четвъртък, 27 ноември 2014 г.

„Гуда будет риба“ в Троянския "манастир" /хостел/...!



Затвориха трапезарията на Троянския манастир! Епископ Сионий Велички е освободил двете останали готвачки и те са преназначени за продавачки на „манастирска“ ракия, „манастирско“ вино и „манастирска“ туршия. Интересно, какви ще да са тези "манастирски" продукти, след като никой не гледа градина със зеленчуци в манастира, тогава, как туршията ще е манастирска...? Тук грозде също не вирее, твърдят местни. Но това не пречи ракията да е "манастирска"..., виното - също. Информацията е от хора от село Орешак, които са озадачени от последните действия в ставропигията.

Формалният повод за затварянето на манастирската трапезария е, че тя ще бъде ремонтирана. Това е правено и преди, разбира се, едва ли за няколкостотин години, когато е правен ремонт на трапезарията, тя е била напълно затваряна.

Проблемът идва от това, че храненето е съществена част от Богослужението, тоест, докато монасите се хранят, винаги заедно впрочем, те се хранят, за да живеят, колкото да поддържат жизнени функции, а не живеят, за да се хранят. Докато тече този процес се четат поучителни слова и жития. Така освен тялото се храни и душата. Именно заради това на Атон например, трапезариите винаги се намират съвсем близо и обикновено – срещу църквата. Чете се молитва преди храна, чете се молитва и след храна. В Троянския манастир обаче, трапезарията се затваря. Дори и да приемем, че това е с цел ремонт, то в такива случаи преди е била използвана владишката трапезария, където отново цялото монашеско братство се храни заедно, докато приключи ремонтът на централната трапезария.

Интересно, как сега, когато няма да се организира хранене на братството в манастира, та...как ще се извършва Богослужението, от което, пак казваме, храненето е съставна и неразделна част...!?
Пости са, Рождественски пости и именно в това време, игуменът решава да прави ремонт...! Къде ще се храни братството, което впрочем го няма де. Братството на Троянския манастир се състои от игумена Сионий и архимандрит Василий. Последният обикаля страната и чужбина като таксидиот...! Иначе, местни хора разказват, че калугерите се хранят в ресторант „Горски кът“ в селото.

Пак припомняме...пости са...! Дали пък в ресторант „Горски кът“ е подходящо да се хранят калугери, още повече преди Рождество, пък и по принцип...!? сигурно там сервират постна сланина, постно свинско вретено или пък ракийката и винцето са благословени. Както се казва, при добро желание „гуда будет риба“...!

Предишните монаси, нали бяха перверзници, обаче можеха да се хранят заедно, а докато се случваше това, монах Василий им четеше жития, сега, докато Императора Велички се храни, а архимандрит Василий скитосва по широкия свят, в „Горски кът“ вероятно ще четат „Житие и страдание грешная „принцесная“...!!!

Изгониха монасите от истинското братство на Троянския манастир, защото не били добри монаси. Явно тези, които изядоха стадото на манастира, че опукаха и едно теле отгоре, изпоиха се с истинската манастирска ракия и вино, та капка не остана, явно това са по-добрите монаси.
Ами като няма да има трапезария, то за какво пък е да има и Богослужение.

Така и така има достатъчно хотелски стаи и килии, в които постоянно ще се „откриват“ „уникални“ ръкописи, броеници, свръхстари вощеници, тук-таме може и - ибрици...! Така и така скоро ще отвори врати и кръчмата „Гетстиманската градина“ почти под прозорците на някогашните килии, да вземем направо да турим един надпис над входа на Троянската света обител - „Пивница „Дамарче“ и да се свършва. Поне да сме наясно, че това е официален църковен хостел – тип гараджийския „Хотел „Цура“, с яка кръчма в него, защото именно на това замяза един от ставропигиалните ни манастири – на селски хоремаг.

