вторник, 3 май 2016 г.

ЗАРЯТА НА ВЕЛИКДЕН-ЦЪРНА КРЪПКА НА БЕЛ ФУСТАН!

Снимка: kanal3.bg
Заря по Великден, това е най-новото чудо на родното БПЦ! То шило в торба стои ли..!?!?!? Телевизиите и останалите медии се извървяха да коментират казуса, ние обаче се постарахме да направим професионален коментар от професионални коментатори.

Първо, потърсихме за коментар доцент Дилян Николчев, преподавател по Църковно право и Устройство и управление на БПЦ в Богословския факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски".

„…Този въпрос е много сложен. Катедралата „Св. Ал. Невски” е ставропигия и е подчинена на Синода. От тази гледна точка трябва да има резолюция на Синода, за да се извърши зарята. От друга страна пък, Синодът е делегирал права на архимандрит Дионисий, като председател на храма и не би трябвало да има резолюция. Синодът е отговорен, защото той може да бъде подведен. Утре някой може да направи своеволие,  основната вина за това е на този, който стои на бариерата, това е Синодът. Дионисий говори за обръщане към традициите и наистина за някои е хубаво Църквата да се обърне назад, за някои обаче не е хубаво! С участието на гвардейци, Църквата ни се осветскостява, става по-светска. Гвардейци, пушки и стрелби, малко не са на мястото си на Великден…!”, заяви доцент Николчев пред „Православни новини”.

„…Не се произнасям, защото аз преди бях председател на храма. По мое време никога не е имало такива зари и гвардейци, нито по мое време, нито преди това, а аз познавам „Св. Ал.Невски” от преди 60 години. Не искам да коментирам, за да не излезе, че го правя по лични убеждения, никой няма да ми повярва, ако само говоря принципно…”. Това заяви бившият председател на храма Тивериополски епископ Тихон пред „Православни новини”. По този начин той деликатно, но недвусмислено обясни, че заря и гвардейци на Великден не е нормално, още по-малко пък е традиционно…!

Проблемът обаче не е само в зарята. Проблем има и с отслужлавено на така наречената Василиева литургия. Тя се служи и на Велика събота, на кувуклията, масата, на която има дърворезбен балдахин, върху която се прави опело Христово. Такава маса в Свети „Ал. Невски” нямаше, имаше обикновена маса, на която беше хвърлена плащаницата отдолу и отгоре се служеше, но това не се прави така, според богослови. В България това никога не е правено, дори и в Гърция това не се практикува повсеместно. В болшинството от случаите се служи в олтара.

Говорим също така за древен чин. Няма такъв обаче, в който на миряните светото причастие-Тялото /сухото вещество, хляба/ да се дава в ръцете. Такова нещо се е случвало само и единствено в най-най-първите векове и това е осъдено целокупно от Светата църква на съборите и определено, че миряните няма да се причастяват никога по този начин, защото и тогава, и сега, а и за в бъдеще, има опасност от хвръкване на частица, а дори трошица е Тялото Христово, което не може да се допусне да падне на земята и да се тъпче и потъпква. Това е причината Църквата в древност да реши двете вещества – кръвта и Тялото мистично, а реално хлябът и виното да се смесят в светия потир и там свещеникът с лъжичка да изважда малка частица от Тялото и Кръвта, за да се причастяват по този начин, по двата вида едновременно. 

В момента Дионисий ни представя традиция от 120 г. сл. Христа, което никъде и в никоя поместна православна църква не се практикува и то е осъдено като неправилна практика.

В древност е съществувала традиция на Велики четвъртък преди причастието да се яде, християните, подобно на светите апостоли са обядвали. Църквата обаче е решила на съборите това да се премахне и си има решение. Това е отхвърлено, както и причастяването на миряните в ръка, слагайки ръка на светия престол. На светия престол ръка слага само дяконът, свещеникът и епископът. 

Само в Русия, до 1917 г. царят е бил единственият извън клира, който отивал и си е поставял ръцете на светия престол, за да се причасти по двата вида. Единствено Божият помазаник, избраният от Господ Бог на небето, цар на земята е можел да бъде причастен по този начин. През ІV-ти век царят се е разглеждал като външен епископ, а през ХХ век последният такъв цар е бил разглеждан като клирик. Това казваме, за да покажем, че има развитие, а не застой в Църквата. 

