По-висока минимална работна заплата, по-ниски доходи!

Вдигат минималната работна заплата с 30 лв. от 1 януари, което ще струва 7 млн. лв. на работодателите на месец. На пръв поглед тази новина е много хубава, защото ще получаваме повече пари!

Да, но както обикновено, се оказва, не били компютри, а просто - компоти! Минималната работна заплата е финансов и социален показател, който касае само и единствено държавния сектор в икономиката, а всички знаем, че именно частният сектор е този, който, движи едно фискално стопанство напред.

Вдигането на минималната работна заплата обаче по никакъв начин не е задължително за частниците. Това може и обикновено води до вдигане на минималните осигурителни прагове – също не по-малко важни финансови и социални показатели.

Работодателите ще бъдат задължени да внасят по-високи осигуровки и това естествено, поне в болшинството от случаите, ще доведе до реално понижаване на заплатите.

Разликата при увеличаването на праговете обикновено се покрива в ущърб на работниците, поне така е в България!

По този начин, една откровено социална мярка, която се представя като първичен елемент от програмата за управление на страната, се превръща в чисто популистко решение, което не само не е полезно, но дори е вредно.

За novinite.bg

Председателят на Съвета на ректорите: Политиката - вън от университетите!

Проф. Ваньо Митев е роден през 1954 г. в Русе. Завършва Медицинска академия в София. Бил е редовен аспирант. Професор е в Катедрата по биохимия на Медицинския университет в София от 1998 г. - най-младият професор тогава в медицинските среди. Специализирал е във Франция от 1991 до 1994 г. Бил е заместник-декан, заместник-ректор и сега е втори мандат ректор на Медицинския университет в София. Председател е на Съвета на ректорите от 2012 г. Член-кореспондент на БАН от 2012 г.

Г-н професор, има ли окупация в Медицинския университет, какво е състоянието в останалите окупирани изцяло и частично висши училища?

В Медицинския университет няма окупация и няма сигнали, че такава може да започне. Аз съм в непрекъснат контакт с моите студенти и то не от сега, покрай тези събития. Те са в течение на битката, която водихме от Съвета на ректорите за бюджета и аз имам удоволствие да съобщя, че се преборихме, за бюджет, според който всички университети ще имат по-високо финансиране, в сравнение с миналата година. Това беше договорено на среща с премиера Пламен Орешарски и финансовия министър Петър Чобанов. След това отидох на среща със софийските ректори, за да обсъдим бюджета и чак след това приехме становището си относно сегашните събития.

Какви цели преследвате Вие и различават ли се те от тези на студентите?

За разлика от студентите, ние имаме съвсем конкретни цели и аз съм учуден от това, че стачкуващите не се интересуват именно от неща, които пряко ги касаят. Такива теми са за това, какъв ще бъде бюджетът, каква ще бъде оперативната програма, какви параметри са заложени в нея, рейтинговата система и други неща, които пряко ги касаят. Те не само, че не ги интересуват, но имам чувството, че нямат и понятие за тези неща и това ме смущава.

Поддържате ли връзка с останалите ректори и най-вече с ректора на СУ „Св. Кл. Охридски“, как коментирате актуалните събития в някои висши училища?

Когато проф. Иван Илчев ми се обади, аз го попитах, дали е съобщил новите параметри на бюджета, които наистина са добри и ние сме доволни от тях. Той ми каза, че ги е съобщил, но реакция от протестиращите, които са присъствали на заседанието, не е имало. Това ме учудва, как може те да не се интересуват от това.

Какви са исканията на протестиращите, Вие запознат ли сте с тях?

Някои от исканията им са буквално фантастични – оставка на всички, всичко да се закрие.
Има ли според Вас политическа намеса в тези протести и как бихте коментирали това?
Не мога да твърдя. В такава ситуация всеки гледа да извади дивиденти. Ние сме абсолютно против това да има политически събития в университетите. Това е основното различие между Съвета на ректорите и въпросните студенти, които протестират. Ние смятаме, че който има политически искания може да ги заяви на всяко друго място, но е и вътре в университета. Тук не е място за водене на политически дебат. Има хора-студенти с различни възгледи, но ние сме се събрали в университета за две неща – да се учим и да правим наука. Абсолютно всички ректори сме категорични в това отношение.

Не мислите ли, че се наблюдава известно изместване на фокуса на събитията? Вие споделяте, че ще имате по-високи бюджети, което е добре, но студентите имат други цели в своя протест? 

Аз лично не зная, какво искат студентите. Когато ги слушам по телевизията, те говорят различни неща и хаосът е пълен. Те самите не са избистрили за себе си исканията си. Бих желал въпросните протестиращи да се обърнат към техните ректори и да си поговорят в един откровен разговор за проблемите, които нас ни касаят. Ако престане да работи този парламент, три поправки в различни закони няма да се случат и ще трябва отново да чакаме шест месеца, докато се формира новият парламент и отново ще трябва да се започва отначало, което е в техен ущърб. На нас ректорите ни трябва един работещ парламент, за да можем да правим необходимите поправки в съответните закони, за да може да си решим проблемите, които касаят образованието и науката. Искането за смяна на системата е неясно, какво се разбира под това?

Какво бихте казали днес на протестиращите студенти?

Аз бих ги попитал, какво мислят за бюджета, за рейтинговата система и оперативната програма. Питам също, защо не ни подкрепиха в борбата ни, от година и половина за въпросната оперативна програма „Наука и образование“? Това са конкретните наши теми, останалото са общи приказки и виждания за света, говорене за морал, който липсва, но какво трябва да направим конкретно?

Защо според Вас се стигна до окупация, нямаше ли някакъв друг вид протест?

На Съвета на ректорите, проф. Иван Илчев каза нещо, което много ни разсмя. Той каза, че това не е окупация, защото не можеш да окупираш собствения си дом и да не пускаш, например, съпругата си вътре! Те просто пречат да се провеждат нормални занятия. Сто души пречат на 25 хил. души и това е факт. Има много хора, които искат да учат. Мястото на протестите е на Ларгото. Там обаче ако излязат сто души, няма да бъдат забелязани. Сега те са във фокуса на вниманието.

Ако не се постигне споразумение в близко бъдеще, как очаквате да бъде решена кризата?

Не мога да кажа. Ние изразихме подкрепа за проф.  Иван Илчев и неговото становище не се различава от това на Съвета на ректорите. Надяваме се да има работещ парламент, за да приемаме закони. Неща, които аз бях подготвил като промени в редица закони, които пряко касаят студентите, успях да ги пусна половин година по-късно, заради липсата на работещ парламент.

Защо само в някои университети има окупация и протести, дали това се дължи на определен модел за диалог между ректорите и студентите?

Аз непрекъснато съм в диалог със студентите. Ние сме университет, който икономически стои добре и по време на кризата беше така. Имаме доста собствени приходи и студентите това го усещат. От пет години не сме вдигали студентската такса. Нашият студентски съвет има най-голямото финансиране от всички останали студентски съвети. Подкрепяме всички техни инициативи.

Проф. Иван Илчев: Трудно може да бъде убеден човек, когато не иска

Професор Иван Илчев е историк, ректор на СУ „Св. Кл. Охридски“ . Той е гост-професор в Държавния университет на щата Охайо, Калъмбъс и Мерилендския държавен университет (1984-1986), Центъра „Уудроу Уилсън“, Вашингтон (1990-1991), САЩ, Университета на Чиба, Япония (1999-2000). Член е на Висшата атестационна комисия между 1997 и 2002 г. От 2003 г. е декан на Историческия факултет; от 2003 г. е председател на научния съвет на факултета. През 2007 г. е избран за ректор на СУ „Св. Климент Охридски“.

Г-н професор, какво е положението в университета, продължава ли окупацията?

Всичко е нормално в момента в Софийския университет „Св. Кл. Охридски“.

Допусктат ли се преподаватели, може ли да се проведе нормален учебен процес?

Не, учебен процес не може да се проведе. Допуска се само администрацията. Ежедневната работа на университета продължава.

Какво очаквате в близките дни, ще приключи ли скоро окупацията?

Не мога да кажа, не съм Ванга.

Предвиждате ли нови разговори с тези, които са окупирали висшето училище?

Ние говорим всеки ден с тях, всеки ден обсъждаме положението.

Какъв тип протест е окупацията, според Вас, не е ли анахронизъм това?

Това е малко остарял тип на протестиране, да, мисля го. Опитах се да ги разубедя да не прибягват до това. И в декларацията на Академическия съвет се каза, че би следвало да се потърсят други начини на протест, защото в момента университетът е единствената институция, която търпи загуби от този протест, а не тези, срещу които е насочен той.

Виждате ли политически елемент в протеста на студентите?

Разбира се, че има.

Как бихте коментирали намесата на политиката в университета?

Политиката няма място в университета. За съжаление обаче животът не винаги изпълнява нашите желания.

Има ли начин да бъдат проведени разговори със студенти, които са против окупацията и евентуално заедно с тях да се помогне за решаване на кризата?

И това сме го правили. Много трудно е да бъде убеден човек, когато самият той не желае да бъде убеден.

Как и защо пуснаха Боевски?

