четвъртък, 26 февруари 2015 г.

ДЯВОЛЪТ ЧЕТЕ ЕВАНГЕЛИЕТО ИЛИ КАК БПЦ НАРУШИ ПРАВИЛО ОТ 1000 ГОДИНИ…!?



Според Типик-а – богослужебният ред в Църквата, първите два дена на Великия пост са особено важни. Тогава НЕ СЕ извършва преждеосвещена Света Литургия, при това по никакъв повод. Ако в тези първи два дена на Великия пост се падне честване с полиелейна служба на светия, то това или се изтегля, или се отлага. Не е така обаче, оказва се, за родното ни БПЦ. Точно във вторник -24 фавруари, беше отслужена литургия по повод две години от интронизацията на българския патриарх Неофит. Да ни е жив и здрав патриарха, но все пак, има Типик и той е редно да е над светейшеството дори и на един патриарх, защото това е богослужебен ред.

Защо не може да се служи полиелей? Ами защото тази служба предполага елей и вино, а в тези ДВА дни е строг пост. При полиелейна служба в манастир, поста на монасите се облекчава и тогава храната се приготвя с олио, както и се полага чаша червено вино. Някои, които могат, дори тримирят, тоест не пият никакви течности и не приемат никаква храна. Вместо това, имаше ,макар и малка, почерпка по повод годишнината от интронизацията на патриарх Неофит, именно в най-строгия пост...!

Пак казваме, да ни е жив и здрав патриарха, само че, не можеше ли да се изтегли малко по-рано това празнуване, или пък да е след двата дена. Едва ли два дена по-късно, или по-рано щеше да е толкова голям проблем…!? Това обаче щеше да позволи да се спази Типик-а. Ако ли пък толкова настояваха, да бяха направили благодарствен молебен, който да се отслужи от патриарха, който да благодари на Бога, че е седнал на трона. Това можеше да стане след сутрешното богослужение – „часовете”. Този молебен трябваше да се отслужи именно от патриарха, той да благодари на Бог, а не от останалите отци. Те за какво благодарят, те не са станали патриарси, все пак…!?

По този начин, като се отслужи преждеосвещена Света Литургия в строг пост, във втория ден от Великия пост – 24 февруари, Църквата ни наруши хилядагодишно правило, защото правилата за Великия пост са едни от най-старите и са на повече от 1000 години.

Светосливенски митрополит Йоаникий се опита да замете проблема под килима, като обясни, че се празнувало намирането главата на Св. Йоан Кръстител. Дори и да е така, в Типик-а е записано абсолютно точно, че какъвто и да е празникът, той или се изтегля, или се отлага.

Впрочем, същият митрополит, заедно с началника на Отдел „Богослужебен” при Св. Синод на БПЦ-БП, неуспелият епископ, архимандрит Дионисий, са автори на църковното календарче за 2015 г. Та да ги попитаме, защо, аджеба, в събота когато е Тодоровден, се оказва, че не е Тодоровден…?

В напрестолното Евангелие пише, че първата събота от Великия пост е именно Тодорова събота, демек –Тодоровден..! Това е подвижен празник, който се съобразява с датата, на която се пада Великден. На Тодоровден се празнува не само Св. Теодор Тирон, но и Св. Теодор Стратилат. Защо сега денят на двамата Свети мъже е разделен? Те винаги са празнувани заедно, както Св. Ап. Петър и Павел и Св. Св. Крил и Методий.

Питаме, защо БПЦ не спазва Типик-а за богослужебния ред, защо Тодоровден, не е на Тодоровден? Къде е началникът на Отдел „Богослужебен” при Синода, защо не реагира, когато се нарушават такива основни параметри от реда и църковните празници…???

До кога ще се правят промени, според това, какво им изнася на някои и както им е удобно? Май е време да разберат, че има правила, които следва да се спазват! Те именно заради това са правила, за да бъдат спазвани от всички, иначе ще настане анархия.

Разбираме икуменическите напъни на някои хора, та дори и в Синода, но на тях трябва да припомним, че колкото повече се напъват към измислена „световна църква”, толкова повече ще попадат под окуляра на микроскопа на обществото, защото чистотата на вярата ни е свята и никой няма да им позволи да петнят най-святото ни.

