петък, 17 февруари 2017 г.

Синодът и ракията – КОЙ, кого „поръча“ и КОЙ, кого „ПРЕ…поръча“!?

Снимка: Flashnews
Неотдавна гръмна скандал с алкохола в Троян и Бачково - две от ставропигиите ни. Тогава игуменът на Троянския манастир, Велички епископ Сионий заяви: „Ще платим акциза, колкото и да струва, ако трябва ще помолим за помощ приятели на манастира”. Още тогава коментирахме, че това, че ЩЕ се плати нещо, не означава, че вече Е платено, тоест, нарушението е факт, още при самото установяване на наличието на този алкохол. 

Но да оставим това, защото излезе официално изявление на Светия ни Синод, в което се казва: „…Нееднократно е взимано решение за това, че всички поделения на БПЦ-БП са длъжни да спазват стриктно нормативната уредба и законите в страната при производството и съхранението на високоалкохолни напитки...“. До тук добре, но какво от това, след като решението на Синода не е било реализирано на практика в цитираните манастири. 

„…Съответните решения на Св. Синод са били своевременно изпратени до епархийските митрополити и ставропигиалните манастири за сведение и съобразяване…“, се казва още в изявлението. 

Добре, само че нито сведението е било прието както се полага, нито пък е било съобразено, както е казал Синодът, както става видно, иначе нямаше да има намеса на митниците…! 

И сега питаме, кой крив, кой прав!? От една страна Сионий Велички твърди, че „…1500-те литра ракия в Троянския манастир, за която агенция „Митници” заподозря контрабанда, е колекция и приемственост, събира се и се съхранява в светата обител от години…“, от друга страна Синодът ясно е заявил още преди, че „…всички поделения на БПЦ-БП са длъжни да спазват стриктно нормативната уредба и законите в страната…“! 

Очевидно в този случай става дума за безотговорно съхраняване на алкохол, при това, въпреки изричните разпоредби на Синода и пряко законите в държавата! 

И питаме, до кога някои хора в Църквата ще се държат като средновековни феодали и надзаконови нормоползватели! Законът е един за всички, няма Църква, няма фирма, няма гражданин, няма селянин, няма епископ, няма патриарх, всички сме равни пред закона в държавата, а и пред Бога…! Е, очевидно има и някои, които са малко „по-равни“, както винаги…! 

Интересно, дали това мероприятие с проверката, особено в Троянския манастир, не е „поръчано“ от някого, защото предстоят избори за Врачански владика, а епископ Сионий Велички е един от кандидатите за поста, спряган като човек със шансове. Той беше кандидат вече за няколко митрополитски катедри и все не успява, но все някога се очаква да дойде и неговият ред, защото броят на епископите намалява, а нови се правят рядко, а в същото време епархийските ни митрополити са възрастни и периодично се налага смяната им, по обективни, или субективни причини…! 

Ако е така, интересно, КОЙ би имал интерес да поръча подобна проверка, освен - някой от останалите кандидати за митрополитската катедра във Враца…! 

Според запознати, фаворитите за врачанския архиерейски трон са трима и те са епископите Поликарп, Йеротей и Сионий. Дали обаче ще останем изненадани от двойката, която ще се определи за избор в Синода, предстои да разберем. 

Едно обаче е сигурно, някой изглежда „поръча“ Сионий Велички, защото едва ли това е просто една „романтична“ случайност и след проверката от митниците и изявлението на Синода, в което тонът е доволно остър, шансовете на Величкия епископ за Враца намаляха значително, поне за сега…! 

До изборите обаче има време, току виж някой се сетил и за дипломата на епископ Поликарп, и за ракията в Поморийския манастир, защото ако на някого паметта е услужливо къса, то нашата никак не е…! 

За Фейсбук-групата "Православни новини"

СЕМ ЗАЩИТИ РАЗСТРИГАНИЯ МОНАХ ФИЛАРЕТ!

Председателят на Съвета за електрони медии /СЕМ/ е изпратила писмо до разстригания от Синода монах Филарет, който нашумя в предаването „Господари на ефира“ с груба намеса в личния му живот. 

„На базата на осъществен експресен и фокусиран мониторинг на предаването „Господари на ефира“ от 2 и 6 февруари 2017 г. по Нова телевизия и съобразно правомощията си СЕМ започна административно-наказателно производство“, се казва в писмото-отговор до монаха. 

