МУТРА-ЛИЦЕМЕР, ИЛИ ПЕВИЦА-“МРЪСНИЦА”, ТОВА ЛИ Е ВЪПРОСЪТ?

Помните ли, как преди не чак толкова много години, мутрите владееха България? Помните разбира се, убеден съм! Помните ли, как тези въпросни хора се обличаха в относително скъпи анцузи, кичеха се със златни ланци, с големината на синдир за чифтокопитно, ръцете им тежаха от благородни метали и скъпоценни камъни? Те се движеха като едър рогат добитък, мучаха именно като такъв, НО…., разполагаха с пари, постепенно получиха и достъп до PR, демек-до консултантски фирми, които ги понаучиха, как да се обличат.
Изведнъж, тези същите мутри се появиха в скъпи костюми, с “ролекс”-и, покачиха се на още по-скъпи джипове. Само че, има една малка подробност. Тези момченца продължиха да мучат, както и преди си мучаха, като едър рогат добитък. Както се казва, “променил се Илия, огледал се, пак при тия..!” Или иначе казано, “вълкът козината си мени, но нрава-никога”!
Скъпият костюм, скъпият парфюм, шикозната кола, вилата-тип селска прогимназия в Драгалевци, това не са елементи от духовната същност на един човек, те не го “интелектуализират” автоматично. И слава Богу, че е така..!
В същото време, четем, как еди си коя фолк-певица била излязла да пее в някакво заведение….пияна…! Е, какво толкова…, ми мен пък това въобще не ме учудва. Дори напротив, струва ми се нормално. Много такива момичета, които се направиха по калъп при един известен доктор “еди кой си”, са си откровени пеещи….”професионалистки”! Не ми е удобно да използвам истинската дума за тях, прощавайте!
Често съм си говорил с приятели, че за да пееш, първо трябва да имаш глас. И аз пея под душа, всъщност, не точно под душа, но из къщи понякога се разпявам, после се срамувам от себе си…и от съседите ми,…естествено! Само че разликата е там, че аз не изкарвам пари от това, не се правя на певец, не ходя по кръчмите да вия като вълк-единак по пълнолуние, първо, защото не мога, пък и не искам да пея, и второ, защото не искам да ме замерят с…., каквото там им попадне!
Всъщност, тези въпросни момичета-пеещи “професионалистки”, разчитат единствено и само на силикона в гърдите, филър, милър, хиалуронова киселина, лимонена киселина, лифтинги, мифтинги и други подобни. Не че има нещо лошо в това. Аз лично харесвам, когато човек може да си позволи и държи на себе си и на външността си, да си понаправи пластична операция, да си коригира това, или онова. Аз лично имам пет пластични операции. Разбира се, те бяха до известна степен наложителни, но и до голяма степен бяха моя инициатива. Само че аз не изкарвам пари от това, че съм си направил пластични операции и не съм ги направил, за да “гювендийствам” по кръчмите!
Въпреки това, така наречените “фолкаджийки” и бившите мутри и настоящи пак мутри, но тип “бизнесмени”, наложиха един застрашително масов тип евтина култура, която се възприе от много българи като единствена. Така се получи, че мутрите и “фолкаджийките” наложиха стандарт на живот-ако си богат, ако си доволно “силикониран”, ако имаш джип, вила край София, “петзонет” в някой от скъпарските квартали на столицата, значи непременно си успял човек. ДА, АМА НЕ!!!
И за да не си помислите, че съм някакъв самоцелен хейтър на чалгата и мутрафонията, искам да си призная нещо, честно и откровено. Да, харесвам чалга! Харесвам доста песни от този стил, защото както казваше моят професор Андрей Пантев, “Ъндърграунд кючек” може да се слуша с пура и хубаво уиски в люлеещ се стол, но може да се слуша и на “домашнярка” с празно шише отпред на колана и метла, пак на колана, но отзад! Е, аз съм от първия тип, не че имам нещо против и хубавата отлежала “домашнярка”, особено пък, ако е кайсиева…! Точно заради това ще си позволя да цитирам част от текст на една от фолк-дивите, най-голямата според мен-Ивана. В една нова, поне за мен, нейна песен тя пее: “Някои хора са толкова бедни, имат единствено само пари…!”!
Това, че мутрите облякоха скъпи и маркови костюми, не е толкова лошо, лошо е миналото им, лошо е, че са богати, защото са тъпи и защото са изкарали парите си чрез насилие и рекет. Това че “фолкаджийките” се грижат за телата си също е добре, но …. не всичко е пари и не всичко е слава! Няма как да си вечно млад, хубав и богат. Идва време, когато дори и да спиш във фитнес-залата, гравитацията и природата си казват думата, а пластичната хирургия вече е безсилна, или поне гротескна…! Заради това считам, че е по-добре пак да “остаряваш като катедрала”, макар и не толкова богат, красив и “направен”, да остаряваш пак като готически дворец, но с голяма душа, топло сърце, красиви и най-вече истински чувства! А  другото,…другото е суета, болезнена преходност, мъчително преживяване на прага между щастливото, но неистово желание и зловещата, неизменно следваща го реалност!

Венцислав Жеков

за actualno.com

И патриарх Неофит подкрепи протестите!

