните сърца са били откраднати, или може би по-скоро, сърцата им са били ограбени от майчината любов, защото те не са имали такава. Днес сърцата-макети могат да бъдат откраднати, при това свършено безпроблемно, защото те на никого не са нужни, така, както вероятно и онези сърца, живите, на децата, също не са били нужни никому…

Наближаваме до сградата, която ни гледа страшно, дори заплашително. Не стига това, ами и ръми, за да създаде още по-ужасяващо усещане. Никога не съм посещавал останките от лагера в „Белене”, но предполагам, че всички посетили го днес като туристи, вероятно са изпитали същото – страх, празнота, гъделчкащо очакване на неопределеното неизвестно, някакъв спотаен гняв, любопитство и…малко тъга.

ДОВДЛРГ…Това ни посреща на вратата на училището. До-Въ-Дъ-Лъ-Ръ-Гъ…, дори абревиатурата е плашеща, „говори” за някакво „ръгане”, „наръгване”, сякаш някой някого е наръгал с нож…Става дума обаче за Дом за Отглеждане и Възпитаване на Деца, Лишени от Родителска Грижа „Никола Вапцаров” в село Слатино.

Някак е странно да влезеш в такова място, през вратата, сякаш е по-нормално да се промушиш през някой от счупените прозорци, или дори да влезеш и през комина, но през вратата е твърде стандартно.

Посреща ни гледка сякаш след обилна бомбардировка. Всичко, което е можело да се вземе, вече е взето - мебели, дори кабелите са изтръгнати от стените, вероятно заради медта, ако са били медни, всичко е разбито, мивките в тоалетните, вратите са изкъртени, няма тоалетни чинии, няма батерии на чешмите, няма душове, осветителните тела също ги няма отдавна, в някои от стаите е горял пожар, който едва ли е възникнал сам…!

Навсякъде стъпваме върху счупени стъкла, остатъци от луминисцентни лампи. В някои от стаите ни посрещат захвърлени по пода портрети на Йорданка Николова, Свилен Русев, Лиляна Димитрова…Карти по география и история също са на пода на кабинет, или хранилище. На една черна дъска ни посреща надпис: „На добър път”…, но път накъде, къде ли води този път, който при това е добър…, а дали наистина е добър…? Друг надпис гласи: „Обичам те зайче мое проклето!!!”. Някой някого е обичал, дори това да е било истинско зайче, то е „проклето”, сякаш самата любов е прокълната на това място…! На пода в краката ни се търкаля надпис „Bonne fete” - /Честит рожден ден, от фр. език/. Надписът е стандартен, табелка…, пластмасова…, за всеки…, като някакво дежурство, без чувство, без личност,… безличност…

Влизаме в столовата – празна, от глад и неприсъствие, на стената в коридора ни посреща нарисуван, розов октопод, октоподът на обречени животи, октоподът на предстояща безизходица.

В една от стаите е нарисувано дърво, красиво, голямо, на цяла стена. Странно защо, освен птиците, на него е изобразена и змия – жълта. От стената е изтръгнат кабел, който буквално я е разорал. Това сякаш като разрез разделя дървото, дървото на живота, разкъсва го, като един прекъснат живот.

На част от вратите, където са били спалните помещения, това е указано с табелки, на някои от които пише: „Спално помешение”, а до този надпис е изобразен знак за момичета, или момчета, в зависимост от това, за кого е предназначена стаята. Не, няма грешка, пише „Спално помешение”, всичко е „омешано”, объркано, неподредено…На една врата пише „ЗанималнИя”, а на съседната – „Занималня”. Излизайки от коридора, попадаме фронтално срещу един отец Паисий, първият ни космонавт Георги Иванов, Асамблеята и някакви униформени, партизани, милиционери или военни, не е ясно – пано на стената. Срещу един от изпочупените прозорци стои неподвижно топка, с която някой някога е играл, днес, тя е осакатена и сякаш се е превърнала в паметник. Игрището е обрасло в трева и храсти. На него няма детска глъчка, няма кой да играе футбол там, защото ги няма децата.