Зад освобождаването на олимпийския шампион по борба Гълъбин Боевски по всяка вероятност стои някаква договорка с бразилските съдебни власти. Такова предположение направи в ефира на bTV прокурорът Иван Петров, според когото случаят сега е в ръцете на българските разследващи органи. Това обаче малко напомня хумористичната хипотеза: „След дъжд – качулка!“.
Въпросите, които се появиха по случая „Боевски“  се оказаха повече, от колкото, когато той беше арестуван в Бразилия. Защо е пуснат, ако има споразумение, какво е то, ако е така, тогава, защо Боевски не е защитен като свидетел, дали българските дипломатически власти в южноамериканската държава са били  запознати с процедурите по освобождаването му, както и много други въпроси. Отговорите очакваме и от българското посолство в Бразилия, и от българското външно министерство, и от институции в самата Бразилия.
Случаят се оказа загадка, която обаче твърде наподобява освобождаването на медиците ни от арабската джамахирия преди години, макар и с не толкова голяма дипломатическа активност.
Декретът за експулсирането на Боевски е под условие да си изтърпи наказанието, или да бъде освободен от страна на съдебните власти. Това, оказва се, не може да стане, преди да е влязла в сила присъдата, а Боевски е осъден на втора инстанция, като Върховният федерален съд все още не се е произнесъл,  няма дори насрочена дата за неговото заседание по този случай. Така казусът става още по-странен. Как така няма присъда, пък той е освободен...!? Тогава следва въпросът, а дали въобще е виновен...?
„Нормално е да се пази тайна, докато се изпълнят условията на уговорката”, ако такава все пак има, заяви прокурорът Петров. Нормално е, но не е нормално Боевски да се разхожда из София на практика незащитен. Ако е вярно, че той е предал информация за наркобос, тогава мафията няма начин да не го открие, където и да се намира на планетата.
Остава обаче още един отворен въпрос. Има ли пръст в освобождаването на българина, президентът на Бразилия с български корени – Дилма Русеф? Фактът, че толкова мистериозно беше освободен Боевски ни насочва към подобно внушение, но от друга страна, ако Русеф е чакала да отшуми истерията около спортиста ни, едва ли това беше най-подходящият начин да бъде освободен той, още повече че пристигането му в София сякаш стана още по-голям информационен повод за медиите, отколкото арестуването му.
Оказа се, че президентът на Бразилия няма право да помилва, НО може ли да  освобождава! А има и още една теза, че от няколко години, Бразилия чисти затворите си от чужденци, които са осъдени за наркотрафик. Това може да се окаже и най-прозаичната истина за мистериозното освобождаване на спортната ни легенда Боевски.
От цялата история обаче най-странното е, че нашето „Външно“ /министерство/ не е знаело нищо, макар че бразилските власти твърдят, че са уведомили посолството ни още през април. Странно е, че дипломацията ни е била глуха и сляпа за един скандален случай, при това с българин, който е популярен не само в България! Ако за Боевски никой нищо не е знаел, какво остава за други, които са в различни затвори и арести по света!? Стана ясно, че освен Боевски, са били освободени и други българи от Бразилия. Кои са те, защо са освободени, кога е станало това, в какво са били обвинени, как са били намалени присъдите им, какви са условията по това, има ли споразумение...? Това отново са въпроси, на които отговор няма нито от Бразилия, нито от България.
Дори да приемем, че е имало някакво споразумение, каквото и да е то, но по всяка вероятност – съдебно, как така най-малкото посолството ни не е запознато с условията, при които български гражданин, който и да е той, сключва такова споразумение в друга държава!?
Едно поне е хубаво и то е, че Гълъбин Боевски вече е в България. Виновен, или не, той вече е свободен гражданин. Негативите, каквито и да са те, си остават изцяло за него. Колкото до дипломацията ни, едва ли спешното привикване на посланика ни в Бразилия ще измие очите пред родното „Външно“ /министерство/!

За novinite.bg

Когато и вълкът е гладен, и агнето е изядено!

Снимка: www.bulfax.com

Казват, че в бурно море не се хвърлят камъни. Въпреки това обаче сме свидетели именно на нещо подобно - почти постоянно вдигане на минималната работна заплата и на минималните осигурителни прагове. Обясняват ни, че по този начин видите ли, се подобрява социалната среда.

Минималните осигурителни прагове трябваше да служат като средство за борба със сивия сектор, но напротив, точно те служат за увеличаване на сивия сектор в трудово-правните отношения, а постоянното им нарастване принуждава още повече хора да работят на практика незаконно.

Минималните осигурителни прагове трябваше да осигурят финансова стабилност на пенсионната и здравната ни системи , само че сегашните пенсионна и здравна системи няма как да бъдат стабилни докато не се проведе реално и пенсионна, и здравна реформа. В противен случай дефицитът в Националния осигурителен институт ще продължава да нараства, а оттам - и нуждата от постоянно увеличаване на осигурителните прагове, тоест – влизаме в смъртоносна спирала , което в авиацията се нарича „свредел”.

