вторник, 15 юли 2014 г.

Колегиално за колегиалността!



Снимка: nasamnatam.com

Странна работа е това журналистиката, когато е критична я критикуват, когато е положителна  - пак я критикуват. Само че на журналистиката това й е работата – да е критична, за да е коректив, иначе се превръща в PR, а това не е работата на журналистиката.

Един национален ежедневник публикува статия за това, че в Троянския манастир новият игумен епископ Сионий бил изгонил търговците от храма, само дето не е било компютри, а компоти...! Всъщност Сионий не изгони търговците от храма, а изгони монасите от храма. Архимандрит Августин почина скопоростижно, архимандрит Пахомий беше натирен в Бачково, архимандрит Григорий Лозев пък се върна при „наставника“ си в Сливен, а монасите Филарет и Кирил си чакат църковно наказателните дела – съдят ги за нещо, за което и те дори не са на ясно, какво е, но въпреки това ги съдят. А кога ще ги осъдят и как, ще видим....!

Най-интересното е, че всъщност, журналистката описва, как Сионий изгонил търговците от храма, пък в същото време правели ремонт на хотелските стаи, което е направено за търговия...! Е, нали са изгонени търговците, как тогава ще става търговията в хотела, който е вътре в манастира...? Или може би епископът планира да спим безплатно в тези стаи, което би било доста приятно за нас...!

Понататък се споменава, как била „изградена“ овощна градина...!!! За първи път чуваме, че една овощна градина може да се „изгради“, вероятно е „конструирано“ ново стадо овце, след онова, което новоприемниците на Троянския манастир „опукаха“ само за месец, че и едно теле отгоре на това...! Ама – да им е сладко, пък и винце ако е имало за прокарване на месцето – берекет версин..!

Проблемът е, че манастирите ни се превръщат в туристически атракциони, понякога дори и умишлено, вместо да са предимно духовни средища. Манастирът е място за монаси и богослужение, това не е място за неделен пикник и екскурзия! Това обаче явно не е ясно на игумен Сионий.

Въобще цялата статия силно, ама много силно понамирисва на доста попрестояли яйца, и защото звучи архаично, и защото е неистинна, и защото е PR-ска, не че нещо, ама като пишем, нека поне малко се замислим, дали в това дето го пишем има резон и което е по-важно – рационалност...!

Мистър Камерън, защо с рогата напред...?


Снимка: banks.dir.bg

Британският премиер Дейвид Камерън обяви, че евроскептично настроеният Филип Хамънд е новият министър на външните работи. Хамънд идва на мястото на Уилям Хейг, който по-рано съобщи, че се оттегля от поста си.

Досегашен министър на отбраната, Хамънд е смятан за най-силно настроеният против Евросъюз човек, заемал поста на външен министър.

Всъщност, доста странна е външната политика напоследк, която води Англия. От една страна, искат да са в Европа, от друга пък не е съвсем така. От една страна, трябва и спазват европейските принципи и закони, от друга пък, отново не е съвсем така.

Торите предложиха да се въведат квоти за допускане на емигранти на Острова. Не ни искат и вероятно имат право. Само че европейските принципи за свободно придвижване са ясно регламентирани и ако не ни пускат на Острова, това си е нарушение на човешките ни права, да не говорим, че нарушават и основните принципи на идеята за Европейски съюз.

Сега пък мистър Камерън назначава един от най-отявлените евроскептици, хайде да си го кажем направо – мразещи Европа политици, който става не какъв да е, а именно външен министър.
Добре де, аз явно отново нещо не разбирам..! Как така си член ан ЕС, пък демонстративно слагаш за външен министър именно човек, който иска страната му да излезе от съюза, при това го казва не толкова отдавна – миналата година и го казва в качеството си на военен министър...!
Аки като иска да излиза от ЕС, тогава или не става външен министър, или пък, когато е поставен там стряскащо ритуално, явно се цели именно чрез него, страната му да излезе от ЕС...! Аз поне за различен сценарий не се сещам...!

