събота, 24 януари 2015 г.

Църквата си получи "Св. Ал. Невски", но не и криптата



Снимка: Тихомира Методиева, topnovini.bg

Православната църква стана собственик на патриаршеската катедрала Св. Ал. Невски”. Служебният премиер Георги Близнашки връчи на патриарх Неофит нотариален акт за катедралата, която за стоте години от построяването си беше ничия собственост. Криптата обаче все още не е собственост на Църквата.
"Много ме боли, че ме изнудиха за криптата. Тя би била добро разрешение на проблема с опушването на стенописите от парафинените свещи, например. Горе е храмът, долу ще се палят свещите, където може да се изгради и параклис за целта", коментира неотдавна председателят на църковното настоятелство на патриаршеската катедрала, Тивериополски епископ Тихон.
Правителството реши казуса на принципа на Римското право, според което "ничията собственост по силата на закона е държавна собственост". Държавата прехвърли безвъзмездно храма на Църквата.
Проблемът през всичките години беше, че с времето са се рушали стенописи и са били нужни ремонти, а всяко финансиране на храма изисква да се посочи, кой точно е собственик на имота, за да бъдат предоставени дори и европейски средства.
Държавата продължава да ползва криптата, в която се помещава музеят за ранното християнско изкуство, което се представя като начин държава и Църква да нямат спорове. Оказва се обаче, че това съвсем не е така.
"В момента в криптата е разположена една атеистическа изложба. Когато беше забранено на хората да ходят на църква, тогава иконите станаха "църковно изкуство" и така именно се появи криптата. Това все пак обаче са религиозни вещи, икони, не са картини", категориченх е епископ Тихон.
Той е поискал свещенослужители да имат право на богослужение в криптата, поне веднъж седмично да се прочете акатис и да се продължава преклонението пред иконите, защото те са на Църквата, те не са на държавата, а са иззети от Църквата.
"Навсякъде има църковни музеи, но на даден празник иконата трябва да се постави в средата на храма и да е в църковна употреба. Иконите са осветени и те са осветени за вечни времена", каза още председателят на църковното настоятелство на патриаршеската катедрала.
Епископ Тихон разясни, че когато една икона е увредена, или е в твърде лошо състояние, за да се ползва в логослужението, тогава си има процедура. "Тези икони, които навремето не са били вече достатъчно ясни като изображение, похабили са се от времето, те са били изгаряни и с тях е било варено Свето миро. Това се е правило, за да не се поругае самата икона", уточни епископът.

Криптата на патриаршеската катедрала е била строена за гробница. Тук е можело да бъдат положени тленните останки на заслужили българи. "Там можеше да се пренесат мощите на всички патриарси, екзарси, царе, министър-председатели. Цар Фердинад е умрял далече от България. Цар Борис умира толкова бързо, че не е имало време да се организират, за да го погребат в криптата на Св. Ал. Невски”, а и той е имал емоционална връзка с Рилския манастир. Някой ден обаче ще имаме нужда от държавно погребение. Къде ще погребем този човек? Именно в криптата трябва да става това", отбелязва в заключение Твериополски епископ Тихон. 
За topnovini.bg

Митрополитите ни се разотидоха, нямали работа


Снимка: Тихомира Методиева - topnovini.bg

Св. Синод на Българската православна църква – Българска патриаршия реши през миналата седмица да прекъсне сесията от заседания и митрополитите да се разотидат по епархиите си. Обяснението: нямало преписки за разглеждане и затова не си струвало владиците да заседават, съобщи сайтът dveri.bg.

Прави впечатление, че синодалите ни напоследък са станали доста лениви, защото просто не работят! Така наречените „редовни” сесии през ноември-декември и през юни най-редовно се съкращават до петнайсетина заседания. Така цели седмици стават почивни, защото нямало работа.

В същото време, на дневен ред стоят редица въпроси, голяма част от които въобще не са били подлагани на обсъждане.

