Собствениците в „Слънчев бряг“ се оплакват от хаос в зареждането

Снимка: nessebar-news.com

Заради часово ограничение

Венцислав Жеков

Сериозни затруднения срещат собственици на хотели, заведения, търговски обекти в курорта Слънчев бряг. Те обявиха, че имат редица проблеми в работния процес. Като причина за това е въведеното от ръководството на „Слънчев бряг АД„ часово ограничение за зареждане на обектите им. Според собствениците ограничението  не е облекчило положението в курорта, а на практика е създало повече затруднения.

Проблемът се изразява в това, че някой е решил, че фирмите-доставчици могат да влизат в комплекса от 10,00 ч. От това страда сутрешното зареждане и ние не можем да си подготвим кухните в обектите. На някои места не може да се достави на време и спалното бельо, което се пере във външни перални. Това каза специално за klassa.bg Елена Иванова, председател на Съюза на собствениците в курортния комплекс„Слънчев бряг”. Тя посочи, че с тези ограничения за зареждане не могат да се доставят на време пресни плодове и зеленчуци за закуска, защото между 7,00 ч. и 10,00 ч. влизането на фирмите-доставчици в комплекса е забранено. В 10,00 ч. всички доставчици пристигат на куп и се получава едно стълпотворение. Нашият персонал не може да обработи продуктите в рамките на 15 мин., защото доставчиците бързат за следващия обект, заяви Иванова. Според нея, проблемът може да се разреши, като отпаднат ограниченията за зареждане на обектите. Не може в такъв огромен комплекс, със стотици обекти да има ограничения на часовете за влизане. Това е единственият начин. Аз не зная, кой умник е измислил този час, но именно в 10,00 ч. всички туристи тръгват на плаж и точно тогава се получава най-голямото движение в комплекса, каза още Иванова.

От съюза са изпратили писмо до министъра на икономиката, енергетиката и туризма Делян Добрев, в което са обяснили, че ограничителните действия в комплекса са незаконни. Действията на „Слънчев бряг“ АД се определят като рекет. Събират се едни пари, които отиват в една външна фирма, коментира председателят на Съюза на собствениците в курортния комплекс„Слънчев бряг”.

Може да се зарежда през нощта, но доставчиците тогава не идват. Нашият персонал също не иска да работи нощен труд, нито при такова напрежение. Хората просто искат да напускат Ние работим на ниски цени, но ниските цени се постигат само с разумно управление на разходите, отбеляза в заключения Иванова.

България, Турция и Катар ще изграждат скоростен път от Русе до Свиленград

Снимка: novini.bg

Предстояща инвестиция

Венцислав Жеков

До 15 юли ще бъде създаден надзорен комитет, който ще се представлява от по двама представители на България, Турция и Катар. В рамките на периода до 20 септември, комитетът трябва да разработи статута и правилата за работа на бъдещата компания, която трябва да бъде създадена през октомври, съгласно бизнес-плана и тригодишната бюджетна рамка, която ще се разработи в този период. Това каза във вторник министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова, след среща на експерти от трите държави, на която е било обсъдено изграждането на скоростния път от Русе до Свиленград.

По отношение на финансовото изпълнение на проекта България категорично е заявила, че няма да има ангажимент, освен за извършване на всички очуждителни процедури и издаване на разрешенията за строеж. Бъдещия концесионер, или фирмата, избрана на принципа на публично-частното партньорство, ще има ангажимент да заплати разходите по изграждането и поддръжката на целия път. Ще има тол-такси, но не в смисъла, в който сме свикнали да я възприемаме. Тя може да бъде GPS-базирана, а може да бъде базирана и на всякаква друга система.

Форумът беше продължение на срещата на високо ниво между премиерите на България, Турция и Катар, която се състоя на 24 май. Тогава бяха очертани детайлите и бяха постигнати принципните съгласия. Получих мандат от МС за преговори и реализацията на проект на скоростен път между Русе и Свиленград на принципа на публично-частното партньорство.

Бяха потвърдени официалните позиции на трите държави за създаването на бъдеща компания, която да започне предпроектните проучвания и финансово-икономическия анализ за проектирането, изграждането и експлоатирането на този бъдещ скоростен път, отбеляза Павлова.

И в надзорния комитет, и в бъдещата компания, не се ограничаваме само до пътя Русе-Свиленград. Съгласихме се и за втори ангажимент, според който ще бъдат разглеждани минимум три алтернативни трасета. Едно от тях е пътят между Бургас и Варна и пътят от Варна през Шумен за Русе. Създадохме мандат на групата и на компанията, да правят предпроектни проучвания и анализи за всякакви други инвестиционни и инфраструктурни проекти, без да ограничаваме по някакъв начин техния обхват, но и без да ги предефинираме на този етап, подчерта регионалния министър.

Две от алтернативите са трасета през Върбишкия проход и през Шипка. Експертите от Катар не познават спецификата на територията и на републиканските пътища, поради което те не са предложили конкретен маршрут. Били са им предоставени само данните за пътя от Русе, през Велико Търново, проходът на Републиката и до Свиленград, където ще свършва и съществуващата магистрала от Истанбул до Свиленград. Експертите от Турция са предложили алтернативен маршрут който като концепция минава по ново трасе-през Върбишкия проход, Шумен и до Русе.

Към крайната дата 20 септември трябва имаме всички документи, които да са и юридически съгласувани. Основният документ е меморандум за разбирателство между правителствата на трите държави. По този начин ще се потвърди волята за изграждането на този път. С този меморандум ще бъде създадено съвместното тристранно дружество, което ще възлага предпроектните проучвания и ще извърши анализ по разходите, отбеляза в заключение Павлова.

Професор Бакалов беше жива част от Византия

Снимка: glasove.com

Позволявам си публично да споделя своите лични впечатления от починалия в петък-22 юни професор дин Георги Бакалов, защото съм бил негов студент и имам лични впечатления от него като човек и историк-византолог. Позволявам си това, не защото просто искам да кажа, че го познавах, а защото едва ли някой от неговите студенти преди и след мен е получавал едно извънредно право-правото да избере сам темата и на дипломната си работа, и на докторската разработка. Аз получих това право, защото професорът ми вярваше. Говореше бавно, тихо, с един невероятен и трудно доловим финес на изказа. Не маниерничеше, просто беше себе се, но в дух на благородник от Босфора от онези времена. Говореше за Византия-родината на Православието, като за свещена империя. Много пъти, докато го слушахме, забравяхме, че живеем в ХХІ в. и се пренасяхме в юстиниановия VІ в., при императрица Теодора, Комнините, Константинопол и величествената „Св.София“.

Професор Бакалов умееше да ни накара да обичаме Византия, защото той не просто беше византолог, той беше жива част от самата Византия. Когато трябваше да избирам специализацията си като студент, трудно взех решението да отида именно в „История на Византия и балканските народи“. Страхувах се именно от авторитета на професора, защото присъствието му беше смазващо, като историк, като специалист, като негласен морален ментор. Реших се, защото той ме убеди със силата на непредумишленото убеждение. Заради него станах византолог и днес се гордея с това, въпреки, че „никой не се интересува от моя Прокопий Кесарийски“...!

В амплоато ми на журналист имах възможност да го интервюирам. Задавах му въпроси за Византия, за нейното влияние в ойкуменето-тогавашният цивилизован свят, което ойкумене е всъщност самата ТЯ-Византия. Зададох му и един личен въпрос, защо е написал толкова малко книги? Сякаш книгите му не са ми достатъчни, исках да прочета още повече от него, защото имаше какво да каже. Той ми отговори в типичен стил: „Всичко, което съм написал е мислено и работено с десетилетия. Мисля, че съм казал всичко важно за Византия...“. Не му повярвах, но вътре в себе си зная, че наистина е написал и казал всичко, което заслужава Византия.

Отиде си един от най-ревностните радетели на родното ни Православие и един от хората, които наистина силно вярваха във „Византия след Византия“. Днес ромейската империя остава с един защитник по-малко в лицето на нашия професор, но оставаме ние, дано сме достойни, макар и да нямаме реалния шанс да влезем в аналите на Георги Акрополит...!

Поклон професоре, дълбок поклон и благодаря, че съдбата ни срещна...!

Венцислав Жеков

Доближаваме 90% от изпълнението на „Дунав мост-2“

Снимка: segabg.com

Икономика

Срок до края на 2012 г.

Венцислав Жеков

Доближаваме 90% от изпълнението на „Дунав мост-2“, както на моста, така и на инфраструктурата. Това означава, че до края на годината мостът ще бъде завършен. Зависими сме от метеорологичните условия, защото финалните строителни дейности ще бъдат асфалтиране и изолации, които изискват определена температура, каза министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски.

Проверяват абсолютно всички типове автобусни превози. В сравнение със същия период на миналата година, според статистика, санкциите, които сме наложили са със 17% повече, което е с над 5 млн. лв. Има по-засилени проверки на автобусите, които пътуват до морето. Това което зависи от нас, заедно с колегите от КАТ, се извършва, увери министърът.

