сряда, 1 октомври 2014 г.

Комерсиализира ли се висшето образование?


Снимка: БГНЕС

С началото академичната година, една статистика придоби популярност, защото представя моментна снимка на ситуацията с висшето образование у нас. Става дума за това, какво предпочитат да учат студентите.

Оказва се, че сред най-предпочитаните специалности са „Икономика“, „Право“ и доста по-рядко някои екзотични науки, като например „Океанология“. Палмата на първенството обаче се държи от „Психология“. Последната е твърде популярна, защото все повече българи се обръщат за помощ и подкрепа към професионални психолози. На тях се разчита и за разрешаването на трудни житейски възли, както и за най-дребни проблеми от ежедневието.

Хуманитарните специалности са все по-елитарни и все по-малко желани от студентите по няколко причини. На първо място това е, че с една „История“ например, дори и да е завършена в СУ „Св. Кл. Охридски“, човек много трудно би могъл да се реализира. Възможностите за работа са на практика само три – учител, журналист и...президент!

Географията дава малко повече възможности, защото при една допълнителна специализация, човек може да си намери работа дори и в банка. А в България поне до преди няколко години имаше 8 /осем/ исторически факултета. Кому беше нужно дипломирани историци да стават пазванти на паркинги, защото тези факултети буквално бълваха високообразовани пазачи!?

Преди години, в кафенето „К.“, на пл. Славейков в София се разиграва следната случка. Студент по история и негов приятел – дипломиран юрист се намират в кафенето. До тях на масата са група млади бизнесмени. Завързва се разговор и когато бизнесмените разбират, че единият е юрист, те проявяват интерес, разпитват за юридически подробности и казуси. Когато разбират, че другият е студент по история, единият от младите бизнесмени, вдига пръст на ръката си, имитирайки пистолет и казва, че ако някога синът му иска да учи „История“, по-добре да се гръмне...!

Това е било отношението към тази наука, но и не само към нея, защото модерно е да си юрист, или икономист, но не и историк. А това, какво е правил цар Симеон Велики, или как хан Тервел е спасил Европа от арабско нашествие през VІІІ в. е по-скоро екзотика на вродена интелигентност, отколкото нещо, което си струва да се изучава под формата на висше образование.

Още първият учебен ден в първи курс, въпросният студент по история се сблъсква с категорично изявление на преподавателите му, че „Историята“ е наука за богати, както и „Археологията“. Да припомним само, че големите археолози са потомствени аристократи.

Проблемът не е в това, че висшето образование се комерсиализира, а в това, че историческото време се промени. Днес да си историк, географ, или педагог на деца с девиантно поведение не е модерно, това не носи много пари, не дава широки възможности за професионална изява и личностно израстване. Така поне смятат някои.

В същото време, не може всички да станем юристи и икономисти, защото тогава, кой ще води хрониката? Все пак е нужен поне един историк, да пише историята!

На добър път на всички студенти, и на тези от Юридическия факултет, и на тези от Историческия...!

За novinite.bg

вторник, 30 септември 2014 г.

Възстановяват „Гетсиманската градина“ до ....Троянския манастир?


Снимка: ЕРА/БГНЕС

Не, не, не е шега, така поне твърдят местни жители от с. Орешак, които помнят ресторант „Гетсиманската градина“, който се намирал съвсем близо до Троянската света обител, над р. Черни Осъм. Неотдавна игуменът на манастира разгони продавачите около обителта, с надеждата, че така гони и търговците от храма, но се оказа, че само месеци по-късно, до манастира ще се отваря пивница, която при това е с история и носи изключително благозвучното и най-вече – подходящо за такова място име: „Гетсиманската градина“...!