Онези практики обаче са били приложими към онази ситуация. Ние не живеем във времената на Нерон. Гоненията минаха, Християнството е свободна религия, официална в много държави, служи се в официални църкви, а не в катакомби. Практиките, които са били правени, когато Църквата е била притискана от светската власт, днес са безсмислени, отхвърлени от Църквата. Светите отци на съборите казват, че започваме да живеем в нова реалност, при нови условия на Християнството в света, когато много неща ще се променят.

Така че древните практики за древност, да, древни са, но са и отхвърлени от самата църква. Практиката за служене на кувуклията не е отхвърлена, но практиката за причастяване на миряните с ръце на светия престол е категорично отхвърлена! Даването на светото причастие в ръка се практикува днес само на едно място – при католиците! Ако архимандрит Дионисий се опитва да прави нещо по католически обред, добре, приема се, иначе няма как…!

Патриархът не е цар на Светия Синод, той е ръководител на съборно тяло. То решава от името на всички, защото патриархът не е председател на ЦК на КПСС, ако един от съборното тяло се налага на всички, това вече е беззаконие, защото Уставът казва, че решенията се вземат от всички, а патриаршеската катедрала е подчинена на Синода, а не на патриарха, в качеството му на софийски митрополит, като такъв, той си има храма „Света Неделя”. Всичко това твърдят богослови и свещенослужители, които бяха любезни да споделят мнението си с нас.

Да му напомним на архимандрит Дионисий, че тая работа не е като оная работа, това не е като да правиш архонти, рицари и червени шапчици. Това е артистизъм, който той вкарва в православното богослужение, което е несвойствено за нас.

Накрая и моят коментар. На Великден, който  преди всичко е духовен празник, някак не мога да възприема заря и гвардейци. Армията придава една по-различна тържественост на празника. Военният духов оркестър е едно наистина невероятно изживяване, особено на живо, слушал съм го!!! Проблемът обаче е, че армията си е армия, тя няма място като такава на Великден. Разбира се всеки български войник, сержант, офицер и генерал могат да присъстват, ако искат, но не в строй, не в организираност, която е характерна за друга празничност.

Зарята пък е пълен потрес. Все пак, Великден е празник на празниците, той е празнуване на победата над смъртта, някак не върви да отмааме една заря като на сватба. Чудесно е да има заря на сватба, това й придава тържественост, която е приемлива и дори традиционна, характерна. На Великден обаче зарята стои като църна кръпка на бел фустан, да ме прощава архимандрит Дионисий…!

Вместо да слуша звън на празнични камбани, ушите на патриарха изгърмяха със….заря…! Бръмна му главата от тези светски своеволия…!

Колкото до това, че патриархът бил уведомен, добре, но има ли решение на Синода за това, защото това, че патриархът е уведомен е едно, но решението на Синода е съвсем друго нещо…!?

И още нещо, потърсихме двама митрополити за коментар по темата, но и двамата не си вдигаха телефоните. Дали забраната за общуване с Горан Благоев не е станала повсеместна…!?!?!? Не са толкова страшни журналистите, никак даже, особено в България. Я вижте какво е в други държави..!


Та така за зарята, духовата музика и изстъпленията…! Оставаме с надеждата, че на Коледа няма да поканят Берковската духова музика, или оркестър „Канарите”, да изпраскат една народна литургия пред храма, все пак, всичко си има мярка, а  и теглилка…..! 

За фейсбук-групата "Православни новини"

КОГАТО ДОКАЗАТЕЛСТВОТО Е ВЪПРОС НА…ПАРИ!

Една икона вдигна на крака цялата Църква, че и държавата. Дори патриаршеската катедрала „Св. Ал. Невски” работи по нощите. Накратко, какъв е казусът: „…в нощта между 1и 2 май ПКСХП "Св. Александър Невски беше отворен без прекъсване, за да могат колкото се може повече хора да се поклонят на копието на чудотворната Ватопедска икона "Св. Богородица Всецарица". Този образ на Божията майка помага при бездетие и онкологични заболявания, както и при всяка нужда, за която с вяра се обръщаме към нейното молитвено застъпничество пред Бога”.