Патриарх Неофит подкрепи и благослови протестиращите срещу правителството и срещу статуквото…! Ваше Светейшество, достоен сте! Колкото и да е тривиално, трябва да кажа, че съм впечатен и удивен! Да това трябва да прави църквата, да бъде със своите чада, да ги подкрепя…така и стана!
На фона на ескалиращото напрежение в обществото, народното недоволство и продължаващите вече няколко дни масови протести в столицата и в по-големите градове, Българската православна църква  (БПЦ) не може да остане безучастна към случващото се в страната, се казва в обръщение от патриарх Неофит и от Светия синод по повод на протестите в страната, предаде http://www.dnevnik.bg/. Това е активна, отговорна, ангажирана, реална и чиста позиция! Ето това исках, когато пишех за църквата, това исках, когато коментирах бъдещия патриарх, макар и да не стана този, когото аз подкрепях-ловчанският митрополит Гавриил!
Поклон Ваше Светейшество патриарх Неофит, Вие днес станахте моят “личен” патриарх и влязохте в моите молитви! Радвам се, защото най-сетне Църквата има позиция, най-сетне Църквата не си мълчи, най-сетне имам “представителство”, поне в Църквата….!
Доживяхме БПЦ да има обществена позиция, да реагира навреме, когато трябва! Бог да го прости патриарх Максим, но той никога не пое директна, открита и ясна отговорност за каквото и да било, не взе категорична позиция по никой въпрос. Когато хората ги биеха по улиците през 1997, когато страдахме от настъпващата криза, когато обеднявахме, фалирахме, оставахме без работа..къде беше Негово Светейшество патриарх Максим тогава?! Вярно беше болен, вярно, беше възрастен, вярно….но аз лично имах нужда от него, а него тогава го нямаше! Тогава синодалите ни водеха битки за Свещоливницата в Илиянци, чудеха се, как да продадат още някой апетитен църковен имотец, че да си купят по-ефектна кола. Забравяха за трите монашески обета, един от които е нестяжение /безсребреничество, или отдаване на доброволна бедност/. Някак Църквата отсъстваше от обществото, а и обществото отсъстваше от Църквата.
Днес обаче патриарх Неофит го има! Благодаря Ви Ваше Светейшество, имахме нужда от Вас, защото Вашата благословия наистина ни дава шанс да успеем, този път да сме прави и да имаме шанса да променим нещата, въпреки всичко и въпреки всички! Такава благословия за протестите, която премина през медийното пространство някак забързано, е важна, защото означава, че не сме сами, поне този път, най-сетне свещениците са с нас и това го даказа участието дори на свещенослужител в един от дните на протестите.
Прави впечатление, че именно православната църква ни подкрепи, именно тя…., защото България е православна държава, защото Православието ни е присъщо.., простете ми още веднъж, но искам пак, за пореден път, да благодаря на Негово Светейшество патриарх Неофит І Български, както още го наричат “Ангелогласният”….! Тази подкрепа ни беше нужна, защото това е легитимация, това е признание, исконно право, обществена позиция и гражданска ангажираност. Това не на последно място е нашата църква, която след толкова много години отново се върна при народа си! Именно по време на криза, когато хората страдат, преживяват въпросния катарзис, пречистване, именно тогава те имат огромна нужда от своя духовен водач. Като православна държава това за нас християните е имено патриархът ни.
Точно в такива моменти, разбира се не само в тях, патирархът ни трябва да е активен, трябва да ни подкрепя и този път той беше на мястото си. Нека не забравяме, че един от последните защитници на Търновград преди падането ни под османска власт, не случайно е патриархът! Той е последното упование, последната надежда, последният пристан за душите на обречените, но колкото е последен, толкова е и пръв, защото с вяра идваме на този свят, с вяра и си отиваме от него.
Хората трябва да разберат, че патриархът и синодалните епархийски митрополити не са едни ехидно благи старчета, понякога комично сприхави, облечени в черно и окичени като коледни елхи с енголпиета, панагии и кръстове. Не, те са преди всичко духовни лидери, които трябва да ни напъстват, но и да ни подкрепят, когато и от каквото имаме нужда и особено, когато имаме право! Именно сега това проличава най-силно.
Очевидно патриарх Неофит е наясно, че ако той не отиде при народа си, и народът няма да отиде при него! Заради това грешката на предишния патриарх беше, че неговиятт начин за общуване беше чрез пълно мълчание. Той избягваше темите, които бяха злободневни. Такива бяха въпросите за досиетата на митрополитите, за секс-скандалите в църквата, за гей-парадите, за абортите и много други. Новият патриарх поне дава заявка за това, че не бяга от отговорност и не се крие от обществото като ощипана млада булка под бялото си патриаршеско було. Дано това продължи и занапред, дано…!

Венцислав Жеков

за actualno.com

ПЛЕВНЕЛИЕВ-ПРЕЗИДЕНТ НА БЪЛГАРИЯ, ИЛИ НА “ОФШОРКИТЕ”…!?

