понеделник, 15 септември 2014 г.

ДА ОТКРАДНЕШ СЪРЦЕ…


Снимка на автора. 

Да откраднеш сърце… Всъщност, въобще не е трудно, нужни са само няколко неща: едно малко село, захвърлено в полите на Рила планина, едно изоставено училище за още по-изоставени деца, до 8-ми клас, един почти напълно разрушен кабинет по Биология и…няколко захвърлени сърца… Това са макети, по които някога, преди години са се обучавали ученици. Тогава техните сърца са били откраднати, или може би по-скоро, сърцата им са били ограбени от майчината любов, защото те не са имали такава. Днес сърцата-макети могат да бъдат откраднати, при това свършено безпроблемно, защото те на никого не са нужни, така, както вероятно и онези сърца, живите, на децата, също не са били нужни никому…

Наближаваме до сградата, която ни гледа страшно, дори заплашително. Не стига това, ами и ръми, за да създаде още по-ужасяващо усещане. Никога не съм посещавал останките от лагера в „Белене”, но предполагам, че всички посетили го днес като туристи, вероятно са изпитали същото – страх, празнота, гъделчкащо очакване на неопределеното неизвестно, някакъв спотаен гняв, любопитство и…малко тъга.

ДОВДЛРГ…Това ни посреща на вратата на училището. До-Въ-Дъ-Лъ-Ръ-Гъ…, дори абревиатурата е плашеща, „говори” за някакво „ръгане”, „наръгване”, сякаш някой някого е наръгал с нож…Става дума обаче за Дом за Отглеждане и Възпитаване на Деца, Лишени от Родителска Грижа „Никола Вапцаров” в село Слатино.

Някак е странно да влезеш в такова място, през вратата, сякаш е по-нормално да се промушиш през някой от счупените прозорци, или дори да влезеш и през комина, но през вратата е твърде стандартно.

Посреща ни гледка сякаш след обилна бомбардировка. Всичко, което е можело да се вземе, вече е взето - мебели, дори кабелите са изтръгнати от стените, вероятно заради медта, ако са били медни, всичко е разбито, мивките в тоалетните, вратите са изкъртени, няма тоалетни чинии, няма батерии на чешмите, няма душове, осветителните тела също ги няма отдавна, в някои от стаите е горял пожар, който едва ли е възникнал сам…!

Навсякъде стъпваме върху счупени стъкла, остатъци от луминисцентни лампи. В някои от стаите ни посрещат захвърлени по пода портрети на Йорданка Николова, Свилен Русев, Лиляна Димитрова…Карти по география и история също са на пода на кабинет, или хранилище. На една черна дъска ни посреща надпис: „На добър път”…, но път накъде, къде ли води този път, който при това е добър…, а дали наистина е добър…? Друг надпис гласи: „Обичам те зайче мое проклето!!!”. Някой някого е обичал, дори това да е било истинско зайче, то е „проклето”, сякаш самата любов е прокълната на това място…! На пода в краката ни се търкаля надпис „Bonne fete” - /Честит рожден ден, от фр. език/. Надписът е стандартен, табелка…, пластмасова…, за всеки…, като някакво дежурство, без чувство, без личност,… безличност…

Влизаме в столовата – празна, от глад и неприсъствие, на стената в коридора ни посреща нарисуван, розов октопод, октоподът на обречени животи, октоподът на предстояща безизходица.

В една от стаите е нарисувано дърво, красиво, голямо, на цяла стена. Странно защо, освен птиците, на него е изобразена и змия – жълта. От стената е изтръгнат кабел, който буквално я е разорал. Това сякаш като разрез разделя дървото, дървото на живота, разкъсва го, като един прекъснат живот.

На част от вратите, където са били спалните помещения, това е указано с табелки, на някои от които пише: „Спално помешение”, а до този надпис е изобразен знак за момичета, или момчета, в зависимост от това, за кого е предназначена стаята. Не, няма грешка, пише „Спално помешение”, всичко е „омешано”, объркано, неподредено…На една врата пише „ЗанималнИя”, а на съседната – „Занималня”. Излизайки от коридора, попадаме фронтално срещу един отец Паисий, първият ни космонавт Георги Иванов, Асамблеята и някакви униформени, партизани, милиционери или военни, не е ясно – пано на стената. Срещу един от изпочупените прозорци стои неподвижно топка, с която някой някога е играл, днес, тя е осакатена и сякаш се е превърнала в паметник. Игрището е обрасло в трева и храсти. На него няма детска глъчка, няма кой да играе футбол там, защото ги няма децата.