Ефектът е, че колкото по-високи са минималната работна заплата, или минималните осигурителни прагове за дадена работа, толкова по-малко заетост ще имаме.

Начинът обаче, за да се излезе от омагьосания кръг е не изкуствено да се покачват доходите на нископлатените, а да се стимулира заетостта.

Каква е схемата?

Минималният осигурителен праг е онази сума, върху която се осигурява работникът. Когато тя се увеличи с генерално решение в държавата, това не е добре. Работодателят няма да се съгласи да плаща по-високи осигуровки и ще ги вземе от дохода на работника. Това означава също, че вдигането на минималните осигурителни прагове вероятно ще е добро за работещите в държавния сектор, но за всички останали в частния сектор никак няма да е добро, защото те ще получават реално по-ниски заплати.

Публична тайна е, че огромна част от работещите в частния сектор у нас получават една заплата по документ, а съвсем друга – реално. Нима някой вярва, че един управител на магазин реално взема 380 лв…? Да, той ги  взема, но на документ, по договор и по разходен ордер на фирмата, иначе реално взема над 1000 лв.!

Изходът от тази ситуация е само един и той според някои експерти е в премахване на минималните осигурителни прагове и на минималната работна заплата, както и провеждане на реални реформи в икономиката, които да доведат до реално, а не „статистическо” увеличаване на заетостта и от там и повишаване на икономическия ни растеж.

Как можем да с преборим с тотално посивелия сектор в отношенията между работник и работодател? Не, няма да стане с Кодекса на труда, който се оказа  препоръчителен и до толкова деликатен, че повече прилича на детска приказка за „Лека нощ”!

Ами ако премахнем напълно осигуряването от страна на работодателя и то бъде вменено само в задълженията на работника…? Тогава на работодателите няма да им тежи повишаването на минималния осигурителен праг. Те ще имат интерес да декларират реалния договор, а не да се чудят счетоводителите, какви фокуси да правят. Проблемът на работодателите е в прихода, който се укрива заради данъците, разход всеки ще иска да декларира, за да си намали именно данъците.

В този случай обаче държавата трябва да намали драстично и данъците, и осигуровките, вместо сега да увеличава минималните осигурителни прагове и може би именно тогава основанието да се говори за реални социални мерки ще е оправдано. Тогава работникът хем ще получава по-висока заплата, ако се повиши прагът, хем ще се осигурява реално на дохода, който получава в действителност и на документ!

Вдигането на данъците не е начин за борба с кризата, а е част от самата криза. Нужна ни е изцяло нова данъчна и осигурителна система.

Не е нормално при сегашната ситуация, при заплата по договор от 460 лв., осигуровките и данъците ни да са около 200 лв., макар и те да са солидарно поделени между работник и работодател, и реално при такава официална заплата, човек да получава на ръка едва някакви си 380 лв.!

Как да си обясним, че във Финландия знаят, как да се справят с този проблем, така е и във Франция, Швеция и на много места. Е добре де, как там може, а тук не може, ЗАЩО? Не е ли достатъчна една командировка от няколко дни за експерти от социалното ни министерство, които да разберат „тайната” и да я приложат у нас, наистина е просто! Само да не се окаже, че държавни служители са отишли на екскурзия в чужбина на наш гръб…!

В противен случай, ще работим като роби, ще се осигуряваме на минимални доходи, ще получаваме малко пари, а когато боледуваме и имаме нужда от средства, точно тогава няма да можем да разчитаме на достатъчно, просто защото ще получаваме онова, за което сме се подписали в договора. С една дума – и вълкът гладен, и агнето изядено!

Има ли място еротичен модел в НЕК?

Елена Миланова, представила се като дългогодишна служителка на НЕК, пусна пост в социална мрежа, с който изразява възмущението си от нова колежка – Елена Бончева, която се оказа еротичен модел.
Тук обаче възниква въпросът, и какво от това?! Свободното си време, човек може да уплътнява, както намери за добре, стига разбира се да не нарушава законите, а това да си еротичен модел, поне все още не е нарушение на законодателството ни!
Ако въпросната Елена има необходимото образование, ако има и изискуемия стаж, ако наистина е експерт в областта, в която работи, какво значение има, дали е еротичен модел, квартална зарзаватчийка, или бели-денс-танцьорка...! Нима да си алпинист например, би било скандално, защото и това е вид забавление за свободното вмреме...!?
Няколко часа след като публикува информацията, Миланова я изтри от профила си във facebook. Защо? Дали пък сама не осъзна, че може би свободното време на човек е негово лично пространство, което все пак би трябвало да се ползва от известна неконвенционалност..., или просто се засрами от собствената си конвенционалност!
Прекалената консервативност понякога доста напомня за порочна разюзданост, за това, хайде да не си придаваме вид на непорочно заченати, намирисва на попрестояли яйца...!

За novinite.bg

НОВА ПЪРВА СТРАНИЦА С МОЯ СТАТИЯ ВЪВ ВЕСТНИК "БЪЛГАРИЯ" В ЧИКАГО

Светла Бъчварова-Пиралкова: Няма опасност чужденци да изкупят земята ни

Проф. д-р Светла Бъчварова-Пиралкова е родена на 28 септември 1958 г. и е депутат от „Коалиция за България“. Проф. Бъчварова-Пиралкова е председател на земеделската комисия в Народното събрание. Има над 150 публикации, монографии, научни статии, учебници, учебни пособия и книги, доклади и постери, изнесени на научни конференции и симпозиуми, научни трудове с приложен характер, научно-популярни статии.

Г-жо Пиралкова, стана ясно, че се въвеждат по-строги ограничения в Румъния и Унгария за продажбата на земеделска земя на чужденци. Какво ще предприеме България, за да защити земята ни, след отпадането на мораториума за продажба на земеделска земя на чужденци, от 1 януари 2014 г.?

Навсякъде има такива ограничения, с изключение на три държави от ЕС. Тези ограничения са свързани с определени процедури за придобиване на земя от чужди граждани – физически лица и фирми. Те са в различен аспект. Една част касаят определени райони, в които не е възможно това да се случи. Такива са например граничните райони, или земи със специален статут. Друга част касаят изискването да се пребивава в страната минимум три години и да се осъществяват земеделска дейност. Всичко това цели да не се достигне до факт да се купува земя и по-нататък да се извършват спекулации – продажби и неизползване на земята по предназначение. Това са възможни неща, когато са налице свободни финансови ресурси.

У нас има ли някакви ограничения в това отношение?

Не, при нас няма такива ограничения, но ние ще дадем предложение, като се ползва най-вече опитът на другите страни, особено на Словения, Литва, Унгария и Швейцария. Ще преценим, кой от примерите може да действа в България и каква трябва да бъде структурата, която ще следи за изпълнението на тези изисквания и очакваме да се реализира подобна политика. Трябва да има виждане и яснота, кой купува земя и използва ли се тя по предназначение.

Има ли клаузи в договора ни за присъединяване към ЕС, които регламентират, до колко точно трябва да бъдат квотите за продажба на земя на чужденци?

Не, няма такива ограничения. Всяка държава има собствени решения по отношение на това, какви могат да бъдат процедурите. Това не е ограничение, а определени процедури и изисквания при покупката на един ограничен ресурс, който трябва да се използва по предназначение.

Възможно ли е регулацията на този тип търговия да се осъществява на местно ниво, от общините?

Възможно е да се търси съдействието на общините при подаването на заявления за покупка, или информация за покупка. Общината може да прави преценка, дали има друг купувач, и каква е идеята на покупката, дали е свързана с обработка, или нещо друго, инфраструктурни обекти, развитието на определена земеделска дейност, преработка, или всичко оставало, което е свързано със земята.

До каква степен, според Вас, българските фермери са готови да се конкурират на един такъв пазар?

Покупката на земя е инвестиция, която е дългосрочна и обикновено са необходими повече от 20 години, за да бъде тя възвърната като ресурс, вкаран в покупката. По-важно е да има инвестиции във вид на машини, техника, технологии, защото това носи изгоди за конкурентност в земеделието. Ако това го няма, който и да е, и колкото и земя да има, той няма да бъде конкурентноспособен производител. Затова и всички програми, както и в програмата за развитие на селските райони има средства, които се предоставят за инвестиции, но не и за покупка на земеделска земя.

Реално ли е въвеждането на един предел на собственост върху земеделска земя на чужденци?

Не, такива опции няма в нито една от държавите в ЕС, но има изискване за пребиваване в съответната страна, ангажименти към производство на земеделска продукция в периоди от три и пет години.

Можем ли ясно да заявим и да успокоим хората, че няма опасност земята ни да бъде изкупена от чужденци след 1 януари 2014 г.?

Ще направим необходимото тези процедури да бъдат записани до края на годината в законодателството, което касае защитата на земеделските земи. Считам, че все пак 1 януари е дата, от която отпада мораториумът за покупка на земя от граждани на ЕС. Ограничението за държавите извън ЕС си остава.

Задава ли се ново гръцко духовно робство?

Патриарх Вартоломей І. Снимка: novinite.bg

Остри критики е отправил Вселенският патриарх Вартоломей към Българската църква. Обвиненията са в пасивност, безхарактерност, отсъствие на диалогичност на българските архиереи в междуцърковната деятелност. Колкото и да се опитваме да „търсим под вола теле”, няма как да не се съгласим, прав е!

