петък, 24 октомври 2014 г.

Румен Драганов: Туристическият бранш очаква свое министерство


Снимка: БГНЕС

Румен Драганов работи в сферата на туризма повече от 30 г. Завършил е Техническия университет в София и университета за национално и световно стопанство. През годините е заемал различни длъжности в сферата на туризма – екскурзовод, туристически представител, офис-директор в международната търговска организация “Балкантурист”, изпълнителен директор на холдинг, президент на клоновете на холдинг. Драганов е бил и преседател на Туристическия комитет, в качеството си на заместник-министър на търговията и туризма. Потърсихме го за коментар по темата, дали най-сетне браншът ще се сдобие със свое отделно министерство и какво предстои през следващата година в туризма. 

Г-н Драганов, отново се заговори за създаване на Министерство на туризма в предстоящото правителство. Този път ще имаме ли отделно министерство, или това е просто инерция от преди?

Мисля, че сега имаме най-висока степен на вероятност за това. Водещата политическа сила, която работи по съставяне на правителство, е заложила в програмата си, че трябва да има Министерство на туризма. Партиите, които най-вероятно ще участват в бъдещото управление, също в програмите си имат заложено такова намерение.

Агенция, или министерство трябва да има туризма?

Твърдо министерство с министър, защото става дума за разпореждане с публична държавна собственост – това са туристическите атракции – публично-държавна собственост. Това което липсваше до момента на българската държава е управлението на тази собственост, която е многомилиардна и за която към момента все още няма регистър. В продължение на 25 години, нито един министър в България по никакъв начин не се е отнасял към управлението на тази огромна собственост. Заради това е необходим именно министър, който да направи регистър на всички тези атракции и който чрез тази собственост да създава работни места и да подобрява местните икономики. Тази собственост трябва да работи така, както работят всички други обекти, съгласно Закона за туризма.

Как ще се отразят наводненията, на които станахме свидетели през настоящата година, дали ще намалеят резервациите за следващата година и с колко?

Общо взето това се отразява отрицателно. Виждаме от една страна, че разрушаването на инфраструктура и суперструктура, не само по Черноморието, но и във вътрешността на страната, затрудни пътуването на хората. Имаше блокирани, които не могат да отидат на почивка, имаше почиващи, които трябваше да се премесват от един в друг хотел, а трети пък просто не изкараха пълноценно почивката си, заради лошото време.

Какви са очакванията за следващата година - евентуални нови пазари, нови сегменти?

Следващата година се очертава като доста турболентна. От една страна не е ясен изходът от кризата в Украйна и санкциите срещу Русия, както и санкциите, които Русия предприема,защото тя ограничи пътуванията на своите служители в онези страни от Европа и света, които са наложи санкции, в това число и в България. Има забрана за пътуване към нашата страна на значителен контингент руснаци, включително и такива, които са си закупили жилища – втори дом, но не могат да ги ползват заради това ограничение.

Постигнахте ли единство в бранша, кой евентуално би оглавил едно Министерство на туризма?

Въпросът е политически, а не е толкова от гледна точка на това, какво лице ще заеме поста министър. Важно е какви ще са функциите и по какъв начин ще се изпълни политиката. Освен всичко споменато до тук трябва да спомена и сигурността в туризма. Това от една страна е защитата на икономическите интереси на потребителите в туризма и защита на икономическите интереси и животът и здравето на абсолютно всички субекти, които са свързани с туризма. Има много важни неща за решаване и те трябва да имат съгласието на високо политическо ниво. Туризмът повече претендира за отношение на политиките към материята, свързана с туризма, за политически решения и законодателни промени, както и устройство на туризма в страната, което да се базира върху публичната собственост. Това означава - значителна реформа в туризма. Тук не стои въпросът за професионализъм, а за политически решения.

Вие като експерт, бихте ли приели, ако Ви предложат?


Аз лично не бих приел, за мен министър трябва да е политическо лице, което да заема висок пост в йерархията на политическата партия, която управлява, или най-малкото да е член на такава.

