сряда, 28 септември 2016 г.

КОЙ ЩЕ НАСЛЕДИ ГАЛАКТИОН СТАРОЗАГОРСКИ…!?

Синодът отстрани митрополит Галактион Старозагорски. „…Освобождаването на митрополита е на основание тежкото му здравословно състояние, което не му позволява да изпълнява задълженията си на Епархийски митрополит…”. Питаме, защо до сега никой не се зае да каже, че състоянието на митрополита е тежко, както ние нееднократно писахме...!? Какви бяха тези тайни и загадки, получил ли е митрополит Галактион инсулт, или не е, че първи, че втори…!? Е, истината излезе, само че с година закъснение, ..пак поне излезе..!

Евентуални кандидати за нов Старозагорски митрополит са епископите, които са в каталога. Най-логичнят е епископ Григорий Браницки, в качеството му на викарий в София. При освобождаване на митрополитска катедра най-големи шансове по традиция имат или викарният епископ, ако има такъв, или викарият в Софийска епархия, защото той е най-близо до патриарха и е човек, който е поддържан от много членове на Св. Синод и се ползва със широко доверие, а и митрополитите лесно биха го припознали като един от тях.

Викарният епископ на Галактион до сега беше Крупнишкият епископ Инокентий, бивш Софийски митрополит при разколниците на патриарх Пимен. Той обаче е в оставка, поне така се чу неотдавна, а и за него се говореше, че е тежко болен. Ако се е излектувал, или пък ако въобще не е бил болен, той също е един от основните претенденти за трона на владиката в Стара Загора.

Всчко зависи от това, как ще се проведе изборът за нов митрополит. Ако Западно- и Средноевропейски митрополит Антоний, който е определен за управляващ овакантената Старозагорска епархия, проведе избора по един деспотичен начин и притисне избирателите, ще бъдат избрани двама – един що-годе избираем и един абсолютно неизбираем епископ. Изключение имаше при последните избори за митрополит на Неврокопска епархия, където никой не успя да се намеси, дори и митрополит Дометиан Видински, който беше управляващ овакантената епархия, не успя да се наложи, там хората си искаха местен и митрополит и тогава стана Серафим.

Сега ни очаква епископска компроматна война, смятат богослови. За епархийските избиратели в Стара Загора, най-добре би било новият митрополит да е Крупнишкият епископ Инокентий, защото той е познат на местните хора, ползва се със широка подкрепа, виждали са, че той е диалогичен, че с него може да се работи и евентуално ще продължи линията на вече бившия митрополит Галактион – на едно относително спокойствие в епархията.

Най-силната партия в Синода, тази на митрополит Николай Пловдивски вероятно ще се опита да лансира епископите Сионий Велички и Паликарп Белоградчишки. Първият обаче не се ползва с добро име в Троян, въпреки, че е игумен на местната ставропигия. За втория пък има съмнения, че няма висше богословско образование, а митрополитите днес поне са с висше образование, някои от които преди и с докторски степени, доценти и дори и професори.

Ако приемем, че Николай Пловдивски ще се откаже от подкрепата си за епископ Сионий, заради скандалите около името му, то остава Поликарп, но и това име може да предизвика изключително тежки сблъсъци в Синода, между двата лагера! Още повече, че Поликарп Белоградчишки няма изискуемите по Устав пет години епископско служение, за да бъде реален кандидат за митрополит. Това обаче може да се заобиколи от Синода, което вече е традиционна практика!

Това са играчите. Реално погледнато, сред другите епископи не се очертават силни кандидати.  

Галактион, който вече ще носи титлата „бивш Старозагорски митрополит”, беше от разкола на патриарх Пимен. Инокентий също беше митрополит в разкола. Дали това ще е плюс, или напротив – ще е минус в биографията на Инокентий Крупнишки, предстои да видим на изборите, които се очертават след около 40-50 дни, ако се спази традицията.

Интересното е, дали в списъка на достоизбираемите епископи ще се появи името на Левкийски епископ Павел, който изглежда беше опростен от Синода за наказание, което му беше наложено за това, че имал дете, което се оказа, че е племенница.

