Проф. д-р Светла Бъчварова-Пиралкова е родена на 28 септември 1958 г. и е депутат от „Коалиция за България“. Проф. Бъчварова-Пиралкова е председател на земеделската комисия в Народното събрание. Има над 150 публикации, монографии, научни статии, учебници, учебни пособия и книги, доклади и постери, изнесени на научни конференции и симпозиуми, научни трудове с приложен характер, научно-популярни статии.
Г-жо Пиралкова, стана ясно, че се въвеждат по-строги ограничения в Румъния и Унгария за продажбата на земеделска земя на чужденци. Какво ще предприеме България, за да защити земята ни, след отпадането на мораториума за продажба на земеделска земя на чужденци, от 1 януари 2014 г.?
Навсякъде има такива ограничения, с изключение на три държави от ЕС. Тези ограничения са свързани с определени процедури за придобиване на земя от чужди граждани – физически лица и фирми. Те са в различен аспект. Една част касаят определени райони, в които не е възможно това да се случи. Такива са например граничните райони, или земи със специален статут. Друга част касаят изискването да се пребивава в страната минимум три години и да се осъществяват земеделска дейност. Всичко това цели да не се достигне до факт да се купува земя и по-нататък да се извършват спекулации – продажби и неизползване на земята по предназначение. Това са възможни неща, когато са налице свободни финансови ресурси.
У нас има ли някакви ограничения в това отношение?
Не, при нас няма такива ограничения, но ние ще дадем предложение, като се ползва най-вече опитът на другите страни, особено на Словения, Литва, Унгария и Швейцария. Ще преценим, кой от примерите може да действа в България и каква трябва да бъде структурата, която ще следи за изпълнението на тези изисквания и очакваме да се реализира подобна политика. Трябва да има виждане и яснота, кой купува земя и използва ли се тя по предназначение.
Има ли клаузи в договора ни за присъединяване към ЕС, които регламентират, до колко точно трябва да бъдат квотите за продажба на земя на чужденци?
Не, няма такива ограничения. Всяка държава има собствени решения по отношение на това, какви могат да бъдат процедурите. Това не е ограничение, а определени процедури и изисквания при покупката на един ограничен ресурс, който трябва да се използва по предназначение.
Възможно ли е регулацията на този тип търговия да се осъществява на местно ниво, от общините?
Възможно е да се търси съдействието на общините при подаването на заявления за покупка, или информация за покупка. Общината може да прави преценка, дали има друг купувач, и каква е идеята на покупката, дали е свързана с обработка, или нещо друго, инфраструктурни обекти, развитието на определена земеделска дейност, преработка, или всичко оставало, което е свързано със земята.
До каква степен, според Вас, българските фермери са готови да се конкурират на един такъв пазар?
Покупката на земя е инвестиция, която е дългосрочна и обикновено са необходими повече от 20 години, за да бъде тя възвърната като ресурс, вкаран в покупката. По-важно е да има инвестиции във вид на машини, техника, технологии, защото това носи изгоди за конкурентност в земеделието. Ако това го няма, който и да е, и колкото и земя да има, той няма да бъде конкурентноспособен производител. Затова и всички програми, както и в програмата за развитие на селските райони има средства, които се предоставят за инвестиции, но не и за покупка на земеделска земя.
Реално ли е въвеждането на един предел на собственост върху земеделска земя на чужденци?
Не, такива опции няма в нито една от държавите в ЕС, но има изискване за пребиваване в съответната страна, ангажименти към производство на земеделска продукция в периоди от три и пет години.
Можем ли ясно да заявим и да успокоим хората, че няма опасност земята ни да бъде изкупена от чужденци след 1 януари 2014 г.?
Ще направим необходимото тези процедури да бъдат записани до края на годината в законодателството, което касае защитата на земеделските земи. Считам, че все пак 1 януари е дата, от която отпада мораториумът за покупка на земя от граждани на ЕС. Ограничението за държавите извън ЕС си остава.
Няма коментари:
Публикуване на коментар