Колкото до Типик-а и празниците,… ами, четете бе Ваши Високопреосвещенства и не чак толкова Високопреосвещенства…четете, само това се иска от Вас - да четете и да спазвате църковните канони и правила…, нищо повече. В останалото време продължавайте да си почивате, ама поне, четете, дори и от време на време, но…ЧЕТЕТЕ…, ама не като дявола Евангелието….!!!

За фейсбук-групата "Православни новини"

понеделник, 23 февруари 2015 г.

ЦЪРКОВНИЯТ ИНДИАНА ДЖОУНС С НОВИ „УНИКАЛНИ ОТКРИТИЯ”!!!


Троянската икона Архангелски събор

Преди дни БНТ 1 излъчи репортаж, в който показа, как игуменът на Троянския манастир епископ Сионий представя новооткрити експонати, които, според него, са уникални и не са виждани до сега. Епископът заяви, че това са части – ореол благославящи ръце и други, които са били поставени на чудотворната икона на Света Богородица Троеручица.

Оказва се обаче, че не ставало дума за компютри, а за компоти, както май вече стана традиция. Та за какво иде реч…!?

Трябва да припомним, че благославяща дясна ръка в православната иконопис има само Господ и мъже-светци, които приживе са благославяли, тоест са били свещеници, или епископи. Пресвета Богородица не можа да има благославяща десница, поради простата причина, че тя не е мъж и не е свещеник. Това е първият спорен момент, има обаче и втори.

На въпросните ореоли се забелязва надпис, който гласи: „вечно съществуващият”. Това е изписано с гръцките букви „омега”, „омикрон” и „ни” - ω о ν. „Вечно съществуващ” обаче е само Господ. Освен това второ несъответствие, се оказва, че има и трето.

На чудотворната икона Христос е изобразен като дете. Въпросният ореол не е можело да е негов, защото няма как на малка фигура да се постави толкова голям ореол.

Следващото несъответствие е, че се представя щит, а Богородица не е воин, така че тя няма как да носи щит! Този щит е от друга икона, която показваме на нашата фотография. Това е иконата „Архангелски събор”, на която Свети Архангел Михаил е без щит, но дупките от монтирания щит все още стоят. Ако се наложи щитът, ще се види, че по всяка вероятност те ще съвпаднат.
И така да обобщим, епископ Сионий, който нашумя вече като църковният ни Индиана Джоунс, се оказва, че конкурира дори професор Овчаров.

Не много отдавна църковният Индиана Джоунс „откри” уникална икона в Лопушанския манастир, само дето други епископи оспориха това „откритие” и го обявиха за шарлатанство. По-късно вече в Троянския манастир, Сионий „откри” уникална книга, която кой знае как, до сега не е била открита от предишните игумени и монаси, пребивавали в светата обител. След това Величкият епископ отново „откри” „лични вещи” на хаджи Макарий, между които и снимка от погребението му, което очевидно няма как да е негова „лична вещ”, поради простия факт, че по това време въпросният вече не е бил между живите и не е имал „лични вещи”!

Сега епископ Сионий отново „открива” ореоли, щитове и благославящи десници от Чудотворната икона на Пресвета Богородица…! Питаме се, какво ли ще е следващото откритие на предприемчивия епископ, дали - изчезналия кивот, който Инди така и не можа да открие, или философския камък, дали пък няма да „открие” я някоя нова Торинска плащеница на Зелениковец в скита на троянската обител, „Св. Йоан Кръстител”, или пък самият Свещен граал…, примерно в другия скит, „Св. Николай”, в гората срещу, манастира…!

И накрая да припомним. Чудотворната икона е достатъчно известна по света. Тя няма нужда от толкова евтина реклама. Който има нужда от помощта й, той непременно ще стигне до нея и до благодатта й. Няма нужда с фалшиви „открития” да привличаме не вярващи, а клиенти на манастира.


И накрая, в коментар на последните събития, бивш екскурзовод от манастира ни обясни, че чудотворната икона винаги е била почитана и „откриването” на несъществуващи елементи от нея най-малкото е непочтено. 

За фейсбук-групата "Православни новини"

четвъртък, 19 февруари 2015 г.

Готвят скандален духовник за архиерейски наместник в Кула?