За novinite.bg

сряда, 22 октомври 2014 г.

Да имаш, но да нямаш, това ли е въпросът?


Снимка: БГНЕС

Граждани протестират срещу застрояването на градинка в столичния квартал „Слатина“. Проблемът, според тях е, че на това място от години си играят техните деца, а и собствениците на апартаменти в блоковете имали собственост и върху дялове от въпросната градинка. Документи обаче не се показват, може би защото такива просто няма, а това е една наивна защитна реакция.
В същото време, собственикът вече две години не може да започне строеж, защото гражданите блокират пътя и не допускат строителна техника до обекта, а разрешение за строителство е издадено.

Оказва се, че това не е първият подобен случай, а едва ли ще остане и последният. През 2008 г. кметицата на община „Слатина“ заяви буквално: „Безсилни сме, имотът е частен“, по абсолютно същия казус. Тогава ставаше въпрос за детска площадка, за която има пълен пакет документи, разрешаващи строителство в определен обем.

Сега пък не бил уточнен начинът на транспорт на строителната техника...! Всъщност, проблемът е, че той  не е един, а са няколко.

Наистина София, както и големите градове са презастроени. Разбира се, че трябва да има детски площадки и зелени площи, където да играят децата ни и така градът буквално да „диша“.

Ситуацията обаче може да се погледне и от друга страна. След 9 септември 1944 г. властта отнема насилствено собствеността на много хора. След демократичните промени у нас, тази собственост беше възстановена, но част от нея не можеше да бъде възстановена в реални граници, заради застрояването  в градовете. Така се появи системата за компенсиране, от която хората останаха ощетени и недоволни, но все пак, поне получиха нещо.

Сега граждани протестират срещу законна възможност на собственик да влезе в реално владение на собствеността си и да строи там, при положение че има необходимите документи за това.
У нас частната собственост е неприкосновена, както трябва да е във всяка правова държава, каквато сме и ние. Ако това е така, когато човек притежава собственост, той би трябвало, съобразно законите и съответните разрешителни, да може да прави с владението си, каквото поиска. Оказва се обаче, че някои граждани не приемат това, което се оказва възможност за ограничаване на частната собственост.

Няма нищо лошо в това хората да искат да запазят тревните площи и градинките, както и детските площадки, НО, когато те се намират на частна собственост, владелецът по право не бива да бъде обвиняван в това, че просто иска да се възползва от собствеността си!

И още нещо, ако някой отиде в апартаментите на въпросните протестиращи и им каже, че няма да влизат в собствения им хол, дали това ще е законно и приемливо...?! Същото е и тук, собствеността е собственост, независимо къде се намира.

По-скоро общината и държавата в частност трябва да са по-категорични, когато става дума за защита на частната собственост, особено в случаите, когато става дума за силно чувствителния процес на реституция.

За novinite.bg

вторник, 21 октомври 2014 г.

Когато си струва, или едно пътуване във времето!


Снимка на автора

Има начин евросубсидии да бъдат похарчени без това да създаде неприятното усещане за нещо нечистоплътно. Един чудесен пример за това е Цари Мали Град – възстановка на един истински средновековен, късноантичен град-крепост, или аул, който оставя трайно незабравими спомени от нещо, което си  е струвало.

Провокирани от неспирния иманярски интерес към хълма Св.Спас над село Белчин, край Самоков и сигналите за унищожаването на исторически паметници, през 2007 г. започват археологическите проучвания  на местността.
Проучванията на обекта стартират през август и се осъществяват от екип с ръководител Веселин Хаджиангелов, археолаг в Историческия музей в Самоков, заместник-ръководител - д-р Михаил Христов, геодезическите планове и заснемания са дело на инж. Атанас Каменаров, геофизично проучване - инж. Никола Тонков, геомагнетично изследване – д-р Петър Зидаров, студенти и стажант археолози.

