понеделник, 8 април 2019 г.

ЗАЩО СМЕНИХА ИГУМЕНА НА БАЧКОВО?

Прецедентът при освобождаването на игумена на Бачковския манастир се състои в това, че се освобождават двама игумена – архимандритите Симон и Самуил, при неясни обстоятелства. Никой не каза, какъв е проблемът и защо архимандрит Симон, който направи толкова много за Бачковския манастир, беше освободен. И той наистина успя да ремонтира и реставрира огромна част от Бачковския манастир, а не само игуменарницата, както си я беше ремонтирал предишния игумен – епископ Борис. Светият Синод не ни каза архимандрит Симон провалил ли се е, ако е така, в каква посока е станало и остават да висят едни въпроси и много подозрения. 

Най-голямото подозрение произтича от факта, че Бачковският манастир е най-богатият от трите ставропигиални манастира у нас. Той е богат на няколко неща. Първо – на имоти, защото има такива в цяла Южна България, но се говори, че има и такива в Гърция, които са отдадени под наем и от които се печели много добре, според запознати. Той е богат и с местонахождението си. Той се намира на кръстопът и хората от много места минават от там. Там се палят много свещи и това е манастирът, който гори най-много свещи на територията на България. Тук най-много хора се венчават, кръщават и им се четат молитви.

И се пита в задачата, защо в най-приходния манастир се сменя игумена с друг, който е много близък до митрополит Николай Пловдивски? Нима е необходим игумен, който да се вслушва преди всичко в желанията и волята на митрополит Николай!? Може би архимандритите Симон и Самуил, като принципни хора, не са правили именно това…!?

Светият Синод действа на един императорски принцип – не обяснява действията си. Синодът обаче дължи обяснение на хората за всяко свое действие, това не е събрание във Версайския дворец, все пак.

И още нещо. Митрополит Киприян обясни, че игуменът трябвало да е епископ. Тогава защо същият този Синод, на който е член и митрополит Киприян, до сега няколко пъти избира именно архимандрит, а не епископ, за игумен..? Нима нямахме и нямаме достатъчно епископи…? Ако е така, защо не се правят нови епископи, ако пък не е така, тогава защо от съществуващите епископи не се избра един достоен за игумен на Бачково, а се поставяха именно архимандрити, след скандалния епископ Борис..!?

Въобще, смяната на върха в Бачково не разреши никакви проблеми, а напротив – постави нови въпроси. И сега какво да очакваме в Бачково, нови „чудеса“, както стана в Троян в началото на „ерата Сионий“, ли…!?!?! Ще се откриват „неоткрити“ икони, „неизвестни“ богослужебни книги, ще се сменят проскинитарии, въпреки, че старите са по-красиви, или пък ще се строи нова тронна зала за новия/стар император…!?!?!?

За императорът е ясно, май само слепите не го разбраха, но май царят наистина е гол, този път обаче - неприлично дибидюс…!


За фейсбук-групата "Православни новини"

ЩЕ СТАНЕ ЛИ ХРАМЪТ„СВЕТА СОФИЯ“ В ИСТАНБУЛ ОТНОВО ДЖАМИЯ…!?

Църквата „Св. София“ в Истанбул.
Според историкът Алфред Рамбо, „в Константинопол Бог има своята „Св. София“, императорът – Свещения Дворец, а народът – хиподрома“. Катедралата „Св. София“ в Цариград е църквата на самия Бог. До 15 век, когато завършва строежа на ренесансовата катедрала „Св. Петър“ във Ватикана, в християнския свят няма по-внушителна постройка от „Св. София“ на архитектите Артемий от Тралес и Исидор от Милет.

Днес обаче се оказва, че турският президент заиграва опасно с бъдещето на един от символите на Православния свят – императорският храм в Константинопол, днес – Истанбул.

Турският президент Реджеп Ердоган спомена за възможността "Света София", която от 1935 година е музей, да бъде превърната отново в джамия, предадоха турските медии. Според турския президент храмът трябва да бъде достъпен за посетители, без те да плащат такса за това. Реджеп Ердоган се мотивира с това, че така храмът ще може да бъде посещаван безплатно от туристите от всички вероизповедания. Той даде за пример намиращата се в съседство Синя джамия, в която всички посетители влизат безплатно. Понастоящем входът в музея „Света София“ е 60 турски лири, предадоха информационните агенции.

Ситуацията, в която се намира Вселенската патриаршия понастоящем е изключително деликатна. След революцията на Кемал Ататюрк и промяната на властта в Османската империя – ликвидирането й и създаването на република Турция се фиксира създаването на една изключително светска държава, което е почти атеистична. Ататюрк иска толкова категорично да отдели всичките изповедания от държава, защото империята е била точно обратното. Тя е била една изключително религиозна държава, султанът е бил халиф – повелител на правоверните. Последният султан остава просто един халиф, но и това не е достатъчно, защото Ататюрк искал дори да го изгони, защото го възприемал като една сянка на миналото.