Изключително добре се отразяват ограниченията, които въведохме за движение на тежкотоварните автомобили не само в празничните дни, режим който стартира през миналата година, допълни Московски. В тези високи температури, според него, наистина е добре да бъде ограничено движението, за да може да се пътува по-спокойно.

Руските държавни железници имат интерес към БДЖ „Товарни превози“

Снимка: segabg.com

Икономика

Приватизация

Венцислав Жеков

За БДЖ „Товарни превози“ няколко пъти са ми давани сигнали на политическо ниво, да очаквам инвестиции от Турция, Русия и Китай. До колкото разбрах от изказване на колега-заместник-министър, някой от шефовете на руските държавни железници в официално изказване е потвърдил интерес към участие в приватизацията, заяви министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски. Според него БДЖ „Товарни превози“ е ключов елемент в плана за преструктуриране на железниците. От следващата година по европейски директиви инфраструктурните ж.п.-такси, които касаят товарните превози трябва да бъдат намалявани, което ще създаде условия за още по-голяма атрактивност. Големите проекти по Оперативна програма „Транспорт" за железопътната инфраструктура ще позволяват на товарните влакове да развиват скорост от около 120-140 км/ч, съобщи транспортният министър.

Ще са необходими от 20 дни до месец, за да влязат в употреба закупените от Турция нови вагони. Преди това те ще преминат тестове. Вагоните са модерни и съобразени с нормите за сигурност, имат и система за „интраком“, съобщи Московски. Той сподели, че през целия август вагоните ще бъдат в експлоатация и няма да се наложи да се обучават кадри за тях, но ще бъдат организирани курсове, заради допълнителната техника.

Изграждаме гаровото здание в София с това, което е собственост на НК „Железопътна инфраструктура“. Прилежащите части, които са собственост на столичната община ще бъдат предмет на бъдещето, каза още министърът.

По отношение на паркингите, инициативата трябва да бъде на превозвачите, защото те проявиха този интерес. Ние сме в готовност да им предложим терен, разбрали сме се и с пътната агенция, схемата ще е публично-частно партньорство. Ще им предложим концесия за максималния възможен срок-десет години. Терените, които са 22 възлови места, са определени на база на анализа, който беше направен от Дирекция „Транспортна политика“, каза министърът. Взето е предвид, къде е необходимо да се изградят такива съоръжения и е даден гратисен срок, поне година и половина, през който да бъдат изградени тези съоръжения, след това се продължава със забраните.

Общите инвестиции, които са предвидени до края на програмния период, до края на 2014 г. са малко над 2 млрд. евро. Това е сума, която ни позволява да се надяваме все повече международни компании да проявяват интерес към инфраструктурните проекти, които реализираме, допълни транспортният министър.

10 концесионирани проекта ще донесат инвестиции от 1 млр. лв.

Снимка: segabg.com

Икономика

Транспортна инфраструктура

Венцислав Жеков

Към настоящият момент на концесия са предоставени 10 транспортни инфраструктурни обекта. Разчетите показват, че те ще донесат на държавата инвестиции от над 1 млр. лв. Сред предоставените и вече концесионирани обекти са и двете летища във Варна и в Бургас, които въпреки, че в първите няколко години на концесията си, вероятно и заради кризата, и заради някои административни пречки, не успяха да започнат да реализират инвестиционната си програма с необходимите темпове, вече са добър пример. Това каза министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски. По думите му, двете летища са набрали темпове и са започнали реално да реализират инвестиционната си програма. Та включва нова писта и два терминала, които са в процес на изграждане.

В момента се подготвят процедури за няколко важни обекта, които се надявам да привлекат чуждестранни инвеститори. Летище „София“ се нуждае от стратегически инвеститор, като целта е то да стане, колкото е възможно по-силно регионално летище. За предоставяне на концесия се подготвят и редица пристанищни терминали-Бургас, Русе, Видин, Лом, Никопол и Тутракан, подчерта министъра. Той добави, че се работи по предстояща концесия на пристанището във Варна. Стартирали сме и няколко процедури за отдаване на концесия на ж.п. гари. В момента се прави анализ за летище „Пловдив“, а летищата в Русе и Горна Оряховица са в отворена процедура по концесия, добави Московски.

Министърът съобщи още, че сме дали всички необходими документи на инвеститорите от Катар и те си правят анализи и разчети. Доколкото ми е известно, те не се интересуват само от летище Балчик, по-скоро ги интересува пакет от терен, летище, възможност за яхтено пристанище. Теоретично сме в състояние да им предоставим това. В момента, в който кажат точно какво ги интересува, ще направим всичко възможно да отговорим на техните инвестиционни очаквания, увери министърът.

Пловдивската гара е пред финализиране на предконцесионния анализ, предстои Варна и във връзка с възможностите да финансираме по оперативна програма, ще преценим, кои гари още да бъдат пуснати на концесия, подчерта Московски. Той съобщи че има има бюджет в размер на почти 30 млн. евро и той ще бъде необходим за София, Бургас и Пазарджик. Ако на база тръжни процедури остане резерв от тези пари по коридора ще се включат и други гари, като например Стара Загора и други, които могат да бъдат финансирани на коридорния принцип. Което не можем да финансираме с тези средства, бихме могли да ги предложим на концесия, допълни Московски.

Оценките по ОВОС за ветропарк „Калиакра“ са непрофесионални

 Снимка-архив на Ирина Матеева

Интервю

За защитата на птиците 

Според Ирина Матеева-отговорник по европейските политики към Българското дружество за защита на птиците /БДЗП/, държавата поставя интереса на инвеститорите над обществения интерес