Дворът на училището е буренясал, Още преди години, когато то все още е било живо, този двор е бил място за любовни срещи. Ирония на съдбата – там, където няма любов, където любовта е открадната, именно там младежи отиват, за да изразят любовта си един към друг, сякаш като за компенсация, за нивелиране на липсата…!


Първият ден взехме едно от изоставените сърца-макети. Върнахме се и вторият ден, за да вземем още едно сърце-макет от „кабинета” по Биология. Ако останем още време, всеки ден можем да вземаме по едно сърце-макет. Има много…! Това са изоставените и никому ненужни сърца в Дома за отглеждане и  възпитаване на деца, лишени от родителска грижа…!

За novinite.bg 

вторник, 9 септември 2014 г.

РЕПРЕСИРАНИ ПРЕЗ КОМУНИЗМА СЕ СЪБРАХА ПРЕД НДК


Снимка на автора. 

Репресираните от комунистическия режим в България и техни наследници се събраха на протестен митинг пред параклиса и черните плочи,с жертвите на комунизма, в градинката пред НДК. Събитието беше организирано по повод годишнината от преврата от 9 септември 1944 г.

Молебен за заупокой на загиналите отслужи представителят на Алтернативния Синод на Българската православна църква, Неврокопски митрополит Гервасий, в съслужение с други монаси и свещеници.

„Отбелязваме 70 години, откакто над благословената българска земя падна комунистическият мрак. Несъвместима с Християнството, комунистическата идеология донесе непоправими страдания на българското духовенство и на българския народ, на вярата и любовта към Спасителя Господ Иисус Христос, на любовта към човека и упованието”, посочи алтернативният Неврокопски митрополит Гервасий.

Лектори припомниха, че трябва да се прощава, а не да се търси мъст, но историята трябва да се помни и да не се забравя, за да не се повтарят грешките от миналото.

На събитието присъстваха също и министърът на външните работи Даниел Митов, заместник-председателят на Столичния общински съвет Вили Лилков, кандидат-депутати и политици, граждани и интелектуалци от София и страната.

По-късно присъстващите тръгнаха на шествие от градинката пред НДК до паметника на Съветската армия. 

За novinite.bg

50 хил. лв. ли струва България пред света...?


Снимка: БГНЕС

Увеличават бюджета на президента на Република България. Новината светкавично обиколи медиите и създаде нещо като информационно цунами. Президентът получава близо 1 млн. лв. повече само до края на годината, „крещят“ част от заглавията, а истината всъщност е като онзи лаф, дето не били компютри, а компоти...

Всъщност, една съвършено проста математика показва, че предишният парламент намали бюджетът на президента със 700 хил. лв. Сега му увеличават бюджета с точно 980 хил. лв., което прави реално увеличение от 280 хил. лв. На въпроса, защо се налага това увеличение, можем да отговорим също толкова лесно.

Президентът се „сдоби“ с нови отговорности, представи България в Уелс, на срещата на върха на НАТО, както и на срещата на върха в Брюксел, на Европейския съвет. Назначи служебно правителство, тоест, отговорностите му се удвоиха, защото в момента той е единствената официална, представителна държавна власт в България, при положение, че нямаме избран парламент, нямаме и излъчено от народно събрание правителство.

Е, след като президентът, не като личност, а като институция в момента олицетворява държавността, не е ли важно за нас да го снабдим с достатъчно възможности именно да представлява държавата...?! Това обаче, освен всичко останало, струва и пари, защото пътуванията извън страната, които са наложителни, се плащат.

Има и още нещо, някак се фиксирахме върху бюджета на президента, а като че ли не обърнахме внимание, че всъщност се увеличава бюджетът и на СЕМ, и БНТ. Съветът за електронни медии получи 105 хил. лв. за издръжка и осъществяване на мониторинг на дейността на доставчиците на медийни услуги. БНТ пък получава допълнителни 5 млн. лв. за заплащане на електронни съобщителни услуги за разпространение на тв програми.

