За “Бай Тошо”, “Бат Бойко” и политическата радиация…!

“Страх и ужас”…, имаше една такава операция, ако не се лъжа на НАТО, не ми се проверява сега в “чичко google”, но я имаше..! Именно така можем да опишем състоянието на бившите управляващи от ГЕРБ. Това е едно “скарано семейство”, жената си събира куфара, мъжът е пиян, децата пищят от страх…..това е ГЕРБ в момента!
Според социолозите, близо 150 хил. гласоподаватели са оттеглили доверието си от вездесъщия Бойко, заради скандалите със слухтенето,…да, имено от Бойко, не от партията, защото всъщност той е партията. Но май вече не е съвсем така…!?
Неотдавна именно ББ каза, че паритята е на Цветан Цветанов и “той е паритята”. Ще цитирам думите и на бившия шеф на енигматичното “Шесто управление”, който каза, че в тези думи всъщност е чул акроним от Бойко, в който той на практика е казал: “Не мога, разберете, не мога нищо да направя…!”.
Чий е ГЕРБ, кой е лидерът, Борисов, или Цветанов, кой управлява, или по-точно, кой кого управлява? Това изглежда не знаят и врачките у нас!
Често чувам, че Бойко не е виновен, защото те другите го правели това лошото, а Бойко просто не знаел…! Колко много това прилича на същото, което се говореше и за Тодор Живков. Ама той милият не знаел за лагерите на смъртта, дори и той се е страхувал от Газдов и Горанов, както и от редица други получовешки създания. Живков просто не е бил запознат…! Е добре бе, /тук си представете, че казвам нещо твърде нецензурно….!/, до кога все няма да са знаели, да не са чули, да не са видяли….!? Живков и Борисов, или иначе казано-“Бай Тошо” и “Бат Бойко”, да не би да са спали, докато са се случвали тези неща, за които се говореше и тогава, и днес..?! Нали те са били лидерите, ами тогава къде са били, докато са се вършили закононарушения и откровени престъпления, а в някои случаи, както знаем от преди-дори и зверства…?
Нека обаче да се върнем на репликата на “новия Бай Тошо”- “Бат Бойко”, който каза, че партията била на Цветанов и “той е партията”! Това е изключително важно и заради това, защото демонстрира една задкулисна абдикация от фактическа отговорност. Ако ГЕРБ се провалят на изборите, Бойко спокойно може да внуши, че се е провалил Цветанов, а не той, и по този начин да излезе “сух от водата”. Ако това е ход, браво, поздравления, но едва ли Бойко има смелостта да прави такъв ход. Казвам това, защото неотдавна Лютви Местан-лидерът на ДПС загатна, че Бойко и Цветанов са в ситуационна среда, в която е възможно да си  разменят постовете…! Това обаче може да стане само и единствено, ако Цветанов “държи” с нещо Бойко. Изглежда този сценарий е твърде реалистичен, защото Бойко напоследък се държи определено политически неадекватно. Той сякаш се откъсва от ГЕРБ, или от властта си в партията, като дъвка от нагорещен асфалт!
Какво се оказва, Цветан Цветанов ли е “сивият кардинал” на ГЕРБ? Както знаем обаче, от опит разбира се, “сивите кардинали” са последният и обикновено оздравитнелен бушон за всяка партия!
След твърденията на Мирослав Найденов, че всички в правителството са били подслушвани, дори и да не е напълно вярно, не можем да отречем, че това го казва бивш министър от кабинета “Борисов”, което прави твърдението, поне на 80% истинско, особено като се има предвид и факта, че този човек вече не е в ГЕРБ. Ако приемем това за даденост, сега се опитайте да си представите двете физиономии-на Борисов и на Цветанов, ..усмихнати до отчаяна самодоволност, напрегнати до тържествено очакване, уплашени до смъртоносна опозиционност…! Ако реално сте видели тези две физиономии на фона на изказването на Мирослав Найденов,….нямате ли усещането, че сте приели доста голямо количество пургатив…? Не, не,…..не се правя на Кашпировски, само се опитвам да обясня, как се чувствам аз, както и една огромна част от българите, които стават все повече. Това са хората, които разбират, че страната ни е била една истинска, глобална и тотална ченгеджийница през последните няколко години. Управлявали са ни “слухари” и “ченгета” от доста нисък ранг, почти до “старшинка”. Именно заради това днес скандалът е толкова голям, защото същността му е толкова ниска…!
Днес вече не стои актуален въпросът, дали ГЕРБ ще спечели изборите и дали ще управлява. Днес е актуално, дали въобще Бойко ще дръзне дори да пристъпи до властта. Само стъпка напред и минното поле, наречено “България” ще се взриви цялото, изведнъж…! Бойко може и да го наричат “тиквен бос”, но не е чак толкова глупав и много добре знае, че днес негово участие във власта, под каквато и да е форма, означава революция, но този път не само в София, Варна, Пловдив и още десетина градове, този път страната ще се взриви като атомна бомба.
Какво ще стане след изборите, няма да гадаем, има варианти, но не са много. Какво ще стане обаче с ГЕРБ, ако не са на власт? Ами ще стане това, което стана с другата такава лидерска партия-НДСВ, ще се разпадне на съставните си лидери и лидерчета, ще се отмести, може би дори завинаги, от политическата сцена. При ГЕРБ обаче освен всичко това, нещата ще се случат в катарзис, ще хвърчат искри, като от бенгалски огън, защото егоцентризмът изгаря, като отделя много черна светлина и смъртоносна политическа радиация!

Венцислав Жеков

Дали да не си ги премерим…терасите..!?