Дворът на училището е буренясал, Още преди години, когато то все още е било живо, този двор е бил място за любовни срещи. Ирония на съдбата – там, където няма любов, където любовта е открадната, именно там младежи отиват, за да изразят любовта си един към друг, сякаш като за компенсация, за нивелиране на липсата…!


Първият ден взехме едно от изоставените сърца-макети. Върнахме се и вторият ден, за да вземем още едно сърце-макет от „кабинета” по Биология. Ако останем още време, всеки ден можем да вземаме по едно сърце-макет. Има много…! Това са изоставените и никому ненужни сърца в Дома за отглеждане и  възпитаване на деца, лишени от родителска грижа…!

За novinite.bg 

вторник, 9 септември 2014 г.

РЕПРЕСИРАНИ ПРЕЗ КОМУНИЗМА СЕ СЪБРАХА ПРЕД НДК


Снимка на автора. 

Репресираните от комунистическия режим в България и техни наследници се събраха на протестен митинг пред параклиса и черните плочи,с жертвите на комунизма, в градинката пред НДК. Събитието беше организирано по повод годишнината от преврата от 9 септември 1944 г.

Молебен за заупокой на загиналите отслужи представителят на Алтернативния Синод на Българската православна църква, Неврокопски митрополит Гервасий, в съслужение с други монаси и свещеници.

„Отбелязваме 70 години, откакто над благословената българска земя падна комунистическият мрак. Несъвместима с Християнството, комунистическата идеология донесе непоправими страдания на българското духовенство и на българския народ, на вярата и любовта към Спасителя Господ Иисус Христос, на любовта към човека и упованието”, посочи алтернативният Неврокопски митрополит Гервасий.

Лектори припомниха, че трябва да се прощава, а не да се търси мъст, но историята трябва да се помни и да не се забравя, за да не се повтарят грешките от миналото.

На събитието присъстваха също и министърът на външните работи Даниел Митов, заместник-председателят на Столичния общински съвет Вили Лилков, кандидат-депутати и политици, граждани и интелектуалци от София и страната.

По-късно присъстващите тръгнаха на шествие от градинката пред НДК до паметника на Съветската армия. 

За novinite.bg

50 хил. лв. ли струва България пред света...?


Снимка: БГНЕС

Увеличават бюджета на президента на Република България. Новината светкавично обиколи медиите и създаде нещо като информационно цунами. Президентът получава близо 1 млн. лв. повече само до края на годината, „крещят“ част от заглавията, а истината всъщност е като онзи лаф, дето не били компютри, а компоти...

Всъщност, една съвършено проста математика показва, че предишният парламент намали бюджетът на президента със 700 хил. лв. Сега му увеличават бюджета с точно 980 хил. лв., което прави реално увеличение от 280 хил. лв. На въпроса, защо се налага това увеличение, можем да отговорим също толкова лесно.

Президентът се „сдоби“ с нови отговорности, представи България в Уелс, на срещата на върха на НАТО, както и на срещата на върха в Брюксел, на Европейския съвет. Назначи служебно правителство, тоест, отговорностите му се удвоиха, защото в момента той е единствената официална, представителна държавна власт в България, при положение, че нямаме избран парламент, нямаме и излъчено от народно събрание правителство.

Е, след като президентът, не като личност, а като институция в момента олицетворява държавността, не е ли важно за нас да го снабдим с достатъчно възможности именно да представлява държавата...?! Това обаче, освен всичко останало, струва и пари, защото пътуванията извън страната, които са наложителни, се плащат.

Има и още нещо, някак се фиксирахме върху бюджета на президента, а като че ли не обърнахме внимание, че всъщност се увеличава бюджетът и на СЕМ, и БНТ. Съветът за електронни медии получи 105 хил. лв. за издръжка и осъществяване на мониторинг на дейността на доставчиците на медийни услуги. БНТ пък получава допълнителни 5 млн. лв. за заплащане на електронни съобщителни услуги за разпространение на тв програми.

От увеличението на бюджета на президента, от 980 хил. лв., което всъщност е 280 хил. лв., 179 хил. лв. са предназначени за разходи за персонал. Остават 101 хил. лв. С този остатък ще се финансира международната програма на президента и вицепрезидента до края на настоящата календарна година.

Като ги разделим съвсем условно на две половини,остават по 50,5 хил. лв.

Това наистина не са малко пари, но не са и толкова много, когато говорим за държавни отговорности и за президента на страната.

Ако сме стигнали до там, до едни 50 хил. лв., при това за представянето ни пред света, що за хора и що за държава сме ...!?