Наистина си струва, защото всичко е направено така, че да изглежда и реално да е чиста история. Става дума за възстановяването на средновековни постройки по основите на старите. Така автентичността се запазва в почти пълна степен, а цялостната архитектура подсказва за нещо толкова истинско, сякаш наистина минаваме през машина на времето.

Още в началото, преди човек да се докосне до обектът „Цари Мали Град”, атмосферата напомня за нещо сякаш „небългарско”, нещо „западно”. „Асансьорът” – съоръжението, което ни отвежда до тази изключителна забележителност, напомня за подобни обекти в Испания, Калифорния и на други места по света, човек сякаш не е в България. Странно е усещането, защото, хем си в родината си, хем виждаш нещо, което не си очаквал да видиш именно тук.

За около три минути се изкачваме до Цари Мали Град. Слизаме от „асансьора” и се озоваваме срещу църквата. Вътре звучат църковни песнопения и човек от само себе си е „принуден” да се усети като в истински храм, а това е истински храм, построен върху основите на стар такъв.

В историческата гилдия отдавна се водят спорове, дали имено по този начин да се възстановяват старите крепости и аули по нашите земи. Според някои, по този начин се подменя историята, защото основите са ясни, но триизмерната архитектура нагоре не е напълно ясна, при положение, че не са запазени изображения, за да видим, как са изглеждали тези крепости и аули.

От друга страна, невъзстановяването на тези обекти по този начин, не ги представя в пълнота, те си остават просто едни основи, както да речем е в старата ни столица Плиска, а и в Преслав. Да, това са наши престолнини, исторически обекти, които са неразделна част от туристическите маршрути, но когато отиде един турист там, той вижда просто едни правоътълни, квадратни и кръгли основи от камъни, които „шептят” за някаква история, но целта е не просто да „шептят”, а да „крещят”, защото само тогава тези обекти ще станат известни както Акропола в Атина, например.

Крепостта Цари Мали Град ни отвежда именно във времена, когато този тип строителство е било масово. За да се убедим в това, почти навсякъде в залите са разположени малки музейни експозиции с артефакти, които са намерени, или на място, или са донесени, но отразяват същата епоха. Постери и схеми пък ни представят художествени възстановки на онези далечни времена. Дори космическите наблюдения, каквито тук са водени и има дори нещо като мини-обсерватория, също са представени художествено, със скици и схеми, така че, човек, който разбира, а и този, който нищо не разбира, да се запознае с начина, по който средновековните хора по нашите земи са наблюдавали звездите и как те са ги виждали. Успяваме почти с техните очи да видим онова далечно средновековно небе, когато то е изглеждало като нещо толкова далечно и непознато.

В част от двора на Цари Мали Град можем да видим покрити с найлон основи, вероятно разкрити останки от други сгради в крепостта. На тяхно място скоро може би ще видим следващите възстановки, които ще придадат на съоръжението още по-истински и внушителен вид!

А в една шатра е представена възстановка на цялото съоръжение. Така човек може да придобие представа за цялостната визия на това място в средните векове.

Това обаче далеч не всичко. По въжен мост посетителят може да стигне до място, от където да поязди кон. Така туристите могат да се почувстват като истински средновековни хора. А удоволствието въобще не е струва скъпо.
В част от музейните експозиции могат да се видят и тракийска двуколка, както и стан за създаване на платове. Автентичността на цялото съоръжение е толкова видима, че човек се пренася във времената и за няколко часа може да поживее така, както са живели някога нашите предци.

Екопътеката, която отвежда до Цари Мали Град онези, които не искат да ползват „асансьора”, е осеяна с пейки за почивка и покрити беседки за отдих.

Цялото  възприемане на Цари Мали Град е, че тук са похарчени много европейски пари, но те са били похарчени основателно, има смисъл от това и така родната ни култура още повече се снхронизира  с европейската, от където всъщност е дошло и финансирането по Оперативна програма „Регионално развитие” (ОПРР)

За novinite.bg

понеделник, 20 октомври 2014 г.