Дойде пролетта. Птичките и пчеличките излязоха и на човек някак също му се иска да поизлезе, да се разходи в градината, в парка, в гората….! Само че не всеки има тази възможност, защото не всеки има в близост до дома си градина, парк, или гора. Именно заради това терасите и балконите на много хора, предимно в градовете, заприличват на истински градини. Гражданите изкарват цветята си от стаите, пресаждат, засаждат, пикират, разсаждат…! На някои тераси могат да се видят и още по-странни приспособления като чешми, дори засадени домати, люти чушки, краставици и даже и дръвчета!
Моята тераса, не че това някой толкова го интересува, но все пак, да дам пример, та моята тераса е същата. Понеже е цели 36 кв. м. и трябва да я запълня с нещо, почти съм направил зеленчукова градина. При това още не е готова! Приятели ми се подиграват, че имам място дори за един малък кокошарник…! Ами да, имам, но не съм го решил, не съм го сковал…! И така, мисля, че си създавам някакъв уют на терасата. Пейка, столове, масичка, параван, дори малък параклис имам, соларни лампи и мнооого и различни цветя, и накрая и зеленчукова градина! Дори лейка имам, а от скоро имам и чешмичка навън-на терасата!
До тук всичко е ОК, само дето вече няколко човека, с които говорих и споделих това, ми казаха, че било твърде “СЕЛСКО”….!!!! Имал съм няколко пъти поводи да споделя тук, че съм роден в центъра на София, в Първа градска болница, съвсем близо до НДК, не че някого го вълнува, но аз да се застраховам. Това не ми дава абсолютно никакви права, но и не ме лишава от такива, все пак. С една дума, не съм селянче, което обича градините, защото така е свикнало от малко. Но и да бях такова селянче, нямаше да имам комплекси, защото когато нещо ми харесва, стига да не противоречи на законите на държавата и обществения ред, въобще не ме интересува, кой и какво ще ми каже.
И все пак, градина на терасата, според някои било проява на “селска чест”, ама не от Маскани…! Добре, това че имам на терасата засадени домати и краставици, както и люти чушки, две кестенови дръвчета и една лоза….как, аджеба точно ще ме направи “селянин”..!? Попитах един двама, които ми казаха, че това било “селско” и те ми се ухилиха, като казаха, че не го били мислили толкова...! Добре де, какво значи “селско”? Ми като си купуваме доматите и краставиците от магазините и от пазарите, те да не би да са расли пред Народното събрание, или пък в задния двор на Министерския съвет…!? Нали тези продукти са дошли от полята, а те са край селата, това също е “селско”! Тогава, защо същите тези хора, които ме критикуваха, ядат домати и краставици, ми това е “селско”…!? Трябва да ядат оризова хартия, синьо стъкло и бяла пластмаса, това вероятно е по-“градско”!!!
Всъщност, ние доста странно употребяваме някои думи. Често на пътя, когато някой ни засече с автомобила си, се провикваме енергично, че въпросният е “селянин”. Тук обаче местожителството по никакъв начин не кореспондира с поведението нито на пътя, нито, където и да било другаде! Да си призная, виждал съм доста по-големи “селяни”, които живеят на бул “Цар Освободител”, в центъра на София!
Това, че ще си посадя домати, краставици и люти чушки на терасата, в тенекии от сирене, абсолютно по никакъв начин няма да ме направи “селянин” пред някой друг, който например ще си изхвърли торбичката с отпадъка през терасата. Той ще е много повече “селянин” от мен, защото аз не преча на никого с разстенията по терасата си, но той пречи на всички.
Въобще, забелязал съм още, че имено “селяни” имат най-големите претенции, сякаш че искат да избягат от корена си. Майка ми ми е разказвала, как преди години, колежките й в проектантската организация, в която работеше, когато пуснели народна музика по радио-точката, те отивали да я спрат. Не им се слушала “селска музика”, а самите те били от село…!
Не го разбирам това, такъв тип родна парвенющина е толкова тъпа, толкова неглищираща, остаряла, странна, уродлива и излишна, че не мога да разбера, защо има хора, които все още робуват на догми и стереотипи от годините, когато да си от село, сякаш беше срамно нещо. Да, имаше такова време и аз го помня. Много хора, които бяха именно от село, се срамуваха от това, а не разбирам защо! Това, че си от село, не те прави по-лош човек от мен, който съм от столицата, или от когото и да било друг, от където и да е.
И така, терасата ми придобива вид, какъвто мен ме радва. Ако има “граждани”, които се притесняват от това, могат да се обърнат към министъра на регионалното развитие и благоустройството и да подадат жалба, че загрозявам “богаташкия” квартал, това разбира се е в кръга на хумора и сатирата! Много ще ми е интересно, ако хипотетично нещо такова наистина се беше случило, какъв би бил резултатът! Но и нищо чудно да е твърде интересно, защото хората не случайно са измислили поговорката: “За кокошка няма прошка, за кон няма закон!”.
И все пак, макар и доматите на пазара през лятото да са само по 0,60 лв., предпочитам да си го откъсна от терасата. Може и да е “селско”, но на мен така ми харесва, някак си по детски се радвам на този жест, той по някакъв начин е значим за мен и стойността му се равнява на нещо съществено, пълноценно, изпълнено със съдържание…не мога да го обясня. Не преча на никого, никого не задължавам да гледа терасата ми и без това е почти на покрива на сградата, така че, айде всяко новоизлюпено “гражданче”, пък и по-старите такива, да си гледат своята тераска, а на моята, дори съм замислил едно малко басейнче-два кубика и половина…, ама хайде…да не Ви стресирам допълнително…!

Венцислав Жеков

“Перверзници” дебнат през/чрез телевизорите ни…!

Български баби са под стрес от предстоящата цифровизация на телевизионния ефир. Това съобщи неотдавна един роден “нюзпапир”. Възрастните жени били убедени, че това се прави с цел хора от екрана да могат да ги наблюдават денонощно и да воайорстват. Фактът, че рекламата за цифровизацията е представена така, все едно наистина човекът от екрана пряко разговаря с тези пред екрана, наистина е оставил силно убеждение, че цифровизацията цели имено да “нахлуе” в домовете ни от есента на настоящата година и така да ни превърне в един голям “Big Brother”!
В деликатен коментар към горното бих казал само: “….Ето до какво води ченгеджийницата, в която се превърнахме в последно време!” Цялата шпиономания побърка хората и някои вече считат, че могат да бъдат следени дори и през /чрез/ телевизора…!
Рекламата е странно нещо, основната и може би първоначалната цел е била да се рекламират дадени артикули, за да се продават по-лесно и повече, днес обаче рекламата е своеобразна диктатура. Наложената ни “холивудска” визия докарва много жени, но и мъже до страшната анурексия. Рекламата е тази, която ни обясняваше години на ред, как си вземаш кредитна карта и погасяваш когато искаш и когато можеш. След подписването на договора обаче се оказва, че не било съвсем така! Една жена от софийско успя да излъже цяло село с фалшиви кредити. Веднага и на място се дават парите, но…лихвата е 50%…! Бабите, които са най-уязвими, си дали данните от личните карти и изведнъж се оказали сериозни длъжници!
Днес една телевизионна реклама, бих я нарекъл “служебна”, също уязвява имено бабите. Моята баба ми е разказвала едно време, когато се появили първите телевизори, как реагирала нейната майка. Всяка вечер тя се обличала в нови дрехи, прибирала косата си, контела се и сядала пред телевизора. Когато баба я ми попитала, защо го прави, тя й отговорила, че трябва да е спретната за говорителя, когато се появи на екрана, за да чете новините!
Това е комично, но все пак се е случило преди 60-70 години. Днес обаче бабите отново са в стрес и паника, че “момчето от телевизора” може да ги види по кюлоти и комбинезон! С една дума, какво се е случило за последните 60-70 години……, май абсолютно нищо!? Днешните баби, от 2013 г., споделят, че щом се появи човекът от рекламата и започне да търси, с кого да си говори зад екрана, веднага хвърляли по едно одеало върху апарата, а обяснението е: “…Ами по нощница ли да стоя пред човека бе…?!”.
Предполагам, че много от нас сега се усмихват, само че щеше да е много по-смешно, ако не беше трагично. В България през 2013 г. има възрастни хора, които все едно вярват в “дядо Мраз”…! Това е отблъскващо отчайващо и показва, колко сме изостанали от съвремения свят. Щом като една безобидна реклама може да въдвори подобно пагубно умопомрачение, представете си, колко наистина уязвими са тези хора, какво много по-страшно нещо може да ги сполети и колко лесно биха били манипулирани, а вероятно и са…!
Възрастните хора от софийското село Голеш са повече от убедени, че цифровизацията цели единствено и само да ги шпионира в домовете им. Бабите наистина се чувствали притеснени, защото, за да опазят “целомъдрието на годините си”, трябвало постоянно да дебнат, кога “момчето от телевизора” ще се появи да си търси събеседници.
Ето как една нескопосано направена реклама от една страна и стресирани и докарани до изнемога от шпиономания хора се събират в едно цяло и се получава една трагикомична картинка от 2013 г. Дано тази статия да не попадне в ръцете на някой чужденец, защото определено това може да се превърне в сериозен повод да ни причислят към страните от “петия свят”!
Бабките ни не са виновни, на тях вероятно не е имало кой да им обясни, че това е само една реклама, макар и наистина малко абсурдна. Няма кой да поговори с тях, а тези хора искат да си изкарат спокойно старините. За сметка на това обаче те са подложени на непрекъснат цивилизационен стрес със цифровизации, безлихвени кредити, кремове-чудо, с които от 80-годишен ставаш на 20 години, при това само за едно денонощие, пасти за чудодейно залепване на ченета, а и с какво ли не още…!
Ето я силата на рекламата и ако това не е нов вид диктатура, здраве му кажи! Преди време ни убеждаваха и как едно кисело мляко било толкова хубаво, че едва ли не, като ядеш само от него, ще живееш вечно! Въпросната фирма отдавна фалира. Все ми е в спомените как едно дете, пита “майка” си /спортистката Стефка Костадинова/ в една реклама: “Мамо, мамо, ако изядеш десет кофички кисело мляко, какво ще стаене?”, а “майката” отговаряше: “Ще стана много силна!”, а детето пак питаше: “Ами ако изядеш сто кофички кисело мляко, какво ще стане..?”, “майката” казваше, че ще стане непобедима. А аз все съм си мислел, че отговорът на последния въпрос би бил доста простичък: след сто кофички кисело мляко човек определено би придобил сериозни стомашни проблеми, които за дълго биха го приковали в едно от тесните помещения в дома му…!
Така е и с рекламата за цифровизацията. Стресираните бабки от село Голеш дълго няма да се успокоят. Ще крият кюлоти, комбинезони и басмяни гащи по долапите, ще покриват телевизорите и ще негодуват срещу “неприличното” поведение на “момчето от телевизора”. Те ще са основателно притеснени за собственото си целомъдрие, защото макар и да живеем в 2013 г., родината ни сякаш се нарича Абсурдистан!