Венцислав Жеков

• Г-жо Матеева, оказва се, че страната ни не е провела оценка на въздействието върху околната среда /ОВОС/ на ветроенергийните и други проекти в защитената зона на Калиакра. Как ще се отрази това на опазването на птиците и местообитанията им там?
• За най-проблематичните проекти в защитената зона има ОВОС. Става дума за ветропарк „Калиакра“, с японски инвестиции, ветропарк „Св. Никола“ с американски инвестиции и ветропаркът на EVN, който в момента се изгражда. И трите имат ОВОС, които са изключително некачествени. За първия и за третия не са били правени предварителни проучвания. Има една оценка на независим експерт от 2007 г., когато всъщност е отворено досието на България, във връзка със случая „Калиакра“, който прави критичен анализ на въпросните оценки и казва, че са изключително некачествени и непрофесионално написани. Въпреки това обаче, чисто формално на хартия оценката я има. Освен тези ветропаркове, в района на Добруджа има над 900 ветрогенератора, които са одобрени без ОВОС, на етап преценка, че няма да има нужда от ОВОС. Един от аргументите беше, заради протокола от Киото, което не може да бъде аргумент по отношение на околната среда. Тези генератори са получили разрешителни, а много от тях са на едни и същи инвеститори. В началото фирмата, която кандидатстваше по проекта за ветропарка „Св. Никола“, беше пуснала девет отделни проекта за ветрогенератори, през 2004 г. Искаха да избегнат процедурата по ОВОС. Тогава ние обжалвахме тези решения и ги върнаха с искане за ОВОС. Има инвестиционни предложения, пускани в един и същи ден с отделни решения на компетентния орган. От 2010 г. всички ветрогенератори са изпращани на ОВОС до към миналата година. През тази година отново започнаха да пускат такива проекти без оценка. Обикновено процедурите са направени така, че да обслужват интересите на инвеститора. Много ОВОС-и съм чела, миналата и по-миналата година, където, когато се разглежда комулативният ефект, се разглеждат ветрогенератори в обсег от пет до десет километра от инвестиционното предложение в Добруджа. Би трябвало всеки ветропарк да се разглежда в контекста на цялата географска област. В противен случай оценките се изкривяват и не се изчислява комулативният ефект.
• Как ще се отрази това на опазването на птиците?
• Няма да можем да опазим ефективно птиците. По отношение на гъските, които зимуват там, те избягват територии с ветропаркове. Нашите проучвания в района на Приморска Добруджа вече го доказаха, след като беше доказано и в Холандия, и в Белгия, а и на други места. Гъските няма къде да се хранят и те ще бъдат принудени да се преместят, ако нямат достатъчно храна. Когато се приберат в местата за гнездене, това е доказано за червеногушата гъска, те не се размножават. Така намалява популацията на застрашения вид, с категория „силно застрашен“. За десет години световната им популация е намаляла най-малко с около 50%. Изграждането на такива съоръжения, които непрекъснато трябва да се заобикалят от мигриращите птици, снижава тяхната възможност да оцелеят. Реещите се птици, като грабливите и щъркелите, трудно заобикалят и често стават жертва на сблъсък. Така се уби белоглав лешояд във ветропарка „Св. Никола“, още през първата есен, когато паркът започна да функционира. Избягването на съоръженията от птиците е свързано с доста повече разход на енергия, а това са птици, които летят стотици хиляди километра. Всяка една бариера на миграционния път снижава тяхната възможност за оцеляване. Тази така наречена екологична енергия, поставена точно там, където не й е мястото, на практика създава изключителен проблем за опазването на птиците.
• Стана ясно, че ако не изпълним това искане, за защита на птиците, до два месеца Европейската комисия може да отнесе казуса до Европейския съд. Той от своя страна може да поиска временни мерки. Какви биха били те, според Вас?
• За всеки случай нещата са специфични. Част от временните мерки могат да бъдат спиране на всякакви плащания по еврофондове. Може би биха се обърнали към Европейската банка за възстановяване и развитие /ЕБВР/ и тя да спре финансовата си помощ за енергийните проекти в България. Обикновено мерките са свързани с такива финансови рестрикции. Ще страда българският данъкоплатец, защото правителството държи повече на частните инвеститори, отколкото на обществения интерес. Най-пресният случай е свързан с автомагистралата в Полша, където бяха спрени всички еврофондове, докато съдът не взе решение по казуса.
• Казахте, че оценките са били формални. Директивата за ОВОС цели адекватни оценки на всички проекти. Какви трябва да бъдат те конкретно за Калиакра?
• Това което изисква и нашият закон по околната среда е, че за всеки един проект трябва да се разглеждат алртернативи. Те могат да са по местоположение, по технологии, или в комбинация. Може да се прецени, дали даденият проект може да се осъществи като фотоволтаичен, или като ветроенергиен парк. Тези алтернативи се разглеждат равностойно, според закона. Като изключим инфраструктурните проекти за линейни обекти като пътища и ж.п.-линий, масово това изискване на закона не се прилага. За повечето проекти се казва, че няма алтернативи. Обикновено се изтъкват социално-икономически доводи, които нямат нищо общо с околната среда. Законът не изисква изрично, когато се правят процедурите по ОВОС, инвеститорът да притежава земята. Той може да е сключил договор със собственика на земята. Няма необходимост да се разглеждат алтернативи, на две, на три, или на пет места и да се избере най-доброто. Друг проблем в оценките е, че не се разглежда комулативният ефет-комбинацията от даденото инвестиционно предложение, заедно с останалите, които са в района. ЕК ясно е казала, какво се има предвид, а именно-съществуващите вече проекти, планирани вече проекти, в процедура, или такива, които все още не са одобрени, но и не са изградени. Проектите могат да бъдат от различен характер. Може да имаме ветроенергиен проект, но трябва да се разгледат проектите, свързани с фотоволтаици, или със застрояване, или изграждането на допълнителни електропроводи. Дадени въздействия от тези проекти може да се комулират с различните въздействия, които оказва единия проект. Това е едно от нещата, които експертите по ОВОС в България не желаят да правят. Когато един експерт разбира от това, което прави, той може да намери метода и начина, по който да оцени, по какъв начин се комулират въздействията. Това е другият проблем, който е един от аргументите на ЕК за грубото потъкване на законодателството. Масово се говори, че ветрогенераторите убиват по-малко птици, отколкото ловците, или по пътищата. Да, обаче като изградим такъв парк, няма да разрушим пътя между Каварна и Шабла, например, няма да забраним на ловците да ловуват. Въздействието на ветрогенераторите не замества другите въздействия, а се натрупва върху тях. Оценките трябва да са базирани на специфични предварителни проучвания. Те трябва да са в продължение минимум на три години. Птиците са динамична група и така би се наблюдавало фактическото състояние на нещата. Там където се очаква уязвими да бъдат гнездещите птици, да не се правят проучвания на зимуващи, или мигриращи птици. Там където се очаква застрашаване на зимуващите птици, да не се правят проучвания на гнездещи птици. По отношение на ОВОС-а за ветропарк „Св. Никола“, няма никакво проучване по отношение на зимуващите птици и гъски. Преди да се стигне до заключението по ОВОС, в България се гледа това да стане в рамките на шест месеца след иницииране на процедурата. В други държави като САЩ и Великобритания, например, минават две, или три години в хода на консултациите, за да може в момента, в който документът е готов да има достатъчно информация, на базата на която да се вземат решения. У нас, когато няма информация се счита, че няма и проблем.
• Какво трябва да се направи, за да се промени това?
• Трябва да се скъса директната връзка между инвеститор и експерт. Докато инвеститорът плаща на експерта, за да му направи оценка на проекта, никога експерът не може да бъде обективен. Ако е такъв, той няма да си получи заплащането. Когато общините участват в проекти, те имат бизнес-отношения с инвеститорите. В процедурата по ОВОС на ниво експертен съвет те имат право на глас по отношение на проекта. Тук също обективността е нарушена. Има един етап по отношение на качеството на оценките за въздействие на околната среда, който се извършва от компетентния орган, още преди обществените обсъждания. Когато инвеститорът е готов с доклада по ОВОС, той го внася в РИОСВ, или в МОСВ и те трябва да се произнесат по отношение на качеството и ако то е добро да се пусне на обществено обсъждане. В този момент компетентният орган не си върши добре работата и прави много компромиси с качеството. В момента всички ние ще плащаме заради това, че една група чиновници са взели решение на базата на недобър доклад по ОВОС. Експертите обаче са си взели парите, а те са недосегаеми и не носят отговорност.
• Тези дни заместник-министърът на околната среда и водите Евдокия Манева каза, че не очаква да бъдат преместени ветрогенераторите на Калиакра. В този случай, какво се случва със защитата на птиците там?
• Ветрогенераторите могат да бъдат преместени. Дори има калкулирана цена, която никак не е висока. Комисията много ясно е заявила, че иска демонтиране на тези съоръжения именно от това място. Ако те бъдат преместени, птиците ще могат да ползват свободно тази територия. Ако останат, ще бъде убити белоглави лешояди, розови пеликани, сиви жерави, а най-вероятно младата птица от гнездещата двойка бухали също беше убита именно от перките във ветропарка. Проучванията върху червеногушата гъска доказаха, че гъските наистина избягват да влизат в територията на ветропарк на „Св. Никола“. Щъркелите също кацат именно на това място, защото от тук минава пътят им. Те просто нямат друг избор. Четох това изявление на заместник-министър Манева с огромно съжаление. ЕК в продължение на четири години полага усилия да убеди нашето правителство, че нарушава закона, който се спазва от всички страни-членки на ЕС. Испания например е била принудена от Европейския съд да си възстанови местообитания, а не само да премахне, това, което е било изградено. Премахвани са хотели и магистрали. В нашия случай относително по-лесно е да се премахне ветрогенератор, вместо магистрала, или някакъв курортен комплекс от типа на Слънчев бряг, например. Тази позиция на нашето правителство да защитава до край частния инвеститорски интерес, на практика ще доведе до това, което се опитвахме уж да избягваме-финансови санкции. Трябва ли да плащаме за зелена енергия в територии, където тя не трябва да се развива и това води до санкции?!
• Какво очаквате Вие, как ще се развие случаят и до къде?
• Може би една от временните мерки ще бъде спирането на тези ветропаркове, докато не се произнесе съдът. Делото обаче ще бъде доведено до край. Правителството ни е взело решение за изграждането на тези ветропаркове, като са били информирани за възможните щети. Затова и отговорността е изцяло негова.

Н. Караджова: Законът дава право за заплащане на база „количество“

Такса „Смет“

Венцислав Жеков

Още от 1997 г. в Закона за местните данъци и такси стои възможността общините да определят таксите за битовите отпадъци и на количество. В не малко общини това е направено за бизнес-абонатите. В столицата, например, е дадена тази възможност всички юридически лица, независимо дали са предприятия, банки, министерства, да заплащат на база „количество“. МОСВ направи това още в края на 2009 г. и в момента плащаме пет пъти по-малко, отколкото преди, на база данъчна оценка. Това каза министърът на околната среда и водите Нона Караджова.

Според нея, законът и сега дава такава възможност, въпросът е общините да се организират и да го направят. Бих препоръчала на местните власти, в райони, в които има предимно къщи и където е по-лесно измерването на количеството, да опитат. След това могат да решат много по-сложния проблем с многовходовите и многоетажни сгради. Приемаме предложения и от медиите, посочи Караджова.

Над 80% от хората се вълнуват от темата за околната среда. Много от тях обаче казват, че имат много малко информация, заяви Караджова и допълни, че поради тази причина са предложили и Управителният съвет /УС/ на Предприятието за управление на дейности по околната среда /ПУДОС/ е гласувал награден фонд от 300 хил. лв. за приза „Зелена България“ за медиите. Той ще стартира от 1 септември тази година и наградите ще бъдат връчени догодина на 5 юни, по повод Световния ден на околната среда. Надявам се до края на месеца, най-късно в първите дни на юли, подробностите да бъдат съобщени, като медиите ще бъдат разделени на електронни и печатни. Ще награждаваме инициативи, обърнати към хората и към промяна тяхното поведение, както и информиране на достъпен език по еко-теми, които журналистите смятат, че са важни, допълни еко-министърът.

