понеделник, 20 октомври 2014 г.

Организират среща за евофинансиране на вероизповеданията


„Следващата седмица ми е зелена, няма заседания в Брюксел и в Страсбург, така че, ще Ви поканя всички да разгледаме въпросите за финансирането по европроекти на ремонти на храмове“, обеща Томислав Дончев от ГЕРБ. Той направи импрповизирана среща с духовници от видинска епархия, дошли да изразят подкрепа за ГЕРБ и съставянето на правителство. Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов постави на Дончев задача да организира срещата с духовниците и да се разберат, какво може да направят институциите, за да ги подпомогнат.

От своя страна йеромонах Никанор, който е определен от Светия Синод на БПЦ като официален представител за координация по европроекти и еврофинансиране обясни, че освен нормалният процес на вземане на решения, винаги и във всяка една парламентарна демокрация се нарича политическа воля. „Ние дойдохме тук, за да напомним за себе си и да помолим отново да има политическа воля за по-пълното интегриране на БПЦ. Ние носим много упреци, но не може човек само да бъде хулен и бит, трябва и да му се помогне, за да си поправи кривиците. В новия програмен период, който все още не е започнал, но номинално е започнал тази година, Църквата ни е бенефициент. Тя ще помага не само за възстановяването на храмове, но и при социално слабите, инвалидите и възрастните хора. Ще се включим по-пълноценно с поклонническите си центрове в регионалния туризъм, за насърчаване на местните икономики, но всичко това изисква много работа и тя трябва да се извърши съвместно“, заяви Никанор. По думите му, БПЦ и останалите вероизповедания действат по специален закон, „администрацията не познава нашата правна форма и често се правят неуместни неща в законодателството. Претенциите към нас понякога не са основателни. Надяваме се на повече подкрепа от изпълнителната власт. Възстановяването на България трябва да започне от възстановяване на опустошените човешки души“, каза още йеромонахът.

На въпрос от novinite.bg, какво точно искат от политическа партия ГЕРБ, йеромонах Никанор отговори, че искат политическа воля, защото без нея има само членове, алинеи и параграфи.
„Очакваме ГЕРБ д направят правителство и заради това идваме при тях. Те имат мандат за това. Именно сега сме тук, докато още не са станали велики политиците, защото едно е г-н Иванов, друго е министър Иванов“, посочи Никанор и добави, че вече две години настояват за промени в една от оперативните програми. Сменили са се и министри, но по конкретен казус все още няма отговор от администрацията.

Стана ясно, че предстоят срещи и с представители на останалите политически сили, които биха участвали във властта и в подкрепата към едно коалиционно правителство.
„Всичко онова, което се направи за Църквата преди, се направи със съвместното действие на Томислав Дончев. Участието на Църквата в повече оперативни програми се дължи на политическата воля на Бойко Борисов и на техническата работа и воля на Томислав Дончев“, заяви йеромонах Никанор.

Предстои да се отвори по-широко възможността на БПЦ зда подпомага държавата в социалната дейност.

Стана ясно, че 179 са местните поделения на социалното министерство в цялата страна. Църквата има 4 хил. храма, което е по-голяма възможност за действие. Никанор обясни, че социалната система на държавата е бившата социална система на Църквата, която е била национализирана през 1946 г.

„Нито една оперативна програма не е действаща. Не обвинявам никого, но нищо не се случва. Започнахме да работим по оперативните програми през 2012 г. и нищо някои от програмите все още не са завършени. Хората нямат пари, а бюджета се продънва. Няма частни инвеститори“, коментира йеромонах Никанор. И добави, че до седмица-две трябва да се решат основни въпроси за еврофинансирането за вероизповеданията.

