четвъртък, 26 март 2015 г.

КОГАТО ИНСТИТУЦИИТЕ ЗАСПЯТ ЗИМЕН СЪН


„Купих си секция от магазин „АИКО”. При монтажа установих, че единият диод за осветление не работи. Посетих магазина, за което ми приеха рекламацията. На същият ден, при окончателното сглобяване на секцията при разлепването на предпазните найлони от вратичките (които са с черен лак) установих, че едната вратичка може би машинно е надрана от единия край до другия. 

Отново посетих магазина за втора рекламация, но ми отказаха такава и ми издадоха Протокол за отказ поради това, че не съм запазил кашона”. Това ни пише наш читател, станал обект на безкрайната бюрокрация в България.

Той се обръща към Комисията за защита на потребителите и към Националния омбудсман, с молба за съдействие. От магазина отговарят: „По рекламацията, която е заведена в системата ни без запазена оригинална опаковка няма как да подменим детайл с механично нараняване. Ако желаете можем да пратим запитване за цена на тази врата и ако тя Ви устройва може да заплатите сумата или аванс в някой наш магазин и да поръчаме вратата”.

Странно е, защо, когато човек си купува нещо, на практика не знае, какво купува. Повече от очевидно е, че няма как да се нанесат умишлено и зловредно наранявания на лак, които да са напълно симетрични. Няма нормален човек, който сам да си причини проблеми с институциите!

От друга страна, защо е необходимо да се пази кашон? Ами ако човек се обзавежда изцяло, тогава трябва да наеме още едно жилище, за да пази в него опаковките, така ли…? Дори и това да е записано в някакви закони, то това не го прави логично!

Клиентът в този частен, но и далеч не само частен случай не е подписвал общи условия, а съответно и не е съгласен с тях. Да се разчита на това, че някакви правила трябва да бъдат намерени в сайта на магазина и евентуално да се провери, какви са те, преди покупка, е меко казано малоумно, защото все пак говорим за купуване на обикновена секция, а не на презокеански джъмбо джет…!

Купуването на таблет „REVO” също се оказва изключителна придобивка. Плащаш 109 лева за таблета, след три месеца се оказва, че за смяна на платка и на екран, цената е 320 лв.!!!

Как става така, че ремонтът струва три пъти повече от самия оригинал…!?!?!? Китайското производство за България е известно с това, че е евтино и не особено качествено. За евтиното – добре, но за качеството, едва ли платка, която гори за три месеца въобще се помества в понятието „качество”!


А ако на институциите им е удобно да има неясни правила, за да не се занимават с такива проблеми, то това вероятно обяснява мълчанието им. Едва ли обаче нещата стоят така в Берлин, Хелзинки, или Париж, а както там, така и тук все е Европейски съюз, уви, май не съвсем…!

За novinite.bg

ИНДИАНА ДЖОУНС СЕ СРЕЩА С ЦЪРКОВНИЯ ИНДИАНА ДЖОУНС!!!


Игуменът Калистрат /блестящият актьор Гeорги Попов/ в кадър от филма "Хитър Петър" - 1960 г. 


Индиана Джоунс, както наричат археолога професор Николай Овчаров се срещна с църковния ни Индиана Джоунс – епископ Сионий Велички, който напоследък „откри” невероятни вероятности в Троянската света обител, на която е и игумен, и монах, и готвачка, и охрана, и продавач, и музеен работник, но най-вече е „регионален император”…!

Николай Овчаров ще копае в манастира, защото най-новата приумица на великия Велички епископ е, че манастирът не е от 1600 г., а е строен през 10 век…! На какво се основават обоснованите предположения на епископа? В църквата имало капители, които били от 10 век! А щом има капители от 10 век, значи манастирът е строен тогава: „Имаме капители от 10 век, както и културни пластове, свидетелстващи, че обителта ни е построена или от цар Симеон Първи, или от неговия син Петър Първи”, смята епископ Сионий.