Не съм гласувал за Росен Плевнелиев, защото беше предложен от ГЕРБ, иначе ми харесваше като човек, че даже и като президентт. Доста го подиграват, че бил слабохарактерен, че бил “под чехъла на Марга”, тоест-зависим от вицепрезидента си Маргарита Попова. Въпреки това, не мисля, че той е зависим, просто е деликатен, нищо лошо в това. Така е, разбира се, защо човек непремено трябва да бъде груб и невъзпитан, за да има имиджа на “мачо”. Оказва се, че “мачо” може да бъде и човек, който е възпитан, образован и деликатен. Да, така е, само дето същият този президент, се оказва, че така лееекинко, поотделил едни парички-1 милион долара от Linder и още по-лееекинко, тъй взел, че ги скътал в една китна и доста добре прикрита “офшорка” в Кипър.
Е да ме прощава Плевнелиев, ама едва днес почувствах удовлетворение от това, че не съм гласувал за него. Не само това, ами дори се гордея!
Г-н президент, Роска, как би коментирал меките си като пресен памучец от Сливенско думи, на фона на това, което се оказва, че сте вършили доста подмолно и доста нередно, струва ми се, за да не кажа, направо престъпно!? Май се оказа, че “тихите води са най-дълбоки”, както навремето ми казваше учителката по “Опазване на човека и природата”-г-жа Невена Колева.
Плевнелиев беше последният човек, в когото бих се усъмнил, въпреки, че не бях негов избирател. Е, какво се оказва сега, Бойко не става, Волен е луд, Сергей е…, айде да не казвам какъв, Местан си е турчин, един само Плевнелиев ни беше останал и  той се оказа по-маскара от всичките предишни, взети заедно…!
Ето как Бойко се оказа прав-лош материал сме, колкото и това да не ни се харесва. Лошият материал ражда друг лош материал и го възпитава по този начин, и накрая се оказва, че лошотията се самовъзпроизвежда. Така се стига постепено до проблема-наречен демографски колапс-това е колапс от към кадри и от към качествени “подизпълнители” на всички нива, във всички административни звена.
Аз искам министър-председател, който да може, да знае, да действа-не искам марионетна кукла с гумен нос, която да изпълнява всеки щукнал мурафет в главата на Местан ефенди, или пък в…едно друго място на товарищ Сергей!
Аз искам президент, който да не хленчи, президент, който да има визия, имидж на честен и благороден човек. Не ми е нужен президент-лигльо и финансов мошеник!
Аз искам Парламент, в който не един глас на един напълно неуравновесен националистически тип, да решава всичко! Искам депутатите да работят, а не да са ДУПЕтати, както всички до сега, с много малки изключения, които вече не са в Парламента дори!
И Вие ли искате това..!? Ами ако го искате, трябва сами да си го направим, защото няма да ни го дадат даром! Не, не призовавам към революция, както ме обвиниха преди няколко месеца някои читатели тук.
Тя революцията сама си дойде, защото хората се отегчиха до смърт от некадърни политически проститутки, националистически вресльовци, които редовно пропускат да си вземат “диазепама”, писна им от социалистически гювендии, редовни, законни и справедливи “мъжки момичета, а не жени”, хората се погнусиха от целия политически порнографлък, стигнахме до там, че една песен на Слави Трифонов, друг виден “псевдо опозиционер”, стана национален хит-“Нема такава държава”. Ами да, наистина “нема такава държава”, защото тя е само една и се казва Булгаристан…., нали така Местан каймакамин ефенди..!?
В държавата на Златките и Калинките, бият журналисти по улиците, убиват писатели, уволняват заради политически пристарстия, или обратното-назначават заради това. В държавата на пеещите ….”професионалистки” трябва да знаеш, кога и пред кого да се наведеш, за да получиш това, което търсиш, както в “Майсторът и Маргарита”. В държавата на политици, прочели само “Винету” можеш да си правиш, каквото си искаш, до когато си поискаш, защото в Булгаристан няма закони, тук законът е “Законът на джунглата”! Е, има ли друга такава държава…!? Май Иванка от Чикаго ще се окаже права, като ми каза: “Венци, хващай самолета, докато още го има и летището…!”.

Венцислав Жеков

за actualno.com

НОВА ПЪРВА СТРАНИЦА С МОЯ ПУБЛИКАЦИЯ ВЪВ ВЕСТНИК "БЪЛГАРИЯ" В ЧИКАГО

“НАРЪЧНИК” ПО ИЗБЯГВАНЕ НА ПРАВОСЪДИЕТО…!

