вторник, 15 април 2014 г.

Кой ще е новият викарен епископ във Видин?


Снимка: www.chereshovitsa.com

                         
                                                    Снимка: vidinskamitropoliya.com

След избора на най-новите митрополити – на Варна - Йоан, на Неврокоп – Серафим и на Русе – Наум, предстои Св. Синод да избере нови епископи. По принцип, това не е задължително, когато се „опразни” дадена епископска катедра, тя непременно да се „запълни”, но църковното ни ръководство оредя от към епископи, особено с избора на Средно и западноевропейски митрополит – епископ Антоний.

Тези дни се появи информация че предстои избор на нов епископ, който да бъде викарий на Видинската митрополия. Това се налага, заради избора на Величкия епископ Сионий за нов игумен на Троянския манастир, на мястото на Браницкия епископ Григорий, който пък стана викарий на софийския митрополит и патриарх Неофит.

Споменаха се и двамата кандидати за поста, както и за епископската хиротония. Това са архимандритите Антим и Поликарп. Антим стана известен с това, че критикува изборите за нов митрополит в Неврокопска епархия, но в същото време, не само че имаше известни основания, но неговото име е споменавано отдавна като един от добрите монаси във Видин. Още в Клисурския манастир, той се прочу като добър стопанин, дълбоко вярващ монах и енергичен пастир на своето паство.

В същото време, архимандрит Поликарп стана известен с това, че успя да събере братство от над 10 човека около себе си, в манастира в Скрино, твърдят запознати. По-късно обаче, монасите се събраха на манастирски събор и изгониха игумена си Поликарп…!!! Така той се озова във Видинска епархия.

Известни са и проблемите, които имаше Поликарп около създаването на скандалното радио „Сион”, нещо, което патриарх Максим отказа да благослови като намерение и действие. Той препоръча на Поликарп  по-усърдно да си гледа монашеството, вместо да прави радио-станции, което е работа на журналисти, пък смятат хора, близки до Св. Синод!

Чак на хиротонията на епископ Сионий, архимандрит Поликарп се появява в храма, но патриарх Максим не реагира, за да бъде отстранен той и така кризата се „размина”.

Във Видин свещениците пропищяха от действията на Поликарп. Първо много от тях бяха прогонени от енориите си и отидоха да служат по околните села. В града дойдоха хора, верни на новия „началник” и „радио-водещ”.

Прави впечатление, че по времето на патриарх Максим, до епископска хиротония се допускаха хора, които имат докторска степен по Богословие. Така се подбираха монаси, които са подготвени, отдадени на вярата, готови за подвиг, посветени на служението си. Едва ли монах, който е бил изгонен от своите подчинени, е достатъчно достоен да заеме пост като викарий, както и да получи епископска корона!?

Същият този монах, според вещи в църковните дела в дунавския ни град, извади мощите на бившия видински митрополит Кирил, без разрешение и санкция от Св. Синод и ги положи във витрина, тип – аквариум, като го обяви за светец! Това, както и да бъде погледнато, твърде много прилича на самоуправство и говори за невъздържаност. А това от своя страна не е качество, което очакваме да видим, още по-малко пък да акламираме, в един монах, бил той и архимандрит, още повече пък и бъдещ епископ!


Ето защо, запознати с църковните дела във Видин смятат, че новият викарен епископ не само може, но и трябва да бъде настоящият архимандрит Антим. Колкото до Поликарп, може би с времето и той ще стигне до епископската корона, но първо сякаш трябва да се направят изводи, да се дадат оценки и да се приеме порицание за някои действия и бездействия, които са не просто антицърковни, но в някои отношения могат да противоречат на същността на вярата и монашеството!

четвъртък, 10 април 2014 г.

Имаме проблем…!


Отнемат децата на млада майка, нямала пари да ги храни, професор от СУ „Св. Кл. Охридски“ се „пенсионира“, защото пиянствал, Пеевски се превръща в „ЕвроПеевски“, деца не излизат от дома си, защото нямат обувки….! Всичко това са теми от новините днес. Става дума за държава в ЕС, член на НАТО, става дума за… България… в ХХІ в.!