Нека приведем един елементарен пример. На път за светилището „Татул” в Родопите, попаднахме на старо корито от камък, поставено пред чешма в селото. Коритото очевидно е „добито” от светилището, от местните хора, защото преди „Татул” да придобие такава известност, местността е била ползвана от местните за добив на камъни. Та това корито, което по всяка вероятност е от времето на траките, днес е корито на съвременна чешма. Фактът обаче, че въпросното корито е от тракийско време, не означава непременно, а в случая определено не е така, че и чешмата е построена от траките…! Това поне е сигурно, защото надписът на чешмата е на съвременен турски език!

Съществува писана история на Троянския манастир, която е от епископ Харитон, от ХХ в., където се казва, че обителта е от 1600 г. На това място е имало друг манастир, но настоящият определено не е от 10 век. Новата църква е строена в 1836 г., след като старата, която била дървена, е премахната, защото отесняла за многото монаси и миряни. Престолният камък обаче е запазен и на него е правен водосвет на Рождество Богородично – старият храмов празник.
Сега обаче този стар престол го няма! Няма я и икона от Захари Зограф, която е след втората порта на манастира, в ляво! Изчезна и иконата „Успение Богородично” от църквата, която беше поставена с одобрението и благословението на последните ни двама патриарси – Максим и Неофит! Изчезна и надписът за Левски от входа! Вместо това „византийското” в епископа заговори, не, ами закрещя. Манастирът не бил от 1600 г., ами бил от цар Петър І…!

По нашите земи се откриват какви ли не останки от кое ли не време. От тук са минавали всички велики цивилизации и техните армии. Това е причината да имаме артефакти от най-различни епохи. Много пъти пластовете се смесват така, както в Истанбул например, част от стените на Константинопол днес все още стоят, а до тях са залепени стените на нови сгради. Така императорските стени крепят съвременни домове!

Тук обаче не е така, защото всички знаем, че по времето на османското владичество, или турско робство, но не и присъствие, църквите, които сме строяли са били вкопани.

Едва ли при османското нашествие на Балканите, башибозуците са оставили един манастир да „стърчи” и да им”боде” очите…! Още повече, че не е запазено нищо, ама абсолютно нищо, като архитектура, от времето на Първото, че дори и от Второто български царства /империи/.

Как така не е запазен дворецът на Симеон, или златната църква, поне конюшните на царя да бяха запазени, но видите ли, Троянският манастир от 10 век бил запазен и възстановяван…! Това е колкото нелепо, толкова и смехотворно по детски!

По билото на планината Чепън, недалеч от София са намерени много останки от римски стели. Там е минавал римски път. Много от местните хора са се „сдобили” с такива стели и са украсили домовете си с тях. Е, това означава ли, че домовете им са от римско време….!?  По същия начин, ако църквата на Троянския манастир е украсена с някой капител, който е от Средновековието, то това не означава непременно, че и целият манастир е от Средновековието!
Ако някой има амбиции да се изживява като византийски император, то не е нито мястото, нито времето!

Разбира се, че ни се иска и ние да имаме поне нещичко запазено от времето на Средновековието. Разбира се, че това би било национална гордост, но, когато няма, няма. Имаме само запазени основи, но цялостна архитектура уви, нямаме! Това обаче не ни дава нито причина, нито повод да си измисляме такава. Историята и помощната историческа дисциплина археология, са точни науки, почти колкото математиката. Ако едно нещо го има, значи го има, ако го няма – просто го няма…! Иначе рискуваме да изпаднем в ситуацията на великия морски пътешественик Тур Хейердал. Когато го събудили на лодката и му показали една риба, с въпроса, каква е тази риба, той казал: „Няма такава риба..!”.


А ако епископ Сионий е решил да прави нов манастир, какъвто вече е Троянският, то тогава нека поне уважава реалната история, която е доказана, ясна и изследвана. Останалото са митове и легенди, хитроумни прийоми за привличане на повече клиенти, но не и миряни. Така се печели публика, но не се печели паство…! 

За фейсбук-групата "Православни новини"

АВТОРИТЕТЪТ НА БПЦ – АРХОНТИ И ВАГАБОНТИ…!