Въпреки, че Троянополски епископ Киприян е старозагорец, името му не се спряга, като евентуален силен кандидат за трона на владиката в Стара Загора. Главиницки Йоан пък твърдят, че не бил добре със здравето.

В обобщение, ако свещениците се организират в епархията си, новият владика на Стара Загора ще е Инокентий. Така те ще имат спокойно битие, както и до сега. При Григорий Браницки ще има промени, а свещениците обикновено не искат промени, особено пък в такива относително спокойни епархии като тази в Стара Загора.


На нас не ни остава нищо друго, освен да се надяваме, който и да е новият владика на Стара Загора, той да е по-диалогичен, по-лесно откриваем за коментари и мнения и разбира се, по-здрав…!  

За фейсбук-групата "Православни новини"

Браницки епископ Григорий.

Крупнишки епископ Инокентий. 

понеделник, 19 септември 2016 г.

ХОРАТА ОТ НИЩОТО…!

Не веднъж сме писали за онези монаси, йеромонаси, архимандрити, че и епископи, които отпадат от Църквата. Къде отиват тези хора, какво се случва с тях…? Църквата е точно копие на живота навън – мирският живот. Онези от отпадналите, които имат връзки, които успеят да се нагодят, които са готови на определени компромиси, понякога никак не малки, те оцеляват, но са единици. Единици са и тези, които имат и друго образование и ако бъдат отхвърлени от Църквата, все пак имат шанс за реализация...! Въпреки че - веднъж монах, завинаги монах...! 

За останалите - веднъж отпаднал от Църквата като клирик, това сякаш е за постоянно. Произвеждат се едни скиталци, безделници, мними таксидиоти и уж мощеразносвачи, които нито са на служение, нито не са, те са хем свещеници, хем – никакви – хора от нищото…!

За много от тях решението е в „началника”, било той патриарха, или епархийския владика.

Така например, неотдавна един архимандрит, вече - епископ  беше помолен да си покаже дипломата за висше богословско образование. Той увери, че имал такава, добре, но така и никой не я видя и до ден днешен…! Моята диплома и за висше, и за средно, че и свидетелството ми за основно образование, за сравнение, стоят в лявото чекмедже на шкафа ми в хола и мога да ги покажа веднага. Този архимандрит, вече и епископ се покри, защото зад гърба му стои мастит митрополит, „най-православния” ни митрополит…! С една дума – връзки!

Въпросният епископ обеща да покаже дипломата си, но само на патриарха – „началника”…! Добре, но и на него не я показа, а и защо само на него…?! Ако някой няма от какво да се притеснява, тогава, какъв му е проблемът да покаже дипломата си на когото и да било, както например аз бих постъпил..!?

Въобще, това използване на „началника” у нас е традиция сякаш още от времената на комунизма. „Какво ще каже началникът?”, „Началникът знае ли”? и т.н….!

Сега друг архимандрит опитва да реши казуса си отново с началника, защото митрополитът му наложил аргос, демек – няма право да служи и е свален от енория! И понеже митрополита не иска да говори с него, понеже няма за какво, „началникът”, разбирай патриархът, трябва да е арбитър. Преди това пък един друг архимандрит, дето озари великденското небе над София, също се позова на „началника” си – патриарха.

Добре де, ако патриархът е разрешил, защо после същият този патриарх те уволни, а ако наистина е разрешил, защо си мълча после, защо не показа разрешението, то писмено ли е, не е ли, защо не се попита лично патриарха, да каже, разрешавал ли е, или не…?!?!? То че пък като го попитаме, че и като ни отговори, като на почти всичко до сега….!

Ето това са въпроси, които все още си търсят отговорите. Когато ги попиташ някои монаси и владици, те са високомерни, говорят бавно, с дебел глас, назидателно, укорително, тържествено, като на литургия, за да те сплашат, или за да те смачкат, или пък за да ти надвият…!? Само че в крайна сметка, не могат да надвият над самите себе си, защото всички можеш да излъжеш, но себе си – няма как.

