Църквата
ни все повече се ритуализира, все повече едни обикновени ритуалчици, каквито се
явяват повечето ни епископи, митрополити, а и някои архимандрити дори, просто
ритуалничат. Църквата ни вече не е онази свещена институция, която да извършва
свещенодействия, а организира най-обикновени ритуали, при това ги извършва не
къде да е, а във виртуалното пространство. Вече имаме една виртуална Църква,
която се ситуира предимно във Фейсбук и в Туитър, отколкото в реалния ни живот.
Социалната
дейност, която би трябвало да е присъща на Църквата и на всяка духовна
институция, всъщност също се виртуализира. За какво става дума? Излиза епископ
П., например, за да води беседа за социалната дейност. Да, ама хората пред него
не ядат думи, а искат хляб. Патетичните и мелодраматично театралните изражения
на някои църковни служители, епископи и архимандрити, които стоят пред публика
и вършат социална дейност на думи, не е социална дейност, това е отчитане на
мероприятие.
Ритуалите
са интересни. Приятелска група около даден епископ се събира и си правят нещо
като семинар. Обличат се като императори, вярно, облеклото на съвременния
епископ дублира до голяма степен облеклото на византийския император, но целта
е духовната просвета, изпълнението на дадено свещенодействие, а не – театралното
представяне на един „църковен спектакъл”.
Неотдавна
един от новите ни епископи представи десет опорни точки, по които даде десет
отговора. Акцентът беше че няма пари в Църквата и заради това тя не извършва
социална дейност. Да, ама не …! Пари има, защото има имоти, въпросът е, как се
разходват тези пари и до колко държавата проверява тези потоци.
Църквата
разполага с апартаменти, къщи, магазини, цели сгради, земя… Всичко това са
имоти, които носят приходи. Как да няма пари, къде са парите от рентите,
наемите и търговската дейност…? Къде са парите от безогледната сеч на гори –
също църковен имот..!?
Това,
че в град Кула, например, е прожектиран филм на религиозна тематика пред бабите,
не е социална дейност, а отчитане на мероприятие. Хората са гладни за храна, и
за култура, но и за хляб, а културата идва след хляба, защото никой не е
по-голям от Него.
При
наводнението в Берковица, само един обикновен свещеник отиде да помага с трактор.
Останалите „църковни началници” се облякоха в кармазъ фустаните си, с бродирани
подрасници и ритуално се помолиха за спасение. Само дето лозето не иска
молитва, а - мотика. Да, молитвата е нужна за успокоение, за упование, но нека
тя да е предшествана от мотиката, така някак по-има смисъл, по-върви, по-се
приема, иначе, прилича на задължителен и задължаващ ритуал.
Благотворителността,
чрез която може да се активира социалната дейност в Църквата ни става с пари, а
не с молитви, защото гладните нямат хляб, а молитвата ще успокои душата им, ала
глада няма да утоли.
И
като фон на всичко това, един от официалните сайтове на Църквата ни,
донеотдавна беше превърнат в нещо като лична фейсбук-страница на един настоящ
епископ, тогава архимандрит, който отишъл на балета „Лебедово езеро” и счел, че
това е повод да напише статия за същия сайт! Е, това ли е социална дейност Ваше
Високопреподобие, или каквото там, „безподобие” сте..?
Да
не забравяме и друго събитие. Изтъпанили се същите тези герои от „Лебедово
езеро”, на събитие за превенция на СПИН, при положение, че официалната позиция
на църквата е не за превенция, а за въздържание. Дали го приемаме, или не, това
е отделен въпрос, важното е, че това е официалната позиция на Църквата ни. Хора
раздават презервативи и лубриканти, а нашите „църковни песнопейки” се олензили
като след неделна еклезия…! Така се играе на социална дейност…! Така се имитира
Църква…!
Руската
православна църква издаде книгата „Аспекти на социалната политика”, където се
казва, какво е социална политика и как се прави тя. В Гърция, една също
традиционна православна държава, работи програмата „Апостоли”, в която дори
атинският архиепископ участва, като раздава храна на нуждаещите се! Хайде да се
замислим, в кой храм ще отидете в София, примерно, ще помолите за къшея хляб и
ще Ви го дадат…, сигурно има и такива?!
Преди
години в Троянския манастир, който често е обект на критики днес, е имало близо
60 човека, които са били храненици там, но и са работили. Това са били бедни,
нуждаещи се хора, които са си изкарвали прехраната достойно, като и Църквата активно
е изпълнявала социална дейност, а и хората са живели с чувство за това, че са
необходими някому. Днес това го няма!
За
кое не стигат пари в Църквата…, за това ли..!? Ами да, пари за любовници и
разврат не стигат, за скъпи климатици от висок клас и импровизирани тронни зали
– също не стигат, няма как, това са скъпи „удоволствия”, Ваши
Високопреосвещенства, Преподобия, безподобия и т.н.
Едни
нови одежди на епископ струват 30 хил. е вро…, да, да…, не бъркате цифрата,
такава е..! Отделно са панагий, кръстове, всеки от които е около 1200 евро.
Някои Високопреподобия и Високопреосвещенства имат по няколко комплекта…! Ето
къде са парите за социалната дейност, в разкош за един театрален ритуал, лишен
от дух и сакралност…!
На
8-ми март в една от северните ни епархии, монах си разменя букет с представител
на ислямското вероизповедание….! Било шега…! Да де, ама тази шега е на снимка във
Фейсбук. Пък и на гол…гъз, шегата си е живо…, хайде да не продължаваме…!
Що за междурелигиозен диалог е това, що за шега е, и що за типова комуникация е
такова поведение….?!
Бабите
с по 150 лв. пенсии, не разбират от такива шеги, те имат нужда не от филмчета и раздаване на типови диплянки, те
имат нужда от хляб, от дърва за зимата. Това е социална дейност, а не ритуалното
фръцкане по кармазъ подрасник с бродерия, на балета „Лебедово езеро”, това не
е социална дейност, Ваши Високобезобразия…!
Няма коментари:
Публикуване на коментар