Председателят на СЕМ Мария Стоянова, която лично е подписала документа, пише още, че тези действия на медийния регулатор не лишават монаха от правото да търси обезщетение по съдебен ред. Тя изразява още „съчувствие за претърпяната медийна намеса“ в личния живот на Владимир Цанев /бивш монах Филарет/. 

Стоянова уточнява ще, че „…СЕМ не може да спира предавания на доставчиците на медийни услуги, защото цензурата е забравена от Конституцията на Република България…“. По думите й, „…надзорът над медийното съдържание е последващ излъчването на програмите…“! 

Това е първата инстанция, от няколкото, на които бившият монах Филарет се жалва за намеса в личния му живот, от която получава реален отговор. 

Очакват се отговори и от останалите институции, които са компетентни по проблема, за да бъде овъзмезден един обикновен човек, който вече не е монах, според решение на Синода, но притежава правата на всеки български гражданин по закон. 

За фейсбук-групата "Православни новини" 





четвъртък, 16 февруари 2017 г.

КОГАТО НАКАЗАНИЕТО УБИВА…!!!

Вземаме повод от едно писмо, което получихме неотдавна. Написа го човек, чието име спестяваме, защото не ни е упълномощавал да го цитираме, но писмото му е дълбоко, искрено и от него личи болка, а и от самото него боли...! Става дума за реакцията на обществото ни спрямо монаха, за когото вече се разбра, че е разстриган, тоест, че според Синода ни, той вече не е монах.

„Никой вече не иска да зачита това, че човек се бори с греховете си. Аз не оправдавам духовника,…но зная какво му е!

Хомосексуалните хора са раними по природа. Бившият монах е изигран. Това е поставило печат не само върху неговото обществено положение, но и върху личната му съвест!

Има хора с хомосексуална ориентация в църквата. Аз съм един от тях. Знам, че до края на живота си няма да спя с мъже и не трябва, за да спася душата си, но е трудно! Много е трудно! Да се бориш до края на живота си….! Не всички успяват! И този монах е пример…!“.

Този човек пише, че е в Църквата, но как, не става ясно, монах ли е, свещеник, ли е, мирянин ли е, не е ясно, но все пак, поставя един важен въпрос, въпросът за прошката и за мярката. Именно заради това вземаме повод за настоящото писание точно от това писмо, защото е случайно, от напълно непознат е, но е и искрено, мислено е, изживяно е, преболедувано е дори и най-важното – не е анонимно…!

Нека първо да кажем нещо за прошката!

Тези дни почетох коментар, пак по същия повод, за разстригания монах, че когато синът обиди баща си, той не го гони от къщи, а се опитва да го приеме, такъв, какъвто е, за да може да има време и шанс да се промени, той да му даде този шанс…! Е, Църквата ни в лицето на Синода разстрига монаха, тоест – изгони го от „дома“ му и как сега се очаква той да се поправи, как,…като го изгониха от „къщи“ ли…!?

Другото мнение беше, че Църквата ни най-сетне взе реални мерки и реагира като взе крайно решение, но все пак – решение!

Добре, нека е и така, но питаме, след като се видяха записи на порно-клип с епископ, заради което той се раздели с поста си на игумен, защо не го наказаха и него…!? Значи за монаха може, за епископа – не…!?!?!? Свалиха епископа от игуменство, и …толкова, а монахът – аут от Църквата! Е що за двоен стандарт е това – за едни - майка, за други – мащеха! Стандарт ли е и това, или е активна мимикрия на лустросан морал от твърде ниска проба – публична демонстрация за демагогия!?

Толкова за прошката, каквато всъщност няма!!! Сега да кажем няколко думи за мярката.

Да накажеш някого е едно, наказанието има възпитателен ефект, наказваш, за да си вземе бележка наказаният и повече да не прави така, за да се поправи…! В случая монахът е изваден от Църквата, наказан е, на практика е „убит“ като монах…! Е, какво наказание е това, та това си е истинско „убийство“! Как „убитият“ ще осъзнае, че е сгрешил, та той вече е „умрял“..!?

Тук е важна именно целта на наказанието, защо се наказва – за да се потърси правилното през катарзиса на осъзнаването!? А какво се очаква да осъзнае монахът, след като той и да осъзнае въобще нещо, вече няма как и да се поправи дори, понеже е разстриган като монах…!?

„Бащата не гони сина си с камъни“, така написа някой в коментар някъде из форумите...!