Очевидно имаме проблем, очевидно този проблем е голям, въпросът е, как да го разрешим? Очевидно е и това, че сме на „куйрука“ по свобода на словото, пък уж сме правова, демократична държава! Учениците ни бяха едни от най-добрите в света по разни престижни, международни състезания, а сега четем за „Борис 3“, „пушки“ при хан Аспарух, „танк“ в четата на Ботев, а бай Ганьо говорел „аЕрогантно“ и „след смъртта на бабичката си дядо Матейко заживял с кротката си магаричка“ …!

Начините да се променят нещата всъщност са два – образование и морал. Едното е от училището и от семейството, другото трябва да дойде пак от семейството, но и от църквата. Само че в училище се водят спорове дали Вазов да отпадне от програмата, а църквата, вече по традиция – никаква я няма!


Дали ситуацията е „надежда всяка оставете“, или все пак има светлина в тунела…!?

За novinite.bg

Със съветското знаме срещу Расмусен…!


Снимка: www.extremecentrepoint.com

Протест срещу шефа на НАТО Андерс Фог Расмусен в София събра и момчета-„патриоти” на 19-20 години. Те развяха българското знаме, руския исъветския флагове, като се обявиха в подкрепа на Руската федерация иПравославието!

Този факт твърде много напомня една тема, която „Ройтерс” разработи тези дни. "България отдавна е аномалия в Европа - една страна в ЕС и НАТО, която в същото време се чувства близка с Русия”, се казва в обширен коментар, озаглавен "България е разкъсвана между стари приятели и нови партньори, заради Крим".

Това е един от най-дълготрайните народопсихологически синдроми, които все още битуват в националното ни ДНК – странно обяснимата и трудно дъвкателната ни, протуберативна обвързаност с Русия.

Дори и в началото на най-новата ни история, когато се създава Третата българска държава, основните политически проявления са русофилията и русофобията. Днес, колкото и да не ни харесва, тази психологическа контаминация все още е живо актуална.

Разкъсвани сме между Европа и Русия, да, наистина сме феномен! Как съчетаваме почти хроничната си привързаност към Русия, и по-конкретно към СССР с модерната ни политическа активност в Брюксел, след като това са на практика несравними обекти, поради ценностна разнопосочност!?

Твърде много хора са зависими от времената на комунизма, от историческата осъденост да сме част от СССР и това се е превърнало като втора кожа за много българи. Странно е обаче, как млади хора, на около 19-20 години развяват съветското знаме, без въобще да съзнават, какво точно държат в ръцете си! Със същия успех, убеден съм, биха развявали и знамето на световното гей-движение, например…!

Все пак, когато се проявляваш като патриот, някак е странно да развяваш знаме на държава, чиято армия те е окупирала през септември 1944 г. и това не е политика, а чисто и просто – реална история, само че, тя трябва да се познава…!

Който и да дойде на власт в България, винаги е призован, сякаш по някакъв естествен ред, да се обяснява, дали не е „пета колона” на интересите на Русия, коментира „Ройтерс” и всъщност, са напълно прави. Управниците ни, кой повече, кой по-малко, неизбежно са се заигравали с руснаците, било то по убеждение, било по „икономически показатели”, разбирай – финансов интерес.

Повечето бивши съветски сателити се еманципираха от Москва, но ние, както бяхме наричани – „най-верният сателит”, все още не можем, или просто не искаме да го направим.

Колкото до вторият показател, който така наречените „патриоти” развяват – Православието, скудоумието и безпросветността тук са отчайващо реалистични!

Православието върви по линия на Константинопол, защото там е възникнало. Москва не е „Трети Рим”, както толкова много се иска на „вечния” президент Путин, защото Търновград е „Трети Рим”, а Москва, след като толкова й иска, може да е „Четвърти Рим”…! Нека да си четем историята, там си го пише…!


Обединението на понятия като „Православие” и „съветско знаме” са интуитивно непоносими в съчетание. Колкото до издигането им в потресаващо безпомощен вик за анархо-патриотизъм, гледката е не просто драматична гротеска, а направо жилеща сатира…! 