Напоследък Църквата ни все повече се капсулира, защото проблемите не само не се назовават, те не се и решават. Владиците твърдят, че нямали работа, но в същото време, проблемът с монашеското братство на Троянския манастир, което беше буквално прогонено, не е решен.

Какво става с йеромонах Кирил, къде е той, наказан ли е, за какво? Беше му наложен аргос /пълно запрещение от свещенослужене за определен период/. Той обаче вече би трябвало да е изтекъл, какво се случва сега?

Къде е монах Филарет, който беше обвинен в какво ли не, а доказателства не бяха представени.

Какво стана с епископ Борис Агатоникийски, който беше заснет в секс-сцена, къде е епископ Игнатий, който обвини патриарха, че е масон. Какво точно работи като „изпълнителен секретар“ Ангел Младенов в Софийска митрополия, къде е архимандрит Григорий, също от Троянския манастир, какво става с архимандрит Пахомий, пак от същия манастир...?

Въпросите са много и са все маловажни. Маловажни са на основата на един наистина много важен въпрос - подготовката и провеждането на изоставащия с няколко години Църков(но-народ)ен събор /ЦНС/. Висят също и задачите, възложени от VІ-ия ЦНС на Синода за срочно решаване. Предстои Всеправославен събор. На него се очаква Църквата ни не просто да присъства, за да си получи подаръците от Вселенския патриарх Вартоломей, а да участва с въпроси, теми, предложения. Готви ли се това мероприятие, кой го готви, при положение, че владиците се разпуснаха, защото нямали работа?

Въпросът с масоните на постове в БПЦ също не е решен, има ли ги, няма ли ги?
Предстоят старокалендарски раздори. Какво е отношението на Синода по това? Ще има ли нови архонти и какво мисли за това Светият Синод?

На тези въпроси отговори очакват не само хората от Църквата, но и обществото, защото Православната ни Църква има, или поне би трябвало да има обществено ангажирана и социална функция.

Сякаш с твърде лека ръка Синодът ни решава да прогони някого от някой манастир или църква. Тези хора просто биват освободени, защото те не са като на трудов договор, понеже свещенослужението не е работа, а призвание.


Така много свещеници и монаси просто отпадат и се прибират в къщи без право да служат, без доходи, без надежда. Ако това продължава, скоро ще се наложи цивилни да водят богослуженията, защото няма да има монаси. Впрочем, Троянският манастир вече почти няма братство, след като беше прогонено предишното. 

За topnovini.bg

четвъртък, 22 януари 2015 г.

Съкровищата на Цветан Василев на „гардероб“ в НИМ


Съкровищата на банкера Цветан Василев ще бъдат прибрани в Националния исторически музей /НИМ/. Те ще бъдат в здрави и хубави каси, на топло и сухо място. Ние сме само гардероб, ако има съдебно дело и държавата ги отнеме в нейна полза, само тогава можем да правим, каквото и да е с тези съкровища. Не можем да ги издаваме в книги, да правим изложби и да попълваме експозиции“, каза за topnovini.bg директорът на НИМ, Божидар Димитров.

Той обяви, че няма да има по-специални условия за сигурност и охрана. „Освен хилядата златни монети на Цветан Василев, пазим Панагюрско съкровище, Вълчитрънско, Боровско. Това са стотици килограми злато, при това много по-старинно от монетите на Цветан Василев, посочи Димитров.

Има пет линии на електронна охрана, една жива – на полицаи и три кучета. Ако някой наруши оградата, понеже НИМ е част от резиденцията, която е на километър от музея, се задействат сензори. Тогава идват полицаи.

Добре е за евентуални грабители, да ги хванат полицаите, защото кучетата могат да стигнат преди тях и не искам да кажа, какво може да се случи“, коментира директорът на НИМ.


По думите му, веществени доказателства по дела се пипат само със съгласието на адвокатите на обвинените. 