Колко романтично и колко вълнуващо – кеф ти Троянски манастир, кеф ти – троянска сливовица...! Пък дето се вика, ако им доскучее на монасите, които впрочем още ги няма в манастира, защото там е само игуменът и един архимандрит, ...та ако им доскучее, винаги могат да отскочат на 10-тина метра отвъд манастирските порти и да се насмучат на воля с огнена течност, та да им олекне на душицата от литургии, ектения, пения и тем подобни...!

Уж изгонихме търговците от храма, та да може манастирът да е духовно средище, така поне беше заявено от игумена на Троянския манастир, пък сега, ново пет,...кръчмица ще се отваря...за повече "православна" романтика!

За да сме честни пред читателите, трябва да кажем, че информацията за отдаване на терен за възстановяване на кръчмата и дългосрочен договор за това, достигна до нас от хора от Орешак. Те ни припомниха, че въпросната кръчма е горяла преди около 25 г., когато имало дело срещу счетоводител на заведението, който, за да не бъде уличен в престъпление, подпалил пивницата и тя изгоряла. Въпреки това същият бил заловен и осъден.

Сега, според хора от Орешак, манастирът отдавал дългосрочно терена за възстановяване на заведението, което било с решение на Светия Синод, защото манастирът е ставропигиален, демек – подчинен на Патриаршията. Свързахме се с официален представител на администрацията на Светия Синод, който ни обясни, че не му е известно такова решение на Синода, което обаче не означава, че такова решение липсва въобще...!

Истината ще излезе скоро, когато и ако започне строителство на пивница почти пред портите на Светата обител. А до тогава, нищо не ни остава, освен да се надяваме, че това все пак няма да се случи!

В Орешак има достатъчно кръчми и заведения и едва ли именно пред портите на манастира трябва да има още една пивница, още повече, че хората от селото са удивени от факта, че двамата, които щели да възстановяват питейното заведение, били видни представители на „дървената мафия“ в региона.

Преди години, тогавашният игумен на манастира епископ Теодосий Деволски в устно разпореждане е забранявал да работят скарите и пивниците, в близост до манастира, по време на Великите пости. По-късно друг игумен – епископ Григорий Браницки е държал това да бъде заложено в договора за отдаване под наем на заведението/заведенията.

Новият игумен, който разгърна обилно строителство в манастира и постепенно го превръща в хотелско/атракционен парк, явно няма ни най-малко намерение да възпира повика на душата, когато тя вместо „Иже херувими“, сладкопойно припее: „Ой, ракийчице, ти благост...“!

понеделник, 29 септември 2014 г.

Твърдото гориво е предпочитано за отопление през зимата


Снимка: БГНЕС

С наближаването на зимата и данните от синоптиците, че тя идва още на 17 октомври цените на горивата тръгнаха нагоре. Един кубик дърва за огрев, в зависимост от начина на предлагане, например на така наречените „метровки“ - с дължина около един метър, се продават за около 65 лв. на кубик, в София, при положение, че преди година можеха да се намерят и на 55 лв. Същото количество дърва за огрев, но в по-различни разфасовки, могат да се закупят и на цена около 50 лв. извън София. Твърди се, че едно двучленно семейство може да се отоплява ефективно с до два кубика дърва за зимен сезон, при положение че се ползва обикновена печка и тя се пали само вечер и за кратко – сутрин.

Цената на въглищата също е различна, в зависимост от калоричността, както и от мястото на предлагане на суровината. В София и по-големите градове винаги е малко по-скъпо от малките населени места и селата, където и хората са в голямата си част по-възрастни и с по-ниски доходи, което налага и по-ниската цена, сочат наблюдения на експерти. В Северна България например, чувал въглища със средна калоричност, около 25 кг., се продава за около 6-7 лв. За същото количество цената в Ямболско е 6,50 лв.

Според търговци, цената е в зависимост от типа разфасовки. Насипното купуване на тон винаги излиза по-евтино от купуването на чували. До 340 лв. на тон достига цената в различните райони на страната.