Венцислав Жеков

Предизборно, или как да се пазим от “цецомобили”

Министърът на вътрешните работи не знаел, че нерегламентирано са подслушвани граждани на България! Извинявам се драги читатели, българи, всъщност днес 2013 г., ли сме, или 1901 г….? Как така министърът няма да знае, защо не е знаел, това е едно от неговите задължения, кой да знае, ако не именно той…? Става дума за подслушване, става дума за използването на специални разузнавателни средства, разрешението за които е именно от МВР, и ….министърът не знаел…!? Пак се извинявам, ама нещо не разбирам, какъв е този министър, който не знае, какво става в собствената му къщичка?! Как този физкултурник стига до поста министър на вътрешните работи, след като “не знае”…!? Кой го прави министър, защо го прави такъв, защо гилдията го приема, защо му позволяват да върши незаконни неща, само защото, видите ли,…разбираш ли….”не знаел”…!?
Признавам си, нямам нито носталгия по комунизма, нито пък считам, че това беше хубаво, още по-малко пък полезно време за България, българите и историята ни, но дори и тогава нямаше чак такава арогантност, безнаказаност, безпринципност, безотговорност и безапелационност. Да, имаше лагери, което е нещо ужасно, това ще стои като кървава кръпка върху снагата ни като народ. Днес обаче се случва нещо, което не е по-различно. Подслушват ни ей така, просто защото могат, защото искат…, без закон, без разрешение, без смисъл…за нас…!
Кога най-сетне ще имаме нормални политици, кога…, наивен е въпросът ми, защото ситуацията е абсурдна, да, наивен съм….вярвам, че в България има нормални хора, професионалисти, хора, които знаят, какво искат, знаят, как да работят в полза на демократичното ни общество, но тези хора са натиснати, техният глас не се чува, защото техният глас е ненужен на арогантни типове като бившия вътрешен министър, който си позволи да ни подслушва, защото напълно случайно има властта да го прави и защото така му е “кефнало”, извинявам се за израза…!
Не се ли насслушахме на Калинки без дипломи, кметове без дипломи, корумпирани земеделски министри, нефелни социални министри, икономически министри-деца, че накрая и “цецомобил” ни погна, за да ни слухти, да не би да изкривим “априлската линия” на партията-хранилница ГЕРБ!? Какво още трябва да видим, за да разберем, че ни управляваха и ни управляват едни некадърни и безпринципни нищожества, които се гордеят, че са прочели само една книга в живота си, при това тази книга е “Винету”…! Кога ще ни омръзне, ще ни омръзне ли въобще да вярваме на разни бивши царе, бивши партийни величия, бивши главни секретари, бивши физкултурници, бивши мутри, бивши политически величия и бивши и настоящи партийни проститутки….питам всички Вас, питам и себе си….ДО КОГА…?
Не стига, че сме бедни като през война, не стига, че сме душевно мизерни като безродници, не стига, че почти полудяхме, не стига и това, че се изпозапалихме, ами сега, …..подслушвали ни били…! И какво е искал да научи бившият шумски физкултурник от нас, като ни е подслушвал..? Може би го е вълнувало, как живеем с пенсиите на родителите си, може би се е интересувал от това, как се живее с никакви пари, или пък е искал да научи, как един пенсионер кара на ден с две филии и едно кисело мляко.., което дори не е кисело, а е пълно със стабилизатори и сухо мляко, за подхранване на телета….!? Това ли искаше да научи бившият, /и слава Богу!/ вътрешен министър…!?
Идват избори, предстои демокрацията ни да влезе в пряк двубой с тоталитарната същност на нашето общество, ние не сме демократи, ние сме овце, които биват подслушвани. Именно на изборите трябва да кажем, че не искаме да ни слухтят разни псевдо демократи и бивши бодигарди на тоталитарни диктатори. Аз поне ще направя необходимото, за да не допусна да продължа да бъда чифтокопитно!
Как да се предпазим от “цецомобилите” ли.., ами просто е, само трябва да гласуваме против тези практики, а това всеки сам нека да реши, как и за кого да го направи. Не мога да бъда ментор на никого, пък и не искам, но съм потресен от това, че хора, които традиционно са били десни в политически план, днес са готови да гласуват дори и за БСП, само и само да спрат “цецомобилите” да кръстосват градовете и паланките, защото това не е демокрация, това е “живковизъм” в най-рафиниран вид!
Няма и как да е по друг начин, защото именно Живков е учителят на вдъхновителя на “бръмбъргейт”-банският тиквен бос! Не, не искам да обиждам никого, не искам да дразня и хората, които си го обичат, добре, избирайте си го, той си е Ваш, но не е мой и не искам да бъде мой, защото държавата ни, която съществува много повече от 1000 години вече, се нарича България, а не Компиристан, в каквато се превърна през последните не само четири, но през последните вече повече от 20 г. Който иска да живее в Компиристан, да хваща дилижанса и…”Късмет!”, аз искам да живея в България и да ме управляват интелигентни, нормални, възпитани, образовани и можещи хора, а това не са тези, които ме подслушват с “цецомобили” и четат само “Винету”, при това на една доста напреднала възраст,….бих се срамувал на негово място…и се срамувам..!

Венцислав Жеков

НОВА ПЪРВА СТРАНИЦА С МОЯ СТАТИЯ ВЪВ ВЕСТНИК "БЪЛГАРИЯ" В ЧИКАГО

ИСТИНАТА ЗА ВТОРАТА ФАЗА НА ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА

Войната има и друго измерение, освен ужасът, който традиционно води със себе си. Това е и красивата страна, която рядко забелязваме, защото всеки търси красивото, независимо, къде и как, независимо и в какво. Последната голяма война, която светът помни е именно Втората световна война. Един от многото българи, които вземат участие в нея е Георги Иванов. Към ноември 1941 г. той е поручик и  заминава за Куманово, от там за Скопие и след това за Стари Качаник в Косово-в щаба на граничното поделение. Тук Георги остава до 16 август 1944 г.
Българските войски в този район имат досег до италиански военни и Георги се запознава със свой колега-офицер. Между тях се заражда приятелство, което продължава през целия период на престоя. От него Георги купува, малко преди да си тръгне от границата, устна хармоника, от която днес е запазена само кутията, алуминиев пръстен и една плащеница-покривка. Това са “военните трофеи”, които той донася от войната.
При откомандироването си от Косово, Георги тръгва заедно с ешалона и достига до Дупница, където българските войски са посрещнати от генерал-полковник Дамян Велчев, който по това време е военен министър. По пътя българите са пресрещани от сръбски партизани, някои от които отнемат оръжието на офицерите. Георги е един от българите, които не се разделят с личното си оръжие. Може би това е една случайност, може би просто той е бил пощаден, но гледката, в която български офицери, къде доброволно, къде не съвсем, предоставят личното си оръжие на сръбски партизани, е грозна и недостойна част от ежедневната история на войната за нас българите.
В Дупница българските военни части са разделени на две групи-такива, които отиват за Втората фаза на Втората световна война-в Унгария и такива, които се прибират в родните си места и за тях войната завършва. Георги попада в групата, която се прибира. По думите му, като царски офицер, той е бил считан за неблагонадежден кадър. Той е бил ДКВ-офицер, тоест-до края на войната. Според него обаче, за Унгария заминават не само тези, които са били верни на новата власт в България-комунизмът, но и тези военни, които са имали провинения през службата си. Тоест, оказва се, че В Унгария се заминава и като наказание.
Последният факт е особено важен за българската история, защото идеологическата историография преди години обясняваше, че едва ли не най-достойните заминават за Унгария. Втората фаза от войната за нас българите е важна, защото тогава ние вече не сме съюзници на Германия, а се борим срещу нея. Въпреки това обаче България не получава статут на държава, водила военни действия срещу фашистка Германия и след края на войната ние сме една от победените държави, които дължат военни репарации, тоест, участието ни в Унгария, на страната на антихитлеристката коалиция, на практите е безрезултатно, след разгрома на фашизма през 1945 г. Никой не ни признава за армия, която реално е воювала срещу Хитлер.
Това по същество показва, че военните действия в Унгария от Българската армия са имали своето достойно място като борба срещу хитлерофашизма, но има и една друга, тъмна страна. Повечето български военни и войници не са искали да заминават за Унгария, защото няма нормален човек, който да се радва на това, че бива изпращан на война отново, след като вече е бил на война няколко години. Доброволци разбира се има, но това са предимно хора, които не са воювали до тогава и в болшинството си са коленопреклонни привърженици на новата комунистическа власт.
Георги се завръща в София и започва ремонт на къщата, в която живее семейството му-майка му и сестрите му. Спомените от войната обаче остават. Веществените спомени от Стари Качаник са неговите “трофеи”. До смъртта си на 9 декември 2002 г., Георги се гордее, че никога не е бил застрашен животът му, въпреки че е бил на истински фронт, той се гордее и с това, че никога не е отнел човешки живот.
Тази страна на войната е може би много по-ценната, защото показва, че животът може да бъде достоен и да бъде съхранен и по време на едно такова изпитание като Втората световна война.
Италианският офицер, с когото Георги се запознава в Стари Качаник, изчезва безследно. Те никога повече не се виждат и не си пишат писма дори. В България вече властва комунизмът и това е една от основните причини. Георги обаче запазва спомените от него и днес те са реален “документ” от едно от най-зловещите събития на ХХ в., което може да се види “на живо” в една по-човешка светлина.
Участието на България във втората фаза на войната има своите нюанси и те трябва да бъдат известни на историците ни, защото историята не търпи празни пространства, нито пък за дълго може да бъде замъглявана от откровени неистини. Една от легендите е, че втората фаза на войната е “отечествена” война. Всъщност “отечествена” война има СССР например, когато е нападнат от Германия, но ние нямаме “отечествена” война, защото втората фаза на същата тази война, която някои наричат имено “отечествена”, дори не се води в България…!
Унгария е не само шанс за някои да водят война срещу Хитлер, Унгария се оказва и вид НАКАЗАНИЕ за онези, които са нарушили правилата по време на своята военна служба. Това са личните впечатления на поручик Георги Иванов още от приеманаето на войските ни при Дупница.
На Георги е признато участие във войната в Първи пехотен полк при Кумановската позиция. Той е награждаван с медал за участие във втората фаза на Втората световна война, която някои странно защо, все още наричат, “отечествена”, руски медал за победа над Германия и юбилеен медал за 50 години от края на Втората световна война.
До смъртта си той държеше да казва истината за втората фаза на войната и го правеше при всеки повод, защото го чувстваше като дълг. Така днес неговата воля е изпълнена и истината е популяризирана именно чрез вестника на българите в Чикаго и САЩ!?


Венцислав Жеков

“Ядреното куфарче” е в ръцете на “политическо джудже”

“Детето-чудо” на Далечния Изток-Ким Чен Ун отново е под светлината на прожекторите, впрочем, не мисля, че е излизал от там въобще! Същото това “дете” днес плаши света отново с ядрена война!
“Чернобил” може да изглежда като детска приказка, ако конфликтът в Северна Корея ескалира. Това каза неотдавна руският президент Владимир Путин, по информация от агенция ИТАР-ТАСС. Според него, САЩ са направили много важна и вярна стъпка с отлагането на опит с балистична ракета, за да не провокират.
И според мен всички трябва да благодарим за тази стъпка на правителството на САЩ. Надявам се нашите партньори в Северна Корея също да забележат това и да бъдат направени съответните изводи, каза още Путин.
Коментарът на тоталитарното “наежване” на Ким Чен Ун, направен не от кого да е, а от президентът на една от великите сили-Русия, сам по себе си показва, че опасността е реална. Тук няма да говоря за предсказанията на Ванга, че именно на това място ще има ядрена война, която ще прерастне в Трета световна война. Едва ли САЩ и Русия ще допуснат това, едва ли Китай ще допусне това! Става дума обаче за нещо друго.
Севернокорейският лидер искаше да покаже, че е силен, че от него зависи нещо и го показа. Ядрените опити с различни типове ракети, балистични-голяма част от които “критични”, бяха “показване на зъби” и на САЩ, и най вече на южната съседка, част от една обща плът-Южна Корея. Е, това беше достатъчно! От тук нататък нещата преминават в сферата “окултната” политика, която е толкова присъща за средноазиатските политически режими.
От щаба на Ким Чен Ун призоваха чуждестранните дипломатически мисии в Южна Корея да евакуират служителите си от страната, за да не пострадат…/!/... Япония пък трескаво разполага ракети около Токио, за да е в готовност да защити 30-милионното население на града от всякаква атака от страна на Пхенян. Тези действия показват, че опасността вече е твърде реална. Твърде “големи са зъбите”, които показва Ким и май е време някой да му ги поизпили, както това вече е правено на някои политически лидери от този калибър и вид, именно в същата част на Средна Азия.
Както много пъти вече е коментирано, този тип управления, каквото е това в Северна Корея, трябва да бъдат капсулирани и те са. Те обаче трябва и да се държат на санитарно разстояние от редица постижения на съвременния свят, защото иначе, когато се сдобият с ядрено оръжие, започват да си играят като деца с кибрит.
Съвременият свят сякаш поизостави деградиралите политически режими в Азия, но и на други места по света и те се позамогнаха, изтезавайки до смърт собствените си народонаселения. Така се стигна до днес, когато едно общо взето политическо джудже изведнъж извади ядрен арсенал, способен да застраши дори Япония.
Ето именно заради това тези лидери трябва да се държат “из късо” от световните лидери, за да не се случва така, че една малка държава с меко казано неадекватно политическо поведение, може да определя по един повече от абсурден начин правилата в днешния ден.
Нека обаче не забравяме, че въпросните политически недоносчета, каквато е и Серевна Корея, бяха твърде дълго протекторирани и финансирани от някои световни сили. Именно това беше една от причините режимите там да се задържат дори и след краха на режимите в Източна Европа и дори и в тогавашния СССР. Днес тези режими вече функционират, поне част от тях, в друга икономическа среда и конюнктурата позволи те да придобият известна икономическа мощ. А тоталитаризъм плюс силна икономика в много случаи е равно на война.
Тоталното господство на една класа се самовъзпроизвежда до степен на “износ на революция”. Такава е била практиката винаги в този тип управления. Ние също помагахме преди години на бедните деца от Никарагуа. Бяхме “цъфнали и вързали”, но помагахме, като по този начин “изнасяхме революция”. Тогава обаче нещата стояха по друг начин, защото историческото време беше различно, днес “износът на революция” се състои в много по-интензивна среда, наситена с много повече нюанси и дообогатена с много повече история и политика.
Това създава условия някои политически мижитурки да въздигнат снага до етапа на съвременен диктатор от античен тип деспотизъм, а тези хора, както всички наблюдаваме днес, могат да бъдат много, много опасни. Примерите са много-Саддам Хюсеин, Муамар Кадафи, Слободан Милошевич и други.
Ким Чен Ун е един от многото, които се опитват да играят по ръба на бръснача. Настина много са тези, които са го правили, но никога не е късно един да успее. Дори и само един да е, ефектът би бил разрушителен за планетата и за съвременния свят, който всички обитаваме.
Това може да бъде предотвратено само и единствено, като се контрират качествено и на време дори и опитите за деградация на дадено управление, на дадено възприятие за политически контрол. Чистотата на политиката, до колкото това не е само по себе си оксиморон, трябва да осигурява санитарна среда, за да съществува светът, в противен случай, ако не този Ким, някой друг Ким след време ще се опита отново и тогава може и да успее да взриви и без това крехката ни надежда за оцеляване.

Венцислав Жеков

за actualno.com

“Ръчички горе”, или как да бъдем достойна публика…!

Има нещо сбъркано в българския шоубизнес. Има нещо, което не просто дразни, то е проява на доста лош вкус, проява е на ниска култура на самите представители на този бизнес, но и на нас-публиката. Някои изпълнители, но напоследък все повече, когато излизат на сцената, провокират почитателите си с реплики от сорта: “Къде стеееее…? Не ви виждаааам…!?”. Ами къде могат да са, нали е концерт, явно е, че са пред сцената, къде другаде може да са…?!  Но този тип общуване има и друга страна. Самите изпълнители наричат своите почитатели “фенове”. Тази дума е характерна за запалянковците по футболните стадиони, но не мисля, че е подходяща за концертната зала, независимо от това, дали концертът е в зала, на стадион, площад, подвижна автотракторна платформа, или каквото и да е там. Стилистиките на общуването на стадиона и на концерта, бил той и на стадион, трябва да се различават една от друга.
Тоест, какво излиза, публиката неглижира изпълнителите, като се изживява като “фенове”, а изпълнителите неглижират публиката, като я питат къде е и като й обясняват, че не я виждат…!
Вариантите са два, или тези изпълнители са късогледи, а прожекторите са твърде силни, или публиката междувременно някъде е избягала, което впрочем никак не е невъзможно понякога!
Напоследък по една национална телевизия се излъчва едно риалити-шоу за млади изпълнители. Разбира се, както в повечето предавания, тук публиката също е платена. От нея се отделя една групичка, която се разпределя от двете страни на сцената, за да вика, да скача, иначе казано-да създава “настроение”! В същото време обаче това е направено толкова изкуствено, толкова “пластмасово”, че по-скоро изиграва лоша шега на самите изпълнители, отколкото да създава натурален “съспенс” по време на концертите, каквато впрочем е и първоначалната, и крайната цел.
Водещият на това риалити поне стотина пъти “обясни” на клакьорите до сцената, че трябва да създадат “шум”, тоест, да викат, скачат и крещят в екстаз, за което и им се плаща. Те от своя страна ръкомахаха енергично, “квичаха” и като че ли не особено естествено акламираха излизащите на сцената.
Според мен, създаването на такъв “шум” би трябвало да е “договорка”, която се случва зад кадър. Тя пак ще стои изкуствено, но поне договарянето ще ни бъде спестено в ефир. Иначе, това, на което се наслушахме: “Хайде да създадем малко шум за…това…онова..другото..третото…”, малко ми прилича на свалени гащи в трамвая! Извинявам се за сравнението! Но на платената публика ще се върнем малко по-късно.
Забелязал съм още, че много изпълнители имат и други паразитни реплики от сорта: “Хайде ръчички горе!”, “Не ви чуваааам!”, “А сега заедно…..!”, “Къде сте Софияяяяя, Стара Загораааа, Пловдиииив, Горна Оряховицааааа…/и т.н./”…! Примерите са наистина много и наистина са дразнещи.
Търсенето на близък контакт с публиката е хубаво нещо. Така се скъсява дистанцията, артистът “слиза” при почитателите си, не при “феновете”, той се доближава до тях и позволява да бъде докоснат не само физически, но и сякаш астрално. Трябва ли обаче това да става посредством елементарни фрази като тези по-горе…?
Публиката се екзалтира достатъчно от самото появяване на своите идоли, не е нужно те да ги питат, къде са, да им обясняват от кой град са, защото те си го знаят, или пък-да искат от тях да си развяват ръцете и краката като дегенерирали и автономни анатомични дадености! Ако публиката иска…, ако се почувства достатъчно в кондиция…., тя сама ще ръкомаха, ще пее, ще танцува, няма нужда артистът да ИСКА това от тях, защото то би било изпросено идолопоклонство, което не се основава на реалното харесване на даден изпълнител.
Да не говорим и за това, че екзалтацията се постига в много случаи, особено в един определен музикален жанр, когато изпълнителите излизат почти по бельо на сцените. Често сме коментирали с мои приятели, че силиконът по тялото не е достатъчен една певица да пее добре, дори и същият този силикон да е почти изцяло извън понякога стряскащо дълбоките деколтета. С това една певица може да прави добре, вероятно други неща, но за пеенето се изисква преди силикона, филъра и хиалуроновата киселина,…първо-глас!
Та да се върнем на платените публики. Вярно е, че така се осигурява масовка, която създава впечатление за висока посещаемост, освен това тази масовка има за цел режисирано да ръкопляска, да реагира звуково на определени действия и да създава някакъв вид фалшиво, но необходимо “настроение”. Вероятно така е и в други формати, но някак с тази платена публика ми се струва, че трябва да се действа по-елегантно. Не бива да се набива на очи това, че едни хора получават по пет, или десет лева за това само да ръкопляскат, защото иначе изглежда твърде остро и някак цялата идея “стърже”. Признавам си, аз също съм ходил като платена публика един-два пъти. Първият път ми беше забавно, вторият път едва не избягах, но бях в някакъв хангар в полето край Ихтиман и нямаше как да вървя пеш до София!
Според мен изпълнителите и публиката трябва повече да се уважават едни други. Речитативите на певците, които са насочени към “феновете” пред тях трябва да са по-малко на брой, а когато ги има, трябва да са по-дискретни, премерени и не толкова “разкрачени”! Отново се извинявам за израза! Все пак един концерт не е футболен мач, нито пък пасторален етюд от пазара “Георги Кирков”!

Венцислав Жеков

за actualno.com

Къде се “телепортира” Елисавета Багряна…?

Показанията на поетесата Елисавета Багряна от процеса срещу поета Никола Вапцаров, са изчезнали. Това заяви неотдавна председателят на Държавната агенция “Архиви”- Мартин Иванов…! Как е възможно от една държавна, подчертавам, държавна, агенция да изчезнат документи. Да очакваме ли утре да изчезнат документи от Министерския съвет, Народното събрание, Президентството...? Какво значи, че са изчезнали, къде са отишли, как са изчезнали, кога, защо, при какви обстоятелства...!?
В същото време, в същата агенция са постъпили нови документи от полицейските досиета на 26 известни личности преди 9-и септември 1944 г. Достъпни са 5 милиона страници за управляващи и интелектуалци. Любопитство предизвиква папката на бившия първи държавен и партиен ръководител на страната ни Тодор Живков, който лъгал за цвета на очите си при полицейските разпити. Веднъж Тато твърдял, че са черни, а друг път - пъстри.
Що за информация е това, Бай Тошо лъгал, че той лъга цели 35 години, че и след това, какво ново…!? А показанията на Багряна се споменават просто така, все едно нищо не е станало. Вапцаров е бил член на терористичния отдел на Българската работническа партия /комунисти/, той е гениален поет, гениален, той е връх в поезията ни. Колкото  и да не приемам политическите му възгледи, поезията му е наистина невероятна. Нека да ме обвинят, че съм комунист и “любовник на Станишев”, както писа един коментатор тук, под моя статия, това не ме интересува, но Вапцаров е наистина връх. Показанията на Багряна са исторически документ, ама като казвам исторически имам предвид-ИСТОРИЧЕСКИ! И изведнъж ги няма, просто така, станало било….! Не мога да повярвам, че в ХХІ в., при цялата тази невротична цифровизация, при цялата шпиономания и “класифицирана”, за да не кажа “квалифицирана” информация изчезва нещо толкова важно за историята ни от преди само някакви си 60-тина години…!
Огромният полицейски архив на директора на полицията отпреди 9-и септември 1944-та г. Никола Гешев е бил собственост на МВР само допреди няколко години.
Досиетата представят хората в една различна светлина, но нищо изненадващо за ролята им в политическите процеси на България не може да бъде намерено в тях. В сайта има информация за фигури като Трайчо Костов, Добри Джуров, Г. М. Димитров, Вълко Червенков, Милко Балев, генерал Владимир Заимов, Горуня, Карло Луканов, баща на убития бивш премиер Андрей Луканов, а от интелектуалците - Никола Вапцаров, Младен Исаев и Йосиф Хербст. Това съобщи сайтът bnews.bg неотдавна. Ами какво да очакваме, тези хора, или поне една голяма част от тях бяха ординарни изпълнители на една политика, която ни водеше към статут на поредната съветска реСпублика. Може би някои са забравили, но това беше факт и за този факт има все още документи, които слава Богу, не са изчезнали, поне не съм чул за подобно нещо!
Няма да забравя, как малко след промените от 1989 г., когато все още бях ученик, видях имената на бъдещите депутати и кратка справка за дейността и образованието им. Плакатите бяха поставени на витрините на музея на ДКМС, който се намираше срещу Италианското и Австрийското посолства в София, ако не се лъжа. Срещу всяко име пишеше, какво е учил, къде е специализирал, какви професионални сфери са от компетенциите му, а срещу името на Андрей Луканов пишеше просто “общественик”! Какво значи общественик…, ами аз също съм обществевник, пиша статии, при това с името си, псуват ме читатели, някои дори ме призовават да ставам депутат, но нямам такива амбиции, поне за сега. Ето, аз съм общественик и какво от това, независим съм, защото нищо не зависи от мен!
От тези, за които не било запазено “кой знае какво” в Държавната агенция “Архиви” обаче зависеха много неща. Нека да дам само един пример, някога имаше един план, “Планът Ран-Ът” и този план беше лансиран именно от същия този бивш български премиер, загинал трагично-Андрей Луканов.
Именно заради това, когато разбрах, че показанията на Багряна били, видите ли, “изчезнали”, наистина не можах да повярвам, че чета това днес,…в България,…в ХХІ в.!
Какво е следващото, което ще “изчезне” така мистериозно, може би документи по знакови дела в нашето съвремие, може би друго…!? И без това знаем толкова малко за онова, което се е случвало преди 10 ноември 1989 г., но и след това, а сега, когато “изчезват” документи, ще знаем още по-малко.
Кой носи отговорност за това, кой е виновен? Вече не ни е достатъчна само информацията, че са “изчезнали” исторически документи, искаме да знаем, кой е виновен за това “изчезване”, сега, не утре….именно сега…! А предположението на председателя на Държавната агенция “Архиви”, че тези показания “вероятно са изчезнали”, никак, ама никак не ми звучи убедително..!

Венцислав Жеков

Промяната е в стил: “Нови хора в стар калъп”

Партиите ни се подмладяват. Това е фасадата на така наречената промяна. “Старите муцуни” сякаш си отиват естествено, за да дадат път на новото поколение и новото попълнение, но май по-точното е “новото попълнение”. Похвално е хората, които се срастнаха с Парламента и властта въобще, да си отидат, защото младите хора също искат да управляват, да дадат своя шанс сами на себе си. Разбира се приемствеността е важна, но тя трябва да бъде контролирана, за да не се превърнем в това, което бяхме преди-едни изглупели старчета управляваха пожизнено, със здрава ръка и пълен памперс!
От БСП си отиват Масларова, Премянов, Румен Петков и други, които бяха свързвани образно казано със “старото”. От ГЕРБ също си отиват някои емблематични фигури. Наскоро стана ясно, че дори Ахмед Доган няма да се кандидатира за депутат, нещо, което е истинска революция, съдейки по възможностите му отново да е депутат, без дори да се появява в Парламента!
В същото време обаче си мисля, че партиите просто се чистят, това е “нощта на дългите ножове” за тях. Освобождават се от неудобните, бетонират редиците, за да извлекат най-сигурното от електоратите си на предстоящите предсрочни парламентарни избори. Всъщност една хубава идея за обноваяване и подмладяване, отново се побългарява и се постигат два съществени резултата с един куршум-изчистване на неудобните и формално подмладяване.
Ако на това му се казва промяна, да, промяна е, но за какво е тя!? Ако ще се даде шанс на младите в политиката, то според мен цената е доста неприятна и именно тази дейност твърде наподобява така наречения политически ажиотаж. Младите ще дойдат, но за сметка на това, те ще трябва да са послушни, за да не последват примера на тези, които биват освобождавани от листите за народни представители-къде доброволно, къде не съвсем!
Може би именно това е така наречената нежна революция, когато старите партии вече са принудени да се обновяват, принуди ги историята, времето, хората, протестите, глада, бедността, социалната нищета, нравствената и духовната пропадналост. Всичко това, взето заедно, представлява причината, поради която партиите търсят нова идентичност, не само, за да са актуални и адекватни на историческото време, но дори и само, за да оцелеят.
В същото време обаче, новите хора някак стоят като кръпки в партийните листи. Спортисти, артисти, музиканти, учени…, това са хора, които трябва да правят новата политика в новото време. Странното обаче е, че тези хора нямат политически образ, те са ракети-носители, които трябва да “изработят” повече гласове за съответната партия, те не са ценни за нея като професионалисти, а само като електорални генератори. По тази причина листите за Парламента изглеждат шарени, нестандартни, несвойствени, озадачаващи и накрая и обезпокояващи. Как тези хора, доказали се като добри в своите си сфери, ще изпълняват партийни поръчки, които не винаги са почтени и не винаги касаят именно тяхната професионална същност?
Притеснителното е това, че когато Ивайло Калфин се кандидатира за президент, въсщност ракета-носител му беше Стефан Данаилов. Това е схемата, по която работи обновяването на партийната ни система днес. Известността е единствената мярка, по която се търсят новите хора, разбира се има и изключения. За никого не е тайна, че депутатските места се заплащат предварително, разбира се нямам доказателства за това, но дори и децата знаят, че е голям “келепир” да станеш депутат. Това също е начин за обновяване на листите за Парламента-“плащаш-получаваш”.
И така, в очакване сме на “новите хора” в политиката. Надеждите са те да не са едни “послушковци”, които ще изпълняват всяка прищявка на лидера, генерала, или командира си, но начинът, по който тези хора се избират, не ни оставя голяма надежда в тази посока. Новите хора, трябва да вземат нови решения, те трябва да ги вземат, а не лидерите им, защото в противен случай, новите хора ще са само един пълнеж, като грънясал маслен крем в стар кроасан.
Българите в България останахме малко над седем милиона, ако не се лъжа, според последните статистически изследвания. Както се казва, това е един средно голям китайски град. Ако се “завъртим”, след няколко политически сезона половината от нас могат да са настоящи и бивши политици и управляващи. Не съм убеден обаче, че такава механична рулетка би довела до нещо ново, и което е по-важно-до нещо стойностно. Именно заради това считам, че обновяването на политическата ни система е положителна тенденция, но резултатите от нея едва ли ще надминат и най-минималистичните ни очаквания. Да, ще има нови хора, и както се казва, новият…еди какъв си дом, ще е с нови хора, НО практиката ще остане същата, защото “рибата мирише от главата”!
Сякаш не сме кадърни да откриваме истински лидери-можещи, честни и почтени, не може всичките седем милиона и нещо българи да сме “лош материал”, все има десетина, които стават. Проблемът е, че не ги знаем, не ги намираме, не ги номинираме и те си стоят на някакви малки службички тук и там, “кютат” си до пенсия и преминават в “запаса” без да са дали дори и микрон от това, което вероятно наистина могат и знаят. Лансират се нови, но удобни лица. Това обаче е бомба със закъснител и тя ще гръмне много скоро, но тътенът вече няма да е само в големите градове, защото отчаянието е повсеместно.