От увеличението на бюджета на президента, от 980 хил. лв., което всъщност е 280 хил. лв., 179 хил. лв. са предназначени за разходи за персонал. Остават 101 хил. лв. С този остатък ще се финансира международната програма на президента и вицепрезидента до края на настоящата календарна година.

Като ги разделим съвсем условно на две половини,остават по 50,5 хил. лв.

Това наистина не са малко пари, но не са и толкова много, когато говорим за държавни отговорности и за президента на страната.

Ако сме стигнали до там, до едни 50 хил. лв., при това за представянето ни пред света, що за хора и що за държава сме ...!?

За novinite.bg

понеделник, 8 септември 2014 г.

КОЙ ИМА (И КОЙ НЯМА) ПРАВО ДА ПЕЧАТА БИБЛИЯТА В БЪЛГАРИЯ?


Снимка: draganbachev.wordpress.com

Православната Библия в България се отпечатва от Българско библейско дружество, което е протестантско! Парадоксът се появи, след наше разследване на въпроса, кой има право да отпечатва Библията. Темата стана актуална, след като източник от Църквата се свърза с нас и ни информира, че Светият Синод на Българската православна църква – Българска патриаршия /БПЦ-БП/ е изгубил правото да печата Библията.
Според нашия източник – свещеник, председател на централен столичен храм, е имало договор между Синодът и Библейското дружество, относно това, как ще се издава Библията.

„Не ми е известно съществуването на такъв договор. Друга информация по въпроса нямам”, заяви в официален мейл до novinite.bg, изпълнителният директор на Българското библейско дружество, Радослав Апостолов .

Въпросното дружество печата и протестантски Библии. Освен това печатат и протестантска литература. Производството е в Азия, за да е по-евтино. Въпросът е, дали това не крие риск, защото хората които произвеждат тези книжни тела, не разбират български език и е възможно да се допуснат грешки, когато се прави наборът на текста.

„Преди години Светият Синод е преотстъпил правото на Българското библейско дружество да издава синодалната Библия, в продължение на конкретен брой години и конкретен тираж, срещу процент от продажбите. Това е еднократна договорка, от която дружеството продължава да се ползва. Те продължават да издават синодалната Библия, на която отпред са написали: „С благословението на Светия Синод на БПЦ”, но те отдавна нямат това благословение. Без този надпис, хората са много подозрителни и не биха купували подобна Библия, защото биха се притеснили, да не е това някакво протестантско издание, защото въпросното дружество, което сега издава Библията е протестантско”, заяви пред novinite.bg Александра Карамихалева началник на Отдел ”Връзки с обществеността” при Св. Снод на БПЦ-БП. Тя изрази надежда, файловете на синодалната Библия, които са предоставени преди години, да не са били променяни, а да се издава това, което е било предоставено.

Имало е клауза по договора, според която въпросният контракт е трябвало да се подновява след определени периоди от време от Светия Синод. Само че това не е било направено и е задействана клауза, според която, ако сега Синодът се опита да издаде някаква част от Свещеното писание, може да бъде осъден от същото Библейско дружество, което на практика държи правата да издава Библията у нас, твърдят източници от Църквата.

„Как Светият Синод да е загубил право да печата Библии…?! Има решение на Светия Синод, Синодалното издателство също да издаде Библии. До сега това издателство е издавало Библии и сега отново ще издава. Тази Библия, която Библейското дружество издава, не е с благословението на Светия Синод, а е на Светия Синод. Като отворите тази Библия, отпред са изписани членовете на Светия Синод и българският патриарх. Това дружество печата същата Библия, въпросът е че що е Свещено писание, по този въпрос може само Светият Синод да се изказва, с правото, което има като учителна власт, дадено още от времето на апостолите”, заяви пред novinite.bg началникът на Отдел „Богослужебен” при Светия Синод на БПЦ-БП, архимандрит Дионисий.
Библии са се отпечатвали през 1927 г. и след това през 1982 г., с разрешението на ЦК на БКП, като голяма част от тиража е раздаден на партийни функционери и учени от БАН, повечето от които са били откровени атеисти. Сега Библията се отпечатва регулярно, когато намалее количеството, се допечатват.

