вторник, 28 юни 2016 г.

ЦЪРКОВНА АРОГАНТНОСТ ПО МОСКОВСКИЙ ОБРАЗЕЦ!

Снимка: apocalypse-2012.com
Публичните медийни изяви на вездесъщата, емблематичната, „вечната и святата” и доволно енигматичната „лява” журналистка Велислава Дърева напоследък ни показват богат репертоар от жалки опити за театрална постановка – тип „Драма” с елементи на „Трагедия”, как Църквата ни не била оценена, или била оценена, но неправилно, заради това, че не участвала на събора на остров Крит.

Интересно е твърдението на госпожа/госпожица Дърева, когато твърди, как 190 млн., ако не ме лъже паметта, били онези православни християни, които не искали събор….!

Дърева, как така и от позицията си на каква, решихте, че всинца 190 млн., ако пак не ме лъже паметта, изведнъж застанаха зад своя вожд и учител Гундяев и вкупом, групово, хорово и в тон, както разбира се и в крачка, решиха, че го подкрепят в решението му, да наложи волята си за неучастие на събора-един откровен вандалски акт спрямо правилата и нормите на поведение…!?

По-просто казано – ако приемем, че четирите църкви, които не отидоха на събора представляват тези милиони хора, като население на съответните национални държави, то това население първо не е задължително да е православно, второ, не е задължително да е вярващо въобще и трето, дори и да е вярващо и православно, напълно възможно е да не е съгласно с едноличното решение на руския папа Гундяев! Това някой сети ли се да отчете коректно….!?
Това, че църквите се намират в определена държава, не означава, че цялото население вкупом стои зад същата тази църква.

Още повече имаме примери, как не просто вярващи, а дори и митрополити в родното ни БПЦ, не са съгласни с решението на Синода ни за неучастие на събора на остров Крит! Митрополити не са съгласни, какво остава за обикновени богослови и още по-обикновени миряни….!

Дърева обаче направи една скоросмъртна бакалска сметка, тип: товарищ Сталин за разпределяне на сферите на влияние и одраска картата на света с милиони хора, които нито ги знае, нито ги смята правилно, още по-малко пък има право да „бакализира” едно такова мащабно събитие! Намеси се дори Политбюро….! Ах, как обичам правоверни да ми говорят против падишаха….!!!!

Но да оставим Дърева на самата себе си, явно пишещата и говорещата си е самодостатъчна в собственото си самообаяние и духовна прелест, за да си позволи да ги приказва едни, хайде да не казваме, какви…!

Има и още един обиден, при това нагъл момент, който не прави чест въобще на Църквата ни..! Добре, не искаме да участваме в събора, константинополският патриарх ни покани поне да вземем участие в съвместните богослужения на 19 и 26 юни заедно с другите предстоятели, участващи в Светия и велик събор на Крит, не за друго, а за да демонстрираме единство.

Може да не искаме събора, може и да не приемаме неговото съществуване дори, но какво против имаме общото богослужение, нима служим на различни богове….нима Христос не е един и за нас, и за Грузия, и за Русия, и за Антиохия, а и за всички останали ПРАВОСЛАВНИ църкви…!?

И ако все пак Русия и Антиохия отговориха на писмото на Вартоломей, от уважение поне, ние и Грузия явно сме по-важни, дори не благоволихме да му отговорим, че няма да отидем и за богослуженията….! Както вече е популярно на народен език да се казва: „зилотската и идиотската църкви” проявиха най-голямо неуважение. Какво излиза, че двама предстоятели на две пренебрежително малки църковни общности са по-големи от Вселенския патриарх ли, що ли…!? С това какво показахме, че сме толкова верни на вожда и учителя Гундяев, че сме готови дори да се държим хашлашки неприлично!?

Обикновените миряни, не ги интересуват подробностите, това дали ще наречем останалите вероизповедания „църкви”, общности, или нещо друго за тях е без особено значение. Това са вътрешни, административни въпроси. Хората не правят разлика между схизма и схима, ние искаме от тях да имат информирано отношение към спецификата на терминологията в Църквата…!

Хората искат Православието да е единно, да е цяло и обединено, силно, а не някои да се дърпат като ощипани моми, защото нещо не им било на кеф по църния фустан….!

Хората искат да вярват, но споделят, че „поповете” са „шантави”. За тях няма разлика между епископ, селски поп или патриарх, за тях всички са „попове”…! И когато има крамоли, когато Синодът ни играе по свирката на Москва, както винаги, впрочем, това не е добре за хората, а когато нещо не е добре за тях, те си намират други „църкви”, колкото и да ги боли някои от употребата на тази дума…!

