вторник, 2 септември 2014 г.

Паметникът пред НДК – едно уравнение с няколко неизвестни


Снимка: offnews.bg

Нови девет проекта за преустройство на паметника пред НДК ще бъдат разглеждани от общинските власти. Това стана ясно, след като до миналата седмица бяха постъпили общо 11 проекта, които трябваше да бъдат обсъдени по целесъобразност.

Всъщност, столичната община е решена да избере такъв проект, който да удовлетвори исканията и желанията на софиянци в максимална степен. Към момента е ясно, че повечето софиянци не искат запазването на стария паметник, още по-малко пък неговото възстановяване в автентичен вид. Целта е да се намери адекватно решение, което да отговаря и на съвременните естетически критерии, както и да се постигне такъв визуален резултат, от който да са доволни всички, или поне голяма част от софиянци.

Ясно е едно, паметта за 1-ви и 6-ти полк трябва да бъде реабилитирана по някакъв начин, защото това е бил мемориал, който е олицетворявал славата и мощта на Българската армия през години, когато са се водили войните за национално спасение и обединение. Софиянци, а и не само софиянци, са особено чувствителни към този военен мемориал, защото той беше поруган и унищожен, за да се издигне на негово място една приумица на Тодор Живков, който издигна истински дворец на името на своята дъщеря Людмила Живкова. Името на този дворец беше именно – Народен дворец на културата „Людмила Живкова“, а по-късно след промените от 10 ноември 1989 г., той беше преименуван на „Национален дворец на културата“.

Така и паметникът до  НДК, който днес е обект на спорове, също отнесе критики. Дали възстановяването на военния мемориал трябва да бъде точно на мястото на този паметник е един от въпросите. От една страна, това не е автентичното място на тези паметни плочи, от друга страна, това е възможно най-близкото място, където  те да бъдат възстановени, защото очевидно няма как да са на старото си място, където сега е НДК.

Приемливо е, сякаш за всички, старият паметник да бъде преустроен и проектите са повече от впечатляващи. Друг е въпросът, дали ще има пари, защото някои от тях предвиждат наистина много ефекти, които струват скъпо. Освен това, самото отстраняване на целия или част от стария паметник също ще струва много. Въпросът е, че предлагането на идеи за преустройство и преструктуриране на това пространство трябва да има срок. Неотдавна, в интервю за novinite.bg, заместник-председателят на СОС Вили Лилков заяви, че именно сега е моментът старият паметник да претърпи реконструкция, защото започна ремонт на парковото пространство пред НДК.

Непрекъснатото предлагане на нови и нови проекти не е лошо, нека има възможност за избор, но наистина то не може да продължи до безкрай. Този паметник, който през години придоби най-различни имена, някои от които доста нецензурни, е крайно време да бъде преустроен. Кога и дали, предстои да разберем, а междувременно, ремонтът на градинката пред НДК вече тече...

За novinite.bg

събота, 30 август 2014 г.

Къде са най-новите епископи на БПЦ?


Снимка: stalnevskyorthodoxcathedral-sofiabg.blogspot.com

Къде са най-новите епископи на БПЦ, защо не се виждат, тоест, виждат се, но някак незабележимо сне виждат…!? Белоградчишкият епископ служи, наистина, сякаш доста активно, само че, само в собствената си епархия, където впрочем беше и хиротонисан на така наречената “селска”, или “домашна” хиротония…! Защо не служи извън епархията си, дали не го канят, дали не иска, а ако не иска, защо не иска…!?

Въпросите увисват така, както обещанието му да изпрати едни документи преди време, за бившия видински митрополит.... Обеща и така и си остана обещанието, само дето усърдно почисти поста си във "Фейсбук", в който се вижда че обещава…! Бих казал, твърде “удобно”, …!

Освен в епархията си, новият Знеполски епископ също не служи извън нея! Абе тези хора, срамуват ли се от нещо, има ли нещо, което не знаем, което вероятно обяснява, защо не искат, или поне не служат извън родните си епархии…!?

Явно не ги канят! Когато се избере нов патриарх, той заминава на така наречените мирни посещения в другите сестри-поместни църкви, за да служи заедно с техните предстоятели и така да се подчертае съборността! Когато епископите служат в различни епархии, това подчертава същата тази “съборност”, но на ниво поместна православна църква.

