петък, 28 февруари 2014 г.

Евдокия Манева: Управлението на околната среда е непрекъсваем процес


Визитка:

Евдокия Манева - Бабулкова завършва ХИИИ – Харков, специалност „Инженерна химия“, а през 1983 г. защитава дисертация за степента доктор на икономическите науки. От 1990 г. работи в Министерство на околната среда, а през 1997 г. е заместник-министър на околната среда в служебния кабинет на Стефан Софиянски. В правителството на Иван Костов е министър на околната среда и водите. От 2009 г. е заместник-министър на околната среда и водите в кабинетите на Бойко Борисов и Марин Райков.

- Г-жо Манева, анализ ни постави на последно място в Европа, като се оказа, че най-силно замърсената държава в Европа е именно България, защо е така?

- Анализът е направен на основата на данните ,които България изпраща в Европейската агенция по околна среда чрез Националната система за мониторинг на качеството на атмосферния въздух и по-специално констатациите се отнасят за наднормените нива на един от наблюдаваните показатели -фини прахови частици. Националната система обхваща 30 градове, сред които- София, Варна, Бургас, Перник, Стара Загора и др.-практически всички по-големи градове. За съжаление констатациите за системното замърсяване на нашите градове е вярна, защото почива на обективни данни.Ще добавя ,че такъв проблем имат практически всички страни от ЕС и всякакви класации в тази област са спорни. Факт е обаче, че ние от години имаме проблем и независимо от постигнатия напредък ,нормите за някои от наблюдаваните замърсители не се спазват. Изкушавам се да кажа,че сериозен анализ на източниците на замърсяване ,на техния дял в общата картина и ситемата от мерки за решаването на проблемите за всеки от градовете бяха разработени едва през периода 2010-2012 г. Управлението на Тройната коалиция беше мъртъв период. Не виждам някакво движение и в момента. Оставихме на новите управляващи писмен материал с най-важните задачи, чието изпълнение не търпи отлагане. Сред тях беше и необходимостта от непрекъснато взаимодействие с кметовете за намаляване на запрашаването на населените места и разбира се целенасочени действия на държавата.Надявамсе на пролетно пробуждане,още повече ,че част от мерките не изискват голям ресурс.

- Промишлеността ли е основният проблем на българската екология?

- Не. През последните години беше постигнат значителен напредък в екологизирането на промишлеността. Така например-практически всички действащи блокове в ТЕЦ имат сяроочистващи инсталации, а замърсяването със серен диоксид е инцидентно, само в някои градове при това ,когато е съчетано с метеоролотични усложнения. До голяма степен е решен проблемът с азотните окиси.Беше решен проблемът със замърсяването на въздуха с олово. Основната част от предприятията имат пречиствателни съоръжения или са внедрили нови безотпадни технологии. Не трябва да пренебрегваме и фактът, че делът на тежката химическа и металургична промишленост значително намаля. Така че основните причинители на замърсяването на атмосферния въздух в градовете са транспортът, ползването на нискокачествени горива от домакинствата и лошото поддържане на чистотата в населените места.Само редовното почистване и миене на улиците чувствително би променило картината.

- Кои са най-замърсените места в в България, освен разбира се градовете и защо е така?

- Проблеми има във всички сфери на околната среда–въздух, води, отпадъци, биологично разнообразие и т.н. За всички тези сфери има съвременни нормативни актове, които дефинират изискванията към тях, за да бъдат изключени рисковете за хората и опазена природата. Разработени са и редица програми и планове за действие. За съжаление точно конкретните действия не отговарят на потребностите. Въпреки, че като членове на ЕС сме поели определени ангажименти и сме част от европейската политика за опазване на околната среда, синхронът е само на документално ниво. Все още не сме изградили необходимите пречиствателни станции, депа за отпадъци,не сме гарантирали опазването на биоразнообразието в защитените зони и територии. Причините са предимно субективни –лошо управление, мързел и безразличие,ниска екологична култура,откровени меркантилни интереси, политиканстване и липса на отговорност. Визирам всички нива на управление структури на обществото.

- Отоплението през зимните месеци на много места е с дърва, въглища и горенето на други нерегламентирани продукти, до колко това оказва влияние върху екологичната обстановка и как може да се преодолее?