Пък ако рече игуменът, все ще се намерят и танцьорки на пилон. Готвачките дето ги е освободил, за да продават „манастирски“ туршии и ракии, могат да бъдат преквалифицирани бързичко в „пилонки“. Да стоят два месеца на „Зелениковец“, на хляб и вода, ако оцелеят – готови са...!

Проф. Владимир Чуков: Мюсюлманите са озадачени от акцията в Пазарджик


Професор Владимир Чуков

Професор Владимир Чуков е арабист, университетски преподавател и учен в областта на политиката на Близкия изток и исляма. Автор е на редица книги и изследвания в тази област. Преподава в няколко български университети. Член е на няколко международни научни организации, сред които са European Association for Middle East Studies, Central Eurasian Society Studies и други. Издаван е в САЩ, Великобритания, Франция, Италия, Германия, Русия, Турция, Румъния и др. Проф. Чуков беше любезен да отговори пред novinite.bg на няколко актуални въпроса за исляма в България, предвид последните събития в Пазарджик и в други градове на страната.  

Професор Чуков, какво представлява салафитският ислям, който стана актуален покрай акцията на специализираните институции в Пазарджик и в още няколко града, до колко той е опасен за България?

Това е друг начин на молитвен процес, друга поведенческа матрица, бит, визия към живота. Като цяло салафизмът няма политическо изражение, но само до един определен етап. Той започва като поведение и поведенчески израз. Външният вид е специфичен, това са дългите бради, бурките. Това е част от обществото, която се самоизолира. Това е антисоциално и не е приемливо за общността на мюсюлманите и въобще за цялото общество.

Има ли опасност от изкуствена радикализация на ислямисти, след тази акция на силовите институции?

Някои от представителите на мюсюлманската общност реагираха. Няма официална позиция, но съм почти убеден, че едва ли тази акция на ДАНС се приема със задоволство, напротив, те казват, че не е имало нужда от такива действия. Те считат, че не е имало основание и доводи.

Как според Вас този тип ислям намира почва сред ромите, при положение, че говорим, че те са традиционно християни, а не мюсюлмани?

Тук можем да поспорим. Ако погледнете статистиката, малко по-малко от половината от ромите са именно мюсюлмани. Това е една общност, която лесно променя вероизповеданието си. През 90-те години исляма широко навлезе в ромската ни общност. Тогава те бяха най-силно маргинализирани. Не казвам, че сега са в по-добро състояние, но като цяло салафизмът навлезе тогава, когато държавата се оттегли и когато имаше рецесия. Именно ромите се оказаха много силно уязвими от всякакви проповедници.

Това само български феномен ли е, или го наблюдаваме и в други балкански държави?

Това е процес, който наблюдавахме много по-силно в съседните балкански държави – Македония, Косово, Албания. В Албания също имаше режим, който отхвърляше религията като цяло. В Босна нещата бяха идентични. Това е специфичен процес, характерен за целите Балкани. При нас това се случи в относително по-ниска степен. Оказа се, че ромската общност е най-уязвима, дотолкова, доколкото е най-силно социално и икономически маргинализирана.

Как се става така, че една джамия се оказва на практика независима от мюфтийството и не е ли опасно това, защото не може да се упражнява контрол върху дейностите там?

Това е въпрос към Главно мюфтийство и те трябва да знаят, кои са джамиите, които са под техен контрол и кои са тези, над които не могат да упражняват никакъв контрол. Те отговарят и за отношенията с имамите. Трябва обаче да кажа, че не би следвало да има религиозни домове, които да са извън юрисдикцията на Главно мюфтийство. Така се получава един луфт. Поне така е в ислямските държави, в Турция, Саудитска Арабия. В Саудитска Арабия, например, един имам не може да излезе на трибуната и да поизнася петъчната си реч, ако няма идентификационна карта от Министерството на религиозните дела. Същото е и в Египет, както и в Алжир.

Кой трябва да регулира това?

Точно държавата е тази, която трябва да регулира тези взаимоотношения.

Виждате ли някаква опасност сред бежанците у нас, могат ли там да се появят опасни радикалисти?