Е, като не се извършват такива служения от родните ни най-нови епископи, човек започва да си мисли, че всяка епархия от БПЦ всъщност си е самостоятелна, води самостоятелна политика, външна и вътрешна, не се подчинява на Св. Синод на БПЦ-БП, което означава, че всяка епархия се изживява в нещо като схизма спрямо Патриаршията…!

Епископството не е да сложиш корона като цар, да се титулуваш с някой град, да се разхождаш с пъстра “рокля” из романтичния уют на някой манастир, или надменно да благославяш, сякаш идваш от самата Влахерна, в Константинопол. Епископството е мисия…!


Последните хиротонии показаха странно поведение на епархийските ни митрополити. Хиротонисва се нов епископ, а на “празника” - само един митрополит от друга епархия, е и “домашния” митрополит присъства, но той така и така присъства. А по Устав трябва да са поне трима.

Но, както вече знаем, Уставът у нас има препоръчителен характер, както впрочем повечето закони в държавата ни. Или иначе казано – за кокошка – няма прошка, за кон – няма Закон…! Явно църквата копира държавата, въпреки че именно по Закон е отделена от нея…уви…! Каквито ни епископите, такава ни и църквата, такива ни и хиротониите, пък после ни е виновен Негово Всесветейшество,…Иван Костов, или ланският сняг…!

петък, 29 август 2014 г.

ЩЕ ПАДНЕ ЛИ ГЛАВАТА НА ШАЛАМАНОВ?


Снимка: fakti.bg

Военният министър Велизар Шаламанов предложи скандалната „Визия 2020: България в НАТО и Европейската отбрана“, в която се казва, че има риск за сигурността на България и Алианса. Това предизвика много полемики, като политически партии като АБВ и „Атака“, които откровено защитават позицията на Москва, поискаха оставката на Шаламанов. ГЕРБ, в лицето на Цветан Цветанов също се обявиха против това служебен министър да предлага дългосрочна стратегия за действие. Последното е интересно като политически феномен, но е факт.

В същото време президентът Плевнелиев, който също беше излъчен от партията ГЕРБ, посочи, че „политическите оценки са взети изцяло от официалната позиция на НАТО и на генералният секретар. Съветвам българските политици да прочетат внимателно какво е казал генералният секретар на НАТО, оценката му не се различава от написаното от родните експерти", каза пред журналисти държавният глава“.

Всъщност, кого ядоса Шаламанов? Изглежда никой не се ядоса, просто се задейства един стар и добре познат български рефлекс, балкански може би – също, това е рефлексът на снижаването. „Да се снижим, докато отмине бурята“, съветваше йезуитски някога другарят Тодор Живков. Оказа се обаче, че бурята не го подмина и него дори. Една от популярните ни родни поговорки гласи, че „преклонена глава сабя не я сече!“, та заради това българинът винаги е бил независим, понеже, според някои, нищо не е зависело от него.

Именно заради това и сега, „Визията“, която дава ясни отговори на още по-ясно зададени въпроси, ядоса някои политици, защото те така са свикнали – въпросите да са винаги оплетени така, щото отговорите да са още по-витиевати!


Е, един български министър си позволи да зададе категорични въпроси, с още по-категорични отговори на тях. Така се стигна до скандал, а как ще свърши всичко...? Два са вариантите, тоест – три. Единият е Шаламанов да „отлети“, вторият е случаят да се потули, като малка „срамота“ в трамвая, а третият – да се замислим и да размислим, защото изглежда, има за какво.

сряда, 27 август 2014 г.

Ами ако ви се падне бюлетина № 8...


Снимка: www.infonews.bg

Георги Кадиев е поставен в листата на на неизбираемото осмо място, от софийската конференция на БСП, за изборите на 5 октомври. Самият той написа това на стената си в социалната мрежа „Фейсбук“.

Ясно е, че Кадиев е бунтар, дори може и да сме учудени, че въобще го номинират. Всъщност, защо наистина го номинират на осмо място, което е повече от ясно, че е неизбираемо? Това някаква проява на височайше благоволение от страна на „партийната аристокрация“ ли е, или нещо друго?