Съдът реши, че разговорите на тримата-Мирослав Найденов, Николай Кокинов и Бойко Борисов за това, как да измъкнат един министър от “лапите” на закона, са нещо напълно нормално. Това не било “нищо лошо”, според българските магистрари и родната ни юриспруденция…! Извинявам се предварително за израза, ама на такава работа дядо ми казваше: “Тури му капа!”.
Значи властимащи от правителството, воглаве с премиера, че и софийския прокурор се събрали в къщата на премиера. Коментират, как да избегнат правосъдие, коментират дори дела, което е не просто нередно, а напълно ненормално, коментират, кой с кого си лягал, кой бил гей и кой не бил, че дори премиерът обяснява, как и той трябвало да стане гей, “ щото гейовете били по-умни”, но най-вече, тримцата говорят за избягване на правосъдие! И това, видите ли, не било “нищо лошо” за съда у нас..! Ех, как ми се иска да напиша нещо тук, ама някак в такъв текст не върви..!
Колко пъти вече медии изписаха и изговориха примери, как на Запад, само дори при съмнение, за нещо от горните обвинения, падат глави на властимащи, дори президенти!? Само дето тук не е “Запад”, а си е направо чист “Изток”, че дори- “Далечен Изток”…!
Добре де, омръзна ми да използват софизми и евфемизми…тези хора, наистина ли не се засрамиха, то пък бива, бива бива наглост, бива “селска чест”, ама не от Маскани, бива гьонсуратлък, ама пък чак толкова вече …започва да избива..!
Преживяхме Калинките, преживяхме почти безконтролното рязане на ленти, откривахме по пет пъти един и същи обект, откривахме магистралата на всеки десет санта, то не бяха ремонтирани детски градини, ремонтирани покриви на бензиностанции, фаянс на баба Гицка от Ботунец, стотици хиляди фалшиви бюлетини, самолети за разни тигри и други коткоподобни..! Какво излиза, за три години и половина бат Бойко и компания са си се “нахранили” наистина като за световно..!
Но да се върнем на последния случай, честно казано, хич не ми се връщаше, но нали това е темата! Съществото ми се противи на коментар по такава тема. Някак не мога да си обясня, как въобще е възможна такава незаинтересованост, неглижираност и безхаберие на българския съд! Как да няма “нищо лошо”, ми нали говорим за премиера ни, той не се противи на евентуална възможност да “отърве” свой министър от правосъдието! Това ако не е квалифицирано реално престъпление, или поне опит за такова, защото да речем няма извършено деяние, то най-малкото такова поведение е осъдително от чисто морална гледна точка. Един съдия, ако не може да издаде присъда за подобно поведение, нормално ли е да казва, че в него “няма нищо лошо”! Как бе госпожо съдия, да няма “нищо лошо”, нима за Вас, “прескачането” на правосъдието, или дори неговото откровено осуетяване, макар и това да е само намерение, или дори невербално съгласие, е нещо нормално..!?!?
Не мога да се съглася с много неща в тази държава. Наистина сме държава на абсурдите. И макар, че едва ли имено тук му е мястото, все пак ми се иска и аз да възкликна, поне веднъж: най-големият абсурд за мен лично е този, че все още кисна, да имено кисна, в тази държава…! Какво да направя, като не съм от хората, които бързо се адаптират, където и да било!? Идва обаче един момент, като този, когато съдът едва ли не приема за напълно нормално, министър-председателят да коментира с прокурор дадена присъда, или дадено прокурорско действие, или бездействие..! Мислех си, че правосъдието е независимо, ама май само с мисленето съм си останал…!
Да, разбирам, че правителството на Борисов си отиде, Кокинов и той си отиде, само че не е достатъчно само това. Защото Кокинов няма да отиде сега като пазач на бариерата някъде, той пак е в системата. Бойко пък е отново първа сила в Парламента!
Хората у нас явно са съгласни с цирковото поведение на един пишман политик, за когото прокуратурата и съда са били само един от многото инструменти за да властва и за да упражнява тотален контрол! Това е отчайващото в случая, че явно има много хора, които дават доверие на една влечугоподобна политика, която продължава да звучи нахално и неграмотно в най-демократичната ни институция-Народното събрание!
Да видим сега дали обвинението и срещу Цветанов ще се превърне в подобен фарс! Дали и сега съдът няма да каже, че няма “нищо лошо” в това да се подслушва безконтролно и повсеместно…!?
И преди да завърша ми се иска да споделя една моя лична тъга…! Как не се намери един българин като онзи американец, който изнесе информация за подслушванията от американското правителство…, как един достоен не излезе да застане с името си, “в името на народа” и в името на истината…да изнесе ценна информация и по този начин да разобличи едно управление на политически мишки, необразовани управници, бездипломни нисши книжници и идеологически безсилни “правници”…!

Венцислав Жеков

за actualno.com

СКЕЛЕТЪТ НА “ЖИВКОВИЗМА” ПЕРИОДИЧНО ОЖИВЯВА И ПЛАШИ

 “Нема лабаво!”
 Едно намигване към миналото и опит за изграждане на морален имунитет чрез адекватни поуки.