За novinite.bg

Любомир Милчев: „Дендизмът” е абдикирал монархизъм


Снимка: www.bgreality.bg

Визитка

Както сам казва за себе си Любомир Милчев /Денди/,  „понякога си мисля, че не съществувам и получавам редовни уверения в моята недействителност”. Милчев е автор на петнадесет книги, за които твърди, че го „обвиват в нежен словесен пашкул”.  Той е автор и на „собствения си образ, не много различен от тях, до степен на плашеща идентичност.
„Когато излязох от „Ол Старс”, един приятел скулптор, Парис, ме срещна на улицата и ми каза, че съм станал напълно нереален. Това е съблазнително, но и опасно. А един друг приятел, прясно завърнал се от Париж, ми каза, че съм станал напълно барокова фигура”, твърди за себе си писателят.
„В любимото ми кафене „Мементо” едни чужденци ме гледаха втренчено и дойдоха да ме попитат, дали не съм артист. Щях да падна от смях”, спомня си бохемата.

-         Колко лица има Денди?

-         Общо взето съм доста идентичен и последователен в стил на присъствие. Когато се развеселя, ставам парадоксален и по-простодушни хора се плашат. Други пък завиждат на доброто разположение на духа и считат, че съм френетичен. Тесногръдието не може да ме приеме такъв какъвто съм.

-         Какви маски слагате, когато се налага, и въобще, имате ли маски в прекия и в преносния смисъл?

-         Аз съм прекалено искрен и не се преструвам. Последно сложих маска на едно парти – прекрасно черно домино. Маска на вежливост слагам само в присъствие на простаци, защото горчивият ми опит ме е научил, че те са много докачливи.

-         Какво работи един „Денди“?

-         Избира си папийонка и пошет и този колористичен сюжет е цяла драма. Съблюдавам декоративистични принципи на живот и присъствие. Радвам се на детайлите.

-         Коя е последната ви книга и откъде черпите идеи за сюжети?

-         Последната ми книга е гид на английски и български „Тайни на Софийския царски дворец. Възпоменателен тур” и представлява обиколка из салоните на бившия царски дворец и описание на всичко, което се е случило там. Снабдена е с архивни снимки на залите, така както са изглеждали по времето на цар Фердинанд и цар Борис III.

-         За какво мечтае „Денди“?

-         Да ме оставят на мира. Да не ме обсъждат и да имам поне малко инкогнито. Но това е вече невъзможно.

-         Вие всъщност монархист ли сте, или сте поклонник на роялистичната изящност?

-         Аз съм убеден монархист. Само великолепието на монархията може да ни избави от някаква наша национална склонност към мизерия. Но ние пропиляхме и този шанс и развихме всички форми на парвенющина.

-         Каква е връзката Ви с монархията?

-         Прадядо ми, Петко Проданов, е бил царски офицер.

-         Как се става „Денди“ и става ли се въобще, или това е придобито състояние?

-         „Дендизмът” е съчетание на смразителна елегантност и блестящ слог. „Дендизмът” е поместване на епоха в детайл. Смаляване на великото за побиране в кадифена кутийка и разголемяване на идиосинкразна дреболийка до монумент на стила. Той винаги има в разпореждане и епохи, и персоналии. „Дендизмът” е абдикирал монархизъм, обезнаследен аристократизъм, евакуирал в пределите на тялото артистизъм. Метафизичен във високомерието си, надмогва онуй, от което не би се лишил, но великолепието му е само част от игра, удоволствието от която е удоволствие на надмогване, недокоснатост и неприкосновеност. Той е неизменно и ултимативно маниакален. Потенциално хомосексуален е, защото е нарцисистичен. Нагласата му, извънредно продуктивна, намира винаги онзи малък детайл, който ще срути и най-сложно построение. Обикновено се артифицира някоя професионализирана зона – коси, дрехи, маниер, дори и секс, а всичко останало се препарира.

-         А какъв тип „Денди” сте Вие?

-         Колкото до мен, задоволявам се с коммеморативния диктум на писането, което в прекомерност на словоизлияние върши унесено меморативен пренос в настояще, в което вече се надушва плячката на старонов спомен.

-         Обвиняват Ви в „гениална логорея“, защо изказът Ви винаги е толкова витиеват и как постигате съчетаването на това, с такава прецизност и точност на вербалните си изяви?

-         Трябва да си много тъп, за да не схванеш, че аз говоря елиптично и загадъчно. Фразата ми е метафизична и онищостяваща. Не е за профани и игноранти.