Над 3 млн. лв. ще даде правителството за обезщетения в Перник

За щетите от земетресението

Венцислав Жеков

Вече са отпуснати над 1,5 млн. лв. за щетите от земетресението в Перник на 22 май. Очакваме, че ще платим малко над 3 млн. лв. общо за обезщетения. Проблемът не е в парите, защото дадохме отворена карта на социалното министерство, за да се плати на всички, които са подали документи. Това каза вицепремиерът и министър на финансите Симеон Дянков. Молбите вече са около 11,5 хил., но трябва да бъдат проверени от Агенцията за социално подпомагане. До сега са проверени около 6 хил. На всички, които са проверени и е установено че искът е валиден, обезщетенията са изплатени и това са около 4500 домакинства. Ще продължаваме да додаваме, докато се изчерпат всички заявки. Проблемът не е бюджетен, защото казахме, че ще изплатим, колкото и да са заявките. Важно е обаче да се проверяват заявките, защото имаше случай, от един апартамент, едновременно шест-седем човека заявяват, че искат обезщетение, поясни Дянков.

Вицепремиерът съобщи, че лично е обикалял заведения в курорта „Слънчев бряг“ и е правил забележки на пушачите в заведения. В повечето случаи хората са се съобразявали, но е имало и такива, които са го питали, защо още е министър и защо не си е дал оставката, сподели министърът. Само на едно две места имаше хора, които не ме познаха, което е добре и показва, че след три години на власт, някои хора не се занимават толкова с политиците, което е здравословно за държавата. В началото бях доста активен и за два дена посетих заведения от Резово до Обзор. По принцип не посещавам такива заведения, но държах лично да проверя, как се спазват забраните. За три дена обиколих над 120 заведения, главно през нощта, похвали се Дянков.

МОСВ връчи награди в кампанията „Зелена България“

Заслужени призове

Венцислав Жеков

Награди за „Зелен бизнес” от националната кампания „Зелена България”, финансирана от Оперативна програма „Околна среда 2007-2013 г.” бяха връчени от министрите Нона Караджова, Симеон Дянков и Делян Добрев. Малките компании демонстрират, че не е необходимо да си голям, за да мислиш в посока на опазване на околната среда и да правиш повече от това, което те задължава законодателството. Това каза преди да връчи наградите на малкия бизнес министърът на икономиката, енергетиката и туризма Делян Добрев.

Когато се присъединявах към това правителство си поставих две теми, които бяха чисто зелени. Едната беше да се спре пушенето на обществени места, втората тема беше да се ограничи ползването на полиетиленовите торбички, заяви вицепремиерът и министър на финансите Симеон Дянков.

В категорията за голям бизнес министърът на околната среда и водите Нона Караджова връчи отличие на "Асарел Медет" за програмата за залесяване и ликвидиране на нерегламентирани сметища. На второ място в класацията е "Глобул" с проекта си "Глобул Грийн" а на трето "Елаците Мед" с програма за залесяване. Вицепремиерът Симеон Дянков награди победители за среден бизнес. На първо място в тази категория е класирана "Арома" АД, на второ - "Вест ТВVTV/", а на трето - "Мултипринт" ООД. Церемонията се състоя в резиденция „Лозенец“.

Комисията, която класира проектите е независима от МОСВ. В нея влизат експерти и известни личности. Комисията е водена от четири критерия-проектите и инициативите да са на компанията, която кандидатства за приза, да не произтичат пряко от предметът й на дейност, да бъдат изцяло финансирани от нея и да имат мащабност и дългосрочност на въздействие.

РЕЦИТАЛ БЕЗ ПОСЛЕДСТВИЯ...

Снимка: orthphoto.net

 Темата за гей-парада в София е достатъчно злободневна. Тя е тема с продължение вече от няколко години. Тук няма да изразявам позиция-за, или против. Всеки сам да избере, какво да мисли и да не мисли, какво да прави, или да не прави. Става дума за друго, става дума за позицията на църквата. Ето само част от определенията, които дава Светият Синод на БПЦ за тази проява, в своето официално съобщение, публикувано на официалния сайт: „безнравствена проява“, „хомосексуализмът е противоестествена страст, която безусловно вреди на личността, семейството и обществото“, „вредна демонстрация, която също така нарушава правата на православните християни“, „зла и неукротима похот“. Това са определенията, на които повече прилича да ги наречем епитети, защото те са именно такива-евфемистични и не чак толкова, но-епитети. Те отразяват официалната позицията на БПЦ по отношение на гей-парада в София. Останалото..., останалото са цитати от Библията.

Не само, че съм далеч от мисълта, но и никога не бих си позволил да критикувам, камо ли да отричам, текстовете на Библията. Само че, ми прави впечатление нещо друго. Когато нашите църковници, предимно висши архиереи и клирици, искат да ни кажат нещо, те цитират. Вярно е, че свещенослужителите на всички нива са един вид посредници между нас-неуките и Бога-Съвършенство. Само че, ние чуваме от устите на митрополитите ни предимно цитати, а къде са техните мнения, какво мислят те лично по този въпрос? Не искам и няма да си позволя да изпадам в личностни откровения. Все пак мисля, че всички истински православни християни, които обичаме църквата, бихме искали да чуем позицията на самата църква, не на Светото Писание, защото това можем и сами да си го прочетем. Не мислите ли, че един доста голям процент от нашите висши архиереи, а и не само те, не само трябва, но са задължени на нас да посочат личната си позиция, при това именно спрямо гей-парада...!? Защото ние всички служим на Бог, но архиереите служат и на Бог, и на нас...! Какво е църквата без архиереите, но и какво би била църквата без нас-обикновените християни?!

Когато влезем в храма, ние очакваме да чуем проповед, не наизустени от години дежурни празни фрази, които дори не искам да цитирам. Ние-обикновените християни, търсим проповедта-истинската проповед, искаме да чуем един истински „коментар“ върху притчите, върху възловите смислови елементи от литургията и Светото Писание. В замяна на това обаче ставаме свидетели на едно равномерно, почти безличностно, да не кажа и бездуховно, мърморене, което е поднесено понякога с толкова досада и изнервящо нетърпение, че вместо да ни просветли, то ни напряга и угнетява още повече.

Ето за това става дума, за говоренето и в храма, и извън него. Църквата ни не говори, Светият Синод не говори, висшите ни архиереи не говорят, монасите и свещенослужителите също не говорят...те просто цитират. Само че когато те цитират, ние не разбираме, а когато не разбираме, цитатите се превръщат не в проповед за облагородяване, а-в рецитал без последствия.

Венцислав Жеков

Не се налага драстична промяна в законодателството

Снимка: monitor.bg

 Снимка: temadaily.bg

Заради бракониерството

Венцислав Жеков

Не е необходима драстична промяна в законодателството за опазване на растителните и животинските видове. Достатъчно е само подобряване на взаимодействието между институциите, които имат отношение към проблема. В България има 487 защитени животински видове и 572 защитени растителни видове. Това каза заместник-министърът на околната среда и водите Евдокия Манева при откриването на серия от единадесет еднодневни семинари, които се провеждат между 18 юни и 2 юли 2012 г. в различни градове на страната. Основната цел е борбата срещу бракониерството и незаконната търговия със защитени видове.

Проблемът е в това, че ние имаме право да се разпореждаме със животни, отнети по Закона за биологичното разнообразие, Закона за митниците и Закона за ветеринарно-медицинската дейност. Нямаме обаче правомощия, когато случаят е по Наказателния кодекс. Именно това може би трябва да се промени в Закона за биологичното разнообразие, каза Валери Георгиев, държавен експерт от Националната служба за защита на природата при МОСВ.

В семинарите участват експерти от ековедомството, включително регионалните инспекции по околната среда и водите, държавни ловни и горски стопанства, Главна дирекция "Криминална Полиция" към Министерството на вътрешните работи (МВР), областни дирекции на МВР, митници, окръжни и районни съдилища и прокуратури, Българската Фондация Биоразнообразие, Българското дружество за защита на птиците, СНЦ "Зелени Балкани", Сдружението за дива природа БАЛКАНИ, Българският ловно-рибарски съюз, Съюзът на ловците и риболовците в България, както и спасителни центрове за диви животни в страната.

Вече има присъда за двата орела, които бяха засечени във Видин през 2010 г. и тя е в размер на 2,6 г. лишаване от свобода. Наложени са и парични глоби за незаконно притежавани екземпляри. Друго влязло в сила наказателно постановление от 2010 г. е за пренасяне на 108 папагала „Жако“ от Ливан за България. Тук санкцията е 70 хил. лв., посочи Георгиев. Има още случаи, които все още не са решени като глоби и наказания. По Закона за защита на животните са били конфискувани трите тигъра на „Дамбовците“. Отнети са били също така лъвове от други частни стопани и животните са били изпратени в Африка, в спасителен център, защото в България нямаме условия за отглеждането им. Целта ни е, при отнемане на животни, те да бъдат настанени при по-подходящи условия за тяхното отглеждане, подчерта Георгиев. Той съобщи, че 32 костенурки са били отнети от дома на Кирил Рашков, известен още като „цар Киро“ и са били освободени в подходящи за тях условия. Преди това са били лекувани в центъра за костенурки в с. Баня, до състояние, в което могат да бъдат пуснати на свобода.