Организират среща за евофинансиране на вероизповеданията


„Следващата седмица ми е зелена, няма заседания в Брюксел и в Страсбург, така че, ще Ви поканя всички да разгледаме въпросите за финансирането по европроекти на ремонти на храмове“, обеща Томислав Дончев от ГЕРБ. Той направи импрповизирана среща с духовници от видинска епархия, дошли да изразят подкрепа за ГЕРБ и съставянето на правителство. Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов постави на Дончев задача да организира срещата с духовниците и да се разберат, какво може да направят институциите, за да ги подпомогнат.

От своя страна йеромонах Никанор, който е определен от Светия Синод на БПЦ като официален представител за координация по европроекти и еврофинансиране обясни, че освен нормалният процес на вземане на решения, винаги и във всяка една парламентарна демокрация се нарича политическа воля. „Ние дойдохме тук, за да напомним за себе си и да помолим отново да има политическа воля за по-пълното интегриране на БПЦ. Ние носим много упреци, но не може човек само да бъде хулен и бит, трябва и да му се помогне, за да си поправи кривиците. В новия програмен период, който все още не е започнал, но номинално е започнал тази година, Църквата ни е бенефициент. Тя ще помага не само за възстановяването на храмове, но и при социално слабите, инвалидите и възрастните хора. Ще се включим по-пълноценно с поклонническите си центрове в регионалния туризъм, за насърчаване на местните икономики, но всичко това изисква много работа и тя трябва да се извърши съвместно“, заяви Никанор. По думите му, БПЦ и останалите вероизповедания действат по специален закон, „администрацията не познава нашата правна форма и често се правят неуместни неща в законодателството. Претенциите към нас понякога не са основателни. Надяваме се на повече подкрепа от изпълнителната власт. Възстановяването на България трябва да започне от възстановяване на опустошените човешки души“, каза още йеромонахът.

На въпрос от novinite.bg, какво точно искат от политическа партия ГЕРБ, йеромонах Никанор отговори, че искат политическа воля, защото без нея има само членове, алинеи и параграфи.
„Очакваме ГЕРБ д направят правителство и заради това идваме при тях. Те имат мандат за това. Именно сега сме тук, докато още не са станали велики политиците, защото едно е г-н Иванов, друго е министър Иванов“, посочи Никанор и добави, че вече две години настояват за промени в една от оперативните програми. Сменили са се и министри, но по конкретен казус все още няма отговор от администрацията.

Стана ясно, че предстоят срещи и с представители на останалите политически сили, които биха участвали във властта и в подкрепата към едно коалиционно правителство.
„Всичко онова, което се направи за Църквата преди, се направи със съвместното действие на Томислав Дончев. Участието на Църквата в повече оперативни програми се дължи на политическата воля на Бойко Борисов и на техническата работа и воля на Томислав Дончев“, заяви йеромонах Никанор.

Предстои да се отвори по-широко възможността на БПЦ зда подпомага държавата в социалната дейност.

Стана ясно, че 179 са местните поделения на социалното министерство в цялата страна. Църквата има 4 хил. храма, което е по-голяма възможност за действие. Никанор обясни, че социалната система на държавата е бившата социална система на Църквата, която е била национализирана през 1946 г.

„Нито една оперативна програма не е действаща. Не обвинявам никого, но нищо не се случва. Започнахме да работим по оперативните програми през 2012 г. и нищо някои от програмите все още не са завършени. Хората нямат пари, а бюджета се продънва. Няма частни инвеститори“, коментира йеромонах Никанор. И добави, че до седмица-две трябва да се решат основни въпроси за еврофинансирането за вероизповеданията.

За novinite.bg

Духовници подкрепят ГЕРБ и съставянето на правителство


Снимка: БГНЕС

Изразяваме желанието си да работим с българските институции, защото многократно БПЦ е обвинявана, че тя не върши своето социално дело, а нашето социално дело е да бъдем в диалог с всички институции в държавата“, заяви представителят на Видинска епархия, архимандрит Харалампий, преди срещата на ГЕРБ за обсъждане на възможните коалиции и стъпки за съставяне на ново правителство. Той, заедно с група монаси и свещеници бяха дошли да се срещнат с Бойко Борисов и ръководството на ГЕРБ и да изразят подкрепата си за партията и за съставянето на бъдещ кабинет.