Не разбирам, защо, когато някой не иска нещо, продължава да го прави, ама не го иска, но пък поставя на постове хора, които също не го искат, ама и те го правят, пък уж го искат, но май-не съвсем, или пък не съвсем не го искат,....в крайна сметка, не ми е ясно, след като Великобритания не иска да е член на ЕС, ами да вземе, че да освободи от присъствието си съюза, след като толкова не го иска.

Евроскептицизмът е нещо може би донякъде обяснимо, поне за някои държави. Необяснимото обаче е, че евроскептични партии, които буквално не искат Европа, печелят най-много гласове за това да отидат и да работя в Европа от името на държавите си...., ето това е необяснимо. То е все едно, да не обичаш сладолед /има такива хора, дори аз познавам такива/, но да ядеш с голяма лъжица...!

Мистър Камерън, простете моето недостойно самоизвисяване до Вашата височайша „имперска“ светлост, позволявам си да се обърна лично към Вас, не защото съм грандоман, а защото може пък да имам минимален шанс да Ви попитам лично: Защо назначавате за външен министър човек, който не харесва Европа и идеята за ЕС? Ако искате да излезете от ЕС, направете го, няма да Ви спре никой, ама...не с рогата напред..., някак не е джентълменско, не е и благородническо...!

понеделник, 14 юли 2014 г.

Георги Стоев, икономист: Смяната на закон създава опасен прецедент


Снимка: www.klassa.bg

„Законът трябва да се спазва. Това е принципното ми мнение, защото ако започнем да сменяме законите според един единичен случай, това означава да дадем прецедент и повод на други заинтересовани групи да търсят законови промени, независимо, дали това ще е във финансовата, или в някоя друга сфера“, заяви пред novinite.bg икономистът Георги Стоев, в отговор на въпрос, дали трябва да се гарантират вложенията в КТБ и над 100 хил. евро, или трябва да се спази законът и гаранциите да бъдат само за вложения до този праг.

По думите на експерта, законите трябва да се променят рядко и с много ясна аргументация, а не просто при „гасене на конкретен пожар“.

На въпрос, дали компенсирането на вложителите може да се извърши чрез превръщане на дълга към тях в конвертируема собственост в банката, или предоставянето на ценни книжа, Стоев отговори, че „технически и теоретично това е възможно“.

„Имаме примери от други страни, например в Кипър, Белгия, където бяха спасени банки. Всяка криза беше продиктувана в Европа от различни финансови причини. Българската криза е с една банка, а не с няколко, което не позволява да се вземе един европейски пример и той да се приложи върху българските условия. Липсва аналог в Европа, където има няколко банкови кризи със системен характер – макроикономическа нестабилност, отлив на инвестиции, бюджетни дефицити. Всичко това се стоварва върху цялата икономика и финансова система, а не произлизат от една единствена финансова институция“, обясни Стоев.


На въпрос, дали трябва да бъде разделено отношението по повод овъзмездяването на вложители – физически и юридически лица, Стоев отново беше категоричен, че „не бива да се променя законодателство за конкретен случай. Ако се направи много сериозен анализ на ползи и разходи от законодателна промяна, може да има някакви аргументи “За“ и „Против“, но в момента да пренаписваме Закон за една слручка и за един казус, на мен ми се струва много нежелателен сигнал към инвеститорите. Те очакват средата да е предвидима, стабилна и законите да се променят рядко“, посочи икономистът.

За novinite.bg

четвъртък, 10 юли 2014 г.

Опасни прозорци над столични булеварди след градушките


Снимка: Добромир Георгиев

Множество счупени прозорци все още висят застрашително над тротоарите на столични булеварди, след опустошителната градушка, която удари София и други населени места преди дни.

На столичния бул. „Христо Ботев“ има много наполовина счупени прозорци. Останалият на дограмата здрав край на стъклото виси над тротоар на трамвайна спирка, където на ден преминават и чакат превозно средство стотици хора.