Заради това и нашият премиер говори за „началника”, който е над него, защото началничеството у нас е начин на мислене и мироглед, то е начин на живот, то е национална черта. Да си началник от една страна е власт и пари, от друга – отговорности. Ние обаче се ползваме от първите, а отговорностите сме оставили на случайността .

Само че резултатът е, че Църквата влага ресурс в тези хора, обучава ги, подготвя ги, издържа ги и накрая ги изплюва на едни години, когато много от тях няма как да се реализират, те стават хора от нищото, не могат да учат, защото е късно, не могат и да работят, защото в повечето случаи нищо не умеят, те са свещеници, а не зидаро-мазачи!

Така се произвеждат нехранимайковци, не заради самите тях, но в известен смисъл и заради тях самите.

Компромисите, които някои митрополити правят са достатъчни, даже и отгоре. За това са си виновни самите монаси, но има и такива, които са откровени жертви, само че не могат да се защитят, защото няма действаща процедура. Казват, пиши писмо до Синода – тоест – отново „началника” е на дневен ред! А „началника” си има и други неща за вършене.

Началничеството в България е една от най-важните дейности за разрешаване на конфликти, или пък за  създаването им…!

Истината обаче е една – кадри в Църквата липсват!!! Архимандрити не са правени от години, епископи - също.

Вярно е, че не е наложително Църквата да се пълни с хора, които не стават за нищо друго, но е важно и това, че практиката да се произвеждат хора от нищото, които се изхвърлят на бунището на ежедневието, като нещо напълно непотребно, също не е добре!

Няма кадри, а няма, защото няма и условия, това е истината, няма адекватен механизъм за подбор и няма условия…! Тук не говорим за парно отопление и  достъп до wi-fi, но и защо пък не…!?

Кой ще отиде монах, като знае, че ще го качат на някой баир, красив, ама баир…!? Вярно е и това, че монашеството не е награда, то е подвиг, само че в днешно време, кой е този млад човек, който ще отиде някъде без телефона си, без интернет, а недай Боже, без ток и вода…!? Ще отиде, ако е луд…, е, пак опираме до подбора! Баланс трябва, компромис и от едната страна, и от другата страна. Ако някой е нефелен за едно, може пък за друго да става повече! Все пак, идеални няма…!

Въпросът е да се балансира с наличния „матрял”, всеки има недостатъци и пороци, но ако те са впрегнати в едни рамки на нормалност и разумен толеранс, от гледна точка на спецификите на съвремието, спазвайки разбира се каноните, то нещата могат и да се случват, макар и на ръба. Но когато нямаш кадри, когато самата Църква е на ръба, тогава компромисът може и да е спасителен, макар и на ръба…!


За фейсбук-групата "Православни новини"

събота, 17 септември 2016 г.

КОМУНИКАЦИЯТА СЪС СВ. СИНОД НА БПЦ-то – ЧАКАНЕ НА ПИСМО ОТ УМРЯЛ

Опитайте се да попитате за нещо, каквото и да е, разбира се касателно вярата, нашия патриарх! Няма как да стане, защото не можете да стигнете до него! Синодът и неговият председател са като кукли от музея на мадам Тюсо, да, има ги, да, красиви са, обаче са безмълвни….!

Разбира се, не става дума всеки по улицата да спира патриарха и да го занимава с дивотиите си, все пак, той луд ще стане, ако обръща внимание на всеки, а в Църквата има и доста луди, не юродиви, а направо луди! Та пак правим уговорката, не става дума за това патриархът да стои на един стол в градината и по цял ден да се среща с хора, става дума за това, че отправихме запитваме, включително и с въпроси за интервю с Негово светейшество още през 2013 г., при това за престижно издание извън България – това е вестник „България”, който се издава в Чикаго, САЩ и статиите се препечатват във вестник „Будилник” в Лондон.