Родното ни БПЦ упорито и усилено върви към самосхизматизиране и изолация, каквито не сме имали вероятно и във вековете на Османското владичество…! И всичко това заради канцерогенните обвързаности от малко повече от половин столетие с Руската църква…! То бива русофилство, приемаме го…, има го…, традиционно е…, ама пък такава българофобия вече не бива….! 

За фейсбук-групата "Православни новини"

петък, 24 юни 2016 г.

„РЕЧТА НА ОМРАЗАТА” В ОБРАЗОВАТЕЛНИ ТЕМИ ЗА РАЗЛИЧНИ СЕГМЕНТИ

Снимка: www.mediapool.bg
Националният център за безопасен интернет разпространява методически пособия за противодействие на речта на омразата сред децата от 1-4 клас. Пособията включват наръчник за учителя с 10 теми и работни тетрадки за учениците.

Темата е интересна и особена актуална на фона на все по-мащабното влияние на интернет-комуникацията в обществото ни като цяло и най-вече – сред средношколците. Именно достъпът до така наречените социални мрежи, които са социални медии е един от най-популярните начини за създаването на благоприятна среда за появата на реч на омраза.

Тази относителна и първична свобода, която дават форумите и чатовете е хранителната основа, на която израства възможността да се развихри свободията, която лесно преминава в насилие – словесно, а дори и физическо.
Сравнително лесното постигане достатъчна анонимност, която разбира се не е пълна, но е изначална, дава възможност на пишещите да дават оценки, които в много от случаите са не просто анализи, а директни обвинения, заплахи и карйни категоризации. Това относително лесно се преформатира в реч на омразата. Свободата, анонимността, съчетани с натрупан негативен ентусиазъм към дадена теза, тема или личност, лесно преминават границата и достигат до откровената простащина.

На това сме ставали свидетели всички, и докато пишем статуси в социалните мрежи, както и когато коментираме във форуми, особено пък, когато сме автори.

Речта на омразата е проява на слабост, но преди всичко, това е откровена агресия, която за съжаление трудно може да се контролира, заради това и така лесно ескалира. Омразата винаги има посока, но обяснението за възникването на явлението е многопосочно. Това може да се дължи на личностни дефицити, възпитателни пропуски, погрешно формиране на ценности и много други.

Едно такова обучение, дори и в ранна възраст, каквато е тази на учениците в диапазона 1-4 клас, би било особено полезно, за да може още от малки децата да знаят категориите, да могат сами да определят нивата на езикова комуникация и степените на емоционалност, без това да е съзнателна система, а на ниво емпиричен опит. Така те ще могат да формулират по свои собствени правила поведенческите стереотипи, които обаче ще са част от една система, която се изгражда именно на фона на обучението за това, какво е допустимо и какво не е допустимо, когато се осъществява вербална, невербална или писмена комуникация в различните ситуации.

Това обучение обаче трябва да премине и на едно ново, по-високо ниво, когато учениците са в по-горен курс, защото нивата на знания, методиките за прилагането им и примерите са различни.

На едно дете в 3 кл. трудно може да се обясни, че дискриминацията на полов признак, например, е форма на насилие и употребата на реч на омразата в тази сфера би представлявала състав на морално престъпление и откровен социален негатив.

Ето защо, различните нива на реч на омразата, както и различните проявления, могат да бъдат систематизирани в различни методически разработки, които да бъдат предвидени за различни по възраст образователни сегменти.


Така актуалните теми, ще намерят по-лесно своите адресати, а изводите ще бъдат насочени към спецификите не само на възрастовите,  но и на емоционалните нива на социална адаптация и образователна комуникация. 

За Teacher.bg

четвъртък, 23 юни 2016 г.

СЪБОРЪТ НА КРИТ –ВСЕЛЕНСКИ ИЛИ ВСЕПРАВОСЛАВЕН?

Снимка: news.bnt.bg
Много хора продължават упорито да разсъждават върху факта, как са били провеждани Вселенските събори и да ги сравняват с настоящия, който обаче не е Вселенски, а е Всеправославен…!

Това е събор на православните, от които се очакваше да покажат своето единство и да се произнесат по актуални проблеми. Вселенските събори са изграждали догматически Църквата и са систематизирали тези правила.

Твърди се също, че ако някоя Църква отсъства нищо няма да може да се реши сега! Ами при провеждането на всички поместни  и Вселенски събори участниците не са били единодушно съгласни с всичко. Нима Арий, Несторий, Македоний и много други, които са били редовни членове на тези събори са били съгласни…!? Съвсем не…! На съборите винаги е имало големи разномислещи групи. Имало е спорове и дискусии.