Преди около няколко месеца бяха експулсирани 12 лица, които имаха статут в България. Те бяха разпознати като хора, които са били членове на ислямистки милиции в Сирия. Този факт сам по себе си говори, че очевидно има такава опасност и тук е много силна ролята на институциите, да контролират този процес, доколкото това е възможно.

Дирекция „Вероизповедания“-МС не е била информирана за акцията в Пазарджик


Емил Велинов

„Нямаме официална позиция, нямаме и доклад“, заяви пред novinite.bg директорът на Дирекция „Вероизповедания“ към Министерски съвет, Емил Велинов, по повод акцията на силови институции в Пазарджишкия ромски квартал и в други градове на страната.

„Не знаем, какво точно се е случило. Може би след 4 декември ще имаме вече  подробна информация, освен това, което излиза по медиите. На този етап не можем да излезем с официална информация“, каза още Велинов.

„Хората, които бяха обвинявани, че изповядват салафитското учение, разновидност на исляма, беше представено като много ясен мотив в последното решение на съда“, припомни арабистът, проф. Владимир Чуков.

„Този тип изповядване на исляма е в разрез с традиционното  ислямско вероизповедание, който познават нашите мюсюлмани“, добави проф. Чуков.

Стана ясно, че не е редно една джамия да не бъде под официалната юрисдикция на ислямското вероизповедание, защото така трудно може да се оказва контрол върху дейностите, които се изпълняват в нея и специфичните ритуали.

За novinite.bg

вторник, 25 ноември 2014 г.

ИЗ ЕВРОПА – БЕЗ ДИПЛОМА И БЕЗ СРАМ…!


Напоследък сякаш като че ли отшумя скандалът с дипломата на църковната „Калинка”, Белоградчишкия епископ Поликарп. Скандалът гръмна преди няколко седмици, когато свещеници от Монтана повдигнаха въпроса, а протосингелът на Видинска епархия, архимандрит Антим взе отношение по темата пред нас. Проведе се извънредна и редовна сесия на епархийския съвет на Видин и ….НИЩО…, както обикновено, въпросът се остави да отлежи в саламурата на новинарски вакуум, докато вероятно новината брадяса. Ние обаче решихме да попитаме, какво се случва, един от защитниците на Белоградчишкия епископ, игуменът на Троянската света обител и бивш викарен епископ на Видин, Сионий.

„Разбира сe, че епископ Поликарп има диплома, това са просто спекулации. Зависи, кой я поиска, ако я иска патриархът ще му я занесе Поликарп, ако  я иска дядо Дометиан, ще я занесе, то не може всеки от улицата да иска нещо. Има си все пак ниво. Още когато се е взело решение за неговото ръкоположение, дипломата е била представена пред Светия Синод на патриарха, така че това е поредният опит за спекулация”, заяви игуменът на Троянския манастир, Велички епископ Сионий.

Нормално е да защитава събрата си Поликарп, само дето има някои неточности, които се набиват на очи както се казва, „като вол у чуждо сено”!

Няма задължителна част от така нареченото „наречение” за епископ, в която кандидатът да трябва да си покаже дипломата за завършено висше богословско образование. На „наречението” кандидатът е викан, за да се получи формалното му съгласие и след това Синодът взема решение, за което той само е осведомен.

Епископ Поликарп, според епископ Сионий, бил си показал дипломата пред патриарха, но КОГА, след като това не е задължителна част от цялата процедура по хиротонията му за епископ Белоградчишки…!?

Известно е, че според Устава на БПЦ, новохиротонисаният епископ е задължен да си плати тържествения обяд…! Интересно задължение, предвид липсата на други наистина необходими задължения на един нов епископ! Хубаво, задължават го да плати обяда, а не го задължават да си покаже дипломата! Що за Устав, що за правила..! Нима яденето и пиенето е по-важно от моралните задължения и образователния ценз на един духовен пастир….!? Явно за някои е именно така, за съжаление….!