Чрез преференциалния вот нещата могат да се обърнат, така, щото Кадиев да бъде избран, но защо трябва да се търси задействането на подобен все пак „резервен механизъм“, вместо той да бъде поставен на място, на което да може да бъде избран и без преференция!?

Номинацията на един политик на такова неизбираемо място демонстрира двуличие. От една страна предлагаме някого, от друга страна, той реално няма шансове. Става дума за това, че когато искаме да покажем, колко сме великодушни и приемаме критиката, едва ли такава откровена подигравка с един политик е коректна и уместна!

Тук не става дума само за личността на Георги Кадиев, става дума и за това, че на състезание или тръгваш, за да бъдеш победител, или изобщо не тръгваш.


...Ние сами си извоюваме избираемите места. Ако стане-ние сме промяната в БСП. Ако не стане-отпадаме, от нас няма нужда. Просто и ясно...“, твърди самият Кадиев. Та, ако ще тръгва на състезание от осмото място, ще му трябват много сили, за да се пребори с „велможите“, срещу които, впрочем, се е борил винаги.

За novinite.bg

Прероден, или изцяло нов паметник пред НДК…?


Снимка: novinar.bg

Вили Младенов Лилков е общински съветник в София, от партия „Демократи за силна България”, заместник-председател е на Столичния Общински съвет. Той е професор д-р - ръководител на Катедра "Физика" на Минно-геоложки университет "Св. Иван Рилски". Проф. Лилков е роден във Видин и е завършил Физическия факултет на СУ „Св. Кл. Охридски”.

Г-н Лилков, какво е бъдещето на паметника пред НДК, какво се предвижда да се случи с него?

Съгласно решение на Столичния Общински съвет, за сега се предвижда да се реконструира изцяло паметникът „1300 години България”, пред НДК. Предлагат се идеи и конкурсът все още тече, както за възстановяване и обновяване на съществуващия паметник, така и нови концепции за цялостно преустройство на пространството. Това означава, че този паметник може да остане, а може и да се премахне и да се появи нещо ново. До момента са постъпили 11 конкурсни предложения от най-различен характер. Повечето от тях предвиждат запазване на паметника и неговото съвсем козметично променяне, но има и такива, които предвиждат по-сериозни промени. Има само един проект, който предвижда изцяло да се премахне съществуващият паметник на скулптура Старчев и да се възстановят не паметните плочи, а паметта за загиналите от 1-ви и 6-ти полк. Тази процедура вероятно ще продължи. Подават се заявки и становища в Дирекция "Архитектура и градоустройство" /ДАГ/, при Столична община, като се предвижда и публично обсъждане, в подкрепа на един или друг от тези проекти, които са публично достояние.

Има ли и други инициативи за този паметник?

Другата инициатива изисква императивно премахването на съществуващите паметник и възстановяване в автентичния вид на паметните плочи на 1-ви и 6-ти полк. Моето мнение е нещо друго.

А какво е Вашето мнение?

Моето мнение е ,че при всички случаи трябва да се възстановят плочите на 1-ви и 6-ти полк. Преди десет години, когато паметникът на Старчев беше в доста по-добър вид, поех инициативата, заедно с ръководството на Район „Триадица”, и отредихме едно място в парка зад хотел „Хилтън”-около 10 декара. Тогава внесох доклад в Общинския съвет, с който поисках да се учреди право на строеж в полза на Министерството на отбраната, за възстановяване на паметните плочи. През 2000 г. министър Бойко Ноев изрази готовност министерството да работи и да възстанови паметните плочи. Беше преработен и планът на парка. Имаше дори изработен проект. Известно време по този въпрос работи и министър Близнаков, както и Николай Цонев. Остойностяването обаче показа доста голяма сума. Изтече и правото на строеж, което отново възстановявахме, но идеята постепенно затихна.

Каква е ситуацията с паметника към момента?