На четвъртия Вселенски събор три църкви не вземат участие – Египетска, Сирийска и Арменска и въпреки това съборът се е провел и той Е КАНОНИЧЕН, че и Вселенски е…! Този събор дори е със специален статут. На първия Вселенски събор почитаме сто и малко свети отци, е толкова ли са били тогава епископите в Църквата…!? Това не са всички…!

Сегашната административна структура в Църквата няма нищо общо с административното деление и структура на Църквата до VІІІ в. Тогава не е имало такива национални църкви. Тези понятия са били много размити, а днес има опити това да се абсолютизира.

Правени са и регионални събори, които не са действали постоянно, както действат сегашните синоди, а са събирани по определени поводи. Не може да се сравнява ситуацията днес с положението на Църквата в ранните векове.

Настоящият събор, според самите участници в него, е различен и от поместните, и от Вселенските събори. Той не е нито едното, нито другото и няма амбиция да бъде такъв. Това е уникален по рода си формат на Православната Църква, при който се събират видни представители на поместните православни църкви и чрез богословски диалог и спорове трябва да стигнат до заключения, касаещи актуалната ситуация в света, в който всички живеем.

Ако всички бяха отишли на събора в Крит, щяха да се разгледат наистина актуалните въпроси и да се каже, кое Православната църква приема и кое отхвърля категорично. До момента няма нищо, което да събуди някакво притеснение в работата на този събор.

За съжаление винаги в нашата църква е имало група на лумпени. Някои си позволяват да се въобразяват като светци. На една такава жена, на стената й във фейсбук пишеха „….моли Бога за нас…!”, а тя никога не каза, че тя не може да моли Бога, тя приемаше такова отношение към нея, като към свят човек. Това са хора в духовна прелест и за огромно нещастие те се оказват в обкръжението на някои архиереи.

Много от хората, които са против събора, по думите на проф. Калин Янакиев, повече се страхуват от дявола, отколкото – обичат Бога. Те нямат това отношение на християнина към другия човек, а именно с любов. Те изпитват омраза. Това е едно юдейско отношение към хората. Юдеите мислят, че са повече от останалите хора. В Християнството такова нещо няма. Тези хора се държат като богоизбрани, което няма нищо общо с учението на Христос, изложено в Евангелието. Това са юдействащи хора, юдействаща секта вътре в Православната църква. Те изповядват религия, много близка до юдаизма. Те мразят всякакви грешници, какъвто и да е грешника, те го мразят.

В Библията пише да мразим греха, но да обичаме грешника! Те обърнаха тезата на – да мразим и греха, и грешника! А свети Макарий Велики именно с доброто си отношение към грешниците е успял да отвърне от заблудата му един човек, който е проповядвал ерес. Той е общувал с него и именно заради това е важен диалогът с другите, нещо, което нашата църква не прие, не поиска да води диалог и отказа участие на събора на остров Крит!

Докато сочим грешника с пръст и го хулим, той няма да дойде при нас. За да дойде той на себе си, трябва да му протегнем ръка, а не да го замеряме с камъни.

Руснаците привнесоха в Православието изключително много елементи от римокатолицизма. Те превърнаха Руската православна църква в една римокатолическа църква.  Вътре може да се видят много елемент и идеи от католиците.

По време на управлението на Петър Велики се прави една брутална реформа на Църквата. Той изменя в основи РПЦ и унищожава традиционния вид на Църквата. След смъртта на изтормозения патриарх Адриан, започва въвеждането на новостите. До тогава в църквите не е било възприето да пеят жени. По вмешателство на цар Петър в храмовете започват да пеят и жени и се появява западното хорово пеене. Това е влияние от католицизма. До тогава високите партии са били така нареченият дискант – детски глас. Това е заменено от женски гласове. Иконописта се изменя и приема западен вид. Иконите стават твърде реалистични, а нямат този характерен аскетизъм.

Храмовете вече се строят в западни архитектурни стилове. И в Москва, и в Петербург, а и навсякъде навлиза барока, класицизма. Те приличат по-скоро на обществени сгради, но не  на църкви.

200 години Московска патираршия се е управлявала по много особен начин. Това е така нареченият синодален период, когато императорите са назначавали така наречения оберпрокурор. Това е лице, което е защитавало интересите на монарха и е можело да отменя решения на Светия Синод и не рядко го е практикувало това право! Появяват се дори форми на инквизиция. Имало е и желание по времето на Свети Сергий Радонежки официално да се учреди православна инквизиция в Русия и благодарение именно на усилията на светеца, който напуска пустинята, където живее и участва на стоглавия събор, това не е допуснато. Това е опит за брутално изкривяване на православната вяра – създаването на инквизиция по римокатолически пример.

