сряда, 2 септември 2015 г.

МЕДИИТЕ – ЖЕРТВИ НА РЕКЛАМИТЕ

Две реклами, едната за гориво, другата за антиперспирант правят изключително неприятно впечатление напоследък из родните ни медии. Да оставим настрани това, че стотици вече изразиха в социалните мрежи/медии крайно негативното си мнение за рекламата на наденица с висококачествена музика от Виена…!

Новите две попълнения в дискурса на възможно най-отвратителните реклами са особено дразнещи, защото става дума за говорни дефекти.

Как се допуска човек, който има осезаем говорен дефект с „р” и „л” да рекламира антиперспирант и каквото и да било друго…!? Как е възможно, друг, който слива срички и от това говори неразбираемо, който също е с говорен дефект на „л” и „ф”, да рекламира гориво…? Що за реклама е да се демонстрират недъзи…?!

Разбираме, че PR-експертите, които имат собствени фирми за производство на реклами, могат сами да определят, КОЙ да рекламира продуктите, за които са наети, само че, „КОЙ” не означава „КОЙТО И ДА Е”, все пак…!

Ако това е рекламен трик, добре, само че едва ли е особено успешен, защото се натрапва с недостатък, а не с оригиналност…! Някак твърде сатирично е, да наемеш човек, който говори „неправилно”, за да ти рекламира, каквото и да било. Не е сериозно, не е и особено оригинално решение.

Да, така рекламата вероятно ще се запомни, но това няма да е с добро. А това едва ли ще се отрази положително, на рекламирания продукт. Същото е и с прословутата наденица, спомената по-горе – пошло, тъпо, досадно и комично…

Това не е талант да правиш реклами, това по-скоро е професионална безизходица, или дори и безсилие…!

За съжаление медиите, по силата на обективните обстоятелства, стават съучастници в тези откровени престъпления, когато една недалновидност се мултиплицира до степен на медийна слава. А после,…после славата се превръща в еталон и недъгът става предимство!

Разбира се, рекламният пазар има свои правила, които имат собствени цели. Оригиналността, дори странността продават, при това за никак не малко пари.

Нека обаче се замислим, дали с това да сме различни не достигаме понякога до снизходителна мелодраматичност, която не просто ни прави смешни, а направо - жалки…!

За sbj-bg.eu

понеделник, 31 август 2015 г.

РЕДАКТОРЪТ – НИ РИБА, НИ РАК…!

Не може да не ни е направило впечатление, че през последните години административната структура в медиите се промени драстично. Няма ги вече тези огромни редколегии, продължителни планьорки и раздути началнически апарати.

В същото време, изведнъж се появиха едни меко казано странни „главни редактори” на по 25 години, които имат журналистически опит колкото вероятно и опит в зъботехниката, примерно…!

Да си главен редактор е огромна, ама наистина огромна отговорност и това трябва да лежи на не по-малко огромен авторитет, който пък да се основа на също толкова обемен опит.

Нашите адмирации към по-младите колеги на ръководни позиции в медиите, вероятно много от тях наистина са добри професионалисти, има такива!

Проблемът тук не е във възрастта, а именно в опита. Само че по чисто физически зависимости – едното има отношение към другото, или поне е така в общия случай, разбира се има и изключения.

Намаляването на „професионалната администрация”, особено в съвременните онлайн-медии, но и не само в тях, които постепенно вземат превес над хартиените, е процес, който влошава качеството на продукта.

Ако в един сайт има само „редактори”, а това е относително масова практика, които са си чисто и просто едни изкусни преписвачи-омесвайки новината така, че да изглежда като собствена, или обикновени ретранслатори на информация и нищо повече, то тогава те не са редактори. Над тях няма как да има истински редактор, защото следващият в йерархията е главният редактор. Той обаче да пише ли, да редактира ли, да следи целия производствен процес на новините ли, или да се занимава с чисто организационни дела, или пък да следи за това, дали в бокса има достатъчно сапун…!?!?

