За пари ли, г-н генерал..., за много ли...?

Снимка: auction.bg

Прави впечатление, че особено напоследък, все повече генерали участват в политиката, и от армията, и от полицията, и от пожарната, но особено от армията. В предстоящите на 5 октомври предсрочни парламентарни избори, отново дузина армейски генерали „щурмуват“ парламентарните банки през изборните урни. От президентското движение АБВ се кандидатира летецът генерал Михо Михов. Той се ползва с добро име, считат го за интелигентен и с богата експертиза.

Последният началник на Генералния щаб на армията, преди той да се трансформира в Щаб на отбраната, генерал Златан Стойков, остана верен на столетницата БСП. За него още се носят легенди във военното ведомство, как не правел разлика между „чиърс“ и „чипс“, но нейсе, предложен беше на този пост от предшественика си генерал Никола Колев, който пък стана военен съветник на тогавашния президент Георги Първанов.

Една екзотична кандидатура е тази на последния началник на отбраната, генерал Симеон Симеонов, който се кандидатира за депутат от...ДПС...! Заради тази си „позиция“ той отнесе доста критики от свои бивши подчинени и колеги. Не бива да забравяме и друг „действащ“ генерал – кмет на Сливен – бригаден генерал Кольо Милев. Много са, има и още, както казахме и от армията, и от полицията, и от пожарната...!

Разбира се, не откриваме топлата вода. Генерали участват в политиката и в много други държави. Преди години един подполковник от Военното издателство сподели, че „те за това са учили“, за да са лидери...! Така е, наистина, тези бивши генерали са обучавани, за да ръководят. Те също имат право да имат позиция, дори и политическа, въпреки, че са деполитизирани по закон, в къщи са свободни да изразяват политически възгледи. Проблемът обаче идва от прехода към резерва.

Как така, днес си лягаш како надпартиен генерал, а утре сутринта вече имаш изявена политическа позиция. Генералите заемат изключително високи постове, но това са преди всичко национални постове – командващи армии, корпуси, бригади, началници на различни нива, включително и на щабове, дори и на Генералния щаб на армията. Това са надпартиини постове, те отговарят за много хора, понякога за цялата нация, при определени обстоятелства.

Именно заради това офицерите и генералите са деполитизирани, за да не се влияят, за да изпълняват задълженията си безпристрастно. В същото време, буквално дни след пенсионирането си, същите тези отговорни генерали изведнъж се проявяват като отявлени защитници на политически позиции, хайде да си го кажем направо, предимно в лявото политическо пространство...! Разбира се има изключения, в дясното политическо пространство, но те са толкова пренебрежимо малко, че не си струва дори да се отбелязват.

Непонятно е, как тези генерали са защитавали националните интереси на всички българи - леви, десни, центристи, царисти, националисти, а когато съблекат униформата, се оказва, че „ам блок“ преминават в ариегарда на армията и в същото време – в авангарда на...Левицата...

Няма да коментираме, с какво могат да са полезни тези генерали в политиката, защото те са преди всичко „политически генерали“. Голяма част от тях са повече или по-малко просто едни популярни лица. Да не говорим, че някои от тях отидоха в партии, които съвършено не отговарят на профила им като българи, като бивши военни, като защитници на родината, като офицери с чест и достойнство.

Няма друго логично обяснение, освен да си мислим, че това е за пари, явно за много пари, защото компромисът е кошмарно голям. Колко ли пари обаче трябва да ти дадат, за да си заплюеш униформата, колко ли струва едно достойнство на генерал...? Явно всичко си има цена...!

За novinite.bg