Архимандрит Гервасий в дясно. Снимка: vidinskamitropoliya.com


Скандалният архимандрит Гервасий, сега от Видинска епархия, е готвен да бъде назначен за архиерейски наместник на Кулската духовна околия. Потърсихме за коментар викарният епископ на Видин, Поликарп Белоградчишки и протосингела на епархията, архимандрит Антим.

Опитите ни да се доберем до епископа удариха на камък. Намерихме телефонен номер на сайта на митрополията, но на телефона на „Викарен епископ” ни се обади женски глас, който ни уведоми, че епископът е болен. Интересно, получихме информация, че и игуменът на Троянския манастир и близък на епископ Поликарп, епископ Сионий, също бил болен, дали пък и той не „боледува” от същата болест, или пък това си е съвсем елементарно безхаберие…!?

Женският глас ни предостави телефона на секретаря на видински митрополит Дометиан, след като попитахме, кой може да ни даде актуална информация за това, дали наистина архимандрит Гервасий става архиерейски наместник на Кула.

На телефонния номер на секретаря на митрополита отново ни се обади женски глас. Обяснихме, че номерът ни е предоставен от друга дама, която отговаря на телефона на викарния епископ. Последва отговор: „Ама Вие май ме баламосвате нещо …!”.

С една дума, явно или епископ Поликарп е проговорил с женски глас, както иска да ни убеди така нареченият „секретар на митрополит Дометиан”, или пък същият този секретар е мъж, но има женски глас, така и не разбрахме. Интересно, дали владиците имат право на секретарки и защо на телефони, които са обявени на официален сайт за връзка с мъже-ръководители на епархията, се обаждат жени…!?

Все пак, въпросният „секретар” ни даде мобилен телефонен номер на епископ Поликарп, който обаче той не благоволи да вдигне, след опитите ни да го намерим и на този телефон и на още един, както и на трети номер, който успяхме да намерим. Толкова ли е тежко болен, че не може дори да говори по телефона..!?

Странно, епископите явно изкарват добри пари, след като могат да си позволят три мобилни номера!

Но все пак се намери достоен духовник, който да застане с името си и авторитета си и да каже, как стоят нещата с архимандрит Гервасий. Няколкото ни опита да стигнем до все още протосингела на Видинска епархия, архимандрит Антим, се увенчаха с успех.

„Да, архимандрит Гервасий е предложен за архиерейски наместник на Кулска духовна околия. Това си е решение на митрополита. Това е една духовна околия, която има нужда от доста работа. Аз нямам представа той до колко е опитен и до колко е подходящ, но то времето ще покаже”, каза архимандрит Антим. Попитахме го, дали това е нормално назначение, след като около въпросния архимандрит Гервайсий се вихреха обилни гей-скандали преди време. Протосингелът на Видин отговори, че те са били инсценирани.
Дали са били инсценирани, или не, трябва да обяснят онези, които се добраха до профил на въпросният кандидат в популярен сайт за запознанства, където той се подвизава със собствената си снимка в лице и никнеймът му е „germon вероятно – „Гервасий монах”.

Оставяме това без коментар, защото е излишно. Има и снимки, има и чатове, те вече са били публикувани от друга медия и са били коментирани.
Питаме се обаче, ако назначението е вярно, то бива ли човек с подобна репутация, да се ползва с такива привилегии в Църквата ни!?

Потърсихме разбира се и самият архимандрит Гервасий в социална мрежа, където се оказа, че някога сме си писали. Оказа се, че вече не сме „приятели” . Въпреки това не станахме дребнави и си зададохме въпроса директно и коректно, но до момента отговор няма…!

Е, нищо друго не ни остава, освен по този начин, открито да попитаме митрополит Дометиан, ще назначи ли архимандрит Гервасий за архиерейски наместник, ерго – свой представител, в Кулска духовна околия, или здравият разум все пак ще надделее…!? Това че няма достатъчно кадри в родната ни Църква, не означава, че трябва да се издигат и назначават всички, само защото имат години, сан и някакъв опит. Понякога човешкият фактор просто не става...!

А, и да попитаме, къде са сега онези така наречени защитници на Православието, които гонеха гейове от Църквата…? Ще се намесят ли и сега, или айнзац-групите действат само по конкретно подплатен блицкрийг…!?

За фейсбук-групата "Православни новини" 

неделя, 15 февруари 2015 г.