Тогава се сменя календара, за да се модернизира Турция. Така от 15 век страната директно влиза в 20 век. До тогава страната ползва едно традиционно ислямско летоброене, а Ататюрк въвежда християнското летоброене. Той обаче прави и още нещо. Той забранява извън храмовете на изповеданията представителите на абсолютно всички изповедания да ходят с дрехи, показващи принадлежността на дадения човек към дадено духовенство, на дадено изповедание, без значение, кое е то. Единственият човек, който има право извън храма да се облича като представител на дадено изповедание е Вселенският патриарх. Това е голямо нещо, предвид факта, че Кемал Ататюрк не е християнин. От тогава всички религиозни изповедания са особено крехки в самата държава, защото тя не се държи враждебно към тях, но се държи резервирано. Това се промени с идването на власт на Ердоган, чиято политика е неоосманистка. Държавата по негово време предяви претенции, а претенциите са на основата на наследството на Османската империя. Преди няколко години в Турция гостува главата на османската династия принц Баязид, на когото Ердоган призна правото да ползва титлата „шехзаде“, което в превод означава едно - принц. Изведнъж се оказа, че в Република Турция има монархическа титла, което не е логично и второ, дори и президентът на републиката няма право да раздава такъв тип титли и звания, които противоречат на Конституцията и на републиканския дух. Така Ердоган се опитва да стъпи на гърба на османската династия, за което Ердоган не рядко е определян като политик с амбиции за султан, заради паралелите му с управлението на султан Сюлейман Великолепни.

Разрез на църквата „Св. София“ в Истанбул.
Повдигането на въпроса за катедралата „Св. София“ е класически PR. Църквата е символ на победата на Османската империя над Византийската империя, с превръщането на тази църква в джамия. Църквата никога няма да бъде превърната в джамия  по хиляди причини – отзвук в международната общност, ООН, САЩ, Русия, никой не би одобрил такова нещо.

На последните местни избори Ердоган загуби столицата Анкара, както и най-големия град Истанбул, освен това за него не гласуваха и в един от икономическите гиганти на Турция – град Измир, както и почти цялото средиземноморско крайбрежие, където е съсредоточена цялата туристическа индустрия на страната.

Да си предстоятел на едно вероизповедание в една държава, която има категорично различно вероизповедание от местното, трябва да бъдеш изключителен дипломат. Вселенският патриарх Вартоломей I е грък. Той е турски гражданин, но това не го прави по-малко грък, отколкото е.

Отношенията между държавата и религията  във Византия са от изключителна важност за средновековните общества, които рязко разграничават  културното развитие между Изтока и Запада. Император Юстиниан Велики, който строи „Св. София“, иска да създаде храм, който да превъзхожда всичко, създадено до тогава, като апотеоз и тържество на Християнството. Може би заради това в цялата композиция на храма надделява усещането за нещо дворцово и светско. Добива се дори впечатление, че е построена една огромна зала за церемонии. Въздействието на провежданите в храма тържества припомня за реда и хармонията във византийското общество. Храмът се строи за пет години и за колосалната сума от 361 милиона златни номизми. Само за сравнение „Нотр Дам дьо Пари“ се строи в продължение на 200 г.!

Фрагмент от строителството на храма
 „Св. София“ в Манасиевата хроника.
Куполът внушава идеята за централизма, а Светият Престол е излят от чисто злато, в дъното на олтара се намирал и тронът на патриарха, излят от чисто сребро! Храмът е осветен на 27 декември 537 г.

Именно това е времето на забраната на Атинската философска академия и строежът на „Св. София“ – два политически акта на василевса, с които се слага краят на античното свободомислие и се въвежда християнската етика. Това е символът на този строеж.

Или иначе казано, храмът „Света София“ е един от символите на свещената империя на Православието. Византия, както е известно е родината на Православното Християнство. Православната империя се крепи на своите символи - градът на Богородица – Константинопол, където е богоизбраният василевс, храмът на Бог – „Св. София“, където е патриархът, който ръководи духовния живот в съзвучие с държавната власт. Един от тези символи ако липсва, който и да е той, няма как да има Византия, а Православието премества своя център, защото Византия не може да съществува без дори само един от своите свещени символи.

Ето това е значението на „Света София“ в Истанбул днес, макари  музей, това е символът на Православието във вселенски мащаб, не случайно именно там се намира и Вселенската патриаршия – в древлепросиялият град, където все още се намира храмът на Светата Божия премъдрост.

Това е причината, още когато превзема Константинопол, султан Мехмед II Фаатих да оскверни първо храма, като влиза вътре с коня си. Това е начин да покаже, че Византия вече е мъртва, защото храмът е осквернен и на практика не съществува като светиня и символ на града, империята и на Православието въобще.

За фейсбук-групата "Православни новини"