Вменяването на несвойствени задължения и „скипването”, или лишаването от някои жизненоважни за една медия длъжности, спестява разход, да, но спестява и от качеството на крайния продукт – журналистиката!

Редукцията на репортерството въобще е огромен проблем. Ходенето по събития е истинската, живата журналистика. Редакторът е този, който трябва да следи за технологията на новинарстването и да координира процеса на ниво производство, а главният редактор – да дава насока, да дава визия, идея и най-вече - да осигурява възможност и достъп от позицията на авторитета си.

Това е универсалният модел, останалото са патологични изменения, които се „осчетоводяват” в статистиките, че сме в дъното на класациите по свобода на словото.


Има проблем в технологията, има проблем в организацията, е няма как да няма проблем и в резултатите…! 

За sbj-bg.eu

петък, 28 август 2015 г.

КАКВО СЕ ГУБИ, КОГАТО СЕ ПЕЧЕЛИ ОТ МЕДИИ…?

Един известен български експерт и общественик, който до скоро беше и издател, но всъщност не е ясно, дали все още е, или не е, или пък е малко издател, получи световна награда  - Мениджър на годината в света от престижни американски награди. Това е чудесно, но има едно голямо НО.

Само до преди месец и половина-два, въпросният издател притежаваше няколко медии, които вече се появяват под шапката на друга медийна група, доминирана от влиянието на един от най-големите медийни собственици у нас.

Това означава само едно, а именно, че медиите на първия са продадени на втрия, иначе няма как да се появяват под шапката на друга медийна група! До сега поне, не сме чували за отдавана на медии под наем, а дори и да е така, това не променя основната линия на логиката…!

И така, въпреки,че въпросните медии очевидно са продадени, техният първи собственик получава въпросната награда - Мениджър на годината в света!

Разбираме, че човек обича да е във фокуса на събитията – професионално изкривяване, разбираме още, че това вероятно е някакво постижение – негово лично, но и постижение вероятно за страната ни, само не разбираме, как така бизнесмен, който си е продал част от бизнеса, само два месеца по-късно получава награда за Мениджър на годината в света…!

Бизнес се продава в два основни случая - когато е изгодно, или когато си в криза. Очевидно - нито сме цъфнали, още по-малко пък – вързали, така че явно не става дума за изгодна сделка, още повече, че въпросните медии имаха едва-една-две реклами за последната година и половина, което показва, че не са се издържали от това, следователно – не са били печеливши. Е, как така човек, който продава, защото очевидно е притиснат от обстоятелствата, веднага след това е обявен за Мениджър на годината в света…!?!?!

Всъщност, трябва доста да се внимава, когато става дума за награди, особено, за „престижни” международни награди, защото има много качествени – „вносни” принтери, които могат да ни „изфабрикуват” твърде прилична „награда”, от където се сетим…!

Да притежаваш медии не е лесно. Това е преди всичко отговорност, а след това е влияние, власт и пари. Медиите са жив бизнес, който има душа и ако тя бъде наранена, „детето” много лесно може да се обърне срещу собствения си „баща”…!

А „бащата” понякога,  докато се вживява в ролята си на „бащица”, става неволна жертва на самия себе си! Не друго, ами някак не сме чак толкова късопаметни и глупави, че да забравяме.

И пак казваме, няма как да си „Мениджър на годината в света”, след като си продал една значителна част от бизнеса си в сферата на медиите, при това си заявявал, че това е последното, което би продал някога…!

Просто, не е сериозно…, нищо повече и нищо по-малко…!


За sbj-bg.eu

сряда, 26 август 2015 г.

КЛЮЧОВИТЕ ДУМИ – ТАЛАНТ ИЛИ ПРОСТО ТЪРГОВИЯ!

Ключовите думи напоследък са онова нещо, което „продава” статията. Това са така наречените тагове. Правили сме експерименти, как ключова дума с името на популярна родна „плеймейтка” на практика „продава” статията. Самото споменаване на това име, вече е гаранция за висока посещаемост на статията, а това носи пари, защото всеки клик е стотинки от рейтинга.