До момента не просто нямаме отговор, а не е ясно, дори дали е говорено със самия Него, дали би дал интервю, или не…! За това говорим, че няма не просто обратна връзка, на практика няма почти никаква комуникация. Да, откакто съществува Отдел „Връзки с обществеността” при Светия Синод имаме повече информация, използвам случая да благодаря за това на г-жа Александра Карамихалева, въпреки че се изхайлази с акредитацията ми при посещението на Негово Всесветейшество Вартоломей Вселенски – записа ме, после се оказа, че не било компютри, а - компоти…, увери, че съм поканен, защото тогава служебно представлявах Съюза на българските журналисти, само че заради името ми после се получи гаф, но да не бъдем злопаметни…!

Става дума за това, че от една страна има  Отдел „Връзки с обществеността”, от друга страна пък има официален говорител на Синода – митрополита на САЩ, Канада и Австралия - Йосиф. То хубаво, че има говорител, ама той си е в САЩ, някак не е практично говорителят ти да е на 10 хил. километра…! Второ, този говорител има само един мейл за контакт, на който ми е отговорил един-единствен път. После изчезна като олиото през 1996-та г.!

Не може говорителят ти да е на разстояние почти равно на „майната си”, да има само мейл, а дори и да има телефон, който обаче не е известен, някак не е нормално да звъня в САЩ, за да питам, какво става в Русе, например…!

А ето това получих преди време, отново по повод моя статия, този път обаче за сайта на Св. Синод. Публикувам го разбира се с известни съкращения, за да не пострада авторът на писмото, ако бъде разпознат: 

Здравейте, четох публикацията Ви за официалния сайт на БПЦ…Само искам да отговоря, до колкото мога, на недоумението Ви, кой управлява сайта. …имам някаква представа как е структуриран сайта. Различното в тази медия е 1. Тя няма един "издател", а 15 и не е никак лесно да прецениш, в чие мнение да се вслушаш и чия воля да изпълниш. 2. Всяка епархия и  манастиритe-ставропигии си имат свои акаунти, през които могат да качват каквото реши съответният митрополит или игумен. Сам разбирате, че един младши митрополит, като Серафим, трудно може да нареди на друг свой събрат, как да ползва достъпа си до сайта….”.

С това писмо лично до мен от добре известен и на мен автор, мисля, че става ясно, как се действа в/с така наречените „официални” църковни медии..!

Сякаш най-новата мода в БПЦ-то е модата на мълчанието и на безразличието и апатията. Само въпросните така наречени „официални” медии спазват някакъв казионен бон тон, само хубаво, нищо лошо, точно като за умрял…!

Не се участва в нищо и така те се надяват да живучкат тихо, кротко и спокойно, без да се ангажират с каквото и да било. От време на време се говорят разни тинтири-минтири – примитивни неща.

Има митрополити, за които нищо не се чува, те просто спят – „живите мъртви”…, като например плевенският митрополит Игнатий! Какво се случва в тази епархийка с размерите на моя хол, никой не знае, едно от последните съобщения от там беше за загубата на майката на митрополита…!

Патриарсите на всички поместни православни църкви дават интервюта. Нашият патриарх беше достъпен само за Горан Благоев, а от неотдавна и той беше остракизиран и заклеймен, че даже и излезе заповед на Синода, да не участват свещенослужители в предаването му „Вяра и общество”…!

Не съществува предстоятел на поместна православна църква, който да живее като партизанин от отряда „Чавдар”, както нашият, който е напълно неоткриваем и недостъпен.

Например, грузинският патриарх, за рожденият си ден провежда ден на отворените врати. Всеки, който желае, може да влезе в митрополията, в която той живее, може да влезе и да му целува ръка, да го поздрави, както и да му поднесе подарък, ако иска, разбира се, но все пак – да се срещне с него на живо, без да има охрана! Рожденият ден на нашия предстоятел е сякаш светско събитие за VIP-прсонажа на лакеи и лекета…!

Руският патриарх поне излиза, разговаря с учащи, с болни…! Сръбският патриарх е като селски поп, толкова е лесно да се контактува с него, че чак е странно. Румънският патриарх също дава много интервюта не само за църковната телевизия, която няма за цел да показва само, къде е бил митрополита, баби с погледи тип „пиета” към кебапчетата за след службата, ами показват и много документални филми.