-         Коя книга няма да напишете никога и защо?

-         Не съм се замислял по този въпрос.

-         Има ли въпрос, който сам бихте си задали и на който бихте дал отговор?


-         Как е възможно да си толкова фантасмагоричен?

За novinite.bg

вторник, 8 април 2014 г.

Европари за „наш’те” хора…!


Снимка: www.on-parliament.com

Над 2500 безработни трябваше да получат до 20 хил. лв. по схемата „Подкрепа за предприемчивите българи”, която се финансира от Европейския социален фонд. Организацията е поверена на социалното ведомство и по-специално – на Агенцията по заетостта.

С тези средства безработни лица трябваше да завъртят собствен микро или малък бизнес. Европейският социален фонд предвижда 50 млн. лв. по тази програма. Целият бюджет всъщност е общо 75 млн. лв., но 20 от тях отиват за обучение и консултации, а останалите 5 – за счетоводни услуги и консултации след старта на бизнеса.

Както обикновено, намеренията са повече от прекрасни, но реализацията е повече от отчайваща.

Когато програмата стартира, самите държавни служители, експерти в бюрата по труда бяха ангажирани, за да правят оценки на представяните бизнес-планове! Да де, само че държавните служители не са задължени да са икономисти. Как обаче неспециалисти могат да оценяват специализирани проекти…!?

Всъщност, нещата са много по-простички. Целта не е най-добрите да спечелят, а да спечелят онези, които „трябва”. Когато кандидатите идват, те задават въпроси, на които служителите нямат отговори. Принудени са да питат ръководствата на Регионалните служби по заетостта. Те обаче нямат отговор на въпроса, защото програмата стартира просто ей така, за да се отчита дейност, а не защото има осъзнат приоритет, по който е работено и който е прецизиран, за да бъде реализиран едва след това.

Задължително условие кандидатите да участват в програмата „Подкрепа за предприемчивите българи” е да имат поне средно образование. Иска се също така и регистрация на борсата. Ето къде е развръзката. За да получиш право на достъп до тази програма, първо се регистрираш в бюрото по труда по местоживеене. Така по изкуствен начин се показва реалната безработица.

В тези случаи директорите на бюрата по труда са „газени” от техните началници за това, че безработицата се е вдигнала, сякаш те са виновни за това, едва ли не те са записвали нови безработни, при това изкуствено – насила!

Желаещите по тази програма преминават специално обучение по малък и среден бизнес или бизнес-услуги. За целта те подават заявление в бюрото по труда. Ако бъдат одобрени, си избират обучителна организация, лицензирана от Националната агенция по професионално обучение и образование. Това може да бъде и фирма, работеща по популярната програма за чуждоезикова и компютърна подготовка на работещи “Аз мога”, също финансирана по Европейския социален фонд.

Ето го и другият корупционен момент. Именно тези фирми, които вече имат договори с бюрата по труда, в голямата си част са „наши„  хора. Както обикновено, тези фирми са за предпочитане, а и до голяма степен идеята за обучение е именно, за да могат тези фирми и фирмички, които пак подчертаваме, са на „наши” хора, да получат малко европарички.

Цялата работа е, че ако хората кандидатстващи по програмата „Подкрепа за предприемчивите българи” имат идея за какъв тип бизнес са готови, а те са, тогава за какво им е обучение, та те кандидатстват за финансиране на бизнес-идея, а не за обучение. Тук не говорим за обучение, а за финансиране!

След като подготви бизнес-план, безработният трябва да регистрира собствена фирма. Едва после кандидатства за финансовата помощ в бюрото по труда. Добре де, от къде безработният да извади пари, за да регистрира фирма…? Та нали е безработен, при това „истински безработен”, който е задължително регистриран като безработен, за да има въобще правото да кандидатства по въпросната програма.

И още нещо, ами ако не получи желаното финансиране на бизнес-идеята, тогава, ако въобще е регистрирал фирма, кой му покрива разхода, който е направен заради обещаното финансиране…?!