Подобно нещо беше направено в експеримент със съпругата на Тито – Йованка. Когато тя почина, събитието оставяше впечатление, че ще премине през медиите като тих полъх. Оказа се обаче, че това съвсем не е така и читателската активност предизвика истинско медийно цунами!  

Само споменаването на името на Йованка Броз в таг под статия в една информационна агенция от среден клас, вече гарантира стотици посещения на новината. Това отново носи пари на издателя, защото повишава рейтинга!
Така ключовите думи-таговете се оказват един добър маркетингов модел, чрез който се продава журналистическа продукция.

Само че, тук сякаш се прекрачва една тънка граница. Какво е важното – продажбата на новината или посланието, което тя носи. Всъщност, на пръв поглед така поставени на кантар, отношението звучи абсурдно! Разбира се, че и двете са важни, важно е да се поднесе послание, но е важно и то да достигне до повече хора, а това зависи от маркетинга на новината.

Когато обаче поставим нещата на тази основа, трябва да имаме предвид, че посланието, което носи една новина, начинът на представянето й, езикът, словесните жестове, нюанса и маниера на писане са много по-важни от това да се „продаде” самата новина.

Да, важно е да продадем своя труд, но на първо място е качеството му. Не е редно да се мисли за „пласмента” на новината, още докато тя се пише, защото това демонстрира зомбиращо самовнушение, което я превръща в некачествен продукт с неясна цел.

Достигането до публиката, до читателската, слушателската и зрителската аудитория трябва да се влияе много повече от професионализма на журналиста, от значимостта на събитието, от позицията, от похвата, от типа на посланието, и накрая - от това, как ще се продаде резултатът от този труд.

Ако маркетинга измести посланието, или ако икономиката вземе връх над таланта на писане, това вече не е журналистика, а по-скоро е активен PR.

Водещото трябва да е не продажбата на новината, а нейното висококачествено създаване, което не е самоцел, а е преди всичко дълг към обществото.

Ето това сякаш формулира един от проблемите, особено на съвременната онлайн-журналистика.

Едно е писането във Фейсбук, макар, че бутонът е именуван „Публикувай”, съвсем друго е реалното публикуване на сериозна статия в информационен модул. Едното е за развлечение, но и за реклама, а второто вече носи натовареност с обществена функция, което делегира отговорност на автора, не че и в социалните мрежи авторите не бива да носят отговорност за написаното от тях…!

Основното трябва да е правото на обществото за достъп до информация, а не търговията с нея! Тук не става въпрос за поучаване, а за пример.

Разбира се, всяка медия, особено частните, които са абсолютно болшинство, имат собствена политика и сами решават, какво да правят със живото слово.

Тук представяме един универсален модел, който може да се приеме, може и да не се приеме, но във всеки случай не е нещо задължително, още по-малко пък-нещо лошо! 

За sbj-bg.eu

понеделник, 24 август 2015 г.

КАК СЕ КРИЕ СОБСТВЕНОСТТА В МЕДИИТЕ!?

В края на месец юни, стана ясно, че собственикът на една средна по обем медийна група, продава бизнеса си. Групата е обединена под едно общо име, но всяка от отделните медии има отделно име.

Справка в Търговския регистър показва, че на 13 юли 2015 г. е вписано ново обстоятелство, което обаче касае не собствеността на фирмата, а само промяна в Съвета на директорите. От същата дата е заличена друга фирма, която е била посочена като управляваща в Съвета на директорите на първата фирма. Въпросната е била собственост на брата на един бивш финансов министър. Същата медийна група вече не се представлява от нейния собственик, а от нов човек, НО капиталът на 100% остава в ръцете на стария собственик.

Понеже ни  е ясно, че без да посочваме имена и конкретни фирми, няма как да обясним нещата по-ясно, нека да прецизираме и обобщим!

Става дума за това, че една фирма притежава три медии. При настъпилата промяна, не се продава фирмата – собственик на въпросните медии, а се продават само медиите. С една дума, марката на медиите отива в ръцете на друг медиен магнат, а формално старата фирма променя само състава на Съвета на директорите.