В момента руската църква се опитва да внуши, че Вселенската патриаршия няма авторитет в лицето на патриарх Вартломей. Никога обаче вселенският патриарх не е имал монархическа власт и не е упражнявал такава власт. Личността, която е извършвала монархическата функция е тази на византийския василевс.

На първия вселенски събор император Константин е бил почетен председател на събора и е наречен външен епископ. След това всички събори са били организирани именно от императорите. Епископите са се явявали по заповед не на вселенския патриарх, а по заповед на императорите!

Руският патриарх жестоко греши, защото той се опитва да дискредитира вселенския патриарх, като казва, че той не е монарх. Но той няма и такава претенция, защото това не е функция на патриаршеското достойнство. Това, че през ХV в. султанът, а не някой друг, е дал на вселенския патриарх правото да носи корона, жезъл и мантия, които са символи на монархическата власт и чрез него това навлиза в употреба от всички епископи, това не превръща нито един от тях в император, напротив, те продължават да си бъдат епископи. Именно поради това руснаците се опитват да обясняват, че вселенският патриарх нямал авторитет.. Напротив, той авторитет има, но не е необходимо да бъде овластяван като монарх, както очевидно смятат в Русия, за да има той престижа на пръв между равни….!

Никога обаче вселенските патриарси не са имали такъв авторитет, с който да управляват чрез него, защото не това е била целта! Никога Православната църква не е имала един глава на Земята. Главата на Православната църква е на небето и това е Христос. Епископите на Земята са равни, работата на вселенският патриарх е да бъде пръв между равни ПО ЧЕСТ, НО НЕ И ПО ВЛАСТ, както и е!

Руският патриарх иска да измени ситуацията и първият да не е по чест, а по власт, защото разчита, че най-много вярващи има в  Русия, следователно властта на руския патриарх е най-голяма.

Чрез сателитите на Московска патриаршия, а именно – слабата Антиохийска църква, зилотската Грузинска църква и полулумпенизираната Българска църква,  в момента се мародерства Вселенското православие. Вместо в ХХІ в. да застанем единни и да дискутираме като нормални хора, ние се правим на интересни. Да, решени са догматическите въпроси, но далеч не са решени злободневните въпроси на съвремието ни!

Обяснението на патриарх Кирил Московски, че ръководството на Вселенското православие трябва да е по власт и че най-много християни имало в Русия е спорно от гледна точка на един факт. Да, Руската църква е най-голямата национална православна църква, но най-много църковно вярващите не са в Русия, а са в….Румъния…, както загатна професор Калин Янакиев…! При това положение, ако въобще можем да говорим за промяна в своеобразното ръководство на Вселенското православие, то центърът трябва да е в Букурещ, а не в Москва, каквато е претенцията на руснаците…!

От всичките тези милиони, които са в Русия първо, не всички са християни, второ, не всички са православни християни и накрая, не всички са вярващи…! Докато в Румъния църквата е много силна и вярващите са много. Епископатът в Румъния също е огромен. Това е така, първо, защото има кой да ги издържа и второ, очевидно има духовна необходимост от такъв брой епископи! В Румъния има манастири с по 1000 монаси. Само за сравнение в една малка България, монашестващите са не повече от стотина и малко отгоре….! Докато в северната ни съседка, толкова монаси общо има само в един среден и малък манастир!


Накрая да обобщим: съборът на Крит не е вселенски, а е всеправославен, но дори и да беше такъв, то неучастието на някоя от църквите, не го прави нито невалиден, нито пък тезите и решенията му ще бъдат невалидни, твърдят специалисти по Богословие. Ето защо, страхът на някои, че американските долари финансирали този събор и той щял да е противоправославен, е не просто нефелно твърдение, а е проява на изключително ниска проба на нездраво суеверие, суров зилотизъм и драматична психическа лабилност!

За фейсбук-групата "Православни новини"

сряда, 22 юни 2016 г.

АНТИОХИЯ И РУСИЯ – ДВЕТЕ СТРАНИ НА ЕДНА МОНЕТА!

Снимка: www.globalorthodoxy.com
Антиохийската и Руската патриаршия са тясно свързани. Това е така още от императорско време, защото тогава източните патриаршии са били в много тежко положение, след падането на Византийската империя, вече в рамките на Османската държава. До превземането на Константинопол през 1453 г., всичките източни патриарси са били събрани в Цариград, защото никой не е могъл да им гарантира сигурност на изток, заради арабите. След установяването на Османската империя, патриарсите вече са били по места, но са мизерствали, те не са имали пари за нищо, защото са съществували в едва враждебна ислямска среда, споделят богослови.