Светиня му обаче е пожелал и да бъде демонтиран паметникът на екзарх Антим в Одрин. Добре де,…ама ЗАЩО? Дали пък основателната реакция на Негово Всесветейшество от по-горе, не е просто перфектна манипулативна маска за едно меко казано нахално искане…!? Той е поставил и въпроса реликвите, иззети от Българската армия по време на Първата световна война в Турция, да бъдат върнати в храмовете. А онова, което е иззето от българските храмове и от гърци, и от турци, и от сърби, и от румънци, да не говорим пък от руснаци, кой ще ни го върне…?!

Следва направо скандална, почти заповед от патриарх Вартоломей І, с искане, в градовете ни по Южното Черноморие веднъж месечно да се служи на гръцки език!

Добре, в тези територии наистина някога са живели гърци. Защо тогава не се служи на български език в Серес, Драма, Кавала, Аспровалта и о. Тасос, където и до днес живеят абсолютно чистокръвни българи…?!

Живко Георгиев: Имаме опит с бежанци, но той е от преди сто години!

Живко Георгиев е роден през 1955 г. Завършил е социология в СУ „Св. Климент Охридски”, където преподава теория на емпиричното социологическо изследване и маркетингови проучвания. Георгиев е председател на Българска социологическа асоциация, в периода 1990 - 1991 г. Той е директор по изследванията в ББСС "Галъп интернешънъл". Член е на УС на Института за социална интеграция от неговото създаване и негов председател в периода от 2002 до 2008 г.

Г-н Георгиев, накъде трябва да гледа България, за да се справи с проблемите си с бежанците – към Европа, или може би към Турция?

Без да съм прекалено сведущ в институционалния свят, който обгрижва темата, безспорно ЕС и световната организация на бежанците са организациите, които в най-голяма степен могат да помогнат. Въпросът не е само финансов, но има и „ноу хау“, идеи, политики за интеграция и други. В тази сфера нямаме много опит, а този който имаме е от началото на ХХ в. Тогавашните бежанци са били предимно българи. С тях не е имало езиков проблем, нито културен шок. България има нужда от помощ във всички тези направления и няма нищо неудобно, и няма нищо под достойнството ни, да търсим такава помощ. Би могло държавната политика да потърси съдействие и подкрепа от гражданския сектор, който има не лоша експертиза и компетентност по отношения на различни интеграционни политики. Може да се потърси съдействие и от местната власт. Проблемът не е по силите само на една институция, или на едно равнище на компетентност. Самата Турция е в доста тежка ситуация, защото бежанският контингент там се измерва със стотици хиляди. Не виждам, как Турция би могла да ни помогне.

Според някои данни, бежанците в Турция са около половин милион, а у нас те са малко над 5 хил. Всъщност, колко е голям проблемът с бежанците у нас?

Турция е голяма държава, Йордания също има приблизително половин милион бежанци. При тях обаче ги няма културните и езиковите проблеми. Бежанците ползват и владеят езици, които са познати и в тези държави. Няма и културна несъвместимост в особено големи мащаби. Не е добър стил и не бива да се фиксираме в тежестта на този проблем и да го драматизираме и да извличаме едва ли не мелодраматични нотки. Дори и 10 хил. да станат бежанците у нас, това не би трябвало да е проблем за общество като това в България, особено ако потърсим помощ.

Какъв е профилът на бежанците, които идват у нас и имаме ли основания да се притесняваме от нещо?

Това е е въпрос на изследване и аз нямам претенциите, че познават този процес. Основният контингент от бежанци от Сирия не би трябвало чак толкова да ни плаши. Все пак тази държава до голяма степен беше една от най-светските в арабския свят. Със сигурност една не малка част от бежанците са носители на светска култура. Не малка част навярно са и сравнително добре образовани. Не изключвам да има и промъкнали се представители на радикалния ислям от най-различни клонове, но те са единици. Имаме си система за национална сигурност, която би трябвало да може да идентифицира такива хора.

Да предположим, че все пак такива хора наистина са изключения, но можем ли да очакваме под някаква форма, макар и твърде силно казано, цивилизационен сблъсък, в следствие на бежанската вълна, която приемаме?

В някакъв мащаб ще го има и това и то най-вероятно ще е в локалните общности, които са приемател на бежански маси. Извън София и по-големите градове, локалните български общности нямат особено интензивен контакт с другите, с различните от собствената ни култура и това вероятно ще породи известен шок. Културен шок не се наблюдава там, където от край време съжителстват представители на различни култури, отчасти - в София, Пловдив и Варна. Това в някаква степен са мегаполиси, където и без друго отдавна има арабски диаспори и представители на арабски, персийски и афганистански общности.

Как се оказахме неподготвени за посрещане на бежанци – културно, исторически, икономически, или всичко това, взето заедно?