От една страна, възникна идеята да се махне този паметник, от друга страна военното ведомство нищо не може да направи и едва ли ще направи нещо. Моята идея е да се отнеме правото на строеж от Министерството на отбраната. Да се вземе решение от Общинския съвет, че на мястото на паметника на Старчев ще се възстановят паметните плочи. Общината трябва да обяви, че ще бъде изпълнител на целия този проект. Тогава можем да направим кампания за набиране на средства. Това трябва да стане много бързо, защото стартира преустройството на цялото пространство около НДК, с европейски пари по европроекти.

На какво беше символ този паметник, някой го приемат като символ на комунизма и искат изцяло да се премахне, дали ще се синхронизира новият изглед с натрупаната история?

Аз не го възприемам като символ на комунизма. Той нищо не символизира. Друг е въпросът, че хората го свързват с комунизма, защото е акцент в този площад, който беше направен. Но той самият никога не ми е внушавал особени размисли, освен че в последно време си мисля, че той е толкова грозен, че на този паметник трябва да му се направи паметник на грозотата. Той е безсмислен като паметник. Нещо, което е отречено от цялото общество, да се съживява, ми се струва нелепо. Не е лоша и идеята, която е в единия от проектите, за създаване на музей, подземен музей, където да се експонират по един по-модерен начин тези паметни плочи. Явно тези плочи и това място е много съкровено за софиянци и ние трябва да се съобразим с това. Преобразило се е цялото място. Тези плочи преди години са били част от двора на полковете, там е имало казарми и входът е бил от към бул. „Патриарх Евтимий” и „Витошка”. Всичко е изглеждало по съвсем друг начин.

Вие конкретно, какво можете да направите?

Мога да разговарям с инициаторите, ако желаят да направим една среща и да обобщим предложенията и аз като общински съветник да ги внеса. Лично аз не бих чакал Министерството на отбраната да прави каквото и да било за този паметник.

Колко ще струва на общината едно такова преустройство на толкова мащабен монумент?

Винаги цената се определя от конкретния проект. Те са най-различни. Когато се стигне до окончателен проект, ще го остойностим. Трябва да се предвиди и огромна сума по премахването на този паметник. Много хора смятат, че този въпрос може да се реши за ден-два, но не е толкова просто.

Има ли други спорни паметници в София, съдбата на които предстои да се реши, за да заживеят те нов живот?

За мен много спорен е паметникът на Съветската армия, който е разделил обществото. Освен това, не само че той като смисъл се тълкува различно, но наистина разделя. Той се е тропосал на най-скъпото място, в градина, която има съвсем друга символика. Това публично пространство трябва да обединява хората, защото няма публични пространства по света, които да разделят и разединяват. Те са много малко. За мен този паметник трябва да се премахне и градината да се възстанови в контекста, който тя е следвала през годините като Княжеска градина. Този паметник там е натрапник.

Преди години имаше една неформална идея да се направи алея, например в квартал „Божурище”, където да се преместят всички идеологически паметници от времето на комунизма у нас. До къде стигна това начинание и има ли въобще развитие?


Това е стара идея, още Соломон Паси я лансира в първите години след 1989 г. По време на управлението на ГЕРБ, министър Вежди Рашидов направи нещо подобно в двора на Министерството на културата при КАТ. Там има музей на комунизма. Имаше и предложение от кмета на Димитровград паметникът пред НДК да бъде преместен там, защото самият град е паметникът, символ на комунистическата архитектура и там един такъв монумент може да се впише много добре. Подкрепям тази идея, да не се унищожават паметници, а да се преместват там, където им е мястото, а не в Княжеската градина.

За novinite.bg

понеделник, 25 август 2014 г.

ДЕМОГРАФСКИ ФЕНОМЕНИ В СЪВРЕМЕННА БЪЛГАРИЯ

·        Как ромите станаха турци

·        Икономическите промени поведоха след себе си демографски процеси, които предизвикаха религиозни изменения.





Роми от квартали в Пазарджик се пишат по регистрите на населението, турци и мюсюлмани. Процесът не е от вчера и от днес. Все повече роми в страната се пишат турци като етнически произход и по този начин изкуствено променят състава на етносите в българската националност. Процесът е особено интересен, защото има предистория, а тя датира от много години.