Единствената православна държава, която оцелява от тези процеси е Русия. Още от Средновековието започват регулярни връзки с Русия, най-вече заради брака на византийската принцеса Зоя/София Палеолог с Иван ІІІ. Тогава руският герб се променя и към герба на Московското княжество се добавя византийският двуглав орел.

Този брак е сключен под давлението на папата. От тук нататък руската държава осигурява всичко необходимо на източните патриаршии, за да поддържа Християнството там.

Руската църква става патриаршия именно по този начин. В момента, в който източните патриаршии са били в изключително тежко финансово положение, цариградският патриарх дори не е имал средства за митра, Русия е рушветирала тези липси и по този начин Руската църква стига до патриаршеско достойнство! Никой по това време не е искал да прави нови патриаршии, те са били достатъчни, според онези разбирания, въпреки, че империята вече е била умряла, смятат богослови.


Има един политически план на Русия за експанзия към Йерусалим, Сирия и Палестина. Заради това Русия подържа тесни връзки с Антиохийскта патриаршия. Много от антиохийските патриарси са и руски възпитаници, завършвали са своето духовно образование в Русия. Когато е възстановена Руската патриаршия, през ХХ в., при избирането на всички руски патриарси, присъства и антиохийския патриарх. 

Заради това е изградена една духовна връзка с Русия и това е едно от обясненията, че Антиохийската патриаршия подкрепя повече Русия отколкото позицията на цариградския патриарх в днешно време. И ако Грузинската църква е контра на събора в Крит, но те са приемани за зилотстваща църква, нашата Църква приема руската позиция и на практика се превръща в изпълнител на своеобразната „мокра поръчка”, защото провалянето на събора на остров Крит е начин Русия да избегне евентуално отдаване на някаква, каквато и да е, форма на автономия на Украинската църква. 

Това е нещо, което ние „великодушно”  и най-вече раболепно осуетихме с осигуряването на „картонен” повод, за неучастие и на други патриаршии и църкви на въпросния събор! 

За фейсбук-групата "Православни новини"

ЦАРЯТ – СВЕТЕЦ И ПРЕЗИДЕНТЪТ - БОЖЕСТВО

 Репродукция: bgdiaspora.h3b.ru
Неотдавна Путин отиде в Атон и седна на трон. Тогава коментарите бяха, че видите ли, той злоупотребил. Тук обаче се търсеше под вола теле. Тази традиция я има и по отношение на гръцкия президент и премиер. Невероятното тук е друго и то е, че гърците отстъпиха трона именно на руския, а не на гръцкия президент!

Идеята е била на това почетно място да застане руснак, а не грък, което е странно! Защо гърците допуснаха това, дали няма финансови причини, дали не очакват финансови облаги и дали вече такива не са били получени..!? Руската държава налива огромни средства за такива церемонии, колкото и мизерно да живее народа й, за да може държавата да демонстрира могъщество и величие на империя пред останалите народи. Затова се купи имот в Париж, за милиони долари, където ще се строи голяма църква в класически руски стил – със златни луковици, като „Василий Блаженни”! Именно заради това в светата земя в Израел се построиха толкова много църкви и манастири. Беше прието да има клирици на Руска патриаршия, на територията на Йерусалимската патриаршия! Така на ключовите места има активно руско присъствие.

Русия днес отново се опитва да живее в някаква своя приказка. Всички, включително и руснаци,  се подиграват на Путин за това, че той живее и се възприема като император. Той се изживява всъщност като византийски василевс, тази претенция винаги е съществувала за Русия.

Понякога се прави много интересно сравнение между Путин и император Николай ІІ. Действително има прилика между тях и това е, че и двамата са смятали, че позицията им в обществото ги прави нещо повече от обикновения човек – различни, надчовеци, считат наблюдатели.

Император Николай ІІ губи много войни, неговото управление е слабо и се възприема дори като мистично. Самият император се е имал за божествена личност, изживявал се е като някакъв средновековен монарх с вълшебни свойства. Подобно е положението при един от английските крале, който от дете още се е смятал за свръхчовек. В същото време Николай ІІ е приет за светец от Руската православна църква.

През август 2000 г., на Юбилейния Архиерейски събор на Руската православна Църква, император Николай Александрович и семейството му били причислени към лика на светите страстотерпци.