Няма общество, готово за големи, в съизмеримост със самото него, бежански маси. И Италия не беше готова за бежански поток, след случилото се в Тунис и Либия. А италианското общество е доста открито и представители на десетки етнически групи от света си съществуват там. У нас проблемът е, че капацитетът ни да посрещаме и да интегрираме бежанци, които са твърде различни от основното население, е малък. Не сме били подлагани на бежански натиск от сто години. Няма изградена инфраструктура, а и законодателството може би не е съвсем пригодено, макар че от няколко години има национална програма за интеграция на емигрантите. Бежанците са най-тежката и най-екстремалната форма на миграция въобще. Всичко това си беше на книги, на равнище концепции и стратегии и частично - някои политики. За такова голямо количество не е подготвена институционална инфраструктура, не е готова образователната система, както и здравеопазването, а и пазарът на труда не е готов, за да осигури нормалните възможности за интеграция.

Според Вас, трябва ли да затворим границата и ако го направим, как това ще се отрази върху справянето ни с вълната от бежанци, а и как ще изглежда един такъв акт отвън?

Това не би било добър тон в националната политика, не е „честна игра“. Може би трябва да има по-строг контрол, но не бива да се затваря границата. Най-малкото, трябва да се попречи на нелегалния трафик, да се спре сивият и криминален бизнес, който процъфтява около бежанските драми.

За novinite.bg

Депутатите си поиграха на парламентарен „Контра Страйк“

Парламентът отхвърли вота на недоверие срещу правителството на Пламен Орешарски. Гласуваха 217 народни представители, от които 86 бяха „за”, 111 – „против”, а 20 се въздържаха. Завърши поредният парламентарен цирк.

„Дамите“ и джентълмените“ си поиграха на демокрация в действие, точно като на популярната в близкото минало РС-игра „Контра Страйк“. „Стайното цвете“ „Атака“ отново дружно и особено енергично се въздържа, управляващите от левицата и ДПС традиционно гласуваха „ан блок“, а ГЕРБ, макар и с по-малко депутати, почти ритуално гласува срещу правителството и отново ще внася вот на недоверие...!

Добре де, до кога...? Какъв е смисълът от едно безконечно дебатиране и „вотиране“, след като е очевидно, че ДПС и БСП са в „непоклатим“ съюз, а „Атака“ ще „дава рамо“ докато сделката, каквато и да е тя, е актуална!?

Какъв е смисълът от харчене на пари за едни напълно „ялови“ парламентарни прения по тема, която очевидно е „про форма“?

Цялото действие е маскирано с целуфана на парламентарната демокрация, отдолу обаче прозира нелицеприятното и не особено благоуханно безразличие именно към онези, които са изпратили депутатите в Народното събрание.

За novinite.bg

Държавата прави рекета официален

Премахването на минималните осигурителни прагове е логично продължение на идеята за премахване на минималната работна заплата. Праговете бяха приети през 2003 г., като основната им цел беше да се повиши събираемостта на осигурителните вноски и да се пребори сивият сектор.

Липсва обаче анализ, какъв е бил ефектът от тяхното въвеждане и дали доходите въобще са били осветлени, или просто сме били натоварени с поредната административна мярка, „за добро“, разбира се! Въпросът е, колко хора в действителност и по правило се осигуряват на минимума?

На практика, държавата не знае, колко са тези, които се осигуряват наистина на минималните прагове, защото масово хората не декларират реалните си доходи, получават пари на ръка и се осигуряват на минимума.

По този начин се оказва, че минималните осигурителни прагове пречат за стимулиране на заетостта, а резултатите по отношение на укриването на доходи, са не просто спорни, а направо плачевни. Оказва се, че чрез минималните осигурителни прагове не се бори сивият сектор, а напротив – той се стимулира.

Така държавата си създава възможност за официален при това повсеместен до степен на геноцид, рекет.