Според потребители, тон Чукуровски въглища струват около 180 лв., но твърдят, че остатъчният продукт е много висок, което говори за много ниска калоричност. От широко достъпните въглища най-добрите са от Донбаския басейн, които струват между 340 и 360 лв. за тон и от тях отпадъчният продукт от една кофа суровина е около една шепа прах и това говори за висока калоричност.

Така популярните брикети и обогатените брикети са по-малко търсени, защото се произвеждат от предварителен отпадъчен от въглищата продукт и това ги прави с нисък процент на калоричност.
Пелетите са с най-висока калоричност, това са брикети от дървесинни отпадъци, но цената им е твърде висока и те са крайно непопулярно гориво.

Отоплението на ток винаги е било по-скъпо от това на твърдо гориво, а газта все още не е достъпна за всички домакинства. Отоплението на средно голям апартамент с ток през зимата излиза около 200-250 лв. на мeсец, докато на газ е не повече от 180 лв. Това прави синьото гориво предпочитано, но все още инсталациите за използване на газ за битови нужди държат високи цени, което превръща синьото гориво в елитарен начин за отопление в България.

За novinite.bg

събота, 27 септември 2014 г.

КАК „БДИНЦИ” СТАНАХА ”МИСКИНЦИ”…!


Сничка: www.bg-patriarshia.bg


Видинска епархия се оказа една от най-чистите сред епархиите в БПЦ-то ни. Оказа се обаче, че чистотата й е толкова много, че май й идва дори в повече. Наскоро до нас достигна информация, че архимандрит Борис от същата епархия – игумен на Добридолския манастир, който е бил в затвора /!!!/ си татуирал, явно в това социално заведение, „666” на тялото си. Първо, как е възможно монах да си татуира дяволското число и второ, как така бивш затворник е станал монах…?! Още повече, синът на същия, пък е шофьор на митрополит Дометиан Видински.

Вторият ни герой също е бил игумен на Добридолския манастир, това е архимандрит, йеромонах или митрополит Харалампий.Същият ,преди години, се представя в манастира Кикос, в Кипър, за архидякон на александрийския патриарх. Обещава да осигури десетина монаси, но му били необходими пари за визи, защото тогава все още е имало такива изисквания, както и пари за самолетни билети. Парите били дадени - десетки хиляди, само дето монаси така и не отишли в Кикос!

В България Харалампий става архимандрит и игумен, а по-късно митрополит Дометиан го низвергва от сан до мирянин. Причините – заради финансови злоупотреби и светотатство – оставил да мухляса Светото причастие. По-късно Харалампий заминава с един „светски лъв”, който вече не е между живите и разколнически архиерей, при митрополит Ангелос на Авлон. Той е глава на старостилния Синод на Гърция, един от най-богатите хора там. Нашите герои искали да правят алтернативен старостилен синод в България. За главен секретар бил определен „светският лъв”, а Харалампий станал Анхиалски митрополит.

По-късно, след като се забърка по Европа с архондисването, а и след като посрами страната и Църквата ни, Харалампий се разкая и беше върнат от митрополит Дометиан в лоното на Църквата, като йеромонах. Отменен беше актът на низвержението, нещо, което е недопустимо. Няколко месеца по-късно Харалампий отново беше възведен в архимандритско достойнство.

За йеромонах Василий Венков вече писахме многократно. В писмо до Негово светейшество българският патриарх Неофит, братството на Зографския манастир пише, че „…той вече не е брат на Зографската обител, за да не би духовната болест да се разпространи и върху други членове на братството…”.

Йеромонах Василий Венков е бил предложен за низвержение от Вселенската патриаршия, под чиято юрисдикция се намира Зографския манастир. В същото време една епархия в България пренебрегва решението на манастирския събор на Зограф и дава право на свещенодействие на този монах. Това е същата тази Видинска епархия…!