По мое време пътуваха на Запад около четвърт милион /българи/ годишно. Това твърди “другарят” Тодор Живков в “книгата си”-експресно издание: “Срещу някои лъжи”, издадена от “Делфин прес” от 1993 г. Какво налага да се върнем толкова назад във времето ли..? Ами налага го това, че историята е колело, което се върти, именно така внезапно, не толкова отдавна, някои “учени” поискаха да честват годишнина на фамилията “Живкови” в Софийския университет “Св. Кл. Охридски”!
Не само горното обаче е меко казано скандалното в тази така наречена “книга” на бившия “първи” в партията и в държавата. Той твърди, че не са се завръщали от Запад “само единици” българи. Като се има предвид, че на тези, които не се завръщаха наистина, им беше конфискувано имуществото, както и близките им роднини бяха обявявани за “съмнителни елементи”, които често понасяха наказанието на своя “беглец”, естествено, че малко от нас са си позволявали да останат на Запад.
Всъщност става дума за една безпрецедентна политическа, но най-вече морална арогантност, която впрочем беше имаментно присъща на Живков и неговото управление. Той си позволява да коментира теми, които не просто не стоят в пространството по начина, по който на него му се струва и може би му се иска, но са напълно различни като начин на организация, като същност, като причини и като следствия. Ето още един пример за това: “Основният проблем, водещ до ограничаване на пътуванията на български граждани в чужбина беше свързан с недостиг, липса на конвертируема валута.”, твърди “другарят” Живков.
Всичко това щеше да е много смешно, ако не беше повече от трагично невярно и кошмарно нахално като изявление, при това на човек, който много добре познава причините, поради които български граждани не пътуваха така, както днес, не само на Запад, но където и да било. Ако причините са били само в това, което твърди Живков, тогава защо границите ни бяха опасани с бодлива тел и огради, защо се стреляше “на месо”, защо имаше пясъчна ивица в “ничията земя”, за да се проследяват стъпки на евентуални “диверсанти”…!?
Живков твърди, че България е била “отворена за цял свят”! Е, защо тогава за пътуване в чужбина се искаше застъпничество от поне двама представители на партията, особено, когато става дума за пътуване в така наречените “капиталистически държави”…!? Защо, дори за да припариш в гранична зона, село, или град, се искаше така нареченият “открит лист”, например за да отидеш до Малко Търново, освен ако не си жител на градчето в онези години…!? И на фона на това, Тодор Живков, повече от арогантно, твърди, че “България се стремеше да провежда самостоятелна външна поилитика…Приоритетно значение в нея имаше отварянето към света.”! Струва ми се, че такова почти детинско невежество, е направо странно. Нима България не беше “най-верният сателит на СССР” /!/…, тогава за каква външна политика въобще говорим!?
За подобно отваряне към света, Живков говори за себе си в трето лице: “Дипломатическите търговските и културни връзки по времето на Живков дадоха възможност на България да се отвори към света.”!
Истината е, че като всяка друга комунистическа държава, България също беше капсулирана и почти напълно затворена. Не се допускаше безконтролно пътуване на чужденци тук, за да не видят неща, които “не бива” да бъдат виждани! В същото време пътуванията на българи извън страната, особено в “капиталистически държави” беше много силно ограничено, за да не могат те на свой ред да видят неща, които “не са за виждане”, тоест, за да не видят, че навън хората живеят по-добре от тук и това евентуално да доведе до “усъмняване” в “диктатурата на пролетариата” и “светлото комунистическо бъдеще”!
Проблемът беше, че имаше документи, като тези от Хелзинки и от Виена, които трябваше да бъдат спазвани, защото България, като член на ООН беше задължена да ги спазва. Тези документи изискваха някои свободи, които комунистическите системи и техните ръководители, нямаше как да възприемат безапелационо. Затова те формално приемаха тези документи, но реално въобще не ги спазваха. Резултатът от това беше почти пълното ограничаване на пътуванията на българи в несоциалистически държави /особено в по-късните години, когато икономическите различия между двете политически системи се задълбочиха невъобразимо/, освен в наистина крайни случаи, или в такива, в които се получаваше гаранция от партийни кадри и от служители на службите за сигурност.
Всичко това нито е новина, нито е нещо, което не знаем, нито пък е било тайна за повечето хора. Днес обаче, като че ли позабравяме, как живеехме преди и искаме, искаме, искаме…! Излизат “книги” като споменатата от Тодор Живков, които не просто изопачават истината, а налагат друг тип мислене и различен модел на възприемане, които тотално изкривяват историческото ни минало и се опитват да го представят в светлина, в която то никога не е съществувало, в онези години.
Какъв е смисълът от подобен текст днес ли…, ами това е едно намигване към миналото, с поглед към бъдещето и опит за изграждане на морален имунитет, чрез формулиране на адекватна политическа поука. Днес, когато се опитваме научно да представяме миналото си в учебниците по история, струва ми се актуално, преди това да си дадям ясна сметка за историята като наука. В този смисъл, честването на годишнина на Людмила Живкова, не мисля, че има място в аулата на Софийския университет “Св. Кл. Охридски”, както се опитаха да го организират преди известно време някои така наречени “учени”.
Не бива да се търси “заяждаде” в този така грозен махленски смисъл на думата, но трябва да се помни, което пък от своя страна налага “припомняне”, или…”притопляне” на родната ни историческа памет.
Едно обаче ме шокира наистина сериозно в тази така наречена “книга” от бившия “първи” и това е цитат от Евангелието на Матея…/!/, което вече дръзко прекрачва границите на елементарния политически и въобще човешки морал…!

Венцислав Жеков

за actualno.com  и за в-к "България"

100 ДНИ, ИЛИ 100 МИНУТИ,…“НЯМА ВРЕМЕ”…!