За novinite.bg

Духовници подкрепят ГЕРБ и съставянето на правителство


Снимка: БГНЕС

Изразяваме желанието си да работим с българските институции, защото многократно БПЦ е обвинявана, че тя не върши своето социално дело, а нашето социално дело е да бъдем в диалог с всички институции в държавата“, заяви представителят на Видинска епархия, архимандрит Харалампий, преди срещата на ГЕРБ за обсъждане на възможните коалиции и стъпки за съставяне на ново правителство. Той, заедно с група монаси и свещеници бяха дошли да се срещнат с Бойко Борисов и ръководството на ГЕРБ и да изразят подкрепата си за партията и за съставянето на бъдещ кабинет.

По думите му, те ще дадат подкрепата си и искат подкрепа от партия ГЕРБ в новия парламент и в новия пакет от субсидии, които са изпратени от ЕС за България, за да може БПЦ и останалите вероизповедания, да бъдат по-близо до хората и да ги разбират, както и да им помагат.

Добро е сътрудничество ни през последните години с ГЕРБ, там срещаме по-добро разбиране. В църквата има последование. Ние сме тук с благословението на митрополита ни, Дометиан Видински. Той е преценил, че може да направим такава среща, на която да изразим бллагодарността си към всички кметове, които през последните години са ни помагали в социалното дело, да се възползваме от различните европейски програми. Това става само с добър диалог между институциите“, допълни архимандрит Харалампий.


На въпрос от novinite.bg, как Църквата може да помогне на хората с европейските средства, архимандрит Харалмпий отговори, че това е много лесно. „Когато дадени средства са отпуснати на общината и ако има подписано споразумение да работим в публично-частното партньорство с една община, тези неща са много лесни, ако има добро желание“, представителят на Видинска епархия.

За novinite.bg

неделя, 19 октомври 2014 г.

ВИДИН И СЛИВЕН – В СМЪРТОНОСНА ИГРА НА ВИЗАНТИЯ


Снимка: Преса
 Негово Всесветейшество Вселенски патриарх Вартоломей І


В Богослужението всеки служещ има маниер. Това са дребни маниери, които са характерни за всяка поместна Църква. Свещеници твърдят, че ако се съберат седем епископи, ще се познае всеки от коя Църква е. Това става по облеклото и по откъс от службата. Разликите са: дали омофорите на епископите са меки, или твърди, дали се закопчават с копче за сакуса, или не. Важен е и самият сакус, както и формата на ширита. Гледа се и това, дали шапката е с периферия, или е без периферия, както и, дали булото е  с ластик, или е без ластик, както и много друге на пръв поглед дребни неща. Важно е и как „се взема време” от свещенослужителя…! Това са все показатели, по които може да се разбере, кой от коя поместна Църква е.

Българите имаме автокефална църква и патриарх от 927 г. сл. Р. Хр. Пентархията е нарушена, а когато Рим отпада, ние, които до тогава сме били шести, ставаме пети, тоест, влизаме в свещената пентархията – „ранглистата” на независимите Църкви, или – йерархията през Средновековието. Днес, разбира се не сме пета Църква, защото няма кой да ни защитава това право, отнето ни, заради изгубването на автокефалия на няколко пъти. А няма кой да ни защитава, защото от каляски, тронни зали, фалшиви епископи и пияни похотливци, Църквата ни не може да се захване със съществените неща. Заради това по-многочислените Църкви имат претенции за първенство.

Днес има една твърде шизофренна нагласа на така наречените „три Византии”. Става дума за „Цариградска Византия”, „Светогорска Византия” и „ Московска Византия”. Първата е заради свещения Богородичен град, основан от императори и бил столица на старата Православна Византия. Втората е заради това, че считат „Москва за трети Рим”, което е колкото невярно, почти точно толкова и налудничаво. Третото е заради времето, те спазват часовото време на старата, истинската Византия.

Няма лошо, все пак Византия е родината на Православието, това е първата православна държава-империя, богохранима като обществен субпродукт самата тя като уникален субстрат от вяра, хора и култура. Проблемът е там, че две български епархии днес – Видинска и Сливенска се „родеят” като някакъв „наследнк” на „Цариградската Византия”, те служат така, щото маниерът е като на Вселенския патриарх - Негово Всесветейшество Вартоломей І.