Венцислав Жеков

за actualno.com

За котките, кокошките и “Б’ат Бойко”!

Съвсем случайно ми попадна един брой на едно списание. Не казвам името му, за да не правя излишна реклама тук, но списанието е доста сериозно, изследва “кръвното налягане” в българското общество и го прави по изключително професионален и елегантен начен. Гордея се, че отговорен редактор в него е мой колега от университета-Дими Стоянович.
Въпросното списание е тематично и този брой е посветен на диктаторите в световен мащаб. Някак като едно намигване, едно от интервютата в броя е с бившия премиер Бойко Борисов. Защо именно в този брой е това интервю на Любен Дилов-син, нямам представа, но както се казва, няма нищо случайно в този живот…!
Дълго време списанието се въргаляше по масата ми в хола, защото все не намирах време да се зачета, но снощи нямах нито телевизия, нито интернет и “слава Богу!”, защото най-накрая се зачетох и го изчетох на един дъх до към полунощ.
Какво ми направи впечатление там, освен интервюто на Дилов-син с бившия ни премиер..?! Андроника Мартонова описва диктаторството на един от най-зловещите хора на миналия век-Пол Пот. Неговите думи звучат толкова естествено, те се леят като елей, той е толкова убеден, смутен от промените, толкова е истински и в същото време, думите му режат съзнанието, защото ставаме свидетели на изказа на една човешка развалина, физически избила милиони в името на нещо, което може да се съчетае само и единствено с остро разстройство на психиката. Пол Пот обаче е сам, той е самотен, защото изводът, който се налага от повечето статии е, че диктаротите винаги са сами. Те нямат среда, нямат приятели, те са самотници, които така плащат цената за това, което са постигнали, или не са постигнали.
Според Катерина Шейтанова, друг автор от този борй, върховно майсторство е да сведеш теорията на хаоса до закона на привличането! Какво се случи у нас преди години? Няма да забравя никога, как висях повече от час пред МВР като редови репортер в един национален ежедневник. Тогава изведнъж от някъде долетя една журналистка, тогава начинаеща, днес вездесъщ кадър на една национална телевизия. По това време Бойко Борисов беше още главен сектерат на МВР. Същата тази журналистка създаде невероятна суматоха около себе си, като успя за минути да ни убеди, че е любовница на Бойко. Едва тогава си дадох сметка, че родната ни действителност се е сдобила с нов секс-символ. Ламбо вече беше детрониран от това всички момичета и жени да са влюбени в него.
Едва ли въпросната журналистка е била любовница на Бойко Борисов. Все пак ми се струва, че той има поне известно чувство за естетика!
Тогава именно Бойко тръгна “нагоре”, жените го издигнаха, той беше нощна мечта на поколение българки, които енергично и неприлично въздишаха по бицепсите и трицепсите му. Именно тази любов изстреля Бойко във висини, които вероятно и той не е предполагал, че ще достигне.
Бойко Борисов стана национална легенда, той се превърна в родния Аполон, събра в себе си цялата българска женска любов и си повярва. Дори и когато грешеше, той пак беше прав, просто защото той беше Бойко! И когато същият този Бойко стана свидетел на това, как улицата възстана срещу бедността и я олицетвори с неговото управление, беше съкрушен. Той се оттегли обидено и замълча. Само че разбра, че ако си мълчи като Костов преди години, това няма да работи в негова полза и започна полека-лека да се показва тук-там.
По-важното обаче е друго. Как Бойко беше толкова харесван, докато беше на власт, а веднага след това отново остана сам.
Ни можем да забравим, как една Кристалина Георгиева защитаваше финансовата политика на Симеон Дянков, а веднага, след като той беше низвергнат, тя обясняваше, колко слаба била същата тази политика. Много журналисти също бяха “ЗА” Бойко, а когато той подаде оставка, те се обърнаха почти “кръгом” и запяха същата песен, но на един доста невзрачен фалцет. Дори самият Стоичков, който беше един от “тях” и буквално каза: „В България вече има мъжкари като мен, Плевнелиев и Борисов, които сме готови да стигнем до край!“, дори и той се отдръпна от Бойко и стана лице на студентското движение, макар самият той никога да не е бил истински студент, пък и за какво му е всъщност!
Ето това не го разбирам, вчера си с едни, утре си с други. Това е една порнографска политическа проституция от доста ниска проба, която сякаш ни е повече от присъща, тя сякаш ни е иманентна! Преди години много се възмущавах от това, как БКП си “легна” като комунистичуска партия и на другия ден се събуди като БСП-социалистическа партия! Същите хора, същите идеали, същите намерения, същата практика, но за една нощ една партия си смени политиката, разбира се “про форма”, почти на 180 градуса…! Явно имаме традиции и в това…!
Защо всички въздишаха по “Б’ат Бойко” като гладни кокошки и мяукаха като разгонени котки по пълнолуние, а когато Бойко “даде заден”, същите тези кокошки и котки, някои за съжаление и в мъжки вариант, което колкото, меко казано е неприлично, толкова е и гротескно, се отдръпнаха и запяха нова песен, с нов глас…!?
Бойко очевидно е национален феномен, който по всяка вероятност ще гледаме още един сезон. Тогава много ми се иска да видя същите котки, кокошки и други видове от фауната, как отново ще “врътнат” рунтави опашки и може би отново ще запеят “Сбогом моя любов” на поредния излъгал се сам себе си пишман-политик в татковината ни.

Венцислав Жеков

за actualno.com

Когато Андрей “захапе” Мира, или битка на социолозите!