Изследване на "Екзакта Рисърч" от края на 2013 г. показва, как авторитетът на Църквата е паднал с над 20%. Констатира се, че изборът на нов, тогава, български патриарх, постепенно се компенсира от набиращи сила скандали. Това се отразява и личния рейтинг на самия патриарх, който губи близо 12% от одобрението си.

И понеже сме наясно, че ще бъдем обвинени в „погражданстване” на Църквата, бързамe да уточним, че сме запознати с факта, че социологически изследвания едва ли са нещо, което вълнува особено много хората от самата Църква, още по-малко пък – личния рейтинг на патриарха.

Така или иначе обаче, тези данни  показват мястото на Църквата в обществото, както и начина, по който хората я възприемат. Това е измерител на общественото мнение, което ни демонстрира движението на институцията в скалата на обществените нагласи и ако това не касае толкова Църквата, то определено касае обществото.

Година по-късно отново се появиха скандали във връзка с избора на нов епископ. Архимандрит Дионисий беше посочен за Стобийски епископ. В същото време това е човек, чето име беше обилно забъркано с архондисването – производството на архонти в Църквата, а това е пряко свързано със западното рицарство, нещо, което далеч не е православно.

При това тази дейност се извършва абсолютно открито, не тайно. В същото време обаче, Уставът на БПЦ, в чл. 190 казва, че сред църковните провинения са и „молитвено и евхаристийно общение с инославни и иноверни”.

А ето и какво казва д-р Николай Михайлов в статията си „Реакцията на варненските миряни беше възхитителна”: „От тук нататък ще трябва очевидно миряните на БПЦ и не само те, в широкия граждански свят, да имат готовност за отпор. Това е много важно - персона по персона, назначение по назначение. Има една нетърпимост, с която концесия вече не може да бъде правена, не може да бъдат правени повече отстъпки на такъв тип безотговорно и нагло поведение на тези, от които властта в България зависи.

По този начин д-р Михайлов показва, че обществото трябва да има мнение по процесите в Църквата, защото Църквата това сме и ние, нали Тя е Бого-човешки организъм.

Странно е обаче това, че въпреки тези утежняващи ситуацията обстоятелства за избор на нов епископ, един от най-ревностните за чистотата на Православието митрополити, Николай Пловдивски, гласува „ЗА” хиротонията. Архимандрит Дионисий се явява и обект, и субект на проблема.

По повод позицията на дядо Николай, ето какво казва Горан Благоев в статията си „Формално властта в църквата е у дядо Неофит, но Николай диктува дневния ред в Синода”: „Патриархът смята, че трябва да балансира, с всеки да е в приятелски отношения, на всеки да угоди. И в един момент се опасявам, че вместо да балансира църковния кораб, дядо Неофит така го люлее, че корабът може в един момент да потъне.

Той /Николай бел. на автора/ просто умее много умело да се възползва от ситуацията, която е в Синода. Там са все хора, които в определени моменти дори и един по-рязък тон може да ги сложи на място, да ги стресне. Освен това, синодалните старци очевидно са впечатлени от неговите контакти с бизнеса и финансовите кръгове, които той познава и които безспорно го подкрепят.

Точно така се случват нещата в Църквата, с малко по-рязък тон и се постигат определени цели. Това е колкото добре, толкова и не добре, защото понякога именно тонът определя начина на комуникация.

Колкото до рейтинга на Църквата, той няма да стане по-добър, докато и митрополитите, и патриархът се люшкат от една в друга крайност, от това да изберем за епископ човек, който се занимава с архонтмейкърство и после да го заклеймим. И пак казваме, не архимандрит Дионисий  е виновен за това, виновни за това са всички онези, които уж са за чистотата на Православието, пък после гласуват по меко казано странен начин.