Друг герой пак в тази епархия е архимандрит Василий от Троянския манастир – един истински требничар и ритуалчик, който не служи Света литургия, защото от литургиите пари не падат, ала от требите – падат, че и още как...! „Велможът” се е настанил в апартамента на другарката Людмила Живкова и си „живучка” като един истински "бейлербей".

Негово императорско Величество, Величкия епископ Сионий няма какво да го коментираме, достатъчно е да споменем, че тръгна да прави параклис в Троянската света обител, с олтар на запад, това комай стига, за да опише, кой какво и как прави, струва и реди.

Стигаме до един наш стар познайник, епископ Поликарп За него трябва да споменем „домашната” му, или както още я наричат –„селска” хиротония. Епископската хиротония се състои от две части – клетва и втората част е по време на Света литургия. При клетвата е необходим  „събор”, само дето присъстваха само двама митрополити – Видинският, който си прави свой викарен епископ и Търновският Григорий, тоест – „събор” просто липсва, няма такъв…!

Във втората част от хиротонията, преди четенето на „Апостола”, имаше драстични литургически грешки, защото нямаше старши митрополит, да не говорим пък за патриарх…! Това е скандален богослужебен пропуск. Въпреки това архимандрит Поликарп стана епископ, при това на измислена катедра, каквато е имало някога, „по турско” - Белоградчишка…!

Друг герой от същата епархия е монах Максим Той беше герой и на статии, които го представиха като човек, който търси гей-контакт с македонеца П. П. Бил готов да му поеме разходите от Македония и престоя в България, само и само да се "докосне" до „македонската наденица” /молим за извинение, но именно това е текстът на предложението от страна на монах Максим към П.П./.

Не бива да забравяме и архимандритите Антим и Неофит, които неотдавна бяха освободени от Раковишкия манастир, където пък отиде за духовен наставник именно йеромонах Василий Венков. Те скандализираха обществото с гуляйджийските си снимки, публикувани от тях в социалната мрежа. Тук те проявяват съблазнително за вярващите поведение, като са без монашески дрехи, което е недопустимо, в компания, където се употребява алкохол…пред иконите! Това не е подходящ за един духовник живот и е лош пример, дори и да приемем, че не е престъпление.

И за да не изглежда, че се заяждаме, нека дадем и добрите примери, като например – архимандрит Самуил, който е изряден монах, както и архимандрит Антим, който е протосингел на Видинска епархия. Той е не просто протосингел, а достойно си изпълнява административните задължения в епархията. За пример е и архиерейският наместник на Берковишка духовна околия, свещеник Рафаил. Това са добрите примери, на които контрастират горните.

Питаме, къде е митрополит Дометиан, за да озапти тези развилнели се „бдинци”, защо не вземе в ръце управлението на епархията си и да разгони от там пияниците, развратниците и бизнесмените в раса…!? Изгониха монасите от Троянския манастир заради разврат, а какво стана, епархията се оказа пълна с любовчии, които въртят и бизнес, и пиянстват на воля, а истинската, живата литургия…,е тя явно и сама може да си се отслужи…! Изядоха едно стадо овце в Троянския манастир, дори и едно теле мина през стомасите на монасите. Виното и ракията, отлежали достатъчно години, изглежда добре прокараха жилавото месо…! Така, щото се появи един остатъчен, но доста устойчив строителен напън, ама така ги напъна, че и тронна зала изградиха в манастира, сякаш някакъв император се е пръкнал по нашите земи, пак така внезапно, както някога Никифор Геник…!

Правим всичко това, не за да се заяждаме с някого, а защото, когато нашите духовни водачи са слепи, къде ще ни отведат те…!? Искаме духовните ни водачи да са отдадени монаси, истински мъдреци, мислители, подвижници, а не наемници..! Кога ще спрат да се занимават с недостойни за сана си дейности, кога ще станат нормални, истински…? Когато може би митрополитът не се появява само на Възкресение и Рождество в храма, а се заеме с делата си на епархийски ръководител. Последната ни надежда е в него, да възпре „гювендилъка” и „требничеството”, да озапти пиянството и леността в една епархия, за да не се срамуваме и ние от тях, а и те самите от себе си…!