По света живеят малко над 22 милиона българи?


Снимка: Личен архив

Проучвания на „Асоциацията на българите по света“ и на „Световния парламент на българите“ показват, че към 2014 г. в света живеят 22 075 844 българи. Те буквално са разпръснати по почти всички континенти по света.

Данните са публикувани в „Проект 2015“ на „Българска национална доктрина. България през двадесет и първи век“ на Българската академия на науките и изкуствата, Научен център за българска национална стратегия и Научен институт „Българска национална доктрина“.

Трябва да посочим, че според публикуваните данни, най-много българи живеят в Русия – 7 212 274. Според данните, най-много са така наречените „волжски българи“ или казански татари – 5 100 000. Веднага след тях с близо 1,5 млн. са така наречените чуваши.

Интерес представлява фактът, че на второ място по наличие на българи се нарежда Украйна, като изрично е посочено, че данните се основават на официални и неофициални информации. Според авторите, в Украйна живеят 1 250 000 българи.

На трето място са българите в Сърбия, които са изчислени на 1 241 500 и на четвърто място са българите в Република Македония – 1 387 274.

Вероятно и по обясними причини, заради засиления емигрантски поток в последните години, Южна и Северна Америка са сред водещите дестинации за втора родина на много наши сънародници. Според данните, 738 450 българи живеят там. Как са разпределени те на континента? Според авторите на доктрината, най-много българи живеят в САЩ – 350 000, на второ място е Канада със 150 000 и на трето място се нарежда Аржентина с 80 000 българи. В Бразилия се оказва, че живеят 62 000 българи, в Мексико – 700 и най-малко българи са намерили своята втора родина във Венецуела – едва 150 човека.

Бройката на българите в САЩ се конкурира от тези в Гърция, които наброяват 383 981.
Особен интерес представлява фактът, че българи живеят дори в Африка, като те са изчислени на 27 800 човека, от които 25 000 са в Южноафриканската република. Там особено през последните години заминаха и много българи, които търсеха спасение от правосъдието у нас. Тези хора обаче едва ли живеят в държавата легално, защото иначе биха били открити от властите и вероятно биха били върнати в България, за да си понесат съдебната отговорност, за която са били търсени.

Въпреки проблемите, които имаха нашите медици в Либия, все още там, според последните данни, живеят 2000 българи.

В Румъния се оказва, че живеят близо милион българи – 898 500. Това са банатски българи, карашобени, секели, чангъи, добруджански българи, шекеи, българи във Влахия и македонски българи.

Най-разселени са така наречени македонски българи. Те веднъж са българи от македонски произход, втори път не са в естествения им ареал на днешната Република Македония. Македонски българи има в Румъния – 10 000, в Сърбия – 35 000 и в Косово – 900. Македонски българи има дори и в Русия и те наброяват 325 човека.

Разбира се, най-много македонски българи живеят в географската територия на днешната Република Македония. 1 237 980 българи са тези, които не са се декларирали като такива от страх от репресии, твърдят авторите на доктрината. Македонските българи, които са със статут на български граждани са едва 120 994.

Българите в Америка и Австралия са емигрирали през последните 120 години. Това е историята на този процес. Причините са предимно икономически, но и политически, като напоследък, през последните 20 години, формалният повод е и образованието като външен определящ фактор.

През 1908 г. е приет Закон за емиграцията, който е променен през 1927 г. Така се регламентира начинът за изселване от страната.

През 1923 г. Между България и САЩ е сключен договор, който третира емиграционни проблеми и урежда въпроса за натурализацията.

Първоначално преселниците са предимно от онези райони на българската етническа територия, които при Освобождението от Османско владичество през 1878 г., остават извън пределите и на автономното Княжество България, и на останалата в рамките на Османската империя, Източна Румелия.

Така емиграцията ни се дели на два основни и формални дяла – стара емиграция и нова емиграция. Старата е тази, която е до началото на Втората световна война, а новата е след това.


Венцислав Жеков

сряда, 11 февруари 2015 г.

КАТО МАГАРЕ НА МОСТ, НА БОГОЯВЛЕНИЕ!


Снимка: potv.eu


Странни неща се случват напоследък в родната ни Църква, странни и интересни неща стават. Преди опелото на президента Желев, при ковчега му, когато още го посрещаха, се появи не кой да е, а самият архимандрит, йеромонах, а после пак архимандрит Харалампий – клирик от Видинска епархия, който сега  го играе старши архимандрит, каквото и да означава това и каквато и да е заслугата му. 