Ето и част от останалите коментари на читатели:

„Филарет "изпра пешкира", а другите…? Висшестоящите….?“, „Филарет беше "петното" в църквата, и край ... вече всичко е идеално.Край!Изчистихме се!Нема вече поквара, нема срам, няма проблеми ...“, „Срамно и бесрамно наказание!Отивам в друга поместна църква“, „Филарет горкия цялото наказание отгоре му и обра парсата а другите които ходят гримирани на служби и си уреждат срещи с момичета и ги викат при себе си, в самата обител в която живеят, да си праят юргийте .. Е браво постигнахте своето, но помнете, има и други които трябва да съдите…!“, „Те не барат големите риби в морето, ползват малките за плячка, а когато отново огладнеят, си търсят нова малка риба-плячка за ненаситните акули - големите лъвове !....“, „…Нали когато ги изгониха през 2014, нали казаха,че целта на наказанието е не да унищожи падналия, а той да се поправи? И как-като ги държаха без утеха 2,5 години? Нали църквата трябва да е за утеха на вярващите-каза един митрополит …?“, „Сега Филарет може да се оплаче в Комисията за защита от дискриминация, защото него за хомосексуални актове, заснети във видео, го разстригват, а дедо Боре за хетеросексуална порнография, пак заснета (самозаснета - от него) във видео-клипове, в които е главно действащо лице, си го оставиха епископ!... Каква църква е само, БПЦ!??“.

Това са мненията на читатели, както се вижда, почти липсват негативни мнения, защо…, защото хората осъзнават имено това, за което говорихме по-горе, че наказанието не е за да те унищожи, а за да те накара сам да се поправиш и да продължиш по същия път, който си избрал и за който си бил избран…!

Уви, у нас не е така…! У нас грешката за някои е равносилна на смърт, а за други – няма нищо…! Въпрос на ниво, на място в йерархията, на връзки, на контакти, на лоби…или….!?!?!?

За фейсбук-групата "Православни новини"

сряда, 15 февруари 2017 г.

КОЛКО „НЕРЕДОВНИ“ СА „НЕРЕДОВНИТЕ“ УЧИТЕЛИ?!

Снимка: Mediapool
Хиляди учители без дипломи за висше образование обучават децата ни в училище. Новината дойде сякаш като гръм от ясно небе, а всъщност, това въобще не е новина! И сега има много педагози, които преподават по определени предмети, на практика по почти всички, които са със средно образование, но не са по-малко добри преподаватели от останалите. Тези учители се назначават със статут на „нередовни“, защото нямат педагогическа правоспособност.

В същото време, нали за това постоянно се говори, че правоспособността не е от такова значение, защото „книжката не кара колата“, призванието е онова, което прави от един обикновен човек – учител. Разбира се, не бива да се подценява специализираното образование, допълнителните изпити и обучение, но и не бива то да се абсолютизира до степен на фетишизиране.

Твърди се, че такива „нередовни“ учители има предимно в малките населени места. Всъщност, такива учители има и имаше и в София, дори и пред 10 ноември 1989 г., когато обществото ни беше доста по-многобройно и на практика недостиг от учители не се констатираше, поне не и в големите градове.
Така наречените „нередовни“ учители получават заплата с 15% по-ниска от останалите. Това разграничение е именно заради образователния ценз.


Въпросът има две страни и те са доста ясно обусловени. Едната е, че няма нищо лошо да преподават учители и със средно образование, без педагогическа правоспособност, защото примери за това има много и в практиката е доказано, че такива учители са не по-малко успешни от останалите в общия случай. Другата гледна точка, която е по-скоро на действащи учители, които са с висше образование и притежават педагогическа правоспособност, твърди, че по този начин се девалвира професията. 

Добре, но в същото време, ако наистина, както твърдят от Синдиката на учителите, има остър недостиг на преподаватели, особено в малките населени места, тогава, какво правим..!? Или трябва висшисти с тапия и за учители да отидат по селата, или просто системата трябва да приема и хора със средно образование, и без тапия за учители, защото иначе, КОЙ ще преподава в тези малки населени места!?

За teacher.bg

вторник, 14 февруари 2017 г.

ЗАЩО СЕ СТАВА МОНАХ…!?

Защо се става монах, това е въпрос, който вероятно си задават доста хора, християни, а и не само, които някак не могат да разберат, как така един нормален мъж, или жена, изведнъж решават да станат монаси. Всъщност, това решение нито е изведнъж, нито пък е лесно!