Украинският предстоятел също е достъпен за медиите, но не само за църковните.

Нашата цел беше да зададем въпроси на нашия си патриарх за диаспората, как се грижи БПЦ-то за диаспората, при това, пак повтарям, по предварително определени въпроси, без възможност за допълнителни…сакън…!

Е, и това се оказва проблем, диаспората не може да бъде осведомена за действията на БПЦ-то ни, защото предстоятелят или спи, или спят служителите около него, които го вардят от медиите, както се варди от дявола с тамян…! С една дума – интервю с патриарха е като да вярваш в извънземни, при това не съм убеден, че сме напълно сами във Вселената….!!!

Журналисти от предаването „Папараци” се опитаха да стигнат до главния секретар на Синода и успяха да го издебнат, защото без дебнене няма как да се добереш до някоя височайша велможа от Синода.

Журналистите попитаха, защо свещеник от патриаршеската катедрала извършва венчавки вътре, при положение, че това е забранено в този храм, от Синода. Реакцията на архимандрит Герасим беше повече от странна – истеричен смях…! Това е комуникацията на синодалните аристократи с вярващия народ – смях…!

Наблюдаваме една негласна война на медиите с Църквата, защото медиите нямат достатъчно информация. Вместо Църквата да реагира адекватно, тя се крие и мълчи като пръднала в трамвая…!
Поместните църкви имат специални комисии за връзки с обществеността и медиите. Постоянно има комуникация, процесът е денонощен дори, защото новините, темите и актуалните въпроси нямат работно време. Нашата Църква също има отдел за връзки с обществеността, но информацията е твърде дозирана и едностранна, за което не отделът носи вина, а тези, които подават информацията към отдела, тоест началниците – синодалите!

Ако поискаш интервю през отдела, чакай писмо от умрял и пак, не заради отдела, а защото започва една преписка, питане,  ама защо, ама какво, ама кога и накрая нищо не става.


Заради това повечето журналисти си набавят по един или друг начин телефоните на владиците и когато имат да питат нещо, не звънят на г-жа Карамихалева, да я притесняват по теми, които не са от нивото на служебно-административната й компетенция, нито пък звънят в САЩ на говорителя-митрополита ни за САЩ, Канада, Австралия….и за астероида „1999 RQ36”…!

За фейсбук-групата "Православни новини"

петък, 16 септември 2016 г.

ИНФО НЕМА-ДЕЙСТВАЙТЕ…!!!

Не случайно избрах този рефрен от популярната песен, където се пее: „Пари нема – действайте!”, защото и в Църквата ни нещата така стоят. Има някакъв странен и страшен рефлекс от времената на комунизма, когато се пишеше само хубаво и журналистиката си беше жива натъкмистика. Е, тези времена отминаха и дойде време, когато критичният поглед е по-ценен от разтегнатите дитирамби.

Да, ама не, в Църквата ни не обичат да се пише против, искат да се пише само за…! Е, да, ама не става така!

Не може, когато еди кой си се е огъзил като крава-първескиня и това е документирано в качеството му на служебно дух(ль)овно лице, ние да си мълчим, …ама защо…?! Чий авторитет пазим така, този на огъзения, или този на огъзващия, или пък този на БПЦ-то…? И как точно го пазим като си мълчим?! Преди години не се пишеше нищо за Църквата, нито добро, нито лошо, като за покойник, тогава пак се знаеше, какво става в Църквата…! Всички го знаехме, ама не се пишеше. Това явно е изгодно на много и днес, но не би, отмина това време!

Странно, как много моралисти се вълнуват от това, че някой си е позволил да напише критична статия за Църквата, това не било позволено, било Богохулство….! Ама тук не става дума за Богохулство, а за критика към човеци, не към Бог!

В същото време, информация от Църквата – йок. Недай Боже да се добереш до някой мастит митрополит, ….ще увърта, ще усуква като нов сезал на сусамско лозе…!

Като не получим информация, ние пишем по това, което знаем, а когато то е неясно, непълно, неточно, се получава изкривяване на информацията и съответно - на посланието на статията.