Не знам, кой го е измислил, обаче има известен резон в това, да се дадат поне 100 дни на ново правителство, Президент, Парламент. Добре, така да бъде, имат ги стоте дни г-н Орешарски и неговият екип, само че, няма как да не си позволим да коментираме въпроси, както се казва-“наоколовръст”…!
И така, да започнем от “халите”, че е по-пряко...! Бойко Борисов имаше един от медийните комфорти, които всъщност май никое правителство у нас не е имало. Дали това беше “пито-платено”, кой, как се е държал в този уникален, за да не кажа, дегенеративен,  “концерт” понякога и “не по желание”, това е отделна тема, която няма да пропуснем. И все пак, медиите наистина осигуриха невероятен комфорт на Борисов и неговото правителство. На практика, той нямаше 100 дни, в които да го “оставят на мира”, той разполагаше с почти цели три години и половина.
Едва напоследък си дадох ясна сметка, защо вероятно беше така. Може би това се дължеше на факта, че Бойко беше “безпартиен”.... За да се аргументирам, ще разкажа следното: Отдаде ми се възможност преди около пет години да поработя като репортер в едно месечно специализирано издание. То беше непартийно, но хората в него бяха не просто леви, те откровено симпатизираха на…Сталин…!
Първоначално си мислех, че това е някакъв нескопосан майтап, или сънувам и ще се събудя с нокти в комбинация – в контакта и във ваната, но се оказа, че наистина има хора, при това относително млади хора, които “харесват” Сталин, извинявам се, но не мога да не сложа кавички на думата, когато говоря за човек, който е в основата на избиването на милиони хора, при това-негови сънародници…!
Останах обаче изумен, когато един ден шефът ни даде ясен знак, че имено ГЕРБ са неговата партия. Къде открито, къде не чак толкова, той ни агитираше, а повечето от нас се поддадоха на това, че имено ГЕРБ е партията на “нашата фирма”! Е, именно тогава беше моментът, в който разбрах, че ГЕРБ не е партията на “моята фирма”. Исках да кажа, че Бойко беше кумир за левите и за неориентираните, а онези от десните, които останаха извън борда, също го припознаха като “свой”. По този начин Бойко Борисов стана човек на “всички”, тоест на “всички” и в същото време на “никого”-с една дума-някаква хибридна, може би дори изродена форма на “безпартийност”, както едно време говореха за “безпартийни комунисти”…! Ето това може би му осигури медийния комфорт-журналистите и коментаторите просто не можаха да се ориентират, аджеба той ляв ли е, десен ли е, центрист ли е, монархист ли е, какъв е и за какво се бори. Изглежда и до днес това не е напълно ясно за някои…!
Новото правителство няма шанса да има подобен медиен комфорт. Първо, голяма част от журналистите, така наречените “популярни журналисти”, май се позасрамиха, сещате се кого имам предвид на първо място…! От друга страна на някои колеги май им омръзна да “пеят в хор”. Не че полифонията е нещо лошо, но когато тя се “музицира” от откровени “звукови кастрати”, някак звучи като “прасе на заколение”. Ако сте чували подобна, струнно-унищаваща сетивата звукова “симфония”, мисля, че ме разбирате,…поне наполовина…!
За да оцелее по-дълго, новото правителство трябва буквално да се “подмазва” на кого ли не: и на ДПС, и на “Атака”, и на медиите, и на гражданите, и на Европа, и на Станишев…! Няма начин, такива са обективните процентни обстоятелства. В същото време обаче ми прави впечатление, как напоследък някои родни медии започват много странен, но сравнително ярко изразен в информационното пространство поход, сякаш за собствена реабилитация. От скромни и послушни трибуни, опаковани чисто и просто в доста елементарно “словесно ламе”-тип “Работническо дело” от лятото на 1985 г., примерно, те започват да тръбят, как видите ли, в Турция медиите не отразяват протестите.
Съвършено случайно ми попадна брой на вестник “Заман” от преди няколко дни. Е, на първа страница имаше огромна снимка от протестите на площад “Таксим” в Истанбул. След около седмица и аз заминавам за Турция. Надявам се до тогава нещата да са се поуспокоили, но лично ще проследя медийното отразяване на протестите, ако все още те продължават.
Вярно, българските протести от зимата и пролетта на тази година бяха прилично отразени в медиите, но това си беше напълно ясен опит за поставяне на качулката, поне два часа, след като дъжда вече е спрял, че дори и грееше ярко слънце...! Да си призная, някак си, тези опити да се оправдаем, видите ли, ето ние се поуляхме с медийния комфорт на Бойко Борисов, ама пък и в една Турция не отразяват достатъчно многопластово събитията, някак, силно ми позамирисва на…застояли яйца…!
Хайде да си гледаме нашата копанка, пък макар и напоследък да е пълна с доста нелицеприятна консистенция…!
Орешарски има “рядкото щастие” да управлява в трудно време, с разнороден екип, на фона на до голяма степен основателно прекомерни очаквания, в условията на всеобща и бушуваща криза, при изключително слабо парламентарно мнозинство, което си е направо “парламентарен паритет” и като капак на всичко, мандатоносител е лява партия, която общо взето има славата на бивша ком.-партия..., нищо че е член на ПЕС! Е, от това по-кофти, не знам на къде може да отиде!

Венцислав Жеков

за actualno.com

ЩЕ “ПРЕУСПЯВАМЕ”…В ЧЕЛЕН УДАР С “ВЛАКА”…!