За novinite.bg

понеделник, 8 септември 2014 г.

КОЙ ИМА (И КОЙ НЯМА) ПРАВО ДА ПЕЧАТА БИБЛИЯТА В БЪЛГАРИЯ?


Снимка: draganbachev.wordpress.com

Православната Библия в България се отпечатва от Българско библейско дружество, което е протестантско! Парадоксът се появи, след наше разследване на въпроса, кой има право да отпечатва Библията. Темата стана актуална, след като източник от Църквата се свърза с нас и ни информира, че Светият Синод на Българската православна църква – Българска патриаршия /БПЦ-БП/ е изгубил правото да печата Библията.
Според нашия източник – свещеник, председател на централен столичен храм, е имало договор между Синодът и Библейското дружество, относно това, как ще се издава Библията.

„Не ми е известно съществуването на такъв договор. Друга информация по въпроса нямам”, заяви в официален мейл до novinite.bg, изпълнителният директор на Българското библейско дружество, Радослав Апостолов .

Въпросното дружество печата и протестантски Библии. Освен това печатат и протестантска литература. Производството е в Азия, за да е по-евтино. Въпросът е, дали това не крие риск, защото хората които произвеждат тези книжни тела, не разбират български език и е възможно да се допуснат грешки, когато се прави наборът на текста.

„Преди години Светият Синод е преотстъпил правото на Българското библейско дружество да издава синодалната Библия, в продължение на конкретен брой години и конкретен тираж, срещу процент от продажбите. Това е еднократна договорка, от която дружеството продължава да се ползва. Те продължават да издават синодалната Библия, на която отпред са написали: „С благословението на Светия Синод на БПЦ”, но те отдавна нямат това благословение. Без този надпис, хората са много подозрителни и не биха купували подобна Библия, защото биха се притеснили, да не е това някакво протестантско издание, защото въпросното дружество, което сега издава Библията е протестантско”, заяви пред novinite.bg Александра Карамихалева началник на Отдел ”Връзки с обществеността” при Св. Снод на БПЦ-БП. Тя изрази надежда, файловете на синодалната Библия, които са предоставени преди години, да не са били променяни, а да се издава това, което е било предоставено.

Имало е клауза по договора, според която въпросният контракт е трябвало да се подновява след определени периоди от време от Светия Синод. Само че това не е било направено и е задействана клауза, според която, ако сега Синодът се опита да издаде някаква част от Свещеното писание, може да бъде осъден от същото Библейско дружество, което на практика държи правата да издава Библията у нас, твърдят източници от Църквата.

„Как Светият Синод да е загубил право да печата Библии…?! Има решение на Светия Синод, Синодалното издателство също да издаде Библии. До сега това издателство е издавало Библии и сега отново ще издава. Тази Библия, която Библейското дружество издава, не е с благословението на Светия Синод, а е на Светия Синод. Като отворите тази Библия, отпред са изписани членовете на Светия Синод и българският патриарх. Това дружество печата същата Библия, въпросът е че що е Свещено писание, по този въпрос може само Светият Синод да се изказва, с правото, което има като учителна власт, дадено още от времето на апостолите”, заяви пред novinite.bg началникът на Отдел „Богослужебен” при Светия Синод на БПЦ-БП, архимандрит Дионисий.
Библии са се отпечатвали през 1927 г. и след това през 1982 г., с разрешението на ЦК на БКП, като голяма част от тиража е раздаден на партийни функционери и учени от БАН, повечето от които са били откровени атеисти. Сега Библията се отпечатва регулярно, когато намалее количеството, се допечатват.

Въпросът е, след като тези Библии днес се печатат от една протестантска организация, кой проверява, какво е тяхното съдържание, защото все пак, ние сме православни? На практика всеки тираж трябва да се проверява дали отговаря на православните виждания, защото протестантите имат някои по-различни виждания дори и в Библията. Само малък пример е това, че при нас пише, че когато Христос бил разпнат, той казал на разпнатия до него: „истина ти казвам: днес ще бъдеш с Мене в рая" (Лука 23:43)”, докато в протестантската Библия пише: „Истина ти казвам днес, ще бъдеш с мен в Рая”. Тук обаче разликата е във времето, КОГА въпросният ще отиде с Христос в Рая, днес, или някой друг път…? Защото в единия случай се оказва време за изпълнение на конкретно действие, във втория - се оказва, кога е заявено въпросното твърдение и това в пълнота променя смисъла на Писанието.

С една дума, има ли право Светият Синод да коментира даден тираж на Библията, издаден от въпросното протестантско Българско библейско дружество, или няма това право?