И накрая – журналистът виновен! Добре, ама как някой не се замисля, че журналистът…да, виновен е, ама ако някой се беше сетил да му подаде информация, той може би, казвам може би, поне щеше да опита да е обективен…!


Заради това, когато имаме претенции към цяла професионална гилдия, която може и да има доста кусури, и ги има, но все пак това е, с което разполагаме, първо трябва да се замислим, дали пък нещо преди това не е пропуснато, за да се стигне до дадена тенденциозност, като в случая говорим за нормални медии, а не за жълти и кафяви такива, където това е традиционна практика, все пак…! 

За фейсбук-групата "Православни новини"

четвъртък, 15 септември 2016 г.

ПО КАКВИ ВЪПРОСИ СЕ ИЗКАЗВА ЦЪРКВАТА НИ?

Забелязали ли сте, че Църквата ни е станала като пощенска кутия – или получава писма, които потъват в ромона на диплите на монашеските одежди из тежката архитектурна романтика на синодалната палата, или пък просто излъчват служебни съобщения, като разликата е само, когато от отдела за „Връзки с обществеността” съобщават за някоя новина, за което сме покорно благодарни!

Църквата ни изказва съболезнования за братския народ от Мадагаскар, или Източен Тимор, или от някъде другаде, по различни поводи и въпроси…! Това обаче не е позиция. Няма изразяване на мнение, позиция за актуални и наболели обществени теми, няма…, има само официален протокол…!

Ако се наложи по крайна необходимост, ще излязат там едни натруфени аристократи, ще стъпват тежко като по петолевки в бална зала на „Тюйлери”, с каменни лица, очи – вперени напред, сакън някой да не ги загледа, да им се усмихне, да ги спре, да ги попита нещо…! Това са принцовете от Синода…!

Какво мисли Църквата за абортите не е ясно, ясно е само, че е против, какво мисли за фейсбук, не е ясно, защо не е ясно, защото няма мнение, какво мисли за бежанците - излезе едно обръщение, което беше в словесен стил като на срещата на върха „Рейгън-Горбачов” в Рейкявик – 1986 г.!

Какво мисли Църквата ни за гейовете, не е ясно. Ясно е само, че е против прайда! Само че гейове има навсякъде, че и в Църквата, е какво, да ги избием с напалм ли!? Иначе за Мадона мнение има, само дето от него се интересуват специалистите от „4-ти километър” в София…!

Църквата живее извън света, но звън светското, а не извън самия свят. Тя е далече от проблематиката на самото общество. Хващат се за някакви странни проблеми, които няма как да бъдат решени и се очаква обществото да ги реши.

Има опити секуларното общество да се трансформира в само православно. Колкото и да ни се иска на нас всички да сме православни, това би било опит за работа срещу конституцията на страната!


С какво се занимава Църквата ни днес? Ами точно с това, с което се е занимавала и Руската църква, която по времето на болшевишката революция е обсъждала, какъв цвят да е орара на протодякона по време на следващата литургия...! Ето такива „значителни” занимания обладават деятелността на църковните ни синодали, докато навън, животът си тече и хората все по-малко се интересуват от бизнесмените в расо…!

За фейсбук-групата "Православни новини"

сряда, 14 септември 2016 г.

АРХИМ. ЯНУАРИЙ ПРЕД „ПРАВОСЛАВНИ НОВИНИ”: КОЙТО СЕ КРИЕ ОТ ИСТИНАТА, ЗНАЧИ Е ДАЛЕЧЕ ОТ БОГА!

-       
 Ваше Високопреподобие, защо Ви наказаха от Старозагорска митрополия?

-         От Митрополията дори на мен не могат да ми дадат обяснение за това. Вчера 13.09.2016 г./ по обяд ми звънна архиерейския наместник, който ми каза, че е в църквата и имаме гости. Отидох там и  заварих отец протосингела, отец старшия епархийски съветник  и ревизора на митрополията. Те ме поканиха да влезем в Църквата и ми връчиха заповед, подписана от дядо Галактион. Не мога да гарантирам, от кого е подписана, но пишеше неговото име /чете заповедта…/.