Архимандрит Антим сподели пред нас, че се е потвърдило положението, че той остава отговорник за административно-стопанската дейност на Видинска епархия. Той ще отговаря и за имотите и ще ръководи проектите по европейските програми.

„Поликарп си остава само по богослужебната дейност. Поставихме искане пред него самия да си покаже дипломата. Още не ни я е представил, защото е в чужбина”, заяви архимандрит Антим. На въпрос, ако не представи диплома за завършено висше богословско образование, какво следва от това, протосингелът заяви, че тогава Светият Синод ще му решава съдбата, а той пък ще бъде сезиран от епархийския съвет на Видин.

„Той е трябвало да си представи дипломата пред Синода, но не знам там какво въобще е представено. За да защити митрополията, епархийският съвет е изискал изрично дипломата на епископа, за да може и при нас да има такъв документ, за да се защитаваме от разни нападки”. Във Видин очакваме Поликарп да реагира след 2-ри декември, защото епископът е извън страната.

Без да коментираме думите на видинския протосингел повече от необходимото, ще кажем само, че вместо да си покаже дипломата и спорът да приключи буквално за няколко секунди, защото точно толкова отнема такъв акт, Поликарп Белоградчишки, видите ли, заминал в чужбина…! Публикува снимки, на които се вижда швейцарското знаме, вероятно е в Швейцария…!

Е, някак не просто е нахално, а нагло и безапелационно е да се разхождаш по чужбина, когато тук не е ясно, дали имаш моралното право да заемаш даден пост, защото просто едва ли имаш достатъчния образователен капацитет за това, но моралът е личностна категория, а на някои тя явно е ампутирана, или пък така са били създадени…!

„Достойн!”, ли е викарийят на Видин…!? Ами, ще разберем едва след 2-ри декември, ако все пак и тогава „похитителят на изчезналия кетап” благоволи да си го покаже,…като датата е ясна – 2-ри декември, ама годината не е уточнена…! ;-)

В Троянския манастир: „Телепортиран” барелеф, „горска сеч” и нова „Гетсиманска градина”


Снимка: imotibroker.com


Хора от Орешака се жалват, че игуменът на Троянския манастир е свалил барелефа на хаджи Макарий. Попитахме лично епископ Сионий, дали това е така и той ни отговори, че барелефът е преместен, защото е бил на стълбището и хората са лепели свещи по него.

По думите му, въпросният барелеф е преместен в най-тържествената зала на манастира, където има мултимедия и се посрещат гости, както и се прожектират филми на поклонници и ученици.

По повод слуховете, че край Зелениковец има поголовна сеч на гората на манастира, епископът определи това като „селски приказки”.

По повод възстановяването на ресторанта „Гетсиманската градина” до манастира обаче, Величкият епископ обясни, че „от години се правят опити за възстановяване. Сега има местни хора, които са се заели с тази работа”. Това обаче се отрича категорично и от монаси, които са живели в този манастир, както и от миряни, които познават нещата отвътре.

По думите на епископа, ресторантът е исторически, защото още цар Борис ІІІ го е нарекъл с това име. Стана ясно, че в самия договор е заложено, че там не може да има „музики” и „кръчмарски истории”, ще бъде „съвсем прилично европейско заведение”, това е идеята, според епископ Сионий.

Към хаджи Макарий местните са особено чувствителни, защото той е техен герой, съратник на Левски и участник в Руско-Турската освободителна война. Само че, как сега хората ще могат да сложат цветя на барелефа, след като той е прибран…? Хаджи Макарий, който е бил и игумен на манастира за кратко време, има живи роднини, които все още живеят в Черни Осъм. Когато барелефът е бил на общодостъпно място, хората са имали постоянен достъп до него.

Има известен проблем и с горите, за които местни хора твърдят, че на Зелениковец е настанала наистина масова и поголовна сеч. Като се има, че манастирът не е в завидно финансово положение, това може би има известно основание. Епископът обаче отрича и това.

