КАК „БДИНЦИ” СТАНАХА ”МИСКИНЦИ”…!

Сничка: www.bg-patriarshia.bg

Видинска епархия се оказа една от най-чистите сред епархиите в БПЦ-то ни. Оказа се обаче, че чистотата й е толкова много, че май й идва дори в повече. Наскоро до нас достигна информация, че архимандрит Борис от същата епархия – игумен на Добридолския манастир, който е бил в затвора /!!!/ си татуирал, явно в това социално заведение, „666” на тялото си. Първо, как е възможно монах да си татуира дяволското число и второ, как така бивш затворник е станал монах…?! Още повече, синът на същия, пък е шофьор на митрополит Дометиан Видински.

Вторият ни герой също е бил игумен на Добридолския манастир, това е архимандрит, йеромонах или митрополит Харалампий.Същият ,преди години, се представя в манастира Кикос, в Кипър, за архидякон на александрийския патриарх. Обещава да осигури десетина монаси, но му били необходими пари за визи, защото тогава все още е имало такива изисквания, както и пари за самолетни билети. Парите били дадени - десетки хиляди, само дето монаси така и не отишли в Кикос!

В България Харалампий става архимандрит и игумен, а по-късно митрополит Дометиан го низвергва от сан до мирянин. Причините – заради финансови злоупотреби и светотатство – оставил да мухляса Светото причастие. По-късно Харалампий заминава с един „светски лъв”, който вече не е между живите и разколнически архиерей, при митрополит Ангелос на Авлон. Той е глава на старостилния Синод на Гърция, един от най-богатите хора там. Нашите герои искали да правят алтернативен старостилен синод в България. За главен секретар бил определен „светският лъв”, а Харалампий станал Анхиалски митрополит.

По-късно, след като се забърка по Европа с архондисването, а и след като посрами страната и Църквата ни, Харалампий се разкая и беше върнат от митрополит Дометиан в лоното на Църквата, като йеромонах. Отменен беше актът на низвержението, нещо, което е недопустимо. Няколко месеца по-късно Харалампий отново беше възведен в архимандритско достойнство.

За йеромонах Василий Венков вече писахме многократно. В писмо до Негово светейшество българският патриарх Неофит, братството на Зографския манастир пише, че „…той вече не е брат на Зографската обител, за да не би духовната болест да се разпространи и върху други членове на братството…”.

Йеромонах Василий Венков е бил предложен за низвержение от Вселенската патриаршия, под чиято юрисдикция се намира Зографския манастир. В същото време една епархия в България пренебрегва решението на манастирския събор на Зограф и дава право на свещенодействие на този монах. Това е същата тази Видинска епархия…!

Друг герой пак в тази епархия е архимандрит Василий от Троянския манастир – един истински требничар и ритуалчик, който не служи Света литургия, защото от литургиите пари не падат, ала от требите – падат, че и още как...! „Велможът” се е настанил в апартамента на другарката Людмила Живкова и си „живучка” като един истински "бейлербей".

Негово императорско Величество, Величкия епископ Сионий няма какво да го коментираме, достатъчно е да споменем, че тръгна да прави параклис в Троянската света обител, с олтар на запад, това комай стига, за да опише, кой какво и как прави, струва и реди.

Стигаме до един наш стар познайник, епископ Поликарп За него трябва да споменем „домашната” му, или както още я наричат –„селска” хиротония. Епископската хиротония се състои от две части – клетва и втората част е по време на Света литургия. При клетвата е необходим  „събор”, само дето присъстваха само двама митрополити – Видинският, който си прави свой викарен епископ и Търновският Григорий, тоест – „събор” просто липсва, няма такъв…!

Във втората част от хиротонията, преди четенето на „Апостола”, имаше драстични литургически грешки, защото нямаше старши митрополит, да не говорим пък за патриарх…! Това е скандален богослужебен пропуск. Въпреки това архимандрит Поликарп стана епископ, при това на измислена катедра, каквато е имало някога, „по турско” - Белоградчишка…!

Друг герой от същата епархия е монах Максим Той беше герой и на статии, които го представиха като човек, който търси гей-контакт с македонеца П. П. Бил готов да му поеме разходите от Македония и престоя в България, само и само да се "докосне" до „македонската наденица” /молим за извинение, но именно това е текстът на предложението от страна на монах Максим към П.П./.

Не бива да забравяме и архимандритите Антим и Неофит, които неотдавна бяха освободени от Раковишкия манастир, където пък отиде за духовен наставник именно йеромонах Василий Венков. Те скандализираха обществото с гуляйджийските си снимки, публикувани от тях в социалната мрежа. Тук те проявяват съблазнително за вярващите поведение, като са без монашески дрехи, което е недопустимо, в компания, където се употребява алкохол…пред иконите! Това не е подходящ за един духовник живот и е лош пример, дори и да приемем, че не е престъпление.

И за да не изглежда, че се заяждаме, нека дадем и добрите примери, като например – архимандрит Самуил, който е изряден монах, както и архимандрит Антим, който е протосингел на Видинска епархия. Той е не просто протосингел, а достойно си изпълнява административните задължения в епархията. За пример е и архиерейският наместник на Берковишка духовна околия, свещеник Рафаил. Това са добрите примери, на които контрастират горните.

Питаме, къде е митрополит Дометиан, за да озапти тези развилнели се „бдинци”, защо не вземе в ръце управлението на епархията си и да разгони от там пияниците, развратниците и бизнесмените в раса…!? Изгониха монасите от Троянския манастир заради разврат, а какво стана, епархията се оказа пълна с любовчии, които въртят и бизнес, и пиянстват на воля, а истинската, живата литургия…,е тя явно и сама може да си се отслужи…! Изядоха едно стадо овце в Троянския манастир, дори и едно теле мина през стомасите на монасите. Виното и ракията, отлежали достатъчно години, изглежда добре прокараха жилавото месо…! Така, щото се появи един остатъчен, но доста устойчив строителен напън, ама така ги напъна, че и тронна зала изградиха в манастира, сякаш някакъв император се е пръкнал по нашите земи, пак така внезапно, както някога Никифор Геник…!

Правим всичко това, не за да се заяждаме с някого, а защото, когато нашите духовни водачи са слепи, къде ще ни отведат те…!? Искаме духовните ни водачи да са отдадени монаси, истински мъдреци, мислители, подвижници, а не наемници..! Кога ще спрат да се занимават с недостойни за сана си дейности, кога ще станат нормални, истински…? Когато може би митрополитът не се появява само на Възкресение и Рождество в храма, а се заеме с делата си на епархийски ръководител. Последната ни надежда е в него, да възпре „гювендилъка” и „требничеството”, да озапти пиянството и леността в една епархия, за да не се срамуваме и ние от тях, а и те самите от себе си…!