Като че ли напоследък поотминаха абитуриентнските балове. Моят бал беше през 1992 г. Искаше ми се да Ви разкажа за него, обаче някак няма да е елегантно да говоря за себе си. И все пак, моят бал…просто го нямаше, тогава нещо се разсърдих, нацупих се и въпреки, че бях поканил гости, имах и костюм, при това за 1050 лв., тогава това бяха доста пари, нямах дама за бала, нямах и кола, изнервих се и въпреки, че платих цели 200 лв. куверт /тогава това наистина не бяха малко пари/ за ресторант в НДК, взех, че накрая не отидох!
Разбира се, повечето ми приятели и близки ми казаха, че съм будала и от днешната си гледна точка, считам, че може би наистина съм бил такъв, и все пак, като че ли нищо не ми липсва, защото може би абсолвентският ми бал, беше двоен…!
Е, все пак го разказах, извинявам се са личното лирическо отклонение, грозно се изкуших …!
Днес обаче ми прави впечатление цялата тази еуфория на абитуриентските балове. То са пищни рокли, ламета, златисто, лилаво, сребристо, лъщящи обувки, “хвърчащи” силиконови “прелести”, прически тип-“орлово гнездо след бурна  и групова брачна нощ на орлите”, ноктопластики, “мозъко-леене”, оркестри, чалги, пияни, псевдо-дами-също пияни, господа с костюми, вопли от скудоумие, тресящи се месища и още по-мощни, но все още детски, гласища, ревящи баби, кървящи глезени, умилени, безработни родители, отегчени до болка учители, разни Митковци, Красимировци и Марии-все по-възрастни, НО…-“норвежки скумрии” /!/…., страшни автомобили и още по-страшни, НО…гримирани крокодили…! Това може да се продължи със страници напред, но струва ми се няма особен смисъл…!
На фона на това едни други абитуриенти от Пироската гимназия, отказаха да правят пищен бал, с което искаха да покажат, че малко скромност не е излишна, макар и някои да видяха в това откровена демонстрация. Не че младежите, които празнуваха и тази година пищно, са направили нещо лошо, напротив, позабавлявали са се, но пиротските младежи ни накараха да се замислим за това, че балът всъщност е само една вечер, а утре…?!
Много от репортажите по телевизиите показаха младежи и девойки, облечени наистина като сутеньори и “магистралки”, но няма да коментирам модата, въпрос на личен избор и на вкус е все пак. Направи ми обаче впечатление, че всички те искат да “преуспеят”, НО нямат намерение на ходят в университети и висши училища. Значи и тук съм бил будала, щото взех, че се обърках и завърших преди време СУ “Св. Кл. Охридски”! Бреййй, за втори път ставам будала, при това само в една статия!
Децата, бъдещите трудещи се на България искат да “преуспяват”! Прекрасно! Обаче, преуспяването някак не мога да го “вържа” с липса на образование и липса на познаване на поне един чужд език…! Такива са обективните исторически обстоятелства на нашето, за съжаление твърде “икономическо”, време! Не че се опитвам налагам стандарти,…НЕ…/!/…просто наблюдавам…!
И какво следва след бала,…отрезвяване в прекия и в преносния смисъл. Какво ще работят тези млади хора при младежка безработица в страната /демек до 29 годишна възраст/, която по всяка вероятност надвишава 50%…?! Че те дори родителите на тези млади хора, или поне на една голяма част от тях, са безработни, някои от които, не малко, дори-трайно безработни! Нали си спомняте статистиката-….400 хиляди българи днес са без работа, а вече може и да са повече!
В същото време идва ново поколение, поредното, което иска, за пореден път, да “преуспее”! Ами да, и аз исках това, и баща ми е искал това, вероятно и моите деца ще искат това, само че как да стане то?
Безработните са наистина притеснително голям брой, бих казал, стряскащо много! Тези млади хора, които идват с амбицията и най-вече с мечтата да “преуспеят”, какво да работят? Освен да обличат анцузите, да слагат ланците и да тръгват отново, за пореден път, да ни “застраховат”, както беше преди 20-тина години…! Да, имено това ни чака, ако продължаваме по тази права на развитие, която е наклонена права.
В същото време новото ни правителство отдава перфиден, но очевиден акцент на правосъдието-вицепремиер и министър на правосъдието Зинаида Златанова! Чудесно, похвално е! “Младежта”, от образователното министерство “отива” към спортното ни министерство…! Показателно! Само че си мисля, че първо трябва да се постави акцент на образованието! Младежта разбира се трябва да спортува, за да е здрава, но освен здрава, трябва да е и умна!
Онези момчета с анцузите и килограмите злато по тях, дето ни “застраховаха” преди години…, те бяха доста здрави, защото спортуваха, обаче една огромна част от тях бяха напълно кухи от към интелект, дори и на нивото на плужек, ударен от слаботоков кабел!
Та какво излиза накрая…Будала бях, че не отидох на бала си, будала станах, че учих в университета, будала съм и че не спортувах, пък и сега не го правя, активно! Ми честно да Ви кажа, като гледам реалностите, май напоследък е по-добре да не си будала, вместо да си губиш времето и все пак, да завършим, както започнахме, друго си е да си будала…, поне потенциалните ти шансове могат да се поувеличат, пък, знае ли човек, “разни хора, разни идеали”! Дано само и тези младежи днес, не започнат да се оплакват само след няколко години, когато се сблъскат челно с влака-живота у нас, при това в доста тъмен тунел…! Ще са си виновни самите те, е, поне на 70%…!