Всъщност, като се замислим, всяка икона е чудотворна, не само тази, или не само някои, защото иконите са неръкотворни изображения на светци, а светците помагат, поради което, чрез тези помощи, се извършват чудеса, следователно, всяка икона е чудотворна. Това едно.

Второто обаче е, че по една от националните телевизии нарекоха въпросната икона, която е копие на оригинал, че била „доказано чудотворна”..!!! Какво значи „доказано”, означава ли това, че има и „недоказано” чудотворни икони…!?!?!?

Имал съм шанса и щастието лично на място да видя въпросната икона на Света гора и мога да кажа, че наистина е уникално красива, макар, че иконите не са красиви, те са благословени. Въпросното копие, на което вероятно боите още не са изсъхнали напълно, как така „доказано” изведнъж стана чудотворно…!?!?!?

„Дъската ли преди рисуването, или дървото, от което е отрязана е чудеса вършило, а и коя икона, която се продава, не е копие на съществуваща доказано чудотворна такава!? Тези опити за масова истерия на хората, държане на храм по цяла нощ отворен и френетични репортажи са прекалени. Дали някой се лъже, че не се прави за друго, освен пълнене на нечии джоб…!? Никой не казва, че иконата или иконите въобще не помагат, но толкова нова икона да се презентира като доказано чудотворна е смешно!”, коментираха богослови пред „Православни новини”.

Да, ясно е, че копието придобива свойствата на оригинала, защото то го копира, така е, само че, една икона, когато е копие, самата тя все още не е извършила чудеса. Тоест, чудотворството не се прехвърля механично от едната на другата икона, дори и втората да е копие на първата – оригинал. Иначе казано, не говорим за механични процеси, а говорим за духовни процеси, които не са толкова прости и толкова лесно обясними.

Дори когато се молим на дадена „доказано” чудотворна икона, дори и тогава няма гаранции, че молитвата ни ще бъде чута. Може да не се молим достатъчно искрено и силно, може молитвата ни да не е ясна, може да не трябва да се случи това, което искаме, може просто плановете на Господ да са различни от това, за което ние го молим, може да не е мястото, времето и моментът за такава молитва.

Сиреч, не винаги молитвата пред дадена чудотворна икона се сбъдва така, както ние сме поискали. Не ние определяме, дали нещо ще се случи, или няма да се случи, това че се молим, не означава непременно, че молитвата ще бъде чута, не означава непременно, че чудото ще стане. Тогава въпросната икона не става по-малко чудотворна от това, което е, просто нашата молитва вероятно не е на мястото си и не е във времето си.

Едно копие на икона, което идва от Атон, не означава непременно, че започва да прави чудесата сега и в момента. Това, че идва от Атон, не прави иконата чудотворна, защото пак повтаряме, всяка икона по един или друг начин е чудотворна, защото образът е неръкотворен и той има свойствата да помага, а помощта, когато е нетварна е чудотворна, което превръща и самата икона в чудотворна икона.

В същото време, да се механизира  чудотворността до степен на издевателство над една от най-ранимите прослойки на обществото ни, наистина е кощунствено! Именно онкоболните, тези, които страдат толкова много, не бива да бъдат заблуждавани, за да им се приберат парите, които те така и нямат, заради скъпоструващо лечение.

Да, иконата помага, вероятно копието също ще се прослави с чудеса, но към момента копието е просто копие, придобива благословените свойства, но не чудодейства механично, само защото е копие на чудотворна икона.

Не е редно да се заблуждават хора, които са в тежко здравословно състояние, не е редно да им се дават надежди, които все още не са потвърдени, защото дори и оригиналът не винаги помага, не защото не може, не защото не иска, а може би защото не трябва…!

Иначе, на Атон ма много икони, които са „доказано” чудотворни, защото отдавна са се прославили с извършени чудеса. Начинът не е в това да ги изкопираме всичките и да ги подредим у нас, за да смъкнем пари от хората за това. Понякога, тоест почти винаги, иконата сама намира начин да се „придвижи” чрез свое копие, както това се е случвало с много.