За topnovini.bg

Софийски ефимерий е обвиняван, че взема две заплати


Не служа нито на две, нито на три места, аз служа само на Бога и на Българската православна църква. Независимо, в коя епархия съм, няма каноническа пречка, когато съм в евхаристийно и канонично общение, независимо, къде ще служа, това зависи от Светия Синод и от моя епархийски митрополит“. Така коментира скандалите около себе си новият ефимерий в патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“, архимандрит Антим.

Припомняме, че той служеше и като протосингел на Видинска епархия, от който пост все още не е освободен.

Напоследък името му нашумя, като той беше обвинен, че реално работи на две места и получава за това съответно две заплати. Само пред topnovini.bg, отецът обясни, каква е истината и защо се е получило това недоразумение.

Ако някой разглеждат служението на Бога като административна служба, това значи, че има проблеми. Аз нямам проблем с това, защото аз съм монах от 16-годишен. Когато бях в 10 клас приех монашество във Видинска епархия. Когато някои са се борили за постове, аз чистосърдечно съм дал монашески обет“, заяви архимандрит Антим.

Явно проблемът със заплатите е за хората, които по някакъв начин са се обявили за мои неприятели. Някои явно не ги устройва да живеем по християнски и човъркат в една заздравяла рана. Хората, които страдат от завист и користолюбие тях ги борят въпросите на финансите“, обясни отецът.

Той беше категоричен, че това, което го свързва с Видинска епархия трудно може да се разкъса. Той е духовен наставник на десетки монаси, монахини, свещеници и младежи. Отецът посочи, че не може заради едно ефимерство да се прекъсне едва такава духовна връзка.

Това означава, че тези, които протестират срещу този статут, нямат понятие от монашеството, какво е духовно старчество, какво е духовна връзка между чеда и духовен отец. Заради една ефимерска чреда /служение/, просто е нелепо да се погребва цяло едно духовно семейство в лицето на моите чеда“, обясни пред topnvini.bg архимандрит Антим.

Към настоящия момент той все още не е сдал длъжността във Видин, защото много процеси в епархията са свързани с името на отеца и едно такова пресичане изведнъж може да навреди на някои духовни и административни действия.

Не съм се озлобил срещу моите неприятели и врагове, само искрено съжалявам, защото те са хора от Църквата и не зная, как ще оправдаят тези свои постъпки. Има толкова много други проблеми и проблемни духовници, бих казал“, коментира още новият ефимерий на патриаршеската катедрала. 

За topnovini.bg

сряда, 21 януари 2015 г.

За песните и доматите, или кое е първично...!


Снимка: poltava.to

Музиканти протестират в София, защото искат задължителна квота за българска музика в родните медии. Като се замисли човек, още на влизане в съседна Гърция, друго, освен гръцка музика не се слуша, е ...почти де!

Казват, че гърците имали такива задължителни квоти и медиите пускали приоритетно гръцка музика. Това от една страна е добре, защото така се гарантира, че собствената продукция ще има един минимум гарантиран пазар. Да, това е добре, когато обаче говорим за домати, но не и за музика...!

Стимулирането на родно селскостопанско производство, с цел повишаване на капацитета на родните производители в условията на пазарна конкуренция, в рамките на ЕС е едно. Изкуствено стимулиране на родната музика вече не е същото, дори само защото това просто не е селскостопанска продукция. Това разбира се, в кръга на шегата.

Ако говорим за въвеждането на задължителни квоти за българска музика, това може би би било възможно за националната телевизия и националното радио, ерго – за обществените медии. Но, как да задължим едно частно радио, или телевизия да пуска българска музика. И какво значи „българска музика“, защото под това определение попада например и Илиян с неговата кутова песен „Хепи бърдей ту ю“, или Софи Маринова, Азис, Амет, Джена, Мрена, и всички останали от този вид жанр.

Как ще стане едно евентуално разпределение на квотите, защото „квота за българска музика“ е твърде общо? Значи ли това, че по радио „jazz.fm” ще слушаме и романтични балади на Петра, примерно, или на Таня Боева!? Или пък, ще звучи ли Азис с не по-малко култовото парче „Напипай го“, по радио „Класик FM”, например, щото това си е класика отвсякъде...!?