Той посреща тленните останки на държавния ни глава с кадилница, дар от Русия, която се съхранява в храм-паметника „Св. Ал. Невски” и се вади само и единствено на Великден. Това е императорски дар и явно тук отново се виждат дългите ръце на императорското величие, което се демонстрира доста отчетливо още от времето, когато епископ Сионий Велички стана майордом-игумен на Троянския манастир и обеща да очисти обителта от греха.

Това е вторият интересен случай, на който спираме вниманието си, защото до нас достигнаха новини, че на Богоявление, Величкия епископ не е ръсил народа, както това се прави по традиция в село Орешак, на моста над река Черни Осъм. 

Оказва се, че това свещеническо задължение е изпълнено от една жена от селото. Епископът бил зает, да ръси със светената вода дървопреработвателни предприятия на местни бизнесмени, защото там явно е по-блажно, вместо да мръзне като магаре на мост над селската река и да поръси селяните, които едва ли ще овъзмездят по подобаващ начин подобно студуване.

Китката за ръсене на селяните била „Соленопреклонно” предоставена на кръшна дама от ромски произход, от която въпросната втора жена я взела и поръсила хората, вместо Величкия епископ, който си заминал яко дим, по-ранко. Въпросната жена от Орешак е роднина на един от покойните игумени на манастира и когато настоящият игумен не можал да си изпълни задълженията по традиция, то се наложило именно тя да поръси вярващия народ.

Ако оставим встрани хумора, с който може би не особено удачно разказваме тази история, вероятно би трябва да споменем все пак, че подобно безпардонно отношение и безхаберие към хората не просто не е приемливо, но е скандално. Това се видя и когато на хората беше забранено да носят иконата на Успение Богородично и бяха наети носачи, облечени като гвардейци. Пред тях духова музика възвестяваше, че идва лития ли, панаир, ли, цирк ли, що ли..!

Не ни остава нищо друго, освен да попитаме, това презрение към вярващия народ ли е, или какво..!? Каквото и да е, дори и да не е презрение, определено не прави добро впечатление, така не се пази авторитет на Църквата, напротив, именно така той се руши, като се прави на пук, като не ти пука, докато…..не вземе, че ти запука, все някога…! 

За фейсбук групата "Православни новини" 

събота, 31 януари 2015 г.

ДА СЕДНЕШ В СТОЛА НА ПРЕЗИДЕНТА…



Репродукции на автора

Когато бях ученик в Техникума по съобщенията в София, прякорът ми беше „Желю”. Тогава по-скоро ми беше безразлично, че съучениците ми викат така, но по-късно започнах да се гордея, защото, какво по-хубаво от това да те наричат, както се казва българският президент, още повече - образован, известен, харизматичен…!

Познавах задочно д-р Желев, защото бяхме почти съседи, живееше на две преки от мен. Още, когато го избраха за президент-председател, отидохме да поздравим близките му в дома им. Тогава му избяга любимата котка. Сутрин, когато с баща ми чистехме сняг през зимата, почти всеки път се случваше да мине президентът. Вървеше сам, зад него имаше само един охранител. Президентът поздравяваше вежливо и усмихнато, а ние притеснено отговаряхме.

Едва на 21 януари 2014 г. имах възможността да се запозная вече съвсем лично с д-р Желев, в неговия кабинет, където се помещаваше и фондацията му. Потърсих го по стандартния начин, уговорих си интервю с него и отидох. Посрещна ме секретарката му. След малко се появи и самият той - скромен, усмихнат и леко тромав. В тъмния си костюм изглеждаше едновременно величествено, защото това все пак беше президентът, но имаше и нещо твърде битово. Личеше си обаче, че годините му тежат.

Като разбра, че няма да го снимам, ме покани в личния си кабинет. Малка стаичка, огромно бюро, тотален творчески безпорядък. Листове, книги, ръкописи, …цялата стая беше пълна с книжа. Повъртях се няколко секунди в недоумението си, къде да седна. Тогава д-р Желев ме покани да седна на неговия стол пред бюрото му, а той самият се настани в един фотьоил  пред мен. Разговорът тръгна трудно. Президентът сякаш говореше като на запис. Аз го питах едно, той ми отговаряше друго. Усетих, че му се говори, но не за това, за което аз исках и реших да го оставя да говори свободно.

