ОРЕНДАТА НА ВРЕМЕТО

Снимка: freeoldmen - Blog.bg

Божествената оренда, белязаността от Бога, символът, това е нещо, колкото мистично, толкова и зловещо. Орендизмът, или символното белязване е познато още от Средновековието, а днес орендата на съвремието ни, оказва се е членството в БКП.

Някога, да притежаваш оренда е означавало да си белязан с нещо, което ти придава друг смисъл, например, когато бил свален императорът на Византия Юстиниан ІІ, му отрязали носа и така той станал „ринотмет” - носоотрязаният! Жестокостта е била самоцелна,  целта била императорът да бъде „орендисан” - белязан, за да не може да заема повече престола и да няма претенции дори за това!

Белязаните се считали за нечисти, за избрани да не бъдат избрани, колкото и това да звучи нелогично. Целта била с белязването, човекът да изгуби свръхсилите, с които се предполагало, че разполага или може да разполага. Така, особено свалените владетели, били орендисвани, белязани чрез някакво трайно нараняване, за да нямат право да претендират отново за властта си, дадена им от Бога. След като са белязани, те вече били развенчани от избираемост.

Днес орендата е членството в БКП. Залитанията всъщност са и от двете страни. Имаше два варианта по време на комунизма, или си член на БКП, или  - на ОФ, нямаше свободни електрони. Всъщност, членството в ОФ си беше пасивно членство в БКП, но нейсе!

Именно зароди това сега толкова се коментира членството на някои и от кандидатите ни за президент, дали за били членове на БКП. Може би наистина изпуснахме момента, когато можеше да се реши този въпрос по един радикален и в същото време с копринена ръкавица, начин. Това можеше да е лустрацията – лишаването от право за избираемост на ръководни постове на някои завинаги, а  на други – за известно време, хора, които са членували в БКП. Разбира се, не можеше и не може да се постави н равно целият този масив от около близо милион хора, които са членували в тази партия. Все пак, сякаш пропуснахме шанса си да се въведе някаква форма на справедливост и днес всички, които са членували в БКП някога са поставяни на равно, а това не е справедливо!

Едно е да си бил редови член на партията, защото това даваше известни облаги, друго е да си бил партиен секретар, трето е да си бил ръководен кадър на общинско, окръжно и централно ниво. Всички тези нива имат специфики и те трябва да се отчитат, когато се заговори за лустрация, но времето за нея сякаш безвъзвратно е отминало. Някак несериозно е 27 години по-късно да говорим за реванш, всичко е с времето си, ние сме го пропуснали!

И още нещо, членството в комунистическата партия не трябва да се разглежда непременно като престъпление, но и като битова необходимост. Има много редови членове на партията, които днес са убедени дясномислещи хора, гласуват за десни партии, не за да мимикрират, поне не всички, а защото те никога не са били убедени комунисти, въпреки, че са членували в комунистическа партия. За някои наистина това членство е оренда, белязани са, но не са идеологически обременени, тоест, били са фиктивни членове на партията.

Нека да преведем дин пример. Ето какво споделя Георги Цветанов от София: „…Някога бях член на БКП. Още тогава обаче не вярвах в идеалите, които ни спускаха отгоре. Търсех алтернативното мнение по така наречените „вражески” радиостанции от Западна Европа. С настъпването на промените естествено приех дясната политическа ориентация и до ден днешен не съм изменил на това, като винаги съм гласувал и ще гласувам за десни партии, защото съм убеден, че комунизмът не е хубаво нещо. Някога, когато правехме партийните събрания, симулирах с хора, които съм осигурил за присъствие в емблематичната зала „Георги Кирков”, в някогашния партиен дом. Когато партийният секретар, на когото бях заместник, ме питаше, къде са моите хора, показвах два произволни реда от залата и го лъжех, че тези хора са доведени от мен! Това беше комунизмът за мен – една илюзия, фиктивен шанс за по-добър живот в онези условия, с което разбира се не се гордея…!”.

Тук не става дума да оправдаваме някого, тук говорим за рационална лустрация, за справедлив „процес” над историята, който да не извърши престъпна уравниловка, когато говорим за нюанси на историческото време.

Е, днес орендата на времето е да си бил член на БКП, което не е непременно идентично с това да си бил комунист, защото, оказва се, има много членове на БКП, които не са били дори комунисти и има комунисти, които никога не са станали членове на БКП!