За novinite.bg

Робите на банките са в геометрична прогресия

По данни на Асоциацията на банките, у нас има изтеглени над 160 хил. ипотечни кредити, каза неотдавна председателят на парламентарната комисия по бюджет и финанси, Петър Кънев. Стана ясно, че 35 хил. от тези кредити са просрочени, а половината от тях въобще не се обслужват.
Това създаде един относително нов вид бизнес-публичната търговия на движими и недвдижими имоти.
Схемата е следната: В районния съд се разлепват обяви от съдебни изпълнители за публичен търг с тайно и явно наддаване на запорирани и обявени за публична продан движимости и недвижимости. Човек си избира, харесва си ден и час от обявените за оглед и така може да види, какво би искал да купи.
В деня на търга се отварят предложенията на наддавачитие, като стъпката за наддаване е 10% от началната цена. Този с най-висока цена печели търга. Ако се оспорва от останалите, следва устно наддаване. Предложилият най-висока цена  - печели.
Имотът разбира се първо се пуска на 80% от реалната му цена, след това, при всеки следващ търг, цената се намалява с по 10%, ако разбира се преди това не е купен съответният имот, или движимост.
Това обаче е само едната страна на въпроса. Другата страна е загубата на жилището, недвижимостта, или съответната движимост. Тук драмата е тотална и всъщност именно тя формулира проблема.
Рискът от тегленето на кредит у нас се поема изцяло от кредитополучателя, а съответната кредитна институция – най-често банка, на практика се застрахова напълно от загуба на какъвто и да било актив. Оказва се ,че това е така само в България и Румъния, защото ние нямаме действащ закон за личните фалити. У нас фалит може да има само на юридическо лице.
За какво, собствено, става дума?  Човек си купува жилище, например за 100 хил. евро, с ипотека от банка. Банката предварително е наела оценител, който е преценил, че залога при лош кредит може да е в рамките на 60%, тоест, банката отпуска 60 хил. евро на кредитополучателя. Той трябва да доплати 40 хил. евро. - самофинансиране. Става обаче така, че човекът изплаща 40 хил. евро от дължимите 60 хил. на банката. Спира да плаща и банката се задължава да изпрати съдебен изпълнител, който да опише и продаде жилището. То обаче е продадено за 50 хил. евро. Остават едни 10 хил. евро, които банката продължава да си търси от кредитополучателя и той освен, че трябва да доизплати тях, плаща и останалите 40 хил. евро от самофинансирането.
С една дума, кой поема риска? Той се поема изцяло от кредитополучателя. Банката обаче е наела оценител преди да отпусне кредита, който е определил риска на 60 хил. евро. Тоест, банката предварително приема залога за 60 хил. евро и отпуска  кредит, а когато той не може да се погасява, рискът е изцяло за кредитополучателя, въпреки, че банката по собствена воля е приела залога преди отпускането на ипотечния кредит. Ето тук е проблемът, защото рискът трябва да е споделен, понеже и отговорността е съвместна.
Когато теглим кредит, независимо, дали е ипотечен, или не, ние подписваме един куп документи, сред които е и такъв, с който даваме съгласието си, че банката има право да променя лихвения процент едностранно и когато поиска. Теглим кредит за жилище, в случая той е ипотечен. След година, или две, банката може да ни удвои лихвата. Ние спираме да плащаме и губим жилището си.
Няма обаче на кого да се оплачем, защото у нас няма независима институция, която да играе ролята на регулатор на подобни взаимоотношения. Правата и на кредитополучателя, и на банката трябва да са равни, за да има справедлив паритет на финансовите отношения. На практика, фалиралият гражданин не може да обяви законен банкрут и това го превръща в напълно безправен субект, който има право само да изплаща задълженията си, които при това са онаследими. Дори и след смъртта си, задълженият продължава да дължи, чрез своите наследници! Нещо повече, дори човек да е достатъчно добросъвестен платец и да си изплати дадено задължение предсрочно, включително и по ипотека, се задейства правилото на „крепостничеството“, при което предсрочното погасяване се санкционираше с отделна наказателна лихва. Иначе казано, ти им връщаш парите по-рано и заради това те те глобяват!
В средата на миналия месец, правителството обяви, че от новата година ще отпаднат облекченията за ипотечните кредити за млади семейства с едно жилище. В последните дни обаче се заговори за защита на потребителите с ипотечни кредити. Посочи се, че банките ще могат да продават ипотекирани жилища, но разликата между продажната цена и банковия остатък от ипотечния кредит ще бъдат поделени като риск между банката и кредитополучателя. Дали обаче това ще стане, все още е въпрос на финансов окултизъм.
Дори това да стане факт, и хората да бъдат защитени, то правилото ще важи само и единствено за тези, които имат единствено жилище, а за останалите, проблемът остава изцяло в техен ущърб, защото се счита, че сделката се явява инвестиция...! Това е повече от абсурдно, особено като се има предвид, че стандартът за оценка се раздвоява! Тоест – мерим с двоен аршин – защитаваме едните за сметка на другите.
Разбира се, банките не са склонни да приемат част от риска при ипотечното кредитиране, което се и очаква, защото това трябва да бъде регламентиране не с експертна, или медийна препоръка, а със закон. В същото време, опасенията, че определянето на „споделен риск“ ще доведе до фалит на банки, е меко казано нахално, защото частните фалити, така или иначе са факт, независимо, дали са регламентирани с държавна санкция, или не са.
Промени в банковия сектор са необходими, те са жизнено необходими, защото до 2008 г. банките буквално раздаваха ипотечни кредити на улицата. А сега, когато все още сме в разгара на кризата, хвърлените тогава мрежи, вече са пълни с „нещастни шарани“, голяма част от които са на път да останат на улицата през ХХІ в., в една европейска държава, членка на ЕС...!

За novinite.bg