Стана ясно, че много от незаконно пренасяните животни умират, защото условията, при които се транспортират са крайно неподходящи. Такъв е случаят с повечето змиорки, които бяха заловени на летище София в края на миналата година и вторият подобен случай от януари 2012 г.

"НЕКА ГОВОРЯТ"...НАШИТЕ МИТРОПОЛИТИ...!

Снимка: sedianka.info

Преди няколко години известен журналист попита в предаването си по национална телевизия един наш висш архиерей, защо Българската православна църква няма свое представителство в Брюксел, при положение, че Русия, която при това не е член на Европейския съюз, има представителство на Руската православна църква там. Архиереят говори около 10-15 мин. и на практика не каза абсолютно нищо! Никой, включително и водещият на едноименното предаване, не разбраха, аджеба, защо България няма такова представителство в столицата на Европа. Именно за това става въпрос, защо нашите митрополити и висши духовници не говорят, или не могат да говорят, от какво ги е страх, или въобще, могат ли да говорят? Моите най-откровени уважения към всички служители на БПЦ, това все пак са нашите духовни водачи в православието, но ние искаме да чуваме гласовете им.

По повод въвеждането на правила за „архондисване“, пак същият висш архиерей заявява: „...Първо за това се иска размисъл задълбочен, та не можем да кажем, кога ще стане. Едни работи са по-трудни за решаване, други – по-лесни...“. И така, какво разбираме от думите на духовния ни водач, в крайна сметка ще има ли такъв правилник, или няма да има...? Ами, нищо не разбираме...! Ето какво казва той и по отношение на гей-парада в София: „...Ох, не ме питайте за лична позиция. Първо ще обсъдим, после ще гласуваме на заседание. Ще гласуваме декларация. Е-е-е, много е деликатно. Как да ви кажа... Я си представете, че аз ви кажа едно, пък то излезе друго...“. Нека да се опитаме да разберем, какво ни казва тук същият висш архиерей...ами, пак нищо не ни казва! А как тогава ние да си съставим обективно мнение, съгласно православната ни вяра? Как да бъдем добри християни, след като това очевидно затруднява дори нашите митрополити...?!

На въпроса, кое повече би затруднило вземането на решение на Светия Синод, въпросът с „архондисването“, или този за канонизирането на нови светии, отново същият висш архиерей отговаря вече традиционно: „Ох, вие ме затруднявате“...! Не, Вие нас ни затруднявате, нас-обикновените християни, които гледаме от нашите духовни водачи и когато те „ох-кат“ и „пъшкат“, тогава ние крещим от душевна болка и безсилие.

Издигането на един монах до висотата на митрополит и висш църковник е офикия, сиреч-награда. Той става такъв, защото е заслужил със служението си в църквата. Когато се избира нов епископ например, присъстващите на церемонията викат „Достойн!“. Ако дори само един извика „Недостойн!“, архимандритът не може да стане епископ. Може би заради това, хиротонисването на нови епископи все по-рядко се извършва в централни църкви, а става в затънтени провинциални такива, където хората дори не знаят, че ще се хиротонисва нов епископ на БПЦ.

Изниква обаче въпросът, „достойн“ ли е един висш архиерей, който мрънка и не може да отговори на важни и конкретни въпроси за църквата и вярата? Според мен, не е...!

Политими Паунова, изпълнителен директор на Българската асоциация на металургичната индустрия /БАМИ/: Създаването на общински площадки за скрап поражда условия за корупция

Снимка: stroitelstvo.info

Интервю

Законодателни промени

Практиката ще покаже, че местните власти няма да могат да се справят

Венцислав Жеков

• Г-жо Паунова, Парламентът прие текстове от законопроекта за управление на отпадъците, според които общините придобиват задължение до две години да осигурят площадки за разделно и безвъзмездно събиране на отпадъци. Според Вас ще се справят ли общините с тези отговорности?
• Обсъждахме този въпрос и единственият успех, който постигнахме беше този двегодишен гратисен период. В него ще могат да продължат да работят наличните площадки, които отговарят съответно и на другите промени, които са направени. Те ще бъдат редуцирани, но все пак сега законът е в по-приличен вариант. Личното ми мнение е, че създаването на площадки за събиране от страна на общините е безумно решение, което ще покрие страната с всички възможни метални и неметални отпадъци, при това ще ги предаваме безвъзмездно. В момента голям брой хора, които нямат друго препитание, успяват да си осигурят по няколко лева на ден чрез предаване на такива отпадъци. От
• Как ще се отрази отделянето на пунктовете от мястото на създаване на отпадъците?
• Отделянето на пунктовете от мястото на създаване на тези отпадъци, не е печеливш вариант и не работи за решаване на проблема. Опасявам се, че сами ще се уверим, че няма да може по този начин да се работи и сигурно ще наложат промени. Единственото успокоение на бизнеса е, че поне на първо време няма да имат сериозни проблеми и ще продължат своята работа. Практиката ще покаже, че общините няма да могат да се справят. Те не са си събрали битовите отпадъци. Говорим за въглероден двуокис и ще унищожим индустрията, а какво става с битовите отпадъци, които се разлагат, миризмата е непоносима и всичко това също са газове, които влияят негативно на околната среда.
• Какво ще се случи с бизнеса в рамките на гратисния период от две години, когато трябва да бъдат изградени новите общински площадки?
• През това време ще останат да работят фирмите, които имат такъв лиценз
• Това при същите условия, както до сега ли ще бъде?
• Не, условията малко се променят. Площадките трябва да са извън населените места, в територии, които са одобрени по устройствени планове, а не по общи устройствени планове, защото такива нямат и 1/3 от общините. Това са устройствени планове на площадки, които са определени за индустриална, складова, или производствена дейност. Има известни промени, има изисквания за финансови обезпечения, за площадка, за лиценз. Има доста утежняващи параметри за фирмите, които ще работят. Ако няма кой да регулира незаконните площадки, те ще си останат.
• Какво ще се случи с фирмите, които изкупуват скрап, при положение, че общините на практика им отнемат дейността?
• Общините трябва да организират същата дейност. Появява се държавата в качеството си на търговска фирма и тя трябва да изкупува. В същото време обаче тази площадка трябва да е годна за обработка на тези отпадъци. Няма смисъл фирмите да изкупуват от общините, защото това е пренос от една на друга площадка на суровината. Фирмите могат да открият паралелна дейност и практически да обработват отпадъците, които да се предават на металургичните заводи. Ние ще предаваме отпадъците си безплатно, но фирмите ще предават отпадъците срещу заплащане. Това е изземване на съществуващ финансов ресурс, който е съвсем пазарно необоснован. Няма да се роди нищо от това. Първоначално беше замислено, че площадките веднага ще се закрият и общините ще поемат функцията им. Общините от своя страна имат право да превъзложат тази дейност. Някои от тях ще си изберат подизпълнители, което обаче създава още една възможност за корупция. Много площадки бяха закрити още по силата на промените, които настъпиха от началото на годината.
• По какъв начин, според Вас, държавата ще задължава домакинствата да предават рециклируемите си отпадъци, при това безвъзмездно?
• Ами кажете ми как? Ако имам в мазето си примерно акумулатор, според закона нямам право да държа опасен отпадък там. Трябва да го предам. Аз обаче обаче си го държа и няма сила, която да ме накара да ходя на 10 км. например, извън населеното място, където да го предам. Това обаче е разход, а хората ще предадат този отпадък безплатно. Е, кой би направил това? За това се изисква супер държавническо поведение и възпитание, което аз все още не съм констатирала в нашето население. Това може да е и печка, и кумин, и метален шкаф.
• Не трябва ли на тези площадки да има някакво по-специално съоръжение, чрез което тези опасни отпадъци да бъдат преработвани до определена степен?
• Естествено, че трябва да има и именно заради това е даден този гратисен период.
• Какви са възможностите за публично-частно партньорство в събирането на отпадъци?
• Хубаво е да има такова партньорство, но не е доказано, че се извършва по правилата. Навсякъде това се прави по корупционни схеми. В цял свят има такова партньорство и то се прилага. Ние нямаме доказателства за добро публично-частно партньорство. Навсякъде то се прави с цел присвояване на обществени средства. Поне това е доказала практиката в България.
• Какво ще се случи след тези две години гратисен период?
• Който отговаря на условията, който си сключи договор с общините, ще работи. Общо взето гадая. Няма по света практика, държавата да изземва такива дейности от частните фирми за изкупуване на скрап. Няма забрана общината да прави пунктове и който иска, безвъзмездно да си предава отпадъците, но да се забрани на частния сектор, това е прецедент в световен мащаб.
• В каква степен тези промени в ЗУО ще създадат условия за корупционни практики?
• Да, ще има такива възможности, защото общините ще имат право да превъзлагат тази дейност. Как ще се извършва избора на такива фирми. Аз предполагам, как ще стане това-ще се дават възможности за работа на близки до властта, на местно ниво фирми. Печалбите ще се делят. Това е чиста корупция. Две години е доста голям период. Като не могат да се справят общините, ще има промяна отново. Ние сме свикнали да правим бързи промени. Площадките трябва да бъдат лесно достъпни с възможност отпадъка да се събира бързо и да се обработва и оползотворява. Колкото повече проблеми се създават, толкова повече се отклоняваме от целите. Това не е направено в закона, той е подчинен на това, да няма кражби. Това обаче не се решава със забрана. Малко са хората, които се препитават с предаване на отпадъци в пунктовете, извън кражбите разбира се. Според мен разделното събиране на отпадъците също не е успешно. Освен това и оползотворяването на отпадъците, събрани по този начин, не се извършва по определените процедури. Това е примерът ни за публично-частното партньорство, което не се реализира правилно и все още не сме доказали, че можем да работим по такава схема. В същото време въвеждаме мерки, които ги няма дори и в Европа. Надявам се в този гратисен период от две години, да поумнеем и да променим начина си на работа.

ТУРСКИ ЖЪЛТИЦИ

Снимка: dianabg.eu

Някога дядо Найдо беше кротко момче, което раснеше смирено в пасторалната атмосфера на своето семейство. Играеше на воля по поляните на родното си село Шума, помагаше в отглеждането на домашните животни и в градината. Семейството му беше бедно, но задружно и силно православно. Майка му-баба Нуша всяка сутрин в неделя палеше кандилото и дълго се молеше пред него, шепнейки някакви неразбираеми за малкия Найдо слова. В такива моменти, той притихваше на малкото си дървено столче в тясната одая и се опитваше да долови със съзнанието си тайнствения шепот, да го осмисли и разбере. Баща му Милчо, работеше по цял ден в малкото семейно стопанство, а в остатъка от времето, аргатуваше из по-богатите семейства, за да изкара допълнително средства за издръжката на дома си. Един ден, Найдо разбра, че е починала старата баба Гюра от отсрещния хълм. Той виждаше в близката далечина процесията от хора в тъмни дрехи и забрадки и слабо долавяше риданията на близките й, които вятърът носеше от време на време към него. Те прорязваха тихата утрин като с нож и още повече нагнетяваха реещата се в пространството тъга.

• Майко, какво е да си умрял?-попита Найдо.
• Ами това чедо е, когато човек остарее и се умори да ходи по Земята..., тогава Господ го прибира при себе си, за да си отдъхне и после пак се връща при нас като птиче, дърво, тревичка, или облак-отговори му баба Нуша, после се обърна на другата страна, избърса издайническа сълза от очите си и продължи:
• Баба Гюра беше добра, но тази нощ е усетила, че вече е много уморена и помолила Господ да я прибере при себе си за малко. Сега ще отида да помогна на домашните й да я приготвят за погребението й, а ти стой тук и бъди послушно момче. Ще отидем до параклисчето в долната махала, защото в село нямаме църква, да се простим там с баба Гюра, после ще отидем до гробището в боровата горичка, край пътя и ще се прибера.-рече баба Нуша и понечи да тръгне.
• Майко, а какво е погребение?-продължи Найдо, с надеждата майка му да го вземе с нея, за да види, как изглежда баба Гюра като умряла.
• Ами това, чедо, е когато Господ прибере при себе си отпочиващия си човек, тялото му остава тук при нас, за да се простим, защото душата заминава отделно,...сама. Ние полагаме тялото в гроба, тъжно ни е, защото се разделяме, но тъгата ни е временна, защото знаем, че все някога отново ще се съберем с починалия. Ех, само църква да имахме по-близо, ама....на. -опитваше са да разясни смъртта баба Нуша, като в същото време пак се замисляше за това, че вече няколко кмета обещаваха да издигнат църква в селото и все парите не стигаха за това почтено начинание.

Тя завърза забрадката си, поизтупа престилката си и тръгна към дома на баба Гюра.

Минаха години и малкият Найдо вече беше голям мъж. Трудолюбието му го беше сподобило с имот и добитък. Беше сред знатните хора в родната Шума. Имаше жена и две дечица. По това време вече беше разбрал смисъла на смъртта, защото беше изгубил и двамата си родители. Найдо обаче си остана мълчалив, някак вглъбен в себе си и ходеше вечно замислен, сякаш мислеше за нещо много важно и значимо. Хората го уважаваха и решиха да го изберат за кмет. Първо Найдо не искаше и се дърпаше, но сетне видя, че няма да излезе на глава със селото и склони да стане кмет. Постави обаче едно условие:

• Добре, ще стана кмет, въпреки волята ми, за да не троша хатъра на селчани, но първо искам да изпълня една моя мечта от дете, да отида на Божи гроб, да се поклоня на гроба Христов и като се върна, ще стана кмет!-отсече Найдо и зачака мнението на селските старейшини.
• Добре, съгласни сме, върви на Божия гроб, но кажи поне кога ще е това, колко време ще си там, да знаем, колко да те чакаме. -попитаха старейшините.
• Ще замина до неделя, пътят до там е около седмица, не знам кога ще стигна, но ще се върна. -обеща бъдещият кмет.

След това Найдо се затвори в дома си и не излезе няколко дни. Когато се появи, беше още по-замислен. Беше готов за пътуването. В Йерусалим той се поклони в Храма на Благовещението в Назарет, Храма на Рождество Христово, планината на 40-дневното Христово изкушение, планината на Таворската светлина, Тивериадското (наричано още Галилейско) езеро, Голгота и Божи гроб, мястото на Христовото възнесение на хълма Сион, гроба на Богородица и гробницата на Лазар. Потопи се и в река Йордан, където Иоан е кръстил Исус Христос. Времето му в Светите земи минаваше бързо и някак внезапно свърши. На връщане му се случи нещо необичайно. Някъде си по пътя, Найдо намери голяма кожена кесия с едри турски жълтици. Реши че са турски, защото ги намери в Турция, по пътя към Цариград, но какви бяха, така и не разбра. Наоколо нямаше никого и той реши да ги прибере за себе си, защото явно Господ беше решил да му помогне, като му възвърне разходите за поклонението.

Найдо се прибра в родното си село уморен, но духовно осветен. Той прибра кесията с турските пари на дъното на един сандък и почти забрави за тях, като само жена му Неда знаеше тайната.

Един ден Неда трябваше да отиде да пере на барата, срещу къщата им. Както винаги, тя заключи вратата с големия черен ключ, огледа се сякаш по задължение и го скри под счупената керемидка на малкото чардачено балконче пред входа на дома си. После подкара дървената двуколка с прането, а около нея весело тичаха двете им дечица. Неда обаче не знаеше, че циганинът Шапо, беше в къпините до обора и видя, къде скри ключа. Шапо отдавна знаеше, че Найдо и Неда имат имане от Божи гроб. Как беше научил, никой и не разбра. Циганинът хвърли кумат сух хляб на кучето, което веднага се зае с храната и остави циганина да прави, каквото беше по съвестта му. А той ловко се приплъзна към дувара като хладна змия, качи се на чардаченото балконче, почти без да стъпва по грубите каменни стъпала, взе ключа и нахлу в къщата необезпокояван дори и от гальовните котки, които замяукаха угоднически наоколо.Шапо знаеше, че ценните вещи хората крият на дъното на сандъците си, защото не веднъж беше намирал такива в други къщи, по същата схема, както и сега. Той се хвърли върху шарения сандък и очите му светнаха като на плътеник, както тук наричаха вампирите. Огледа се като диво животно, лека усмивка се плъзна по кривото му черно лице, докато открехваше незаключения сандък, сякаш отваряше кутията на Пандора. Не му отне много време да се добере до турските жълтици. Прибра ги в пазвата си, огледа се още веднъж, ослуша се за някакви шумове из двора. Сетне бързо заключи вратата, върна ключа под керемидката и се изгуби сред шумите на Махала Лазинци, като отнесе със себе си тайното имане на Найдо.

Минаха месеци, когато един ден кметът се сети за парите и ги потърси. Остана озадачен, че не са на дъното на сандъка му, но реши все пак да пита Неда, да не ги е преместила някъде:

• Недо, реших, че е време и в нашето село църква да имаме. Ще отпочнем основите, пък останалото-полека-лека. Къде си дянала жълтиците, дето ги донесох от Божия гроб, ще стигнат поне за начало..?-попита Найдо, докато ровеше в сандъка и очите му търсеха липсващото.
• Че в сандъка бе Найдо, къде да са.- вяло отговори Неда, докато избърсваше ръцете си от полепналото брашно, с което подготвяше питка за вечерята и вече притеснено се упътваше към мъжа си при сандъка.

Найдо още веднъж огледа тъжно вещите си, но разбира се не намери жълтиците. Неда тихо плачеше до него и го уверяваше, че не ги е пипала, а децата въобще не знаели, за тях. Найдо се изправи, събра веждите си, както когато го болеше сякаш нещо дълбоко в душата и каза:

• Недо, не плачи, знам, че не си ти, нито пък децата,...някой е влизал в къщи и ги е взел. Не знам, кога е било, но, някой е влизал. Познах по това, че вещите ми в сандъка по друг начин бяха наредени. Здраве да е Недо, тези пари дойдоха от нищото и отидоха там, църква в село Шума обаче ще има и аз ще я съградя. Ако кметът една църква не може да даде на хората, за какво е кмет тогава!-рече угрижен Найдо и излезе по делата си.

Мина се време, страшна трагедия сполетя семейството на кмета. Жена му Неда не можа да преживее, че е допуснала някой да влезе в къщата им и да отмъкне парите за църквата. Един ден, беше някъде преди черешова Задушница, тя скочи в бунара в двора на дома си и така се погуби. Найдо се затвори още повече, а лицето му се издълба от мъката по жена му. Децата му и те станаха тъжни и замислени като баща си, който им обясни, че майка им Неда е заминала при дядо Господ и един ден ще си дойде. Цялата махала Лазинци се почерни, заради скръбта по Неда. Бунарът запустя. Постепенно къпините го хванаха в прегръдката си, тревите го обгърнаха, а хората го бяха залостили с дървен капак. Скоро не можеше да се познае, че там някога е имало кладенец.

Не мина и година време, църквата в Шума беше готова. Найдо извика владика и поп от близкия град, за да я осветят. Камбаната отекна тежко, продължително и тържествено, сякаш в един единствен миг цялото село въздъхна шумно . Звукът се разстла чак до Градище. Бабите плачеха, мъжете се кръстеха, а жените им си припяваха псалми, които знаеха на изуст. Кметът гледаше ту към небето, ту към църквата. Точно тогава Паро-пъдаринът разгласи новината, че циганинът Шапо бил хванат в една къща в съседното село Гинци. Селяните го вързали за един див кон и подплашили добичето през гората. От тогава нито конят, нито Шапо се били вясвали по белия свят.

Веселина Кавръкова, програмен ръководител в Световната природозащитна организация WWF в България: Запазването на природата „в оригинал“ зависи от всички нас

Снимка-архив на В.Кавръкова

11-те природни парка в България имат нужда не само от кампании, но и от целогодишна инициативност

Венцислав Жеков

- Г-жо Кавръкова, как възникна инициативата за почистване на природните паркове у нас и какво представлява тя като съдържание?

- Защитените природни територии в България са само 5% от площта на страната. Взети заедно, 11-те природни парка на България представляват най-голямата защитена територия в страната, като обхващат 3% и опазват рядка, ценна и застрашена природа, а много от тях и национално значими културни обекти като Рилски манастир, Аладжа манастир, Ивановски скални манастири, които са част от природните паркове. Тяхното опазване и поддържане е национален приоритет и е грижа не само на държавата, но и на организации като нашата и на всеки един от нас.

- Какъв е ангажиментът на световната природозащитна организация /WWF/, спрямо тази национална инициатива?

- WWF се занимава с опазване и възстановяване на дивата природа. Мисията ни е за запазване на околната среда така, че в бъдеще хората да могат да живеят в хармония с природата. В рамките на това, част от работата ни в България е посветена на защитените природни територии, тяхното опазване и добро управление, укрепване на техните администрации. В тази работа се стремим да привличаме партньори от бизнеса и широката общественост. Така възникна и идеята за Националния ден на природните паркове, който отбелязахме за първи път преди 5 години. Сега проведохме кампанията съвместно с „Глобул“ и дирекциите на 11-те парка. В рамките на Националния ден на природните паркове във всички 11 парка на страната доброволци се събират, за да работят за тяхното почистване и подобряване на условията – ремонти на туристическа инфраструктура, поставяне на табелки, маркиране на маршрути. Кампанията също цели даване на информация на хората за тези ценни места и на обяснения, как да се държим и какво да правим когато се намираме в дивата природа, така че да може да й се радваме, без да я увреждаме.

- Различни ли са местата, за които се грижите ежегодно?

- Националният ден на природните паркове се провежда всяка година във всичките 11 природни парка в България: Витоша край София, Врачански Балкан край Враца, Персина край Белене и Свищов, Русенски Лом до Русе, Българка над Габрово и Трявна, Шуменско плато до Шумен, Златни пясъци над едноименния курорт, Странджа, Сините камъни край Сливен, Рилски манастир, Беласица край Петрич.

- Как се избират местата, за които да се погрижите да бъдат почистени и възстановени кътовете за отдих и туризъм?

- В тази инициатива партнираме с дирекциите на природните паркове, това са хората, които се грижат за тяхното опазване и поддържане. Те планират програмата на място – къде и какво ще се работи, и организират провеждането на мероприятията в техния парк. Конкретната програма за всеки парк, сборните пунктове и часове могат да бъдат намерени на сайта на нашата организация и на сайтовете на партньорите ни.

- Как се възпитава и насърчава отговорното отношение към природата?

- Отговорното отношение към природата се възпитава чрез постоянство и дългосрочни действия, в които хората да могат да се включат и от които да получат информация. Затова и провеждаме този Национален ден на природните паркове. Всяка година участниците са повече, а събраният боклук – по-малко. Например, миналата година имахме рекорден брой участници-3600, а те събраха с 20% по-малко боклук от предходни години. Така проличава промяната в отношението и такъв резултат може да се постигне само с дългогодишна работа. Обръщаме се към хората с призив подобни действия да не са само веднъж годишно, защото всеки от нас може да има свой принос в опазването на природата. Също много важно е да се работи с деца и млади хора, те са най-отзивчиви и лесно възприемат отговорното към природата поведение. Така достигаме и до техните родители.

- Как убеждавате хората да участват в тази наистина благородна инициатива?

- В България има много любители на природата, които редовно я посещават. Ето например в природните паркове има 10 милиона човекодни посещения годишно, от тях 4 милиона са на Витоша. Точно тези хора най-лесно откликват и с голямо желание се включват в инициативата, защото познават и обичат местата, за които работим. Кампанията е отворена към всеки, който има отношение и иска да помогне. Всяка година инициативата е подкрепена от известни лица – актьори, спортисти, ТВ-водещи и журналисти, които стават патрони на природните паркове и участват на място в работата, наравно с другите доброволци. Така с личния си пример те правят инициативата популярна и увличат повече участници.

- Какви са изводите, които си правите от предишните кампании, колко хора участват, какви са реалните резултати, може ли да предоставите конкретни статистически данни?

- През изминалите четири години в кампанията се включиха близо 10 000 души, които събраха над 50 тона боклук и ремонтираха туристическата инфраструктура. Освен това, досега в Националния ден на природните паркове бяха изградени 12 мостове по пътеките и бяха поставени повече от 100 информационни табели, който обясняват правилата за посещение и защо туристите трябва да отнасят обратно със себе си всичко, което са донесли.

Друг важен момент е голямата инициативност на хората. Всяка година с нас се свързват групи доброволци, които сами и без наша помощ организират собствени мероприятия в рамките на Деня на парковете – чистят и работят на места извън 11-те природни парка.

- С какво тазгодишната кампания е по-различна от предишните години и какво е новото?

- Всяка година кампанията има различно мото. Тази година то е „Запази оригинала”, с което показваме на хората, че природата трябва да остане във вида, в който е и това зависи изцяло от нас. Тази година освен почистването и ремонтирането на туристическа инфраструктура, се изграждат и нови кътове за отдих във всеки от 11-те природни парка.

Благой Рагин, председател на Управителния съвет на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация: Нормативите са рамките на бизнеса, останалото е работа и късмет

Снимка: money.bg

До месец се очаква нов Закон за туризма

Според бранша, промените трябва да стават по най-съвременния начин на комуникация-методът на убеждението, а не силово