Има една икона „Света Богородица Ширшая небес” в Киев, която на руски е по-известна като „Знамение”. Копие от нея на хартия, дори не и рисувано, е станало чудотворна икона! Образът се е отпечатал по необясним начин на стъклото, което мироточи. Това е една обикновена хартия, която обаче е чудотворна икона, при това, „доказано чудотворна икона”….!


Така че, когато се говори за „доказани” неща, нека първо да се замислим, кога и от кого са били доказани, както и какво точно е било доказано, за да не изпаднем в ситуация, при която говорим за недоказани недоказуемости или полудоказани, полудоказуемости, които предстои да се докажат…!!!

За фейсбук-групата "Православни новини"

понеделник, 25 април 2016 г.

„ОТЕЦ ГРИГОРИЙ”, ИЛИ АКТЬОРЪТ, КОЙТО КАЗВА ИСТИНИ ЧРЕЗ СМЕХА

Актьорът Ненчо Илчев като отец Григорий
в сериала "Столичани в повече".
В началото на страстната седмица предлагаме малко по-различни страсти от тези, на които сме свикнали по това време. Често, включително и аз съм критикувал хора, които се подиграват с Църквата и свещенството, не че понякога те сами не си го заслужават…!

Често сме избухвали срещу онези, които осмиват едно или друго явление в родната ни БПЦ. Има обаче един особено характерен образ, образът на „отец Григорий”, който се играе от актьора Ненчо Илчев, който сякаш най-силно се доближава до профила на някои свещеници, казваме на някои, не на всички…!

Ненчо сякаш придава една стабилност на този образ, той го прави професионално, а не като някои други, които предимно пародират, тук можем да говорим за драма в сатирата, максимално мащабно търсене на реалността, което прави цялото действие по-автентично.

По този повод разговаряхме с Ненчо Илчев за това, как се роди образът на отец Григорий, как се чувства той като отец Григорий и въобще, опитахме се да обхванем темата за Църквата в сериала „Столичани в повече”. Ето какво сподели Ненчо Илчев специално за читателите на „Православни новини”:

-         Как се роди образът на отец Григорий? Вие сякаш не сте толкова характерен актьор за точно такъв образ, но въпреки това именно този образ сякаш стана емблематичен за Вас.

-         Така са го измислили сценаристите още преди десет сезона. Първо ролята беше по-малка, в течение на сезоните това се разшири и се получи този образ, който виждате днес.

-         А как темата за Църквата въобще стана актуална за сериала „Столичани в повече”?

-         Хрумването е изцяло на сценаристите и според мен дълголетието на сценария се дължи изцяло на добрите сценаристи, които перфектно са го написали.

-         Чрез този образ искате да ни кажете нещо за състоянието в Църквата, нещо което знаем всички, но сякаш не искаме да си го признаем, или има и още нещо, което не знаем?

-         Вие го казахте, всички го знаем, но не си го признаваме, а го има. Въобще, сериалът „Столичани в повече” е огледало на живота в България, заради това е и толкова се харесван.

-         Получавали ли сте критики за образа на отец Григорий, от някой който например се е припознал в този образ, обръщал ли се е към Вас с негодувание от Вашата актьорска игра именно в този образ?

-         В повечето случаи хората се забавляват, дори и свещениците и го приемат като нещо нормално за един комедиен сериал.

-         Ако отстрани погледнете този образ, как бихте го оценили, като характерния образ за свещеника в България в момента, или…?

-         Това е сатира, както за всички образи в сериала, така и тук няма конкретен образ и зад този на отец Григорий. Това е събирателен образ, който показва състояние, което е продукт на сатира, за да забавлява преди всичко.

-         Притеснявате ли се от това, че може да Ви свързват с отец Григорий, когато Ви срещнат на улицата например?

-         Неминуемо ще ме свързват с него, но това не е нещо лошо. Колкото повече в годините човек го свързват с образи, значи това говори за добре свършена работа, което ще ме радва, ако е така! 

За фейсбук-групата "Православни новини"

неделя, 24 април 2016 г.

ИМА ЛИ ПЪТ И СЛЕД ДЪНОТО….!?!?!?

Снимка: neverojatno.wordpress.com
Стигнахме дъното на свободата на словото! Така си мислехме преди години, е, оказа се, че не само не сме го стигнали, ами има живот и след дъното, надолу и надолу…!!! Това се вижда от официалния сайт на "Репортери без граници" - https://rsf.org/ranking#!/.

Репортери без граници" изготвя класацията си по шест критерия за всяка страна: плурализъм, независимост на медиите, работни условия и автоцензура, законова рамка, прозрачност и информационни инфраструктури.

Страната ни отново е на последно място сред членките на Европейския съюз, но този път пред нас в класацията са дори страни като Непал, Бутан и Уганда”, пише http://offnews.bg/.

"Свободата на словото по света регистрира "рязък спад през 2014 г", се посочва в международния доклад на неправителствената организация. Две трети от 180-те страни, включени в изследването, показват по-лоши резултати в сравнение с предишните няколко години. И това вероятно успокоява някои у нас!!!

Ето как изглеждат нещата за България по години:

2002 - 38 място
2003 – 35 място
2004 – 36 място
2005 – 48 място
2006 – 36 място
2007 – 51 място
2008 – 59 място
2009 – 68 място
2010 – 71 място
2011-2012 – 80 място
2013-  87 място
2014 - 106 място

За пръв път страната отпадна отвъд символичния праг 100, на който бе през 2014 г., и затвърди тенденцията на драматично влошаване, започнала през 2006 г. Тогава България е била на място 35 от общо 161 държави и във всяка следваща класация слиза надолу”, пише dnevnik.bg.

Страната ни се оказва на място, което е по-лошо от това на Гвинея, Тимор, Бутан и Непал и е почти на една позиция с Република Конго и малко по-добре от Еквадор, Парагвай и Централноафриканската република…!

Няма страна от ЕС с по-слаби показатели от България и дори Унгария, за която от месеци насам се пише, че правителството задушава медиите, е на място 65.

На фона на това, колегите у нас сякаш изпитват някакво перверзно удоволствие да пишат и постоянно да ни напомнят, как видите ли, в Египет бил арестуван поредният журналист, в Турция забранили да снима на фотограф…! Да, това е така, така се отразяват новини и в това няма лошо, лошото е, че сякаш виждаме сламката в окото на другия, но не виждаме гредата в нашето си око…!

Дори официалният сайт на професионалната организация на журналистите у нас – СБЖ ни залива с информации за арестувани журналисти по света! Добре, отразяваме новина, приема се, трябва да сме информирани, а кой ще направи анализ на това, защо от 2002 г. насам ние не просто вървим надолу, направо се сриваме …!? Не е ли и това важно, заедно с това да отразим, че в Египет отново бил арестуван журналист…!? 

А какво направи СБЖ по въпроса за свободата на словото, то само със семинари, уебинари и предавани по "радио Бинар" конференции от Варна нещата не стават, трябват реални действия, къде е СБЖ в този процес..., какво правят те, какво са планирали, планирали ли са въобще нещо, в какви срокове и какъв е контролът на конкретни дейности....!? Иначе всичко си остава на ниво формална "публикация на официалния сайт", а това ли е грижата, която съсловната организация на "колегията" полага за условията, в които същата тази "колегия" работи....!!! 

Иначе да, информирани сме за Египет, Турция и...Пакистан, знаем, как преследват журналисти в Унгария, например, само че именно НИЕ от 38-мо място през 2002 г. сега достигаме 113-то място…!!! Всеки сам си прави анализите, а не би било лошо, да се намери един общ анализ, някой да смели информацията от статистиката и за широката публика, някой да ни стресне, за да се осъзнаем…и ние, и всички останали…! 

СТОЯН НЕНОВ СТАНА ПЪРВИЯТ БЪЛГАРИН, НОСИТЕЛ НА „ПУЛИЦЪР”

Стоян Ненов, първият българин, 
носител на „Пулицър”. 
Снимка: www.mediapool.bg
Стоян Ненов който е част от екипа на "Ройтерс", спечелил престижната награда "Пулицър". Агенцията плучи приза, благодарение на отразяването на мигрантската криза в Европа. Стоян е първият българин, който получава тази престижна награда.

Галерията на "Ройтерс" съдържа 17 снимки, една от които е именно тази на  Ненов. Фотографията показва полицай, който се готви да удари с палка качващ се през прозореца на влак мигрант.

Стоян е и фотографът, който направи снимките за илюстриране на интервюто с Н.В. цар Симеон ІІ което вестник „България” публикува неотдавна.