Обеснянието от Синода тогава беше, че когато някой се поправи, то той има право да заеме даден пост. Да, така е, само че, когато наистина се поправи, когато посочи, че съжалява за това, което е сгрешил, а тук такова извинение и съжаление не е показано, напротив, твърди се, че това е нещо, което е правилно. Ами по тази логика, ако един убиец каже, че съжалява за това, което е извършил, дори и да го каже напълно осъзнато и от сърце, то трябва ли да му се прости…?

Архонти има и в другите църкви, но това са например дългогодишни певци, които „на конец жизни” са удостоени с архонтско звание, за благодарност към богополезната им дейност.

Едва ли предоставянето на едни съмнителни пари от още по-съмнителен бизнес на напълно съмнителни хора е достатъчно морално основание същите тези хора да стават архонти – демек – по-особени, по-близки, по-вътрешни на Църквата! И защо да са такива, защото са откраднали повече, или защото не са ги хванали /все още/, или и заради двете..?

Толерирането на такива хора далеч не е дори и елементарен признак, да не говорим за повод те да се превръщат в архонти на БПЦ. А онези, които ги „произвеждат” в такива, не бива да бъдат акламирани, защото те не са достойни!
Духовното общение с масони и рицари е неправославно, то е богоборческо, защото тези институти са против Бог, те го оборват, те се конкурират с него! Е, къде е тогава православното в извършването на архонтски обявявания, с рицарски мантии и в условията на масонски ритуали..!? Що за Православие е това..? А и що за православни митрополити са онези, които го подкрепят и дори участват в извършването му…, къде явно, къде скрито, къде лицемерно…!?


Именно това е една от основните причини, поради които авторитетът на Църквата се руши, защото такива примери са лоши! Авторитетът пада, заради самите хора, които са вътре в Църквата, нейният авторитет не се руши отвън, а именно отвътре!

За фейсбук-групата "Православни новини"

понеделник, 23 март 2015 г.

ЕДНО МОМЧЕ НА 18 СТРОИ…МАНАСТИР…!


Снимка: tochkabg.bandcamp.com

Един млад човек започва да издига манастир! Той няма още 20 години, но вече има мисия в живота си, мисията му е колкото историческа, толкова и църковна – да издигне не просто манастир, а истинско куртурно и образователно средище, което да развива и духовен живот, но и да образова други млади хора, които искат да научат повече за Православието, за нашата история, за България!

Иподякон Феодор, или Тодор Гегов е човекът, който започва едно наистина благородно дело – издига манастир, който ще носи името на „Св. Климент Охридски архиепископ”.

Начинанието наистина е мащабно, защото големи строители дори трудно успяват, а той се е заел с нещо, което е колкото непосилно, точно толкова и благородно. За да се изпълни начинанието, което сме убедени, че ще стане, то има нужда от средства.  Тодор не иска пари, той иска материали, така че, кой с каквото може нека му помогне, защото един млад човек, вместо да взема наркотици, вместо да играе на електронни игри или да кисне денонощно в интернет, се е заел с нещо, което определено не е според възможностите му, но определено е според мечтите му. Нека да помогнем на един млад българин, патриот и православен християнин да сбъдне една негова мечта, не заради самия него, а заради нас самите, за да остави той, чрез нас нещо, което да си струва, нещо, което да е красиво, полезно, богоугодно и необходимо в днешните дни!

Нека помогнем, за да направим и ние нещо за нас самите, да направим малко по-добри дните си във времена, когато безпросветността  повсеместна. Ръка ни подава едно момче на ръст ниско, но духовният му ръст е исполински! Ако му повярваме, ще разберем, че сме повярвали на самите себе си!

Мястото е град Николаево, край Стара Загора. Признавам си, не го бях чувал. Но ето може би именно чрез това благородно начинание Николаево ще се прослави. Само на 18 години, Тодор тръгва по един път, който със сигурност ще го отведе до неговите мечтани селения, където вярата в Бог е толкова чиста, силна и искрена, че тя просто струи от всичко, до което се докосне.

Какво по-красиво от това едно момче да иска да направи манастир, образователна школа, при това е избрал името на Свети Климен Охридски архиепископ…!