Или ако още трябва да сведем нещата до прости изводи – продават се медии, но фирмите, които ги управляват не се продават, така медиите се въртят от ръка на ръка, без да е ясно, кой точно стои зад съответната медия.

Това на пръв поглед за някои вероятно са просто търговски хватки и те са такива, само дето касаят процеса на информиране. Едно е медията да е в ръцете на лицето Х, друго е тя да е в ръцете на лицето У. Това е така, защото двете лица имат различни лица, различни профили, различни цели, модели на бизнес взаимоотношения и различен морал, дори.

Ето това е схемата да продажба и преразпределяне на медийния пазар у нас, без това да води до реална административна промяна на собствеността.

С една дума, медиите се продават и купуват, но това не може да се проследи през официалния регистър – Търговския. Там се отразяват само формални промени в Съветите на директорите, но реалните промени, които стоят зад тези формалности, са само загатнати.

Човек трябва да познава реалните собственици и да има вътрешна информация, за да бъде напълно наясно, как става реалната продажба и кой стои зад съответната медия.
Ето това имено е порочната практика, с която собствеността на медиите се крие. Полезно би било например, една промяна, която задължава медиите да се регистрират като конкретни фирми, с имената на самата медия. Тогава промяната в собствеността, ще се регистрира реално в Търговския регистър и промените в Съвета на директорите няма да прикрива действителните собственици.


Това със сигурност ще доведе до по-голяма свобода на словото, защото когато собствеността е ясна, ще е ясна и позицията на съответната медия. Иначе, под топлото прикритие на мимикрията, се вършат откровени безобразия и процесът на информация се изкривява до фазата на дезинформацията, която в родните условия представлява една тиха хибридна война на отделни икономически гиганти – били те юридически, или емблематични физически лица. 

За sbj-bg.eu

петък, 21 август 2015 г.

КОЙ МОЖЕ ДА Е ЖУРНАЛИСТ…?

Много често колеги, а и не само колеги си задават въпроса, кой може да е журналист и да упражнява тази иначе твърде благородна професия…? Наистина, кой може да е журналист днес…?

Често ставаме свидетели на твърдения, обикновено идващи извън гилдията, че едва ли не всеки може да е журналист. Стига да можеш да пишеш и ставаш! Да, така е, само че, наистина трябва ДА МОЖЕШ ДА ПИШЕШ…!

Освен да пишеш обаче, се иска и още нещо – трябва да си визионер, трябва да знаеш, кое е и кое не е интересно и кое е или не е новина, трябва да знаеш, как точно да представиш една новина, така щото тя да бъде лесно смилаема за масова читателска или зрителска публика, без така да се девалвира словото. Новината си е новина, но журналистът е този, който от една новина може да направи история и дори и да остане в историята с това…!

Всъщност, не е достатъчно само да можеш да пишеш правилно и да познаваш граматиката. Журналистиката е изкуството да привлечеш внимание така, че да получиш общественото право да кажеш нещо и то евентуално да предизвика определено усещане, извод, коментар, размисъл…

Ето защо, както е казал народът ни, от всяко дърво, свирка не става! Има хора, които попадат случайно в професията и успяват да станат добри журналисти, макар по образование да са артисти, историци, или каквото и да е друго там. Има обаче и такива, които са учили журналистика, или Българска филология, само че от тях „свирка не става”!

Истината е, че журналистиката, или новинарството се учи, но и не се учи. Трябва да го имаш вътре в себе си, поне малко, да носиш нещо от това, или иначе казано да имаш поне мъничко талант. Едва тогава може и да се „научиш”, може и да не се „научиш”!

Понякога хора попадат в медиите и това е мъчение – и за тях самите, и за медията, а и за потребителите на продукта. Като не става – не става…!