Той ми се довери. Сякаш се успокои и започна да ми разказва за книгата „Фашизмът”, за перипетиите по издаването, за философията, за неговите си неща. Може и да не беше особено журналистически правилно, но имах време и рискувах. Президентът говори дълго, по едно време изглежда се умори и тогава настъпи моят момент. Зададох си актуалните въпроси и получих така дългоочакваните въпроси.

От години исках да попитам д-р Желев, имало ли е фашизъм в България, или не. Оставих това за накрая.

„Аз бях първият, който написа, че в България фашистка държава не е имало. Фашистката държава е тоталитарна, еднопартийна система, наложена чрез терора върху другите партии, включително и избиване на техните членове. На 9 септември 1944 г. не е ликвидиран фашизмът у нас, защото такъв не е имало. По-скоро тогава се ликвидира авторитарният режим, който в никакъв случай не е фашистки. Тогава се налага тоталитарният комунистически режим, който е най-завършеният, след фашизма”, заяви д-р Желев.

Той се ентусиазира, това беше неговата тема, той искаше отново да говори за това.

Попитах президента, за какво мечтае. Той леко се смути, защото не очакваше такъв въпрос, вероятно. Усмихна се, погледна надолу и след дълга пауза каза: „Хората са различни. Някой може да мечтае за богатство…”, тогава той се засмя искрено, защото богатството наистина не го интересуваше. Мечтаеше да довърши книгите, които е планирал…!

По-късно президентът се разтършува в кашоните до него и извади обновеното издание на „Фашизмът”. Имах и изданието му от 1990 г., но то така и остана без автограф, на това издание обаче имам, уви – последният!

Жалко, д-р Желев, вероятно не можахте да довършите всички планирани книги, но пък направихте толкова много за страната си, …толкова много, колкото едва ли скоро някой друг българин ще успее…! 

За София Topnovini.bg

сряда, 28 януари 2015 г.

Прошко Прошков няма да е кандидат за кмет на София


Снимка: proshkov.eu

„Не съм давал съгласие и не съм кандидат за кмет на София“, заяви общинският съветник, Прошко Прошков пред София Topnovini.bg.

Той допълни, че все още с никого не са водени разговори и според него, няма никаква заявена готовност за явяване на местни избори. Самият Реформаторски блок все още няма концепция за провеждането на тези избори, каза още Прошков.

„Хубаво е да вземем решението за кандидата за кмет на столицата с консенсус. Необходимо е лидерският съвет, председателите да се съберат и да дадат някаква пътна карта, защото те са тези, които стоят на пулса на събитията, те са в управленска коалиция. Това е хубаво да стане на някакъв тип форум“, каза общинския съветник, запитан, по какъв начин ще се състои изборът на кандидата.

Ако бъде предложен за кандидат за кмет на София от Реформаторския блок, Прошков беше категоричен, че не би приел. „Не съм имал такова желание и мисля, че няма да бъда кандидат. Самият аз не желая да се кандидатирам за кмет. Бих продължил да работя в общината, но не като кмет“, посочи Прошков.

„Разговор за имената изобщо не е започва на ниво Реформаторски блок“, заяви десният депутат блок, Вили Лилков. По думите му, в ДСБ ще бъдат готови с кандидатите си за съветници и за кметове, вероятно през месец май.

„Ще настояваме да имаме обща кандидатура на Реформаторския блок, тоест, навсякъде да явяваме с общи кандидатури, за да се утвърди формацията в  местната власт. За сега за София изобщо не е говорено“, категоричен беше Лилков.

Имената на Трайчо Трайков, Прошко Прошков и Вили Лилков, които се лансират в публичното пространство, представляват тип оценка на определени хора да се явят като кандидати, смята Лилков.

„В момента разговаряме единствено за програма и говорим за диалог, кандидатурата да бъде единна и да не бъде разделяща и конфронтираща отделните партии в Реформаторския блок. Когато е готова програмата ще се търси личност, която да може да удовлетвори тази програма и да я представи по най-добрия начин“, посочи Вили Лилков.

За София Topnovini.bg