Такива начинания, дори и да ни изглеждат твърде смели, трябва да се подържат, трябва да се помага, защото именно такива хора са необходими на България днес, хора, които да вярват, да вярват и в себе си, и в Бог и в нас!
Тодор е иподякон, за него вярата не е нещо странично, тя е неговият живот, тя е негово ежедневие, неговият смисъл в живота. Той живее за това.

Ако някога някой от нас може да се похвали, че е направил нещо добро в живота си, какво по-хубаво от това, да се похвалим, че сме помогнали на едно момче да сбъдне своя мечта. Така сме възвисили и собствената си душевност, като сме станали жива част от едно благородно начинание.

Манастирите ни днес са красиви, но бяха времена, когато те бяха забравени места. Хората не ходеха там и от страх, но и от безверие. Днес не е така, слава на Бога и един нов манастир, малък комплекс за духовност и образование, би бил нещо наистина много полезно. А неговото име ще прославя и Светеца, и родната ни Църква, а и вярата ни.

Нека му пожелаем успех! Тодор може да го направи и ще го направи! А за онези, които биха могли да му помогнат и с финансови средства, ето и сметката, на която се набират пари………….


Ако Тодор успее, ще успее и всеки един от нас, ако той не успее, отново загубата ще е за всички нас. Ето защо, за да успеем, трябва всички да положим усилие, а то не изисква толкова много. Помощта може да е освен финансова, така също и с материали, а и с труд. Повече за това можете да научите от самия Тодор. Неговият телефон е ……, фейсбук-профилът му е ……., а фейсбук-страницата на начинанието е…..! 

Вече съм "Негово Превъзходителство"...!




Бях номиниран и впоследствие избран за "Медиен Wellness посланик" на Международното младежко движение "Син Клъстер". Това е призът, който ми беше връчен вчера /22 март 2015 г./ на официална церемония в МОЛ "Парадайс". 

Гласуването се проведе онлайн, през последния месец. 

Така че вече съм „Негово превъзходителство”, нали съм посланик…! wink emoticon

петък, 20 март 2015 г.

ДО КОГА ЕДИН МОНАХ Е МОНАХ…?


Напоследък проблемите в БПЦ с така наречените „свободни монаси” зачестиха. Те не са от вчера, но така или иначе такива казуси има, а една голяма част от тях не намират разрешение. Наказват се монаси за едно или друго провинение, а впоследствие се оказва, че те са наказани, но няма санкция следователно, те се оказват не наказани, а на практика дискриминирани. Те са прогонени от манастирите си, или пък някои дори и самоволно са напуснали, така те се превръщат в казус, който на практика няма никакво разрешение.

Разбира се има различни видове наказания, които са предвидени в Устава на БПЦ, съобразно провинението – съответно и съставът на Светия Синод, който заседава като църковен съд.

Напоследък обаче се появиха твърде много монаси, твърде много за мащабите на родната ни Църква, които са с неустановен статут, те са монаси, но не са в манастири.

Интересно е, че Уставът на БПЦ предвижда процедура за това, как се става монах, но за това, как един монах преминава отново в цивилно лице няма, няма поне в Устава, нито пък е указано, как това може да се случи.

В чл. 170, от Устава на БПЦ се казва, че „за монах или монахиня може да бъде постригано лице, което отговаря на следните условия:…да е преминал срока на изпитание, предвиден в Устава на манастира. Изискванията … се удостоверяват със съответните писмени документи – удостоверения, свидетелства, декларации. Който иска да встъпи в монашески чин, трябва да представи молба, автобиография, свидетелство за съдимост и препоръка от енорийския си свещеник или изповедник”.

Говорим за документи - удостоверения, свидетелства, декларации, както и молба, автобиография, свидетелство за съдимост и препоръка. След като има документален алгоритъм за това как се става монах, защо няма такъв и за това как, когато един човек не по своята воля, а по силата на решение на църковен съд, престава да е монах?!