По думите му, те ще дадат подкрепата си и искат подкрепа от партия ГЕРБ в новия парламент и в новия пакет от субсидии, които са изпратени от ЕС за България, за да може БПЦ и останалите вероизповедания, да бъдат по-близо до хората и да ги разбират, както и да им помагат.

Добро е сътрудничество ни през последните години с ГЕРБ, там срещаме по-добро разбиране. В църквата има последование. Ние сме тук с благословението на митрополита ни, Дометиан Видински. Той е преценил, че може да направим такава среща, на която да изразим бллагодарността си към всички кметове, които през последните години са ни помагали в социалното дело, да се възползваме от различните европейски програми. Това става само с добър диалог между институциите“, допълни архимандрит Харалампий.


На въпрос от novinite.bg, как Църквата може да помогне на хората с европейските средства, архимандрит Харалмпий отговори, че това е много лесно. „Когато дадени средства са отпуснати на общината и ако има подписано споразумение да работим в публично-частното партньорство с една община, тези неща са много лесни, ако има добро желание“, представителят на Видинска епархия.

За novinite.bg

неделя, 19 октомври 2014 г.

ВИДИН И СЛИВЕН – В СМЪРТОНОСНА ИГРА НА ВИЗАНТИЯ


Снимка: Преса
 Негово Всесветейшество Вселенски патриарх Вартоломей І


В Богослужението всеки служещ има маниер. Това са дребни маниери, които са характерни за всяка поместна Църква. Свещеници твърдят, че ако се съберат седем епископи, ще се познае всеки от коя Църква е. Това става по облеклото и по откъс от службата. Разликите са: дали омофорите на епископите са меки, или твърди, дали се закопчават с копче за сакуса, или не. Важен е и самият сакус, както и формата на ширита. Гледа се и това, дали шапката е с периферия, или е без периферия, както и, дали булото е  с ластик, или е без ластик, както и много друге на пръв поглед дребни неща. Важно е и как „се взема време” от свещенослужителя…! Това са все показатели, по които може да се разбере, кой от коя поместна Църква е.

Българите имаме автокефална църква и патриарх от 927 г. сл. Р. Хр. Пентархията е нарушена, а когато Рим отпада, ние, които до тогава сме били шести, ставаме пети, тоест, влизаме в свещената пентархията – „ранглистата” на независимите Църкви, или – йерархията през Средновековието. Днес, разбира се не сме пета Църква, защото няма кой да ни защитава това право, отнето ни, заради изгубването на автокефалия на няколко пъти. А няма кой да ни защитава, защото от каляски, тронни зали, фалшиви епископи и пияни похотливци, Църквата ни не може да се захване със съществените неща. Заради това по-многочислените Църкви имат претенции за първенство.

Днес има една твърде шизофренна нагласа на така наречените „три Византии”. Става дума за „Цариградска Византия”, „Светогорска Византия” и „ Московска Византия”. Първата е заради свещения Богородичен град, основан от императори и бил столица на старата Православна Византия. Втората е заради това, че считат „Москва за трети Рим”, което е колкото невярно, почти точно толкова и налудничаво. Третото е заради времето, те спазват часовото време на старата, истинската Византия.

Няма лошо, все пак Византия е родината на Православието, това е първата православна държава-империя, богохранима като обществен субпродукт самата тя като уникален субстрат от вяра, хора и култура. Проблемът е там, че две български епархии днес – Видинска и Сливенска се „родеят” като някакъв „наследнк” на „Цариградската Византия”, те служат така, щото маниерът е като на Вселенския патриарх - Негово Всесветейшество Вартоломей І.