Знаем обаче, че цяла Северна Гърция, въпреки, че е под формалното управление на Атинската архиепископия, реално се "владее" от Вселенска патриаршия, а това не е явление само в Гърция, наблюдаваме го и в части от Северна Европа. Това ли ни очаква и нас, след като тези две наши епархии подражават на Вселенската, точно както е било и в Северна Гърция…!?

Още от 870 година сл. Р. Хр. Ставаме архиепископия, а десет години по-късно, през 880 г. сл. Р. Хр. Сме извадени от диптиха на Вселенската патриаршия, тоест – влизаме в процеса на автокефализиране, което става едва през 927 г. сл. Р. Хр.

И след толкова години, това ли заслужаваме, да се самопредложим отново на Вселенската патриаршия…!? Твърде малки сме, твърде апетитна хапка сме, а Вселенската патриаршия има нужда дори и от малки хапки като нас, защото е „гладна” за диоцези, понеже има много малко…!

Изглежда свещенослужителите ни трябва повече да внимават, когато служат, защото има значение, не само за това, как ще измолят Благоволението Божие, но и към кого ще ни причислят, макар и първоначално твърде невинно. Този филм обаче вече сме го гледали и последната „последна серия” беше с „Българския Великден”, когато на 3 април 1860 г., по време на тържествената великденска служба в българския храм „Свети Стефан” в Цариград митрополит Иларион Макариополски не споменава името на вселенския гръцкия патриарх. На негово място казва "всякое епископство православных", което се произнася само от предстоятел на автокефална църква.

В много от българските селища населението заставя владиците да се отрекат от Цариградската патриаршия и се обръща към Иларион Макариополски като към глава на Българската църква.

Дали днес, не търгуваме този величав подвиг за нещо, което струва няколко сребърника…, с които някои епископи ще си купят нови, пищни корони, по-лъскави епитрахили и някоя и друга позлатена висулка за врата – хомотът на една продадена национална кауза…!?

СВЕТО-СЛИВЕНСКИ ЙОАНИКИЙ СЕ „СДОБИ” С ЧУДОТВОРНА ИКОНА!


Снимка: БГНЕС

Дядо Йоаникий – свето-сливенския владика, получи чудотворна икона….! Както казваше една позната…”жива да не бях, ама съм…!”. Въпросната икона се оказа хартиено копие, с алуминиев обков, който е посребрен. Така митрополитът вече се „сдоби” с чудо на чудесата - „чудотворна икона”. Казват, че копието обладава свойствата на оригинала. Демек, когато се направи копие на чудотворна икона, то също е чудотворно. Да, ама не, казваше великият Петко Бочаров преди години.

Иконата се рисува по така наречения неръкотворен метод. Тоест, ръката на този, който зографисва, не се движи по негова воля, а по волята на самия Господ, който направлява движенията, за да може иконата наистина да има свети свойства. Заради това се молим на иконата, защото тя не е картина, нарисувана от някого, а е неръкотворен образ, който реално ни чува и ни помага, когато заслужаваме. Така че, това, че копието обладава свойствата на оригинала, звучи като „мижи да те лажем”, шъ мъ прощават, значи!!!

Въобще, как може да се „произвежда” чудотворна икона, що за идиотско словосъчетаване - „производство” и „чудотворна икона”…!?

По всяка вероятност въпросната икона струва не повече от 500 лв., смятат експерти.

Чудотворните икони правят чудеса, те са живите чудеса и днес. На Атон има много такива икони и те ежедневно извършват чудеса. Понякога икона е пренасяна с лодка до корабче, на което пътуват жени, на 500 метра от брега на Атон, за да се поклонят дамите на светинята. Това също е чудо на иконата, тя отива при богомолците, самата тя...

Някак, не е редно да превръщаме това уникално явление за Православието, в шир-потреба…! Грехота е, това е поругание!