Един човек, който никога не с е възприемал като обикновен човек, как може да е светия, се чудят богослови днес…!? Светите отци са хора, които са приемали себе си като обикновени хора и като грешници. Николай ІІ не е се приемал така.
Ние имаме царе-светци, такъв е например Свети цар Петър, но той е бил обикновен човек. Другите ни царе-светци също не са се възприемали за свръх-човеци. Русия се опита да си измие срама и вината за убийството на Романови с една канонизация, но това не е индулгенция, обявяването на нов светец не е начин да си измиеш ръцете, светецът, за да бъде обявен за такъв, трябва да просияе!

В същото време има дори проблем при костите на този руски цар, защото в гроба са открити с два по-малко черепа…! Няма достоверна експертиза за това, дали тези открити кости са именно  на Романови, или не са на Романови!

Путин днес копира поведението на цар Николай ІІ. Култът е много разпространен в Русия. Путин си създаде образ и имидж в обществото като на едно различно човешко същество, което им свръх сили и е нещо повече от останалите хора, тоест, той придоби една енигматичност, магичност и свръхелитарност. Точно така се държи и император Николай ІІ. Когато накрая той се опитва да спаси монархията, отива в Думата, облечен като бляскав император, с корона, с перелина, целия  в блясък и слава. Хората започват да ги освиркват, защото никой не е искал от него да показва божествената си власт, а напротив – да покаже, че е обикновен човек, макар и цар, който се бори за спасяването на държавата, а не само на собствената си власт и величие!  Отдалечеността му от хората, от народа, е било използвано срещу него, когато той прави неуспешния опит да спаси Русия от Ленин.

Путин не се облича по този начин, защото няма как, но сакрализира фигурата и личността си. Жена му обясни, че се развежда с него, защото той бил погълнат от властта и не се сещал за нея! Така са всички диктатори. Те нямат нужда от жена. Жената е човек, когото обичаш, на когото споделяш, те имат властта, това е тяхната любовница..! Властта извращава човека и това е доказателството! По същия начин Калигула си мислеше, че е самият Бог!  

Ако погледнем, дори руските властелини като Хрушчов, Брежнев и наследниците им след това, до Горбачов, те бяха обилно овластени, те бяха на върха на властовата пирамида, но въпреки всичко не се изживяваха като императори. Дори Елцин не се възприемаше по този начин. Путин обаче възроди имперската традиция в Русия. На върха обаче, той остана сам, защото Боговете винаги са сами, защото са единствени.

Образът на семейството съществува като едно цяло, например в Америка. Президентът, първата дама, децата им….те са едно, те са приемани като пример, като еталон. Дори в Англия, където кралицата управлява, дори там семейството е едно цяло, кралицата не е самодържец, тя е кралица, но е част от семейството… Путин остана сам, защото превърна себе си в Божество!


Един руски актьор, който отиде да получи орден неотдавна, се опита да подари на Путин копие на короната на Екатерина Велика, дори се опита да му я сложи на главата. Това показва, че самите руснаци знаят, че той се изживява като император. 

За фейсбук-групата "Православни новини"

вторник, 21 юни 2016 г.

БПЦ НА РЪБА НА РАЗУМА…!

Снимка: www.banker.bg
Съборът се готви от 55 години и всички църкви взеха участие в тази подготовка. И изведнъж българският Синод  взема радикално и дори безотговорно решение – ние няма да отидем. От морална, от психологическа и още повече от каноническа гледна точка – това е много радикално решение. Нужен е много сериозен мотив, но вътрешен  мотив не се забелязва. Значи може да се предположи, че е имало въздействие отвън. Това казва Сергей Чапнин, бивш главен редактор на „Журнал Московской патриархии“ и зам. главен редактор на Издателството на Московска патриаршия, в интервю за „Киевская Русь“, като отговаря на въпроса: „Позицията на Руската църква ли е главната причина за провалянето на Събора на остров Крит или по-скоро Руската църква стана жертва на сложните отношения в православния свят?“. Цялото интервю може да се види в Блога на Ренета Трифонова.

Трябва да отбележим, че акцентът в това изказване е поставен върху „сериозен мотив” и „вътрешен  мотив”. Как обаче да открием такива!? Ето какво споделиха богослови пред нас, по повод създалата се ситуация:

Официалните мотиви на БПЦ-то са откровено глупави. Те отказаха неща, които предварително са знаели, подписали са и са приели. Предложението за сядане в полукръг е прието, както видяхме от снимките при откриването на събора. Никой няма да ни накара зорлем да приемаме нещо, което не искаме, защото никой не може да накара евентуални наши представители на събора да подписват, каквото и да е.