Оказва се, че всичко зависи от пазарния потенциал на идеята. Кандидатът не може да бъде сигурен, че ще получи тавана от 20 хил. лв. Според програмата, дори проектът да бъде одобрен, сумата може да се намали, ако се прецени, че разходите са завишени. За един фитнес или фризьорски салон, например, 20 хил. лв. са много, 10-15 хил. лв. са достатъчни. Добре, само че кой го преценява това, кой казва, че идеята има достатъчен пазарен потенциал и кой казва, че точно тази идея не струва 20 хил. лв., а примерно, 5 хил. лв., или пък обратното….!?

Тук е третият потенциален корупционен момент. Този, който ще взема решение за пазарния потенциал, ще има права, които създават и не просто създават, а направо индуцират възможност за корупция, защото над този човек на практика няма контрол…!


Няма лошо да ползваме европари. Само че не така, не по този начин – половинчато. Трябва да има контрол, а контролът е гаранция за паритет. Иначе, става дума за едни пари, които трябва да се разпределят между едни хора, а тези хора, естествено, пак и по традиция са „наште” хора….! Именно заради това Брюксел иска да ни спре финансирането по фондовете, дано не стане, но вероятно една от причинете е и тази!

За novinite.bg

За и против нудистките плажове


Снимка: lammothsblog.blogspot.com

За много хора, възможността да се освободиш напълно от сковаващите условности на съвременното общество, включва и това, да посещаваш нудистки плаж. Казват, че по този начин човек усеща много по-пълноценно силата на природата върху тялото си – слънчевите лъчи и водата. Казват още, че ако веднъж влезеш в морето „както майка те е родила“, никога повече няма да искаш да влезеш с „текстил“, тоест, с бански.

Не виждам, какво толкова биха имали против нудистките плажове, след като те винаги и навсякъде са отделени. Ясно е, до къде е така нареченият „текстилен“ плаж и къде започва нудисткият. Ако човек не приема този начин на плажуване, няма проблем, просто да не ходи там и няма да става свидетел на „смущаващи“ гледки!

На всички ни е известно, как често на плажа някой „събира мидички“, а всъщност „събира“ гледки именно на такива плажове. Не са рядкост и случаите, когато се носи дори фотоапарат, или камера, което е недопустимо!

С настъпването на топлия сезон, нудистките плажове отново ще станат популярни и ще станат обект на интерес и от страна на „събиращите мидички“, но и от страна на концесионерите.
За съжаление, все по-рядко има подходящи места..., да са достатъчно отделени, да са естествено закрити и да са пусти.

Ето именно с това привличат тези плажове, защото обикновено са девствени, чисти и отделени от масовостта на останалите конвенционални плажове, където съседът по хавлия може да ти бръкне в ухото с палеца на левия си крак, например...!


Ако някой на някого пречи, то не е с това, че някой е гол, а с това, че плажовете ни са пренаселени, мръсни и шумни. На нудистките плажове е тихо. Човек може да чуе шума на морето и това им придава неповторимата романтика на едно лично преживяване, което оставя трайни спомени. 

За novinite.bg

Време е за нови банкови закони


Законът за потребителския кредит регулира банковите кредити, бързите кредити не са банкови и не са обект на този закон, заяви Йордан Цонев, председател на Комисията по бюджет и финанси в парламента.

Възниква обаче въпросът, защо след като бързите кредити всъщност са вид кредити, не попадат под общ закон за кредитите? Дали пък този „пропуск“ не е умишлен, за да се създаде необходимата ниша за фирми, отпускащи бързи кредити при невероятни, да не кажа направо фантастични, лихви...!?

Стана ясно, че Комисията за финансов надзор и БНБ подготвят законопроект, с който да регулират дейността на тези фирми. Следващият въпрос е, сега ли се сетиха, след както години наред хиляди „изгоряха“ с лихви, които нямат нищо общо със здравия разум...?!

И въобще, защо банките събират такса, когато някой внесе пари по дадена сметка, на която не е титуляр? Какво се оказва...? Ние им даваме парите си, а те за благодарност ни „глобяват“,...изключително странна „политикономическа“ логика...!

Не е ли време, не само за нов закон за банковите и бързите кредити, но за изцяло ново законодателство за банковата дейност, за да се преустанови монополът на този сегмент от финансовата сфера, който на практика рекетира всеки един български гражданин...?

За novinite.bg