Понякога не си даваме сметка, какви хора познаваме, с какви хора имаме възможността да общуваме и до какви хора се докосваме. Не си даваме сметка за това, че понякога някои наши приятели наистина постигат върхове, които не са достигани. Това са просто нашите приятели, но те са и големи професионалисти в своите области. Ние ги приемаме с малките им имена, така е и тук, при Стоян. И понеже имам шанса да го познавам лично, заради това си позволявам да разкажа за него тук, защото Стоян ми е приятел от години!

Преди доста години започнах работа като млад репортер в един столичен ежедневник – ведомствен вестник, където работеше малко преди мен млад фотограф – Стоянчо. Той беше част от фотографския екип, беше на практика момче за всичко. Лашкаха го да снима там, където другите фотографи не им се ходеше, мързеше ги, или просто не им беше интересно.

Един ден Велин Яворски - шефът на вътрешния отдел на вестника, ми даде задача да направя репортаж за позлатяването на кубетата на патриаршеската катедрала „Св. Ал. Невски” в София. Фотограф щеше да бъде именно Стоянчо. Бях млад репортер, той пък беше млад фоторепортер. Помислих си, че едва ли ще успеем да се справим, но приех. Направихме си акредитациите и ни пуснаха, макар и с триста зора, да се качим на място, за да видим от близо, как се позлатяват кубетата на най-големия храм на Балканския полуостров!

Този репортаж стана не просто добър, това е може би най-добрият ми репортаж и до днес.

Именно от тогава знам, че една вестникарска страница става хубава, не заради текста, а заради снимките! Текстът може да е за „Пулицър”, но читателят първо вижда снимките. Ако те не са добри, текстът просто няма шанс! Понеже съм пишещ журналист, за добро или за лошо – все още, първоначално това не ми хареса! Какво пък толкова, снимките са си снимки, текстът носи основното послание! Да, ама не…! Стоян направи такива снимки, че и до днес ги пазя и се гордея че именно него ми дадоха, за да направим този репортаж!

Днес, за мой срам, или просто за майтап, трябва да си призная и още нещо! Не помня, дали беше преди, или след като писах за позлатяването, но отново ми дадоха задача да направя репортаж за ремонта на Факултета по журналистика при Софийския университет „Св. Кл. Охридски”. Отново Стоян трябваше да снима. Бяха ми казали, че пишещият репортер е старши на екипа и аз аранжирах снимките на Стоян. Наредих един разтворен тефтер, писалка и една жълта работническа каска. Той нищо не каза, засне това, което исках. После си направи неговите си снимки. Когато ми даде да избирам, без да искам избрах само негови снимки, моите, аранжираните, просто бяха фалшиви, неистински, нагласени…!

На връщане от някакво събитие пък, Стоян се спря пред сградата на президентството и започна да снима. Бързах да пиша. Ядосах се! „Какво пък сега се заплесна там”, помислих си…! Когато се прибрахме в редакцията, Стоян ми даде въпросните снимки. На една от тях беше събрал три духовни дома – джамия, католическа църква и синагога…! Тогава сякаш за първи път ми просветна, че нашият Стоянчо май-май е доста добър фотограф….!

После пътищата ни се разделиха. Той отиде да работи за други медии, а след това и за „Ройтерс”! Останахме си обаче приятели. Виждахме се по регулярни събития. Понякога се чудех, какво прави тук Стоян, защо снима някакви напълно незначителни събития. За него обаче нямаше и няма незначителни събития. Ето…, едно такова на пръв поглед „незначително” събитие, като качването на един човек във влака, му донесе наградата „Пулицър”…!

Така Стоян Ненов, ли просто Стоянчо, защото така си го знам аз, стана първият българин, носител на „Оскар”-а в своята професия – „Пулицър”.

Колко пъти сме се майтапили с други наши общи приятели, че колкото и да си даваме зор в работата ни, едва ли ще получим „Пулицър” за това…! Е, оказва се, че понякога, когато наистина работата ти е съдба, когато съдбата ти е в професията, когато живееш с идеята, че правиш нещо, което си струва, тогава сякаш и Онзи отгоре ти става приятел, тогава се сбъдват „майтапите” за „Пулицър”-ите…, така, както сега това стана за нашия Стоян!