Разбира се е ясно, че когато един човек стане монах, това се смята, че е за цял живот така и трябва да бъде. Проблемът е, че понякога онова, което се предвижда като наказание, например низвержение, не е ясно как се реализира, тоест – как се променя статутът на монаха. Ако той е изгонен от манастира си, къде отива, какво се случва с него, какъв е той?

Проблемът се състои и в още нещо. Ако няма решение на църковен съд, следователно „наказан” монах трябва да си получава заплатата, а също и да бъде с актуални социални осигуровки, защото той на практика не е „уволнен” от Църквата. След като не е „уволнен”, а такава процедура никъде не е указана нито е предвидена, след като няма решение на църковен съд за автентично наказание, след като на практика един такъв човек е напълно невинен, защото обвинението само по себе си не е присъда, тогава как се решава въпросът с осигуровките и заплатите…?

Това е елементарна правна логика, докато един човек не е доказано виновен, тоест – няма влязла в сила присъда, той е напълно и съвършено невинен. Така звучи актуалната презумпция за виновност и невинност.

Ето какво казва отново Уставът на БПЦ, по отношение на това, кога и при какви условия един монах може да битува извън манастирско общежитие: „Чл. 169. Монах/монахиня може да живее извън манастира само в случаите, когато е назначен/назначена на определена длъжност или изпратен/изпратена на специално послушание по решение на Светия Синод – за ставропигиалните манастири, и на епархийския митрополит – за епархийските манастири”.
Когато обаче има обвинения, а няма решение на църковен съд, какво трябва да се прави? Ако това са прецеденти, то следва ли те да се превърнат в норма, както е при така нареченото прецедентно право?

Ето това са въпроси, които поставят още повече въпроси, а за съжаление не дават никакви отговори!

За фейсбук-групата "Православни новини"

вторник, 17 март 2015 г.

ИРИНЕЙ-ПАТРИАРХЪТ ЗАТВОРНИК, ЗАРАДИ ВЯРАТА СИ


Най-големият критик на Вселенския патриарх Вартоломей, беше патриарх Диодор Йерусалимски, който през целия си живот остро кртикуваше проикумническата политика на Вселенска патриаршия. Срещу него се опитаха да заведат църковно-наказателни дела, защото той открито критикуваше и настояваше да се прекрати тази икуменическа активност.

След смъртта на патриарх Диодор, следващият патриарх Ириней продължи линията на критика, спрямо Вселенската патриаршия. На него му беше скалъпено църковно-наказателно дело, за това, че уж бил продавал имоти на патриаршията, а парите бил предоставял на сестра си. Той е бил свален от поста патриарх на Йерусалим. Ириней и до днес е под домашен арест в къща в Йерусалим и от покрива, чрез макара се снабдява с храна и вода. Той е жив зазидан в тази къща.

Вселенският патриарх отива в Йерусалим и извършва съд над йерусалимския патриарх. По решенията на ІV-тия Вселенски събор, при спор на двама епископи, арбитражът се пада на Александрийския, а не на Кностантинополския патриарх!

Патриарх Ириней е бил посещаван от представители на Руската задгранична църква и на Гръцката старостилна църква и той ги е благословил през решетките, които го делят от света. Той има интернет и разговаря по скайп. При него е бил един от йерарсите на Руската задгранична църква, архиепископ Андроник. Той също е получил благословението му.

В момента се повдига въпроса, относно съдбата на Ириней, защото е недопустимо един патриарх, дори и бивш, да живее по такъв нечовешки начин. Дори не му се позволява да получава медицински грижи.

За да стане Йерусалимски патриарх, той трябва да бъде признат от еврейската държава и от йорданския крал. Така се потвърждава изборът и той става легитимен.

Дълго време настоящият патриарх на Йерусалим, Теофил не беше признат от тези две държави. До тогава Ириней се движеше свободно из града. Имаше и много клирици, които му бяха верни. Самият Теофил, който е описван като кротък човек, е бил ръкоположен за епископ именно от своя предшественик - патриарх Ириней.


Съдба на клетник, патриарх-затворник, и това се случва в ХХІ в.при това в правова държава…!!!

За фейсбук-групата "Православни новини"