Да започнем от това, че нашите архиереи споделиха, че нямало да се решават съществени въпроси. Нима въпросът за даването на автономия и автокефалия не са важни..!? Въпросите за брака, също ли не са важни!? Митрополит Антоний спомена тема, която не е включена в плановете на събора, за второбрачието при свещениците. Второбрачието обаче противоречи на думите на Свети Апостол Павел в посланията му, че свещеникът трябва да бъде мъж на една жена! Въпреки, че съществува икономия от страна на църквата, да се разрешава със затворени очи на свещеници, които са овдовели млади, или жените им са ги изоставили, да сключат втори брак, все пак това противоречи на Свещеното писание. А в същото време, нещо, което противоречи на Свещеното писание, не може да бъде утвърдено. Въпреки тези разсъждения, от гледна точка на снизхождение към слабата човешка природа, може да се допусне до разглеждане и този въпрос. Допуснат е обаче въпросът за браковете с инославни, което също е особено важно и актуално, който въпрос беше дискутиран и в нашето общество.

Реалните мотиви на БПЦ да не участва на събора звучат страшно, ако не бяха смешни, считат богослови!

Твърди се, че един от родните ни митрополити щял да се моли на Господ да се случи чудо, за да не се състои този събор, защото това бил осмият Вселенски събор, на който ще бъдат слети всички религии и ще бъде призната властта на Антихриста, ще дойде неговото царство и ще дойде края на всичко, като ще се доближим до края на света. Само че, ако приемем, че това наистина е казано от владиката, защо се забравя нещо друго – няма такава личност на Земята – Антихрист, юдейското царство също не е възстановено, йерусалимският храм също не е възстановен, което са предзнаменованията за свършека, за края на света. От къде тогава идват такива предположения…!?

Владиците ни се завайкаха като баби, че този събор именно ще причини нещо лошо на православната ни църква. Няма такава възможност, защото единственото, което може да се реши на този събор е да се препотвърдят, или да се отхвърлят предложенията на подготвителните заседания. Което и от тези решения да се приеме, или да не се приеме, то това няма да заличи православната църква, няма да я измени, или подмени. Тя ще си остане същата. Догматиката няма да се променя, защото дори няма такива намерения, защото беше решено да не може да се добавят нови теми по време на събора.

След като за нас е бил толкова важен въпросът за второбрачието, защо наши митрополити не го предложиха като тема за събора по време на предсъборното съвещание в Шамбези, например, тогава къде бяха нашите, които имаха свое представителство там,…спаха ли..., че сега изведнъж се сетиха…!?

Мотивите на църквата ни да не участва на събора са всъщност най-общо два типа. Първият е КГБ-истки, защото „големият брат” поиска да е център. Какво предложиха руснаците, те предложиха съборът да се проведе в Москва. Те искат да се правят на империя. Целта е остатъците от Византийската империя, каквато е и Вселенската патриаршия, да бъдат принизени и центърът да отиде в Русия, за да стане Русия продължител на Византия, нещо, което те отдавна бленуват –Москва – трети Рим…! Руснаците се опитват да зачеркнат решенията на Четвъртия вселенски събор за старшинството в Църквата, където имено се решава, как да се редят епископските катедри по старшинство. Всеки, който говори обаче против решенията на събор, говори против Светия дух, който е действал и говорил чрез светите отци на тези събори!

Втората група мотиви са „бабино-суеверните”! Сякаш слушаме бабите на една пейка пред блока, какво да говорим да сериозно богословие, особено пък за Свещеното писание…! Каква е целта, че Вартоломей Вселенски може много, много да иска нещо, пък ние на пук – няма, няма да му го дадем….!? Това е детинско!

Единствената църква, в която има монархическа структура е именно Руската, която обвинява именно в това Вселенската патриаршия. В никоя друга поместна православна църква няма такава монархия, като в руската. В руската църква патриархът царува буквално, защото има власт, каквато никой православен патриарх няма. Дори членовете на Светия синод не са постоянни там. Той може да ги подменя, може дори да сменя катедрите на епископите. Може да ги разхожда из цялата територия на Русия. Обвиняват Вартоломей, че си играел на православен папа, а Кирил Московски, на какво си играе…!? Ако все пак Вартоломей си играе на това, то Кирил вече го е постигнал, с изказвания, срещу които никой не смее да се противопостави. Например - че Сталин не бил лош човек, че Иван Грозни не бил лош цар, че в СССР все пак не се било живяло толкова лошо, че товае било християнска държава….!