Според Александра Карамихалева, преди няколко години е било обърнато внимание на Синода, че Библейското дружество продължава да печата Библии. Според нея, Синодът не е загубил право да печата Библии, защото притежава единствения синодален превод. В момента Синодалното издателство не издава Библии, защото нямат средства да го правят.

Преди време, учени от Богословския факултет са направили превод на Библията. Той обаче не е бил приет от Св. Синод на БПЦ-БП, защото не звучал добре, твърдят запознати. Според тях, замяната на „кесар” с „император” е приемлива, но от Синода тогава са счели това за твърде свободен превод.

„Имало е богословска комисия, която по възложение от Св. Синод е направила нова редакция на Библията. Тя обаче не е издадена. Преди няколко години започна превод  от оригиналните езици – арамейски за Стария завет и от гръцки – за Новия завет. Всякакви промени в библейския текст, било то и за добро, смущават хората”, твърди Александра Карамихалева.

Според монаси обаче, никоя част от Свещеното писание не е написана на арамейски език. Старият завет, според тях, е написан на така наречения библейски еврейски език. Арамейският език е диалект на библейския еврейски, който се е говорил пред 2000 години, само в някои части на Юдея. Когато Свети пророк Мойсей пише преди 3500 години Книга „Битие”, тогава арамейски език не е съществувал, твърдят монаси.

„Някои глави от Даниил и Ездра са написани на арамейски език, Мъдрост Соломонова, Втора книга на Макавеите и целият Нов завет са написани на гръцки език. Оригиналите на някои книги – на еврейски или арамейски – са изгубени и са запазени само в превод на гръцки: Юдита, Тобия, Барух, Сирах, части от Даниил и Естир и вероятно Първа книга на Макавеите”, сочи справка в „Уикипедия”.

Египетски фараон прави превод на Свещеното писание-Стрия завет. Това е така нареченият превод на 70-те преводача, тълковника, мъдреци. Това е Септоагинта, която Църквата приема за Боговдъхновена. Това поставя и въпросът, от кой език да се преведе Старият завет, от масоретите, които са пишели на класическия библейски еврейски, или от Септоагинта, на старогръцки език?

В крайна сметка въпросът с това, кой има право и кой няма или е изгубил правото да издава Библията, все още не е разрешен. Ако Българското библейско дружество продължава да издава Библии, това означава ли, че ще имаме и друга Библия, различна от тази, защото от Синодът казват, че ще издават Библия? Колко Библии ще имаме всъщност и коя ще е истинската, при положение че не знаем, дали Библейското дружество е правило, или не е правило някакви промени във файловете на предоставената им синодална Библия?


Проблемът обаче е в това, че след като протестантска организация издава нашата, православната Библия, кой следи, дали това издание е коректно към Православието…?

За novinite.bg

Въпреки решение на Синода, в храмовете все още няма вощеници


Снимка: dariknews.bg

От тази есен в православните ни храмове трябваше да се продават восъчни свещи. Това решиха синодалите преди месеци. Целта беше постепенно да се изведат от употреба старите парафинeни свещи, пушекът от които уврежда стенописите.
Проверка на novinite.bg из столични храмове показа, че масово все още се продават само старите свещи, нещо повече, в някои църкви дори не са чували, че ще има нови - восъчни!

Посетихме храма „Св. Георги Победоносец“, където продавачката на свещи почти ни се скара, като първо ни каза, че няма такива свещи /восъчни/, не знаеше, какви са и ни попита, кой ни е казал за тях. След като споменахме произволно име на висш архиерей, жената смекчи тона и каза, че няма вощеници.

В църквата „Св. Седмочисленици“, също доста централен храм, ни казаха, че нямат такива свещи, но може би скоро ще имат. В църквата „Св. София“ също не продаваха от новите свещи, но казаха, че нищо не са чували за тях и не са запознати. Дори в патриаршеската катeдрала „Св. Ал. Невски“ ни продадоха от парафинените свещи, защото нови така и нямаше!

Същата е ситуацията и в по-крайните църкви, като например „Св. ап. Андрей“ в кв. „Банишора“.

Единствено в руската църква в София ни продадоха вощеници, при това имаше няколко вида.


В момента най-евтината свещ струва 10 стотинки, но тя се предлага предимно в храмовете по селата. Масово останалите църкви по градовете продават свещи от 20 стотинки. Новите ще струват 0,40 лв. и 1,00 лв. като се очакват и по-високи приходи за храмовете. 

За novinite.bg

неделя, 7 септември 2014 г.