Чудотворната икона няма копия, тя е една, човек може да си я купи на картичка, но истинската икона е само една, защото е уникална и защото чудесата не са от нейно име, а от самата нея! 

„ТРОЯНСКИЯТ ВАСИЛЕВС” КАТАСТРОФИРАЛ С КАЛЯСКАТА СИ…!?


"Ен Христо Тотео пистос базилеус, ке автократор..."

Игуменът на Троянския манастир Негово Величество, „великият” Велички епископ Сионий катастрофирал със собствената си каляска-кабриолет, твърдят хора от село Черни Осъм. Преосвещенството било на гости в селото, попрекалил, твърдят по традиция, с руйното винце и бистрата ракийка и на връщане, докато се опитвал да се концентрира по пътя, държейки юздиде като връвта на подрасника си, явно  изпуснал контрол.

Следва катастрофа, каляската се обръща, черноризецът излита от нея и се отървава  само с натъртвания и охлузвания. Казват, че Господ пази лудите и…пияните…! Едно обаче е хубаво, явно Господ повече обича коня, защото на клетата животинка, теглела луксозното возило на епископа-василевс, му няма нищо, твърдят запознати.

Местните селяни още си тресат стомасите от смях по комичната ситуация, но, смехът е до тук!

Вече имаше подобен инцидент, къде, къде по-модерен от този, но не и толкова ефектен. Един пияница-шофьор беше „командирован” обратно в епархията-майка, това беше архимандрит Григорий Лозев от Троянския манастир. Не стига това, но той беше заловен втори път пиян, без книжка, отново да управлява четириколото си возило. Явно климатът в Троянско, или пък изпаренията от заложеното винце и джибрите ракиени оказват някакво доста странно влияние, все пак, такъв е сезонът!

За какъв му е на един епископ да се завозва с каляска!? Хайде, приехме, че направи „тронна зала” в манастира, все пак, да посреща там гости, макар че монарси не идват на гости често – има-няма – на столетие поне! Щеше да прави параклис с олтара на запад…., а сега, каляска, че и катастрофа, при това в нетрезво състояние…!

Ех, този Троянски манастир, не му върви и това си е! Уж проблемът беше, че бил гей-свърталище. Изгониха нарочените за „гейове”, един дори умориха физически, а сега се оказа, че така наречените „гейове” въобще не са били дори малък проблем.

Какво по-ефектно от това, епископ да се вее с каляска…(…дори звучи абсурдно…), развявайки бурната си лицева растителност като същи един рокер…, дано само не е викал през това време и „хеви метъл ко*елета”, защото наистина щеше да е смъртоносно….смешно…!

Дано и да не е бил с императорската си корона, пардон, епископската си шапка, че ако е литнала и тя към дерето, подир каляската, сега какъв епископ ще е … без корона…!?

Е, каляската може и да е потрошена, ще се оправи, великия Велички ще се понамаже  с „Волтарен” тук-таме, пък ще му мине, остава поне тронната зала.


И така, да обобщим, имаме тронна зала, имаме каляска, макар и в дерето, следователно и основателно имаме и василевс, макар и понатъртен и обилно обгрижван от местните винарки. Лъжа ли е, истина ли е, но за последните казват, че като кацнели на стобора,…кучетата ги лаели…! 

четвъртък, 16 октомври 2014 г.