Може и да е модерно, или пък не да си журналист, може и да има известни облаги, защото „старата слава” все още не е изтляла, а тя предоставя относително престижен статут, но ако човек ще става журналист само и само, за да работи нещо, по-добре да се пробва като зарзаватчия!

Не пишем това самоцелно, а защото напоследък сравнително често ставаме свидетели на хора, които се напъват като японско багерче на баир да пишат, само и само да се нарекат журналисти, ама така се напъват, че жилите им изпъкват по шията, само че резултатът си е жив резил и те си остават едни обикновени „журналя”, както ги наричат хората…!

В такива случаи е по-добре сами да освободим професията от присъствието си, не за да не ни освободи  тя първа, а защото всеки трябва да тежи на мястото си.

Всички професии са достойни, когато упражняващите ги са почтени, най-вече пред самите себе си! 

За sbj-bg.eu

сряда, 19 август 2015 г.

ОЩЕ ЕДНО „СБОГОМ” С ПРОФЕСИЯТА ЖУРНАЛИСТ…!

Ами това е. Дойде краят на ерата /следва името на конкретната медия – бел. на автора/ и за мен!!! Трудно е да опиша бълбукащата, бликаща от мен радост от това, че излизам от "черната дупка", наречена "медии" в България.

Това написа на стената си във Фейсбук моя добра приятелка и колежка, с която сме поделяли една обща стая в една от медиите, където съм работил. Това е…, „черна дупка”…, така определят медиите в България дори вече и колеги. До тук го докарахме общественото мнение, от което и ние сме част и за това сме си виновни сами.

В една черна дупка материята се губи, губи се душата, съзнанието, губи се всичко. Какво ли е било в съзнанието на един журналист, колко ли трябва да е омерзен от медийната среда, колко ли трябва да е обиден от отношението на издатели, главни редактори, отговорни редактори и „прости” редактори, за да стигне сам до заключението, че родните медии са се превърнали в една „черна дупка”…!

И понеже познавам въпросната колежка много добре, знам, че има право да мисли така, знам, колко много й костваше, за да стигне до решението да напусне не просто конкретната медия, а медиите, въобще – журналистиката…! Знам още, какво й се наложи да изтърпи, на какви отвратителни унижения, граничещи с гавра, беше подлагана…!

Надявам се да не попадна повече там, но да не казвам "никога", споделя тя, по отношение на журналистическатата професия. И не, тук не става дума за човек, случайно е попаднал в активната журналистика, говорим за човек, който е дошъл в професията с желание, човек, който е работил не заради едната заплата, а защото това е искал да прави – да пише, да бъде журналист..!

Когато излиза от професията, дали за кратко, или за дълго това не знаем, колежката излиза уморена, отвратена, тя просто пише: „Ами това е”…! Думите са недостатъчни, защото болката е голяма, сякаш с въздишка казва: „Свърши се…!”…!

Въпреки цялата горчилка от стресиращата работа обаче, срещнах много различни хора тук. С някои от тях ще останем добри приятели, с други вероятно не, с трети не искам и да се виждам, но едно е ясно - всички, които минаха през /…въпросната медия- бел. на автора/ през тези две години и половина, бяха и са изключително КОЛОРИТНИ личности!”, пише още вече бившата журналистка.

Само че, бивш журналист няма, това е като хронично заболяване – веднъж започнал да пишеш, никога не спираш, дали във вестник, списание, сайт, блог, дори във Фейсбук, писането е орисия…!

Колкото до медиите, дошло е време да се замислим, защо хора с добро перо бягат от професията, защо търсят друго поприще, друга изява…!? Нещо не е на ред, нали…, нещо е скъсано някъде, но къде…!?

Да, вярно е, това е само един частен случай, но и НЕ, не е частен, защото това е ежедневие – къде в закрити медии, къде в закривани медии, къде в самозакриващи се или дори само мимикриращи медии, но това е ежедневие…!
Доказани професионалисти си отиват, намират нови форми за реализиране, а от това губи журналистиката, губи обществото, тоест – всички ние…!

А на колежката – УСПЕХ…!!!

За sbj-bg.eu