ИЛИ БУЗЛУДЖА, ИЛИ…


Снимка: www.panoramio.com 

Призовават за възстановяване на дом-паметника на Бузлуджа. Няколко милиона ще са необходими само, за да се възстанови първо покривът, който е пробит и вода се стича свободно в залата.

Питаме, защо, след като няколко пъти предлагат на левицата да получи паметника на Бузлуджа и да се грижи за него, тя не го иска? От една страна, се разграничават от БКП и явно имат основание, от друга – Михаил Миков празнува 9 септември…! Никой обаче, очевидно не се грижи за този паметник. Дали има нужда от него, или не, това е отделен въпрос.

В същото време един национален паметник на културата като Маломаловския манастир, само на около 50-60 км. от София се руши, буквално се разпада! Тук са необходими далеч по-малко средства, не за да се възстанови, а за да се СПАСИ. Един ламаринен навес струва не повече от 500-600 лв., с труда, а една дограма за южната страна на църквата е не повече от 50-тина лв.

Средствата за довършване ремонта на така нареченото Банско крило на българския манастир на Атон, също не достигат. Тези пари не могат да бъдат намерени, но…се търсят средства за възстановяването на един чисто идеологически паметник, който първо е на изключително трудно достъпно място, второ – изисква възстановяване и на инфраструктура, което коства допълнителни милиони и трето, този паметник вероятно има известно значение за една шепа хора, които са носталгично настроени към комунистическото минало на България, защото очевидно, дори БСП не го искат…!

В България се рушат стотици църкви и манастири, които са от Средновековието и малко по-късно, особено в така наречения Северозапад. Това са емблематични паметници на нашето минало, на културата ни, на изкуството на Югоизточна Европа. За тези паметници не се замисляме, а ако се замисляме, на практика почти нищо не правим, за да ги спасим.

Питаме, кому е нужен паметникът на Бузлуджа..? Ако на някого е нужен, нека да бъде така добър да даде средства, за да го възстановят.

Да се разрушава паметник, какъвто и да е той е престъпление, защото всеки паметник е лице на една епоха. Да се оставят на саморазрушение десетки и стотици национални културни паметници и духовни средища, вече не е престъпление, това е истинско национално предателство.

За novinite.bg

събота, 6 септември 2014 г.

СКАНДАЛЕН АРХИМАНДРИТ ЗАМИНАЛ ЗА АТОН…?


Снимка: novanews.bg

Скандалноизвестният архимандрит Григорий Лозев от Троянския манастир, който беше хванат два пъти да управлява автомобила си в нетрезво състояние, както и беше заснет в нецензурна ситуация с жена, отново е „звезда” в новините..! Източници от Църквата предполагат, че въпросният архимандрит е заминал за Атон и по-конкретно - в българския манастир Зограф.

„Ако даден монах е каноничен като ръкоположение и ако има писмо по реда, който е установен, тогава няма проблем даден клирик да се премести в друга поместна православна църква. При преместване се запазва, както сана, така и наградите, и ръкоположенията”, твърдят от Църквата.

Официалната информация е, че архимандритът вече е клирик на Вселенска патрирашия. Съобщението е потвърдено и от един от митрополитите.

Към Вселенската патриаршия обаче се числят остров Крит, където едва ли е заминал въпросният архимандрит, известен с буйния си нрав. Кипър е автокефална църква, а в Гърция е Еладската архиепископия. Единственото място, което е подчинено на Вселенската патриаршия е именно Атон. А на Атон едва ли нашият архимандрит би отишъл в друг манастир, освен в българския, защото при положение, че има български, за какво ще му е да ходи в друг,  а дали ще го приемат на друго място…!?
Самият архимандрит Григорий е заявил, че отива „в много голям манастир”, а във Вселенската патриаршия голям манастир има само на Атон.


Дано, ако въобще е на Атон, въпросният клирик не се представя като архимандрит, защото там, както е добре известно, много тачат клирици със самочувствие и особено самонадеяни…! Само за сравнение, в най-големия гръцки манастир на Атон – Ватопедския, има 116 монаси, от които има само 4-ма свещеници  2-ма дякони. Останалите и да ги набиеш, пак няма да искат да стават нещо повече от това, което са – обикновени монаси!

Монасите, истинските монаси са отишли на Атон за духовен подвиг, а не за да получават титли и да правят кариера, това обаче едва ли е известно на нашият клирик, който в Троянския манастир злословеше по адрес на братята си и вдигаше дивни купони в монашеската си килия, включващи рап, черна музика и други „блажни” забавления, заради които беше прогонен от обителта.