-         Добре де, защо Ви наказват, каква е причината за това, все пак…?

-         Това не мога да кажа.

-         Тези, които Ви донесоха заповедта на митрополита, не Ви ли обясниха, защо Ви наказват?

-         Не, не, аз ги питах, те само казаха, че това е решението на дядо Галактион…!

-         Ама как може да има решение без никакво обяснение…?

-         Ясни са ми нещата, които се случват, разбирам ги много добре…

-         Добре, какво се случва  сега с Вас, имате аргос…?

-         15 дена е аргоса, според Устава, но тука нищо не е уточнено. Всъщност, аргоса е само за Старозагорска епархия. В момента съм освободен от епархията, предал съм храма с ревизия издължен съм…

-         Какво сще правите сега, какво ще правите утре, например…?

-         В Свиленград съм, мисля да отстоявам позициите си. Слава Богу зад гърба си имам много добра енория, която застава зад мен. Това е щастие за мен. Това означава, че по някакъв начин съм си свършил работата.

-         Възможно ли е да сте провокирали такова отношение?

-         Не мога да Ви кажа.

-         Не си ли обяснявате така за себе си, защо се стигна до тук?

-         Това не мога да си го обясня. Разбирам да ме освободят от това да съм председател на храм, или да служа в тази или онази енория. Не мога да си обясня, защо ми е запретено да свещенодействам. Това е много сериозно, страшно е…! Няма решение решение на епархийски съвет, нито пък на духовен съд…! Това съзадава много въпросителни в самата заповед.

-         Ще се защитите ли и как?

-         В момента подготвям жалба, която ще изпратя по надлежния ред, според Устава на Църквата. Аз съм нормален човек и трябва да си потърся правата.

-         Както знаем, веднъж като направят проблем на някого, особено дори и на Вашето ниво – архимандрит, после върви гони вятъра, мислите ли, че това действие от Вас ще има ефект?

-         Аз трябва да направя нещо, защото иначе ще си помислят, че са решили въпроса с архимандрит Януарий. А аз мисля, че съм доста добре запознат с църковните въпроси. Има обаче и по-запознати, които действат по този начин.

-         Нищо ли не Ви обясниха, наистина…?

-         Дори и протосингелът, и старшият епархийски съветник не можаха да ми обяснят нищо, питаха и от настоятелството…!

-         Ще опитате ли да се срещнете с митрополит Галактион?

-         Това ще го направя писмено до митрополията. Протосингелът обаче почти ми отговори, че може би митрополита няма да иска да се срещне с мен.

-         Вие все пак сте архимандрит, това не е кой да е, защо да не иска да се срещне с Вас?

-         …Подлагам под съмнение, дали дядо Галактион е запознат въобще с цялата ситуация около мен...

-         Да не би някой да внушава на митрополита някои неща, защото той все пак прекара инсулти, поне така се говореше за един, да не би някой да злоупотребява със състоянието на епархийския Ви архиерей!?

-         То не е само за мен, до колкото знам промени скоро са станали в Нова Загора и на други места. До колкото зная отец Богослов, който е протосингел на епархията, той ръководи и движи нещата. Не мога да кажа, че той е подписал митрополита, това няма да звучи сериозно. Няма какво да крия. Това е. Няма обосновка в тази заповед. Ще направя всичко според Устава на Църквата. Да се надяваме на Бога!

-         На какво се надявате всъщност...?

-         Като се връщаме в църковната история назад, като виждам, какво се случва с различни отци на Църквата, няма нищо ново под Слънцето, така е било, е и ще бъде, според мен!   

Личен послепис:

Архимандрит Януарий направи поправка на твърдение в моя статия, където съм написал, че е изгонен от Шипченския манастир. Оказва се, по думите му, че е подал лична молба до митрополията да бъде освободен от манастира. Обещах да направя тази поправка и спазвам обещанието си към архимандрит Януарий. 

Изказвам благодарност към Неофит Пенев Янков за съдействието, което ми оказа при организацията на провеждането на настоящето интервю!