Точно така и папа Франциск предлагаше Великден, след 2000 години като подвижен празник, да стане неподвижен празник…! Такива скудоумия може да предложи само папа, такива скудоумия може да си позволи и патриарх, който се държи като православен папа, но това все пак едва ли е Вартоломей Фенерски…!

На коя от комисиите делегатите ни са предложили нещо, касаещо събора и темите на него? Десетки години този събор беше подготвян, е, къде бяха нашите….!? Сега ли се сетиха да правят фасони…!? Защо не се сетиха да попитат, защо мястото на БПЦ не се върне такова, каквото сме заслужили в „ранглистата” на сестрите-църкви!? Защо не попитаха и другите православни църкви по въпроса за второбрачието на свещениците, за да видят и тяхното мнение? 

Според митрополит Антоний, този въпрос е важен и трябва да се разреши. Митрополит Йоаникий пък е низвергвал свещеник за такова нещо защото се събрал да живее със жена, след като бил напуснат от съпругата си много млад, при това с деца! Единият митрополит казва, че този въпрос е важен, другият митрополит низвергва за това…! Ами то няма разбирателство между нашите владици, ние вътре в нашата си църква нямаме единомислие и единодействие, какво остава да излезем с обща позиция и да търсим консенсус с други сестри-църкви…!

За съжаление групата на активните митрополити в нашия Синод е много малка! Защо Синодът ни не възобнови работата на намаления състав, който не е заседавал от години?! Така маловажните теми, ще се решават от намаления състав, а важните – от пълния състав. Сега пълният състав на Синода се събира и нищо не решава, освен да забрани на свещениците да ходят при Горан Благоев, например…!

БПЦ, според богослови, е заела позиция разколническа, позиция на тези, които толкова години ги изобличавахме и ги сочехме с пръст, призовавахме ги към покаяние и разкаяние. Накрая излезе, че БПЦ е точно като тях. Тече лумпенизация на БПЦ!

Нямало руска линия за решенията на митрополитите ни. Е, как да няма, след като една огромна част от тях са възпитаници именно на Руската школа! Вътрешният живот на БПЦ е умрял, в момента убиват и външния живот…!

Богослови си спомнят, че е имало един служител на Светия Синод – Петър, който е бил портиер – изключително вярващ човек, който е живял с такава вяра, каквато и митрополитите нямат. Той е казвал, че синът му е загубил вярата в православната църква и е станал протестант, защото е видял, какво е в нашата православна църква!

И накрая да обобщим фактите: Ето какво казва още същият този Сергей Чапнин, бивш главен редактор на „Журнал Московской патриархии“ и зам. главен редактор на Издателството на Московска патриаршия:

1.     „…отказът на Българската църква трудно може да се представи като самостоятелно решение. /БПЦ/ внезапно първа се отказва от участие…./ в събора/...”

2.     „…Освен Москва, никой не може така да повлияе на решението на Българската църква….”

3.     Четири от църквите, отказали се от събора, са от бившия социалистически лагер. Чапнин споделя: „..Да, това е много любопитен детайл. Може би трябва да се отбележи и това, че тези църкви имат общо съветско минало….”!

Какво повече да кажем, след като един истински руснак, при това не кой да е, признава влиянията но РПЦ над родното БПЦ…!?

И съвсем накрая, ето какво споделя и митрополит Серафим Неврокопски за събора, пред dobrotoliubie.com: „..

1.     „…Аз лично много съжалявам за това крайно решение…Имаше опити да се водят разговори да не бъде толкова крайно решението, да се изпрати поне някакво представителство от страна на нашата Църква, но не се достигна до единомислие по този въпрос….”

2.     „…Имаше едно решение, което Светият Синод беше взел преди това – да … настояваме за промяна на някои термини или употребата им да бъде прецизирана …, което за мен лично беше по-добрият вариант: да се отиде там на място, да се изрази нашата позиция, пък ако не се получеше това, което ние бихме възприели, имаше вариант и да не се съгласим с окончателния текст, да не се подпише той, да не се възприеме. Това е право вече на всяка Църква…”.

3.     „…С това решение ние се лишихме от тази възможност да изразим своите позиции, да дадем конкретни предложения за по-добри формулировки на тезите...”.

Когато тук сме орел, рак и щука, то какво да очакваме отвън, те ли да ни оправят...!!!

Оценката за нашата Църква, която дава отново Сергей Чапнин, е смразяващо точна – „…Тя е неголяма, слаба Църква с много скромен богословски ресурс…”!

От тук нататък, просто няма какво да добавим…! 

За фейсбук-групата "Православни новини"