Ромите, или както си ги знаем – циганите винаги са били особено силно вярващи, религиозни. Баба ми навремето казваше, че циганите може и хляб да нямат, но на Гергьовден на софрата винаги ще имат агнешко. Те особено тържествено честват празниците, посветени на Пресвета Богородица. Винаги тези дни за тях са повод да съберат семействата си, да се почерпят, дори и да нямат пари за това, винаги намират, това е повод за празник, за нещо, което те изживяват така, както според тях трябва да бъде.

И изведнъж, ромите масово започват да се пишат турци! Защо се случва това, каква е причината за едно такова масово явление? Ако беше единичен случай, нямаше да направи впечатление . Всъщност, няма  проблем в това, че един етнос, решава да се изживява като друг, въпросът е, ЗАЩО се случва това. В дъното на всеки един процес, винаги има първопричина, която обяснява смисъла и значението на онова ,което реално се случва. Така е и в случая.

Парите, които текат към страната ни от години от арабския свят са видими и са факт. Това обаче не е нещо, което не можем да си обясним. Преди години имах възможност да пътувам до Сараево, в Босна и Херцеговина. Така се случи, че ходих там два пъти в рамките на не повече от една година. Първо видях строителството на една много голяма джамия, която ми привлече погледа, защото на фона на всичките разрушения от войната в бивша Югославия, тази постройка се открояваше с яркочервения си мрамор, който беше използван за облицовка на всичко, включително и на минарето. Личеше си, че са хвърлени много пари, но все пак това беше строеж. Сметнах, че като всичко на Балканите, този строеж ще продължи с години. Само няколко месеца по-късно отново бях в Сараево и джамията не само беше завършена, но и функционираше като действащ храм.

Парите правят всичко, както навсякъде и както за всичко, когато има средства, нещата се случват!

Така е и у нас, арабският свят финансира ислямските движения, за да се гарантира свобода на вероизповеданията, а такава разбира се се гарантира, защото България отдавна е демократична държава.

Ромите, ако се запишат като роми, няма да получат нищо, освен височайшата привилегия от много години, да не си платят тока и водата и те да не им бъдат прекъснати, по традиция! Ако обаче същите роми се запишат в регистрите като турци, тогава ислямските фондации, същите, които са финансирали вероятно и строителството на въпросната джамия в Сараево, предоставят средства за образование, за културна идентификация на така наречените „прозелити”-/новопокръстени/, за да бъдат те истински приобщени към ислямските традиции и битност.

Така изведнъж циганите/ромите от пазарджишките махали се превърнаха в турци, не защото са получили прозрение от Аллах, а единствено и само, защото от името на Аллах идват пари. Е, разбира се някои от тях вероятно са приели истински и със сърцето си Исляма като вяра, но едва ли това е масово явление.
Циганите/ромите винаги са били по-силно вярващи от нас българите. Това е феномен, но и си има своето лесно обяснение.

Ромите винаги са били не особено контролирани от властта по времето на комунизма. Те просто винаги са били свободни души, бунтари, които се подчиняваха формално на авторитета на властта. Именно заради това и вярата им беше по-истинска, по-реална и по-силна!

Приемането на Исляма така масово днес не може да се съотнесе към тази им силна вяра, не може да намери никакво логично обяснение освен това, че мизерията, в която ромите изпаднаха ги накара да се променят. Така от силно вярващи православни християни, те са склонни, поне някои от тях, да променят, по всяка вероятност външно, формално вярата си, за да се препитават, за да получат пари. Феноменът е не само български, но и балкански, защото такива процеси се наблюдават и в други балкански държави като Македония, Албания, Сърбия и Босна и Херцеговина.

Икономическите проблеми постепенно формират процеси, които неизбежно и очевидно водят до формални демографски промени. Това е нещо, което можем да си обясним с промяната в политическите режими на Балканите през последните 25 години, както и с колосална, почти революционна промяна в съзнанието на балканския човек. Той от един роб на работата си, на партията и на политическата догма, се върна към истинската си същност на мислещ човек. 

Липсата на икономическа стабилност и битова уравновесеност обаче го доведе до състояние, в което той трябва да прави компромиси, а продължителността на преходите от комунизъм към демокрация на Балканите, предизвика паническо търсене на онази сламка, която да осигури поне екзистенц-минимума за живот. 