Обадих му се след повечето медии, които го търсиха за интервюта. Мислех и аз да му задам няколко въпроса…, ей така, по приятелски. Реших обаче съвсем човешки да разкажа за Стоян, защото го познавам, защото зная, какъв прекрасен човек и фотограф е той, защото напълно заслужава тази престижна награда, при това именно сега, защото просто е най-добрият, а най-добрият заслужава името му да остане в историята на журналистиката…!

За мен е огромна чест, че съм работил и за нашия вестник „България”, с човек като Стоян Ненов…!!!

ВЕНЦИСЛАВ ЖЕКОВ

кореспондент на вестник „България” в София

вторник, 19 април 2016 г.

ЦЪРКОВНИТЕ ПОТАЙНОСТИ: МНОГОСЕРИЕН БЪЛГАРСКИ ФИЛМ

 Старозагорски митрополит Галактион.
Снимка: bnr.bg
В събота – 16 април,  до нас достигна информация, че старозагорският митрополит Галактион е с влошено здравословно състояние, получил бил трети инсулт! В продължение на едно денонощие – два дена, се опитваме да намерим повече информация, за да информираме, каквато е основната ни задача, но до данни за митрополита и състоянието му така и не можахме да се доберем.

Прозвънихме почти всички болници в Стара Загора, Правителствена болница в София, цялата налична администрация на Старозагорска митрополия, административни ръководители в софийската Синодална палата и ….нищо…!

Единствената уж сигурна информация, до която успяхме да се доберем е, че преди една-две седмици митрополитът е бил настанен в една старозагорска болница, но по какви причини, с какви оплаквания, дали въобще е било така, не е ясно!

Припомняме, че владиката получи два инсулта през миналата година и тогава успяхме да разговаряме с лекарите, които го лекуваха в УМБАЛ „Професор доктор Стоян Киркович“, в града. Сега обаче, ако въобще е вярно, че митрополитът е получил трети инсулт, информацията се крие сякаш това е държавна тайна.

Опитахме се в продължение на два дена да се свържем и да разговаряме с директора на болница „Лозенец” – д-р Любомир Спасов. Секретарката му обеща да го информира за питането ни. На следващия ден обясни, че го е информирала и ако той намери за необходимо, ще се свърже с нас! Мобилният му номер първоначално даваше сигнал „заето”, а след това просто си даваше сигнал „свободно” и никой не намери за необходимо да вдигне и да ни отговори на въпросите, които не са някакви страшни и опасни, просто искахме да разберем, дали митрополит Галактион е там и какво е състоянието му…!

Опитахме се да разговаряме и с главния секретар на Светия Синод архимандрит Герасим, но се оказа, че е по-лесно да се свържем с Барак Обама…! Първоначално от централата на Синода ни попитаха, за кого да предадат, което вероятно трябваше да означава, че архимандритът е там. Когато казахме, от къде го търсим, се оказа, че архимандритът го няма…! Така беше и предишният път, и по-предишният път, и още по-предишният път….!!!

Опитахме се да разговаряме  и с други администратори в Синода, дори и с член на Светия Синод – друг митрополит, но уви….телефоните им просто си даваха онзи отчайващо некомуникативен сигнал „свободно”…!

Същото беше положението и с два телефона – стационарен и мобилен на секретаря на Старозагорска митрополия, както и стационарен телефон на самия митрополит Галактион в Стара Загора…!

Не дай Боже да ни потрябва някой от тях по друг повод, било то и хубав, няма как да ги намерим, за да им кажем…!

И така, поради факта, че цялата интифа по случая се оказва тайна, дори повече от тази за „Зона 51” в САЩ, в момента не е ясно, има ли проблем с митрополит Галактион, или не.

Какво пречеше на лекарят, който го лекува, ако въобще има проблем, да каже за това, поне това...!? Какво пречеше и на болница „Лозенец” да излезе и просто да каже, да тук е митрополит Галактион, или не, не е тук…! Това е нормален процес на комуникация между медия и институция, какъвто процес в една нормална демократична страна е нещо рутинно, уви у нас не е така, защо ли….!?


Както е добре известно обаче, дори липсата на новина пак е новина! Така че, ето днес ние можем да Ви информираме, поне за това, че има слух за инсулт на митрополит Галактион, трети по ред, което дали е вярно или не е вярно, не можем да кажем, казваме само, че има слух. А ако някой си беше направил труда да ни информира, сега такъв слух просто нямаше да има, толкова е просто, дами и господа от институциите….!!!

За фейсбук-групата "Православни новини"

четвъртък, 14 април 2016 г.

ЗА КУЧЕТАТА, МЕСАРНИЦАТА И БОГОСЛОВСКИЯ НИ „ЕЛИТ”!!!

Липсата на богословски елит, това е най-големият проблем на Църквата ни и днес, ние просто нямаме хора, които да притежават авторитет, има, но са единици. Това е и тезата, която заема историкът Момчил Методиев в своето академично изследване „Между вярата и компромиса”.

Църквата ни, по време на комунизма, на практика не е независима. Тя няма независима външна политика. Макар и да копираме съветския модел на отношенията между държава и Църква, ние постигаме дори повече, задминаваме руснаците и превръщаме Църквата ни в сублимат на атеистичната идеология.

Тази основна липса е в дъното на разделение на архиереите, а българската Църква се превръща в една обикновена провинциална Църква. Именно заради това тя няма възможност да изгради свой собствен богословски елит. Заради това, нямаше и кой да поеме предизвикателствата на новото време, да предложи решения на въпросите, които възникнаха след падането на комунизма в България. Църквата ни сякаш не беше готова да приеме свободата си.

Според Момчил Методиев, начинът, по който се селектира богословският елит по време на комунизма е в основата на разделението сред висшето духовенство, но и между Църква и миряни, също. Заради това и днес има такова разделение, защото едните не вярват на другите, взаимно е…!

Основният въпрос по време на комунизма е за правото на свещениците  да отслужват основните църковни тайнства. Те са възприемани като изпълнители на някакви ритуали, а не като носители на духовен , а дори и на морален авторитет! Ритуалчици, това са свещениците, защото в това бяха превърнати. Разбира се, че има изключения, но масово говорим именно за  представителни ритуали…!

В същото време, икуменическата дейност на Църквата ни в онези години е определяна като „миротворна”, което чисто и просто си е политическа пропаганда. Всичко е мир, за мира…., а в същото време превъоръжаването върви в пълен ход, при това далеч не само в така омразната за някои Америка…!

Така нареченият „компромис”, който някои от духовниците са правили по време на комунизма не e бил толкова задължителен и в една значителна степен е бил въпрос на личен избор. От тук следва и това, че едни са имали повече права, пътували са, давали са им старт на кариерата, развивали са ги. Други не са имали този шанс, сами са си градили кариера, до колкото въобще може да се говори за кариера в духовното развитие в Църквата.

Иначе казано, колкото повече са слушкали, толкова повече са папкали.

Днес недоверието е повсеместно. Епископатът е толкова далече от миряните, почти колкото е далече и от своите свещеници. Никой на никого не вярва, защото свободата в Църквата ни не дойде. В нея са останали онези, които бяха угодни някога на онази политика и власт. Сега те са свободни, тоест не е нужно да сервилничат, само че те така са научени още в зародиш. За да станат архимандрити, епископи и митрополити, че дори и патриарх, трябва да си „платят” определена цена – съвестта им!

Днес някогашните архимандрити, са митрополити. Е, как да искаме от тях да са честни и открити, като те никога не са били такива. За да станат митрополити, те именно е трябвало да не са открити и честни!

Тук пак опираме до елита, богословския елит, какъвто в момента се гради, но го нямаше и го няма и в момента. Имаме протуберанции – определени ерудити, но не и цялостен елит.

Поради това нямахме и активни богослови. Както често се пише във форумите на богословските сайтове, нямаме я онази група богослови-студенти, които „яростно” да защитават позиции в полза на Църквата ни. Ами нямаме такива, защото години наред ги потискахме. Богословието беше непопулярно като образование-и в средното, още повече пък във висшето образование!


Елитът е преди всичко традиция, наследственост, но най-вече възпитание, защото и кучето стои пред месарницата, ама месар никога не става….!!! 

За фейсбук-групата "Православни новини"