- Категорично влиянието е негативно, като степента е различна за различните градове. Например- между 50 и 90 % е влиянието на битовото отопление в съчетание с транспорта в гр. Благоевград, Русе, Пловдив, Несебър, Добрич, Монтана, Враца;с преобладаващо влияние на транспортния сектор са гр. София, Велико Търново, Стара Загора и др.; с преобладаващо влияние на неорганизирани източници /насипища и др. от въгледобивната дейност/-Гълъбово, Раднево и т.н. Този проблем не може да бъде решен самостоятелно от общините, въпреки че тяхната роля е водеща. Както вече споменах бяха разработени редица мерки за намаляване замърсяването с фини прахови частици в градовете. Една от тях предвиждаше създаване на стимули за използване на висококачествени горива за домакинствата и обвързване на социалните програми за подпомагане на населението с целта за ограничаване използването на нискокалорични и с високо пепелно съдържание въглища. Тук намесата на държавата е задължителна. Освен това чрез програмите ,управлявани от Министерство на икономиката следваше да се подпомага производството на устройства за улавяне на димните газове от домакинствата.Такива предложения имаше, но така и не се създадоха механизмите за тяхната реализация. Следваше да се създадат предпоставките ,а след това да говорим и за контрол в тази сфера. Сега няма нито едното,нито другото. А документите, които дефинират необходимите действия събират прах. Може би наказателната процедура ще предизвика движение, след задължителния порой от упреци към предшествениците. А трябваше просто започнатото да продължи.

- Ако България е най-замърсената държава в Европа, това не противоречи ли на някакви европейски разпоредби и ако такива са били нарушени, не търпим ли някакви санкции?

- Аз отново се противопоставям на твърдението ,че България е най-замърсената държава. Това не е вярно и е само журналистическа класация. Трудно е да се намери еднозначен комплексен критерии за такова подреждане. Истина е обаче, че в София трябва всеки ден да си лъскаш обувките, а в много от европейските столици, това е много по-рядко занимание. И тук трябва незабавно да се действа-мерки за намаляване делът на старите автомобили, контрол за недопускане на димящи коли по пътищата, извеждане на трафика извън градовете, мерки за стимулирани използването на висококачествени горива, в т.ч. биогорива в домакинствата и редица други. Строг контрол за спазването на екологичните норми от промишлеността, от строителните фирми. Контрол и засилване отговорността на кметовете на общините по изпълнението на екологичните им задължения и особено в областта на чистотата на населените места и управлението на отпадъците. Ако не изпълняваме задълженията и продължаваме да нарушаваме нормите-има ясен механизъм за търсене на отговорност от съответната страна –т.н наказателна процедура, която, ако няма адекватна реакция завършва в съда с определянето на чувствителни санкции.

- В правилна посока ли се развива екологичната политика на България днес?


- Посоката е определена с членството ни в Европейския съюз. Нашето аконодателство е хармонизирано с европейското, нашите стратегически документи, програми и планове за действие са в съответствие с целите,които си поставя европейското общество. Нашите проблеми са в конкретната политика, като система от ежедневни действия за постигане на целите. Проблемите са в абсолютната липса на приемственост в работата на управленските екипи и нежеланието да се признае доброто, направено от предшествениците. Съзнанието, че от теб започва летоброенето е пагубно. Не можеш да заявяваш, че ще превърнеш екологичната политика в хоризонтална, когато тя е такава от години –просто трябва да доразвиеш тази максима с нови идеи. Не можеш грубо да заклеймиш предшествениците си, че са закупили нови трамвайни мотриси и противопожарни коли и след това да участваш в церемонии и да връчваш ключове, като подчертаваш ползата от тези решения за околната среда. Не можеш да си приписваш успехи, които са резултат от предишни решения. Не ми се коментират грубите грешки при управлението на европейските средства, породени от политически амбиции. Управлението на околната среда е труден, сложен и непрекъсваем във времето процес. Всяко погрешно решение или бездействие има непредвидими последици. Затова незабавно трябва да се реагира на всеки сигнал от обществото. На дневен ред са мерките за опазване чистотата на въздуха. Необходима е незабавна среща с кметовете на 30-те общини и предприемането на неотложните мерки, с ясни срокове и безкомпромисен контрол.

За novinite.bg

понеделник, 24 февруари 2014 г.

Уволнения заради граничната ограда, но защо?


Административни служители на военното ведомство ще бъдат уволнени заради поскъпването на оградата по границата ни с Турция. Това стана ясно след спор на последното правителствено заседание, между вътрешния и военния министри.

Проблемът е, че тези пари вече са осчетоводени, тоест – отпуснати са за нещо, ефектът от което е повече от съмнителен, което се твърди и от експерти, и от хора, които поне малко разбират от граница и гранична охрана.

Кому беше нужна ограда, при това в определен участък. Ами това само ще оскъпи бежанските канали, а нарушителите просто ще заобикалят, ако преди това просто не се снабдят с едни клещи, които в магазините „За 1 лев“ струват не повече от 1,50 лв.!

Сега стигаме до извода на премиера ни, че оскъпяване от 5 на 9 млн. лв. за въпросното строителство било „надписване във фосмажорна ситуация“. За пореден път откриваме топлата вода, при това в Африка!

А къде беше премиерът, когато се правеха разчетите за въпросната ограда, къде беше военният ни министър Найденов, къде беше и колегата му Цветлин Йовчев?

Защо все така става, когато дъждът вече е спрял, ние вадим дъждобрана, наивни ли сме в планирането, или просто някой твърде добре си е направил сметката...?!

За novinite.bg

неделя, 23 февруари 2014 г.

Какво ще е наказанието заради „баба Гуси”…!?


„Разглеждат се сведенията за обвиненията, събрани от комисията и предстои те да бъдат обобщени. След това ще бъде изготвен обвинителен акт, който ще бъде връчен на обвиняемите Агатоникийски епископ Борис от Бачковския манастир и йеромонах Кирил от Троянския манастир. В двуседмичен срок от връчването на акта, двамата имат възможност да изготвят отговор. Едва тогава ще бъде насрочено самото дело – църковнонаказателно производство”, каза за novinite.bg Александра Карамихлева – от Отдел „Връзки с обществеността” при Св. Синод на БПЦ-БП.

Стана ясно, че самото обвинение не е еднократен акт, а е цяла процедура, която вече е задействана.

За случая на йеромонах Кирил,  трябва да се уточни, кой състав ще гледа това дело. Св. Синод наказа още през ноември 2013 г. с аргос (от гръцки, букв. „недействащ”) йеромонах Кирил. Ако за епископ, правилникът е категоричен, че делото се гледа от Светия Синод, в случаите на йеромонах и изобщо на монаси, би трябвало делото да се гледа от манастирския събор.

Тепърва юристи ще се произнесат, кой ще гледа делото като първа инстанция и след това – втора инстанция. Светските лица-юристи са само консултанти. Те дават експертното си мнение, така че всичко да е съобразено с каноните, Устава на БПЦ и законите, категорични са от Синода.
Запознати обясниха, че самото съдопроизводство се извършва от духовници. Защитата на двамата ще бъде единствено в правото им на отговор на обвиненията, които са им отправени. Дали те ще се консултират с експерти по канонично право е тяхно решение. Обвиненията са на основата на каноните.

„Църковното наказание няма за цел да смаже човека, да го докара до униние и безизходица, а напротив, да го върне към правия път. Подхождаме с презумпцията да има възможност човек за покаяние. Презумпцията е за братолюбие и милост. Духовниците във всичко се ръководят от примера на Христос-любов и благост. Ние, като негови последователи, трябва да предаваме любов и милост”, посочи още Карамихалева.

На въпрос, дали едно евентуално низвержение няма да доведе духовник наистина до униние и безизходица, Карамихалева заяви, че има канони. Те са хилядолетни и в присъдата, архиереите ще се ръководят именно от тях.

Стана ясно, че санът се получава в следствие на ръкоположение. На този човек му се дава благодат. Тази благодат не е нещо, което се дава безвъзвратно, а е нещо, което може да се изгуби.

При положение, че човек води живот, несъобразен с тази благодат, тя може да бъде изгубена. „Низвержението е външно потвърждение на един вече духовен факт. Това е процес, подобен на светиите. Светостта не е нещо, което се получава в следствие от канонизацията, а е благодат, освещаване, което Господ дава, в следствие на някакъв живот и духовни усилия”, подчерта Карамихалева.

При светците, Църквата казва – ето този е свят и ние можем да следваме неговия пример. Така е и в този случай с обвиненията – църквата преценява, дали конкретният свещенослужител е нарушил каноните и дали е изгубил благодатта, която му е дадена при ръкоположенията. Ако е така, този човек вече няма свещеническа благодат.

През март се очаква Светият Синод и специализираният църковен съд да се произнесат по наказанията, които ще понесат бившият вече епископ на Бачковската света обител - Агатоникийски епископ Борис и братът на Троянската света обител – йеромонах Кирил. Очакванията са, че наказанията ще бъдат справедливи, но не и такива, че да доведат до пълно отчаяние обвиняемите. Защото, както стана ясно, целта е хората да се поправят, а не да бъдат наказани завинаги с нещо, което да не могат да изкупят.


Липсата на възможност за покаяние не е наказание, а откровена репресия, която може да извади един свещенослужител не само от придобит сан, но и от истински отдаден живот на църквата и вярата.

За novinite.bg 

Кой натопи „палавия” епископ от Бачково?

Журналистическо разследване


Снимка: news7.bg

Не стихват скандалите в родната църква, особено след като novinite.bg се добра до интересна информация, касаеща ситуацията, в която се намира и попадна неотдавна вече бившият игумен на Бачковския манастир – Агатоникийският епископ Борис.

Хора близки до църковните дела задават интересен въпрос. Скандалният епископ беше „разпознат” от висш йерарх на църквата, само по видео-запис. Въпросният запис обаче „показва” епископа от кръста надолу. Тогава се питаме, как и от къде въпросният йерарх толкова добре „познава” въпросният епископ именно от кръста надолу, за да бъде така категоричен, че това е именно епископ Борис, а не някой друг, вместо него…!?

Дали пък не го е виждал многократно преди това в подобна ситуация, за да познава анатомичните му особености в толкова добра степен…? Скандално, но и логично звучи този въпрос, защото, когато се дава толкова категорично мнение, то очевидно е подплатено с достатъчна достоверност, която пък следва да се основава на лични впечатления, иначе започва да понамирисва на клевета…!

Запознати твърдят, че много от подвизаващите се в Бачковския манастир служещи са пенсионери по болест. Под сурдинка се твърди още, те са пенсионери, заради психически заболявания! Колкото до новия изпълняващ длъжността игумен на Бачковската Света обител – архимандрит Симон, за него твърдят, че „не е луд, а просто е алчен”.

Легендите разнасят, че е платил 10 хил. лв. за да бъде ръкоположен за архимандрит, след като цели 11 г. се е подвизавал в сан йеромонах.
Известно е, че имено епископ Борис „отличава” йеромонах Симон с офикията „архимандрит”. Остава да се запитаме, на кого са били платени тези 10 хил. лв., ако разбира се, въобще са били платени такива…!?

Интересно е и предположението, че след като Симон е писал много доноси срещу епископа си, за което свидетелстват вътрешни хора, от самите среди на църквата, то е възможно именно той да го е записал на онзи прословут запис, заради който сега Борис е обект на църковнонаказателно съдопроизводство.

Всъщност, нека се запитаме, кой има достъп, толкова близо до епископа и кой може реално да го „издебне”, за да го „филмира”...? Очевидно това са хора, които имат достъп до бившия игумен и са могли да осъществят подобно деяние а това са хората от манастира – неговите събратя. Няма как външен човек да влезе през нощта в обителта, или където и да е правен този запис, ако не е бил или монах от манастира, или достатъчно приближен на бившия игумен Борис, за да е запознат с това, което той върши, или пък не върши.

Разбира се това не променя факта, че епископът е прекрачил някои морални, а може би и канонични граници. Ние обаче не сме църковен, още по-малко пък светски съд, за да го съдим, ние просто задаваме логични въпроси, питаме себе си и аудиторията, както косвено - и специфично овластените, а отговорите ще бъдат дадени, вероятно през март, от онези, които са призвани да вземат окончателното решение – Св. Синод на Българската православна църква-Българска патриаршия.

За novinite.bg 

петък, 21 февруари 2014 г.

Епископ Игнатий е наказан заради канонични нарушения


Проватският епископ Игнатий не е в списъка с кандидатите за нов русенски митрополит. „Той отпадна още при предишните избори за неврокопски владика, каза за novinite.bg Александра Карамихалева – началник на Отдел

 „Връзки с обществеността“ при Св. Синод на Българската православна църква.
Тя обясни отпадането на епископа, заради канонични нарушения.

Припомняме, че преди изборите за нов варненски владика, епископ Игнатий излезе с изявление, в което обяви патриарх Неофит за масон и косвено обвини пловдивския
 митрополит Николай за „убийството“, както той се изрази, на покойния Варненски и Великопреславски митрополит Кирил.

„Каноните са правила и закони на църквата. Един епископ много добре знае, кога нарушава каноните. Не може един епископ и въобще християнин, да отправя необосновани обвинения“, каза още Карамихалева. Тя обясни, че твърденията му представляват слухове и клюки, които той си е позволил публично да представя като факт.

Карамихалева поясни, че според християнските принципи, дори и когато човек види, че негов събрат греши, първо трябва насаме да го порицае, а едва след това публично да го разобличи, ако не се е покаял.

„Каквато държавата – такава и църквата!“

Украинският Свети Синод и православната църква са на „Майдана“, заедно с протестиращите. Кадри от украински и други телевизии нееднократно показваха, как свещеници застават буквално на „огневата линия“ с кръст в ръка и възпират насилието и от едната, и от другата страна. Един покъртителен фото-кадър обиколи социалните мрежи - украински свещеник дава „разрешителна молитва“ на самия „рубеж“, на протестиращ, пред премръзналия поглед на силите на „Беркут“ и пред вцепенените лица на изтощените вече до смърт протестиращи и демонстранти.
Украинската църква е заедно с народа си, на негова страна е , на страната на слабия, така, както повелява Светото Православие.
Когато преди година се проля българска кръв на „Орлов мост“, когато „белият автобус“ буквално прегази човешкото достойнство, при това пред храма на българското законотворчество, къде бяха българските свещеници? Да, наистина, появиха се едни-двама да отсрамят „съсловието“.
След това новоизбраният патриарх, който беше избран буквално „под обстрела“ на протестите, измънка, че не бива да има насилие, да се помирим и да вървим заедно напред, което прозвуча повече като слаботелесен плач, вместо като позицията на духовен лидер.
Заради това хората казват: „Каквато държавата – такава и църквата“ и са прави, за голямо съжаление на всички!

За novinite.bg

четвъртък, 20 февруари 2014 г.

Четин Казак: До евроизборите ще имаме нов изборен кодекс


Четин Казак - председател на Комисията по правни въпроси към 42-то Народно събрание. Снимкаwww.klassa.bg

Визитка: 

Четин Хюсеин Казак е юрист и народен представител в 39-то Народно събрание и 40-то Народно събрание, наблюдател в Европейския парламент, а от 1 януари 2007 г. редовен евродепутат до изборите за Европейски парламент на 20 май същата година.
Той е роден на 29 юли 1972 г. в Търговище и е член на партията Движение за права и свободи (ДПС). 
Със стипендия на френското правителство следва международно право в Бургундския университет, Дижон. След завръщането си в България е на стаж в Президентството. Четин Казак е председател на Комисията по правните въпроси в 42-то Народно събрание. 

Г-н Казак, ще имаме ли нов изборен кодекс до евроизборите през май?

Трябва да имаме, да, и ще имаме.

Ще успеете ли да го гласувате?

Ако трябва ще се работи и събота, и неделя. Ще работим и до късно през нощта, но ще трябва да приемем новия кодекс.

С какво би бил по-различен новият кодекс от този, който действа в момента?

С много неща,има доста подобрения.

Бихте ли обобщили най-основните?

На първо място, съвсем по друг начин е структуриран. Подобрява се възможността за откриване на секции в чужбина и за обжалване от граждани, ако попаднат в забранителни списъци. Предвижда се експериментално машинно гласуване. Подобряват се също текстовете, които позволяват да се гласува с придружител, тогава, когато лицето има затруднения. Подобрява се възможността да се гарантира максимално възможността за упражняване на правото на глас на българските граждани. Остават някои текстове, с които ние не сме съгласни и за тя ще продължим да настояваме да бъдат променени, или да отпаднат.

Защо толкова много се забави приемането на новия изборен кодекс?

Заради всякакви причини, сред които беше и провалянето на кворума. Има явна тенденция от страна на ГЕРБ да протака и да има постоянни дебати, като по този начин се забавя приемането. Заседанието беше прекъснато и заради погребението на депутата Димчо Михалевски.

Обвиниха Ви, че бавите приемането на този кодекс, за да избегнете предсрочни парламентарни избори. Как бихте отговорили на това?

Ние не бавим, кой бави? Бавят от ГЕРБ и от „Атака“. Ние желаем час поскоро новият изборен кодекс да бъде приет.

Ако все пак не успеете да го приемете, какъв е проблемът изборите да се проведат при стария кодекс?

Проблемът е, че по стария изборен кодекс, ГЕРБ отново ще имат възможност, с членовете на ЦИК, които те са излъчили и с цялата организация, която имат, която е проверена на терен, отново да манипулират вота.

Можем ми да кажем, че до евроизборите ще имаме нов изборен кодекс?

Категорично да!

Низвержение заради „баба Гуси“, или има и друго...!?


Снимка: bg-patriarshia.bg

Взето е решение за църковния съд над епископ Борис и йеромонах Кирил, каза пред novinite.bg Александра Карамихалева, началник на Отдел „Връзки с обществеността“ при Св. Синод на БПЦ. По повод писмо изпратено от йеромонах Кирил до Св. Синод, тя не потвърди, но и не отрече да има такова, като обясни, че ако има такова, то ще се разглежда по време на самия църковен съд над свещеника.

Подробна информация за структурата на църковния съд и начините за провеждането му, както и възможните наказания, бяха обяснени от Средно и западноевропейския митрополит Антоний и Ловчанския митрополит Гавриил.

Говорителят на Св. Синод на БПЦ разясни възможните наказания и степените им, както и какво може да последва, след един църковен съд:

Когато става дума за провинение на територията на манастир, инстанцията, която би трябвало да извърши съдопроизводството е манастирският събор, начело с игумена на манастира. В случая обаче, с Троянският манастир, има сблъсък на интереси и колизия. 

Част от тези, които се споменават от йеромонах Кирил са в състава на манастирския събор. Заради това Св. Синод се нагърбва с гледането на това дело. Предстои справка с юристи и специалисти по канонично право, дали това ще бъде коректно. Когато се насрочи дело, Св. Синод заседава като духовен съд и въз основа на каноните преценява вината.

Въпросът за отлъчването от църквата на йеромонах Кирил не е стоял като тема. Това беше извадено от контекста на това, което каза митрополит Антоний. Въпросът към владиката беше, какви са възможните наказания. 

Той ги степенува и обясни, че теоретично има такова наказание – отлъчване от църквата, но той изрично обясни, че целта на съдопроизводството в църквата не е да унищожи някой човек и да го доведе до отчаяние, още по-малко пък да го да му отнеме всякаква възможност за спасение. Целта е, ако монах е кривнал твърде много от правилния път, да се върне в него. 

Така че това наказание е много малко вероятно, то е се отнася до много закоравели , хора които нямат нагласата да се поправят. Сред най-вероятните наказание е да му бъдат отнети духовните степени, да не е вече йеромонах, да няма право да служи, но да си остане монах и да си бъде член на църквата, за да може да се покае за греховете си. 

Низвержението, тоест – изваждането от сан, е постоянна мярка. Така той няма да бъде свещеник, какъвто е бил като йеромонах в черното духовенство. При такова наказание, той няма да има право да си възстанови сана, защото няма как отново да бъде ръкоположен за нещо, за което вече веднъж е бил ръкополаган“.

Низвержението е крайна мярка, която обикновено се налага при случаи на уронване на престижа на църквата, или манастира, какъвто е и случая с предложения за низвержение йеромонах Василий от Зографския манастир. 

Няма да коментираме наличието, или не, на вина нито на йеромонах Кирил, нито на йеромонах Василий. Нямаме това право, първо защото сме светски лица и второ, защото не сме оторизирани в рамките на църковен съд. Можем обаче да попитаме нещо. 

Неотдавна епископ Игнатий – викарий на сливенския миткрополит нарече патриарх Неофит масон, а митрополит Николай-убиец! За това доказателства не бяха представени. Това не е ли уронване на престижа на църквата...? За това деяние епископ Игнатий получи наказание, „мъмрене“ от своя владика – Сливенски митрополит Йоаникий.


Сега обаче, за прегрешения, които дори не са съвсем ясни, какви точно са, низвержение заплашва двама български йеромонаси! С какво точно урони престижа на църквата ни йеромонах Кирил,...като каза истини, които всички знаем, с това ли...? 

Изглежда някои „православстващи“ доста успешно се правят на по-католици от папата...!

сряда, 19 февруари 2014 г.

Колко е мъж, „мъжът на годината”…?


Кубрат Пулев и Андреа. Снимка: hotnews.bg

Кубрат Пулев е „мъж на годината 2013”. Подгласници са му Григор Димитров – Гришо и…Негово Светейшество българският патриарх Неофит!

На пръв поглед „компанията” прилича на „орел, рак и щука”, но хубавото е, че за първи път българският патриарх влиза в подобна класация. Това показва, че в обществото ни има сили, които не венцеславят само и единствено мускулите, независимо на кое място са по тялото, а се цени и още нещо, като например духовност, култура, просветеност. Не че останалите кандидати не са такива, но все пак, един патриарх е живо олицетворение на тези ценности, или поне, трябва да бъде такъв.

Григор Димитров-Гришо безспорно е едно от лицата на българския и световния спорт, които ни карат да изпитваме силни патриотични чувства. Той тепърва ще се развива и тепърва ще се гордеем още повече с него.
Колкото до „мъжа на годината 2013”, да, постигнал е изключителни успехи в спорта и също е накарал много българи да се гордеят с това, че са именно такива. Но има и още един нюанс.

Украинският еквивалент на Кубрат Пулев е Виталий Кличко. „Бившият световен шампион по бокс в тежка категория и настоящ политик Виталий Кличко беше заснет как изнася жертви от бунтовете в Украйна. Лидерът на партия УДАР се включи в протестите заедно с още 200 хил. украинци. Часове преди кървавите сблъсъци, в които загинаха невинни, Кличко се срещна с президента на страната Виктор Янукович. Двамата не са успели да постигнат съгласие, което да спре насилието. Витали има намерение да се кандидатира за президент на следващите избори”, предаде sportal.bg.

Сега, нека да направим един кратък анализ. Кличко е едно от лицата на революцията в Украйна, той е символна фигура и дори и полицаите имат респект от него. Той се среща с президента и сам се готви да стане такъв.
У нас, Кубрат Пулев е известен освен с безспорните си спортни постижения, също и с…фолк-фурията Андреа..!

Всъщност, колко е мъж, „мъжът на годината”, защото само мускули не са достатъчни, трябва и кауза, при която да си достатъчно мъж, за да я отстояваш, дори и в условията на гражданска война.

А сега, да обединим двамата и да видим, какво ще се получи – Кличко-спортист, революционер, президент. Кубрат Пулев – спортист и…гадже на Андреа…и това е всичко…!

Няма проблем, че Андреа и Кубрат са гаджета, това си е тяхна работа. Проблем обаче има с нивото – единият е революционер, обществено ангажирана личност, а другият също е обществено ангажиран, но само с това, че е гадже на една чалга-звезда…! Нивата са космически различни и това е проблем за обществото ни, за ценностите, които изповядваме, за реалността, в която всички ние съществуваме.

Добре че поне патриарх Неофит е в класацията, за да омие очите на онези, които биха ни обвинили, че гласуваме за „мъж на годината 2013”, само за едни голи мускули, без кауза…!

За novinite.bg


вторник, 18 февруари 2014 г.

Електронно, ама не съвсем…!

Време е за плащане на данъци. Общините създават облекчения, за да могат гражданите да упражнят това задължение, колкото се може по-бързо и лесно. Така и за хората ще е по-лесно и безпроблемно, а и общината ще си събере по-бързо „вересиите”, за да си попълни бюджета и да реализира плановете си. По-лесно ще е, „ама друг път”, както казват…!

Столична община, например, е създала „удобство” да се направи електронна справка за дължимите данъци и такси. В „специализирана администрация” на сайта http://www.sofia.bg/, се влиза в Направление „Финанси и стопанска дейност”, а от там – в Дирекция ''Приходи и администриране на местни данъци и такси''. Като се влезе в този портал, установяваме, че освен ЕГН се иска и ПИН, и номер на партида. Номерът на партидата се взема от стара квитанция за платен данък, но ПИН се дава само лично в районните приходни администрации на общините.


Какво се оказва, че за да си проверя задълженията към бюджета по електронен път, трябва да отида първо до общината, за да си взема въпросния ПИН и след това да се прибера в къщи, за да проверя по интернет, какво дължа…! Е ако това е „електронна услуга”, аз най-вероятно съм професор по зъботехника, но не зная за това…!  

Блиц-интервю- Нидал Алгафари: „АБВ” можеше да има 3-4 евродепутата, сега-едва ли!


Снимка: temadaily.bg

-         Г-н Алгафари, защо напуснахте „АБВ”, какво Ви разочарова там?

-         Моето положение на PR и на кауза, която защитавах, не намериха мястото си в това движение.

-         Каква всъщност е каузата на „АБВ”?

-         Това не мога да кажа в момента. Аз имах моя кауза, която не съвпадна с тяхната.

-         Отдръпването Ви от движението на бившия президент  Георги Първанов означава ли, че се връщате към БСП?

-         Не, не може да се каже по този начин. Аз не съм напускал БСП, за да се връщам, или да не се връщам там. Също така, не мога да напусна нещо, на което не съм бил член, имам предвид движението „АБВ”.

-         Какви са очакванията Ви от предстоящия евровот, какви резултати могат да постигнат от „АБВ” спрямо БСП?

-         Не спрямо БСП, но смятам, че ако „АБВ” водеше по-различна политика, по-различна от тази, която сега правят, аз се надявах, че могат да стигнат до 3-4 евродепутата. Сега се съмнявам, че ще могат да го направят.

-         Подходящ ли е Ивайло Калфин за водач на листата на „АВБ”?

-         Да, наистина това е може би едно от най-добрите имена.

-         Не беше ли по-добре, самият президент Първанов да води листата?

-         Не, не мисля, това щеше да е по-различно. Като президент той е бил на много по-висок пост и това щеше да бъде много тежко връщане назад.

-         Вие като човек, който беше близо до „АБВ”, какво всъщност е това движение - реванш на Първанов, някаква негова лична амбиция или качествено нов политически проект?


-         То е преди всичко реванш на Първанов,...реванш и амбиция!

понеделник, 17 февруари 2014 г.

“Пунт и пластика“ със свободните работни места!


През януари 2014 г. са заявени 10 968 свободни работни места от работодатели, съобщиха от Агенцията по заетостта. Новината е чудесна, но отново само на пръв поглед.

Служителите в бюрата по труда, всеки месец правят отчети на дейността си. В тях освен всичко, се правят и „сламени“ отчети на свободни работни места, които са обявени през месеца при конкретния служител. Разбира се, има и реално заявени места, но повечето са нереални, като се вземат БУЛСТАТ-ти на фирми, които са заявявали работни места преди години. Така се избягва „фал“, при евентуална по-сериозна проверка, каквато впрочем никога не се прави, защото „гарван, гарвана око не вади!“.

На работа през януари 2014 г. са постъпили с 6126 лица повече спрямо предходния месец. Това е другата схема, при която при закриване на регистрация на безработен, той се вписва като „Започнал работа със съдействието на бюрото по труда“, а човекът не само не е на работа, но си няма и „хал хабер“, че е станал жертва на една корупционна статистика, на държавно ниво.

Е, това са фактите, това са и реалностите, при такава ситуация, каквито и средства да ни отпускат от Европейския социален фонд, ефектът ще е същият – мизерия!

За novinite.bg

неделя, 16 февруари 2014 г.

Алгафари ще говори след понеделник


„Ще коментирам след понеделник, сега не ми се говори по този въпрос”, каза Нидал Алгафар, по повод движението АБВ. Това той заяви пред novinite.bg и се ангажира, че след началото на седмицата, ще сподели своите мотиви за разочарованието си от политиката на движенето на бившия президент Георги Първанов, именно пред нашата медия.
Припомняме, че режисьорът Нидал Алгафари обяви в събота, че напуска проекта ”АБВ”. Това стана известно от съобщението му в социалната мрежа "Фейсбук".

За novinite.bg

петък, 14 февруари 2014 г.

Батальонът се строява, пак за…първи път…?


59% от българите искат да се върне военната служба, 27% са против, стана ясно от данните от национално представително изследване на Exacta Research Group.
Българинът не обича да го командват, заради това и казармата се възприемаше като място, където се пречупва волята. Именно заради това и го смятаха за загубено време, защото младият човек не искаше да му пречупват волята, пряко волята му.

Премахнахме казармата и тя стана изцяло професионална. Сега пък близо 60% искат да я връщат. Е, добре де, то няма угодия.

62% от мъжете са за възстановяване на казармата, а 28% - против, според същото изследване. Естествено, мъжете имат мнение по този казус. И именно мъжете, които не искаха задължителна казарма, сега доста стабилно мнозинство от тях я искат обратно. Защо…?

Причината е преди всичко в това, че казармата беше място, където наистина едно момче можеше да се научи на самостоятелност. Хайде да оставим глупости от сорта, че там се ставало мъж..! Това освен не особено състоятелно, носи и един доста съмнителен, та чак сексуален подтекст.
Казармата беше време и място, където определено се каляваше характерът, защото обстоятелствата не просто го изискваха, но го налагаха. Човек се учеше на ред, който след това в живота му можеше и му служи. Проблемът е, че не всеки беше за казармата.
Оказа се обаче, че казармата в известен смисъл днес липсва, защото наред с всичките „простотии”, за съжаление някои от тях дори смъртоносни, които се случваха там, тя все пак имаше терапевтично-възпитателен ефект.

Днес казармата е необходима, но не във формата, в която я познаваме онези, които сме били там. Едни два-три месеца например биха могли да окажат значително положително въздействие върху характера на един млад човек, да не говорим, че дори може да му е интересно, когато се организират стрелби, например.

Според изследването на Exacta Research Group, избирателите на десните партии по-често от останалите са против задължителната военна служба. Левите симпатизанти, както и привържениците на националистическите формации, са сред най-ревностните застъпници на идеята за връщане на казармата.

Неизбежно е и тук да не намесим политиката, но то си има обяснение. Армията беше една от основните сили, която подкрепяше режима по време на комунистическото управление. Днес обаче, реалността е твърде различна.

Разбира се, че хората от малките населени места, където преди години имаше действащи военни поделения, имат носталгия по онова време. Та това беше животът им. Влакът и военните правеха тези населени места да са живи. Днес, градове като Елхово, Симеоновград, Момчилград и много други далеч не са това, което бяха някога, когато армията ни беше наборна, а не както сега-професионална. Но, времената се менят.

Никой не си прави илюзии, че заради едно социологическо проучване може да се върне казармата. Това едва ли ще стане, по-важното обаче е да се замислим, че може би трябва да намерим друг, вероятно по-успешен и модерен начин, чрез който да накараме младите хора да намерят своя си начин, за да каляват характерите си, защото то ще е необходимо на самите тях, а и на обществото ни като цяло.

Тогава и мъжете ще са мъже, и жените ще са жени, не че сега не са…, а станалата толкова модерна напоследък „метросексуалност” ще бъде просто свободноизбираема оригиналност, както и сега…та нали все пак сме демокрация…!


За novinite.bg

„Хюстън” , имаме проблем”…с „История”-та!



Учебният предмет „История” да отпадне от учебната програма за 11 и 12 клас, предвиждат промени от образователното министерство. Увеличават се обаче часовете в 8 и 10 клас.
Както казваше гениалният Георги Парцалев, „оправихте цялата държава, че опряхте до….на Парцалев…!”.
Прост народ лесно се управлява. Колкото по-слабо познаваме историята си, толкова по-лесно ще ни манипулират, а и съответно – толкова по-лесно, механично ще възпроизвеждаме статуквото, за да се донахранят недохранените ни политически „гейши”.
Защо именно в края на гимназиалното образование ще отпада предметът „История”, тогава, когато именно трябва да се засили. Нали излизайки от училище, младите хора трябва да имат национално самочувствие…! Нищо против „Физика”-та, или „Географията”-та, но това не са предмети, които индуцират рафиниран патриотизъм. „История”-та обаче, го прави, защото и това й е предназначението, освен да обучава и да дава поуки на основата на реминисценции.
И какво ще учат учениците в 11 и 12 клас – може би „Чалгология”, за да могат по-лесно да се „реализират” в живота…!? Все пак силиконите, найлоните, стиропорите и другите арт-синтетики (за „виме” и „джуки”) днес са модерни. Може би пък в края на гимназиалното обучение ще учат станалата почти емблематична „Бизнес-администрация”…!?

Бизнесът е нещо хубаво, но когато е апатридна самоцел, вече имаме сериозен проблем, ”Хюстън”!

За novinite.bg