Така икономическите промени поведоха след себе си демографски процеси, които предизвикаха религиозни феномени, каквито днес наблюдаваме в Пазарджик и околностите!

ВЕНЦИСЛАВ ЖЕКОВ
кореспондент на в-к „България” в София

Снимки от интернет.

Текстове на снимките:

Снимка 1 – Съпругите и привърженичките на имамите, които бяха съдени в Пазарджик, бяха съкрушени от това, че не ги разбират, н и те не обясняваха, какво точно искат. Снимка: dnes.dir.bg

Снимка 2 – Все повече роми се пишат турци, за да получават пари от ислямски фондации. Снимка: www.vesti.bg

Снимка 3 – Агитацията в ромските махали е изключително активна, защото именно там тя може да има ефекта, който преследва – нови души за Исляма! Снимка: www.vestnikataka.bg

ДАЛИ ЛЕКАТА ФОРМА НА АНАХРОНИЗЪМ Е ЛЕЧИМА, ИЛИ КАК ЛЪЖИТЕ ВСЕ ТРЯБВА ДА ИМАТ КРАЙ! ?


Снимка от профил във "Фейсбук"

Д-р С.С., която претендира да е личен лекар на Негово Светейшество патриарх Неофит, публикува снимка в профила си в социалната мрежа „Фейсбук”. На нея тя е до чудотворната икона на Пресвета Богородица в Троянския манастир. Този път няма да се занимаваме с манастира, а по-скоро със страничен проблем.  В текст под въпросната снимка, същата г-жа, лекар, пише, че най-сетне проскинитарият на иконата е почистен, „след мнооого години”. Явно е убегнало на докторката, че същият проскинитарий е почистен още през 2012 г. При реставрацията на храма на манастира, реставраторите са почиствали мястото, където е поставена иконата само вечер,от 18 до към 21 ч., за да могат поклонници да се докоснат до светинята.

Реставраторите са били от Троян. Те дори помолили местна резбарка – Веска, да изработи липсващи части от горната част на проскинитария – цвете, гълъб и едно лице на ангел.

Или иначе казано, въпросният проскинитарий е бил почистен по времето на игуменството на Браницки епископ Григорий, който беше повикан като викарен епископ в София.

Докторката, явно в желанието си да покаже, колко много благини е сторил новият игумен, изпада в лека форма на анахронизъм, защото разлика от две години, хайде да не бъдем злобни, не е чак толкова голяма грешка…! Всъщност обаче, оказва се, че не всичко на тази планета започва с Величкия епископ, има и някои неща, ...все пак..., които са се случили преди него и почистването на проскинитария на чудотворната икона от Троянския манастир е едно от тях!

Няма смисъл, не е редно, пък и някак си е меко казано нахално да се придават едни заслуги на някого, който си няма и понятие от тях, защото докато едни са попийвали манастирско винце и са похапвали не особено сочно овнешко,тук и там, други явно са направили нещо наистина ценно и Богоугодно…!

Такива панегиристични словоизлияния има и при една от авторите, пишещи за същия манастир. Г-жа В. И. пише: „…Многохилядният народ, който като пълноводна река се стичаше непрекъснато към Троянския манастир, се радваше на обновения вид на манастира, на прекрасно поддържаните тревни и цветни площи, подновени с екзотични храсти, дървета, на алпинеумите, умело подредени с насаждения, и на детайлите в двора, които се превърнаха в любимо място за паметни снимки….”. Тук накрая липсва само едно бодряшко, планинарско и най-вече пиренейско „Оле..!”.

Като чете тези панегирици човек би си помислил, че манастирът ще става природен резерват. Алпинеуми, градинки, цветенца, пчелички и може би някои редки видове птички…, с една дума – нещо като…ботаническа градина!

И на въпросната г-жа следва да се посочи, ама дебело да се подчертае, че манастирът не е туристически атракцион, а преди всичко място за духовен живот. Това подчерта и игуменът, в разговор с патриарха..! 

Именно заради това е малко странно, когато се обръща прекалено внимание на външната, материалната страна повече, отколкото на духовната, която дори се занемарява! И пак…, не всичко започва и завършва с един игумен, и преди него е имало игумени, дай Боже и след него ще има такива…!