Знаем обаче, че цяла Северна Гърция, въпреки, че е под формалното управление на Атинската архиепископия, реално се "владее" от Вселенска патриаршия, а това не е явление само в Гърция, наблюдаваме го и в части от Северна Европа. Това ли ни очаква и нас, след като тези две наши епархии подражават на Вселенската, точно както е било и в Северна Гърция…!?

Още от 870 година сл. Р. Хр. Ставаме архиепископия, а десет години по-късно, през 880 г. сл. Р. Хр. Сме извадени от диптиха на Вселенската патриаршия, тоест – влизаме в процеса на автокефализиране, което става едва през 927 г. сл. Р. Хр.

И след толкова години, това ли заслужаваме, да се самопредложим отново на Вселенската патриаршия…!? Твърде малки сме, твърде апетитна хапка сме, а Вселенската патриаршия има нужда дори и от малки хапки като нас, защото е „гладна” за диоцези, понеже има много малко…!

Изглежда свещенослужителите ни трябва повече да внимават, когато служат, защото има значение, не само за това, как ще измолят Благоволението Божие, но и към кого ще ни причислят, макар и първоначално твърде невинно. Този филм обаче вече сме го гледали и последната „последна серия” беше с „Българския Великден”, когато на 3 април 1860 г., по време на тържествената великденска служба в българския храм „Свети Стефан” в Цариград митрополит Иларион Макариополски не споменава името на вселенския гръцкия патриарх. На негово място казва "всякое епископство православных", което се произнася само от предстоятел на автокефална църква.

В много от българските селища населението заставя владиците да се отрекат от Цариградската патриаршия и се обръща към Иларион Макариополски като към глава на Българската църква.

Дали днес, не търгуваме този величав подвиг за нещо, което струва няколко сребърника…, с които някои епископи ще си купят нови, пищни корони, по-лъскави епитрахили и някоя и друга позлатена висулка за врата – хомотът на една продадена национална кауза…!?

СВЕТО-СЛИВЕНСКИ ЙОАНИКИЙ СЕ „СДОБИ” С ЧУДОТВОРНА ИКОНА!


Снимка: БГНЕС

Дядо Йоаникий – свето-сливенския владика, получи чудотворна икона….! Както казваше една позната…”жива да не бях, ама съм…!”. Въпросната икона се оказа хартиено копие, с алуминиев обков, който е посребрен. Така митрополитът вече се „сдоби” с чудо на чудесата - „чудотворна икона”. Казват, че копието обладава свойствата на оригинала. Демек, когато се направи копие на чудотворна икона, то също е чудотворно. Да, ама не, казваше великият Петко Бочаров преди години.

Иконата се рисува по така наречения неръкотворен метод. Тоест, ръката на този, който зографисва, не се движи по негова воля, а по волята на самия Господ, който направлява движенията, за да може иконата наистина да има свети свойства. Заради това се молим на иконата, защото тя не е картина, нарисувана от някого, а е неръкотворен образ, който реално ни чува и ни помага, когато заслужаваме. Така че, това, че копието обладава свойствата на оригинала, звучи като „мижи да те лажем”, шъ мъ прощават, значи!!!

Въобще, как може да се „произвежда” чудотворна икона, що за идиотско словосъчетаване - „производство” и „чудотворна икона”…!?

По всяка вероятност въпросната икона струва не повече от 500 лв., смятат експерти.

Чудотворните икони правят чудеса, те са живите чудеса и днес. На Атон има много такива икони и те ежедневно извършват чудеса. Понякога икона е пренасяна с лодка до корабче, на което пътуват жени, на 500 метра от брега на Атон, за да се поклонят дамите на светинята. Това също е чудо на иконата, тя отива при богомолците, самата тя...

Някак, не е редно да превръщаме това уникално явление за Православието, в шир-потреба…! Грехота е, това е поругание!


Чудотворната икона няма копия, тя е една, човек може да си я купи на картичка, но истинската икона е само една, защото е уникална и защото чудесата не са от нейно име, а от самата нея!