Само че, проблемът с „Гетсиманската градина” остава. Това, че царят дава името на тази пивница е хубаво, но това не я прави историческа от гледна точка на самия манастир, който е буквално до нея. Царят едва ли е оставил завет да бъде възстановено това заведение за обществено хранене, при това почти под прозорците на монашеските килии в Троянската света обител!? И още нещо, епископът твърди, че няма да има „музики” и „кръчмарски истории”. Добре де, ама това е кръчма, какви истории ще има тогава вътре, музиката и „кръчмарските истории” правят една кръчма да е именно такава. Това не е балетен театър, тук се пие ракия и се ядат салати, под звуците на силна музика. Това само по себе си е вече представлява „кръчмарска история”, което на метри от православен манастир, нито има място, нито е редно да е там, още по-малко пък, самият манастир да стои безмълвно, защото понякога мълчанието не е злато, а си е живо блато…!

Може би все пак си струва да се помисли, дали именно там е мястото на пивницата с иначе твърде многозначителното име – „Гетсиманската градина”…! 

понеделник, 24 ноември 2014 г.

NovinАрски афоризми и нЕкои други бехаризми

·        Като се замисли човек, никак не е лошо да се пие Fresh, пък и ти самият да си Fresh,…друго си е! А когато към това се добави Sex и Archaeology, нещата стават сложни, но обясними, поне така беше до скоро, когато имаше реална опасност да се случи big mistake и въпросните три думички „ин инглиш”  - Fresh , Sex  и Archaeology да се визуализират на сами стената ни, но не във Facebook, а…в офиса.., при това със златен спрей – бих казал: „чок гьозел, аферим, машалла, бе бате”, ама няма пък да го кажа …!

·        Оказа се, че дупка в КТБ нямало, не е имало, няма и да има. Е, липсват там няколко милиарда, които сме щели да плащаме я от бюджета, я от самия си джоб, не че е по-различно, ама това не било дупка, заглавието било: „Обезценката на активи в КТБ се оценява на …”. Демек, „дупката” се оказа „обезценка на активи” – не по врат, та по шия било, само дето дупката си е дупка.., колкото и да се въртим, гъ*а все си остава отзад, не минава отпред, а и слава Богу…!

·        По-нататък ни беше сведено по низова линия на партийната организация, да водим протокол на събранието, не че нещо, ама някак яко понабъздваше на див комунизъм, не че има питомен де, щото така се говореше тогава...! Водихме го протокола и после трябваше да го изпратим по мейла. Пратихме го, написахме това, което бяхме задължени да искаме, както ни беше заповядано, НО….се оказа, че сме взели шефа за „домакинка”…така се почувствал, при положение, че сам ни накара да му пишем,….нейсе, какво да се прави! Ситуацията е Зайо що си с капа, Зайо що си без капа, и двата случая сме вътре, или иначе казано – мълчанието ни се оказа….не злато а -…блато!!!

·        Когато трябваше да си направим служебни карти, ни беше сведено да попитаме в счетоводството. Попитахме…и …НИЩО…! След седмици ни попитаха, защо, като не са ни отговорили, не сме опитали пак! Добре, а защо, когато на нас ни се пишат мейли от там, а ние не отговорим, те също не опитат пак – двоен стандарт ли, що ли, или от пълнолунието е страничен ефект….!?

·        Публикуваме информация за цените на газта – официална информация от „Булгаргаз”. При това публикацията е извън работно време, а можеше и да я „проспим”. Вместо благодарност, следва – „абе ти да нямаш корпоративен интерес в „Булгаргаз”…!? А как интересно ще имаме корпоративен интерес, след като „Булгаргаз” е държавна компания и няма как да ни плащат, колкото и да ни се иска, при това когато няма дори за какво да ни плащат…!

·        Твърде симпатиГъзично беше, когато ни се казва, колко сме добри, как сме цветът на българската журналистика и веднага след това ни сриват с фалцетични възклицания и френетични заклинания от сорта: „Спите”, „Не сте професионалисти”, „машинописки” и т.н….