„…Искам в този манастир да живея, разбираш ли, искам, това място ми е слабост, обичам го повече от родния си дом, това е късче от рая на Земята, обожавам го манастира…”. Това ми каза неотдавна едно момче, което искаше да стане монах. Попитах го, защо иска да става монах, а той каза: „…Не мога да го обясня, просто го имам като нужда, изгаря ме, нещо като да си влюбен, ама е по-силно и като пообиколиш манастирите, усещаш, кой е твоят манастир…!”. Това  е първото толкова точно и в същото време искрено обяснение, което получавам в отговор на въпроса, „защо искаш да станеш монах…?”.

Сякаш сме свикнали да мислим, че калугерите са едни нещастни хора, които са приели монашество, защото са преживели някакво мъка. Възможно е да има и такива, но монашеството не е бягство, то е призвание. Когато човек е пристъпил към него доброволно, волево и честно, тогава не би трябвало да е нещастен, напротив, трябва да е щастлив, защото живее така, както той е искал и както сам той е избрал.

Кой става монах, защо става монах, кога става монах? Изборът е един, изборът не е обусловен възрастово, има хора, които избират този път съвсем млади/малки, други пък избират това на една доста по-напреднала възраст. Истината е, че всеки отива при Бог, когато Той го повика, когато усети вътрешната необходимост от това, когато бъде призован.

В обществото битува мнението, че монаси стават само хора, които са нефелни за друго, които бягат от света, които искат да се скрият, да бъдат анонимни, да се „покрият“ буквално с булото, за да скрият нещо от света и от самите себе си. Понякога се счита, че едва ли не това е начин хора с нетрадиционна сексуалност да потърсят убежище в Църквата, да направят „кариера“, да успеят, въпреки „порока“ си!

Това обаче оказва се, далеч не е така и то се потвърждава от данните, които открихме и анализът на които показва нещо съвсем различно, закономерно и дори бих казал планомерно, колкото и това да не е уместно като израз именно в тази тема!

За какво става дума?! Манастирите у нас в далечната 1957 г. са били  общо 120, от които действащи са 90, почти по равно разпределени – мъжки и женски манастири. През 1971 г. манастирите вече са 102 общо, но няма данни за действащите, които очевидно намаляват, защото властта тогава не толерира монашеството, още по-малко пък строителството на нови храмове манастири. По данни от 1974 г. действащите манастири са 98, а изоставените са 25. Странно е, дали пък 98 не са общо манастирите, тогава, но това сочат данни, публикувани в изследването на Момчил Методиев „Между вярата и компромиса“.

За същите години, данните за монаси, включително и висшето духовенство сочат следното: за 1957 г. – 440 монаси, от които 183 мъже и 257 жени, за 1971 г. – 425 монаси, от които 210 мъже и 215 жени, за 1974 г. – 379 монаси, от които 159 мъже и 220 жени, разполагаме и с данни за монасите през 1978 г., когато те общо са 391 – може и жени.

Днес монашеството е не повече от около 300 човека – мъже и жени, включително с висшия клир, а манастирите, заедно с църквите са около 500!

Какво показва това, че във времената на атеизъм, когато религията беше „опиум за народите“, монасите са били дори повече, отколкото сега. В някои православни държави само един голям манастир има толкова монаси, колкото са те всичките в България днес!

И ако днес някой ни обяснява, че видите ли, момчета и момичета избират манастира, за да намерят анонимност там, бягайки от някакви срамни, или „безсрамни“ тайни, то това няма как да е вярно.

Първо, ако някой търсеше „сексуална анонимност“ в манастира днес, то по време на комунизма, когато това се преследваше по Наказателния кодекс, кандидатите за монаси трябваше да са повече, а те реално са почти същия брой като сега!

Едва ли днес, в свободното време, в което живеем, хората ще имат желание да напускат света и да отиват в манастир, само и само да скрият от света това, че имат различна сексуална нагласа. Така че, данните показват, че днес в избора за приемане на монашески постриг водещо е друго, но не и търсенето на „сексуална анонимност“, в което биват обвинявани много от вече приелите подвига.

Второ, очевидно става дума за информиран и волеви избор, става дума за вярващи хора, които отиват да станат монаси, не за да живеят в леност, нито пък, за да правят „кариера“ а отиват, защото вярват. Разбира се, че има и такива, които търсят по-лесния начин на живот – без данъци, без задължения за ток и вода, без плащане на наем за квартира, но такива са единици.