четвъртък, 25 септември 2014 г.

Кръщавки в патриаршеската катедрала-ДА, или…ДА…!?



Снимки от случайни профили във "Фейсбук"


Има ли право да се извършват кръщавки и венчавки в патриаршеската катедрала „Св. Ал. Невски”? "Определено не", ни казаха от Отдел „Връзки с обществеността” при Св. Синод на БПЦ-БП. Опитахме се да намерим контакт и с предстоятеля на храма - Тивериополски епископ Тихон, но от Синода ни уведомиха, че не са оторизирани да ни предоставят негов мобилен телефон или поне e-мейл. Да сме го търсели в храма! С една дума, елегантно ни финтирха, като ни пратиха на лов за "зелен хайвер", какъвто явно са убедени, че има...! 

В същото време обаче, проблемът стои. Как, след като няма право да се извършват кръщавки и венчавки, в социалната мрежа се появяват снимки, които показват, как се извършва кръщене именно в патриаршеската катедрала, където кръщавки и венчавки могат да се извършват само на семействата на монарх, или държавен глава?!

Дали правилата са само за някого и всеки може да ги нарушава срещу съответната сума…?! Правилата са за това, за да бъдат спазвани от всички, оказва се обаче, че някои правила не важат за някои хора и ние просто питаме ЗАЩО…? За жалост, нямаше кой да ни отговори!

„ВЪЛКЪТ” В „КОШАРАТА”, ИЛИ НА ПЪТ ЛИ Е НОВ ЦЪРКОВНО-ДИПЛОМАТИЧЕСКИ СКАНДАЛ

Снимка: blogs.pravkamchatka.ru


Йеромонах Василий /Венков/ станал духовен наставник на Раковишкия манастир, който пък станал женски. На пръв поглед – нищо лошо, само дето подробностите са като айсберг, вижда се малко, а невидимото е под повърхността.

До нас достигна информация, че въпросният йеромонах е станал игумен на манастира, но това беше отречено и от началника на Отдел „Връзки с обществеността” при Св. Синод на БПЦ-БП, Александра Карамихалева, и от протосингела на Видинска епархия, който пък ни уведоми, че Василий става духовен наставник в Раковишката света обител, от която неотдавна бяха освободени архимандритите Антим и по-късно и Неофит.

Проблемът е там, че две епархии - Софийска и Пловдивска са забранили дейността на свещенослужителя на тяхна територия. Видинска епархия обаче реши да му „даде шанс”. И това е добре, ако не беше фактът, че братството на българския Зографски манастир на Атон прогони въпросния монах и го предложи за низвержение. С една дума, забрани му да свещенодейства от името на манастира.

В писмо до Негово светейшество българският патриарх Неофит, братството на Зографския манастир пише, че „…той вече не е брат на Зографската обител, за да не би духовната болест да се разпространи и върху други членове на братството…”.

Йеромонах Василий е бил предложен за низвержение от Вселенската патриаршия , под чиято юрисдикция се намира Зографския манастир. В същото време една епархия в България пренебрегва решението на манастирския събор на Зограф и дава право на свещенодействие на този монах.

Питаме, дали той е получил отпустително писмо от Вселенската патриаршия, към  която се е числил като атонски монах, за да премине в друга църковна юрисдикция? Ако е бил низвергнат от Вселенска патриаршия, как е получил правото да стане духовен наставник, ерго – да свещенодейства в българска епархия, при положение, че църковните наказания са валидни за цялата Православна църква, независимо, къде отиде наказаният? Ако наистина има низвержение, тогава как Българската църква, в лицето на Видинска епархия е „наела” този монах, при положение, че само наказващата институция може да вдигне наказание, а в случая това е Вселенската патриаршия? Ако пък няма низвержение от страна последната, тогава писмото на Зографското братство било ли е пренебрегнато от видинския митрополит Негово Високопреосвещенство Дометиан и ако е така, защо?