Липсата на средства за някои възрастни хора е една от причините щетите от градушката все още да не се отстраняват. Това обаче създава изключително опасни ситуации, при които е възможно да пострадат невинни хора като жертви на последствията от едно ужасяващо природно явление, на каквото бяхме свидетели.

В същото време Инспекторатът към общината е зает с налагането на удивителни глоби за стърчащи със сантиметри хладилни витрини на тротоарите, вместо да обърне внимание на нещо, което може да се окаже фатално за много граждани.

Счупени и все още неотремонтирани стъкла може да се видят в почти цялата централна градска част на столицата.

За novinite.bg

вторник, 8 юли 2014 г.

Петя Георгиева-диетолог: Организмът е микрокосмос в макрокосмоса


Снимка: Христина Димитрова

Визитка

Пeтя Георгиева е диетолог, или както сама се нарича – диетет. Тя е специалист по здравословно и балансирано хранене. Дава съвети за това, как да предпазим организма си от храни ,които му вредят. Участвала е в Нощта на учените-2013 г., където изнася презентация на тема: „Всичко ново е добре забравено старо – съвети за съвременно хранене от нашите предци”. Петя Георгиева участва  и в първия средновековен панаир в София, край Боянската църква, където също представи графики и таблици за това, как са се хранили средновековните хора и какво от техният тип хранене би било полезно за съвременните хора.

Как средновековните храни биха могли да се приложат в диетичното хранене на съвременния човек?

Лесно, чрез приготвяне предимно на храна в сезон и ползване на различни подправки за създаване на автентичен вкус.

Кое е различното при храненето на средновековния и днешния човек?

Характерното в средновековното хранене е поддържане на диета предимно с цели (нерафинирани храни) като най-значителната разлика е набавяне на достатъчно фибри. Храната е не само средство за набавяне на енергия, но е била целенасочено селектирана според дадени нейни характеристики с насока превенция.

Какво е разбирането на древните за организма и принципите на хранене?

Организмът е микрокосмос в макрокосмосът или човекът, не е самостоятелна 'шушулка' във вселената, а една част с нея. Храненето само по себе си не е единственият фактор за здравето, а  е неразделна част от добри практики (хигиена, сън, емоционално здраве) за постигане на баланс и равновесие на организма.

Как се е балансирало храненето през Средновековието и възможно ли е този принцип да се прилага днес?

Баланса на храненето е пряко свързан с баланса на 4-те течности или теорията, според която човешкото тяло е изпълнено с четири течности, които са в равновесие при здравите хора. Според тази теория болестите са причинени от дефицит или излишък на някои от тези течности. Разбира се абсолютният баланс на тези течности е невъзможен или поне не е търсен от средновековният алхимик (диетет, диетолог) поради факта, че всеки човек се ражда с господстваща, основна течност която дава отличителни качества на неговият характер (телесна структура). Но ако една от течностите значително се прояви (човека значително е затлъстял) се предприемали действия да се 'отърват' от тази доминираща течност (намаляване на теглото), чрез селектиране на храни подходящи за даденият случай. Не случайно и тогава и сега има общи препоръки, но в случай на дисбаланс са се правили индивидуални консултации със съответният специалист.

Какви са били основните принципи на храненето през средните векове?

Дневният хранителен режим през Средновековието включва не само избор на храни и напитки, но се съблюдава и тяхното количество и честота на хранене, подобно правим и ние днес.

Кои храни на средновековните хора са достъпни и днес и има ли достатъчно заместители, ако оригиналите липсват?

Колкото тогава, така и сега се консумират храни от растителен и животински характер. При наличието на добри рецепти няма причина да не успеем да приготвим тези храни - пример е бадемовото мляко. Под въпрос са някои от подправките ползвани тогава, които трудно се набавят сега, но 100% удоволствие в нищо няма, както и винаги има вариант за компенсиране на вкусово качество с нещо подобно.

Какво е разбирането за храната на древните хора?