Венцислав Жеков

• Г-н Рагин, министърът на икономиката, енергетиката и туризма Делян Добрев заяви при откриването на туристическия сезон в курортния комплекс „Слънчев бряг“ преди дни, че до месец се очаква да бъде приет новият Закон за туризма. Какви са Вашите очаквания в този посока?
• Туризмът е отрасъл, който се развива много динамично и това е причината през една-две години нещо да се прибавя. Аз не очаквам нищо от законите, по-скоро очаквам да имаме повече гости и по-добра инфраструктура, както и по-добър имидж на страната. По-добрата култура на обслужването, това за мен е по-важното. Законът внася просто правилата на играта. Неговата позиция е като тази на съдията в един футболен мач. От нас се изисква да спазваме тези правила и да работим, останалото е късмет. Трябва да кажа, че само с един закон няма как да имаме повече туристи и гости и по-голям бизнес, ако все пак този норматив не е изпълнен със съдържание. Трябва да се търсят повече гости, да се подобрява инфраструктурата. Това не може да се постанови със закон, ако искаме да вървим напред, ако искаме да живеем с миналото, има и такъв вариант.
• Има ли някакви спорни, проблемни текстове, които Ви притесняват по някакъв начин и как биха могли да се променят те, ако все пак има такива?
• Ние изпратихме нашите виждания по новия закон в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, като предварително те са съгласувани с нашите структури. Ресорният заместник-министър Иво Маринов е много диалогичен човек, а пък моите колеги са възхитени от поведението на министър Делян Добрев. Толкова земен човек е, че не мога да му изкажа възхищението, което моите колеги от Велинград, Сандански и Велико Търново изпитват към работата му. Мнението ни е, че той е много съвременен човек и дава гаранция, че всичко онова, което ни притеснява като бизнесмени, ще бъде съпричастен и ще лобира за добро развитие на туризма и на бранша въобще. Именно заради това искам изрично да адмирирам диалога, който съществува между нас и позитивната нагласа от моите колеги.
• Има ли вече яснота, до каква степен ще се съобразят с предложенията, които сте изпратили в икономическото ведомство?
• Технически те ще се съобразят с нашите предложения. Имах възможност да разговарям и с министър Добрев, и с неговия ресорен заместник-министър Маринов, те казаха, че всичко,което притеснява бизнеса, ще бъде съгласувано на различни и нива и с нас.
• В достатъчна степен ли се чу Вашето мнение и позицията Ви за този закон?
• Нищо не е правено на сила, всичко е съгласувано с нашите организации. Особено активни при тези процеси бяха пората от СПА-асоциацията и други. Всички структури имаха възможност да изкажат мнението си по различните въпроси и да го оформят като предложение за промени, или допълнения в новия закон за туризма. Както може да се убедите, ние сме дали нашите предложения, но не всичко зависи от министъра. Виждате, че забраната за пушене в закрити обществени пространства, беше решено от Парламента. Ние се борихме до последно,но загубихме. В една демокрация Парламентът е този, който накрая си казва тежката дума.
• Стана ясно, че страната ни ще бъде разделена на туристически райони. Вие как се отнасяте към тази идея?
• Например комплексите „Слънчев бряг“ и „Златни пясъци“ искат да бъдат водещи и да не бъдат поставяне под един знаменател. Двете структури са много силни, особено в южната част-“Слънчев бряг“ и Созопол, където е концентрирана половината от легловата база в страната, не само по морето. Именно това е основанието на колегите от тези райони да бъдат водещи в процеса на районирането. Аз мисля, че няма да има никакви проблеми в този процес и да се съобразят с вижданията на хората от тези комплекси.
• Как ще се отрази това райониране на развитието на отрасъла, какъв е европейският и световен опит в подобен род администриране в туристическата индустрия и какво е типичното и необходимото за нашата страна в него?
• Това е европейски модел. Такъв модел съм наблюдавал в Гърция и в Австрия например. Целта е да се децентрализира управлението и рекламата, за да може тези райони,които са по-слабо застъпени, да си имат собствен бюджет и да се подпомогнат онази част от регионите, където поминъкът е по-слаб и където бизнесът е по-слаб. Така е например във Видин, Враца, Монтана. Този регион, с европейско и национално съфинансиране, ще бъдат подпомогнати, за да достигнат по естествен път останалите региони, където бизнесът е по-печеливш и туризмът е по-интензивен. Целта на районирането е именно това, да няма фаворити, а да се помага ефективно и активнона по-слабите региони. Всеки регион трябва да да може да си концентрира самостоятелно приход чрез туристическия данък, чрез други форми на събиране на средства и да могат да излизат на различни борси. Интересът на морските райони е един, но интересът на СПА-регионите е различен, така е и при културния туризъм. Всеки трябва да види, къде са му приоритетите за реклама. Това е европейски модел и да се надяваме, че след като са решили да се правят райони, което е и европейска практика, това е правилната позиция. Така мислим на този етап, но времето ще покажа, защото по-голям съдник от него няма.
• Стана ясно, че се предвижда създаването на нови НПО /неправителствени организации/, които ще се занимават с конгресен туризъм, към които ще бъдат вързани хотелите и панаирите за провеждане на такива събития. Необходимо ли е това и не може ли например Вашата асоциация да изпълнява една такава дейност?
• Аз не съм поддръжник на това, държавата да прави браншови организации. Ако има потребност от такъв конгресен туризъм, добре, но в момента, при такава икономическа криза, този бизнес е доста подтиснат и липсва интерес към такъв туризъм. Държавата според мен трябва да бъде съдия на един мач и да пази, колегите да играят по правилата на играта. Това е функцията, според мен, на една модерна, правова държава. Така аз виждам нещата, а какви сдружения ще се правят, това не е работа на държавата. Тя обаче е нормално да иска по някакъв начин да се намеси в тези процеси, защото държавата няма собственост и иска да управлява частната собственост по определен начин. Това обаче не е много здравословно, защото държавата не бива да се намесва пряко в свободния пазар. В нея обаче е и хляба, и ножа. Понякога се шегуваме, че ако искаме нещо да не стане, трябва да го поискаме от държавата. 20 години до сега, почти нищо, което сме предложили, не е било изпълнено, или дори се прави точно обратното. И този път ще оставим държавата да си поеме отговорността върху себе си. Ако реформата е успешна, добре, но ако не е, отговорността е нейна.
• Как се отнасяте към идеята „ол инклузив“ да се предлага само в четири и петзвездни хотели и как ще се отрази това на малките хотели, тези с по-малко звезди и тези, които нямат възможност да оформят подходяща прилежаща среда?

Имахме заседание на управителния съвет на нашата асоциация и моите колеги приемат това на шега. Както народът казва, „всичката Мара втасала, та до това опряхме“. Това са пазарни лостове и моите колеги ми припомниха, че преди 230 години в България почивните станции, когато минаха на самообслужване, модерната дума за това е именно „ол инклузив“. Това беше модерно преди 20 години и то в почивни станции то най-ниската категория. Сега някои наши сънародници искат „ол инклузив“-а да бъде въведен в четири и петзвездните хотели. Всъщност, точно обратното е по-необходимо, колкото се може по-бързо именно хотелите от по-висока категория трябва да се освободят от тази хватка. „Ол инклузив“-а не е наше изобретение и наша рационализация. Н колегите ми никак не им е по вкуса да сложат една блок-маса и хората да ядат, както се казва „на корем“. След това останалата храна трябва да се изхвърли и това е разход. Пазарът обаче налага това и докато той не се насити и не се намери друга форма на обслужване, това ще е така. Никой не е по-голям от свободния пазар и той диктува правилата на играта. Много уважаваме агенцията за храните за това, което правят, да се спазват хигиенни норми и да се изследват работниците, които да имат и здравни книжки. Това е по-важното, според мен, за тази агенция, а ние сами ще си подреждаме собствените си дворове. „Ол инклузив“-а ни беше наложен от конкурентите и ние сме зависими от това. Ако откажем, туристите ще отидат в тези страни, където това се прави, така че, нямаме избор.
- Как се отразява забраната за пушене в закрити общесдтвени пространства, разполагате ли с нови данни от бизнеса, намалели ли са оборотите, до каква степен и какви мерки ще бъдат предприети, за да се избегнат големи загуби и дори фалити?
- Нощните заведения, ресторантите и клубовете са в много тежко състояние. Това е особено видимо в тези заведения, където няма градина, или тераса. На места са отбелязани близо 50% спад в оборотите. Тези, които нямат кредити и имат резервни средства, все пак имат известни надежди, но тези които са с кредити и големи наеми,там положението е много тежко. Ние запознахме министър Делян Добрев с този проблем и той каза, че ще разговаря с министъра на здравеопазването. Ще се проследи и опитът на другите европейски държави. Само шест страни са въвели такива рестрикции в ЕС, но всички търсят форма на леко разхлабване на възела, поне на тази част, която е много чувствителна на тази забрана. Ще има диалог между двете министерства, ще има и такъв с нас. Именно в диалога се раждат положителните решения. Ние всички искаме да се намали тютюнопушенето, въпросът обаче е, как да дадем по-малко жертви от наша страна, за да не си загубим работните места и да не изхвърлим на улицата нови безработни. По това работим, а иначе политиката е правилна да се ограничи тютюнопушенето, само практиката трябва още да се стикова.
- Свързаха ли се вече с Вас, поканиха ли Ви на среща от икономическото ведомство, за да разберете, до каква степен ще бъдат приети Вашите предложения за промени и допълнения в новия закон за туризма?
- Да, между нас има диалог и той е конструктивен. Отново казвам, че по-диалогичен министър аз не зная. От 20 години съм в този бранш и такъв равнопоставен диалог с държавата, не сме имали. Надявам се това да не е фалшиво, да продължи до края на политическия мандат. Ако това е така, ние ще настояваме този министър да продължи да оглавява това министерство, за да може проблемите, които възникват, да се поставят на масата, да се дебатират и където може да се помага. Трябва да се убеждаваме, а не да налагаме силово дадени решения. Методът на убеждението за мен е най-модерният начин на комуникация.