Според решението на Зографското братство, йеромонах Василий „вече не е действащ свещеник” и по принципа на съборността на църквите-сестри, това трябва да се признае от всички, но защо не се признава от Видинска епархия?

Въпросът е актуален, не за да се заядем с някого, а защото ако е извършено нарушение, ако този монах е приет за духовен наставник в новия женски манастир, а в същото време е лишен от сан от братята си в Зограф, ако има наложно църковно наказание от Вселенска патриаршия, тогава приемането му при нас е църковно-дипломатически скандал! Още повече, че монахът беше замесен в друг скандал, отново като духовен наставник, на монахини вКалоферския манастир, с които били извършвани недостойни за един монах и човек действия.

До колко това е вярно не можем да знаем, но очевидно има нещо гнило, след като монахът има забрана да свещенодейства в две епархии в България, а и собствените му братя от Зографския манастир са го прогонили.

Притеснението ни е такова, да не би без да са напълно запознати с фактологията, български свещнослужители да вкарат един „алкохолик”  в „кръчма”, или -  „вълк” - в „кошарата”..! Защото, никой не е застрахован от грешки, даже и митрополитите, въпреки „високото им преосвещенство”, все пак и те са хора..! 

вторник, 23 септември 2014 г.

„Алелуя“, ама само за някои партийни листи!


Снимка: www.pravoslavie.bg

В политическата надпревара преди изборите, освен традиционните политически играчи, се включи и...Църквата. Нямаше да има проблем, ако законодателството ни беше различно, само че, Църквата у нас е отделена по закон и по Устав от държавата, което я прави не само независима институция, но и – надпартийна.

В политическите борби обаче, оказва се, Църквата играе важна роля, след като старозагорският митрополит Галактион благослови, вече сякаш по традиция, Бойко Борисов и листата на ГЕРБ. Новият политик Николай Бареков пък потърси „утеха“ с благословение на листата на партия „България без цензура“ за Ловешкия регион, от Величкия епископ Сионий – игумен на ставропигиалния Троянски манастир.

„Нека чудотворната икона на Пресветая Богородица Троеручица Ви дава сили и успех за благото на България, за което вие сте един от големите радетели. Това пожела игуменът на Троянския манастир епископ Сионий, посрещайки кандидатът за министър-председател Николай Бареков“, написа trud.bg. Тук обаче внушенията са поне две. Първо се дава оценка - „големите радетели“ и второ – от къде епископът е убеден, че именно Бареков е кандидат за министър-председател?

Когато един митрополит и един игумен на ставропигия, а именно – манастир подчинен директно на Патриаршията, извършват публични деяния, те ангажират официалната църковна юрисдикция.
Някак не е коректно и политиците да се възползват от факта, че на някои висши духовници, някак им е убегнало, че са деполитизирани.

На пръв поглед благославянето на листата на ББЦ от Величкия епископ Сионий може да изглежда невинно деяние и то е, само дето останалите политически лидери биха се запитали, дали след както се благославя само една листа, останалите са „проклети“...!? Така излиза, защото се действа избирателно.

Църквата би могла да е полезна, ако благослови честността на едни избори, но всъщност е по-добре въобще да не се намесва в политиката, защото не това й е работата и не там й е мястото.
Духовните пастири, каквито са и митрополитите, и епископите, са такива на всички хора, независимо от политическите им пристрастия. Именно заради това не е редно един митрополит да благославя политик, който и да е той и от която и партия да е.

Църквата има друга мисия и тя е да пази чисти душите на паството, а не да агитира за една или друга партия, още по-малко да определя, кой е и кой не е подходящ за кандидат за премиер.

За novinite.bg