Мира Радева: Объркана съм от поведението на реформаторите


Снимка: БГНЕС

„Обаркана съм. Като цяло съм доста скептична по отношение на поведението на Реформаторския блок. Тези хора ме притесняват. Започнаха да поставят едни условия, които ми се струват неестествени. Разочаровах се и от отношението към Меглена Кунева. Те стъпиха на криво още с европейските избори. Не беше коректно да си мерят силите помежду си, защото бяха формация, която все още не беше истински създадена“, заяви в коментар за novinite.bg социологът Мира Радева.
По думите й, проблемът сега не е в това, че има противоборство, но то е показателно, защото според нея очевидно всяко решение при реформаторите е предпоследно. „Говори се твърде общо. Да се проведат осем часа преговори и едните да казват, че нищо не са постигнали, а другите да казват, че са постигнали много, е странно“, допълни социологът.
„Пресконференциите с БСП и ДПС демонстрираха ясни констатации и послания. Неяснотите сега, /след преговорите с реформаторите/ се дължат на  вътрешна неяснота в самия Реформаторски блок. Не се излъчват ясни послания към ГЕРБ и към публиката. Най-вероятно се поставят условия, относно участието на Патриотичния фронт“, смята Радева.

По думите й, без да се промени избирателната система, едни нови избори биха били още по-тежък удар по самочувствието ни и като общество, и като избиратели.


„Политическата ни система е тежко катастрофирала и никой не е доволен от резултатите от изборите. Хората искат нови правила на политическото представителство. На тези избори пропорционалната система показа най-тежките си недъзи и сега това го виждаме като резултат – трудностите при съставянето на кабинет“, отбеляза Мира Радева.

За novinite.bg

ГЕРБ и реформаторите – едно напред, две назад!


Снимка: БГНЕС

Какви са изводите от преговорите между рефорпматорите и ГЕРБ, провалиха ли се в опитите да намерят консенсус, или той предстои.  Нито реформаторите, нито ГЕРБ заявяват, че са се провалили. Попадаме в парадоксалната ситуация – преговори имаше, губещи няма, но сякаш няма и печеливши!

Две са хипотезите – едната, че реформаторите нямат готовност да влязат във властта, другата, че ако не влязат в управлението, загиват. Има обаче и още една хипотеза, която сякаш се прокрадва от време на време. Става дума за лицето на реформаторите. От ДСБ твърдят, че евентуално управление с ГЕРБ на всяка цена, би обезличило Реформаторския блок и би го превърнало в пейоративен придатък на дясната политиката, от какъвто никой няма нужда.

Съществува обаче и хипотезата, че ако реформаторите не се договорят с ГЕРБ, то ГЕРБ може да се договори с някои от тях и така хем да си осигури известна подкрепа, хем механично да разцепи и без това привидно крехкото единство на дясната коалиция. Това малко наподобява онзи виц, при който попитали, дали Русия ще влезе в НАТО, а отговорът бил, че не знаят, дали Русия ще влезе в НАТО, но НАТО може да влезе в Русия...!

Реформаторският блок няма един лидер, лидери са всичките лидери на партии.  Това колкото е предимство, защото демонстрира представителност, толкова е и недостатък, защото, когато трябва да се вземе решение, обикновено става трудно. Едно е един лидер да преговаря с другия лидер, друго е петима лидери да преговарят с един лидер.

От друга страна, ГЕРБ са били на ясно още преди началото на преговорите, че решенията при реформаторите се вземат по определена специфика. Така че, изненада няма, или не би трябвало да има.

Публиката остава с впечатление, че РБ и ГЕРБ нямат различия, но сякаш те са повече от тези между ГЕРБ и БСП. Дали това е, защото се доизкусуряват детайли, дали става дума за капризничене от някоя от страните, или и от двете, дали пък „по-малките“ не се дърпат свенливо, за да не изглеждат твърде „лесни“..., предстои да разберем, вероятно.

Реформаторите обаче са поставени между чука и наковалнята. От една страна стои въпросът, да се разберат с ГЕРБ и как да стане това, от друга страна, на кръстосан натиск са подложени и от факта, че част от избирателите им не искат коалиция с ГЕРБ - те са гласували за дясна партия и не желаят РБ да се коалира с хибридна дясна партия, за каквато приемат партията на Борисов. Тук хипотезата е, „по-добре ужасен край, отколкото ужас без край“.

Това също изглежда различно от различните гледни точки, до толкова, до колкото не бива тесният партиен интерес да се поставя над обществения.

За novinite.bg