Този път ще започна не по журналистически. Няма да хвърля новината и после да я разгърна, а напротив, ще започна с един пример.
Мой приятел, който е убеден симпатизант на една сравнително малка партия, неотдавна ми каза, че според проучванията на социолози и политолози, те щели да получат към 20% на предстоящите избори. Няма да кажа, коя е партията, за да не демонстрирам политическа позиция, което в случая наситина не е необходимо. Става дума обаче за това, че тази партия, ако влезе в новия Парламент, ще е цяло чудо, и все пак, този мой приятел убедено твърди, че това ще стане, дори с едно убедително мнозинство, каквото е 20%!
Неотдавна Мира Радева от МБМД изнесе данни от изследване, според което ГЕРБ ще получат на следващите избори към 30%, срещу БСП с 16%! Преди да коментирам това, искам ясно да кажа, че не симпатизирам на нито една от тези две партии и няма да гласувам за тях на предстоящия вот през месец май.
Такъв процент за ГЕРБ обаче е не просто твърде преувеличен, но вече понамирисва на платена социология. Много уважавам Мира Радева. Бил съм на нейни пресконференции  винаги е била добре обоснована, много добронамерена към журналистите и доста “подкована” професионално. Такива данни обаче, каквито тя изнесе, няма как да са реални. Единственият начин това да е вярно е, да са анкетирани пет-шест човека, което първо не е възможно и второ никак не е професионално. Понеже съм бил и на такива анкети, които са провеждани имено от Мира Радева, зная, че изследванията й няма как да са толкова повърхностни. Убеден съм, че резултатите са получени по някаква методика. Тази методика обаче явно е твърде сбъркана.
Само преди малко повече от месец, правителството беше свалено от протестите на улицата, защото хората са бедни, гладни и бесни. Как сега това управление може да получи проценти, които надвишават резултатите дори и от предходните парламентарни избори!? Ами някак не ми се вижда реално това, предполагам и  на всички Вас!
И други социолози, освен MБМД, потвърждават фрапиращите данни от 30% за ГЕРБ срещу 16% за БСП, месец преди парламентарния вот, обяви малко след това Радева. Според нея, изследването й всъщност е набеденото за поръчано от САЩ мистериозно проучване. Радева съобщи, че става дума за голям проект, поръчан от френска фирма и че е имала идея данните да се появят по-късно.
По-късно, или по-рано, когато и да бяха извадени “на светло” тези дани, просто са нереални и степента на нереалност буди подозрения, че става дума за “платен репортаж”! Андрей Райчев обвини  Мира Радева, че е нанесла травма на гилдията на социолозите. Тя пък контрира, че е нанесла травма на социологическата империя, която 20 години се опитва да изгради имено Райчев. Ставаме свидетели освен на политически ежби, може би за първи път, и на социологически такива.
Радова обаче продължи, като обясни, че иска експертна експертиза на изследванията на агенцията през последните две години. Дори и тази експертиза да се окаже положителна за нея, отново фактът-30% за ГЕРБ на предстоящите избори стои като една нереална реалност, която дразни и социолози, и останалите хорат, защото според повечето политолози и специалисти, следващият парламент ще изглежда така: ГЕРБ, БСП, ДПС, “АТАКА” и може би партията на Меглена Кунева. Така наречените “СДС”-та едва ли ще успеят да преминат бариерата за влизане в Парламента. Според запознати и наблюдатели на процесите, евентуално правителство би имало известни шансове да оцелее поне до зимата, ако бъде съставено от БСП, ДПС и партията на Кунева, ако влезе в Парламента.
Разбира се, подобен сценарий никак не е обнадеждаващ, още повече като се има предвид, че една нова “тройна коалиция” само ще затвърди негативите, които вече са натрупани в обществото ни като спомен и практика от предишната “тройна коалиция”. Всъщност, необходима е нова партия, с кристална позиция, ясна политическа платформа и категорично намерение, но и сили, за истинска промяна на статуквото. Това обаче сега, преди изборите през май месец, няма как да се случи. Именно заради това прогнозите са за успех на ГЕРБ на изборите, но съставяне на правителство без ГЕРБ. Това донякъде се обяснява с евентуален панически страх от съставянето на ново “правителство на малцинството”, което не би отговорило на реалните обществени нагласи в страната днес. Такова беше правителството на ГЕРБ до преди месец и имено заради това то си отиде с оставка.
При така поставените обстоятелства от реалните състояния на партиите и техните възможности към днешна дата, едни 30% за ГЕРБ са наистина несериозни. Може би, ако тези цифри бяха 17,5% към 16,2%, съответно за ГЕРБ и за БСП, тогава нещата щяха да изглеждат сравнително реални и в рамките на допустимата статистическа грешка.
И все пак, може би социолозите и политолозите ни трябва да се замислят сега, преди изборите, защото имено те са тези, които понякога оказват съществено влияние на така наречения “инертен вот” на хората, които решават, за кого ще гласуват в последния момент преди изборите. Тази власт е не само право, тя трябва да се разглежда и като отговорност!

Венцислав Жеков

за actualno.com

Как патриархът може да “стане” малко и папа?!

Тази година Великден при католиците и при нас-православните се разминава с повече от месец. Какво обаче прави впечатление, когато разгледаме основните елементи на този празник, като организация и представителност?!
Папата чете приветствие към християните по света на повече от 60 езика /тази година за първи път от много време не го направи/. Тържествеността на този празник при католиците е някак по-пъстра, по-шарена, по-всеобхватна и в крайна сметка по-представителна. При нас православните празникът някак минава по-частно за всяка поместна църква. Ако папата се изживява и на практика е обединителна фигура за католиците, то, защо това не е така при нас? Вселенският патриарх Негово Всесветейшество Вартоломей сякаш е по-концентриран към църквата и вярващите православни християни в Истанбул и Турция, отколкото-към всички останали по света.
Тук трябва да направим едно уточнение. В западния свят наблюдаваме папо-цезаризъм, тоест-църквата е поставена над държавната власт. На изток, при нас, презумпцията е: цезаро-папизъм, тоест-държавната власт е поставена над църковната такава. В този смисъл, папата на запад е глава на църквата, докато Вселенският патриарх тук също е глава на църквата, но той се избира само и единствено сред гърци, които живеят в Турция и разбира се са православни църковнослужители от черното духовенство. Папата обаче е идентичен като църковен ранг на Вселенския патриарх.
Защо Вселенският патриарх не се обръща към православните християни по света, по такъв тържествен и официален начин, както папата поздравява своите миряни на големите църковни празници?
Според някои, това се дължи на факта, че Вселенският патриарх тук е пръв между равни патриарси и той се “пази” да не изземе функциите на патриарсите на поместните църкви. Папата от своя страна не е пръв между равни, а на практика е пръв, той е на върха на църковната пирамида и това му дава право да говори от последна инстанция.
И все пак, забелязваме, колко тържествено се чества Великден и тази година при католиците. Папата се представя като едно полубожество, което благославя хората по света. Защо нашият Вселенски патриарх, който носи обръщението “Негово Всесветейшество”, не прави това? Какво му пречи и какво би му попречило? Едно такова тържествено обръщение по никакъв начин няма да “злепостави” поместните патриарси, защото те са наясно, че Вселенският патриарх е първ между равни, но все пак е пръв!
Мои приятели, често коментират, че тържествеността при католиците е нещо, което липсва на нас-православните. Католическата църква сякаш е по-гъвкава, по-модерна и по-актуална. В същото време, консервативната затвореност на православната църква й е присъща по канон. Актуализирането на темите и административните проявления обаче по пникакъв начин няма да засегнат фатално иманентната същност на Православието. То само би спечелило от приближаването на върховното ръководство на Вселенската патриаршия и на поместните патриаршии към обикновените хора-миряни.
Хората искат да могат да пипнат своя патриарх, да му целунат ръка, да ги погали по косата и да ги благослови. Папата прави това, докато нашите патриарси сякаш са “по-обожествени”, те са недосегаеми, те са строги, винаги сериозни и като че ли напрегнати, вглъбени в себе си. Така те държат дистанция от миряните и те от своя страна се чувстват по-“дискриминирани” в църквата.
В никакъв случай, не говоря за “покатоличване” на православните християни. Говоря за това, че патриарсите може би трябва повече да се усмихват на хората в буквалния смисъл. Те трябва повече да се доближават до обикновените хора, за да разберат и двете страни на това общуване, че църквата е преди всичко любов и отдаденост, служение и обща вяра във Възкресението.
Както папата има правото да се обърне към вярващите християни по света, независимо от тяхната специфичност-православни, католици, съботяни, мормони и други, така и Вселенският патриарх би трябвало да се обръща към същите, по същия начин. Макар “Фенер” в Истанбул, където е патриаршеската резиденция и самата Вселенска патриаршия, да не е толкова просторен и глобален, колкото е площад “Св. Петър” в Рим, в случая повече е важен жестът, отколкото външната форма.
Съборността при православните, тоест-общността, съслужението е факт, ясно е, че вселенският патриарх поздравява православните по света, но той го прави някак инкогнито, чрез поместните църкви, а не директно, което би стигнало до много повече хора и би оказало много по-силно влияние.
Не че това има кой знае какво значение, защото наистина по-важна е вярата и възприемането на празника като такъв. И все пак, нищо не ни пречи да бъдем актуални, адекватни на историческото време и модерни, до толкова, до колкото позволяват каноните ни. От това биха спечелили на практика всички. Съзнавам, че темата е може би малко имагинерна, не чак толкова актуална, но си мисля, че една малка промяна, едно “отържествяване” на празниците ни тук, в ареала на истинското Православие, може да окаже огромно влияние върху морала и нравствената същност на хората, които се определят като православни християни. Това според мен ще ни промени само и единствено към по-добро, а имено от това днес имаме нужда всички, където и да живеем и каквато и религия да изповядваме.

Венцислав Жеков

за actualno.com