Търсили са сезонността в храната както и са съблюдавали практики свързани с религията. Също презентацията на храната е неразделна част от цялостният опит от храненето.

До къде е била медицината и до къде религията при храненето през Средновековието и актуално ли е това днес?

Според лични наблюдения, всяко едно ново нещо е добре забравено старо, но днес различното е значително развитие на технологиите и познанието в медицината, съответно и в храненето. Днес също има пости, както и препоръки за добри хранителни практики и препоръчителни хранителни режими при дадени заболявания. Къде са границите на религията и медицината е комплексен въпрос и зависи от традициите и технологичното развитие  на даден социум както тогава, така и днес.

За novinite.bg

понеделник, 7 юли 2014 г.

Неизвестни хакнаха фейсбук-страницата на папата


Снимка: Фейсбук

В неделя следобед хакери са успели да хакнат официалната фейсбук-страница на папа Франциск. Те започнали да пишат на арабски език против Християнството и да призовават за свещена война /джихад/, за победа на исляма.

В отговор, хората от страницата се извиняват, като казват, че ще вземат всички мерки за сигурност на фейсбук-страницата и призовават да се молим за тези, които са направили атаката!

Неотдавна хакери успяха да хакнат и официалния сайт наБългарската православна църква, като в продължение на часове от нея звучаха арабски ритми и се виждаха надписи на арабски.


Официалният сайт на Българска Православна Църква е ударен в отговор на вандалското нападение над Джумая джамия в град Пловдив. Такива актове са настъпления срещу турско-мюсюлманското малцинство в България...", обясниха тогава хакерите.

За novinite.bg

Защо две Европи...?


Снимка: dnes.dir.bg


Британските тори искат имиграционна реформа, според която трябва да бъдат наложени ограничения на броя на хората, идващи от държави, където заплатите и социалните помощи и облаги са по-ниски, отколкото на Острова.

От една страна, може би на първо четене, британците са си прави. Все пак, без да съм расист, може би наистина има нужда да бъдат малко ограничени набезите на родните ни роми към Европа. На никого не е приятно в Испания да питат българи, дали наистина са от България, защото те си мислели, че българите са само с тъмен цвят на кожата – тоест – роми...!

От друга страна обаче, Европа на две скорости е нарушаване на основополагащи принципи на Евросъюза.

Разделянето на Европа на две части ще доведе до два типа хора, не че и в момента ги няма, но това би стимулирало един двоен стандарт – Европа на богатите и Европа на бедните. Ако богатите ще се пазят от бедните, тогава как същите тези бедни ще се интегрират към стандарта на богатите!?

Разбира се, както всеки процес, има и „грешки на растежа“, когато някои бедни се опитват да се възползват нерегламентирано от благата на богатите.

Проблемът е, че заради ромски изстъпления в Европа, репутацията на българите и румънците е такава, каквато е – ниска. В същото време обаче, ако ни наказват заради ромите, тогава как ще се интегрираме? Ако ще има втори „Шенген“, основан на имуществен ценз, това би било откровена дискриминация и към настоящи членки на ЕС, и към бъдещи! А и какви биха били сигналите към предстоящите членки на общността..?

Добре, бедни сме, но бедността не е порок, поне не е така за всеки беден! Съществуването на ядро от богати държави, които формулират квоти за достъп до тях, ще доведе до изключително отчетливо социално разслоение и това ще превърне Европа в най-разделената политическа мега-общност на планетата. А ЕС едва ли е създаден с тази цел...!

Ако промените бъдат въведени, в процеса на предоговаряне на условията на членството на Великобритания в Евросъюза, тогава отношенията със страните извън ядрото ще се фокусират върху търговията, а бизнес регулациите, законите за човешките права и правото на гражданите им да получават помощи, ще бъдат ограничени радикално.



Дали това ще е нов свят по Оруел, предстои да разберем, но че не ни искат в Европа, това е факт, при това не само в Обединеното кралство...!

За novinite.bg