·        …Иначе пък е още по-забавно, когато си говорим, то не сме „авейлъбъл”, то не сме достъпни и по „сел фоун”, или пък имаме богат „икспириънс” и т.н., и т.н., и т.н.,….кир Раковски ако беше жив, сам щеше да скочи от 16-тия етаж на бл. №9 в ж.к. „Дървеница”, само като чуе тези чисто български думички.

·        Особено ни забавлява фактът, че „…журналистите не бива да работят в спокойствие, те трябва да са под постоянно напрежение и стрес, така се прави журналистика, а не сред тенджери и тигани….”, което е колкото гениално тъпоумно, точно толкова   и очарователно снизходително за един „селф мейк мен”, който при това държи имена на редактори в сайтовете си, които от месеци и години не работят при него. Защо ли, ами защото вероятно има наплив от желаещи ентусиасти, които да се пробват в люта и неравна битка с beharozvar REX.

·        Неочакван бонус обаче получаваме, когато REX-а, за по-кратко наричан хаджи „Димо”, внезапно посещава вивариума си и без да се огледа, виждайки само ъгъл от прозореца, ни осведомява, че гледката е прекрасна. Може би е така, само дето насреща е болницата, а „приемно-предавателния пункт” на „ стоката” е … буквално на улицата, от там излизат за допълнение на пейзажа и катафалките…все още живите се засичат с вече НЕживите…ех, каква наистина прекрасна гледка…!


·        И накрая – „О, майн Гад”, /като под „гад” нямаме предвид гадовете, дори не и Коджа Мустаклъ ефенди, а самия Него/, … ;-), …няма злоба, няма смисъл да се мразим, нямаме време за това, просто намигваме, е…,малко със сълза от една мигла,…но е само намигване,…макар и с мигла…! ;-)

Църквата - отново в темата за досиетата


Снимка: БГНЕС-архив

Църквата отново присъства в темата за досиетата, този път само със снимки, за сега...! Наскоро беше представен нов интерактивен проект - Регистър на сътрудниците на „Държавна сигурност“ и разузнавателните служби на БНА. Там, още в заглавната страница виждаме ликовете на настоящия патриарх Неофит и на бившия Средно и Западноевропейски митрополит Симеон. Сайтът, който представя въпросния регистър - http://www.agentibg.com предстои да публикува нови 150 досиета. Постепенно ще се публикуват вероятно и досиетата на митрополитите и отговорните фактори в родната ни православна Църква.

Напоследък зачестиха обвиненията, че ваденето на досиетата разделя хората. Поради тази причина, авторът на сайта  http://www.agentibg.com Христо Христов заяви, че повечето сътрудници на ДС са заявявали, че са работили за националната сигурност, но са се отчитали лично на партийния и държавен лидер Тодор Живков, което означава, че са работили за партията, а не за държавата, защото не са се отчитали пред правителството, или пред Народното събрание.

Припомняме, че Комисията по досиетата обяви имената на 11 митрополити, които са работили за бившата Държавна сигурност.

Сред обявените не присъства патриарх Максим, който както е известно е избран начело на Българската православна църква след решение на Политбюро на ЦК на БКП.

От членовете на Светия Синод не са обявени само имената на Ловчанския митрополит Гавриил, Доростолския митрополит Амвросий и Пловдивския митрополит Николай.

Комисията по досиетата установи принадлежност към бившите служби и на двамата ръководители на мюсюлманското вероизповедание у нас, които в продължение на години водиха съдебни битки един срещу и си разменяха обвинения – Мустафа Алиш Хаджи и Недим Генджев.

Комисията установи принадлежност към службите на още петима души от Висшия мюсюлмански съвет – Искрен Добруджалиев, Насуф Насуф, Осман Исмаилов, Ридван Кадьов, Шефкет Хаджи.


При проверката в католическата църква у нас е установена принадлежност само на един човек – Георги Йовчев, епископ на Софийско-Пловдивска епархия от 31 юли 1988 година.