Едва ли това може да е водещо за един съвременен млад човек да се затвори като в „затвор“, само и само да се храни без пари…, освен ако той наистина не е психично болен! Напротив, очевидно има друго, освен бита, което кара тези съвременни млади хора да избират монашеството и това е най-вероятно е именно вярата им. Не можем да я измерим, кой колко вярва и кой колко е достоен, но поне можем да забележим, че при повечето именно това е водещият мотив – вярата и отдадеността.

Момчето, за което стана дума по-горе, на практика „осъзнава“, колкото и това да е невероятно, едва на 8 г., че иска да остане в манастира…! Заминава на екскурзия със съучениците си, води ги учителката му. В църквата той се заговорил с някакъв млад калугер. Попитал го, дали може да остане в манастира, а той се засмял и му казал да дойде, когато порасне. Когато учителката събрала децата, за да си тръгват, нашият човек казал, че остава в манастира, разревал се, тръшкал се и казал, че в манастира му харесва и иска да живее тук! Разбира се, нямало как да остане, защото бил още дете…!

Тоест, изборът е волеви, но има и елемент на призоваването. Едва ли едно 8-годишно дете може да разсъждава така рационално, че да знае, че е призвано за монашество, но понякога се случва точно така.

Ето за това говорим, за правото на всеки да избира да бъде, или да не бъде монах. И когато изборът е да бъде, това не означава непременно, че този човек е нещастен, че е гей, или че е луд…! Да, на някои може да им се струва, че да се откажеш от света е лудост, но, зависи как конкретния човек е възприемал света, важно е, дали той, света, го е удовлетворявал така, както например може да бъде удовлетворен в Църквата, като нейн служител. И тук не става дума за блажната романтика на манастирските докси, красиви градини и храмова пищност, напротив, тук става дума отново за избор, за правото на личен избор.

Да, някои може и да търсят в Църквата анонимност, която да ги изведе до значителна кариера на едни водевилни ритуалчици, но повечето са наистина отдадени на Църквата, защото вярват, а не защото се крият там.

Няма как в разгара на най-дивия атеистичен комунизъм – 1957 г. монасите общо да са били почти толкова, колкото са те и днес – в уж свободна България! Тогава хората са имали много повече причини да бягат в манастирите, за да се спасяват, въпреки репресията спрямо свещеници и монаси. Дори и да предположим обратното, че тогава не са искали да ходят в манастирите, да стават монаси, защото са ги преследвали. Тогава как да си обясним днес, че пак толкова хора имат интерес към този подвиг, както и тогава, явно друго е водещото, защото времената и причинно-следствените връзки поне се предполага да са различни…!?

За да избягат от света, за да се скрият, за да се прикрият от срамните си тайни ли са ставали монаси…!? Едва ли, твърде плоско би било това явление да се обясни точно по този начин!

Заради това, нека да не обвиняваме монасите, че са такива, или онакива, те са такива, каквито сме и ние-останалите хора в това общество - някои са добри монаси, други не са чак толкова добри, трети пък не стават за монаси! Това е същото, както и навън, в света – едни хора са добри, други не са чак толкова добри, а трети са направо лоши хора!

Манастирът за някои може и да е убежище по някаква лична причина, но повечето, поне се надяваме, са избрали манастира по съвест, по призвание, по вътрешно убеждение и духовна необходимост…! Така е било, когато при комунизма се преследваха нетрадиционните сексуални интереси, така е и сега, когато вече никой, поне нормативно, не преследва същите тези нетрадиционни сексуални нагласи.

Времената са различни, мотивите за приемане на монашески подвиг обаче трябва да са еднакви, след като бройката на монасите и тогава, и сега е почти еднаква, а бройката на манастирите вече е по-голяма и реално има повече места за възможно уединение и духовно усамотение.


Ако тогава, при комунизма, не са толерирали определени практики поради което някои са ставали зорлем монаси, то сега същите тези практики отново не се толерират обществено, но не са наказуеми, за разлика от тогава, следователно няма логика някой да избира да стане монах днес само, за да бъде свободен, защото навън, в света, той би бил много по-свободен, отколкото в манастира днес, когато разбира се говорим за условна свобода! 

