Йеромонах Василий /Венков/ станал
духовен наставник на Раковишкия манастир, който пък станал женски. На пръв
поглед – нищо лошо, само дето подробностите са като айсберг, вижда се малко, а
невидимото е под повърхността.
До нас достигна информация, че
въпросният йеромонах е станал игумен на манастира, но това беше отречено и от
началника на Отдел „Връзки с обществеността” при Св. Синод на БПЦ-БП,
Александра Карамихалева, и от протосингела на Видинска епархия, който пък ни уведоми,
че Василий става духовен наставник в Раковишката света обител, от която
неотдавна бяха освободени архимандритите Антим и по-късно и Неофит.
Проблемът е там, че две епархии -
Софийска и Пловдивска са забранили дейността на свещенослужителя на тяхна
територия. Видинска епархия обаче реши да му „даде шанс”. И това е добре, ако
не беше фактът, че братството на българския Зографски манастир на Атон прогони въпросния монах и го предложи за низвержение. С една дума, забрани му да
свещенодейства от името на манастира.
В писмо до Негово светейшество
българският патриарх Неофит, братството на Зографския манастир пише, че „…той
вече не е брат на Зографската обител, за да не би духовната болест да се
разпространи и върху други членове на братството…”.
Йеромонах Василий е бил предложен
за низвержение от Вселенската патриаршия , под чиято юрисдикция се намира
Зографския манастир. В същото време една епархия в България пренебрегва
решението на манастирския събор на Зограф и дава право на свещенодействие на
този монах.
Питаме, дали той е получил
отпустително писмо от Вселенската патриаршия, към която се е числил като атонски монах, за да премине
в друга църковна юрисдикция? Ако е бил низвергнат от Вселенска патриаршия, как
е получил правото да стане духовен наставник, ерго – да свещенодейства в българска
епархия, при положение, че църковните наказания са валидни за цялата
Православна църква, независимо, къде отиде наказаният? Ако наистина има
низвержение, тогава как Българската църква, в лицето на Видинска епархия е „наела”
този монах, при положение, че само наказващата институция може да вдигне
наказание, а в случая това е Вселенската патриаршия? Ако пък няма низвержение
от страна последната, тогава писмото на Зографското братство било ли е
пренебрегнато от видинския митрополит Негово Високопреосвещенство Дометиан и
ако е така, защо?
Според решението на Зографското
братство, йеромонах Василий „вече не е действащ свещеник” и по принципа на
съборността на църквите-сестри, това трябва да се признае от всички, но защо не
се признава от Видинска епархия?
Въпросът е актуален, не за да се заядем
с някого, а защото ако е извършено нарушение, ако този монах е приет за духовен
наставник в новия женски манастир, а в същото време е лишен от сан от братята
си в Зограф, ако има наложно църковно наказание от Вселенска патриаршия, тогава
приемането му при нас е църковно-дипломатически скандал! Още повече, че монахът
беше замесен в друг скандал, отново като духовен наставник, на монахини вКалоферския манастир, с които били извършвани недостойни за един монах и човек
действия.
До колко това е вярно не можем да
знаем, но очевидно има нещо гнило, след като монахът има забрана да свещенодейства
в две епархии в България, а и собствените му братя от Зографския манастир са го
прогонили.
Притеснението ни е такова, да не би
без да са напълно запознати с фактологията, български свещнослужители да вкарат
един „алкохолик” в „кръчма”, или - „вълк” - в „кошарата”..! Защото, никой не е
застрахован от грешки, даже и митрополитите, въпреки „високото им
преосвещенство”, все пак и те са хора..!
Няма коментари:
Публикуване на коментар