Когато искаме нещо, особено, когато протестираме за нещо, то трябва да е ясно, какво точно искаме, защото иначе нещата могат да отидат в една друга посока. Така се раждат вицовете от рода, че едни хора протестирали пред кметството и викали: „Кмете дай!“. Излязъл кметът и когато попитал, какво да им даде, те отговорили: „Квото дадеш бе кмете!“.

Ако сега музикантите протестират, че искат задължителни квоти за българска музика в българските медии, то трябва ли после и художниците да скочат и да искат също квоти за задължителен пласмент на техните картини? Ами скулпторите – трябва ли да продават също преференциално своите творения!?

Истината е, че подкрепа за българската култура е крайно необходима, защото това е нашата национална и духовна идентичност. Истина е също, че живеем в условията на конкурентна среда за всичко. Ако едно нещо е стойностно, то непременно ще види бял свят и ще стане конкурентно. Не е необходимо да има изкуствени стимули, защото тогава нещата започват да намирисват на попрестояли яйца.


Ситуацията напомня един от най-старите спорове между двата жанра попфолк /чалга/ и старата естрада /попмузиката/. Чалгата била отнела на естрадата пространството за изява. Ами, това означава, че чалгата е намерила някаква ниша, която естрадата просто не е запълвала. За това обаче не е виновна чалгата, а има други причини, за които си струва да помислим. 

За topnovini.bg

неделя, 18 януари 2015 г.

Кой клати стола на митрополит Дометиан?


Снимка: bg.wikipedia.org

Атаките срещу видинския протосингел архимандрит Антим зачестиха. Напоследък отново намериха под вола теле и обвиниха отеца, че Църквата заклеймила татуировките. Духовникът отговори, че те не заклеймяват, а напротив, каза, че това е излишен ефект – щрихи на суетата, без да клейми това изкуство, но думите му са били изопачени, сякаш това вече е нещо нормално, защото търсим винаги сензацията.

Е, сега думите му няма да се изопачат, защото скандалът, в който се опитват да го вкарат не е негов, той не участва в него. По думите му, не толкова епископ Поликарп е в основата на скандалите, които се вихрят около неговата персона, по-дълга е тази ръка и тя идва от Троянския манастир.

Проблемът е, че обвиняват архимандрит Антим в това, че се домогва до поставе, а всъщност, борбата вероятно е на съвсем друго място, но пак става въпрос за постове.

Видинският митрополит Дометиан е възрастен и в един момент ще има нужда от избор на нов видински владика. Белоградчишкият епископ определено не е стабилен като викарий във Видин, защото първо узурпира власт, след това натири протосингела, накрая, когато епархийскиятсъвет се вдигна, той даде заден ход, извини се и уж се покая.

Само че, всички сме хора, дори и българските монаси и добре знаем, че властта е сладко нещо. Видинският викарий няма лесно да се даде, защото постът му е властови. Той вероятно си дава сметка, че при едни скорошни избори за видински владика, /Господ здраве да дава на митрополит Дометиан/, но при едни избори, Поликарп няма да има право да участва, защото няма стаж като епископ.

За този пост обаче право ще има да кандидатства предишният викарий на Видин и настоящ игумен в Троян – Величкият епископ Сионий.

Ако Сионий стане видински владика, тогава мястото на Поликарп като викарий е гарантирано. Ето я вероятната топла връзка между двамата епископи.

Страшното е, че духовният отец на архимандрит Антим, имено – Величкият епископ Сионий се е обърнал срещу своето собствено духовно чадо, за да обслужи евентуален административен интерес на Белоградишкия епископ във Видин.

Всъщност няма нищо странно, защото, като се замислим, всичко опира до власт и пари, така, както за съжаление на твърде много места в родната ни Църква.

От това обаче страда един монах, който следва послушанията си от Синода. Той не отива на своя глава като ефимерий в катедралата “Св. Ал. Невски”, там той е изпратен по решение на Светия Синод на БПЦ-БП.