Венцислав Жеков

за actualno.com

Прочетохме ли миналото, та се “юрнахме” към бъдещето…?

Иван Манов…, едва ли нещо Ви говори това име, ако Ви кажа дори “доктора”, едва ли пак ще Ви говори нещо, ..за съжаление…! Не, той не е доктор, така му казваха, защото преди години, на майтап го представили като “доктор популарис кауза”…!
Той беше паисиевец, тоест-човек, който преди 9 септември 1944 г. е членувал в Общобългарския съюз /ОП/ “Отец Паисий”-патриотична организация, борела се срещу клаузите на унищожителния за България Ньойски мирен договор от 1919 г., след Първата световнай война.
Малко след като на власт идва БКП, въпросната патриотична  организация е обявена за “фашистка” и хората от съюза са “помолени” да не се организират повече на тази основа.
Иван Манов става кореспондент на радио “Свободна Европа”. “Държавна сигурност” обаче “залавя” напдис, отпечатан върху по-долен лист хартия, където пише “Бюлетин на радио “Свободна Европа”. Този надпис е увеличен на цяла стена и питат Манов, “защо…?”. Той отговаря, че просто е кореспондент на радиото, но това му коства 10 години в Софийския и Старозагорския зандани като политически затворник, при това, забележете, без присъда …! След демократичните промени у нас, той получава “обещетение”, ако не се лъжа бяха около 30 хил. лева. С тези пари Иван Манов издаде трите си исторически книги през 90-те години, една от които е автобиографична.
Иван почина внезапно на 80 и няколко години в началото на февруари 2000 г. Ако парите, които получи като “обещетение” са реабилитация, то спокойно можем да кажем, че той не получи такава приживе. На мен обаче ми е странно, кой беше виновен за участта на моя приятел Иван Манов, защото ние, въпреки огромната разлика в годините, бяхме наистина приятели? Лично той ми е разказвал, как един ден, разхождайки се по китната софийската уличка “Цар Иван Шишман”, изведнъж погледът му замръзнал. Съзнанието му блокирало, сърцето му едва не спряло от вълнение…, защото той се срещнал очи в очи с човека, който го бил обявил за “народен враг”. Манов сподели, че имал чувството, че го гледа цяла вечност, докато въпросният “обвинител” преспокойно отключил една входна врата на една кооперация и още по-спокойно я затворил зад гърба си, пред погледа на своята “жертва”.
Манов останал на улицата дълго и гледал вратата като обезумял. Не знаел, какво да прави, да крещи ли, да разбие ли вратата, да се саморазправи ли със своя “палач”, както той го наричаше…! Накрая той осъзнал, че навън вече е почти полумрак и продължил по същата китна уличка “Цар Иван Шишман”, прибрал се и няколко дни не излизал, почти не спал, само мислил…!
Това се случва след 1989 г., когато в България уж вече имаше демокрация. Иван Манов знае своя “палач”, вече знае и къде живее той, но нещата остават до там. Този човек не получава никакво възмездие, заради това, че е изпратил 10 години в затворите един напълно невинен български интелектуалец и общественик.
Днес, когато ми казват, че реваншизмът трябва да бъде оставен, че не бива да си спомняме за миналото, че то било минало, аз винаги казвам, че като историк, моята работа е имено миналото. Ако и аз забравя, пак повтарям, в качеството си на дипломиран магистър по история, тогава кой ще помни…!?
Какво значи да забравим, защо да забравяме, как да забравяме, до кога да забравяме и колко точно да забравяме…, ето това са въпросите, които задавам, когато ми кажат, че “ровичкането” в миналото, не било полезно и не било модерно…!?
Ако днес Иван Манов не е жив, то именно аз, който го познавах лично, мисля, че все още имам морално право да попитам, защо неговият “палач”, който вероятно вече също не е между живите, не получи наказание за престъплението, което извърши, поне за това срещу Иван Манов, защото съм сигурен, че има и още много такива като него-жертви на историята?!
Манов не търсеше възмездие, болеше го от миналото, но не беше реваншист, за него възмездието беше България да просперира, е…и тук не успя да получи нищо добро…! Помня го, когато се запознахме на автогарата в Бургас. Създаваше около себе си невероятна суматоха, беше сякаш извън времето, несвойствен на ситуацията, особен, дори странен…! По-късно пихме по бира на пристанището в любимия му Несебър и там дори сълза не пророни, докато ми разказваше своето минало.
Да, нека да гледаме напред, не може да вървим в бъдещето с поглед в миналото, не може вечно да има реваншизъм и не може постоянно да търсим вината, само че моите професори в университета ме научиха на по-различно нещо! Преди да затвориш една страница от историята, първо трябва да я прочетеш! Аз бих добавил също-да я анализираш и да си направиш съответните изводви и поуки, за да не повтаряш грешките и да търсиш положителните постижения…!
Дали днес сме прочели историята си правилно…, едва ли,…та ние не сме прочели дори страниците от февруари 2013 г., какво да говорим за години, десетилетия и столетия преди това…!

Венцислав Жеков

за actualno.com