Въпросът е, след като тези Библии днес се печатат от една протестантска организация, кой проверява, какво е тяхното съдържание, защото все пак, ние сме православни? На практика всеки тираж трябва да се проверява дали отговаря на православните виждания, защото протестантите имат някои по-различни виждания дори и в Библията. Само малък пример е това, че при нас пише, че когато Христос бил разпнат, той казал на разпнатия до него: „истина ти казвам: днес ще бъдеш с Мене в рая" (Лука 23:43)”, докато в протестантската Библия пише: „Истина ти казвам днес, ще бъдеш с мен в Рая”. Тук обаче разликата е във времето, КОГА въпросният ще отиде с Христос в Рая, днес, или някой друг път…? Защото в единия случай се оказва време за изпълнение на конкретно действие, във втория - се оказва, кога е заявено въпросното твърдение и това в пълнота променя смисъла на Писанието.

С една дума, има ли право Светият Синод да коментира даден тираж на Библията, издаден от въпросното протестантско Българско библейско дружество, или няма това право?

Според Александра Карамихалева, преди няколко години е било обърнато внимание на Синода, че Библейското дружество продължава да печата Библии. Според нея, Синодът не е загубил право да печата Библии, защото притежава единствения синодален превод. В момента Синодалното издателство не издава Библии, защото нямат средства да го правят.

Преди време, учени от Богословския факултет са направили превод на Библията. Той обаче не е бил приет от Св. Синод на БПЦ-БП, защото не звучал добре, твърдят запознати. Според тях, замяната на „кесар” с „император” е приемлива, но от Синода тогава са счели това за твърде свободен превод.

„Имало е богословска комисия, която по възложение от Св. Синод е направила нова редакция на Библията. Тя обаче не е издадена. Преди няколко години започна превод  от оригиналните езици – арамейски за Стария завет и от гръцки – за Новия завет. Всякакви промени в библейския текст, било то и за добро, смущават хората”, твърди Александра Карамихалева.

Според монаси обаче, никоя част от Свещеното писание не е написана на арамейски език. Старият завет, според тях, е написан на така наречения библейски еврейски език. Арамейският език е диалект на библейския еврейски, който се е говорил пред 2000 години, само в някои части на Юдея. Когато Свети пророк Мойсей пише преди 3500 години Книга „Битие”, тогава арамейски език не е съществувал, твърдят монаси.

„Някои глави от Даниил и Ездра са написани на арамейски език, Мъдрост Соломонова, Втора книга на Макавеите и целият Нов завет са написани на гръцки език. Оригиналите на някои книги – на еврейски или арамейски – са изгубени и са запазени само в превод на гръцки: Юдита, Тобия, Барух, Сирах, части от Даниил и Естир и вероятно Първа книга на Макавеите”, сочи справка в „Уикипедия”.

Египетски фараон прави превод на Свещеното писание-Стрия завет. Това е така нареченият превод на 70-те преводача, тълковника, мъдреци. Това е Септоагинта, която Църквата приема за Боговдъхновена. Това поставя и въпросът, от кой език да се преведе Старият завет, от масоретите, които са пишели на класическия библейски еврейски, или от Септоагинта, на старогръцки език?

В крайна сметка въпросът с това, кой има право и кой няма или е изгубил правото да издава Библията, все още не е разрешен. Ако Българското библейско дружество продължава да издава Библии, това означава ли, че ще имаме и друга Библия, различна от тази, защото от Синодът казват, че ще издават Библия? Колко Библии ще имаме всъщност и коя ще е истинската, при положение че не знаем, дали Библейското дружество е правило, или не е правило някакви промени във файловете на предоставената им синодална Библия?


Проблемът обаче е в това, че след като протестантска организация издава нашата, православната Библия, кой следи, дали това издание е коректно към Православието…?

За novinite.bg