От това страда и цялата ни Църква, защото този тип арогантни задкулисия, доколкото те наистина са в този именно порядък, а фактите говорят точно за това, означава, че парите и властта са обхванали в обятията си много голяма част от висшия ни клир.

За фейсбук-групата "Православни новини" 

Вощениците вече не са дефицит в софийските храмове


Снимка: Тихомира Методиева, Topnovini.bg

Още от есента на миналата година в православните ни храмове трябваше да се продават восъчни свещи. Така решиха синодалните ни митрополити. Целта беше постепенно да се изведат от употреба старите свещи от парафин, пушекът от които силно уврежда стенописите. Това обаче не стана и едва напоследък вощениците вече не са дефицит в столичните храмове.

Предстои ремонт на най-голямата ни православна църква. Стенописите в нея са в много тежко състояние, заради влага, но и запради опушването на стените от парафинените свещи. На места дори въобще не си личи, какво е било изографисано. Такива стенописи, както вече писахме в topnivini.bg, ще бъдат възобновени и възстановени по снимки. Онези, които позволяват реставрация, ще бъдат реставрирани, но това освен много средства, отнема и много време.

Новите восъчни свещи, които реално не опушват стените на храмовете пък са доста скъпи и това ги прави непредпочитани масово от хората, които са свикнали да си купуват по-евтини свещи.

Проверка на topnovini.bg из столични храмове показа, че восъчни свещи вече се продават на повечето места, особено в централните храмове в София.

Руската църква в столицата постави началото, защото именно там, още от есента на 2014 г. продаваха вощеници, при имаше няколко вида.

Най-евтината свещ от парафин струва 10 ст., но тя се предлага предимно в храмовете по селата. Масово останалите църкви по градовете продават свещи от 20 ст. Новите восъчни свещи струват 40 ст. и 1,00 лв., като се очакват и по-високи приходи за храмовете.

Проблем при търговията със свещи е най-вече незаконната им продажба. Масово около храмовете всички сме виждали, че се продават свещи, но те не са от Свещоливницата на Светия Синод и приходите от тях не отиват в Църквата, а в нечий предприемчив джоб. Това ощетява Църквата като цяло и силно вреди на икономическото състояние на храмовете.
Както е известно, свещите, които ще запалим пред иконите, или в определените за това места, трябва да са със щампа на Светия Синод на БПЦ. Това е достатъчна гаранция, поне за сега, че тези свещи са "законни" и са произведени в именно за Църквата, а не са изляти в нечие мазе, например.

"Новите свещи са по-хубави, но никой не иска да ги купува, защото са по-скъпи. Трябва да се измисли нещо, посредством което димът от свещите да бъде хванат, но това трябва да се направи елегантно", заяви пред topnovini.bg председателят на църковното настоятелство на патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски", Тивериополски епископ Тихон.

Специално за този храм, хващането на дима от восъчните свещи е трудно, "защото храмът не търпи никакви добавки. Той е толкова съвършено направен. За да се хване този дим, трябва да се направи някаква собствена композиция. Може би да се изгради някакъв параклис от мед, или от месинг", разсъждава епископ Тихон.

По думите му, навсякъде са извадили свещите извън храма, което не е решение. "Ако ще е така, трябва да има избор - който иска да си запали свещ навън, който иска – в храма. Хората ще си палят свещи в собствения си двор, няма да идват да я запали в църковния двор" коментира още председателят на църковното настоятелство на "Св. Ал. Невски". Той определи темата за свещите и вредното влияние на дима вътре в църквите, като "тежка".


Решение предстои да се вземе. То трябва да дойде от Светия Синод на Българската православна църква-Българска патриаршия /БПЦ-БП/. "Дано обаче това решение да не е такова, че да загрози храмовете, или да изглежда варварско", надява се Тивериополският епископ. Той коментира, че понякога дори и дребна намеса в интериора на даден храм, когато това е за добро, също може да изглежда меко казано неуместна.

За topnovini.bg