Живко Георгиев е роден през 1955 г. Завършил е социология в СУ „Св. Климент Охридски”, където преподава теория на емпиричното социологическо изследване и маркетингови проучвания. Георгиев е председател на Българска социологическа асоциация, в периода 1990 - 1991 г. Той е директор по изследванията в ББСС "Галъп интернешънъл". Член е на УС на Института за социална интеграция от неговото създаване и негов председател в периода от 2002 до 2008 г.
Г-н Георгиев, накъде трябва да гледа България, за да се справи с проблемите си с бежанците – към Европа, или може би към Турция?
Без да съм прекалено сведущ в институционалния свят, който обгрижва темата, безспорно ЕС и световната организация на бежанците са организациите, които в най-голяма степен могат да помогнат. Въпросът не е само финансов, но има и „ноу хау“, идеи, политики за интеграция и други. В тази сфера нямаме много опит, а този който имаме е от началото на ХХ в. Тогавашните бежанци са били предимно българи. С тях не е имало езиков проблем, нито културен шок. България има нужда от помощ във всички тези направления и няма нищо неудобно, и няма нищо под достойнството ни, да търсим такава помощ. Би могло държавната политика да потърси съдействие и подкрепа от гражданския сектор, който има не лоша експертиза и компетентност по отношения на различни интеграционни политики. Може да се потърси съдействие и от местната власт. Проблемът не е по силите само на една институция, или на едно равнище на компетентност. Самата Турция е в доста тежка ситуация, защото бежанският контингент там се измерва със стотици хиляди. Не виждам, как Турция би могла да ни помогне.
Според някои данни, бежанците в Турция са около половин милион, а у нас те са малко над 5 хил. Всъщност, колко е голям проблемът с бежанците у нас?
Турция е голяма държава, Йордания също има приблизително половин милион бежанци. При тях обаче ги няма културните и езиковите проблеми. Бежанците ползват и владеят езици, които са познати и в тези държави. Няма и културна несъвместимост в особено големи мащаби. Не е добър стил и не бива да се фиксираме в тежестта на този проблем и да го драматизираме и да извличаме едва ли не мелодраматични нотки. Дори и 10 хил. да станат бежанците у нас, това не би трябвало да е проблем за общество като това в България, особено ако потърсим помощ.
Какъв е профилът на бежанците, които идват у нас и имаме ли основания да се притесняваме от нещо?
Това е е въпрос на изследване и аз нямам претенциите, че познават този процес. Основният контингент от бежанци от Сирия не би трябвало чак толкова да ни плаши. Все пак тази държава до голяма степен беше една от най-светските в арабския свят. Със сигурност една не малка част от бежанците са носители на светска култура. Не малка част навярно са и сравнително добре образовани. Не изключвам да има и промъкнали се представители на радикалния ислям от най-различни клонове, но те са единици. Имаме си система за национална сигурност, която би трябвало да може да идентифицира такива хора.
Да предположим, че все пак такива хора наистина са изключения, но можем ли да очакваме под някаква форма, макар и твърде силно казано, цивилизационен сблъсък, в следствие на бежанската вълна, която приемаме?
В някакъв мащаб ще го има и това и то най-вероятно ще е в локалните общности, които са приемател на бежански маси. Извън София и по-големите градове, локалните български общности нямат особено интензивен контакт с другите, с различните от собствената ни култура и това вероятно ще породи известен шок. Културен шок не се наблюдава там, където от край време съжителстват представители на различни култури, отчасти - в София, Пловдив и Варна. Това в някаква степен са мегаполиси, където и без друго отдавна има арабски диаспори и представители на арабски, персийски и афганистански общности.
Как се оказахме неподготвени за посрещане на бежанци – културно, исторически, икономически, или всичко това, взето заедно?
Няма общество, готово за големи, в съизмеримост със самото него, бежански маси. И Италия не беше готова за бежански поток, след случилото се в Тунис и Либия. А италианското общество е доста открито и представители на десетки етнически групи от света си съществуват там. У нас проблемът е, че капацитетът ни да посрещаме и да интегрираме бежанци, които са твърде различни от основното население, е малък. Не сме били подлагани на бежански натиск от сто години. Няма изградена инфраструктура, а и законодателството може би не е съвсем пригодено, макар че от няколко години има национална програма за интеграция на емигрантите. Бежанците са най-тежката и най-екстремалната форма на миграция въобще. Всичко това си беше на книги, на равнище концепции и стратегии и частично - някои политики. За такова голямо количество не е подготвена институционална инфраструктура, не е готова образователната система, както и здравеопазването, а и пазарът на труда не е готов, за да осигури нормалните възможности за интеграция.
Според Вас, трябва ли да затворим границата и ако го направим, как това ще се отрази върху справянето ни с вълната от бежанци, а и как ще изглежда един такъв акт отвън?
Това не би било добър тон в националната политика, не е „честна игра“. Може би трябва да има по-строг контрол, но не бива да се затваря границата. Най-малкото, трябва да се попречи на нелегалния трафик, да се спре сивият и криминален бизнес, който процъфтява около бежанските драми.
За novinite.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар