сряда, 30 ноември 2016 г.

ИЗБОРИТЕ В СТАРА ЗАГОРА - СЪС СТРИЙМИНГ ВЪВ ФЕЙСБУК…!!!

Старозагорска митрополия.
СнимкаСвети места
Само дни  ни делят от избора на двойката епископи, от които Синодът ни седмица по-късно ще избере новият старозагорски митрополит. За да бъдат изборите честни, изпълняващият длъжността митрополит в епархията -  владиката Антоний обясни неотдавна, че се предвижда стрийминг във фейсбук, за да може всеки един в реално време да наблюдава вота.

Подобно предаване на изборния процес за епархийски митрополит в реално време не е правено до този момент. За първи беше допусната камера на телевизия по време на гласуването за избор на нов патриарх на БПЦ през февруари 2013 г., когато бше избран Негово Светейшество Неофит. Сега е вторият случай, при който в реално време и чрез камери ще можем да проследим вота.

Модерните технически средства наистина дават и модерни възможности за визуализиране на процеси, само че, това далеч не е достатъчно, за да са честни тези процеси! Нали се сещате, че гласуването ще можем да наблюдаваме, но това е просто формален акт. Реално, ако е имало плащане от определени епископи, а такива намерения никога не липсват, особно от някои епископи, /всички знаем КОЙ…!/, то това ние няма как да видим със стрийминг-а във фейсбук, пък бил той и в туитър дори…!

Тоест, ако някой от епископите е подкупил епархийски избиратели, да гласуват за него, то това, че ще има стрийминг във фейсбук на процеса на гласуването, няма да осветли евентуални машинации от преди това, които евентуално биха могли да са сторени.

Или иначе казано, много е хубаво намерението на владиката Антоний, да ползва съвременните средства за комуникация в обществото, само че в конкретния случай това е по-скоро ефектно, нежели - резултатно...!

Избирателите ще си гласуват тихо и кротко, независимо от стрийминг-а във фейсбук и ще си пуснат гласа волево, съобразно собствената си воля, или събразно „възнаграждението”, което евентуално са или не са получили!

Нито стрийминг във фейсбук, нито камери, нито нищо не може да провери на практика, дали е имало машинации преди това, а както знаем, поне опити за такива не липсват, защото у нас, когато има избори, обикновено и „парица е царица” – по нашенски, балкански синдром…!

Далеч не твърдим, че има опорочаване на изборите за старозагорски владика, нито пък твърдим, че владиката Антоний е виновен за нещо, напротив, нямаме и данни нито за едното, нито за другото…сакън ханъм…!!!  

Просто отбелязваме, че АКО е имало нерегламентирано плащане преди изборите от някой към някой, то това, че ще има стрийминг във фейсбук не променя нищо, освен, че по-скоро демонстрира информационен фойерверк, отколкото реален начин за гарантиране на честни избори, нека не се заблуждаваме...!

И все пак, хубаво е да има стрийминг, поне повече хора ще станат съпричастни на едно християнско тържество, дано наистина то е честно, да протече по правилата и да не се стигне до старата и твърде "миризлива" практика, един епископ да е фаворизиран, а другият от двойката да е напълно неизбираем, като така първият на практика е избран още на "първи тур" и преди решението на Синода! По този начин Синодът на практика няма има избор, а това вече е доста стара хитрост, която сме я гледали няколко пъти и която много, ама много силно понамирисва на корупция, която корупция не може да се пребори със стрийминг във фейсбук,…за съжаление…!

А ако все пак от нас се очаква прогноза, може би най-избираемият към момента, най-очакваният по презумпция и най-вероятният от гледна точка на административната трдиция е Браницки епископ Григорий. Това е само прогнозата ни…! Ще видим на 11 декември! 

За фейсбук-групата "Православни новини"

АЛ. ЙОРДАНОВ: НЕ ВЯРВАМ В „ПРОЕКТИРАНАТА” ДЕМОКРАЦИЯ!

Александър Йорданов - председател на 36-то НС
СнимкаКлуб 'Z'
ВИЗИТКА:

Доц. д-р Александър Йорданов е председател на 36-то Народно събрание. Той е завършил Българска филология във в Шумен. Работи като журналист и литературен критик на свободна практика. Аспирант, литературен сътрудник, научен сътрудник I степен, доцент в Института за литература при БАН.
Александър Йорданов е народен представител в 7-то Велико народно събрание, в XXXVII и XXXVIII народно събрание от СДС. Той е бил и председател на Комисията по външна политика на 36-то НС, на Радикалдемократическата партия в България. Бил е и заместник-председател на СДС. Бил е главен редактор на седмичника за политика и култура „Век 21“. Извънреден и пълномощен посланик - в Полша, Литва, Латвия и Естония и в Република Македония.
Йорданов е ръководител на Департамент „Обществени и хуманитарни науки“ в Европейския политехнически университет в Перник. Почетен председател на Национално движение „България си ти!“. Главен редактор е на седмичника за политика, общество и култура „Демокрация“.

-         Г-н Йорданов, президентските избори в България бяха убедително спечелени от кандидат, който беше издигнат от левицата. София за първи път от 26 години стана „червена”! „Червена” ли е вече и България?

-         Нито България, нито София са „червени”, а по-скоро и България, и София, са разочаровани от българската десница, която има много лидери и партии, но те и заедно, и поотделно, не знаят как да спечелят и да управляват. Г-н Радев бе кандидат за президент на хората с леви и популистки убеждения. Стана ясно, че кандидатурата му е била „консултирана” с Русия, което арогантно погазва националната независимост. И  този факт бе укрит от гражданите преди изборите. Изборът на Радев не е промяна, защото няма как връщането назад да се тълкува като промяна.

-         Упорито се говори за нов десен политически проект, който да запълни нишата от непредставени десни избиратели в страната. Какъв трябва да е този проект, според Вас.

-         Аз не вярвам в „проектираната” демокрация, в  сценарии за политически успех. Това са мрежи и въдици за шарани. Задачата на десните партии не е да набиват политически канчета върху главите на своите верни привърженици, а да предложат идеи и решения, които да увлекат по-голямата част от българските избиратели. Защото е и смешно, и тъжно, стремежът на десницата да е попадането в парламента  с  двадесетина депутати. Българската десница има мисия и тя не е отменена, защото не е цялостно реализирана. Мисията е да управлява страната и да я превърне в нормална, западна, държава. Нека да припомня, че когато СДС печелеше избори той бе национално движение на граждани, партии и организации, чиято структура бе договорно оформената коалиция. 

-         Вие, като парламентарист, как бихте оценили предложението на все още управляващата партия ГЕРБ, която издигна за кандидат за президент на България председателя на парламента-Цецка Цачева?

-         В това, че бе издигната г-жа Цачева, не виждам проблем. Проблемът бе в начина по който бе представена тя от лидера на партията Бойко Борисов и от нейните ненавременни „спомени”. Гафовете бяха много. Първо бе забавено издигането на кандидатура. Второ, тя бе представена като най-ненужната за поста, в сравнение с  „нужните” на ГЕРБ Фандъкова и Николов. Това предопредели провала. Твърдението на  премиера, че ще подаде оставка, ако загуби президентските избори,  бе върхът на аматьорството в политиката. Освен, ако не е предварително договорен с левицата сценарий за прехвърляне на властта в полето на БСП и ДПС.

-         Къде се изгуби десницата в България, изчезна ли, претопи ли се, видоизмени ли се и как, умря ли, или просто предстои да се възроди, има ли въобще автентична десница в момента?

-         Понятието „десен” в България е  тъмно понятие.  Ако мерило е богатството, то определено повечето от десните са по-скоро „пролетариат”, представители на „дребен бизнес”  или най-много „средна класа” – по социално положение, но не и по доходи.  Богатствата са в ръцете на „левите” – комунистическите фамилии, в ръцете и на широк  кръг незаконно забогатели кадри на бившата комунистическа партия и техните наследници. Затова и в началото на демокрацията негласно се прие, че десни у нас са тези, които са антикомунисти, които искат декомунизация,  които искат България да стане член на НАТО и ЕС, и да скъса зависимостта си от Русия. От 15 години българската десница е разбита. Причината е, че партийните водачи през този период  се разболяха от левичарски болести – на първо място от лидеромания.

-         Колко политически поколения се смениха в България, защо политическите лица от прехода сякаш изчезнаха, революцията изяде своите „деца”, или…, защо и хора като Вас, които са емблеми на демокрацията, не са активни политици днес, предстои ли да овъзмездим лицата от предоха, или те отстъпиха и на какво отстъпиха?

-         Аз не участвам в политиката от 1998 година, т.е. от 18 години. Но не съм безразличен наблюдател.  Ние , „лицата от началото”, бяхме изхвърлени не от „чуждите”, а от „своите”.  Мераклиите в дясно за лидерски позиции смятаха, че като са „нови лица” това от само себе си решава въпросът за успеха. И че могат да минат без нас. Нищо подобно не се случи. Откакто в политиката навлязоха т.нар. „нови лица” провалът на десницата е постоянен. Вече се приема, че всеки тарикат попаднал в парламента е политик.

-         Каква е най-голямата заплаха пред България днес – Русия, бежанците, Ердоган, или нещо друго?

-         Най-голямата заплаха за България е собствената ни неразбория. Ние не знаем, какво искаме от себе си и за себе си. Обичаме да страдаме, да се мъчим, вечно да започваме от нулата.  Бежанците са един добър критерий затова, що за народ сме, какви сме. Те не искат да остават при нас. Минават и търсят по-добър свят. Що се отнася до Русия то тя е безспорна заплаха, защото е против нашия дом – ЕС и НАТО. Тя не го крие. Превзе огромна украинска територия и само на час въздушен път до България, вече разположи изключително мощни въоръжени сили. Едва ли противник е Турция. Твърде съмнително сърдечни станаха отношенията между Путин и Ердоган.  Впрочем, докато се занимаваме с няколко хиляди бежанци от Сирия, Ирак и Афганистан, пропускаме факта, че у нас трайно се заселиха  десетки, а може би и стотици, хиляди, „бежанци”  с руси коси и сини очи. И изкупиха 1/3 от България – особено по Черноморието. 

-         Как виждате България след пет и след десет години?

-         В следващите пет години предстои сериозна дестабилизация. Повод да мисля така е наблюдаваното нарастване на подкрепата за леви и популистки партии. А те освен да дестабилизират, друго не могат. Президент в този период ще бъде човек, който още преди да е станал такъв , започна да снася руски опорни точки в българската политика. Балансирането му между Брюксел и Москва, което той афишира, практически ще постави България в разкрачено положение.   
-         Какъв е, според Вас, днешният ден за българската демокрация…!?

-         Днес е мрачен ден за българската демокрация. Спомням си Ботев:

кръвта се ядно в жили вълнува,
погледът мрачен, умът не види
добро ли, зло ли насреща иде...

Интервюто взе ВЕНЦИСЛАВ ЖЕКОВ

кореспондент на вестник „България” в София

По време на стачката срещу новата конституция на България.
СнимкаЕпицентър

понеделник, 28 ноември 2016 г.

ТРЪМП-ХРИСТИЯНСКИЯТ ФЕНОМЕН В ЛИБЕРАЛНИЯ СВЯТ

Снимка: http://www.romfea.gr/
Богослови се обърнаха към нас с изключиотелно интересна теза, която представяме в напълно автентичен вид:

Доналд Тръмп е своеобразен феномен с православен знак. От самото началон на неговата президентска кампания и позициите, които той заемаше са изключително християнски. Те са предимно христианско-протестантски, но са нещо твърде нестандартно за съвременна либерална политика, а именно – те отстояват първо християнските ценности, които са в спектъра умерено-консервативни.

Тръмп излезе като контрапункт на цялата либерална политика на президентите преди него. Тръмп се опита да провокира американското общество и чрез неговата личност да преоткрие традционните ценности, които за американците са много важни. Може би именно с това Тръмп спчели гласоподаватели, като ги призова към съхранение на традиционните за Америка ценности.

На много снимки се виждаше, как група протестантски пастори са се събрали и се молят, възлагайки ръце върху главата на бъдещия президент. На друга снимка се вижда, как православен гръцки свещеник го благославя и той приема това благословение. Като повечето американци, новият президент приема всеки, който носи кръст на гърдите си просто за християнин, без да се задълбочава в това, какъв точно тип християнин е. В това обаче има и положителен елемен, защото Християнството ще получи нормално място в Северна Америка.

Бъдещият държавен секретар на САЩ е православен християнин. Тръмп получи приветствия и от римския папа, и от руския патриарх. Това е изклютичелно нестандартно, руски патриарх да поздравява новоизбран президент на друга държава, при това именно САЩ! С този избор се направи пробив при установяване на позицията на Християнството и в обществото, и в политиката в Северна Америка.

Последните президенти на САЩ сякаш не се интересуваха от това, дали политиката им има отношение към Християнството. САЩ влияе върху целия свят, което е надежда, че именно този модел на водене на политика ще се разпространи с Хрстиянско отношение към всичко.

Наблюдаваме едно християнско обновление в САЩ. Това е феномен в либералния политически свят!

За фейсбук-групата "Православни новини"


КАК ОТ ШОФЬОР НА ТАКСИ СЕ СТАВА „ПАТРИАРХ” НА БЪЛГАРИЯ…!!!???

Бившият български "патриарх" Яков
Неотдавна получихме на редакционния мейл информация със снимки за нов български „Синод” в Кипър. Пропускаве определенията, които бяха направени, защото са нецензурни. Направихме проучване и ето какво открихме. Наистина има такъв, създаден „Синод”, който има за архиепископ някой си Яков и съставът нататък е: Митрополит на Пафу и Арсинис и Екзарх на Румъния - Марко  (Николай Добрев )- Бургас, Митрополит Тримитунски и Екзарх на България  -Севастиян (Ангел Гатешки) –Пловдив, Митрополит  на Морфу и Солон – Григорий, Митрополит на Амохосто и Саламина и Екзарх на Гърция – Арета, Митрополит Траянополски Давид и Екзарх на Сърбия, Света Архиепископия -София  Неврокопски Митрополит – Гервасий, като е уточнено, че въпросният митрополит Гервасий бил таен член на кипърския Синод!

С една дума, имаме си доволно количество и архиепископи, че и екзарси, митрополити и въобще хаосът е пълен.

Някои от тези „архиепископи” и „екзарси” обаче преди това се определяха като блгарски патриарси, после ги изгониха почти с камъни, сега пък се намърдаха на Кипър, където станаха архиепископи. Тоест, ако аз утре реша да се забуля с едно бяло копринено було, да си знаете, че тези статии вече ще са с авторство – Венциславий І Жековски, патриарх на София и цяла България! Защо не, след като в Кипър може да има цял „Синод”, какво ми пречи и на мен да спретна едно „Синодче” в ж.к. „Манастирски ливади-Изток”, колко му е, ей го на, имам доста приятели, хора от Църквата, монаси, свещеници, защо да не си направим един „як църковен бизнес”…!

Същите тези хора били припознати в Кипър, имат регистрация, субсидия от държавата. Имат дори заплати и апартаменти. Единият от тях се представя дори за български екзарх. Ами като си такъв бе, алакноолу, чий го дириш в Кипър, що не живееш в България, нали си БЪЛГАРСКИ „екзарх”…, или това е просто бизнес…?! Той вероятно се води в изгнание, или пък е противостоящ, или пък го гонят, защото е пазител на истината….!

Има архиепископи на Сърбия и на Румъния, само дето те малко са автокефални, самостоятелни църкви, които изведнъж, видите ли, се сдобиха с архиепископи и екзарси…!

Потърсихме за коментар богослови, които ни обясниха следното: При сектантите няма нужда от легитивация. Те се легитимират чрез фалшиви чудеса. Синодът на противостоящите в Атина, например, се състои от канонични служители на църквата, които са се отделили по някакви идейни причини.

Единият от тези святейши владици в Кипър обаче ни обяснява, че бил дякон на сваления йерусалимски патриарх. Добре, но патриархът не е водач на тази нова „църква”, не ги е благословил и не ги  приел официално, следователно те не могат да се ползват от авторитета на неговото име. Това са едни номади, които минават от Църква в Църква.

В Православието и според Символа на вярата се казва, че сме правоприемници на Господ Иисус Христос. От къде обаче тези господа „владици” имат благодат да правят „Синод”!?

В Русия също има старостилна църква, основана покрай революцията, но тя също има легитимация и се състои от канонични архиереи.

Главният герой Яков, определен в Кипър като архиепископ, първо беше в Атина, после дойде в София, сега пък отиде в Кипър..! това някакви духовни екскурзии ли са, колко пъти тези хора се самоопределиха като патриарси, митрополити на 19 г., екзарси, архиепископи…,последно какви останаха…!?

Яков беше български патриарх и дори като такъв ни поздрави за Коледа, или Възкресения, не помня вече, сега пък същият стана кипърски архиепископ, утре може да се обяви и за вселенски патрирах на Марс и съзвездието Орион…, а в крайна сметка, хора, които го познават твръдят, че той е просто един шофьор на такси….!

Това е маскарад и се злоупотребява с духовни ценности с напълно користни цели. Тези хора живеят като обикновени хора, но се обличат по определен начин и играят „духовен” театър…! Истинските архиереи служат литургии, имат последователи, живеят в манастири, това са истинските монаси, а не театралните такива!

И понеже в България субсидии за такива „духовници” няма, нашите герои отидоха в Кипър и станаха архиепископи, екзарси и митрополити, само едно забравиха, че нямат паство….!!! Това е армия от генерали, а войниците ги няма, защото бизнесът не предполага войници, а предполага САМО ръководна йерархия…! Айде да им е честито…!!!

За фейсбук-групата "Православни новини"



Бившият български "патриарх" Яков днес се подвизава като Кипърски "архиепископ" Яков! 

КОЙ МОЖЕ/НЕ МОЖЕ ДА КРИТИКУВА В ЦЪРКВАТА…?!

Много често, когато някой си позволи да критикува процеси или събития в родната ни Църква, носеща абревиатурата БПЦ, веднага се намират едни войнстващи зилоти и „православозащитници”, които заклеймяват всеки опит за различно мнение. Тоест, епископът винаги е прав, така, както навремето беше и партийният секретар…! Сакън да не кажеш нещо различно…не по догмата, а дори и по организацията…!

През ХІХ в. е приет догмат в католическата църква, който определя непогрешимост и незаблудимост на папата, когато говори по догматически въпроси. Това обаче директно влиза в противоречие със живота и делото на други папи, като Александър VІ Борджия. Той е всичко останало, но не и почтен човек. Папа Климент, убиецът на папа Целестин, също е христоматиен пример. Тези хора достойни ли са? Известен е случаят и с папа Инокентий и избиването на населението на Тулуза.

Лошото е, че някои от нашите архиереи го играят по същия католически образец, че са непогрешими и незаблудими, само че – винаги, когато говорят, а това до голяма степен се подклажда и от нас миряните, които често казваме, че не ние трябва и можем да съдим. Да, ние не можем да съдим, но това не означава да бъдем безстрастно и безмозъчно стадо. Ние сме паство, а не стадо!
Императорът във Византия – родината на Православието, е бил човекът, който е съблюдавал за реда в Църквата. Това е проява на така наречения цезаропапизъм, тоест – държавната власт, олицетворявана от два пъти помазвания монарх е била водеща и в известна степен - контролираща ролята на Църквата. Тогава съдействието и съжителството на държавата/монархията и Църквата се е наричало симфония, днес живеем в общество, където симфония на практика няма, защото републиката е друг тип управление, където президентът не е монарх, тоест, той няма правата да контролира Църквата, най-малкото, защото не е два пъти помазван като монархически владетел и властта му формално не е от Бога.

Църквата днес има основно представителни функции по време на официални ритуали. Монархът, който да съблюдава всичко в Църквата да е на ред и да се намесва, и да наказва, и да свиква сбори, ако трябва, както и да сваля епископи от катедри, на практика такъв човек липсва. Президентът няма такива свише-правомощия по презумцията на републиканското държавно управление. Докато няма такава личност ние не можем да твърдим дори, че Църквата съществува в нормалното си битие, защото тя е замислена именно да има такъв един външен съблюдател на реда и прилагането на нормите вътре в нея – това е монархът – избраният от Бога, помзаникът за власт от Бога, който по тази причина има и права да се намесва в делата на Църквата, по силата на прословутия цезаропапизъм в Източното Православие.

Заради това и скорошния съборът в Крит предизвика такива крамоли сред православните и православстващите, защото когато на древните събори, свиквани от византийския император, не отиде някоя поместна църква, последиците са сериозни.

Патриарсите нямат право да скръцнат със зъби, както направиха това някои предстоятели по повод събора в Крит, например, но те нямат това право, защото не са политически партии, а са живи части от едно мистическо цяло. Те не са и не могат да бъдат противници и врагове.

Ето за тази непогрешимост говорим, за това, че поради липсата на коригираща фигура, Църквата днес не е единна, а това е католически почерк на действие, защото непогрешимост има само папата, според догмата, при нас в Православието няма непогрешими, а някои архиереи и дори и предстоятели на поместни Църкви се държат именно като папи!

Намесата на държавата в Църквата не е днешен прецедент. Император Петър Велики превръща Църквата в Русия в нещо като министерство, което се управлява на съборен принцип, но със силен държавен контрол от оберпрокурора, който е представител на императора.

Към края на ХІХ в. Светият Синод на Руската църква многократно пише писма до императора с молба да бъде възстановена патриаршията. Николай ІІ провежда едно от тези заседания. Той пита архиереите, кой митрополит да стане руски патриарх. Те не посмели да му кажат нито едно име и тогава той предлага себе си.

Едва по-късно, между две революции патриаршията е възстановена, тогава тя се превръща в заместител на загубената монархия и на загубения цар. Патриархът става нещо като император в условията на войнстващ атеистичен комунизъм.


Днес някои наши новоизлюпени архиереи, с епархии колкото една орехова черупка, се изживяват именно като непогрешими императори, или императрици, кой както предпочита…!!! Лошото е, че така е нарушено не просто моралното равновесие, това по същество е апостат. Няма непогрешими епископи, защото всички сме хора! Едните –миряни тук на земята, другите  - епископи, пак тук, на Земята…! 

За фейсбук-групата "Православни новини" 

ОРЕНДАТА НА ВРЕМЕТО

Снимка: freeoldmen - Blog.bg
Божествената оренда, белязаността от Бога, символът, това е нещо, колкото мистично, толкова и зловещо. Орендизмът, или символното белязване е познато още от Средновековието, а днес орендата на съвремието ни, оказва се е членството в БКП.

Някога, да притежаваш оренда е означавало да си белязан с нещо, което ти придава друг смисъл, например, когато бил свален императорът на Византия Юстиниан ІІ, му отрязали носа и така той станал „ринотмет” - носоотрязаният! Жестокостта е била самоцелна,  целта била императорът да бъде „орендисан” - белязан, за да не може да заема повече престола и да няма претенции дори за това!

Белязаните се считали за нечисти, за избрани да не бъдат избрани, колкото и това да звучи нелогично. Целта била с белязването, човекът да изгуби свръхсилите, с които се предполагало, че разполага или може да разполага. Така, особено свалените владетели, били орендисвани, белязани чрез някакво трайно нараняване, за да нямат право да претендират отново за властта си, дадена им от Бога. След като са белязани, те вече били развенчани от избираемост.

Днес орендата е членството в БКП. Залитанията всъщност са и от двете страни. Имаше два варианта по време на комунизма, или си член на БКП, или  - на ОФ, нямаше свободни електрони. Всъщност, членството в ОФ си беше пасивно членство в БКП, но нейсе!

Именно зароди това сега толкова се коментира членството на някои и от кандидатите ни за президент, дали за били членове на БКП. Може би наистина изпуснахме момента, когато можеше да се реши този въпрос по един радикален и в същото време с копринена ръкавица, начин. Това можеше да е лустрацията – лишаването от право за избираемост на ръководни постове на някои завинаги, а  на други – за известно време, хора, които са членували в БКП. Разбира се, не можеше и не може да се постави н равно целият този масив от около близо милион хора, които са членували в тази партия. Все пак, сякаш пропуснахме шанса си да се въведе някаква форма на справедливост и днес всички, които са членували в БКП някога са поставяни на равно, а това не е справедливо!

Едно е да си бил редови член на партията, защото това даваше известни облаги, друго е да си бил партиен секретар, трето е да си бил ръководен кадър на общинско, окръжно и централно ниво. Всички тези нива имат специфики и те трябва да се отчитат, когато се заговори за лустрация, но времето за нея сякаш безвъзвратно е отминало. Някак несериозно е 27 години по-късно да говорим за реванш, всичко е с времето си, ние сме го пропуснали!

И още нещо, членството в комунистическата партия не трябва да се разглежда непременно като престъпление, но и като битова необходимост. Има много редови членове на партията, които днес са убедени дясномислещи хора, гласуват за десни партии, не за да мимикрират, поне не всички, а защото те никога не са били убедени комунисти, въпреки, че са членували в комунистическа партия. За някои наистина това членство е оренда, белязани са, но не са идеологически обременени, тоест, били са фиктивни членове на партията.

Нека да преведем дин пример. Ето какво споделя Георги Цветанов от София: „…Някога бях член на БКП. Още тогава обаче не вярвах в идеалите, които ни спускаха отгоре. Търсех алтернативното мнение по така наречените „вражески” радиостанции от Западна Европа. С настъпването на промените естествено приех дясната политическа ориентация и до ден днешен не съм изменил на това, като винаги съм гласувал и ще гласувам за десни партии, защото съм убеден, че комунизмът не е хубаво нещо. Някога, когато правехме партийните събрания, симулирах с хора, които съм осигурил за присъствие в емблематичната зала „Георги Кирков”, в някогашния партиен дом. Когато партийният секретар, на когото бях заместник, ме питаше, къде са моите хора, показвах два произволни реда от залата и го лъжех, че тези хора са доведени от мен! Това беше комунизмът за мен – една илюзия, фиктивен шанс за по-добър живот в онези условия, с което разбира се не се гордея…!”.

Тук не става дума да оправдаваме някого, тук говорим за рационална лустрация, за справедлив „процес” над историята, който да не извърши престъпна уравниловка, когато говорим за нюанси на историческото време.


Е, днес орендата на времето е да си бил член на БКП, което не е непременно идентично с това да си бил комунист, защото, оказва се, има много членове на БКП, които не са били дори комунисти и има комунисти, които никога не са станали членове на БКП! 

КАК ДА ПРЕПОДАВАМЕ ЗА КОМУНИЗМА…?

СнимкаPolitikata.net 
Промени в Закона за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен, предвиждат в учебниците, учебните помагала и учебните планове да бъде предвидено периода - 9 септември 1944 – 10 ноември 1989 г. да получи точно и обективно отразяване.

Това разбира се е добре, възниква обаче въпросът, до сега тези теми, които така и така, под една или друга форма са се изучавали и в училище,  а и в университета, не са ли се изучавали „точно и обективно”, та сега се налагат промени в закона, за да се постигне този ефект, а именно - точност и обективност…!?

Изучаването на комунистическия режим е тема на публичен дебат от много години, като въпросът неколкократно е повдиган както пред ресорните министри, така и в редица законодателни инициативи. В Народното събрание са внасяни и редица граждански петиции. Именно с необходимостта от критичен и точен анализ на комунистическия режим вносителите на законопроекта аргументират своето предложение.

Всичко това е добре, но не бива да се забравя, че историята е точна наука, а комунизмът е част от историческото ни минало и като такова автоматично става обект именно на тази наука.  От тук следват и редица аксиомни истини, като например това, че както в математиката 2 плюс 2 e  равно на 4, така и в историята, едно събтие има един възможен, автентичен и истински анализ. Ако определим едно време, събитие, исторически феномен или личност за такава, или друга, тя трябва да бъде такава, каквато е, независимо от политически и други промени.

С една дума, когато се прави оценка в историята, тя трбва да бъде направена много внимателно, с прецизността на лабораторно изследване, защото в противен случай рискуваме да нарушим елементарни знания, ценности и морални устои в съзнанието на цяло поколение/поколения, а това е престъпление по същество към паметта ни!

От съществено значение е и преподаването на комунистическия режим. Учителят не бива да показва пристрастията си, независимо, какви са те. Историческите събития трябва да се представят точно, обективно и без оценка. Оценката трябва да дойде от самосебе си, на базата на синтеза на фактите. Тоест – не бива да се внушава отношение, а трябва да се провокира анализ.

Коментарът на историческите събития от времето на комунистическия режим в България трябва да бъде направен и той вече е направен от експерти-историци, а не от политиците, защото историците притежават научния подход към синтеза на онези факти, които да формират пълноценно знание за един исторически период.

Колкото до промените в закона, те са по-скоро романтичен палиатив, който сякаш е и закъснял, и мелодраматичен, и малко елементарно и по детски инатлив, да не кажем и емоционално нестабилен.

Защо е така? Защото историята не бива да се тълкува, тя трябва първо да се познава и едва след това да се анализира. Познаването на историята е на ниво обучаеми, а анализът й е на академично ниво.

Когато историята и нейните феномени станат повод за политически замервания, тогава възникват и въпроси, както този в началото – как се е изучавал комунизмът до сега, нима не е било „точно и обективно” и ако не е било така, ЗАЩО….!?

За teacher.bg

ЗАБРАНЯВАНЕТО НА КОМУНИЗМА НЕ Е ЗАБРАВЯНЕ НА ИСТОРИЯТА!


Паметникът на Съветската армия в София. 
Снимка: Информационен портал Е-ЗдравеЙ

 Народното събрание прие на първо четене разширяването на обхвата на Закона за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен, внесен от народните представители Петър Славов, Мартин Димитров, Вили Лилков и Методи Андреев. За предложенията се обявиха 104 народни представители, 46 гласуваха против, а 3-ма се въздържаха. Това се случи след близо двудневен дебат в пленарната зала, съобщи gplatforma.eu.

Интересното в случая е, че отново, въпреки, че този закон е приет преди цели 16 години, се намериха хора, които се обявиха против това и най-вече заклеймиха времето, в което се правят тези промени в закона. 

А какво му е на времето, всъщност, какво като правителството е в оставка и какво от това, че предстоят избори!? Демократичните процеси са стабилни, държавата функционира по правилата и Конституцията се спазва, какво му е тогава на времето, или са необходими отново оправдания за дадени действия, или бездействия…!?

„На различни места в България все още се намират останки под формата на безсмислени лозунги, предмети, склуптури и прочие възхваляващи този предстъпен режим. Но което по-лошо – последните въвеждат в заблуждение подрастващото поколение относно истинската същност и репресиите на режима. Абсурдът в някои случаи достига до там, деца да идеализират престъпна дейност на дейци на БКП, пряко отговорни  за смъртта и страданията на десетки хора и техните семейства и за разрухата в националната икономика и селско стопанство в края на режима“, мотивират своя законопроект депутатите, пред gplatforma.eu.

Законопроектът предвижда в едномесечен срок символите на комунистическия режим да могат да бъдат преместени в Музея на социалистическото изкуство. При невъзможност да се случи това, върху паметниците и символите ще се поставя табела с надпис: „Комунистическият режим в България 9.09.1944-10.11.1989 г. и дейността на БКП са обявени за престъпни със закон, приет от 38-то Народно събрание“.

Тук обаче настъпва колизия. Ако имаме закон, който обявява комунистическия режим за престъпен, какъвто той безспорно е, тогава защо този закон допуска вратичка, през която да се минава и да останат мегаломански и изключително неприятни художествени безумства като така нареченият паметник на съветската армия и така наречената „братска” могила в Борисовата градина и недалеч от Софийския университет!? По този начин ли ще възпитаваме подрастващите – приемаме Закон, а паметниците, които са най-видимата част на този престъпен режим ги оставяме с вратичк в закона…!?

Всъщност, този закон и направените промени в него са не просто необходими, те са закъснели вече повече от 25 години! Тези два паметника, а и други, трябваше да бъдат премахнати още тогава, когато беше съборена гробницата на комунистическия диктатор Георги Димитров – мавзолеят в центъра на София, както и редица малки барелефи и бюстове на разни съветски велможи, с които столицата на България беше осеяна.

Каква е връзката с нашата емиграция ли? Връзката е достатъчно видима и тя се съдържа в това, че много от емигрантите ни са избягали от режима в България в онези години, защото са били репресиран по един или дрг начин и те са се лишили от семейство, роден дом, приятели, роднини, близки, среда, именно заради този режим. Днес, когато приемаме закон, който е несъвършен и се налага неговият ремонт, вместо нистина да овъзмездим морално тези жертви на комунистическия терор в страната ни, ние отваряме широки възможности най-видимите нюанси на онова време все пак да останат, като поставим до тях някакви табелки, които някой я види, я не види…!

Ето това не е честно пред паметта на нашите близки и приятели, които са загинали в лагерите на смъртта по врме на същия тзи комунистически режим. Не е честно пред подвига на емигрантите ни, които са жертвали живота си в името на това да живеят свободно, бягайки през границата и подлагайки се на лишения и опасности. Не е честно и пред историята ни.

Забранява се и поставянето на публични места на предмети, надписи, скулптури или символи, невярно пресъздаващи периода от 9 септември 1944 година до 10 ноември 1989 година.

Питаме, в коя европейска столица днес има паметник на окупационна войска, каквато е Червената армия за нас българите!? Ние сме ОКУПИРАНИ от Червената армия, СССР обявява ВОЙНА на България на 5 септември 1944 г. и за „благодарност”, ние държим тези пметници на позора в самия център на европейската ни столица днес, през 2016 г...! Това е нещо много повече от абсурд, това е истинско престъпление към паметта…!

И за да не бъдем голословни, сществува предложение, тези паметници, а и много други артефакти, за да бъдат съхранени за историята, да бъдат преместени в покрайнините на София, където онези, които изпитват носталгия по онова време, или пък любопитни туристи, да могат да се „насладят” на художествената им стойност.

Депутатите предлагат още в Закона за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен да бъдат въведени и санкции от 200 лева за физически лица и 2000 лева за юридически лица, а при повторно нарушение – в двоен размер, санкции за разпространяване и пропагандиране на комунистически символи. Само че българинът не е заслужил да бъде провокиран, защото запазването на паметници като гореспоменатите е голяма провокация имено към автентичната историческа памет на нашия народ!

ВЕНЦИСЛАВ ЖЕКОВ

кореспондент на вестник „България” в София


Братската” могила в София. 
Снимка: portal.ihist.bas.bg