За фейсбук-групата "Православни новини"

ОБРАЗОВАНИЕТО КАТО ИНВЕСТИЦИЯ В БЪДЕЩЕТО!

Ако мислите за един ден напред - вземете си храна! Ако мислите за една година напред - посадете дърво! Ако мислите за сто години напред - образовайте децата си! Това гласи китайска поговорка и всъщност, като се замислим, става ясно, че поговорката не е просто едно клише, а е самата истина за поколения българи и не само.

Кое е било най-важното за нашенците по време на Възраждането, а и преди това, за да дойде то, за да има на какво да стъпи…!? Това е образованието. Хората са събирали пари, давали са и последните си пари, за да могат децата им да се образоват навън, да станат даскали, свещеници, за да успеят в живота. 

Днес, повишената покупателна способност на някои българи, предвид нормалното социално неравенство в условията на свободна пазарна икономика, също търсят и повечето и намират начини да образоват децата си навън и защото е по-престижно, поне така се разсъждава, и защото е сякаш някак си по-сигурно, че след това те ще останат да работят там, за повече пари, в една далеч по-нормална среда и като икономика, а и като социални условия. Това е и разликата с времената на Възраждането и днес. Ако тогава хората са пращали децата си да се изучат в Европата, то днес целта е пак същата, но е допълнена с надеждата те да останат там.

От една страна е нормално родителите да искат детето им да се завърне, да си е тук, до тях, но от друга сработва инстинкта за самосъхранение и те са наясно, че детето им ще живее много по-добре в Западна Европа, вместо в България, където все правим реформи и все нещо им куца, все нещо не е на ред.

Така образованието отново се оказва приоритет в обществото ни, било то патриархалното възрожденско семейство, или днешното модерно българско семейство, само че с известни нюанси.


И отново се връщаме на китайската поговорка, защото образованието за нашенеца и преди, а и сега винаги е било инвестиция, а не моментно решение не – самоцелен опит за социално отграничаване от останалите.

За teacher.bg 

КОГАТО РОДИТЕЛИТЕ ГИ НЯМА, А ДЕЦАТА СТАВАТ РОДИТЕЛИ!


Снимка: Български новини
Хайки от социални служители, психолози и общинари тръгват през март по училища и детски градини, за да броят децата на гурбетчиите, това стана ясно в последните дни.

Истината е, че все повече деца са отглеждани от бабите и дядовците си, защото родителите им се налага да пътуват извън страната, за да работят, за да могат да осигурят по-добър живот тук, в България на своите семейства. Проблемът е, че това понякога, все по-често обаче, става факт и за двамата родители и тогава децата остават на практика без родителски контрол. Това пък води след себе си до ред проблеми.

Известно е, че бабите и дядовците са склонни повече да глезят внуците си, защото се умиляват от факта, че техните деца са станали родители като самите тях. От тук обаче следват съществени промени във възпитанието на тези деца, които промени дават своите рецидиви и в образованието на същите тези деца. Когато те са възпитавани „по-свободно“, те придобиват определени навици, които оказват влияние върху образованието им, защото такива деца понякога са по-трудно схватливи, те са свикнали да получават информацията за каквото и да било в един „по-сдъвкан“, по-готов вид и когато я получат във вид, който ги провокира сами да достигнат до даден извод, след активен процес на анализ и оценка, тоест – мислене, те имат известни проблеми!

Ето как социалните проблеми, честото и хронично отсъствие на родителите, може да се отрази, при това съвсем закономерно, на образованието на децата.

Не са редки и случаите, когато деца стават „родители“ на по-малките си братя и сестри, пак заради отсъствието на „натуралните“ родители. Тук проблемът с отглеждането на деца от баби и дядовци се редуцира значително, но не отпада необходимостта от това истинските родители да поемат функциите си на такива, защото когато децата станат „родители“ по принуда, тогава те спират да бъдат деца, което пък ощетява самите „деца-родители“!


Именно поради това, вместо от Държавната агенция за закрила на детето да правят ефектни акции – тип медийни фойерверки, по-добре да се замислят поне, защото друго не могат да направят реално, защо тези родители са принудени да работят извън България и кога това ще може да се промени така, щото те да работят в родината си и да могат успешно да осигуряват добър живот на децата и семействата си, без да се налага да „жертват“ бъдещето на наследниците си! Останалото са студени статистики за „топли“ проблеми – с една дума – обикновено социално счетоводство!

За teacher.bg